01 април 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали,архитектура

Проекти за промяна на политиките, пазарните условия и поведението на потребителите към спестяването на енергия ще бъдат финансирани по европейската програма "Интелигентна енергия". В началото на март беше публикувана поканата за проекти за 2008 г.

Какви проекти се финансират

Тази година по програмата ще бъдат подкрепяни проекти за мониторинг на пазарните тенденции в областта на енергоспестяващите технологии в транспорта, строителството и възобновяемите източници, както и такива за подкрепа на пазарното им проникване. Анализи и проучвания за подобряване на законодателството, третиращо енергийните въпроси, също могат да получат финансиране по "Интелигентна енергия". В новата покана е поставен силен акцент и върху повишаването на обществената чувствителност за пестенето на енергия и в това направление се очакват проекти за информационни кампании, обмяна на добри практики и обучения.

Финансирането по програмата тази година е по две направления - за проекти и за основаване на нови локални или регионални агенции за енергийна ефективност. По втората линия обаче могат да кандидатстват само местни или регионaлни публични власти. По-голямата част от субсидиите ще отидат за проекти - към 50-60 субсидии и само около 8 ще бъдат присъдени за създаване на агенции.

Специфичното за новата покана е, че няма да бъдат финансирани инвестиции в енергоспестяващи технологии, създаване на нови продукти и изследвания за енергийна ефективност и възобновяеми източници.

Приоритетите за тази година, с които трябва да бъдат съобразени проектите, са "Eнергийна ефективност и рационална употреба на ресурси", "Нови и възобновяеми ресурси, "Енергия в транспорта" и "Интегрирани инициативи" (мрежи и общности за услуги и информация в сферата на енергията).

Размер на субсидията

Общият бюджет е 46 млн. евро, от които 2 млн. евро ще са за локални и регионални агенции за енергийно управление. По програмата се дава до 75% съфинансиране за проектите и до 250 хил. евро за създаване на нови локални и регионални агенции за енергийно управление.

Създаване на партньорства

Важно е да се отбележи, че програмата не подкрепя индивидуални проекти и такива, които са на територията само на една страна. За да получат финансиране, предложенията трябва да са подадени задължително в консорциум от поне трима партньори от най-малко три различни страни. Партньорствата трябва да бъдат обаче само с организации от страни, подписали споразумение за участие в програмата.

Допустими кандидати

Допустимите кандидати са юридически лица (частни или публични), регистрирани на територията на страните - членки на ЕС. Българските организации, които са заинтересувани да кандидатстват обаче, могат да търсят партньори и в страните от ЕИП (Норвегия, Исландия, Лихтенщайн) и Хърватия. Програмата е отворена и за Съвместния изследователски център на Европейската комисия и международни организации.

Подаване на предложенията

Повече информация

Повече информация за условията кандидатите могат да получат от контактната точка на програмата за дадената държава. За България тя е Дирекция "Енергийни пазари и преструктуриране" към Министерството на икономиката и енергетиката. На 3 април дирекцията организира и информационен ден за по-подробно запознаване на заинтересуваните организации с настоящата покана. Освен конкретни насоки организаторите обещават срещата да бъде полезна и за създаване на партньорства.

Съвети:

31 март, 19:20 Увеличаване Смаляване Печат Изпращане Жилищните заеми продължиха тенденцията на поевтиняване и през февруари, като средната лихва по тях възлиза на 8.23%, показват данните от лихвената статистика на БНБ. Това е намаление от 0.17 процентни пункта на годишна база. За първи месец централната банка публикува и статистика на годишния процент на разходите (ГПР) по кредитите. Според данните от новата статистика ГПР по жилищните кредити намалява с 0.20 процентни пункта, като през февруари е средно 9.01%. В основата на поевтиняването на ипотечните кредити стои силната конкуренция между банките в този пазарен сегмент. В същото време останалите кредитни продукти на българския пазар продължиха да поскъпват леко за пореден месец. Средният лихвен процент при потребителските кредити през февруари нараства с 0.21 пункта спрямо февруари миналата година до ниво от 10.18%. ГПР по този вид кредити възлиза на 11.36%, като в сравнение с февруари 2007 г. се увеличава с 0.33 процентни пункта. Средните лихви по другите домакински кредити се увеличават с 0.63 пункта до 13.03%.

Колебливо започна понеделнишката борсова сесия, като активността на инвеститорите и оборотът бяха изключително ниски. Това някои от запитаните експерти категорично определиха като изчаквателна позиция, но допълниха, че при липсата на търговия последните достигнати цени със сигурност не представляват равновесна точка за книжата. Все пак с наближаването на края на сесията инвеститорите си върнаха интереса към книжата на публичните дружества и в края на деня оборотът достигна 10.482 млн. лв. Основните борсови индекси също се разединиха в представянето си, като с леки изменения в посока нагоре приключиха SOFIX - с 0.64%, и BG40 - с 0.14%. Компаниите, съставящи "Дневник 20" и индекса на фондовете за имоти BGREIT, пък бяха оценени негативно от играчите на пазара, което беше последвано от слаб спад. За "Дневник 20" беше -0.83%, а за BGREIT -0.22%

Катастрофичен пул ще има, и то скоро. Най-интересната част обаче се решава сега - как и между кого ще се разпредели баницата от стотици милиони годишно.

Всички искат създаване на катастрофичен пул. Искат, но според интересите си. Ако допреди няколко месеца бегло се очертаваха интересите на различните групи, днес се вижда ясно кой за какво се бори. Правителството иска катастрофичен пул - не се интересува дали ще е задължителен, или откъде ще минават парите. Иска само едно - да покрива освен разрушенията от земетресение и тези от наводнение.

Причината е, че снеговете започват да се топят и съвсем скоро може да имаме ново селище, жертва на наводненията. Това ще е идеален повод за нова атака от страна на опозицията. Когато се създаде тази публично-частна структура, отговорността вече ще бъде пренесена върху нея.
Предложение

Въпреки сериозните спорове на лобитата на всички заинтересовани в момента, има две предложения, които се разглеждат от юрис­тите на правителството. Едното е на Асоциацията на българските застрахователи, а другото на Инициатива за национална програма за управление на катастрофичните рискове.

Първото е базирано на моделите в Испания и Франция и се характеризира със свобода на избора. Идеята на застрахователите е при всяка сключена полица, свързана с недвижимо имущество, да се взима допълнителна премия, която да отива в специален фонд, който пък ще покрива катастрофичните рискове. Според тях държавата трябва да има най-малко 50% от контрола върху пула.

Другото предложение е свързано със задължителна полица, която всеки притежател на имот ще плаща. Парите ще се събират в общ фонд, в който държавата ще има дял, но миноритарен. Рискът ще се управлява, като се изнася в по-голямата си част извън рамките на страната - чрез презастраховане. Така ролята на застрахователните компании у нас ще бъде сведена до дистрибутори на полицата.

Ако първоначално застрахователните компании виждаха сериозен потенциал в идеята за катастрофичен пул, сега това за тях е по-скоро заплаха.

Застраховките, които са свързани с недвижимо имущество, в момента заемат второ място по приходи в сектора. Това означава, че ако полицата се направи задължителна и се събира от една обща структура, те ще загубят част от клиентите и приходите си. От друга страна, желанието на държавата да се покриват и наводнения никак не се харесва на компаниите, защото границата между причиненото от човешка небрежност и природно бедствие е много спорна.
Лоби

Световната банка от много време раздава безплатни съвети и консултации, като спонсорира всяко начинание, свързано с катастрофичния пул. Водещият й застрахователен експерт Евгени Гуренко обяви, че би подкрепила всеки опит на страната да се справи с катастрофичните събития. Щедро бяха предложени заеми „при нужда” или заеми за „превантивни мерки”.

Въпреки че повечето специалисти твърдят, че решението ще се вземе от всички страни, в крайна сметка държавата ще реши какво да направи. А това вероятно ще е публично-частно партньорство, комбинация между двата предложени проекта. Според източник на в. Пари полицата почти сигурно ще е задължителна и ще покрива рисковете наводнение и земетресение.

Ако искат социална функция, тогава държавата трябва да участва, и то много съществено, не само организационно, но и финансово. Да го направи така, че да не задушава конкуренцията и да участват всички застрахователи, но на доброволен принцип.

За мен катастрофичен риск е само рискът от земетресение. Всичко останало поощрява недобросъвестните собственици, били те частни лица, общини или държава.
Златолина Мукова, зам. гл. изп. директор на ЗД ЕвроИнс


01.04.2008 г., с. 4
Гилдията зае позиция
Задължителното застраховане е отживелица. То противоречи на пазарния принцип и логика. Като председател на асоциацията заявявам, че това не е правилната форма за катастрофичен пул.

Ние не сме против този проект, а се обявяваме срещу задължителния характер, който се опитват да му наложат.

Освен всичко на изискването за катастрофичност отговаря само заметресението, а до момента много малък процент от населението си прави застраховка срещу този риск. За наводнение не можем да говорим тук въобще.
Орлин Пенев, изп. директор на ЗПАД Алианц и председател на Асоциацията

на българските застрахователи

Румен Гълъбинов, изп. директор на Инициатива за управление на катастрофичните рискове

Любомир Дацов, зам.-министър на финансите

Застрахователните компании в България събраха 205 млн. лв. за първите единадесет месеца на 2007 г. от полици, свързани с недвижимо имущество.

Според статистиката на КФН застраховките Пожар и природни бедствия и Щети на имущество заемат 19.20% от премийния приход на сектора. Това им отрежда второ място, веднага след автомобилното застраховане.
Лидери

Премийният приход, събран от първите 5 компании, по пазарен дял в тези застраховки представлява почти 70% от целия сегмент. Първи е ЗПАД Алианц с 36 млн. лв. приходи и 17.56% пазарен дял. В челната тройка го следват ЗПАД Енергия и ЗПАД Булстрад, съответно с 35.4 млн. лв. и 28.4 млн. лв.

При шест застрахователя този вид полици заемат над 45% от портфейла, като при някои достига и 95%. Компаниите, за които тези застраховки се явяват основен двигател, са Енергия с 95.8% от портфейла, ДСК Гаранция с 89.8%, Ей Ай Джи с 66.1%, Интерамерикан с 47.2% и Дженерали с 44.9%. Това показва колко чувствителен е застрахователят към тези полици.

По оценка на Световната банка в момента едва 4% от имотите у нас имат застраховка, а според застрахователите този процент е 8. За да има наистина ефективен пул, трябва този показател да има поне 70% покритие. От асоциацията на застрахователите са на мнение, че не трябва полицата да бъде задължителна, а за да е ефективен бъдещият катастрофичен пул, се искат 70%.

Двете неща са взимноизключващи се - няма как да се постигне такова покритие, ако полицата няма задължителен характер, коментират специалистите в сектора. Затова от години има застой по този въпрос.
Топ 7 на застрахователите в имуществения сегмент (в лв.)

Компания Приходи от имуществени застраховки Пазарен дял при полицата Общ премиен приход

ЗПАД Алианц България 36 085 143 17,56% 131 900 982

ЗПАД Енергия 35 482 250 17,27% 37 025 912

ЗПАД Булстрад 28 419 732 13,83% 161 990 119

Дженерали застраховане 23 594 153 11,48% 52 498 673

ЗПАД ДЗИ - ОЗ 19 290 322 9,39% 156 403 889

ЗД Уника 12 532 946 6,10% 77 607 991

Ей Ай Джи България 11 038 924 5,37% 16 710 813
източник: КФН


01.04.2008 г., с. 5
Коментар

Проблемът е, че се работи на парче
Главният проблем е, че липсва добра организация. Застрахователите няма да пострадат, ако се въведе задължителната имуществена застраховка. Ние помагаме и развиваме този сегмент, но другаде се таи разковничето. Работи се на парче. Досега не се създадоха ясни рамки, не се определи кои ще са водещите лица, които ще създадат цялостния проект. Работи се много откъслечно и хаотично, затова вече толкова години няма нищо конкретно. Има няколко страни, които трябва да работят съвместно, но държавата трябва да има водеща роля в този процес. Ако се въведе като задължителна застраховка, трябва да се проведе разяснителна кампания, за да знаят хората какво получават срещу парите си и каква е ползата от този пул.

Недялко Чандъров, изп. директор на ЗПАД ДЗИ

Катастрофичен пул не е необходим. Най-добре е всеки сам да поеме отговорност и да прецени колко важно е за него жилището му. Държавните и общинските имоти не са застраховани в момента, а искаме хората да имат културата да се застраховат сами.

Венислав Йотов, изп. директор на Ей Ай Джи България

Налагането на задължителни неща не са нормални за една икономика, която претендира да се нарича пазарна. Не може да идват някакви хора и да те задължат да плащаш за нещо, което никога не е било проблем досега.

По въпроса се говори толкова години, но нищо реално не е направено. Това ни показва само едно - че няма добър вариант за страната. А щом няма добра идея и се прави със задължителен характер, значи става дума за комисиони, които някой трябва да вземе.