Kитай ще инвестира 1.5 млрд. долара в България

Единият проект е за българско-китайска индустриална зона край София. Тя ще се простира на около 2000 декара край Божурище. Този проект се рекламира от правителството на ГЕРБ вече трета година. Замисълът е там да се направи логистичен център и индустриален парк. Има и вариант това да стане и във Варна, защото пристанището е предимство за развитието на такива проекти, посочи Азманов.

Миналата седмица по време на световен икономически форум във Варшава китайският премиер Вън Цзябао обяви, че страната му ще инвестира 10 млрд. долара в държави от Централна и Източна Европа. Целта е стокообменът между Европа и Китай да достигне 100 млрд. долара. В момента той възлиза на 52.9 млрд. долара. За да бъдат усвоени парите, Пекин ще създаде Агенция за насърчаване на инвестициите към китайското министерство на търговията, уточни Азманов.

Още 500 млрд. долара пък ще могат да усвоят страните от Източна и Централна Европа, Южна Америка и Африка чрез програма на Китайската банка за развитие в следващите 5 години.

Очаква се през ноември в България да се състои голям икономически форум, на който ще присъстват големи китайски инвеститори. Той ще е част от "Китайска икономическа инициатива в Европа".


04.05.2012 г. , с. 7
Чиновници поставят условия, за да се преместят в Пловдив
До две седмици ще бъде готов функционалният анализ за преместването на сектор "Туризъм" от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) в Пловдив. Това съобщи пред журналисти заместник-министърът Иво Маринов. Той участва в представянето на проекта "Изработка и разпространение на рекламно-информационни материали за промоция на България като туристическа дестинация", който се финансира по оперативната програма "Регионално развитие", съобщи БТА.

С туристическата дейност в МИЕТ са ангажирани 42 души. Иво Маринов посочи, че пет-шест души твърдо не са съгласни да се преместят, другите са съгласни при определени условия. Очаква се да им бъде предложено съдействие при намирането на работа за втория член от семейството, а за децата - на място в детски градини.

Вместо да се преместват цели агенции на държавната администрация в провинцията, по-добре и по-евтино ще бъде техните служители да работят от разстояние през интернет. Това каза председателят на Центъра за икономическо развитие (ЦИР) Георги Прохаски вчера.

Обслужването от изнесени работи места набира все по-голяма популярност в Европа, особено в скандинавските страни, коментира Бленика Джелепова, експерт в ЦИР. По думите й в структурите на Европейската комисия в Брюксел има служители, които работят поне веднъж седмично от домашния си компютър.

ЦИР започна работа по нов проект, финансиран от Оперативна програма "Човешки ресурси": "Телеуъркинг: нов начин на работа и живот", свързан с разпространяване на идеята за работа от разстояние, който е с продължителност 12 месеца - от май 2012 г. до май 2013 г., съобщи Джелепова.

В България от 2010 г. има национално споразумение между представители на синдикалните и работодателските организации за организацията и прилагането на дистанционна работа. В края на 2011 г. бяха приети промени в Кодекса на труда, които уреждат нормативно специфичните трудови правоотношения при работата от разстояние.

"Хиляди руски деца пеят "Върви, народе възродени"

- Според мен България до 1989 г. имаше много висок стандарт на живот в сравнение със Съветския съюз. Бяхме на светлинни години пред гражданите на СССР. Дори в Москва хората бяха в пъти по-зле от българите. Доходите бяха много по-ниски, отколкото в България. Никога няма да забравя големите хранителни магазини през 90-те години, в които имаше наредени само тенджери. Продукти няма. В един момент се изравнихме, защото в България също започна криза, купони у нас, купони в Русия. След което България започна лека-полека да се оправя и докъм 2000 година вървяхме заедно. Но след идването на Владимир Путин на власт нещата като че ли бавно, но вярно започнаха да вървят в положителна посока и Русия започна да се оправя. Ако сега сравним двете страни, може да се каже, че най-големият плюс на Русия е, че там има държава. И то държава, пред която всички са равни. В Русия няма бедност.

- Съвсем ли? Няма държава без бедност.

- Бедност има навсякъде. Но такава бедност, каквато има в България, там просто няма.

- Само за Москва ли говорите? В провинцията вероятно е различно.

- Вижте, законите са едни за цяла Русия. Ако вземем елементарните стоки за преживяване, има група, чиито цени се наблюдават от държавата и ръстът им е невъзможен. Определен вид хляб, картофи, зеле, моркови, мляко. Да го наречем -социална кошница. Ръстът в цените на тези стоки е толкова минимален, че той не се чувства. Пенсионерите се движат безплатно в градския транспорт, имат безплатни лекарства. Пенсиите са като нашите - средната е 200 долара (средната пенсия в България е 270 лв., бел. авт.). В същото време това, което е свързано с елементарния живот, се дотира от държавата, говоря за комуналните разходи: ток, парно, вода. А тези разходи в цяла Русия са безбожно, нереално евтини, ако ги сравним с българските.

- Това не създава ли възможности за фалит на комуналните служби, ако тези цени са нереални, непазарни?

- Не, не, не. Дайте да не бъркаме пазарния принцип с реалната себестойност. Пазарният принцип сме го издигнали в култ. Всичко, което се развива по уродлив начин, го обявяваме за пазарен принцип. Цените в България растат, защото държавата казва, че не може да се намеси. В България например енергоразпределителните дружества не са български. Ако аз приватизирам енергийната мрежа на Хонолулу, пет пари няма да давам как се чувстват хората. Ще ме интересува само печалбата. Затова казвам, че пазарният принцип няма нищо общо с действителната цена на продукта.

- Как бихте определили последните 10-12 години в развитието на Русия, през които Владимир Путин беше президент или министър-председател? Има много определения на този период - авторитаризъм, цезаризъм.

- Ако това е централизъм, искам да живея в такъв централизъм. Както искате го наречете. Искам да живея в държава, в която има точно такъв деспотизъм. Русия преди идването на Путин беше с протегната ръка. Беше взела от МВФ многомилиардни кредити. Само през първите му години във властта тези кредити бяха върнати и сега Русия дава кредити на Европа. Преди 10 години това никой не можеше да си го представи. Кредитите, които бяха взети по времето на Елцин, благодарение на такива псевдоопозиционери като Михаил Касянов, Борис Немцов и Владимир Рижков просто не стигнаха до хората. Хората в бюджетния сектор не получаваха по една година заплата. Но с идването на Путин на власт Русия отново стана световна държава и с нея волю-неволю се съобразяват. Със завръщането на Путин в Кремъл тези промени ще се задълбочат, ще станат по-трайни и няма да може да се промени отново хода на историята. Русия не е това, което се представя в българските средства за масова информация.

- Да поговорим малко да това, което казахте последно. В България като че ли има дефицит на информация за това как се развива Русия. Основната маса новини, които нашите медии съобщават, е за атентати, аварии, катастрофи или политически протести. Липсват обаче информациите за икономическото и социалното развитие на страната, за нейните успехи в тази посока. Защо?

- В България, за съжаление, всичко, свързано с Русия и САЩ, се приема много примитивно. Както навремето всичко свързано с СССР беше много добро, а всичко в Западна Европа и Америка беше много лошо, сега просто обърнахме полюсите и си разсъждаваме по стария начин. Политизира се абсолютно всяко нещо.

Цяла Европа ползва руски енергийни източници. Германия използва руски газ от "Северен поток". А за нас руският газ е много руски, т.е. той е политически газ. Можем ли да обвиним Германия, Италия или Франция в русофилство? В никакъв случай. Просто хората имат икономически интереси. А в България разглеждаме всичко на примитивно равнище.

- Защо? Нещо сбъркано в самите нас ли има?

- Моето мнение е, че от една страна това е в резултат на политиката на нашите нови братя, които ни диктуват определено отношение към Русия. От друга страна обаче това е следствие на политиката на Русия към България.

- Има ли такава политика?

- Няма такава политика. България за Русия не съществува. Руските средства за масова информация са абсолютно адекватни на българските. Те отразяват само зулумите в България. Никой в Русия не знае и не се интересува какво се случва в България. Ако говорим за някакви братски чувства, то те си отиват с моето поколение. Връстниците на моите деца разглеждат България като една от многото европейски държави. Те нямат сантиментални чувства. При тях всичко е прагматично.

Т.е. купуваме имоти в България, ако са ниски цените, ако ни създавате обаче проблеми, отиваме да купуваме например в Черна гора.

Руснаците идват в България, защото им е евтино и изгодно. Тези, които купуват имоти обаче, в никакъв случай не са богатите руснаци. Това са хора от средна ръка и под нея.

- Техните доходи, с които купуват, през последните 10 години ли се формираха?

- Да. През последното десетилетие заплатите там непрекъснато нарастват.

- Защо? Има едно универсално обяснение, че цената на нефта и газта е нараснала и върху руснаците се е излял "златен дъжд". Само това ли е обяснението?

- Цената на нефта и газта е нещо хубаво, но освен тях започнаха да работят и предприятията. Например по времето на Горбачов беше подписан един договор със САЩ за внос на замразени пилешки бутчета. Сега руснаците вече сами си произвеждат месото. В Москва вие не може да си купите вече замразено месо. Няма го. То е два пъти по-евтино от прясното. Всеки купува само охладено месо, което е най-много на три дни.

- Казахте нещо интересно, че в Русия има държава. Виждаме, че през последните години те просперират. Ние обаче си имаме Европейски съюз, но въпреки че той е неизмеримо по-могъщ от Русия икономически, ние, българите, не просперираме. Как се получава това?

- Въпреки че звучи еретично, правителството трябва да мисли какво ще се случи с нашата държава след разпадането на Европейския съюз. Звучи ужасяващо, но той няма бъдеще, защото е изкуствено създадена формация. Историята ни учи на това. Въпросът е само каква ще бъде цената, която обществото ще плати, за да излезе от ситуацията. За съжаление заради ЕС се промени мисленето на българина. Ние вършим нещо в България само ако имаме европейски фондове. Ако нямаме такива, няма да вършим нищо.

Много пътувам между Москва и София, всяка седмица съм тук. И с всяко идване виждам, че нещата в България изглеждат все по-негативни. Интересно е да летите с български самолет за Русия, масата пътници са наши граждани. Този гражданин отива в Русия, за да направи бизнес, но той е небръснат, той е небрежно облечен, но с маркови дрехи. Всичко руско му е чуждо и противно, когато слушаш как коментира, но ако може да излъже с нещо руснаците, ще бъде щастлив. Т.е. байганьовщината не се е променила за последните 100 години.

- Вашата дейност като президент на Международния фестивал за детско творчество "Приятели на България" какво е всъщност - форма на благотворителност или смятате, че е инвестиция в бъдещето на нацията?

- Това, което правя, в никакъв случай не може да се нарече бизнес. То не е печелившо. Всичко започна на шега, исках да поканя руски творчески колективи в България, но през 90-те години ситуацията не го позволяваше, защото имаше много странни взаимоотношения между двете държави. Тогава започнах да организирам фестивали в Русия, за да направя връзки с хората и впоследствие да ги поканя в България. За тези десет години десетки хиляди руски граждани са минали през нашата сцена. Според мен това, което върша, е положително, поне поради това, че 0,001% от руските туристи у нас са се запознали предварително с България чрез моята дейност.

Задължително във фестивалите, които организирам в Русия, има произведения от български автори, хиляди руски деца са пели химна "Върви, народе възродени".

- Колко руснаци са се докоснали до нашата култура чрез вашите фестивали?

- Около 200 000 души, които са пеели български песни, танцували са хора и изобщо са свързвали България с нашата програма. Това е реална цифра. Ние волю-неволю се явяваме за тези деца и техните ръководители лицето на България и не е без значение какво впечатление ще имат те за нашата страна.

Разширяваме се непрекъснато, започнахме цикъл концерти под наслов "Не се гаси туй, що не гасне". Оказа се, че на българския зрител българското не му е на сърце. Оказа се, че той предпочита да види нещо друго, едни звезди от моето детство, които правят предсмъртните си турнета в България.

- Срамуваме ли се от културата си?

- Ние и не познаваме културата си. Най-големият проблем в България според мен е, че у нас няма национална идея, нещо, което да обединява хората, нещо, към което да се стремим. Никой не работи с младото поколение през последните 20 години. Децата бягат в чужбина, защото няма какво да правят тук. Българската държава просто констатира нещата. А в руската държава, която непрекъснато хулим, защото имало там деспотизъм и путинизъм, и не знам си още какво, там се дават средства. Те не се разпределят по най-верния начин, но остава и за работа с децата. В Москва има около 300 школи за извънучилищна дейност, има домове на културата, подобни на нашите читалища, и държавата ги издържа. Паралелно с държавния има и частен сектор.

Сега мрънкаме, че децата се затваряли в интернет. Добре, а каква е алтернативата? Държавата ни не знае какво иска от младото поколение. А в Русия се отделят пари за спорт, за културно-масова работа, за естетическо възпитание.

- Ако резюмираме, може ли да кажем, че руснаците знаят къде отиват, а ние все още не сме напипали нашия път?

- Смятам, че те знаят къде отиват. А ние... Моят прадядо е бил много богат човек, имал е фабрика. След 9 септември идват едни хора, грабват всичките машини от фабриката и ги предават на вторични суровини само защото са били германско производство. Ние сме горе-долу на същото равнище. Казваме, че това е "еди-какво си" и го даваме на вторични суровини, но без да имаме алтернативата. Липсата на национална идея и липсата на бъдеще е най-големият проблем в България.

Георги Георгиев
Снимка на две колони – без текст


04.05.2012 г., с.22
"Пари няма", но има... за "подаръци"
Държавата с пореден "дар" за частна компания в Правец
Светла Василева

"Пари няма" е рефрен на лицемерното политическо говорене. Също като неуморните призиви за затягане на коланите в името на фискалната стабилност, дисциплинираността и пр. съвременни божества, в чиито олтари принесохме в жертва здравето, образованието, щастието, настоящето, а вероятно и бъдещето си. "Пари няма" е цинична индулгенция за обща консумация. В действителност пари има. Дори и днес. Но не за всички, а за избрани. Те сякаш никога не свършват за тях. Само дето многократното финансиране на частните им проекти с публични средства под благовидния предлог на имагинерен обществен интерес не прави харченето по-справедливо.

С гласовете на общинските съветници на Правец (5-има от ГЕРБ и 4-ма от БСП), на редовно заседание на 27.04.2012 г. стартира процедура, приключването на която ще превърне изградената през 2011 г. с пари на българските данъкоплатци и вече снабдена с престижен международен сертификат лекоатлетическа писта в най-новия брилянт в короната от притежания на частната компания "Тера тур сервиз" ЕООД. Към тази скрита приватизация, както вероятно би я определил председателят на Сметната палата проф. Валери Димитров, се върви след поредица от лежерно пренебрегнати нормативни актове.

В не толкова далечната 2002 г. община Правец регистрира съвместно с фирма "Тера тур сервиз" ЕООД акционерно дружество "Университетски недвижими имоти - Правец" ("УНИ" АД). Предметът на дейност на новоучредената компания, посочен пред съда, е изграждане и стопанисване на обекти и съоръжения на територията на общината, отдаване на вещи под наем, всички видове търговски сделки, обезпечаващи образователни и културни програми, спортна дейност и свързаните с тях услуги. При учредяването общината "внася" в капитала на дружеството спортен комплекс, състоящ се от спортна зала, футболен стадион, тенис кортове - 3 бр., мотостадион и резервен стадион, или застроен терен с площ от 68 832 кв.м, оценен на 448 842 лв. "Тера тур сервиз" ЕООД внася ефективно 336 631 лв. (и обещава да внесе до две години още 1 009 895 лв.), срещу които получава веднага 75% от акциите, респективно и от собствеността на дружеството. За община Правец срещу апортираните застроени 68 832 кв.м остават едва 25%.

До 2009 г. в съвместното дружество "УНИ" АД е "внесена" почти цялата атрактивна публична собственост на гр. Правец - Културен дом, Младежки дом, Търговски комплекс и разположена в центъра Административно-стопанска сграда. Въпреки че делът на частната компания е намален до 69%, общината не може да влияе нито на решенията, нито на действията, които другият акционер взема по отношение на "УНИ" АД, доколкото, съгласно устава на дружество, те се приемат с обикновено или с квалифицирано мнозинство. Община Правец със своите едва 31% няма шанс нито за квалифицирано, нито за обикновено такова. Нещо повече. В последните годишни финансови отчети "Тера тур сервиз" сочи "УНИ" АД за СВОЕ ДЪЩЕРНО ДРУЖЕСТВО и пояснява: "Дъщерни са тези предприятия, които се намират под контрола на Дружеството (разбирай на "Тера тур сервиз" ЕООД, б.а.). Контролът върху дъщерните предприятия се изразява във възможността да се ръководи финансовата и оперативната политика на дъщерното предприятие така, че да се извличат изгоди в резултат от дейността му."

От 2007 г. "УНИ" АД работи на загуба, видно от годишните финансови отчети, представени в Търговския регистър:

2007 г. - приходи 1 130 000 лв., загуба в размер на 159 787 лв.;

2008 г. - приходи 876 000 лв., загуба в размер на 397 000 лв.;

2009 г. - приходи 715 000 лв., загуба в размер на 99 028 лв.;

2010 г. - приходи 969 000 лв., загуба в размер на 654 000 лв.

Община Правец "спестява" резултатите от дейността на съвместното дружество в отчетите си, декларирани пред Сметната палата, особено последния от 2010 г., който е заверен с резерви. Пропускът е отбелязан в одитен доклад щ0100004711, който прави извод, че счетоводните книжа не дават вярна и честна представа за имущественото и финансовото състояние на общината.

Въпреки че "УНИ" АД е губещо и участието в него не само не носи дивидент, а превръща община Правец в длъжник на съакционера и в своеобразен негов заложник, тя продължава кротко и безропотно да следва политиката, диктувана от "Тера тур сервиз" ЕООД. С решение 164 от 17.11.2010 г. общинските съветници дават съгласие общината да придобие безвъзмездно от "УНИ" АД собствеността върху част от апортирания от самата нея през 2002 г. спортен комплекс. Въпросната част - УПИ IХ в кв. 9 по плана на града, представляваща съществуваща лекоатлетическа писта и стадион, е обособена като отделен имот само 20 дни преди това (с решение 145 от 27.10.2010 г.). На 6.12.2010 г. "УНИ" АД дарява на община Правец имота. Смущаващото в това своеобразно "кълбо назад" е липсата на оценка от вещи лица за стойността на "дарението". Отписването му от активите на "УНИ" АД и завеждане в отчетите на общината поражда промени в счетоводните баланси, които няма как да отговарят на изискванията за честност, достоверност и коректност при отсъствието на финансов еквивалент на подарения имот. Община Правец няма и надлежно оформен титул за собственост на "подаръка". Подминавайки тези "подробности", общинските съветници дават съгласие съществуващата лекоатлетическа писта да се предостави за безвъзмездно ползване на Българската федерация по лека атлетика (БФЛА) за срок от 10 г. след въвеждането й в експлоатация. Учреденото право на ползване е вписано надлежно в имотния регистър с акт 183/2010 на 13.12.2010 г.

През 2011 г. федерацията по лека атлетика (БФЛА) с пари, получени от държавния бюджет чрез Министерството на физическото възпитание и спорта, изгражда нова лекоатлетическа писта на мястото на съществуващата, открита на 1 декември 2011 г. на специална церемония. Съоръжението струва на българските граждани 1,1 млн. лв.

Идва ред на второто "кълбо назад". В докладна записка 08.00-150 от 20.04.2012 г. кметът на Правец Румен Гунински аргументира пред общинските съветници необходимостта от обратно "връщане" на имота, "дарен" на общината от "УНИ" АД, обратно в дружеството, с ангажимента за изграждане на трибуни с 5000 седящи места около пистата, за които общината няма финансов ресурс и които "УНИ" АД в писмо 2600-13 от 6.04.2012 г. заявява, че ще осигури. Вместо да обяви, че търси инвеститори, с което да диферсифицира зависимостта от "Тера тур сервиз" ЕООД, под чийто контрол е почти цялата атрактивна публична собственост в града, на общинските съветници е предложено връщане на актива в губещото дружество. Тази логика изглежда странна, освен ако... изначално уговорката не е била точно такава - бонусиране на имота с пари на данъкоплатците и връщане в дъщерното дружество на частната "Тера тур сервиз" ЕООД, собственост на Васил Златев, кмет на града за периода 1968-1989 г.

Това съвсем не е първият подарък, който "Тера тур сервиз" ЕООД ще получи от държавата и българските граждани. Данъкоплатците вече осигуриха на компанията, собственик на голф игрище и хотели в Правец, както следва:

- изграждане на битова и дъждовна канализация по улици в квартала на голф-комплекса (Договор с МРРБ от 28.01.2008 г.) на стойност 3 370 146 лв.;

- изграждане на канализационен колектор (Договор с МРРБ от 6.04.2008 г.) на стойност 2 392 146 лв.;

- изграждане на външен довеждащ колектор до голф-клуб Правец (Договор с МРРБ от декември 2008 г.) на стойност 345 000 лв.;

- трасировка на път в местността Скърнава, обслужващ голф-комплекса и четири къщи, попадащи в района (Договор с МРРБ от 14.04.2008 г.) на стойност 287 058 лв.

Европейските данъкоплатци също дават своя "принос" за комфорта на "Тера тур сервиз" ЕООД, финансирайки разширяване на уличната мрежа на Правец приоритетно в голф-комплекса чрез Мярка 322 на ПРСР, по договор от 11.01.2011 г. на стойност 2 390 062 лв. А им предстои да финансират и ремонта на пътя до бившата резиденция на Тодор Живков, днес собственост на Васил Златев. Новата лекоатлетическа писта ще е поредната вкусна хапка за несекващия апетит на петия по богатство според класацията на в. "Пари" за 2010 г. българин, а също и бонус към голф-комплекса и източник на допълнителни приходи за хотелите, които притежава в Правец. Цинично е обаче парите на данъкоплатците, инвестирани чрез сдружение с нестопанска цел в ОБЩЕСТВЕНА полза, каквото е Българската федерация по лека атлетика, в крайна сметка да обслужват частен интерес. Подобен фокус в ЕС дефинират като нерегламентирана държавна помощ и го санкционират. А България изглежда съвсем не е бедна държава, след като все още има пари за подобни "подаръци". Сега остава само да приемем, че раздаването им е справедливо.