“И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: -

“И как ще проповядват, ако не бъдат пратени? Както е писано: -

Това е тайната в очите на Бога! "Колко са прекрасни нозете на тия, които благовествуват доброто!"

Ето защо ние свидетелствуваме! Божията правда е приложима за всеки човек, но за съжаление, не всички хора знаят за нея. И първото изискване, за да има вяра е познание на истината. Аз вярвам, че Бог забавя Своето пришествие, за да завърши тази мисия. Исус каза в Матея 24:14:

“И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи; и тогава ще дойде свършекът.”

Бог няма да изпрати втори път Своя Син, ако света не е имал шанс да каже, “Боже, благодаря за твоя неизказан дар”! Или да го отхвърли.

Второ - и това намираме в стих 22 на глава 3, - вяра в истината. Първо - вие трябва да знаете истината и второ - вие трябва да повярвате в истината. Думата “вярва” просто не е умствено съгласие с това, което е вярно. Това не е толкова лесно, както това е изречено. Това е така, защото Евангелието опровергава човешка природа, опровергава човешките причини, опровергава човешката правда. Бог ни предлага нещо в Евангелието, което е невъзможно за нас да придобием. Позволете ми да ви дам един пример.

Ако Бог дойде при жена, която е преминала възрастта за раждане и каже, “в следващата година ще имате син” - тогава, какво ще кажете? Вие имате два избора. След като сте посетили вашия гениколог чувате: “Кой ви каза тази безмислица”? За вас е невъзможно да имате деца. Вие сте преминали тази детеродна възраст”. Но Бог пита – вярвате ли на това? Авраам наистина повярва в това, че Сара би имала дете въпреки, че беше приминала възрастта, в която бе възможно да стане това. Вярата вярва на невъзможното!

Бог ви казва, че в Христос, вие все едно никога не сте съгрешавали. Или нека да използувам думите записани в книгата Пътят към Христос [от Елън Уайт]:

“Когато приемете Христос, Бог гледа на вас, като че ли вие никога не сте съгрешавали”.

Вярвате ли в това? Или казвате, “Не, аз не съм достатъчно добър! Аз не се чувствам праведен”!

Бог казва, “Не ме интересува вашето усещане. Аз ви приемам за праведен в Моя Син”!

Но има и трето изискване.

Не е достатъчно просто да има умствено съгласие с истината. Трябва да има сърдечно подчинение на истината. Позволете ми да ви дам няколко текста. Вие може би няма да прочетете всички. В самото въведение в Посланието към римляните 1:5 Павел изяснява това. След обяснението за Исус Христос, Сина на Бога и Човешкия Син, той казва:

“Чрез Когото получихме благодат и апостолство, та в Неговото име да привеждаме в послушност към вярата човеци от всичките народи;”

Този текст говори за послушание подчинено на вярата.

В 6 глава на Римляни, говорейки на римските християнин в стих 17 той казва:

“Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?”

Римските християни повярваха и се подчиниха на Евангелието. И тогава в глава 10:16, обръщайки се към евреите - нацията, която той обикна, но която беше обърнала гърб на Исус Христос, той казва:

Те напълно не са се подчинили на Евангелието.

Римляни, спасението е ваше. Вие сте се подчинили на Евангелието. Но вие евреи НЕ, обявява Бог. В Христос вие имате правдата, но вие не сте се подчинили на Евангелието. И това е така, не защото не сте чули Евангелието! Вие го чухте но, както пророк Исая е казал [Исая 53:1]:

“Кой е повярвал известието ни? И на кого се е открила мишцата Господна?”

Какво означава да се подчиним на Евангелието? Това не означава ли да направим нещо?

Отговорът е не! Това означава нашето пълно предаване на истината, такава каквато е в Христос. Ние виждаме, че Бог е пренаписал нашата история в Христос. Той ни поставя в Христос и с това Той пренаписва нашата история.

И тъй като сме грешници има нещо съществено в това, което трябва да стане и то е, че ние трябва да умрем! “Заплатата на греха е смърт” [Римляни 6:23]. Исус не дойде да отмени смъртната присъда. Той не дойде да замени смъртната присъда. Той дойде да я изпълни. И в Христос тя бе изпълнена! Да, смъртта на Христос бе смърт на Човек вместо човечеството, или на мястото на всички човеци, но и още нещо. В Христос, всички човеци са умъртвени в един Човек! Това е доктрината на замесничеството - II Коринтяни 5:14:

«Защото Христовата любов ни принуждава, като разсъждаваме така, че, понеже един е умрял за всичките, то всички са умрели;»

Подчинението на Евангелието изисква да кажем заедно с апостол Павел:

Когато сме разбрали истинското значение на вярата, плодът [или резултатът] е винаги свят живот, тъй като Христос е същия вчера, днес, и завинаги. Животът, който живя преди 2,000 години, Той може да преживее и във нас. Но Той не прави това, за да ви даде гаранция или да ви спаси, но като доказателство за правдата или оправданието чрез вяра. Подчинението на Евангелието казва, “Не Аз, но Христос”.

Как тази праведност става ефективна? Само чрез вяра! Не чрез вяра и добри дела, но чрез вяра, която работи! Павел продължава [Римляни 3:22-23]:

“... защото няма разлика (между евреи и езичници). Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,...”

Какъв смисъл влага той тук? Първо, думата “грях” означава пропускане на целта. И второ, думата “грях” означава изпитване на недостатък от славата на Бог.

Павел прави две изявления в стих 23. Първото, “всички съгрешиха”, то е в минало свършено време. Това е нещо, което се е случило в миналото: “Всички съгрешиха”. И въпросът, който възниква е: “Как в миналото всички са съгрешили”?

Апостол Павел не отговаря на този въпрос тук, но той ще отговори на този въпрос в Римляни 5 глава. Отговорът е (и ние ще разгледаме това подробно), че всички са съгрешили в Адам. Сега ние не можем да се занимаваме с това, но ще го направим, когато достигнем до Римляни 5:12. Той използва същата фраза в минало свършено време и в Римляни 5:12:

“Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха,...”

Смъртта порази всички, тъй като всички съгрешиха. Обаче, Павел казва в стих 23 на глава 3 още нещо: “и не заслужават да се прославят от Бога ”.

Второто изявление, “и не заслужават да се прославят от Бога”, е в сегашно време. Така, че не само сме съгрешили в Адам, но освен това, сега също съгрешаваме, защото сме грешници по рождение. Следователно, дали гледаме към нашето минало или към нашето настоящо представяне, няма разлика между евреин и езичник, никой от нас не е достоен за небето. Единственият път, по който можем да успеем за Божието царство е чрез правдата на Бога, която достига до нас чрез вяра. Разбирате ли сега, защо в началото на това изследване ви зададох въпроса, “Законът затворил ли е нашата уста”? Ако това не е станало, ние никога няма да можем да кажем,

“А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, ... ”.

Божията правда вече не е само обещана; тя е действителност! Това е станало реалност, която може да стане наша единствено чрез вяра. “Моята надежда е изградена не на нещо още, но единствено на Исус Христос и Неговата правда”. Така ние получаваме надежда! Ето защо, когато сатана ме събаря, аз мога да погледна към Христос. В Христос, Бог ме вижда все едно, че никога не съм съгрешавал. По този начин ние можем да ходим в нашия християнски живот с надежда и гаранция. Имам ли тази гаранция? Ние винаги сме загрижени за нашата сигурност и докато сме загрижени за нашата вечна сигурност, ние никога не ще можем да служим на Христос с чист мотив. Бог иска да Му служим без егоизъм. Ние не можем да направим това, ако Той най-напред не ни освободи от страха от вечната смърт. И Той прави това с оправданието чрез вяра. Ето защо е извънредно важно да разбираме това, което апостол Павел се опитва да ни каже.

Святи Татко, Боже наш, благослови ни така, че закона да затвори нашите уста за всичко друго, за да бъдем способни да кажем,

“А сега и независимо от закон се яви правдата от Бога, ... ”.

Това е моята молитва за всеки един от нас в Исусовото име. Амин.

6 – Законно оправдание

(Рим. 3:24-26)

В тези стихове апостол Павел се занимава с една извънредно важна истина. Той ни насочва към три факта относно праведността, която Бог ни предлага чрез Своя Син Исус Христос.

1. Праведността на Бог ни оправдава .

Първото нещо, което стих 24 ни казва е това, че чрез Неговата благодат ние се оправдаваме. “Оправдава” е една от ключовите думи в Новия завет и ние трябва да разберем нейното значение. Това е специфичен термин, който се използва в съда и ние се нуждаем от ясното му разбиране.

Нека да видим два примера как тази дума е използвана в Свещеното писание. Първия текст откриваме във Второзаконие, 25:1. Това е съвет даден на Мойсей във време, когато Бог теократично управлява народа на Израел. Тук четем думите:

“Ако се появи разпра между човеци, и дойдат пред съда, и съдиите ги съдят, тогава нека оправдаят правия и осъдят виновния.”

Моля, забележете, че тук се използват две думи “оправдание” и “осъждане”; това са термини, които са използвани във връзка със закона. Когато изпълнявате закона, законът ви оправдава и когато не се подчинявате, тогава ви осъжда .

Позволете ми да ви дам още един пример; 3 Царе 8:32.

“...тогава послушай Ти от небето и подействувай, извърши правосъдие за слугите Си, и осъди беззаконния, така щото да възвърнеш делото му върху главата му, а оправдай праведния като му отдадеш според правдата му.”

Моля ви, забележете допустимата рамка в която се използват тези думи. Сега нека да се върнем в Римляни 3:24, към правдата, която ни оправдава. Какво тя означава? Тук Павел иска да ни каже, че онези които вярват в Христос (тъй като стих 22 говори за онези, които приемат праведността на Христос чрез вяра), Бог ги обявява или гледа на тях, като че ли са праведни. Ако някой от вас каже, “но аз не се чувствам праведен” - ще бъде напълно прав. Бог не ни обявява праведни поради нашата праведност; Той ни обявява праведни поради Неговата правда в Исус Христос и тя е тази, която ни оправдава.

Това е нещо много важно, тъй като ние видяхме в стих 19, че апостол Павел ни казва, че целият свят е виновен пред Бога и закона справедливо ни осъжда на смърт. Но сега независимо от закона се яви Божията правда за всички, която ни оправдава .

Аз искам да забележите, че думата “оправдава” в Римляни 3:24 е в сегашно време: “бидейки оправдани”. Павел не ни казва, че някой ден в бъдеще Бог ще ни оправдае; той казва, точно сега, в настоящето, сме оправдани (това продължава) чрез изкуплението, което е в Христос.

Какво означава човек да стои оправдан пред Бога? Отговорът намираме в думите на нашия Господ Исус Христос в Йоан 5 глава. В 3 глава на Йоан, стих 17, Исус казва на Никодим това:

“Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.”

Сега в глава 5, стих 24, Исус заявява:

“Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.”

Да, ние сме осъдени на смърт, но в Христос преминаваме от осъждане на смърт към оправдание за живот. Това е първото нещо, което стих 24 ни казва, това е настоящата ситуация в момента когато повярваме, Божията правда в Христос става ефективна за нас и ние сме преминали от смърт към живот, сега сме оправдани. Това е първото нещо.

2. Връщайки се на Рим. 3:24, трябва да отбележим, че оправданието идва при нас, не защото сме го заслужили или защото можем да го изработим или купим, то идва при нас като свободен дар.

“... даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса,...”

Какво означава “даром”? Това означава “без заплащане”. Както Исая представя спасението чрез Божията благодат в 55:1, “без пари и без плата”. То е свободно, но това е нещо повече от подарък. Нека да продължим да четем:

“... а с Неговата благост се оправдават даром ...”

Сега “Неговата благодат” ни дава един много определен смисъл на думата “даром”. Какъв е този определен смисъл? Това формулира думата “благодат”, както беше и с думата “оправда”, като специална дума в Новия завет. Какво тя означава? По правило, тя се обяснява като “незаслужена милост”. Позволете ми да ви обясня това по-подробно с Римляни 5:10.

“Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!”

Докато сме били неприятели ние сме били помирени с Бога чрез смъртта от неговия Син. Това е благодат. Ето защо Евангелието е безусловна блага вест. Бог не ни казва, “Първо трябва да оформите и промените вашия начин на живот, след това Аз ще ви оправдая”; Той ни оправдава единствено чрез Своята благодат. Това е второто нещо, което ние хората имаме нужда да разберем.

3. Искам да отидем и на извънредно важното трето. Защото тук в стих 24 виждаме, че не само сме оправдани свободно и милостиво, но това оправдание е:

“... даром чрез изкуплението, което е в Христа Исуса.”

Сътворение и изкупление. Този Исус, който ни създаде е същия Исус, който ни изкупи, но има разлика в начина на действие. Всичко което Бог трябваше да направи, за да създаде този свят беше просто да заповяда: “да бъде светлина”, и стана светлина, тъй като думите на Бог — са мощност, енергия. Той може да създаде всичко от нищо чрез Божието слово.

Той би могъл да направи това също така и при сътворението на човека. Но защо трябваше да извае Адам от пръстта на земята и да му вдъхне жизнено дихание. Единствената причина Той да ни направи от пръстта на земята е тъй като Той е знаел, че ние ще паднем в грях, който ще ни направи горди хора.

Но когато ни изкупва, Той не би могъл да каже, “Аз обичам тези скъпи хора. Аз зная те са сбъркали и са потъпкали моята заповед, но Аз съм Бог и мога да направя това, което искам и тъй като ги обичам ще им простя. Аз ви обявявам за оправдани, защото ви обичам”.

Бог не би могъл да направи това, тъй като Той не е само любов, Той не би могъл да ни оправдае, като пренебрегне своя закон, тъй като неговият закон изисква душата, която съгреши трябва да умре. Бог е верен на своя закон.

Когато полицаят ми прощава за превишаване на скоростта, той не ми заплаща акта, за да бъде удовлетворен закона. Но Бог не може да направи това. Той е свят Бог, Той е праведен Бог. Той просто не може да заяви, “Аз ви обичам и затова ви прощавам”.

Оправданието чрез вяра е дар за нас, но това е нещо извънредно скъпо за Бога. Когато Бог даде Своя Единороден син за нас, Той даде всичко от Себе си.

През вековете е имало е много теории в християнската църква относно изкуплението. Всъщност, ние никога не ще бъдем способни да разберем всички тайни на изкуплението. През цялата вечност ние ще изследваме дълбочините на тази тема.

Всеки, който отрича допустимата рамка на изкуплението прави Бог несправедлив. Бог не би могъл да ни спаси само защото ни възлюби; любовта на Бога и Неговия закон трябваше да се срещнат заедно и те се срещнаха на кръста. Само чрез кръста Бог можеше да ни оправдае и това виждаме в стих 25 и 26. Нека да ги прочетем:

“Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше, - за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.”

В 3 глава, стих 24, ние установихме, че сме оправдани даром, чрез изкуплението което е в Христос Исус. Какво означава думата “изкупление”?

Това означава да бъдем изкупени от нещо под което нещо сме. Например, в Новия Завет, ние откриваме, че сме изкупени от дявола [Евреи 2:14,15], или изкупени от смърт [1Cor. 15:56,57], или изкупени от греха [Римляни 6:22], освен това Павел ни казва, че ние сме изкупени от проклятието на закона.

Той ни казва същите неща и в посланието към Галатяните, ето защо това ми позволява да ви дам аналогичния аргумент даден в 3 глава. Аз искам да забележете какво се казва в стих 10. Моля забележете ясния изказ на Свещеното писание:

“Защото всички, които се облягат на дела, изисквани от закона, са под клетва,...”

Библията декларира, че всички, които се опитват да се спасят чрез собствената си правда, са под проклятието на закона.

“... ,понеже е писано: "Проклет всеки, който не постоянствува да изпълнява всичко писано в книгата на закона".

Сега въпросът е: “Дали сме постоянствали в пазенето на закона във всяка негова точка, непрекъснато, от времето, когато сме се родили до днес”? Само тогава и само тогава ние няма да сме под проклятието. Законът изисква това. Бог не би могъл да премахне това проклятие, Той не би могъл да направи това, защото е свят Бог. Така ние преминаваме към добрите новини на спасение: Галатяни глава 3, стих 13 –

“Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет {Гръцки: Проклетия. Виж. 2 Кор. 5:21.}* за нас; защото е писано: "Проклет всеки, който виси на дърво";”

Има три основни истини, които кръстът разкрива:

1. Кръстът демонстрира, че сатана е лъжец и убиец и че човешкото сърце е отчаяно грешно. Ние трябва да знаем това. Йоан 8:44 казва следното:

“Вие сте от баща дявола, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец, и на лъжата баща.”

2. Чрез кръста Бог изявява Своята любов към нас. Апостол Павел се докосва до това в Римляни 5:8:

“Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.”

3. Освен това, кръстът демонстрира Божията правда. С други думи, чрез кръста на Христос, Бог е извършил оправдаването на грешника. Той ни е изкупил.

Дотук ние се запознахме с думата “изкупление”. Но сега в стих 25 се употребява думата “умилостивение”. Това е дума която е причинила безкрайни дискусии относно изкуплението. Какво наистина означава омилостивение? Думата произхожда от гръцката дума “hillastraion”. Това съществително е използвано и в 1 Йоаново 2:2 и 4:10. Откриваме го и в Евреите 2:17. Тази дума бе използвана в онова време по отношение на жертвоприношения. Езичниците трябваше да успокоят техния сърдит бог. Това е значението на думата “омилостивява” способ да успокоите някой който ви се е разсърдил. Но в Евангелието никога не се е използвал този смисъл на думата. В езичеството съществува идеята, че Бог там горе е сърдит съдия и се подготвя да ви накаже, ако някой не успокои неговия гняв. Исус каза, “Отче, прости им, те не знаят какво вършат; Аз ще умра на тяхно място” и ето Бог е удовлетворен. Не, този смисъл никога не се е използвал за изкуплението в Новия Завет. Това е гледната точка на езическата култура. В Евангелието, Бог предложи Себе си като жертва. Има голяма разлика между езичническия обичай и християнството.

Човек никога не предлага себе си. Той предлага животно или плодове и понякога той може да предложи бебето си, но никога себе си. Но, в Евангелието, Бог участва в жертвоприношение, в което Той предложи Себе си за нашите грехове. Така, ние не трябва да употребяваме думата “изкупление” така, както тя се употребява в езическата култура проникнала в християнството..

Тази дума беше използвана в Стрия Завет в службите на светилището, за да обозначи мястото над Кивота на завета като “умилостивилище” - Левит 16:15,16 Евреи 9:5 където тази дума е използвана, с което се представя, че думата “изкупление” просто иска да каже, че чрез кръвта на Христос, нашите грехове се изкупват или отнемат. С други думи, Бог отне нашите грехове и нашата вина и наказанието, чрез кръвта на Христос.

Какъв смисъл влага Новия Завет на думата “кръв”? Това не означава кръвта на Христос, която е преминавала през Неговите вени. Думата “кръв” е символ на живота. Позволете ми да прочета текста записан в Левит 17:11:

“Защото живота на тялото е в кръвта, която Аз ви дадох да правите умилостивение на олтара за душите си; защото кръвта е, която, по силата на живота, който е в нея, прави умилостивение.”

Какво прави “пролятата кръв” за нас? Тя ни подарява вечен живот. Исус умря, но Той не умря с първата смърт. Евр. 2:9 ни казва следното:

“Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е увенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.”

Това става очевидно като расъждаваме, че всеки човек участва в първата смърт, но тези, които са приели Христос за Свой Спасител, те никога не ще умрат с втората смърт [виж Откр. 20:6]. Защо? Тъй като има Един, който премина през втората смърт за вас и мен.

Какво означава всичко това? Какъв бе проблемът на кръста? Това означава, че на кръста Исус умря с втората смърт, за да можем ние да получим Неговия вечен живот. Това е любовта на Бога и това изкупление с кръвта, с която бяхме изкупени е за да бъде удовлетворен закона тъй като законът казва, че душата която греши трябва да умре. Ние ще разгледаме това по-подробно, но ви напомням да не се осмеляваме да надхвърлим допустимата рамка на изкуплението. Исус не би могъл да ни спаси освен чрез кръста.

Позволете ми преди да отидем в стих 26 да прочетем от Духа на Пророчество [от 6BC, страница 1,099:

“Справедливостта изискваше не само греха да бъде осъден, но заплатата за греха – втората смърт да бъде изпълнена. Бог чрез дара на Своя Единороден Син посрещна тези две изисквания, умирайки за човечеството Христос прие наказанието ...“

Какво в действителност означава това? За всеки грях който сме извършили или който ще извършим е било платено на кръста.

“...Христовата кръв за наказанието осигури нашата прошка. Както в Евреи 9:22 е записано: ‘според закона, не може да има прошка без проливане на кръв’”.

Нека да продължим. В “Свидетелства том 2, стр. 201 четем:

“Смъртта от Христос провъзгласява справедливостта на закона на Отец за наказанието на правонарушителя в това, че Той се съгласи да изтърпи наказанието от проклятието на закона върху Себе Си, вместо падналото човечество”.

Това е смисъла на изкуплението в Новия Завет. Нека да погледнем към стих 25, особено втората половина:

“Когото Бог постави за умилостивение чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори за да покаже правдата Си в прощаване на греховете извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше,..”

Какво означава това? Последната фраза е била разбирана неправилно от мнозина. Становището на Павел тук не е, че когато приемете Христос, Той ви прощава само миналите грехове. Идеята за оправдание и прошка на минали грехове е небиблейска. Това е измама за да се чувствате неуверени, тъй като всеки път, когато правите грешка вие ставате неоправдани и се разкайвате. Така тогава вие сте, в Христос и извън Христос. Ние живеем под чадъра на оправданието в Христос. Това не значи, че ние можем да се примирим с греха. Ние не се осмеляваме да вършим грях, когато сме оправдани чрез вяра. Но какво иска да ни каже апостол Павел когато казва това “извършени по-напред, когато Бог дълготърпеше”.

Думата “по-напред” [или “миналото”, в някои преводи] тук има отношение преди Исус да пролее Своята кръв на кръста. Бог наистина ли прощава греха? Отговорът е да. Той би ли могъл да прости греха по законен начин? Отговорът е Не! Той го прости чрез Своето дълготърпение, чрез Своето благородство, но не чрез Своята правда, тъй като Неговият собствен закон казва не може да има прошка без проливането на кръв и проливането на кръвта на овни, кози и агнетата не биха могли да направят това ни казват глави 9 и 10 на Посланието към евреите. Но сега стих 26 ни казва:

“за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.”

Това е законно оправдание, това е единствения смисъл на законното оправдание. С други думи, чрез кръста, Бог е абсолютно справедлив пред неговия собствен закон в прощението Си към нас и това е каквото Павел заявява в стих 31. Анулира ли тази доктрина за оправдание чрез вяра закона? Тя поддържа закона тъй като в Христос; в неговия живот и в неговата смърт — Бог на законно основание оправдава вярващият.

С други думи, пред закона на Бога, ние стоим напълно оправдани в Христос и Бог и Неговия закон са в хармония, затова и апостол Павел заявява:

“за да покаже, казвам правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса.”

С други думи, дявола, преди кръста, би могъл да ни посочи и да каже: “Нямаш право да вземеш тези хора в небето - те са грешници”! Но, на кръста, устата на дявола е била затворена и Бог заявява: “Не са ли те една главня изтръгната от огъня”?

Да, по природа и действия ние принадлежим на огненото езеро, докато принадлежим на себе си. Но Исус ни изтръгна от огъня и ни оправда и сега стои от дясната страна на Бог, не да се моли пред Своя Отец, но да защити това оправдание пред обвинението на сатана и това Той прави на законно основание – оправданието Му е справедливо.

С други думи, за това ние имаме изследователен съд – чрез него ние сме вече оправдани в Христос? Целта на изследователния съд не е да разкрие дали заслужаваме небето или не. Никой от нас не заслужава небето, ние сме спасени по благодат. Това е така, защото нашето оправдание в Христос е осъществено преди да се обявят резултатите от изследователния съд. Исус е защитил нашето оправдание като е заявил на сатана, “Нямаш право да ги обвиняваш тъй като те Ме приеха и Аз Съм тяхното изкупление. След това Той се обръща към изкупените и заявява: “Елате и наследете царството на Отца Ми, което е приготвено за вас от основанието на света”.

Скъпи братя и сестри, ние ще реализираме праведността на Бог, когато осъзнаем, какво тя трябва да означава за нас.

Ние сме оправдани точно сега.

Тя е свободен дар.

Бог е напълно справедлив, когато ни оправдава.

Това е благата вест на Евангелието и това е, което всички ние се нуждаем да разберем. Тъй като светът отчаяно се нуждае да знае, че Бог е праведен, когато оправдава грешника и това, че в Христос ние имаме едно напълно завършено спасение. Това е вестта, която трябва да проповядаме на един загиващ свят.

Отче наш, помогни ни да разберем това велико спасение, приготвено за нас преди създанието на света, помогни ни да го преживеем тук и сега и нека Твоят Дух мощно да се намеси, за да свидетелсвуваме за Твоята невероятна благодат пред този загиващ свят. Помогни ни да представим благата вест за спасение, такава, каквато е в Христа Исуса, нашия Господ.

Благослави ни, за да познаем истината и истината да ни направи свободни.