– Плодовете на оправданието чрез вяра

(Рим. 5:1-5)

Какви са плодовете? Дава ли доктрината за Оправдание чрез вяра плодове? Отговорът е “ДА”! - не един, не два, но три. Това е, което апостол Павел представя - три плода. Искам с вас да бъда много ясен относно последователността на тези плодове. Вие не можете да пренебрегнете тази последователност, трябва да следвате точната последователност, която Павел им дава. Тъй като първият плод е непосредствен, вторият плод е непрекъснат и третият е окончателен. Това е начина, по който ние можем да ги постигнем. С други думи, ако се опитате да достигнете последния плод без да сте получили първият, вие напразно ще си загубите времето. Нека да видим защо това е така.

Какво представляват тези три плода? Описанието им намираме в първите два стиха на 5 глава:

“И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бог чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която сега стоим и се радваме поради надеждата за Божията слава.”

Първият непосредствен плод е мирът с Бога.

Вторият продължаващ плод е, че ние стоим под “благодат”. Чрез кой способ ние имаме достъп до Божията благодат – чрез вяра. Това е представено в първата част от стих 2.

Третият или окончателният плод е достигане до Божията слава.

Добре, нека сега да погледнем към тях по-подробно. Спомнете си, че в основата на всички тези три резултата стои Оправданието чрез вяра. Евреи 11:6 ни казва:

“А без вяра не е възможно да се угоди Богу, защото който дохожда при Бога трябва да вярва, че има Бог, и че Той възнаграждава онези които го търсят.”

Никой не може да получи тези плодове чрез дела или чрез пазенето на закона. Те могат да се получат единствено чрез вяра. Следователно, понеже сме били оправдани чрез вяра, имаме първия непосредствен плод - мир с Бога.

Но Павел не спира до тук. Той не казва, че това Оправдание чрез вяра ще ви донесе всеобщ мир. Аз нямам мир с много хора. И вие можете да нямате мир. Ние можем да нямаме мир със себе си, можем да нямаме мир с нашите съседи, можем да нямаме мир с правителството. Аз може да съм във война с данъчната инспекция през тази година. Но тук Павел не говори за мир в общ смисъл. Ние нямаме мир в света днес. Той говори за мир с Бога и ако аз имам мир с Бога, всичко друго няма значение. Аз мога дабъда напълно удовлетворен в този свят, когато имам мир с Бога. Аз имам бъдеще, което никой може да ми отнеме. Ако страдам в този свят, това ще бъде временно.

Как се получава това, “да имаме мир с Бога”? Преди всичко, нека да погледнем към всяка фраза тук. Първата фраза тук е “и тъй оправдани” – фразата е в минало време - това е нещо, което вече е станало.

Оправданието е дело извършено в миналото, което е променило нашето положение пред Бога. Промяната на положението е наречена “Оправдание”. Много добър текст за изясняване на това е текстът в Иоан 5:24, това са думи на Исус Христос, който казва:

“Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този Който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота.”

“Ако действително вярвате в Моя Отец, Който Ме изпрати като ваш Спасител, в такъв случай вие няма да дойдете вече под осъждане”. Защо? Тъй като “вие сте преминали от смърт в живот, вие сте преминали от осъждане в оправдание”.

Така думата “оправдани” е в историческото минало, но втората фраза, “имаме мир с Бог”, не е в миналото. Тя не е в бъдещето. Това е подарък действащ непрекъснато в настоящето. В момента ние сме под защитата на Оправданието чрез вяра, в момента ние имаме мир от начало до края; това е непрекъснато и това е чудесното нещо в Оправданието чрез вяра - този първи плод - “Мир с Бога”.

Позволете ми да ви го представя по следния начин. Преди да приемем евангелието, какво бе нашето положение пред Бога? Спомнете си какво направиха Адам и Ева, когато съгрешиха и Бог ги потърси? Те побягнаха и се скриха. Защо се скриха? Павел ни казва защо в Римляни глава 1, стих 18:

Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятствуват на истината чрез неправда.

И отново в глава 2, стих 8 и 9:

“А пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата; скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка.”

Този свят е пълен на хора, които страдат. Девет-десети от нашите болести са резултат от вина и страдание. В този свят няма мир. Това е така, защото е отхвърлена добрата вест на евангелието. Но ние сме повярвали на евангелието и сме оправдани и имаме мир с Бога.

Срещам адвентисти, които са приели евангелието и все още нямат мир. Това е трагедия. Много от нас се опитват да достигнат окончателния плод на Оправданието, който е надеждата за слава, без да имат първия плод, който е мирът. Това не е начина, по който действа Евангелието.

Никога не ще можем да достигнем окончателната цел на Оправданието чрез вяра, ако нямаме мирът, тъй като това е последователността, която ние трябва да следваме.

Аз искам да прибавя още един факт за този първи плод. Нека да погледнем отново в Римляни 5, стих 1:

“И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бог чрез нашия Господ Исус Христос…”

Първо ние сме оправдани чрез вяра (в историческото минало) и имаме мир непрестанно в настоящето. Но сега нека да забележим, какъв е източникът на този мир. Това не са нашите добри дела или пазенето на Закона, но нашия Господ Исус Христос.

Какво означава, “чрез нашия Господ Исус Христос”? Това означава чрез изкуплението, което е в нашия Господ Исус Христос. Смъртта на Христос ми донася този мир, не моите дела. Дяволът може да дойде и да ви каже, че не сте достатъчно добър, за да бъдете спасен.

Той е убиец и лъжец. Това, което ни казва Римляни 5:1, е истина:

“И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бог чрез нашия Господ Исус Христос”,

Той го е направил преди 2,000 години. Ето защо никои не може да ви ограби този мир. Единственият човек, който може да ни ограби този мир сме самите ние, когато казваме довиждане на Христос. Имаме тази привилегия. Но докато стоим под покрива на Оправданието чрез вяра, ние имаме мир с Бога непрестанно. И това е първият плод. Павел продължава в стих 2:

“... посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се радваме поради надеждата за Божията слава.”

“Когото” има отношение към Христос. Това е Христос, Който е източник на нашия мир, това е същия Христос, който каза на Своите ученици, “Мир ви оставям; Моя мир ви давам; Аз не ви давам, както светът дава. Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.” Иоан 14:27, това е същия мир, който идва при нас чрез Христос и е произведен от ефективна вяра. По същия начин, чрез вяра в Христос “ние имаме достъп до Божията благодат”.

Какво означава израза, “тая благодат”? Той сочи към нещо много специфично. Ние знаем, че когато Исус дойде в този свят Той живя съвършен живот с човешкото Си естество. Но, когато четете Евангелието, когато четете Новия Завет, ако четете посланията на апостол Павел много внимателно, вие ще откриете, че Христос не е правил това със Своята собствена сила, като човешко същество. Той го е правил с Божията благодат. Позволете ми да ви дам пример.

Най-голямото нещо е, че Христос премина през смъртта — не първата смърт, но втората смърт. Вярващите преминават през първата смърт, но те няма да преживеят втората смърт, тъй като Христос е преминал през нея. Но забележете, как Той е преминал тази смърт - Евреи 2:9:

“Но виждаме Исуса, Който е бил направен малко по-долен от ангелите, че е овенчан със слава и чест поради претърпяната смърт, за да вкуси смърт с Божията благодат, за всеки човек.”

Тази благодат, чрез която Христос успя да изпълни Божията воля, сега е достъпна за всеки вярващ, който е оправдан чрез вяра. Думата “благодат” има повече от едно значение в Новия Завет. Първото значение е незаслужена милост, която Бог проявява към нас, като изпраща Своя Син, така че чрез Него да ни спаси. Това намираме в Eфесяни 1:7:

“В Когото имаме изкуплението чрез кръвта Му, проштението на прегрешенията ни, според богатството на Неговата благодат.”

Но думата “благодат” също така означава и Божията сила. Тя е приложима за вярващият, който е оправдан чрез вяра. Аз мога да ви дам цял списък на текстове, но трябва да ви предупредя, нещо което е важно. Ние обсъждаме плодовете на Оправданието чрез вяра. Евангелието, което е Божията правда е добра вест за всеки човек. Всяко човешко същество би трябвало да чуе Евангелието. Но плодовете на Оправданието чрез вяра не са за всички хора. Те са само за онези, които вярват.

Няма мир с Бога, ако не сте отначало оправдани чрез вяра. Аз бих казал на всеки, който не е приел Христос, “не очаквай, тъй като без вяра е невъзможно да изпиташ мир”.

Дават плод онези, които са влезли в чудесната слънчева светлина на Божията спасителна благодат. И ако сте приели Христос, за вас са думите записани от Марко 16:15,16, където Христос казва:

“И рече им: “Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти ще бъде спасен …”.

Те са за тези, които ще приемат тези плодове.

Сега искам да ви дам текстове за благодатта като Божия сила. Нека да започнем с 1 Коринтяни 15 глава. Можем да използваме смисъла на думата ”благодат” като Божия сила, като я прилагаме само за вярващият. В 1 Коринтяни 15:9 Павел казва:

“Защото аз съм най-нищожният от апостолите, който не съм достоен и апостол да се нарека понеже гонех Божията църква.”

С други думи, Павел чувства, че няма право на бъде апостол поради неговата история на гонител. Но, има едно “но” там в стих 10:

“Но с Божията благодат съм каквото съм ....”

“Аз съм апостол, не защото заслужавам, но поради Божията благодат”, и той продължава:

“...и дадената на мене Негова благодат не бе напразно, но трудих се повече от всички тях, - не аз обаче, но Божията благодат, която беше с мене ...”

Това е Божията благодат, която произвежда добри дела. Бог иска от нас да направим същото. Исус казва в Матея 5:16:

“Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.”

С други думи, “Позволете на тази благодат, която сте получили да блести във вас, за да видят хората вашите добри дела и да прославят вашия Отец”.

Още един текст за благодатта като сила. Апостол Павел е имал личен проблем, който го е измъчвал, но Бог не го отстранява, въпреки че Павел се е молил три пъти за това. Чуйте отговора на молбата на апостола – 2 Коринтяни 12:9:

“Но той ми рече: Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършенна…”.

“Аз не се нуждая от твоята поддръжка, Павле. Независимо, колко слаб се чувстваш, Моята благодат ти е достатъчна”. Нека да продължим, тъй като Павел казва нещо важно:

“И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да почива на мене Христовата сила.”

Тук думата “сила” е синоним на думата “благодат”.

Позволете да ви представя и други текстове - те казват същото нещо. Eфесяни 3:7: “… на което станах служител според Божията благодат, - дар, който ми е даден по действието на Неговата сила.”

1 Тимотей 1:14: “И благодатта на нашия Господ се преумножи към мен с вяра и любов в Христа Исуса.”

Ние сме под благодат. Павел казва, че когато стоим в благодатта ние се радваме поради надеждата за Божията слава.

Какво представлява Божията слава? В Иоан 1:14 четем:

“И словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина.”

Това е тази слава за която Павел казва, че ние имаме надежда да достигнем. Каква слава видяха учениците? Те видяха Божията самопожертвателната любов в Него, безусловната любов “агапе”. Тя е тази слава, за която Павел говори тук. Той говори за същата слава и в Колосяни 1:27:

“За които Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч Христос между вас, надеждата на славата.”

Какво е надеждата за тази слава? Това е любовта на Бога, излята в нашите сърца. Може ли Бог да пресъздаде хора, които да могат да обикнат, както Христос ни обикна? Исус заръча на Своите ученици, Иоан 13:34,35:

“Нова заповед ви давам да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.”

Ние ще отделим време за Божията любов в следващия анализ, тъй като стихове 6 на 10 са подобни на този. Но аз желая да ви дам текст, който да ни насочи към начина, чрез който може да се реализира това за всеки един от нас. Бог има цел с всеки, който е приел оправданието чрез вяра да получи благодатните Му плодове посредством Светия Дух. 2 Коринтяни 3:17,18:

“А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, там е свобода, а ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.”

Ако си спомняте в Римляни 3:23, Павел говори за състоянието на евреите и езичниците преди да приемат Оправданието чрез вяра, той казва две неща в Римляни 3:23:

“Понеже всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога,”

Грехът е ужасно нещо; той не само ни лишава от небето, но ни ограбва и Божията слава. Бог създаде човека, за да бъде Негов храм. Бог иска да обитава в нас и това бе Неговия план за Адам и Ева и за нас. Но грехопадението ни ограби славата на Бога.

Но чудесното дело е в това, че Оправданието чрез вяра не само ни осигурява место в небето, не само ни дарява мир с Бога и връзка, чрез която да ползваме Божията сила, но и нещо повече да имаме надежда за Божията слава. Римляни 5:3,4

“И не само това, но нека се хвалим и в скърбите си, като знаем, че скръбта произвежда твърдост, а твърдостта изпитана правда; а изпитаната правда надежда.”

Ние виждаме, макар, че Божията благодат произвежда праведност в нас, нашите характери винаги ще останат грешни. Следователно, винаги ще съществува този конфликт и когато Светия Дух воюва и подчинява нашата плът, ние търпим страдания, които произвеждат твърдост и изпитана правда.

Ето защо, тъй като имаме Христос в нас, нашата плът ще страда, тъй като ще бъдат отречени нейните желания. Ние ще издържим изкушенията на Сатана, точно както Авраам издържа. Той не се отказва от вярата си въпреки, че беше преминал възрастта да има наследство.

“А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.”

Бог не желае ние да бъдем разочаровани. Надеждата не разочарова. Авраам е чудесния, абсолютния символ на Оправдание чрез вяра.

Бог има план, в който Неговата работа е напълно завършена и когато сме приели Оправданието чрез вяра, нашето окончателно спасение е гарантирано, така както Павел заявява в Римляни 8:30:

Докато ние вървим с вяра, тези три плода са гарантирани:

Мир с Бога,

Неговата благодат на наше разположение, и

Имате надежда за достигане на до Божията слава.

Ние започваме с мира. Ако нямаме този мир, ние никога не ще бъдем способни да изпитаме славата на Бога. Иоан е записал в 1 Иоаново 4:17,18

“В това се усъвършенствува любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят. В любовта няма страх, но съвършената любов изпъжда страха; защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.”

Това е моята молитва ние да се усъвършенстваме в любовта към Бога. Преди всичко, Евангелието трябва да ни освободи от страха от съда и смъртта. Трябва да имаме мир. Тогава и само тогава можем да имаме втория и третия плод.

Бог да ни благослави, да познаем истината и истината да ни направи свободни.

10 – Безусловна любов

(Рим. 5:6-10)

Преди всичко, чрез него имаме мир с Бога. Това е първия плод и вие си спомняте това, което Павел казва в стих 1 на глава 5.

“И тъй, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бог чрез нашия Господ Исус Христос…”

И това е така, защото нашето положение се променя, когато приемем Христос като наш Спасител, Бог не само ни прощава - не само сме помирени в Христос, но чрез Исус Христос Бог гледа на нас, като че ли никога не сме съгрешили. Той гледа на нас точно, както гледа на Своя Син Исус Христос. Спомнете си това, което Той казва за Своя Син в Матея 3:17:

“и ето глас от небесата, който казваше: Този е възлюбеният Ми Син, в Който е Моето благоволение”.

И това е, което Той казва на всеки от нас. Така с Оправданието чрез вяра, Бог гледа на нас, като че ли сме Неговия Син и в Неговият Син ние имаме мир с Бога. Сега ние можем да се обръщаме към Него с интимното “Aвва Отче”. Това е първият, непосредствен плод на Оправданието чрез вяра. Това е първата ни квалификация. Ако нямаме този мир, в такъв случай ние не сме изпитали Оправданието чрез вяра, защото не сме го разбрали. Но процеса не спира до тук.

Оправданието чрез вяра също така ни донася още една квалификация – получаване на сила. Павел ни казва в стих 2, че онези, които са оправдани чрез вяра, получават също така и достъп до Божията благодат. Това е сила, която единствено може да изпълни Божията цел за всеки един от нас. Сила, с която можем да издържим изкушенията, мощна сила, с която можем да бъдем победители над греха и сатана. И тъй с приемането на Оправданието чрез вяра получаваме неограничен достъп до Божията благодат – тази мощна сила приготвена специално за нас оправданите чрез вяра - този достъп невярващите нямат.

Има и една трета квалификация, която Бог иска всеки от нас да има и това е, че всеки оправдан чрез вяра трябва да изпита и Божията любов. Окончателната цел на Оправданието чрез вяра е изливането на Божията любов в сърцата ни чрез нашия Господ Исус Христос.

Тази трета квалификация е така променяща, така революционна, така различна, от която и да било човешка квалификация, че апостол Павел използва 5 стиха 6, 7, 8, 9 и 10 за да я представи.

Божията любов “Агапе”, която е излята в сърцата на вярващите се различава, от която и да било човешка любов, тъй като човешката любов е eгоцентрична. Павел иска ние да разбираме, каква е любовта излята в сърцата ни от Светия Дух. Това е любовта към Бога “АГАПЕ”.

Тя е толкова различна от условната, изменчива и себична човешка любов, че апостол Павел използва, стихове от 6-10, за да обясни тази любов. Интересен е начина, по който той го прави, не чрез сравнение, но чрез противопоставяне Божията любов на човешката любов. Вие ще се уверите, че не можете да сравните човешката любов с любовта на Бога - можете само да ги противопоставяте, тъй като двата вида “любов” са напълно противоположни.

Всъщност, когато апостолите са писали своите евангелия и послания в Новия Завет, за да представят Божията любов те избрали една много неясна дума в гръцкия език, дума, която не била натоварена с някакъв дълбок смисъл за гърците. Те и дали смисъл изхождайки от кръста на Христос; тази дума е “Агапе”. Докато най-високата форма на любов в гръцкия език, според Платон е “небесен ерос”, в Новия Завет апостолите са се отказали да използуват тази дума. “Агапе” станала ключова дума и придобила специален смисъл в Новия Завет.

Но за да разберем и да оценим това, ще се прехвърлим в Ефесяните, където Павел разглежда същия въпрос, за да видим значението на Бажията любов “Агапе”. Каква е обстановката? Сега апостолът е затворник. Той е в тъмница, когато пише посланието до Ефесяните. Църквата в Ефес беше много скъпа за него, той беше служел почти 3 г. в Eфес. Но обезкуражението се бе промъкнало - затворничеството на Павел донесе голямо обезсърчаване на християните от Ефес. Техният аргумент беше: “Ако апостолът на езичниците — всеотдайния служител на Бога, апостолът призован лично от Христос — бе в затвора и Бог не го защити, каква надежда има за нас”? Павел разбира това и затова той им пише в стих 14 на 3 глава, като представя своята загриженост:

“… за която причина ви моля да не се обезсърчавате, от моите изпитни за вас, тъй като те са за вас слава, - затова прекланям коленете си пред Отца [на нашия Господ Исус Христос] ....”

В дните на Павел, хората по правило са се молели прави - колениченето не беше още установен метод за молитва. Но Павел просто казва на Ефесяните, “Аз отправям молитвата си коленичил и моята загриженост е за вас”. И неговият голям товар, неговото голямо желание са представени в стихове 16 до 19 [на Eфесяни 3]:

“да ви даде, според богатството на славата Си, да се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, тъй че закоренени и основани в любовта да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии, що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота.”

Единственият начин Христос да изяви Своята сила, единствения начин нашата вяра да е силна и Христос да обитава във нас постоянно, е когато сме вкоренени и основани в Божията любов, любовта към Христос.

Той използва две метафори, една от ботаниката (вкоренени) и една от архитектурата (основани). Ако нашето познание за Божията любов е слабо или непълно, никога няма да сме способни да устоим в кризата. Павел ни казва, че трябва да бъдем вкоренени и основани в тази любов.

Не можем да дойдем до познание на Божията любов просто чрез човешки заключения или човешкото разумно обосноваване, тъй като тя се простира отвъд тях. Божията любов напълно опровергава човешката любов. И когато сме разбрали Божията любов, когато нашите сърца са изпълнени с нея, Павел заявява, “че ние сме изпълнени с цялата Божия пълнота”.

Това е загрижеността на апостол Павел и тук в Римляни 5 глава. Той иска да разбираме Божията любов по две причини:

Само, когато сме разбрали Божията любов, ще можем да реализираме целта на Евангелието за нашия живот. Благодарение на оправданието прието чрез вяра получаваме мир с Бога и имаме достъп до Неговата благодат за победа над греха и имаме надежда за Божията слава – това е Божията любов - Агапе, в която трябва да се вкореним и основем в Божията пълнота.

Павел иска да ни каже, че това не са просто думи. Той иска да ни каже, че трябва да изявим тази вертикална любов хоризонтално към нашите съседи така, че светът да види изявата й чрез вярващите и църквата.

С тази подготовка, нека да отидем сега в Римляни 5:6. Стихове 6, 8, 9 и 10 се занимават с Божията любов. Стих 7 се занимава с човешката любов и ние ще забележим, че те са напълно противоположни. Те не могат да се сравняват, те могат само да се противопоставят.

Тук има четири думи, на които искам да обърна вашето внимание, защото те са важни, когато се занимаваме с Божията любов. Две от тези думи откриваме в стих 6:

“Понеже, когато ние бяхме още немощни, на надлежното време Христос умря за нечестивите.”

Вие виждате, че глаголите в това изречение са в минало време - когато сме били безсилни, Христос е умрял в уреченото време за безбожните.

Моля забележете тези две неща:

“когато ние бяхме още немощни ...

Това е такава революционна концепция, че Павел казва, “Аз искам да ви покажа пълното опровергаване на човешката любов”. Така в стих 7 той описва окончателния израз на човешка любов. Той казва:

“Защото едва ли ще се намери някой да умре даже за праведен човек; (при все че е възможно да дръзне някой да умре за благия);”

По времето на Павел се е разказвала историята за Алсестис и Адместус, която е част от гръцката митология и е много вероятно Павел да има предвид този разказ, когато използува стих 7.

Aдместус е млад мъж, който е справедлив добър гражданин. Но той е обвинен лъжливо и е осъден на смърт. Aлестис е неговата приятелка. Тя знае, че той е добър и че е невинен, че той не заслужава да умре. Но тя също така знае, че според закона на страната, не би могла да промени решението. Тя отива при съдията и казва, “Аз не мога да ви убедя, тъй като вие вече сте взели решението, но Aдместус е добър мъж и не заслужава да умре. Аз бих желала да предложа себе си в замяна на него”.

Съдията се съгласява. Гърците ликуват, “Това е истинска любов. Aлестис желае да умре за добрия човек, Aдместус”.

Павел казва, “Това е възможно”. Но, той продължава в стих 8:

“Но Бог препоръчва Своята към нас любов в това, че, когато още бяхме грешници, Христос умря за нас.”

Бог не казва, “Добре, ако сте добри, Аз ще умра за вас”. Докато бяхме грешници, докато бяхме безпомощни, докато бяхме безбожници: тези три неща, са които ние имаме нужда да знаем. С други думи, Павел ни казва, “Бог ни обикна безусловно”. И тогава в стих 9 той казва:

„Много повече, прочее, сега като се оправдахме чрез кръвта Му, ще се избавим от Божия гняв чрез Него.”

Забележете, че стих 9 се отнася за вярващи, приели оправданието чрез вяра.

Когато християни заявяват: “Аз не съм уверен, че Бог ме обича” - това е трагедия. Това е така, защото не са разбрали, че Божията любов е напълно противоположна на човешката, така ние извращаваме Божията любов, тъй като човешката любов е условна. Но, слава Богу, Той ни обича въпреки това, което сме. Той ни обича безусловно. Той ни обича, тъй като Той е любов, а не защото ние заслужаваме .

Павел продължава в Римляни 5:10:

„Защото, ако бидохме примирени с Бога чрез смъртта на Сина Му, когато бяхме неприятели, колко повече сега, като сме примирени, ще се избавим чрез Неговия живот!”

Това е четвъртата дума отнасяща се за нас: ние бяхме немощни, ние бяхме нечестиви, ние бяхме грешници, освен това, даже по-лошо, ние бяхме неприятели. Докато бяхме все още неприятели, бяхме помирени с Бога чрез смъртта от Неговия Син.

Докато бяхме неприятели, Бог казва на Своя Син, “Сине, Аз знам, че този човешки род долу е бунтовен, те искат да се борят срещу нас, но слез долу и ги спаси — не ги осъждай, но ги спаси”.

Синът изрича, “Това е най-голямото Ми желание, което имам Отче. Аз искам да ги спася ”.

И Светият Дух изрича същите слова и те заедно идват да ни спасят. Павел казва, “Това е Божията любов за нас”.

Но сега, да погледнем в контекста. Защо е това Павлово обяснение на Божията любов? Тъй като, той казва:

“А надеждата не посрамява, защото Божията любов е изляна в сърцата ни чрез дадения нам Свети Дух.” Римляни 5:5:

Какво това означава за нас? Как това би трябвало да ни въздейства?

Ние видяхме, че човешката любов се различава от Божията:

Човешката любов е условна - Божията любов е безусловна.

Човешката любов е изменчива - Божията любов е непроменима.

Човешката любов е себична - Божията любов е несебелюбива.

Фактът, че ме обичате днес не е никаква гаранция, че ще ме обичате утре. Това е трагедията на човешката любов. Фактът, че Бог ме обича днес е гаранция, че Той ще ме обича и утре, тъй като Неговата любов е непроменима. Еремия ни казва, че Той ни обикна с вечна любов [31:3]. В 1 Коринтяни 13:8 Павел заявява: Любовта (АГАПЕ) никога не отпада; Имаме Бог, чиято любов е безусловна, непроменима, жертвоготовна.

Когато разберем тези три характеристики на Божията любов ще имаме мир с Бога. Това е любовта, която Бог иска да представим на този свят.

Светът има нужда да види Божията любов “Агапе”. Но Христос е не повече в този свят, кой ще я изяви?

Това, което Павел прави тук в Римляни 5:6-10 просто ни казва това, което Исус представи в Планинската проповед - Матея 5:43-44:

“Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си". Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;”

Това естествено ли е? Опитали ли сте? Възможно ли е? Исус не ни моли да опитаме, тъй като колкото и да се опитваме, не можем да обичаме неприятелите си. Това противоречие ли е? Тази любов идва само при онези, които имат Светия Дух, който да живее в тях и Чиято любов е излята в тях чрез Светия Дух.

Тогава, в Матея 5:45, Исус обяснява това, което ни прави да сме синове и дъщери на нашия Отец на небесата, като описва Божията любов:

„за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.”

Следващия път, когато Бог ви благославя, не си мислете, че Той го прави, защото сте добри. Той ви благославя, защото Бог е любов.

“Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?”

За еврейското мислене „бирник” означаваше „грешник”. Така, че ако обичаме само онези, които са добри към нас, ние не сме по-различни от грешниците.

“И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?”

“Следователно”, казва Исус, вие сте християнини, не защото обичате вашите приятели и не защото обичате вашите братя и сестри. Християнина обича своите неприятели - онези които го проклинат. В Матея 5:48 Той казва:

„И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.”

Това е истинското християнство, това е любовта, за която говори апостол Павел. В това се състои любовта към Бога изляна в нашите сърца.

Нека да погледнем и в Йоан 13, Исус казва в стих 34:

«Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.»

Той говори на Своите ученици. Между впрочем, думата “нова” не означава нова. “Кainane” на гъцки означава “възстановена”. Заповедта бе вече връчена във Второзаконие и в Левит също. Но евреите бяха извратили Божията любов в Стария завет. Следователно, Христос сега казва на учениците, “Аз искам да възстановя заповедта. Това не е нова заповед в Библията, не е нова за вас - вие трябва да се обикнете един друг по същия начин, по който съм ви обикнал Аз”. Нека да погледнем и към следващия стих - 35:

Исус казва, “бъдете съвършени”, това означава, “трябва да обичате както Бог ви обикна”.

Верния християнин ще обикне въпреки, че хората не заслужават, въпреки, че те са против него.

Най-голямата потребност е светът да види Божията любов изявена в църквата. Ето защо Исус каза, “света ще познае Мен когато види Моята любов разкрита във вас”.

Как това може да стане на практика? С това искам да приключа. Нека да видим, как това може да сработи в действителност.

Преди всичко трябва да бъдем на ясно - ние не можем да произведем любовта “АГАПЕ”.

Тази любов е подарък. Всъщност 1 Коринтяни 13 глава е в контекста на духовните дарби (тъй като глави 12, 13, и 14 на 1 Коринтяни се занимават с духовните дарби), глава 13 се занимава с този специален подарък. “Това е висшия подарък”, казва Павел, “на Светия Дух”. Това е защото в Галатяни 5:22-23 ни казва следното:

„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.”

Така, плодът на Духа е — първо — любов.

Повтарям - ние не можем да произведем тази любов. Не можем да се променим и кажем, “От сега нататък ще обичам моите неприятели”.

Не можем да направим това. Ние можем да обещаем, но не ще можем да го изпълним. Петър трябваше да научи това.

Когато приемем Божия подарък, Бог внася Святия Дух да обитава в нас и първото нещо което тази любов наистина ни дава е мир.

Тя не ни дава първо победа, тя ни дава първо мир. Ние имаме нужда да знаем това. Нека да погледнем на 1 Йоаново 4. В тази глава се говори за Божията любов. Ето какво ни казва 17 стих:

“В това се усъвършенства любовта в нас, когато имаме дръзновение в съдния ден, защото, както е Той, така сме и ние в тоя свят.”

С други думи, първото нещо което тази любов ни дава е мир, дава ни кураж, дава ни смелост да вземем решение. Не защото сме добри, не защото нашия характер е съвършен, но тъй като Бог гледа на нас все едно, че гледа Своя Син. И Бог е доволен от Своя Син, така Той е доволен и от нас. Сега погледнете към стих 18:

“В любовта няма страх, съвършенната любов изпъжда страха; защото страха има в себе си наказание, и който се страхува не е усъвършенстван в любовта.”

Докато се страхуваме относно нашето спасение, докато се страхуваме от предстоящия конфликт, докато не сме уверени в нашето спасение, Божията любов никога не ще може да се усъвършенства в нас.

Ето защо докато сме несигурни относно нашето спасение, докато се чудим дали ще сме спасени, Божията любов никога не ще може да се усъвършенства в нас. Защо? Тъй като страхът и любовта не могат да живеят едновременно в нас. Те са напълно противоположни. Ние сме родени като жертви на страха. Евреи 2:14,15 ни казва това:

“И тъй, понеже децата са същества от обща плът и кръв, то и той подобно на тях, взе участие в същото, за да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола, и да освободи всички ония, които поради страха от смъртта, през целия си живот са подчинени на робство.”

Всички хора се страхуват от смъртта. Но християнинът не трябва да се плаши от смъртта, тъй като той има гарантиран вечен живот. Тъй като християнин, който е приел Христос и който е оправдан чрез вяра

“има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта е живота” [Йоан 5:24].

Божията любов също така прави още нещо. Нека да погледнем в стих 7 и стих 12 на 1 Йоаново 4:7:

“Възлюбени, да любим един другиго, защото любовта е от Бога; и всеки, който люби, роден е от Бога и познава Бога.”

Източника на любов е Бог и всички, които обичат, доказват, че са родени от Бога и познават Бога. Помнете, че християнската любов не е “способ”, но е “доказателство” за оправданието чрез вяра. Сега в 1 Йоаново 4:12 Йоан заявява:

“Някой някога не е видял Бога; но ако любим един другиго, Бог пребъдва в нас, и любовта към Него е съвършена в нас.”

Спомнете си, че Бог е любов. Никой никога не е видял Бога. Христос дойде тук, за да представи този Бог на любовта, но сега Исус е на небето. Той поръча на нас да представим тази любов.

Добре, ние сме приели Исус Христос като наша праведност. Той е станал наша праведност, когато сме били оправдани чрез вяра. Бог ни дава Светия Дух и първото нещо, което Светият Дух прави е да ни даде мир. Но възниква един въпрос. Какъв е стандарта на праведността, по който трябва сега да живеем? Ние всички знаем, че стандарта на праведността са Десетте Божии заповеди. За да отговорим на този стандарт ни е потребен един елемент. Този елемент е любовта “Агапе”. Исус ни казва това в Матея 22:35-40:

“И един от тях законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос: “Учителю, коя е най-голямата заповед в Закона”? Исус му рече, “‘Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум’. Това първата и най-голяма заповед. А втора подобна на нея е тая: ‘Да възлюбиш ближния си, както себе си’. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците”.

Първите четири заповеди се занимават с нашето отношение към Бога. Последните шест с нашето отношение един към друг.

Сега въпросът е: Ако нямам тази любов “Агапе” и ако не мога я да произведа естествено, в такъв случай нито мога да обикна моя Бог, нито моите ближни. И логичното разсъждение е, че ако Бог ми подари тази любов “Агапе” аз ще мога, първо - да я изявя към Него чрез пазене на първите четири заповеди. Но, не ви ли се струва, че по този начин правим Бога егоистичен. Той ни дава Неговата любов, която след това да може да се върне при Него. Ето защо ние няма да намерим почти никъде в Новия Завет текст, в който да се указва да пазим първите четири заповеди.

Бог наистина ли иска да пазим първите първите четири заповеди? Нека да погледнем към 1 Йоаново 3:23. Две неща са необходими за нас:

“И Неговата заповед е това: да вярваме в името на Сина Му Исуса Христа, и да любим един другиго, както ни е заповядал.”

Как можем да упазим първите четири заповеди. Основа за съхранение на първите четири заповеди е вяра. Тогава и само тогава аз ще мога да уповавам на Господаря на Съботата Исус Христос. Ако пазим Съботата без мотива на вярата, ние не я пазим, според заповедта. Единствения начин да можем да упазим първите четири заповеди е само чрез вяра. Това е всичко, което е нужно за нас. Ето защо Исус изрече в Матея 6:33 в Планинската проповед следното:

“Но първо търсете Неговия царство и неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.”

Поставете вашето доверие в Бога, в Неговото спасение и Той ще задоволи всички ваши потребности.

Така Бог ни дава Своята любов “Агапе”, не за да се върне при Него. Това, което Той изисква от нас е вяра. Без вяра е невъзможно да се моля на Бога. Той ни подарява тази любов “Агапе” за да я предадем хоризонтално на нашите ближни.

Ето защо апостол Павел заявява, че любовта изпълнява закона. С други думи, Бог ни дава тази любов “Агапе”, за да я занесем на нашите ближни. И когато хората от света видят това, ще кажат, “Сега знаем, че евангелието е Божия сила за спасение на всеки, който вярва”.

Ето защо светът има нужда да види, не колко сме добри; светът има нужда да види Божията любов изляна в съцата ни чрез Светия Дух. Когато светът види това, земята ще бъде осияна с Неговата слава. И човешкия род — даже атеистите и учените, които виждат това доказателство ще кажат, “Това е истината, сега виждаме, че тези хора обичат, като никой друг човек не може да обикне, освен ако Бог не бъде с тях”.

Тази любов бе демонстрирана веднъж в ранната църква. Да прочетем в Деяния на апостолите 4:32-35:

“А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо. И апостолите с голяма сила свидетелстваха за възкресението на Господа Исуса, и голяма благодат почиваше над всички тях. Па и никой от тях не беше в лишение; защото всички, които бяха стопани на ниви или на къщи продаваха ги, и донасяха цената на продаденото и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.”

Тази любов бе демонстрирана и неприятелите на християнството трябваше да признаят, “Ние сме срещу тях, но трябва открито да признаем, че тези хора знаят, как да се обичат един друг”.

Това е свидетелството, което светът има нужда да види днес. Това е най-големия плод на Оправданието чрез вяра. Чуваме християни да твърдят: “Слава на Господа, аз съм спасен”! Светът не иска да знае дали аз съм спасен. Това, което ние имаме тук вътре в сърцето е това, което светът има нужда да види - “наистина ли имаме Божията любов”? Това е единствения начин светът да познае Бога, чрез Неговото тяло църквата. Това е моята молитва - евангелието да ни преобрази.

Така, чрез оправданието ние получаваме мир с Бога; ние можем да застанем с лице пред всяко предизвикателство, защото имаме достъп до Божията благодат и знаем, че Бог е на наша страна.

Така светът около нас ще види Божествената любов — тази безусловна, непроменима и себепожертвувателна любов, разкрита в Исус Христос.

Когато това се случи, делото ще приключи - светът ще бъде озарен от Неговата слава и краят ще дойде.

Бог да ни благослови, да познаем истината и истината да ни направи свободни.