1 Въведение (Рим. 1: 1-17)

(Римляни 16)

Ние посветихме 38 занятия на тази книга. Това може да изглежда твърде дълго време на някой от вас, но известният проповедник Мартин Джоунс посвещава цели пет години за проповядване на Посланието към римляните всяка неделя. Желая да закопнеем за тази книга, така ние ще бъдем установени в Христос. Искам нашата вяра да стане така силна, че нищо да не може да я разклати. Но има и една друга причина, поради която посветихме толкова време на тази книга и това е, да получим едно по-ясно разбиране на евангелието на Исус Христос - нашата Правда, което да възбуди в нас желание да споделим тази чудесна истина. Това е моята молитва - тази цел да бъде постигната.

Нашето изучаване днес ще е Римляни 16 глава - последната глава на това послание. Аз не зная, колко от вас са чели тази глава, но онези, които са я чели, могат да кажат, че в нея няма нищо, което да се изучава, защото тя е пълна с приветствия. Добре, аз съм убеден, че всяко нещо записано в Свещеното писание не е просто да запълни някакво пространство. Има цел. Каква е целта за написването на Римляни 16 глава.

Искам да погледнем цялата глава, като една функционална единица и да се насочим към една специфична област, която вярвам, че е значителна в тази глава. Ние можем да разделим тази глава на четири части. Първата част включва стихове 1-16, където апостол Павел приветства 26 души по име и двама други без имена, които той също приветства.

Какво ни казва тази по-голяма част от 16 глава, тези 16 стиха на Посланието към Римляните на нас? Те ни казват нещо, което може да ни зарадва. Те ни разкриват, че там където апостол Павел проповядва евангелието, той има лоялни поддръжници. Има мъже и жени, които, когато се сбогуват с апостол Павел, заявяваха желанието си да умрат с него. Слава на Бога за мъжете и жените, които бяха готови да стоят твърдо за истината. Но, за съжаление, не всички бяха готови на това. В стихове 17-20, апостол Павел предупреждава вярващите в Рим да бъдат внимателни. Нека да прочетем Римляни 17:17:

И моля ви се братя, дад държите под око тези, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и странете от тях.

Той говори тук относно лъжливи учители, мъже и жени които дебнеха и винаги се опитваха да разделят църквата чрез теологични проблеми. По същата причина в стих 18, той казва:

Защото такива човеци не служат на нашия Господ Исус Христос, а на корема си, и с привидно правдиви и ласкателни думи прилъгват сърцата на простодушните.

За съжаление, този проблем съществуват и днес. Все още има хора, които желаят да разделят църквата, чрез създаване на теологични проблеми и изява на егоистичен стремеж към власт. Моля забележете, какво апостол Павел казва: “Това е опровергаване на евангелието”. Ще трябва да кажем повече за това, когато продължим по нататък. Апостол Павел казва, че тези хора действат против Христос, тъй като за Христос най-голямата загриженост е църквата да бъде обединена.

Позволете ми да се обърна към една от молитвите на Исус изречена публично, записана в Йоан 17 глава, произнесена в края на Неговата земна мисия, в която Той умолява Своя Отец. Христос се моли за всеки вярващ; Йоан 17:20-22:

И не само за тях се моля, но и за онези, които биха повярвали чрез тяхното учение, за да бъдат всички едно, както Те, Отче , се в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно.

Докато има разделение в църквата, ние не можем да свидетелстваме за истината. Единството е едно от най-големите доказателства за силата на евангелието - Йоан 17:22-23:

Думата “слава” се позовава на Божията безусловна, непроменима и жертвоготовна любов Агапе; любовта към Бога трябва да ни обедини и това единство трябва да бъде свидетелството за силата на евангелието.

Нека да се върнем на Римляни 16 глава; След като предупреждава относно лъжливи учители, апостол Павел се обръща и приветства римските християни от своите съработници. В стихове 21-24 той говори за Тимотей, “съработникът ми” и другите мъже; Teртий, в стих 22 е секретаря, който е записал това послание; Павел е диктувал своите послания. Единствената част от Посланието към римляните, която той в действителност е написал със собствената си ръка са благословенията. Останалата част бяха диктувани на Teртий, така той е, който е написал посланието под диктовката на апостол Павел.

Ние имаме имената на тези девет верни съработника на апостол Павел. Така, от една страна, имаме поддръжници, които поддържаха апостола и от друга страна, имаме съработници. Тази работа беше свършена от членове, които се бяха свързали със служителите, за да проповядват евангелието. Това е моята молитва, да излезем и да свидетелстваме за евангелието на нашите съседи и на онези, които са около нас. Свързани в единство да напредаваме в проповядване на вечното евангелие.

И тогава, в стихове 25-27 е представено най-дългото благословение, което е записано в Новия Завет. То започва с Павловата голяма загриженост за вярващите в Рим, които би трябвало да са установени в евангелието и в Исус Христос. И в този случай той отдава всичката слава на Бога.

А на Този, Който може да ви утвърди според моето благовестие и проповедтта за Исус Христос, според откриването на тайната, за коята Бог е пазил мълчание от вечни времена, а сега се е явила и чрез пророческите Писания според заповедтта на вечния Бог е станала позната на всички народи за тяхно покоряване на вярата, на единия премъдър Бог да бъде слава чрез Исус Христос до века. Амин.

Каква е тази тайна? Тайната е, че планът на спасение не бе само за евреите, но за всички нации. Евангелието трябва да отиде при всички хора, при всички класи, при всички етноси. Всяко племе, народ и люде трябва да чуят благата вест на евангелието. Когато чета тази глава, има две фрази, които имат едно и също значение и които се срещат във всички послания и те са отново тук в тази глава. Тези фрази са: “в Господа” и “в Христос”.

Нека да започнем с Римляни 16:1:

Препоръчвам ви нашата сестра Фива, която е служителка на църквата ни в Кенхерея.

Първия човек за който Павел е загрижен е Фива, която е служителка в църквата. Погледнете това, което той казва на църквата в Рим – стих 2.

Да я приемете в Господа, както подобава на светиите, и да и помогнете в каквото би имала нужда от вас; защото и тя е помагала на мнозина, както и на самия мен.

След препоръката следва поздрав – стих 3:

Поздравете Прискила и Акила – моите съработници в Христос Исус, които за живота ми си положиха вратовете си под нож, на които не само аз благодаря, но и всички църкви между езичниците; поздравете и тяхната домашна църква.

Стих 7:

Стих 8:

Стих 9:

Той повтаря тези фрази “в Господа” и “в Христос”. Всеки човек, който той споменава, той споменава и някоя от тези повтарящи се фрази. Какво означава това?

Всеки един от нас има двойствена идентичност. Първо, какви сме ние самите. Ние може би сме бедни, може би сме необразовани, може би сме образовани или богати. Ние може да имаме различна идентичност, но Павловата молба към църквата в Рим е да приемете Фива не каквато тя е в себе си, но да я приемат каквато тя е в Христос. С други думи, “Аз искам да приемете Фива, каквато тя е в Христос”. Забележете, че това е нашето положение в Христос, което е ясно представено в Новия Завет.

Нека да разгледаме два примера. Първия е представен в Матея където Исус дели човешкия род на два лагера, овци и кози. Матея 25:31-36:

Забележете какво Исус казва на тия които са от дясната Му страна: “Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света. Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

Христос напълно е идентифицирал Себе си с всяко човешко същество.

И когато вярващите питат Исус, “Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме? И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?”? Той отговаря [Матея 25:40]:

Христос стана неразделна част от нас когато дойде на този свят. Едно от Неговите имена е Емануил, което означава “Бог с нас”. В Посланието към Евреите 2:11 ние четем следното:

Исус се е идентифицирал напълно с човешкия род и ето защо, когато се обръщаме с пренебрежение към, което и да било човешко същество, ние се обръщаме с пренебрежение към Христос. Ако отхвърляме някои вярващи в църквата, отхвърляме Христос. Ние се занимавахме с това в глави 14 и 15. Кой съм аз, за да ви отхвърлям?

Вземете самия Савел за пример, когато преследваше църквата. С власт от Еврейските началници той отиде да преследва християните в Дамаск и Христос го срещна по пътя. Спомнете си това, което Христос му каза - Деяния 9:4:

И като падна на земята, чу глас, който му каза: Савле, Савле, защо Ме гониш?

Всеки път, когато казваме, каквото и да било отрицателно нещо относно друг вярващ, ние казваме това срещу Христос. Това е, което апостол Павел подчертава. Той казва, “Моля ви, искам да приемете тези хора”. Защо? Тъй като ние всички сме едно в Христос. Това е ключовото подчертаване на глава 16.

Това е било открито от много съвремени учени на Библията днес, че “в Христос” е централната тема на теологията на апостол Павел и аз искам да подчертая това в нашия анализ, тъй като ние имаме голяма нужда да реализираме това, въпреки, че сме много индивиди в тази църква, ние сме едно тяло.

Първо, искам да ви напомня това, което апостол Павел вече е казал в глава 6:3.

Не в църквата на адвентистите от седмия ден, но “в Христос Исус”. Това е ключово заявление на апостол Павел. В Галатяни 3:27, той казва същото нещо:

Следващото нещо е, че ние всички сме едно тяло. И ако ние всички сме едно тяло, в такъв случай ние сме части един на друг. Това е, което апостол Павел заключава в етичната част на посланието - 12:5:

Така ние сме едно тяло в Христос. Ние не можем да бъдем едно тяло в този град. Ние не можем да бъдем едно тяло в тази нация, но в Христос ние сме едно тяло. И тъй като ние сме едно тяло в Христос, ние сме поотделно членове на един на друг. Аз бих добавил към този текст и текста в 1 Коринтяни 12:12-13. Там апостол Павел казва същото нещо. Той го казва много ясно и ето защо ние ще го прочетем:

Тази чудесна истина така завладява ранната християнска църква, че тя преобърна с главата надолу всички установени разбирания. Не забравяйте, че в апостолско време обществото беше разделено по много признаци. По голямата част от него бяха роби. Останалите бяха свободни. Между тях имаше непреодолима пропаст. Те никога не се срещаха заедно социално. Имаше и друго деление между евреи и езичници.

Но при повярвалите тези разделения се срутиха. Евреи и езичници, роби и свободни се срещаха заедно в поклонение. Те четяха заедно, ядяха заедно и празнуваха заедно мъже и жени, така, че даже неприятелите на евангелието, трябваше да признаят, че “Християните знаят как да се обичат един друг”. Това е да бъдем едно в Христос.

Сега как може ние да направим това практически? Как ние да сме обединени? Ние откриваме отговора в Новия Завет, Римляни 12 глава и Eфесяни 4 и 5 глави и също така 1Коринтяни 12 глава. Павел използува човешкото тяло като пример, като метафора за да изясни как църквата би трябвало да функционира. Ние имаме чудесната илюстрация за човешко тяло, което напълно е обединено в себе си поради две основни причини:

1. В моето тяло има само един господар: частите му служат на моя ум. Каквото той постанови, тялото изпълнява. Никоя част не задава въпроси. Ако моят ум казва на ръцете, “Измийте краката”, моите ръце не казват, “Защо трябва да измия тези крака”? Никакви въпроси.

За църквата нашата квалификация е същата, ние трябва да станем роби на Исус Христос, тъй като църквата е тялото и Христос е главата. Един от ключовите думи използвани в Новия Завет за Христос е “Kurios”- която е гръцката дума за Господ. Тя иска да каже Христос не е само Спасител, но Той е и нашия Господар. Той иска всеки вярващ да живее в пълно подчинение на Него. Ето защо, в много от Павловите послания, той представя себе си като роб на Исус Христос. Това е, за което Исус се молеше. Йоан 17:20-22:

И не само за тях се моля, но и за онези, които биха повярвали чрез тяхното учение, за да бъдат всички едно, както Те, Отче , се в Мен и Аз в Теб, така и те да бъдат в Нас едно, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и ние сме едно.

Докато има разделение в църквата, ние не можем да свидетелстваме за истината. Единството е едно от най-големите доказателства за силата на евангелието - Йоан 17:22-23:

Ще дойде време, когато ние ще трябва напълно да се съгласим с Бога. Какво ще правим тогава? Човешкото естество на Христос не искаше да отиде в кръста. Три пъти Той се помоли [Мат. 26:39-44, Мар. 14:35-41],

Нека да се прехвърлим в Посланието към Eфесяните 4 глава. Това е желанието на Бога за църквата и моля се това да стане действителност. Eфесяни 4:1-6:

Какво е Половото мнение тук? Има само един Спасител и само един Господар в църквата и ако ние не сме обединени в Него, никога не ще бъдем способни да разкрием силата на евангелието.

2. Но има второ изискване, втори принцип на човешкото тяло. Това е причината в човешкото тяло да има съвършено съгласуване: има жива връзка между човешкото тяло и ума. Моите ръце, моите очи, моите уши имат жива връзка с ума чрез нервите, така, че има постоянна връзка между тях.

“Силата на Божиите деца се корени в техния съюз с Него чрез Неговия единороден Син и техния съюз един с друг”. SDA Коментар на Библията, страница 1083. Но искам да ви представя първите пет или шест реда:

Силата на църква е основана на две неща: нашето единство с Христос и нашия съюз един с друг. Това е фундаменталната истина на Новия Завет. Това е фундаменталната истина “В Христос”. Ние всички сме едно в Христос, следователно, ние всички сме членове на един на друг. Сега вижте следващото заявление:

“Няма две листа точно еднакви, нито нашите умове могат да работят в едно и също направление, така е, но има единство в разнообразието”.

Ето защо, когато хора в църквата се опитват да я разделят чрез теологически спорове, с положителност те не проповядват Исус Христос. Ние не може да сме еднакви. Какво да направим? В Матея 18:15 ни се дава един съвет:

И ако ти съгреши брат ти, иди, покажи вината му между тебе и него самия. Ако те послуша, спечелил си брата си.

Ако вие не сте съгласен с вашия пастор, моля отидете при него. Моля ви, не казвайте на другите това. Да, ние трябва да сме обединени в основните учения, това са 28 факта, които са нашето църковно ръководство. Ние не трябва да имаме теологични проблеми тук. Проблема не е, че не можем да се съгласуваме в интерпретацията на Свещено писание или на Духа на Пророчество, но че трябва да се научим да се уважаваме един друг. Ние никога не ще успеем да се основем и укореним в Христос, докато се борим като котки и кучета.

Бог ни даде една специална вест преди повече от сто години. Тази вест трябваше да издигне Христос като Спасителят на света. Но тази вест също така трябваше да донесе единство и любов в тази църква. За съжаление, това не се случи. Сестра Уайт трябваше да упреква нашите братя много пъти. Ние принадлежим на Исус Христос. Следователно, всички ние принадлежим един на друг.

Няма такова нещо като евреи или езичници, мъже или жени в християнската църква. Ние сме едно в Христос. Но не е достатъчно да се проповяда това. Светът трябва да види това. Аз ще повторя това, което Исус каза в Своята молитва на Своя Отец, че ние можем да бъдем едно, така че светът да познае, че Той ни е изпратил.