10 октомври 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Голямата испанска строител­на компания „Hercesa International" стъпва и на българския пазар. Компанията има повече от 30 години история, като в момен­та строи над 17 хил. недвижими имота в десет страни, сред които са България и Румъния. „Херчеса" е първата испанска компания в строителния сек­тор, която е двойно сертифицирана от Bureau Veritas Quality International u AERON. Именно качеството е водещото при проектите на испанската ком­пания. В България компанията ще оперира през своята дъщерна фирма „Херчеса България" ЕООД, която е учредена през 2006 г. Първият проект на компанията е от миналата година, когато те закупуват имот в мест­ността „Манастирски ливади" в София. Там те ще изграждат комплекс „Липите", в който се предвижда да има над 400 апар­тамента. Според данни на ком­панията това е един от най-бързо развиващите се райони в София, като комплекса ще е в близост до новоизграждащата се бизнес зона на бул. „Бълга­рия".

Другият голям проект на ком­панията е изграждането на жилищен квартал „Зеленика", който ще се намира между Гор­на Баня и Овча Купел. Компле­ксът ще включва 2000 апарта­мента. Уникалното при него ще бъде, че ще разполага с алтер­нативна транспортна мрежа. Тя ще включва - автобуси, маршрутки, трамвай и нови влакове, които ще спират на изградената от компанията гара „Херчеса", която пък ще свързва комплекса с центъра на столицата. На изток от ком­плекса ще бъде разположен биз­нес парк.

От компанията предвиждат да предложат и нова уникална схема за закупуване на жилища. При нея клиентът плаща 500 евро за резервиране на жилище­то, след което 7 % депозит, 11 % от цената е разпределена в месечни вноски по време на строежа. При получаване на Акт 15 се плащат още 7% и така до влизане във владения клиента е платил 25% от сумата. Оста­ващите 75% могат да бъдат финансирани чрез банков кре­дит или ипотека.

След като зае поста вице­премиер по европейските фондове, Меглена Плугчи­ева се изправи пред редица пре­дизвикателства, но едно от най-големите продължава да е работа­та на пътния фонд. Фонд „Репу­бликанска пътна инфраструктура" или вече с новото си име Нацио­нална агенция „Пътна инфра­структура" (НАПИ) продължава да е „кирлив" в очите на Плугчи­ева, както тя сама го определи преди няколко месеца. По думите й новият ръководен екип работи „незадоволително" и има „закъс­нения с практическата работа".

Проблемът достигна най-висо­ко ниво, след като новият изпъл­нителен директор Димитър Ива­нов получи ниска оценка за меж­динния си доклад за преструкту­риране на ведомството не само от Плугчиева, но и от премиера Сергей Станишев. Неефективна­та работа на Агенцията с минис­терствата на транспорта и на регионалното развитие, които управляват средствата по ОП „Транспорт" и „Регионално раз­витие", е причина върху новата администрация от сега нататък да бъде оказван ежеседмичен контрол. Екипът, който зорко ще следи какво се случва в НАПИ, ще се състои от зам.- министри на транспорта, на финансите и на регионалното развитие и благоу­стройство. Станишев изиска от Плугчиева най-късно до две сед­мици доклад за състоянието на НАПИ и „за предприетите кон­кретни действия за прозрачно, ефективно, етично и професио­нално управление на приоритетните проекти по изграждане и поддържане на пътната инфраструктура".

Липсата на ефективна работа в новата агенция беше отчетена и от членове на Комисията по бюджетен контрол и на Комисия­та по регионално развитие в Европейския парламент (ЕП), които преди седмица бяха на про­верка в София. Председателят на делегацията по бюджетен кон­трол Нилс Лундгрен изрази недо­волство от видяното в България и подчерта, че проблемът с догово­рите е особено сериозен при про­екта за магистрала „Люлин".

„Договорите трябва да се изгот­вят така, че европейските средства да не изчезват в джобовете на частни лица, а да се изразход­ват по предназначение", катего­ричен беше Лундгрен.

Лошите новини около магис­трала „Люлин" продължават да се трупат.

След евродоклада от 23 юли беше отнета акредитацията на координационното звено по ИСПА в МРРБ и не се очаква тя да бъде възстановена. За да се спази крайният срок и да не се изпуснат евросредствата от предприсъединителната програма ИСПА, проектът за магистрала „Люлин" е преместен от МРРБ в Министерството на транспорта, като идеята е финансирането да продължи, но вече от средствата на ОП „Транспорт".

въпреки добрата воля на министъра на транспорта Петър Мутафчиев не е ясно как точно финансирането ще бъде прехвър­лено от една предприсъединителна програма към оперативна про­грама. Допълнително усложне­ние в случая е и вече избраният изпълнител турската фирма „МАПА Дженгиз", който е полу­чил 30% от средствата, а е свър­шил само 5% от работата. Орга­низацията на изпълнението на проекта първоначално беше възложена на Национална агенция „Пътна инфраструктура" (НАПИ), но независимо една от друга и Сметната палата, и одитната компания KPMG откриха нередности.

Според запознати предстои среща с ръководството на НАПИ и с избрания изпълнител, за да бъдат набелязани съответните мерки и да се премине в период на финансиране в рамките на срока, в който изтича финансови­ят меморандум по ИСПА. в слу­чай на закъснение при изпълне­нието на договора, ще бъдат потърсени неустойки от „МАПА Дженгиз". Но ако не бъде спазен периода на финансиране, държа­вата със сигурност ще загуби средствата по ИСПА.

Магистрала „Люлин" не е единственият проблемен път в страната - още 21 проекта за пътища са временно спрени. Спешната мярка се наложи, след като се оказа, че по времето на предния шеф на пътния фонд Веселин Георгиев са били разда­дени неправомерно обществени поръчки за над 500 млн. лв. Към Георгиев бяха отправени обвине­ния за конфликт на интереси и по-късно след сериозен натиск от Брюксел, той подаде оставка. Това стана месец след разкритие­то, че управляваната от брат му Емил Георгиев фирма "Биндер" е спечелила поръчки за 120 млн. лв от фонда. Тогава Веселин Георги­ев се оправда, че не знаел, че именно фирма „Биндер" имала сключен договор с фонда, защото годишно разписвал по 30 хил. документа. В резултат на огромните раз­мери, които придоби скандалът, и спирането на финансирането от ЕС на основни инфраструктурни проекти, към парламентарната комисия за борба с корупцията беше създадена специална работ­на група, която след проверките на KPMG и Сметната палата също трябваше да се занимае с работата на бившето ръководство на пътния фонд.

Ръководителят на работната група, депутатът от Българска нова демокрация (БНД) Илко Димитров, констатира, че „упра­вителният съвет (УС) на пътния фонд е създал условия за коруп­ция".

Преди преструктурирането на фонда членове на съвета бяха министрите на финансите Пла­мен Орешарски, на регионалното развитие Асен Гагаузов, на транс­порта Петър Мутафчиев и зам.-министърът на транспорта весела Господинова. Резултатите от проверката показали, че те не контро­лирали изразходваните от фонда средства, не давали указания как да се харчат парите и се събирали да заседават веднъж на четири месеца. Според Димитров всички тези действия противоречат на законовата рамка за работа на УС.

Именно в критичния период в края на 2007 г, дни преди да избухне скандалът с Веселин Георгиев, от ръководството на фонда са били одобрени 21 про­екта. Новото ръководство устано­вило, че при провеждането на търговете критериите за подбор на кандидатите съвпадали с кри­териите за тяхното оценяване, което е неправилно. Предстои от НАПИ да анулират търговете по програма „Подкрепа за рехабилитация и реконструкция на второкласни и третокласни пътища", за които старото ръководство е избрало изпълнители.

Междувременно одиторската компания KPMG е изготвила вто­ри доклад за усвояването на евро­пейските фондове за строежа и ремонта на пътища в България, който ще бъде изпратен на Евро­пейската комисия. в средата на юни финансовият министър Пла­мен Орешарски плати на KPMG 400 000 лева, за да може компа­нията да установи безброй нередности в работата на фонда, които вече са били установени от Сметната палата. Според минис­търа на регионалното развитие Асен Гагаузов юнската проверка на KPMG била направена по материали от пресата, но въпреки това и той, и Орешарски решиха да засекретят констатациите от проверката.

В началото на август „Кеш" публикува части от документа и попита, защо след като докумен­тът е непълен (както смятат два­мата министри), е трябвало да бъдат похарчени 400 000 лева от бюджета. Три месеца след пър­вия одиторски доклад същата компания трябва да представи в Брюксел резултати от нова про­верка.

в началото на седмицата коми­сарят по регионалното развитие Данута Хюбнер заяви, че въпреки закъснението, все още има шанс парите за пътища в България да бъдат отблокирани. „Наистина е много късно, но аз искрено се надявам, да се изпълни това, кое­то договорихме, а именно прила­гането на план за действие и изготвянето на втори одит от KPMG, доклада от който се надя­ваме да получим този месец. Сега очакваме последните усилия на правителството по плана. в момента наистина очакваме мно­го от България." Засега обаче всичко говори, че г-жа Хюбнер ще си остане само с големите очаквания.

Трудно е да се коригират за седмица или месец проблеми­те в Национална агенция „Пътна инфраструктура" (НАПИ), тъй като са трупани дълго бреме. В момента има нужда от драстични мерки. След проверката, която направихме в бившия фонд „Републиканска пътна инфра­структура", установихме сериозна липса на контрол и ефективност. Смятам, че целият процес на управление, които имаше редица проблеми, сега се пренесе в новата структура. Нещата не са коригирани. Проблемът започва още с приемането на нови хора. Премиерът е в правото си да знае какво се случва в НАПИ.

След нашите разкрития и скандалите около пътния фонд обществото не стана свиде­тел на екстремни мерки и ако не се вземат такива, от НАПИ ще имат проблем с бъл­гарското общество и евро­пейските органи. Служителите на агенцията и ресорните министри трябва напълно да осъзнаят отговорността на работата си. Днес (четвър­тък, 9 октомври) Комисията за борба с корупцията ще изслуша министъра на финан­сите Пламен Орешарски по въпросите с пътния фонд, дру­гата седмица ще има изслуш­ване на новия изпълнителен директор на НАПИ - Димитър Иванов. Очакваме от него да посочи какво е свършил до момента, какви мерки смята да предприема, за да премахне огромните проблеми в упра­вленския процес и да го вдигне на крака.

Засега не смятаме още да правим проверка на новото ръководство, но на базата на вече изготвения доклад за нередностите в пътния фонд ще потърсим не само полити­чески, но и съдебна отговор­ност.

Интернешънъл Асет Банк ще бъде открита скоро в „Младост" в София.

Газпром" няма да бърза с изграждането на газопро­вода „Южен поток". Пускът на обекта е отложен за 2015 г., а в пълния си капацитет 31 млрд. куб.м. газ тръбата ще заработи едва през 2024 г. Това е записано в плановия доклад на „Газпром", озаглавен „Генерал­на схема за развитие на газовия отрасъл до 2030 п". Съдържани­ето на документа бе публикува­но от руското бизнес издание „ведомости".

Точните срокове на изгражда­нето ще бъдат определени едва в средата на 2009 г., когато при­ключат преговорите с основните страни по трасето на съоръже­нието. Под въпрос е и набиране­то на средства, като само мор­ската част по дъното на Черно море вече се изчислява, че ще струва на „Газпром" и на парт­ньорите им от италианската Eni $10 млрд. Сухоземният участък също ще погълне $10 млрд.

Преди да финансира постро­яването на 2400 км тръби по южното направление, „Газпром" ще трябва да осигури финанси­рането и на другия стратегиче­ски за Русия газопровод „Севе­рен поток". За да изпълни поети­те задължения към своите кли­енти, общо до 2030 г. Русия трябва да инвестира в своя газов сектор колосалната сума от над

16 трилиона рубли или $647 млрд., се казва в Генералната схема на „Газпром".

Москва блъфира, че ще изнася газ за Китай, и няма да има свободни количестба за Европа.

Съдържанието на оператив­ния документ, по които планира действията си руският държавен монополист, противоречи на коментара, направен от българ­ския министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров. Според него в момента се водят преговори за точното трасе на „Южен поток" на българска територия и забавяне не е пред­видено от крайния срок, посоч­ван досега, 2013 г. Източник от „Газпром", цитиран от в. „Днев­ник", твърди, че точният срок за началото на строителството и неговото приключване ще бъде определен едва в края на 2009 г. Решението ще е трайно обвърза­но с конюнктурата на вътрешни­те и външните пазари, данъчна­та политика на държавите в отрасъла и динамиката на цени­те на металите. Едва тогава ще може да се говори и за някаква ориентировъчна цена на инвес­тицията.

Че руснаците са заинтересова-

ни от европейското направление и няма да го противопоставят на износа към Китай личи от нови­ната, че Русия замрази строител­ството на газопровода „Алтай". За съоръжението има проекта готовност и то трябваше да зара­боти от 2011 г. По тръбата се предвиждаше да текат 30 млрд. куб м газ, колкото е дебитът и на проекта „Южен поток". Кремъл се отказва от износа на синьо гориво от Западен Сибир за вътрешна Монголия и Манджу­рия, защото не можа да постигне договореност с Пекин за цената на газа. Според китайците цена­та, предлагана ду Туркменистан, е по-конкурентна от руската и алтернативният централноазиатски 1800 километров тръбо­провод ще преминава през Турк­менистан, Узбекистан и Казахстан.

Планираните от „Газпром" $630 млрд. инвестиции до 2030 г. надхвърлят пари­те от руския гаран­ционен фонд.

Определено „Газпром" има проблем с финансирането, защо­то монополистът се обърна към държавата с меморандум, в кой­то се казва, че „смята за целесъ­образно използването на сред­ства от държавните фондове

вътре в страната за финансира­нето на нови дългосрочни инвес­тиционни проекти в областта на енергетиката". „Газпром" се присъедини към общия документ, подписан от останалите руските петролни и газови корпорации, до руското правителство за предоставянето на държавно финансиране. "в условията на нарастваща криза на световните финансови пазари за „Газпром", неговите инвести­тори и акционери е важно само­то наличие на подобен механи­зъм за кредитиране", заявяват от концерна. „Но в момента „Газ­пром" не се нуждае от допълни­телно финансиране над плани­раните по-рано обеми", уточни­ха от пресцентъра на „Газ­пром".

Елементарното сравняване показва, че сумата, заложена в „Генералната схема за развитие на отрасъла до 2030 г." на руския монополист възлиза на 13.94 -16.57 трлн. рубли по цени от 2008 г. Това е равно на над $600 млрд., или на целия резервен фонд от нефтодолари, натрупан от Москва през последните години. Едновременно с това същите пари са предвидени за инвестиции в нефтения отра­съл, в социалната сфера, в нови технологии и едва ли ще стиг­нат за развитието на амбициоз­ните икономически планове, предначертани от премиера владимир Путин.

Проектната цена на Sout Streem надхвърли $20 млрд. и я изравни с инвестицията за „Набуко" . Интересно е, че само преди години „Газпром" оценяваше нуждата от инвестиции на едва $343 - 420 млрд. по цени от 2006 г. Като няма никаква промяна в набелязаните обекти за разви­тие. Основното разходно перо в програмата не е разработването на нови находища, а Русия мно­го скоро ще изпита спешна нуж­да от нови количества газ. Глав­ните разходи са предвидени за строителството на газопроводи по 927 - 1187 км. годишно. И в днешната сложна световна финансова обстановка парите ще трябва да се търсят от чуж­дестранни банки.

Напук на падащия пазар навсякъде по света, а и у нас Комисията за финан­сов надзор (КФН) вписа в пуб­личния регистър няколко емисии акции. Следващата стъпка е по­даване на заявления в БФБ за регистрация на емисията и старт на търговията с акциите от уве­личенията на капиталите. Първата вписана емисия ценни книжа е тази на „Еуротерра Бъл­гария" АД, гр. София. Емисията е издадена в резултат на увеличаване на капитала на друже­ството от 7 млн. лв. на 91 млн. лв., като новите акции са за 84 млн. лв., разпределени в същия брой книжа с номинална стой­ност 1 лв. всяка.

Още в края на юни общото съ­брание на дружеството взе реше­ние капиталът му да бъде увели­чен със собствени средства точно 13 пъти, но едва сега акциите ще могат да започнат да се търгуват на борсата. Предметът на дей­ност на компанията е: придобиване и управление на недвижимо имущество; предоставяне на

брокерски и консултантски услу­ги в областта на търговията с не­движими имоти; предоставяне на услуги и инвестиции в облас­тта на строителството. "Еуротер­ра България" е инвестирало в три проекта. Емисията акции от увеличението на капитала на „Слънчев ден" АД, гр. Варна, в размер на 10.8 млн. лв. също беше вписана от КФН.

КФН вписа през тази седмица в публичния регистър и емисията акции от увеличението на ка­питала на „Ексклузив Пропърти" АДСИЦ, гр. София. Емисията е в резултат на увеличение на капи­тала на дружеството от 7 998 144 лв. на 9 452 340 лв. и е в размер на 1 454 196 лв., разпределени в 1 454 196 броя обикновени ак­ции с номинална стойност 1 лв. всяка. Междувременно в публич­ния регистър беше вписана и емисия акции с цел търговия на регулиран пазар, издадена от „Слънчев ден" АД, гр. Варна. Емисията е в резултат на увели­чение на капитала на дружество­то от 471 929 лв.на 11 326 296 лв. и е в размер на 10 854 367 лв., разпределени в 10 854 367 броя обикновени акции с номинална стойност 1 лв. всяка.


10.10.2008 г., с. 45

„Дит Пропърти" набира 2.45 млн. лв. за инвестиция в летен курорт

дск" АД.

„ДИТ Пропърти" АДСИЦ е учредено на 5 април 2007 г. и е ограничено със срок на същест­вуване от 10 години. Предметът на дейност на дружеството е набиране на средства чрез изда­ване на ценни книжа и послед­ващото им инвестиране в недви­жими имоти.

През тази година "ДИТ Про­пърти" планира да подготви и започне изпълнението на първия си инвестиционен проект изграждане на селище от затво­рен тип в един от големите летни курорти. За целта дружеството ще започне действия по проуч­ване на оферти и осигуряване на подходящ парцел с цел урегули­ране и започване на инвестици­онна дейност. „ДИТ Пропърти" АДСИЦ планира да финансира планираните действия чрез средствата от увеличението на капитала и свободни парични средства. По принцип „ДИТ Пропърти" АДСИЦ има намере­ние да използва смесено финан­сиране за реализиране на инвес-

тиционните си проекти. Друже­ството ще използва ресурс, при­влечен от публичното предлага­не на неговите акции, и дългово финансиране под формата на банкови кредити и облигацион­ни заеми. Максималният размер на предвиденото привлечено

финансиране като съотношение към размера на собствения капи­тал е 1:2.