10 октомври 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Напредъкът на България в сфе­рата на реформата в съдебната система и в частност правото на всеки българин да се ползва от справедлив и бърз процес в момента се оценява от Европей­ската комисия. Ако ЕК е формал­ният оценител на тези процеси, то истинският такъв е българ­ският бизнес и в частност бъл­гарският гражданин. Един конкретен случай на търсене на права в съда би могъл да бъде много по-силен аргумент за уси­лията или за бездействието на институциите, отколкото без­крайните статистики за приключени навреме дела, осъдител­ни присъди и административни реформи.

Такъв е случаят с обжалване­то в съда на конкурс за общест­вена поръчка, проведен през 2002 г. от Столичната община за изработка и поддръжка на сред­ства за организация на движени­ето на територията на община­та. През 2008 г. делото, заведе­но от един от участниците -"СиТ Битулайт" ООД, с което се обжалва класирането на учас­тниците в конкурса, все още не е приключено, въпреки че самият конкурс за обществената поръч­ка завършва със сключен 10-годишен договор. Причините делото да не е минало през касационна инстанция вече шеста година са неизброими, но може би най-съществената от тях се съдър­жа във факта, че заседанията по административни дела в окръж­ните съдилища се насрочват през шест месеца. Нещо, което беше променено с отделянето на специализираните админи­стративни съдилища в страна­та.

Една от фирмите - участници в конкурса "СиТ Битулайт", обя­вен от Столичната община, започва процедура по обжалване отначало в Комисията за защи­та на конкуренцията, а после - и в административното отделе­ние на Софийския градски съд. Междувременно обаче Столична­та община не изчаква да изтече законовият срок за обжалване и сключва договор с фирмата, коя­то е спечелила конкурса. "СиТ Битулайт" започват бит­ка в съда. Фирмата моли съда да отстрани класирания на първо място участник - сдружение "Пътища". Мотивите на жалбоподателите са, че сдружение "Пътища" не е представило доказателства за съответствие с всички квалификационни изисква­ния, обявени от Столичната община, не е доказало наличието на опит в управлението и под­държането на средствата за регулиране на движението на територията на СО през послед­ните 5 години, не е приложило доказателства за способността си да отговори на изискванията, посочени в тръжната процедура. жалбоподателят иска от съда да отстрани сдру­жение "Пътища", за да бъде направено ново класиране. В хода на делото са назначени три съдебно-технически експертизи, които са катего­рични, че „Пътища" не разполага с капацитет за осъ­ществяването на поръчката в посочения срок, цените, посочени в офертата не включвали разходи за материали, а само за труд.

От "СиТ Битулайт" сочат също, че при отварянето на офертите с предложенията в конкурса, не са били поканени всички участници, а са били викани един по един - нещо, кое­то дискредитира и буди съмне­ние за прозрачността на проце­дурата.

Шест години по-късно Софий­ският градски съд излиза с изненадващо решение по делото. Съдът провъзгласява договора между Столичната община и сдружение "Пътища" за нищожен, въпреки че такова искане от страна на жалбоподателя в това дело няма. Такова искане има в друго дело, заведено от "Биту­лайт" в Софийския градски съд по-късно, но то все още не е започнало по същество.

Според зам.-кмета по транспорта Велизар Стоилов между 2002 г. и 2005 г. при подписан договор не е имало резултати. Според магистратите сделка­та е невалидна, въпреки че дого­ворът се изпълнява, а до изтича­нето на срока му остават само четири години. Практиката оба­че показва, че съдът може единствено да даде препоръки на възложителите на обществени поръчки, когато са констатира­ни нарушения в процедурите по Закона за обществените поръч­ки, но не и да ги задължи да ги изпълнят. Последващ контрол липсва, затова и фирми, които обжалват обществени поръчки, се оказват в патова ситуация -печелят в съдебната зала, но това на практика не води до съществен резултат.

Абсурдната ситуация като че ли е неизбежна както заради мудното правосъдие, така и заради факта, че вратичка в Закона за обществените поръч­ки прави обжалването на конкур­си напълно безсмислено при наличието на вече сключен дого­вор. Въпреки това фирмата, кла­сирана на второ място 6 конкур­са на Столичната община, продължава битката - решението на СГС е обжалвано на касацион­на инстанция, а делото във върховния административен съд е насрочено за ноември тази годи­на.

Решението на СГС, че сключеният през 2002 година договор е нищожен обаче не води до правни последствия заради предсто­ящото гледане на делото във ВАС. Може би и затова Столич­ната община нанася последния удар с решение от 10 септември, в което посочва сдружение "Пътища" като изпълнител по монтажа и поддръжката на всич­ки средства за сигнализиране на участниците в движението, включени в разработената цялостна система СИНКОС. С това решение СО на практика продължава договора, който вече веднъж е бил обявен за нищожен от СГС. Предстои решение на ВАС по делото, което продължава вече шеста година, но изхо­дът от него за конкретните фирми е без значение. От значе­ние е единствено, че подобни конкурси за обществена поръчка и безкрайното правораздаване поставят бизнеса в България в кръгова защита.


10.10.2008 г., с. 8
ИНЖ. СЛАВЧО ТОМОВ, ДИРЕКТОР

НА ПОДЕЛЕНИЕ „АСУД" в „ПЪТНОСТРОИТЕЛНА

ТЕХНИКА" ЕАД, ПРЕД „КЕШ":

По договора няма фиксирана сума
- Г-н Томов, каква е цената по 10-годишния договор между „Пътностроителна техника" и Столичната община?

- По договора няма фиксира­на сума. всичко в въпрос на последващо договаряне, тоест зависи какъв е бюджетът на общината.

- Какви гаранции дава фир­мата ви за работата си по договора за „Изработ­ка и поддръжка на сред­ства за организация на движението на територи­ята на СО"?

- Има гаранции. Понеже работата е малко разнос­транна - светофарите, знаците и маркировката в София. Съответно по раз­личните пера гаранцията има различни срокове. За маркировката гаранцията зависи от боята, която се поставя. Тази е за един сезон, значи за около годи­на. За светофарните уред­би - гаранцията е година и половина, що се отнася до електронната част като управлението, електрони­ката, процесорите, докато за съоръженията, които са на самите кръстовища -това са стълбовете, сами­те секции, които светят -те имат по-дълга гаранция - до 5 години.

- В договора има записани срокове за отстраняване на повреди. Спазват ли се те?

- Да, има дори записани срокове за отстраняване на повредите, в които трябва да реагираме.

- Имате ли информация какви анекси към договора от 2002 г. са подписвани?

- Анекси не са сключвани, този договор не подлежи на промяна.

- Какви плащания сте полу­чили до момента по дого­вора?

- в общината ги знаят, не мога точно да ги цитирам. Работи се шеста година, но не мога да кажа точни суми.

Маркировката има срок на трайност не повече от една година. Освен ако не е зале­пена, а не боядисана, но тя струва изключително много. А не си заслужава да се сложи там, където предстои копане или поправяне на асфалта. А обектите в София са толкова много. Маркировката е важно нещо. Мога да гарантирам, че договорът се изпълнява след идването ми в общината. Това се отнася за маркиров­ка и пътна сигнализация. На година се пада около 1% от бюджета за ремонт. Тази година имаме 39 милиона за ремонти.

Подменихме много тръбно-решетъчни парапети, но понякога съжалявам, защото отиват много пари - давам пример - по бул. "Цар Борис III" от Руски паметник до Княжево направихме зелена мрежа с колчета - всичко сега е скъсано и открадна­то, даже е рязано и крадено за вкъщи. Такива неща се слагат, защото имаме някол­ко случаи на сгазени хора, които пресичат неправилно. Такива се сложиха при „Плис­ка", при Александровска болница, но това струва доста пари заради метала и мантинелите. Кметът много държи на тези неща. Нака­рах компанията да направи сигнални пешеходните пъте­ки, за да стресират водачи­те, за да намаляват ско­ростта.

Маркировката изчезва заради бетоновози. И кога­то се направи през нощта или рано сутринта и после веднага се пусне движението... По всички нормативи трябва да се изчака един-два дни, за да стегне марки­ровката и да попие в асфал­та. Но аз не мога да си поз­воля да е готова улицата и да не се пусне, защото ще ме изядат.

5-6 млн. лв. е увеличение­то на бюджета за ремонти в сравнение с миналата година. Ще искаме в акту­ализацията на бюджета да се сложат още 9-10 млн. лв., тъй като има още топли дни и има какво да се напра­ви...

От три години има строг отчет и архив на ремонти­те. За отчети от 2000 годи­на до сега е сложно да се говори, защото тогава цени­те са били едни, а сега са други. Само заради петрола битумът поскъпна 4 пъти и това дава отражение.

Икономическата ситуация в Испания, както и в другите европейски страни е деликатна, що се отнася до трудова заетост. в Испания в момента има безработица, която е над 12 %, т.е. у нас има над 2 млн. безработни. Това не е обезпокоително, защото страната е богата и може да поеме изплащането на обезщетенията на своите граждани. Испанското правителство поема своята социална отговорност, за да може да осигури хората, които са безработни. Все пак данните сочат, че испанските фирми вече не наемат персонал, поне не така, както преди. Икономиката не върви с пре­дишните си темпове, продуктите се прода­ват по-трудно.

В Испания пребивават около 160 хиляди български граждани. всичките те живеят законно, тъй като са граждани на ЕС. Могат да пребивават без никакви разреше­ния. Ако българите, пребиваващи в Испа­ния, искат да работят като предприемачи, те трябва да имат регистрирана собствена фирма, а ако искат да работят като наемни работници, то трябва да имат необходимото разрешително от Службата по трудова зае­тост. Не ми е известно да има пречки по издаването на разрешителни от такъв род. вече втора година България е в период на адаптация към условията на новото член­ство в ЕС. Това означава, че все още бъл­гарските работници не могат да упражняват своето желание за работа в рамките на ЕС без наличието на разрешително за работа. Новината е, че съвсем скоро в Испания ще бъде организирана т.нар. кръгла маса за социален диалог, която ще реши дали от 1 януари ще отпаднат ограниченията за бъл­гарските граждани, които искат да работят в Испания, или те ще трябва да продължат да искат разрешение от трудовите власти. Трябва да отбележа, че на практика българ­ските граждани, които пребивават в Испа­ния, работят, когато имат желание за това. Исканите разрешения се предоставят на практика на всички желаещи. Трябва да имаме предвид нещо много важно - българ­ските граждани, които желаят да пребива­ват в Испания, не могат да бъдат експулси­рани, защото са европейски граждани. в този случай, ако български гражданин, пре­биваващ в Испания, работи без разрешение, то няма санкции за експулсиране за него, но ще се приложи съответната санкция към фирмата, която го е наела. Испанските вла­сти напълно уважават европейското законо­дателство. Тези 160 хиляди българи, които живеят в Испания, са много важен положи­телен фактор за нашата икономика.

- Съществува ли опасност световната финансова и ипотечна криза да понижи интереса на испанския бизнес към Бъл­гария?

Това е доста интересен въпрос и аз трябва да обясня по възможно най-аргументира­ния начин защо независимо и при наличие­то на забавяне в икономическия ръст предприемачите продължават да инвестират тук. въпреки икономическата криза не наблюдаваме намаляване на инвестициите на капитали в България. На първо място българското правителство е взело решение преди много време да модернизира съществуващите инфраструктури, а също и да организира нови проекти, насочени към модернизирането на посочените инфра­структури или изграждането на нови. Това са много обекти и за целта организира мно­го конкурси и подписва договори за макропроекти като пристанища, летища, пътища, пречиствателни станции, електрификация и други.

На второ място България разполага с достатъчно финансиране, за да постигне тези цели. На България й принадлежат око­ло 7 млрд. евро европейски фондове за периода 2007 - 2013 г. Много голяма част от тях са предвидени точно за модернизиране­то и изграждането на такъв тип инфраструктурни проекти. Наличните европей­ски пари ще привлекат освен това други инвестиции, защото европейските фондове се прилагат по формулата на съфинансирането, което ще рече, че в споменатите преди това проекти също ще участват и други капитали. Следователно европейските пари ще изиграят ролята на катализатор, за да привлекат други допълнителни ресурси. Сумите, които ще се инвестират в България през следващите години, биха могли да надхвърлят посочените 7 млрд. евро. По този начин желанието на правителството да постигне модернизацията на страната е близка реалност.

- Възможна ли е реализацията на този оптимистичен план при наличие на свит пазар?

На първо място България е една демокра­тична и стабилна страна, добре ситуирана в международно положение, член на ЕС, член на НАТО. Тя е част от големия единен пазар, който е най-важният пазар сега в света. Страната се развива добре, това

показва растежът на БВП на България. Съгласно последните официални публикува­ни данни за периода 31 август 2007 г- 31 август 2008 г, расте­жът стига до 7.1%. Това е един добър показател. За сравне­ние страните от Евро­пейския съюз с най-развита икономика са далеч от достигането на такъв ръст.

Международната криза засяга в по-голя­ма или по-малка сте­пен всички страни. В България няма инвес­тиционна банка и смя­там, че в момента това е много положително. Да, тук има чуждестранни банки, но това са австрийски, италиански, белгийски банки, които гарантират една стабилност. Следо­вателно няма притеснение, макар и инди­ректно международната финансова криза да е засегнала и България. Как е възможно да стане това? Парите ще стават по-малко и следователно по-скъпи и ще има труднос­ти при отпускането на кредити. Когато говорим за икономика, трябва да използва­ме конкретни данни. ПЧИ за 2007 г. са 6.109 млрд. евро За първото шестмесечие на 2008 г. - от 1 януари до 31 юли, ПЧИ са 2.847 млрд.евро Това е извънредно голяма сума. До края на годината вероятно няма да стигне обема от 2007, но въпреки всичко това е един сериозен фактор за икономика­та на страната. Ако аз бях предприемач, бих организирал бизнеса си така, че използвай­ки резултатите в среден и по-дълъг период, ще направя план за инвестиции тук. Факт е, че в момента в макроикономически аспект наблюдаваме едно забавяне, но това не се отнася само за България.

Представители на една голяма испанска компания - част от група фирми, ще работи по инфраструктурен проект тук. Интереси­те на испанските инвеститори са насочени към проект на черноморския бряг, на юг от Бургас. Предприемачите знаят, че сега не е моментът да се продават къщи, но също така осъзнават, че вашата страна има потен­циал. Моментът на забавянето на икономи­ката е един преходен период за всички.

- Как стана възможно Испания да усвои почти 100% от предоставените възможности за финансиране от ЕС?

Наистина Испания е получила финанси­ране на най-много проекти от ЕС. Причина за това са качествените проекти, предоста­вени от публичната администрация и от испанските предприемачи. важно е да отбе­лежа, че в Испания има една много добре обучена администрация - елитни държавни служители в различните ни министерства. Тези служители имаха възможността да разберат какво искаше правителството ни, за да подобри различните сектори на иконо­миката, за да бъдат изработени различни

проекти и да бъдат представени по начин, който ги прави избираеми от ЕС. Тези про­екти бяха приложени на практика в различ­ните сектори - икономиката, земеделието, инфраструктурата. Фактът, че в Испания има една добре развита предприемаческа мрежа, защото точно предприемачите са тези, които определят къде има потенциа­лен интерес за правенето на бизнес. Бълга­рия може да направи същото. Това, което посочих, е необходимо, но не е достатъчно, тъй като работата на държавата и на общи­ните е от основна важност. Заради това възлагаме големи надежди на работата на вицепремиера Меглена Плугчиева. Ако тя постигне успех, то този успех ще е за стра­ната ви.

По мое мнение времето на експертите е свършило, сега е моментът на фирмите. Ако бях предприемач, заинтересован от финансиране от ЕС, то вероятно щях да се обърна към компания, която има опит в това. Бих създал съвместно дружество в партньорство с доказани компании. Така ще мога да разчитам на опит, технологии и професионалисти. Понякога установявам, че в някои кръгове в България има опасе­ние, че другите страни ще дойдат тук с компаниите, с инвестициите си и ще вземат печалбата си. Не трябва да има такъв страх.

Тези 7 млрд. евро идват от данъкоплатци­те на ЕС и са определени за проекти в Бъл­гария. Условието за използването им обаче е да се изпълнят процедурните норми, определени от Брюксел, които са много логични и не особено сложни.

Организирахме пет семинара (четири в София и един във варна), за да предадем своя опит. Скоро ще се организира и пъту­ване на кметове до област Валенсия, за да се види на място какво е реално постигнато у нас от общините. За да разберем какво означават европейските фондове, то ще кажа отново, че Испания се е възползвала в най-голяма степен спрямо която и да е европейска страна от този вид финансира­не. Нека да не забравяме, че за 20 г. член­ство в ЕС - от 1986 г. до 2006 г, европейски­те фондове са представлявали 2% от БВП на Испания. в продължение на много годи­ни ние ефективно ползвахме европейското финансиране, прилагайки го за различни програми и действително това е факт, който привлича вниманието. Днес за България европейските фондове, които са й опреде­лени, представляват в брутно изражение 4% от ВБП на страната. Това означава зна­чителен ресурс, които ще може да се използва.

През 80-те години страната ви беше дале­че от Испания. Днес обаче, след промените в света, България и Испания стоят доста по-близо на картата. Не само защото има по-чести полети до Мадрид, а защото све­тът се променя. Като манталитет българ­ският и испанският характер са много сход­ни и това много улеснява нещата. Често са ми го казвали испански предприемачи от различни сектори, които идват в страната, и аз съм съгласен с тях.

След като миналата седмица общинските съветници в София гласуваха решение, с което съдба­та на "Топлофикация" бе предоста­вена в ръцете на държавата, тази седмица те решиха друго. Дали заради гузна съвест, или не общинарите решиха да се притекат на помощ на затъващото дружество и да отпуснат 55 млн. лв. от Общин­ския приватизационен фонд, с които да закупят държавния дял от МИЕ и да вдигнат капитала на дружеството. Парите обаче ще влязат в каса­та на дружеството за сметка на строежа на метрото. Така община­та ще притежава 78% от "Топлофи­кация", а държавата 22%. Това обаче няма да реши проблема с парното, коментираха общински съветници, а само ще го отложи в бъдещето. Според експерти за този отопли­телен сезон столичната топлофикация ще загуби близо 130 млн. лв. По време на дебатите на заседани­ето, посветено на Топлофикация", не беше засегнат сериозно основ­ният въпрос, който стои пред дружеството - как и кога то ще бъде приватизирано. Едно е ясно обаче -с решението си СОС осигури едно­личната приватизация на дружеството от страна на общината.

Кметът на София Бойко Борисов определи решение като "лошо, но неизбежно", взето под медиен натиск. Неизбежното решение, за което общинските съветници от ГЕРБ и БСП се обединиха, дойде след няколко срещи между предста­вители на общината и държавата. Информация за договореното по време на срещите и за становище­то на държавата по казуса така и не беше оповестена.


10.10.2008 г., с. 20
МАУРИСИО МЕСА, мениджър на

„ХЕРЧЕСА" ЗА БЪЛГАРИЯ, ПРЕД „КЕШ":

- Това, което трябва да знае за „Харчеса" е, че нашият основен бизнес са жилищните имоти, пред­назначени за живеене, а не вакан­ционни имоти. Разбира се, ние инвестираме и в други области като логистика, а в някои случаи и във ваканционни имоти. Имаме портфолио с различни инвести­ции. В България сега сме се съсре­доточили само в областта на жилищните имоти и към момента не мислим да се развиваме и в други области.

- Защо избрахте да инвестира­те в България?

- Избрахме България, защото обичаме тази страна. Освен, че страната много ни харесва, ние смятаме, че пазарът има много добър потенциал, а и има много добро търсене тук. По същата при­чина ние навлязохме и на румън­ския пазар. Същевременно и двете държави са вече членки на Евро­пейския съюз и смятаме, че тук има много голям потенциал за нашия бизнес.

- По света има голяма финан­сова криза в момента. Защо решихте точно сега да навлизате на нашия пазар?

- Ние сме компания, която е на 35 години и съвсем естествено през този период сме минавали през добри и лоши моменти. Впро­чем същия въпрос за кризата се обсъжда и тук на изложението. Ако трябва обаче да сравняваме ситуацията в Испания с тази в България, пазарът в Испания е в по-лошо състояние в момента. Тук всъщност положението на пазара на имоти е спокойно и въобще не е толкова зле. Ще ви дам един при­мер. Миналата година в Испания, за период от една година, сме про­дали малко под 1000 жилища. Винаги обаче има едно постоянно търсене на жилищни имоти от хора, които си търсят място където да живеят. Това винаги е така и не се променя. В такива кризисни периоди само продуктите, които са наистина качествени и които

отговарят на това конкретно тър­сене от страна на клиентите, се продават и компаниите, които ги продават оцеляват. Ние вярваме, че нашият продукт е много качест­вен и освен това, че цената му е много добра и достъпна и дава възможност на много българи да си купят от нашите жилища. Опре­делено очакваме продажби в Бъл­гария и затова, разбира се, сме тук. От началото на 2008 г. до средата на септември в Испания сме про­дали над 1200 жилища, което мно­го надхвърля продажбите на кон­курентите ни.

Можем да предложим схема за плащане за апартамент с една спалня, където месеч­ната вноска е 250 евро на месец.

- Какво по различно ще пред­ложите на своите клиенти в сравнение с останалите конку­ренти на пазара?

- Първо и преди всичко нашите продукти са много качествени. Архитектурните планове са много прецизно изработени и техния дизайн е много качествен. Ние сме в състояние да предложим много добри планове и на по - малки апартаменти, дори по - малки отколкото нашите конкуренти предлагат. Например, по отноше­ние на дизайна ние имаме апарта­менти с три спални, които са с чиста площ от около 93 кв. м. Те са със три спални, което означава четири стаи на практика. А наши­те конкуренти се нуждаят от 10 кв. м. повече, за да ви направят апар­тамент с три спални. Ние знаем, че точно тази концепция е много важна и тя е причина за нашия успех. Използваме я вече 35 годи­ни и това ни носи успех. Това, което обаче ни отличава също много от конкурентите, е схемата на плащане на имотите, която предлагаме. Ние сме компания, която е много голяма и много стабилна и с голям финансов капаци­тет. Той ни позволява да финансираме строителството на нашите проекти без да искаме предвари­телно парите от крайния потреби­тел, който е нашия клиент. Зависи разбира се от типа апартамент, но можем да предложим схема за пла­щане за апартамент с една спалня, където месечната вноска е 250 евро на месец. Апартамент с три спални е някъде около 450 евро и това е цена с включен данък доба­вена стойност. Ще си позволя да попитам според вас един българин може ли при тези условия да си купи апартамент? Това е голямата разлика с нашите конкуренти.

- Свръх застрояването, спадът на търсенето и трудното креди­тиране в момента не ви ли при­тесняват?

- Аз не виждам спад в търсене­то. Съгласен съм с вас обаче, че финансирането от банките е по-трудно отколкото преди. Тук на изложението беше казано, че бан­ките стават по-селективни и започват да подбират повече хора­та, които кредитират. Затова сега е още по-важно да имаш качествен продукт, който да предлагаш.

- В Испания през 80-те години се събаряха хотели. Очаквате ли това да се случи и в България?

- Не съм сигурен дали ще има пари да събарят хотелите, щом не могат да ги поддържат, що се отна­ся до законните такива. Например в Марбея, моя роден град в Испа­ния, който е туристически град, имаше хотели, който стояха недо­вършени с години. Инвеститорите нямаха пари да го довършат, но и нямаха пари да го съборят. Адми­нистрацията също не би изразход­вала средства за тази цел. Събаря­нето на хотели в Испания беше извършвано поради незаконни строежи. Това беше единствената причина това да се случи. Може би тук някои ще бъдат срутени, за да се даде пример на останалите. Разбира се, това зависи от власти­те.

ИВАН ЦУЦУМАНОВ

tsutsumanov@cash.bg