ТЕМАТА Подготвиха Николай СТОЯНОВ, Христо НИКОЛОВ, Иван ДИМОВ

Въвеждат се ограничения и за имоти в етап на строи­телство - преди издаден акт 15. При тях ще се кредитира до 70 % от пазарната оценка на имота. За всички остана­ли имоти (старо строител­ство) банката ще дава най-много 75 % от цената в голе­мите градове и до 55 % в другите селища.

Изрично се преустановя­ва и даването на кредити без доказване на доход. А съ­гласно указанията на Евро­пейската централна банка се спира кредитирането във валути, различни от еврото и националната валута (лев).

Също от днес банката вди­га ударно лихвите - с 1 % за кредити в евро и с 1,5 % за заеми в левове.

За затягане на ипотечно­то кранче се разбра на фо­рум в столичния хотел „Шератон", посветен на отражението на световната криза в България. Докато участни­ците прогнозираха затягане на кредитирането за жили­ща, собственичка на бургас­ка агенция за имоти взе ду­мата: „Знаете ли, че вчера отказаха ипотечен кредит за панелен апартамент на наш клиент?".

Първите реакции в залата бяха, че това е единичен случай, дължащ се вероят­но на проблеми в кредитоискателя. Но истината се ока­за друга.

Покупката на панелните апартаменти ще става все по-тежка и заради друго ограничение. Като цяло банките изискват все по-го­лямо самоучастие при фи­нансиране на този тип имо­ти. Досега купувачът тряб­ваше да осигури първона­чално между 20 и 30 % от цената на панелния апарта­мент {т. нар. самоучастие). Но със затягането на усло­вията този коридор ще оти­де към 30-50 % от пазарната оценка на имота, заяви Ти­хомир Тошев, изп. директор на „Кредит център". Това оз­начава, че ако панелката струва 65 000 евро, на купу­вача ще се наложи да осигу­ри минимум кеш 19 500 евро, а сумата може да се качи и до 32 500 евро.

Панелните апартаменти не са вечни, имат определен срок на експлоатация. Това рано или късно ще принуди собствениците им да търсят по-нови жилища, заяви Илиян Николов, per. дирек­тор на „Ремакс България".

„В последните две години панелните апартаменти до­стигнаха доста високи нива,

най-вече заради липсата на достатъчно нови жилища", сподели Катя Ценова, изп. директор на „Адрес недви­жими имоти". Според нея обаче на пазара вече изли­зат много нови имоти и це­ните на панелките са под натиск. Кантората във Вар­на дори е отчела спад на цените за третото тримесе­чие с 15-25 %. За панелките ще се намерят купувачи, след като стигнат разумни­те си цени - те ще са атрак­тивни за хора под средната класа, каза Ценова.


10.10.2008 г., с. 3
Няма срив и тотално отчаяние
Забелязва се спад в търсенето на жили­ща. Причините може да са обективни, но може и да са от психологически характер. Ипотечната криза в САЩ и разпростране­нието й по света влияе на настройката на купувачите. Но срив или тотално отчаяние няма. Това заяви Иван Мекушин, управи­тел на компанията „Уинслоу дивелъпмънтс". Масовите купувачи на жилища са заели изчаквателна позиция и се ориенти­рат на пазара в условията на забавен ръст и световна финансова криза, каза Тихомир Тошев от „Кредит център".

„Инвеститори, които м. г. проявяваха ин­терес към България, вече ги няма. Големи-

те фондове и международни инвеститори преосмислят стратегиите си и се съсредо­точават върху проблемите в местните ико­номики", обясни Сергей Койнов, изп. ди­ректор на „Фортьн".

Участниците във форума в „Шератон" се обединиха, че фундаментът в България остава добър - банковата система е ста­билна, доходите не намаляват, а продъл­жават да растат.

„В ДАНС и МВР сигурно има място и за много уст­ни разпореждания. Нали не си представяте, че в една оперативна дейност всичко може да се офор­ми с писмени заповеди". Това заяви вчера главни­ят прокурор Борис Вел­чев след срещата си с об­винител № 1 на Руската федерация Юрий Чайка.

Велчев бе категори­чен, че ако има престъ­пления, извършени от длъжностни лица в ДАНС, е редно да ги раз­следва Военна прокура­тура. Но побърза да уточ­ни, че първо трябва да се запознае с констатации­те на вътрешната коми­сия към парламента.

„Когато получа докла­да и преценя какво се очаква от нас, ще напра­вим необходимото, за да го изпълним", допълни Велчев. Той научил от медиите, че синът на уволнения зам.-шеф на ДАНС Иван Драшков е крупен предприемач и притежавал 160 апарта­мента в столичния кв. "Дружба". „Не желая да коментирам тази инфор­мация", отсече Велчев.

„Няма правен интерес за държавата да иска привли­чане като помагач на учереждение, на което е пре­доставено оперативно управление и стопанисва­не на имота", е мотивът на съда. В същото време маги­стратите са приели да из­слушат по трима свидете­ли на Симеон и на държа­вата. Допусната е и съдебно-техническа експертиза за идентификация на имо­тите в резиденцията. Дело­то ще се гледа на 24 ноем­ври.

Симеон и сестра му пода­доха граждански иск за собственост срещу държа­вата в лицето на нейния представител - Гагаузов. Двамата претендират, че са станали собственици на „Кричим" още с влизане в сила на решението на Кон­ституционния съд (КС) от 1998 г., с което бе отменен законът за национализа­ция на царските имоти.

Юристите на Гагаузов са категорични - искът е недо­пустим, тъй като решение­то на КС няма реституционно действие, а до момента не е приет закон, уреждащ правните последици от не­го. За първи път представи­тели на държавата изтък­ват ясно този аргумент.

в сряда, докато мон­тирал външна изола­ция на къща в плевен­ското село Буковлък.

Собственички на общо 54 дка ниви в землището на горнооряховското с. Гор­ски Долен Тръмбеш са установили, че земите им са откраднати с фалшиви документи. Потърпевшите са Павлинка Калянджиева, Цветанка Бонева, Верка Христова и Николина Гайдарджиева.

Далаверата била засече­на през юли т. г. случайно от сестрите Верка Христо­ва и Николина Гайдар-джиева. Те установили, че имотите им са преминали в чужди ръце с нотариален акт от декември 2007 г. Собственик станал Краси­мир Жеков, който той бил пълномощник на чужде­странната фирма „Гулбанис вайн" ООД със седалище в Горна Оряховица. В документа пишело, че се­стрите са изтъргували зе­мите си срещу сумата от 2556 лв. Жеков имал и фал­шиво пълномощно да се разпорежда от тяхно име. То било издадено от секре­тарката на кметството в Горски Дорен Тръмбеш Светлана Георгиева.
АРТ

10.10.2008 г., с. 4-5
Старата баня - експонат и място за изложби
Анелия УЗУНОВА

20 творци от близо 20 стра­ни - от България до Нова Зе­ландия, показват във фотоси контрасти, неочаквани глед­ни точки или незабележими за окото гледки от градската визуална среда в изложбата „Остани, остани". Тя се от­крива днес в Централната ба­ня в София и ще продължи до 25 октомври.

Темата е преоткриването и изследването на места, които носят отпечатъка на историята. Места, които времето или нечие намере­ние променя, притиснати между намерения, предназ­начения и реалност. Това са стара къща, сгушена между небостъргачи, угаснало неоново пано от времето на социализма, тропически парк в хангар в бившата рус­ка зона край Берлин, самот­на църква в Рим, построена, за да оживи един квартал, вече несъществуващ хотел в Гданск...

Един от сюжетите, към които са насочени прожекторите, е самото място на събитието –Централната баня. Затворена преди 22 години, тя е била свърталище на бездомни, предстои й да се превърне в Музей на София и СПА център. Това е още един обект с $лични преживявания " от промените.

„Остани, остани" не е само фотоизложба. Форумът съ­бира пърформънси, литера­турно четене, прожекция на документален филм и разго­вори с артисти.

Изложбата се реализира по програма за резидентен об­мен „Opening the Closed Shops" („Отваряне на затво­рените магазини"). Чрез нея артисти от различни страни

могат да гостуват в специал­ни творчески домове в Евро­па, за да работят в комфорт­на среда. Почти всички участници са били гости на такива домове.

Организатор е българско­то сдружение „Интерспейс", което от 2007 г. под­държа единствения постоя­нен резидентен център в Со­фия. Партньори са подобни институти в Щутгарт, Вар­шава, Будапеща и Нови Сад.

БТК няма да продава ни­какви имоти, без да е при­ключил окончателно про­цесът на разделяне на соб­ствеността между тях и „Български пощи". Това за­яви шефът на държавната фирма Енцеслав Харманджиев вчера. Той се е срещнал в сряда с главния

изпълнителен директор на БТК Бернар Москени и са обсъдили проблема с недвижимостите. Разбрахме се и че когато пускат за про­дажба определен имот, трябва първо да ни го пред­ложат да го купим и само ако не го искаме, да го предложат за продажба, каза още Харманджиев. Според данни на „Български пощи" в над 2100 обекта двете дружества имат обща собственост. Възможно е при сгради с близка по стойност оценка да стане размяна на сгради - ние вземаме постройка на БТК, те наша, обясни ше­фът на пощите.

През т. г. се очаква пе­чалбата на пощите да до­стигне 10,5-11 млн. лева.

До месец компанията ще стартира нова услуга, чрез която клиентите в реално време ще могат да провер­ят докъде е стигнала прат­ката им. Справката ще се прави чрез интернет стра­ницата на компанията.

Друга инициатива на по­щите предвижда строител­ство на апартаменти за слу­жителите във фирмата.

Първият такъв блок е вдиг­нат неотдавна в Благоев­град. „Български пощи" са издействали терен, по-ни­ски лихви и изгодни цени на имотите за своите хора. Та­ка квадратен метър изли­зал на пощаджиите 320 евро.

Предстои и строеж на сгради в Русе, Велико Тър­ново и Габрово.

- Ние обсъждахме ред въ­проси, в това число и за фи­нансовото положение на бизнеса в Русия сега. Наша­та компания е стабилна, раз­виваме се динамично, но имаме проекти, за които трябват допълнителни сред­ства. Те са за придобиване. В това число за покупка на за­вод в Италия, подготвяме сделката почти година и трябва да я завършим. Но фи­нансовото положение на па­зара е такова, че банките ня­мат средства да ни кредити­рат. Затова говорих с прези­дента Медведев и получих одобрение да започна рабо­та с Министерството на фи­нансите, с държавните банки на Русия, за да получа сред­ства за по-нататъшни актив­ни дейности на компанията на европейския пазар.

- Настоявано ли е пред ОПЕК да не позволява це­ната на петрола да падне драстично, защото това ще удари руските компа­нии?

- Русия е наблюдател в ОПЕК, тя не е член. Цените, които се формират на паза­ра, се диктуват само от па­зарните отношения. Русия не може да им влияе. Причи­ната е, че у нас кладенците не могат да бъдат спирани, това технологично не е обос­новано. Всички те са оборуд­вани с помпи. Нефтът не се излива, както в страните от ОПЕК, не можем да ги отво­рим, после да ги закрием. Ако в Русия спреш нефтен кладенец, после трябва да го ремонтираш. А електрообо­рудването му просто ще из­лезе от строя. Така че за моя-

та страна е сложно да влияе върху цените на петрола чрез обема на производство. Но координация на ценовата политика е необходима. То­ва ще е от полза и за нашите потребители, и за произво­дителите. Цената е длъжна да отговаря на вас, потреби­телите, за да можете да купу­вате продукта.

- Разрастващата се фи­нансова криза в света обърка и икономисти, и банкери, и политици, да не говорим за обикновените хора. Какво развитие на

ситуацията очаквате в пе­тролния бизнес?

- Ние работим реално и владеем собствеността - кла­денците, запасите от нефт, тръбопроводите, т. е. влага­ме своите пари в реалния сектор, а не в спекулативния, който доведе финансовата криза днес. Уверен съм, че инвеститорите ще започнат да преосмислят направле­нието на инвестициите си. Мисля, че е дошъл краят на спекулативните финансови инструменти, които използ­ваха много банки, за да на­трупат пари през последните 7-10 години. Надявам се, че идната година ще настъпи стабилизация и клиентите на руските банки няма да по­страдат. С помощта на правителството, което предприе оперативни мерки за под­крепа на банковата система, ще се намери изход от слож­ното положение. Кризисна­та ситуация ще мине, но главното е, че спекулациите няма да се върнат отново. А ще се работи с реалния сектор - ще се строят заводи, жилища, сгради, ще се произвежда оборудване.

- Как издържаха акциите на „Лукойл" на сътресе­нията на руския фондов пазар?

- Действително акциите на руските компании, както и на останалите, рязко паднаха. Аз станах два пъти по-беден. Но това е временно, защото много наши акционери, инвеститори, банки, застрахователи привеждат акциите си в ликвидност. Те разплащат задълженията си. Зато­ва са принудени да продават наши акции, акции на други компании, за да отговорят на потребителските нужди, включително на население­то.

Аз също продължавам да купувам акции на „Лукойл". И днес ще купя, и утре. Всички­те си свободни пари ги давам за това. Не го крия, така по­стъпват и всички мои колеги. Вярвам, че положението скоро ще се нормализира.

- Какви са прогнозите ви за цените на суровия пе­трол и на дериватите му през идните месеци?

- Мисля, че ще се колебаят между$80и100забарел.Но ние сме работили и при много по-ниски нива. През 1998 г. стойността на нефта беше $ 9, а през 1999 г., когато ку­пихме „Нефтохим Бургас", 10. Но и обслужването на производството беше много

по-евтино - сервиз, материали, оборудване, облекло.

Затова смятаме, че с падането на цените на нефта ще започнат да се понижават и

цените на оборудването и услугите, които ни се предоставят от други отрасли на промишлеността.

Икономическите показатели на нашата дейност няма да се изменят от това. Ще запазим нормата на рентабилност, но никога не сме разчитали на свръха печалбата. В Русия, ако има свръхпечалба, държавата я изземва. И в България също данъчната система работи ефективно.

- Отрази ли се на „Лу­койл" и на инвестиционни­те проекти на компанията кризата в отношенията между Грузия и Русия?

- Не. Като цяло това не пре­чи на нашия бизнес нито в Грузия, нито в Европа и в Америка. Ние притежаваме най-голямата мрежа от бен­зиностанции в Грузия. Те ра­ботят и принадлежат на рус­ка компания. И потребители­те в Грузия продължават да зареждат колите си в тях. В това число и майката на пре­зидента на страната. Той са­мият ми го каза. Смятам, че тези исторически приятел­ски отношения между руския и грузинския народ ще се възстановят и развиват.

- Неотдавна държавният секретар на САЩ Кондолиса Райе упрекна Русия, че външната й политика е по­ставена в зависимост от „кранчето" и от интересите на националните петролни и газови компании. Така ли е?

- Преди 10 години ние ста­нахме собственици на „Не­фтохим" в Бургас. Нима това се отрази зле на българските потребители? Напротив. То­гава заводът не работеше, нефт нямаше, средства за модернизация нямаше. През тези Юг. комбинатът не спря работа нито ден. Той стабил­но осигурява не само българ­ския пазар, но и целите Бал­кани - Турция, Сърбия, Хърватия, Македония, Черна го­ра. Заводът преживява своя­та втора младост.

Според нашата програма до 2014 г. ще инвестираме в него още 1,2 млрд долара. Ще стане супермодерен за­вод в Черноморския и Среди­земноморския басейн. Най-добрият вариант е, когато обединяваш производителя на суровината с този, който я преработва, и с търговеца на готовата продукция. Създа­дохме тази уникална систе­ма. И сега вие говорите с чо­века, който отговаря и за до­бива, и за преработката, и за продажбата на продукцията по бензиностанциите. Това всъщност е енергийната без­опасност, от която толкова се страхува Кондолиса Райс.

- Как гледа „Лукойл" на България - като на парт­ньор, като на съюзник или като на „Троянски кон" в Евросъюза?

- За нас вие сте стратегически партньор. Защото България е тази точка, от която ние стабилно осигуряваме огро­мен пазар и в съседните дър­жави. Затова влагаме толко­ва много средства в произ­водството, с което ще осигу­ряваме стабилно с нефт и нефтопродукти региона на Бал­каните, за който говорих. Компанията ни ще се включи ефективно и в провеждането на Годината на Русия в Бъл­гария.

- Съветът на директорите на „Лукойл" одобри нео­тдавна създаването на съ­вместно предприятие меж­ду „Газпром" и „Нефто­хим". Какво означава това за проектите ви в Бълга­рия, например, за участие­то на „Лукойл" в изгражда­нето на петролопровода „Бургас-Александруполис"?

- Не, нашето съвместно предприятие с„Газпром" е насочено само към проек­ти, свързани с добива на нефт и газ. То не е за проек­ти, свързани с преработка на суровина или с инфра­структура. Това е обедине­ние за решаване на мащаб­ни задачи, за които трябват милиарди инвестиции. Ние се договорихме да обеди­ним усилия, да разделим риска за решаване на важ­ните задачи за усвояване на нови находища, особено на север в Руската федера­ция.

„Лукойл" не участва в проекта „Бургас-Александруполис", там действат дър­жавни руски компании, но аз смятам, че той е много важен за производителите на нефт в Русия и в Централна Азия, защото сега те нямат излаз на световния пазар. Поддър­жаме този проект и се надяме да бъде реализиран.

- В България се носят ле­генди, че сте страшно богат човек. Така ли е?

- Да, така е, богат съм, но какво значи страшно?




10.10.2008 г., с. 12-13,14
Един език ли говорят партии и граждани

Правителството подценява световната криза
Есенният политически сезон започна под знака на идващите след десетина месеца парламентарни избори. Поли­тическите партии подготв­ят зрелищни спектакли за „творческите си колективи" - ръководства и делегати на конгреси, и за публиката -масата избиратели.

БСП свиква в София своя конгрес на 22 ноември, НДСВ преди това - на 18 октомври в Габрово, а СДС замени предвиждания кон­грес или Национална кон­ференция със заседание на Националния си съвет. Три от основните партии офи­циално се впускат още тази есен в предизборна борба. Тя вече започна.

БСП ще изслуша отчет и анализ на обстановката, ще приеме нова програма и нов устав, ще изработи предизборната стратегия, пре­дизборен манифест. НДСВ предвижда да смени името си и да обсъди анализ на антикризисна програма, а СДС - да обсъди стратегия­та си за изборите. Това е дневният ред на политическите сили

Но това ли е дневният ред на обществото и на избира­телите? Партии и избира­тели вълнуват ли се от едни и същи въпроси, от общи проблеми?

Дали избирателите на БСП се тревожат за бъде­щето на демократическия социализъм в България, или за цените, пенсиите и плащанията на тока и пар­ното? Тези на НДСВ гледат ли новото име на партията (без „Симеон Втори"), като на хапче, което ще ги спаси от изборен провал?

А седесарите, които от­давна вече не са стотици хиляди, какво ги тормози -нещата от живота или про­блемите на техния предсе­дател с данъчните органи? Партиите и гражданите жи­веят различен живот. И за­това избирателите от избо­ри на избори намаляват.

А в същото време иконо­мическата криза от Амери­ка се пренесе в Европа и вече постепенно завладява и България въпреки заклинанията на правителството, че ние сме остров на спокойствието, защитен периметър.

Признаците на кризата са налице - спадат чуждите инвестиции, намаляват продажбите на жилища, затягат се условията за кредитиране, особено за ипотечни кредити, които са без фиксирана лихва, ра­стат лихвите, очертава се начало на застой в решава­щия отрасъл за развитие на икономиката - строител­ството, расте инфлацията подтиквана от ръста на це­ните, особено на енергий­ните източници.

От началото на годината лихвените проценти по зае­ми в евро и левове се пови­шиха средно с 0,75-1,25%, а тези в левове с 1,00-1,5%.

Предстои ново повишава­не на лихвите между 0,5 и 1%. Още в началото на го­дината всеки, който изпла­ща кредит, ще трябва да за­деля по-големи суми за вноски. А какво ще стане в края на 2009 година? А уве­личението на плащанията за ток, отопление, бензин, на цените на стоките за широко потребление?

Станишев си вярва, че кризата ще ни отбегне. За­що не, нали социализмът е в известна степен и уто­пия? Затова вместо криза­та на капиталистическото общество, конгресът на БСП ще обсъжда възмож­ностите за неговото „историческо преодолява­не", ще дискутира раз­ликата меж­ду „демокра­тическия со­циализъм", от една стра­на, „зрелия и развит социа­лизъм", от друга, и европей­ската „социална демокра­ция", от трета.

Разбира се, програмните въпроси на една идеологизирана партия са важни и сериозни, но точно затова те трябва да бъдат обсъж­дани спокойно и задълбочено, а не между другото. Програмата може спокой­но да почака за едно друго, специално заседание на същия този конгрес.

Сега на дневен ред не са проблемите на историче­ската перспектива. Не е България след 25 години, а са проблемите на деня, на политиката, на идващите избори. И проблемите на световната криза и запла­хата от нея за страната, за­плаха, която според правителството не съществува или е минимална и затова не е необходим никакъв „екшън план".

И уставът на партията не е толкова неотложна работа, макар че прекалената централизация

- едни и същи хора да са министри, областни ръко­водители и членове на Изпълнителното бюро - не е никак демократична. Както и не е по европейски едни и същи хора, които са несме­няеми в ръководствата ве­че десетина години (а ня­кои и повече от двадесет!), да си отпускат нови два мандата. Защото оттук на­татък тече времето на но­вия устав - той не важи със задна дата.

Така БСП се връща или по-точно си остава в до реформените времена на предишния застой. Защото какво означава „екипен принцип", според който членовете на партийното ръководство са посочени от председателя, а не из­брани от Висшия съвет или от конгреса?

Реформите в БСП отдав­на са спрели. Но животът по света и у нас не е в застой.

Сега въпросът е има ли връзка между българската икономика и американска­та и европейската криза? Засега няма, твърди прави­телството, американските инвестиции в България заемат около 10-о място сред всички чуждестранни ин­вестиции; банките в Бълга­рия не са български и тези банкери не са онези банкери от зимата на 1997 г. Българ­ските банки са стабилни, те не са клонове на европей­ските банки, те са самостоятелни, те не са инве­стиционни, а търговски...

Да се твърди обаче, в ус­ловията на съвременния глобализъм, че България е изолирана от световната криза, това значи да се ро­бува на политически провинциализъм. Тогава защо се предвижда намаляване на ръста на икономиката за следващата година, когато вече ръст от 7% ще е непо­стижим мираж? А намаля­ването на икономическия растеж означава ограни­чаване на заетостта. При това Европа по същите при­чини престава да поглъща чужди емигранти, дори ще изгони част от тях обратно в България.

Връзката на нашата ико­номика с европейската е очевидна - там е над 50% от износа ни, оттам идват го­дишно около 1 млрд евро, които емигрантите изпра­щат на семействата си, оттам идват чуждестранните туристи и чуждите инвести­ции.

Нашите връзки са по фор­мулата: там настинка, тук тежък грип

Вече е известно: спасеният от рухване американски за­страхователен гигант AIG е собственик на българския телеком, а преди това той беше притежание на Тор Бьорголфстон, който е соб­ственик и на фармацевтич­ната компания „Актавис". Но същият този господин притежава и рухналата в Исландия банка, втората по големина в страната Лундсбанк.

Появиха се успокоител­ни съобщения в нашата преса, че България няма да бъде засегната от тези фа­лити. Но ако българската икономика не е скачен съд на американската и евро­пейската, тогава защо рух­на Българската фондова борса? Как това засяга пенсионните фондове?

В реалния актив на министър-председателя Сер­гей Станишев е приемане­то на България в Европей­ския съюз. Но сега пред не­го е открит въпросът ще прибави ли той в своя актив и запазването на страната от икономическа криза и социални бедствия.

Рухна митът, наречен ли­берализъм (всеобщо благо чрез по-малко държава). Ще приеме ли правител­ството държавни защитни мерки?

Ще включи ли правител­ството в тези държавни за­щитни мерки запазване на значителна част от така наречения излишък като гаранционен фонд?

Ще приеме ли програма за оздравяване на строителния бизнес чрез разгръщане на инфраструктурното строи­телство или чрез изкупува­не на значителна част от готовите жилища за мно­годетни семейства от об­щините и държавата при благоприятни условия за изплащане?

Ще бъде ли държавният бюджет за 2009 година га­ранция срещу икономиче­ската криза и социалните последици от нея? Или ще се направи един предизбо­рен бюджет за запълване на дупки.

Резултатите от изборите или интересите на обще­ството ще бъдат защитени с бюджет 2009-а?

Очевидно дневният ред на партиите и на обще­ството не съвпадат. Това крие голяма опасност пар­тиите да останат глухи за обществото, а гражданите да се отдръпнат още пове­че от политиката. Тогава старите партии вече се по­ставят извън интересите на обществото, стават из­лишни.

БСП отдавна не иска то­ва, което може, а ГЕРБ още не може това, което иска

Парадоксът с ГЕРБ е, че тя е„управляваща опозиция" или „опозиционна власт". Тази партия има ръковод­ни позиции в основните градове на страната и вече дълго време в София, а ре­зултатите от това са болез­нено слаби.

Никой не поема инициа­тивата за национален дебат по най-важните обществени въпроси. Предлага се пехливански сблъсък между Сергей Станишев и Бойко Борисов. Ако ще е по свободна борба, то той е с предизвестен край...

Още през ранната про­лет на тази година Левица­та в БСП на своя социален форум предупреди за ид­ващата криза. Тогава ни­кой не ни чу. А сега?