10 октомври 2008 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Името на града идва от славянското племе смоляни, които живеели по тези места. Както и да се телепортираме през епохите на неолита, енеолита, бронзовата епоха, както и да си припомняме митовете, легендите, преданията, както и да се ровим в прашните и пожълтели страници на най-ранните исторически извори, все ще се натъкваме на очевидната истина, че Смолян дали като Аетос, Езерово, Ахъ Челеби или Пашмакли, води началото си от най-дълбока древност. Според античния гръцки историк Херодот Родопа била населена с траки преди около 2500 3000 години преди началото на нашето летоброене. Филострат описва митологичния родопски герой Рес като жрец, живял край Аетос и участвал в борбата за Троя със своята конница. За същия Рес Омир чрез устата на Долон казва: „Аз видях неговите коне, най-хубави и най-едри, побели от сняг, бързоноги като вихър.“

Старогръцки източници свидетелстват, че родопското светилище за Дионисий било издигнато на високия връх Зилмисос, а според съвременни версии на днешния Карлък. С този район се свързва и пребиваването на Орфей.

През 1936 г. в запазените развалини на старата крепост над Смолян „Аетос“ (Орел) били направени разкопки, които разкрили крепостни зидове от камък и хоросан, дебели близо два метра, на старото славянско селище „Могилата“.

Като обединен град Смолян е създаден през 1960 г. чрез сливането на Смолян, селата Езерово и Райково и град Устово.

Населението е съставено от различни български етнически групи и общности: мюсюлманска общност от помаци, изповядващи ислям, и християнска общност, изповядваща източно православие.

Съгласно Алманаха за Одринския вилает за годините 18711872 каазата Ахъ челеби с централно селище Пашмакли (Смолян) включва 14 села с общо 4191 домакинства: 2961 на българи мохамедани, 1500 на българи християни и 240 на цигани.

Смолян пострада много от процесите след 1989 г. Заради безработицата, която се създаде след затварянето и западането на множество предприятия, над 2025 хиляди души напуснаха града.

Сега градът е седалище на

фирми в техническата и обслужващата сфера. Един от най-мащабните проекти не само за Смолян, но и за цяла България, е скицентърът Перелик. Предвижда се инвестициите да надхвърлят 400 милиона евро. Ще се изградят 217 км писти за 27 000 скиори, 1500 оръдия за сняг, паркинг със 7740 места, тематични паркове за 4400 посетители. Заради проекта „Супер Перелик“ се предвижда и изграждането на летище,

както и 100 километров трилентов път до Пловдив. През октомври 2007 г. бе избран и инвеститорът за спортно туристическия център „Момчиловци“. Съоръжението ще е съизмеримо с мегапроекта „Супер Перелик“. Неговите инвестиции ще надхвърлят 250 милиона евро. Предстои изграждането на голф игрище, ледени пързалки, писти, игрища за футбол, тенис корт, сноуборд, велоалеи, конни бази. Тези проекти

доказват, че туризмът е приоритетен отрасъл за Смолян.

Смолян е център на значими културни прояви: Националния фолклорен събор „Рожен“, Международните младежки фолклорни „Орфееви празници“, Международния младежки хипхоп фънк фестивал ДжемОнИт, Международния пленер по живопис, Майските културни тържества, традиционния празник на кукерските и маскарадни игри в с. Широка лъка, Международния етноджаз фестивал July Jazz, Празника на Смолян на 21 октомври по повод Освобождението на Родопите от османско владичество по време на Балканската война 1912 г. Читалищата в Смолянска област, които са 87 на брой, са на първо място в България, а са и едни от първите в Европа по брой подкрепени проектни предложения.

По Уикипедия и Почивка Бг

Хотел „Кипарис алфа СПА“ е разположен в самия център на града, непосредствено до поща, съд, община, областна администрация.

Хотел „Макрелов“ е носител на Марка за качество „Автентична България“. Съчетал е в себе си над 13годишен опит, традиция, гостоприемство, постоянство и визия за бъдещето.

Хотел „Смолян“ е в центъра на града, край река Черна (приток на река Арда), на около 1000 м надморска височина. Разполага с 16 стаи с по едно легло, 70 стаи с по две легла и 8 апартамента.

Хотел „Кристал“ е сред красива природа на брега на първото от Смолянските езера, намиращо се до главния път Пампорово Смолян, непосредсвено преди входа на града. Хотелът предоставя уникална възможност за комфортна почивка, съчетана с неповторими панорамни гледки на езерото.

Хотел „Соколица“ е 11етажен със собствен ресторант, лятна градина и открит паркинг. На разположение на гостите са: основен ресторант (160 места), денонощен бар (20 места), конферентна зала (до 35 места), лятна градина (70 места), барбекю, живарник с балканска пъстърва.

Хотел „Спартак“ е в центъра на град Смолян, на 15 км от курорта Пампорово. Идеалното място за спорт, отдих и туризъм.

Хотел „Ахат“ е в квартал Райково, на 200 м от главния път, свързващ града с квартал Устово.

СПА хотел „Дикас“

Вашият стил на живот провокира нашето гостоприемство, това е девизът на новооткрития СПА хотел Дикас, намиращ се в центъра на Смолян. В него ще усетите духа на Родопа планина и ще се любувате на непреходната й красота.

Хотел „Мони“ е в новия център на Смолян, в непосредствена близост до филиала на Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“. Разположението му осигурява лесен достъп до културните институции на града.

Хотел „Чаршията“ е в центъра на квартал Устово, на 15 км от Пампорово. Странноприемницата е изцяло в Родопски стил. Местната механа предлага богато традиционно меню и уют за гостите, а менюто за вечерта може да се изготви по желание на клиента.

Визитата на Камата, съпругата му Ма­рияна и испанските бизнесмени започва днес в чепеларското село Забърдо. Със специална песен модерният ляв ще бъде възпят от селския самодеен състав „Ев­ропейските баби", които ще изнесат цял концерт за Стоичков и компания. Забърдовските баби не само ще пеят, но и ще приготвят усладилите се на футболната звезда при предишното му посещение ро­допски специалитети чеверме, пъстърва, качамак и клинове.

Стоичков вече има луксозен апарта­мент в последния комплекс на братя Диневи в Пампорово - „Манастира 3".


10.10.2008 г., с. 1
Снимка на четири колони - Боята на В.Божков

История на една обществена поръчка на Столичната община, свързана

с безопасността на шофьори, пътници ипешеходци
Столичната ул. „Раковски" при кръстовището с „Московска" - че­тири дни след официалното откри­ване след ремонта и три дни след полагане на хоризонталната маркировка, боята бе почти изтрита


10.10.2008 г., с. 1
Коментар
Шах с кучето

МАРТИН КРЪСТЕВ, ГЛАВЕН РЕДАКТОР

Определен кръг хора четат„Кеш" - само правилните. Тоест влиятел­ните. Много повече четат „Стан­дарт" - такава е философията на вестника... Не е задължително читателите на „Кеш" да следят и „Стандарт". И обратното. Затова се чувствам длъжен да поясня:

Единствената причина в сряда в „Стандарт" да бъде публикувана дописката под заглавие „Случаен издател превърта милиони в бутикови издания" е темата от броя на „Кеш" от миналата седмица под заглавие „Бисерът на Пишинов и Батков".

всекидневникът в дописката си се е концентрирал върху несъставомерна компилация от факти и полу­истини от миналото на издателя на „Кеш". Издател и на „BusinessWeek България" и списанията Intelligent Life и ВМ - Business Magazine.

„Кеш" в темата си миналата сед­мица се концентрира върху уникал­ния механизъм, който един инвеститор прилага, „прераждай­ки" защитена територия в курортен комплекс.

всичко започна на 4 септември, четвъртък. Заинтригувах се от дневната лента на чиновническите съобщения - Министерският съвет разгледал и одобрил точка 19 от дневния си ред за изключване от горския фонд на 1300 декара в пол­за на неизвестна частна компания. Горски фонд до устието на Камчия. Нали знаете къде се намира този терен и как изглежда?

Германската компания RWE бе избрана за стра­тегически инвеститор на АЕЦ "Белене". От компа­нията предложили да вложат собствен капитал от 1,275 млрд. евро в изграждането на атомната централа. RWE има възможност да води преговори с конкурента си Electrabel за съвместно участие в проекта, но при общ дял от 49%. Останалите 51 на сто остават собственост на НЕК.

България е на трето място по ръст на брут­ния вътрешен продукт в ЕС, по данни на институт „Отворено общество". Страната ни е отбеляза­ла 32,7 % ръст на инвес­тициите за първото полу­годие на тази година. в земеделието нарастването на инвестициите е 6%, услугите - 7% и индус­трията - 7,4%. в строи­телството се отбелязва ръст за последното три­месечие от 7,71%. Това обаче само по себе си е спад спрямо цялостното развитие на отрасъла през последните години.

Тенис комплекс за близо 1 милион лв. с авангардна за Източна Европа изкуст­вена червена настилка откриха в Сандански. Обновеното съоръжение на Интерхотел "Сандански" включва 5 корта с осветление и ново покри­тие, неотстъпващо на червените терени с традиционния шамот. Новите кортове са идеално равни, лесно се поддържат и не остават червен прах по маратонки и дрехи. Пре­миера им беше междуна­роден турнир за жени с награден фонд 10 хил. долара и журналистиче­ска мастърс надпревара на двойки.

Имотното състояние на лидера на ДПС Ахмед Доган ще проверява Наци­оналната агенция по при­ходите (НАП), след като парламентарната Коми­сия за борба с корупцията е поискала информация за пет предполагаеми него­ви имота. Проверката е започнала преди лятната ваканция на парламента, когато е получена първа­та информация по въпро­са. в ДСБ искат да знаят кой е собственикът на Боянските сараи, резиден­ция "Отманли", край Бур­гас, спа-хотел "Орфей" в Девин, имот в село Дрън-дар и хотел "Каза Домини" в Рибарица.

Разрешение за изграждане на следващите отсечки от магистрала "Хемус" на територията на област Шумен издаде екоминистерството. Това дава зелена светлина за

избора на фирма -изпълни­тел на строежа на магис­тралата. Става въпрос за изграждането на 230-километровия участък от първокласния път от с. Ябланица до Шумен.


10.10.2008 г., с. 2
Драшкови скандали
Моят подпис под договор за 14-декара парцел в квартал Стрелбище, София, е фалшифициран, съобщи кметът Бойко Борисов. Купувач по договора е бившият шеф на БОДК Петър Драшков, брат на зам.-шефа на ДАНС Иван Драшков.

Проверка показва, че на 18 януари кметството продава на фирма "Сида-С", собстве­ност на Петър Драшков, 14 дка публична общинска собстве­ност за сумата от 973 000 лв. Експерти коментираха през седмицата, че цената на покупката е скандално ниска. А според кмета Борисов реал­ната стойност на терена е около 30 млн. лева. През април сделката е изпо­вядана пред софийския нотари­ус Емануил Каракашев, като за целта е била представена ски­ца, но от друг имот на район .Триадица". Потърсен за комен­тар ОТ КОГО, нотарусът заяви, че договорът изглеждал пер­фектно и му било достатъчно, че има решение на съдия по вписванията. В четвъртък „Стандарт" разкри още, че и данъчната

оценка, въз основа на която е изтеглен кредитът от 10 млн. евро за покупката на 14-те дка, е фалшива. След като два­та парцела са били придобити чрез измама от Столичната община, те са били ипотекирани 2 пъти. Първият път фирма­та "Сида-С" на брата на зам.-шефа на ДАНС Иван Драшков -Петър, взема с имота бързооборотен междуфирмен кредит от 1,2 млн. евро, който е вър­нат след месец. На 4 август Петър Драшков продава фир­мата "Сида-С" на крупния тър­говец на цигари "Симеон-2" и още същия ден новата фирма изтегля 10 млн. евро банков кредит. Справка показва още, че Петър Драшков участва още и 8 транспортна фирма и реклам­на агенция. В четвъртък лумна нов скандал този път със сина на зам.-председателя на ДАНС. 25- годишният Иван Драшков-син, според агенция БГНЕС, е инвеститор на жилищния ком­плекс "Езерото" в столичния квартал "Дружба" и собстве­ник на 160 чисто нови апарта­мента.

в четвъртък Министерски­ят съвет взе решение за осво­бождаване на Иван Драшков от длъжността заместник-председател на Държавната аген­ция „Национална сигурност".

Още по-интересен ми стана случаят ден след като колегите ми започнаха да издирват офисите на търговски друже­ства, цитирани в правителственото решение. Много авторитетен посред­ник ме потърси с приятелско предло­жение материалът за терена на юг от устието на Камчия да не излиза. Защо­то инвеститорът не искал публичност. Предлагал бил и сума. По този повод научих и името Пишинов.

Оттогава задавам и търся отговор на някои въпроси:

- Защо инвеститор, който иска да вложи десетки милиони евро в публи­чен проект за комплекс за живеене и рекреация, при това явно за елита, бяга от публичност? Възможни отговори -1) Има какво да крие; 2) Произходът на средствата му предизвиква въпроси; 3) Няма какво да каже, защото е подста­вено лице и не е „в час"; 4) Комбина­ция от отговори 1-3. възможността инвеститорът да е плашлив от някого, който би протестирал, не ми звучи сериозно при, това, което до момента е постигнато по проекта.

- Как е възможно крупен инвеститор, зад когото стои и дружество на елитна австрийска банка, да не желае популя­ризация на своя проект? всеки норма­лен инвеститор има PR стратегия, желание да стигне до медиите, да презентира проекта си, да му сложи целофанче, панделка. Нормално е такъв инвеститор да търси съмишленици, свое публично лоби. Освен ако в дей­ността му няма някакъв по-особен аро­мат.

Но случаят явно не е такъв. Консул­тантът на проекта Тодор Батков не би го допуснал. Има репутация на перфектен юрист. И на перфектен издател (знам от личен опит в едни трудни вре­мена). Австрийската банка е ОК, откъ­дето и да я погледнеш. Схемата за трансформацията на защитената тери­тория и изключителната държавна соб­ственост в частен строеж също е пер­фектна. в нея са работили в полза на инвеститора предишното и сегашното правителство, министерства, агенции, три области, общини, незнайно количество чиновници. Различни закони и правилници са прочетени блестящо.

Защо тогава се бяга от прожектори­те? Шах с кучето. Освен ако в истори­ята няма и някакво кранче...

Продължаваме да се интересуваме от проекта. Най-малкото защото схемата си струва да бъде популяризирана и изучавана от бъдещи инвеститори.

Колко светофарни уредби са необходими, за да све­тне зелено в главите на обитателите на ул. «Московска» 33, че дейностите, свързани с маркировката и светофарните уредби по софийските улици са монопол на бизнесмена Васил Божков и съдебната система не е в състояние да промени това положение? И колко основни ремонта на централни софийски булеварда трябва да се направят, за да уста­нови Столичната община (СО), че новата хоризонтална марки­ровка (пешеходни пътеки, разде­лителни ленти, бусленти) се размазва точно седмица след полагането й или в най-добрия случай на десетия ден от триумфалното откриване на обекта и изглежда все едно е полагана преди две години?

вероятните отговори на тези въпроси са, че СО или не е наяс­но колко са важни маркировката и знаците за безопасността на движението, или пък по някакви причини се притеснява да не наруши спокойствието на Васил Божков.

Според зам.-кмета по транспорта Велизар Стоилов между 2002 г. и 2005 г. при подписан договор не е имало резултати. На 16 декември 2002 година, след решение на Столичния общински съвет (СОС) бившият кмет Стефан Софиянски под­писва договора със сдружение «Пътища». Договорът е за изра­ботване, монтаж и поддържане на техническите средства за организация и безопасност на движението. Сдружението тряб­ва да поддържа, реконструира и модернизира светофарните уредби на софийските кръстови­ща и да осигурява същите софту­ерно.

Срокът на договора е за 10 години от датата на подписване­то му, което означава до 16

декември 2012 г. Сумата, за коя­то са се договорили от екипа на Софиянски с представителката на сдружение «Пътища» Десис­лава Любенова, не е упомената в договора. По оценка на незави­сими експерти обаче тя надви­шава 30 милиона лева.

Тръжната процедура е обжал­вана от «СиТ Битулайт», водеща фирма в Гражданско дружество «Трафик Лайт», класирано на второ място. Съдебните дела продължават вече шеста година. След триседмично очакване от Столич­на община предста­виха на «Кеш» дан­ни за фактурираните към тях поръчки за периода 2004 — 2008 г. Според изчисленията обща­та сума за изработка на улична маркиров­ка, поставяне на светофарни уредби и табели по софийските булеварди и улици възлиза на стойност 7 894 372.22 лева.

Друг е въпросът дали СО успява да накара фирмата, отго­варяща за тази дейност, да

отстранява възникналите техни­чески повреди своевременно, както поне е записано в догово­ра (виж карето с извадките от договор РД-56-1416).

Името на представителката на сдружение «Пътища» Десислава Любенова е и в управлението на фирмите «Пътностроителна тех­ника», което е 100 процента соб­ственост на холдинг «Пътища». Сред управляващите холдинга са «Нове-АД-Холдинг» и Васил Крумов Божков. Според зам.-кмета по транс­порта Велизар Стоилов през 2008 г. общината е предвидила 30 млн. лв. за текущи ремонти, като в тази сума е включена и маркировката. „София е разде­лена на три големи фирми, които отговарят за районите си. Трите фирми са платили гаран­ция за качество. Ако има про­блеми, си удържаме от гаранци­ята. Ако се констатира наруше­ние, фирмата изпълнител се глобява и втори път се задължа­ва да поправи отсечката", обяс­ни Стоилов пред „Кеш". Практиката обаче показва дру­го. Например след ремонта на бул. „Цариградско шосе" през 2007 г., когато бяха констатира­ни множество неизправности, нов ремонт не последва. въпре­ки обещанията на кмета Бори­сов, че освен глобата фирмата нарушител „Пътища и съоръже­ния" ще направи повторен ремонт за собствена сметка, това не се случи. През пролетта на 2008 г. софийският кмет обясни, че нов ремонт на „Цариградско шосе", наричано от столичани „Цариградско море", няма да бъде извършен, защото община­та няма пари. По време на същия ремонт основната артерия на София получи и нова маркиров­ка със специални светлоотразителни елементи. Същите внезап­но изчезнаха след падането на първия сняг и никога повече не се появиха, а разде­лителните ивици от боя вече почти не се виждат от шофьори­те.

„Когато дойдох в общината, в София почти нямаше мар­кировка по улици­те", твърди зам.-кметът Стоилов. Той с гордост посочва маркирането на буслентите, което се появило след него­вото встъпване в длъжност.

Според Стоилов между 2002 г. и 2005 г. не е имало резул­тат, а договор е има­ло, но след неговото встъпване в длъж­ност нещата тръгна­ли в положителна посока. „Светофари­те се подмениха, накарах ги да сло­жат таймери. Зало­жени са 1 млн. лв. на година", твърди заместникът на Борисов, (още за позицията на зам.-кмета - в карето).

Още при подпис­ването на договора през 2002 г. е било ясно, че сдружение „Пътища" не разпо­лага с необходимите технологии и маши­ни за полагането на трайна пътна маркировка, твър­дят от „СиТ Битулайт", които точно заради това многократно са били наемани като подизпъл­нител от „Пътностроителна тех­ника".

По информация на експерти от бранша един квадратен метър маркировка, направена с обик­новена боя, струва между 8 и 9 лева. Единственото обаче, което е гарантирано след полагането на такава маркировка, е, че тя трябва да бъде подновена след не повече от половин година. За разлика от нея, маркировката, която се използва в повечето европейски страни, е от термопластичен материал, който освен че постига ефект на обемност, има и вградени светлоот­разяващи перли, които могат да бъдат видени от шофьорите през нощта и при мокра настилка. Един квадратен метър от термопластичната маркировка стру­ва 11-12 евро за квадратен метър, но в цената влиза и гаранция от производителя, която е за не по-малко от три години.

За разлика от икономиите на боята за улични ''маркировки, които правят изпълнителите на договор РД-56-1416, от началото на 2008 г. в столицата се появиха неизвестен брой колчета, които ограничават паркирането по тротоарите. Не че има нещо лошо в това пешеходците да ползват необезпокоявани трото­арите. Проблемът е, че от общи­ната не могат да се разберат къде и колко такива стълбчета трябва да бъдат поставени и поради същата причина отново не могат да посочат сумата, коя­то плащат на „Пътностроителна техника" за това благородно мероприятие.

Оказа се, че за всички техни­чески проблеми, свързани с организацията и безопасността на движението в София, в СО отговаря отдел, носещ същото име. Началникът му Петър Несторов заяви пред „Кеш", че в отдела работят трима души за територията на целия град. Несторов заяви, че сигналите за повреди на светофари или пътни знаци пристигат най-чес­то от служители на градския транспорт и КАТ. „Аз и колегите ми също се движим с автомоби­ли и когато забележим някакви проблеми, сигнализираме за тях „Пътнотранспортна техника". Не можем обаче да обхващаме винаги територията на целия град", заяви Несторов.

Още при подписването на договора през 2002 г. е било ясно, че сдружение „Пъти­ща" не разполага с необходимите техно­логии и машини за полагането на трай­на пътна маркировка. При възникването на конкре­тен проблем на ключово софий­ско кръстовище се оказа, че въпреки установените в догово­ра срокове за отстраняване на повредата, светофарната уредба не е поправена в продължение на една седмица. За временно решаване на проблема помогна­ли от КАТ - в продължение на няколко дни те изпращали регу­лировчик, чието присъствие оба­че не успявало да предотврати километричните задръствания на бул. „Ал. Малинов" в „Мла­дост". Говорителят на КАТ-София, Любка Маринова заяви, че за безопасността на движени­ето отговорност носят както пътните полицаи, така и Столич­ната община. Маринова повтори думите на Несторов, че извън автоматизираната система за светофарните уредби, нямало отработен механизъм за сигна­лизиране за проблемите, свърза­ни с безопасността на движени­ето в столицата.

Т. е. всичко е въпрос на добра воля на участниците в трафика, а ангажираните институции не дават гаранция, че повредите ще бъдат отстранявани бързо.

Движението в София е хаос, а за това до голяма степен допри­нася некачествената маркировка и наливането на средства от Сто­лична община за организация и безопасност на движението, без да е ясен вложеният труд и мате­риали.

За маркировката на ремонтираните ули­ци в София се използва обикновена боя, която струва 8-9 лв. за квадратен метър с гаранция от 6 месеца. Въз основа на договор отпре­ди шест години на стойност, не по-малка от 30 млн., СО подписа нов такъв - за системата СИН-КОС, отново с компанията на Васил Божков, който ще струва не по-малко от 15 млн. лева на софийските данъкоплатци. До момента обаче освен че новата система СИНКОС ще информи­ра с табели за забележително­стите в София, не става ясно за какво и защо ще бъдат похарче­ни парите. Засега изглежда, че в края на 2008 г. София ще се сдо­бие със „система за информа­ция", модел 15 години преди раждането на GPS.