120 литературни разработки


Паисий на границата между два свята



страница32/101
Дата28.05.2023
Размер2.95 Mb.
#117864
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   101
От Паисий до Дебелянов
Свързани:
Алеко Константинов - Бай Ганьо, Алеко Константинов - Депутат с побъркани местоимения, Алеко Константинов - Дребни работи, Алеко Константинов - Един белгийски министър, Алеко Константинов - Ех че гуляй му дръпнахме, Алеко Константинов - И сега бият брате мой, Алеко Константинов - Избирателен закон, Алеко Константинов - Кандисахме, Алеко Константинов - Що значи народът ликува
Паисий на границата между два свята
(Примерен модел за анализ на Вазовото стихотворение „Паисий” от цикъла „Епопея на забравените”)
I. Увод
1. Какъв е поводът за написване на цикъла „Епопея на забравените” и каква социална задача му възлага самият Вазов?
2. Какво възпява „Епопеята”?
3. Как разчитате названието „Епопея” – като жанров определител или като метафора за историческата монументалност на образите и за величавостта на изобразените събития?
4. Как е осъществена епопейната дистанция? (Наблюдавайте времевата отдалеченост на изобразените събития и разминаването в йерархията на ценностите на двете елохи - Възраждането и следосвобожденското време).
II. Теза
1. Кое обединява творбите в цикъла?
2. Какво е мястото на стихотворението „Паисий”? На кого е посветено?
3. Защо Вазов не проследява всички основни моменти от житейския път на героя, а се спира само на един и кой е той?
4. В какво се състои величието на делото на Паисий и чрез какви ключови думи е внушена единната художествена идея за противопоставянето на двата свята – света на мрака и света на светлината?
• Каква е ролята на заключителната формула сентенция „И фърляше тайно през мрака тогаз/ най-пърбата искра в народната свяст”, на поетическата картина на сътворението и на монолога на Паисий?
• Как се разгръща образът на героя?
• Какво се постига чрез опозицията „мрак-светлина”, осъществена на идейно, композиционно и езиково равнище, и свързаните с нея противопоставяния „минало-настояще”, „бездействие-деятелност”, „безславие-слава”, „робско мислене-свобода на духа”?
III. Аргументация
1. Жанрови особености. Епиграф. Отношение художествена-историческа реалност.
А) Каква е основната задача на стихотворението „Паисий” и доколко тя определя творбата в жанрово отношение?
Б) Зараждането на одата като жанр се свързва с Възраждането. В старобългарската литература възхвалата се осъществява чрез жанра на житието. Творбите в цикъла „Епопея на забравените” също наподобяват жития на светци. Как ще обясните това, че стихотворението „Паисий” притежава характеристиките и на житие, и на ода, с оглед на основната художествена идея – да се очертае мястото и ролята на героя за историческия преход на народа от една епоха (робското мислене) към друга (възраждането на духа на българина)?
В) Превръщането на историческите лица в литературни образи е подчинено на изискванията на житийния жанр. Обект на възхвала са изключителни личности – будители, апостоли, пророци и мъченици. Към коя от тези категории бихте причислили Паисий и защо?
Г) Образите в житията са очертани в едър план, монументални, иконизирани. Какво научавате от творбата за Паисий? Как е постигнато внушението за романтическа извисеност и героическа идеализация на образа? (Обърнете внимание на реторично-приповдигнатия стил, патетичните градации, оценъчните антитези, библейските уподобявания.)
Д) Героите в цялата „Епопея” си приличат по действената си любов към родината, разбирана като свръхценност, по изключителната си жертвоготовност в името на народа и своята собствена извънмерност. Това обяснява художествено условните им реч и жестове, подчинени не на житейското правдоподобие, а на извечни нравствени характеристики на личността – свобода на духа, моралност на избора, единство на думи и дела, диалектическо мислене. Подчинява ли се на тези изисквания и образът на Паисий? Как тогава е постигната индивидуализацията на героя? Как е поднесен събитийно-биографичният пласт? Как бихте обяснили съзнателната подмяна на историческите факти? Какво преследва Вазов – документална автентичност или нравствена оценка на историята?
Е) По традиция житието представя героя в драматичен, изключителен момент, когато е изправен пред съдбовна нравствено-етична дилема. Пред какъв избор е поставен светогорският монах? Защо неговият избор се оказва съдбовен за целия български род?
Ж) Каква е функцията на епиграфа? Каква основна идея носи той?
2. Композиция.
А) На колко части в тематично и композиционно отношение можете да разделите творбата и кои са те? Как чрез композиционното и структурното противопоставяне на експозиционната и заключителната част и монолога на героя се внушава идейно-философското противопоставяне между двата различни етапа на историческото познание – историческото безпаметство и възкръсването на родовата памет, гаранция за духовен подем на нацията?
Б) Каква е ролята на експозиционната част? Кой говори? Как е внушена епическата дистанция между лирическия говорител и читателите, от една страна, и героя, от друга? Каква оценка на делото на светогорския монах прави творецът чрез реторическите въпроси и как е внушено величието му? (Наблюдавайте различните хипотези, подредени във възходяща градация.) Къде се достига кулминацията? Как ще тълкувате оценъчната характеристика „луд”? Каква е Паисиевата самооценка? Какво е неговото собствено отношение към делото и как е внушено?
В) Каква е ролята на Паисиевия монолог? Каква основна идейно-нравствена опозиция на Паисиевото съвремие и миналото извън „историята” гради историческото повествование?
Г) Каква е функцията на заключителната част? Каква оценка дава творецът на делото на героя? Кои стихове мотивират и експлицират най-ярко прославата?
3. Светът на мрака – символен знак на времето преди създаване на „Историята”.
А) Какво в творбата е белязано със знака на мрак, тъмнина?
Б) Как се разгръща пространството в неговите конкретни, предметно-сетивни очертания? Проследете веригата „вдън горите”-„скрити”-„само ревът беломорски”-„скромна килийка”. Обърнете внимание на широката мрежа от значения, които гради основното понятие мрак – пространствена затвореност, но и затънтеност, неизвестност.
В) Как се постига внушението за сънна неподвижност? Изследвайте словосъчетанията „потънала в сън”, „заспало дълбоко”, „отдих и мир”. Коментирайте връзката между мрака и съня.
Г) Тъмнината асоциира и бездействие, статичност. Защо в плеонастично натоварената експозиционна строфа се появява един единствен глагол „пишеше”, при това свързан с героя?
Д) Как понятието мрак в стиха „Сто и двадесет годин...Тъмнини дълбоки!” функционира и като темпорална характеристика и добива преносно значение на времева отдалеченост?
Е) Как е внушено безвремието? (Обърнете внимание на „ревът беломорски”, „вечний шъпот на шумите горски”, „на звона тежкий набожният звон” – все атрибути на вечността.)
Ж) С какво се свързва тъмнината – с настоящия момент от гледна точка на Паисий или с миналото? А с кое минало – това, което описва в своя труд, или онова, извън „Историята”?
3) Тълкувайте метафората „хаоса тъмний”. Какво противостои на този хаос? Кое е събитието, което променя света и неговите устойчиви параметри?
И) В каква поза е уловен героят? Как се постига внушението за застиналост?
4. Светът на светлината – обозначение на света на „Историята”. Обърнете внимание на Вазовата интерпретация на мита за сътворението. Раждането традиционно означава излизане от мрака на светлина. Как е внушен този преход? Наблюдавайте асоциативния ред на светлината, изграден чрез метафорите „светлозрачен”, „звезден”, „искра”. Защо навлизането на светлината се свързва с момента на създаването на „Историята”?
А) Как се променя и разширява пространството? Изследвайте веригата „звезден свят”„Бялото море”„славний Будин”„светия Атон”.
Б) С какво се свързва разширеното пространство – със света, представен в „Историята”, или със света, извън нея? (Коментирайте „по тез земи славни”, „много кралства”, „царства и столици”.) Как с отваряне и разширяване на пространството се внушава и човешкото присъствие?
В) Кои изрази представят времето като реално измеримо и го противопоставят на безвремието в света на мрака?
Г) Как са противопоставени двата свята - на мрака и на светлината – по признаците „статичност-деятелност”, „сънна неподвижност-движение, активност”, „липса на събития-събитийност”? С какви художествени похвати и изразни средства се постига внушението за деятелност, събитийност, градивност, творчество, свързани с едно славно и велико минало? (Обърнете внимание на засилената глаголност, честата употреба на производни на „свят” -епитетите „свети”, „светии”, съществителното име „светци” и оценъчните епитети „славни”, „преславний”, „велик” и др. в монолога на Паисий.)
5. Образът на Паисий – положен на границата между мрака и светлината.
А) С какви характеристики е въведен героят в началото на одата? Как разчитате епитета „тъмен” – като индивидуализираща черта, насочваща към външна незабележимост, ниско самочувствие и стеснителност, или като репрезентативна черта (скромен, анонимен) на старобългарския/средновековния книжовник монах? Каква идея носи антитетичното противопоставяне „тъмен-бледен” в градацията от епитети „тъмен, непознат и бледен”?
Б) Как Паисий се вписва в очертания свят на мрака и как се разграничава от него? (Обърнете внимание, че единственият глагол в експозиционната част е свързан с него. Наблюдавайте двата противоположни стилистични пласта – висок, поетичен, с който е очертан хронотопът, и нисък, прозаичен, с който се говори за монаха.)
В) Каква оценка прави на героя си Вазов чрез реторическите въпроси? Как е подчертана извънмерността му? Коментирайте глаголите „драскаше”, „записваше”, „измисляше”, „мореше”, означаващи деятелност, активност на ума.
Г) Моментът на сътворението на „Историята” е преход между мрака и светлината. В него се променя и образът на Паисий. Началото на промяната е поставено с лаконичната реплика самохарактеристика „На житие ново аз турих венец”. Как се променя лексикалният пласт, свързан с образа на героя? (Коментирайте „житие велико”, „подвиг многолетен”, „на волята рожба, на бденьето плод”.)
Д) Как е внушен процесът на демитологизирането на героя в религиозно-християнски смисъл (скъсването с канона и раждането на човека от монаха)?
Е) В кой момент монументалното извисяване на образа на героя достига своята кулминация и как е постигнато? (Коментирайте библейските съпоставки, преките оценки, позата на създател, пророческите думи.)
Ж) От колко обособени в тематично и композиционно отношение части се състои Паисиевият монолог? Каква е ролята на първата част? Кой е адресатът, къде е пряко назован и защо? В какво състояние на духа се намира Паисий? Какво е отношението му към родоотстъпниците и как е разкрито то? В каква поза е представен героят? Защо не разказва за отделни събития, а прави обобщения, чрез които показва мястото и ролята на българската държава в миналото, значението на езика и заслугата на българите пред останалите славяни, надеждата за възвръщане на предишната сила и славата на народа ни? Какви основополагащи идеи и задачи на Възраждането откривате в тази част?
3) Каква е ролята на конспективното историческо повествование, обемащо втората част на монолога? Как са противопоставени двете части на монолога по признака „срам-слава” и как тази идейно-нравствена опозиция се съотнася с опозицията „мрак-светлина”? Как с прехода от общото към частното, конкретното, се променят позата, чувствата и тонът на героя? Наблюдавайте анафоричните обръщения „четете да знайте, що в стари години/ по тез земи славни вършили деди ни”, „четете и знайте, кой бе цар Шишман”, „четете и знайте, що съм аз писал”, „четете, о братя, да ви се не смеят”. Кой е адресат на Паисиевите слова и как е скъсена дистанцията между слушатели и герой? (Коментирайте обръщението „братя” и жеста „на ви мойта книга”, създаващ впечатление за близост.)
И) Каква самооценка на труда си прави Паисий в монолога? Изследвайте веригата „мойто писанье”„що съм аз писал”„мойта книга”„тя е вам завет”„Тя е откровенье, божа благодат”. Защо отричането от собственото авторство едновременно възвеличава и снизява образа и доказва двойствената му принадлежност и към света на мрака, и към света на светлината?
Й) В кой от двата свята е ситуиран образът на Паисий във финала на одата? Наблюдавайте – „мълвеше”, „в килията скрит”, „бдения”, „утрини”, „див светогорец”, от една страна, и от друга – „със поглед умислен, в бъдещето впит”, „против канона и черковний звън”, „за рая негоден”.
К) Как е внушена идеята, че Паисий е част от света на тъмнината, но принадлежи на новото време и самото негово дело е светлина?
Л) Каква е функцията на финалните два стиха в идейно, образно и композиционно отношение?


Сподели с приятели:
1   ...   28   29   30   31   32   33   34   35   ...   101




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница