15 април 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Всички приоритетни инфраструктурни проекти до 2020 г. ще могат да се строят със средства по еврофондовете, обяви регионалният министър Росен Плевнелиев. България е успяла да убеди експертите в ЕК да включат към трансевропейската пътна мрежа още 5 обекта - магистрала "Хемус" и четири скоростни отсечки. При успешно разработване и одобряване на проектите в бъдещия програмен период това би спестило на бюджета около 2 млрд. евро., твърди Плевнелиев.

Към трансевропейската мрежа освен магистрала "Хемус" ще бъдат включени и скоростните отсечки Шумен-Русе, Варна-Дуранкулак, Пловдив-Асеновград-Рудозем и "Рила". Трасетата им бяха нагледно демонстрирани пред журналистите от премиера Бойко Борисов, който участва в обявяването на новината. Останалите 6 магистрали и 3 скоростни пътя, които Плевнелиев обещава до 2020 г., вече имат статут на трансевропейска мрежа.

Новината в бъдеще време идва на фона на скандалите около строежа на магистрала "Тракия" и публично изразените тревоги, че България няма проектна готовност. Вчера Плевнелиев за пореден път увери, че в строителството на магистралата не се залага негоден материал и обеща да вземе проби от случайно посочен от журналистите участък.

Рекордните сметки за такса смет и данък сгради, получени от училищата в някои общини, поставиха просветното министерство в цайтнот. Ведомството не може да отпусне допълнителна субсидия на тези училища, защото ще изкриви финансирането на системата. Вместо това просветното министерство ще се опита да убеди тези местни управи да освободят учебните заведения от плащането на сумите, а за следващата година ще се търси трайно решение на проблема, обясниха от институцията.

Както "Сега" писа, част от общините разтълкуваха превратно нов текст в закона за местните данъци и такси и решиха, че училищата вече се явяват данъчно задължени да плащат данък сгради и такса смет. Така десетки училища бяха изненадани с рекордни сметки за данък сгради и такса смет, стигащи до 70 000 лв. Ако платят сумите, училищата ще трябва да намаляват заплати или да съкращават учители, защото субсидията им се определя на база брой ученици и извънредно възникналите плащания не са калкулирани.

По-сериозният проблем е с данък сгради. Законът забранява начинът на определяне на данъка да се променя в средата на годината. От просветното министерство обаче разясниха, че училищата наистина не следва да се явяват данъчно задължени и подобно тълкувание на закона е погрешно. Това ще бъде обяснено на общините, но не е ясно как ще реагират те. За такса смет все пак има по-лесна възможност - освобождаване на училищата от сумата. И тази такса не може да се променя през годината, но има юридическа възможност общините да освобождават отделни категории от нея. Общинският съвет в Белене например вече направи това. Отделни общини като Пловдив пък отказаха да намалят таксата за училищата, защото това е забранено.

Министерството на правосъдието и Висшият съдебен съвет си прехвърлят отговорността за ремонта на сградата, където трябва да бъдат настанени новите специализирани съд и прокуратура. Така 5 месеца преди да стартират новите структури, още не е ясно кой отговаря за ремонта на бившата сграда на ДАНС на ул. "Черковна" в София, където трябва да се гледат делата срещу организираната престъпност. Не е избран архитект и няма обявени обществени поръчки за реконструкцията. Министерството на финансите още не е отпуснало гласуваните 6.3 млн. от преходния остатък от бюджета на съдебната власт, които трябват за издръжката на новите съд и прокуратура.

Магистратите ще трябва да работят по трима в кабинет, няма достатъчно места и за арестантите. "Не искам да започват работа някак си. Понякога е по-добре да не направиш нещо, за да покажеш, че не може да бъде направено", заяви главният прокурор Борис Велчев по време на заседанието на ВСС вчера. Шефът на ВКС Лазар Груев предупреди, че накрая "техническите" неудачи, свързани със спецсъда, ще бъдат стоварени върху съдебната власт.

ВСС се бави и с обявяването на конкурсите за шефове на спец съдилищата и прокуратурите, тъй като се чака обнародването на последните промени в Закона за съдебната власт, свързани с атестирането на магистратите. Ако до 12 август новите съд и прокуратура не бъдат структурирани, на практика няма да има кой да работи по делата срещу организираната престъпност.

До края на май всички кафенета и сергии извън схемите в София трябва да бъдат премахнати, решиха вчера общинските съветници. По одобрените схеми от общината в централните градинки и парковете трябва да останат 3 пъти по-малко преместваеми обекти и атракционни съоръжения, обясни главният архитект Петър Диков. Той припомни, че схемата е изработена още през май м.г., но незнайно защо е гласувана чак през октомври. Още тогава общинарите взеха решение обектите извън одобрените да бъдат премахнати, но това така и не се случи. "В градинката на "Св. Седмочисленици" си стоят барът и ламарините, а трябваше да се махнат още през ноември. Да не се получи така, че след конкурса да имаме и нови, и стари кафенета и будки", възмути се Вили Лилков (ДСБ). Негово бе предложението изрично да се запише, че до края на май парковете и градинките трябва да се разчистят. Всички кафенета и будки в момента са с изтекли договори и плащат финансови обезщетения на общината. От ГЕРБ обаче не можаха да кажат какви.

До 3 месеца пък трябва да приключи конкурсът за отдаване под наем на площите, върху които се разполагат кафенета и сергиите в градинките на "Кристал", Народния театър, "Св. Седмочисленици", Паметника на Съветската армия, както и парковете "Гео Милев", "Заимов", Южния парк и пространството около НДК. Схемата бе приета след дълги обжалвания на собствениците. Тя сложи край на договори за наем от над 10 г. на старите кафенета и сергии в градинките, някои от които по думите на Диков били сключени на смешни цени. Сега началният месечен наем за бар в градинката на "Кристал" например е 4248 лв.
Портретна снимка на една колона – Петър Диков


15.04.2011 г.,с. 5
Борисов иска акциз върху хазарта, за да има пари за футбола
Премиерът смята да прехвърли безвъзмездно държавните стадиони на частните футболни клубове, въпреки че Брюксел ще санкционира България заради това
Делян Кючуков, Цветелина Йорданова

Върху онлайн залаганията ще се въведе 16% акциз, 10% от които ще отиват директно във футболните клубове. Идеята е хрумнала на премиера след среща със собствениците на столичните "Левски", ЦСКА, "Славия" и "Локомотив" Тодор Батков, Димитър Борисов, Венцеслав Стефанов и Николай Гигов. На нея присъствали още финансовият министър Симеон Дянков и председателят на парламента Цецка Цачева, но не и спортният министър Свилен Нейков.

"Попитахме Брюксел и получихме тяхното одобрение, имаме, така да се каже, зелена улица. До октомври ще приемем нов закон за хазарта в интернет", казва Борисов в интервю за "7 дни спорт". Според него в онлайн хазарта се въртят 300-350 млн. евро годишно, което прави по 35 млн. за футболните клубове. Тези пари щели да се раздават на всички отбори от "А", "Б" и дори в аматьорската "В" група.

Акциз върху хазарта у нас имаше преди влизането в ЕС, но и сега евродирективите не забраняват да се въведе такъв налог. Във финансовото министерство вчера бяха изненадани от идеята на премиера. Малко по-късно съобщиха, че: "Анализ за допълнително облагане на хазартната дейност тепърва предстои да бъде възложен на Министерството на финансите. Досега не е правен. Подготвеният проект на нов закон за хазарта е пратен в Брюксел за съгласуване".

Сега хазартът се облага с данък върху оборота, който при повечето игри - например тото, лото, залагания върху спортни състезания, е 15%. Тази ставка е в сила от 1 януари 2010 г., когато ГЕРБ я вдигна от предишните нива - 10% и 12% според вида на играта. Покачването на налога ядоса хазартните босове и те се опитаха чрез експерти във финансовото министерство да лансират проект с по-нисък данък. Оказа се, че финансист №1 Симеон Дянков не е знаел за това, което подготвят подчинените му, и в резултат уволни предишния шеф на Държавната комисия по хазарта Димитър Терзиев. В крайна сметка ставката не беше намалена. Ако върху онлайн хазарта освен сегашния данък върху оборота се въведе и акциз, това вероятно ще бъде най-тежко обложеният бранш у нас. Фирмите за залагания в интернет обаче в момента не плащат никакви данъци, защото реално работят извън закона. С новия закон, който по думите на Борисов ще е готов до октомври, обаче залаганията в мрежата най-сетне ще бъдат регламентирани.

Премиерът има и друга идея за подпомагане на българския футбол - да се продадат три големи спортни имота на фирми - "бившите стадиони" "Раковски", "Септември" и "Юнак", които сега били "пущинаци". Купувачите ще построят там каквото искат, а получените пари ще инвестират в стадионите на столичните "Левски", ЦСКА, "Славия", "Локомотив" и "Академик". Това ще отмени нуждата от нов национален стадион (предпоследното му хрумване бе такова съоръжение да се изгради на мястото на ст. "Локомотив" в кв. "Надежда").

"Те ("Раковски", "Септември" и "Юнак") са публична държавна собственост, предназначена изключително за спорт. Това ще го променим, няма да е изключително за спорт. После ще ги продадем. В публичен търг, при явни и открити процедури и т.н. С парите, които ще получим от тези продажби, ще направим тези стадиони, които споменах. А фирмите, които ще купят "Раковски" и останалите обекти, ще направят на тях каквото трябва за един модерен европейски град. Така ще решим два проблема едновременно - за стадионите и за пущинаците", твърди Борисов.

Единият от "пущинаците" - ст. "Раковски", вече бе обект на приватизационни интереси заради разположението си - близо до центъра на столицата. При правителството на НДСВ вицепремиерът Николай Василев искаше да го даде на унгарската фирма "Тригранит", която бе готова да плати 300 млн. евро, за да направи там огромен офис център. Имотът, собственост на МВР и общината, не бе даден на унгарците заради надигналото се обществено възмущение, организирана бе дори подписка против идеята. В момента в този "пущинак" активно тренират не само спортисти от няколко школи на СК "Левски", но и деца, ученици, служители на МВР. Там е залата на националния отбор по гимнастика, която впрочем наскоро бе реновирана за над 1 млн. лв., отпуснати от Министерството на физическото възпитание и спорта.

На "Септември" в кв. "Красна поляна" (изключително държавна собственост) действително не се играе футбол на високо ниво, но там се провеждат тренировки. А в прилежащите зали се играят баскетбол, волейбол, гимнастика. На определението "пущинак" отговаря само стадион "Юнак", печално прочул се покрай факта, че на негово място бе дискотеката убиец "Индиго". Последната идея бе там да се построи огромен обществен паркинг, но и тя срещна съпротива, понеже става въпрос за строеж в Борисовата градина, където със закон е забранена подобна дейност. От последното изявление на премиера става ясно, че това няма да е пречка за инвеститорите.

В стремежа си да оправи съвсем футбола премиерът, който сам е картотекиран като играч в третодивизионния "Витоша" (Бистрица), стига още по-далеч. Той възнамерява не само да дава на клубовете стадионите на концесия, а направо да им ги прехвърли безвъзмездно. Тъй като повечето клубове са частни дружества, има опасност ЕС да наложи наказание на България, защото става дума за неразрешена държавна помощ. "Да, вярно, държавна помощ е и, ако не се работи по въпроса, в Брюксел ще скочат и ще ни спрат. Но ако се работи, ако се обясни, че имаме две възможности - да имаме футбол или да нямаме, може да се постигне резултат. Това наистина е за по-нататък, но трябва да го мислим как да стане. Защото това е пътят, друг няма", не се притеснява премиерът.

Инвеститори в слънчеви централи и ветропаркове заплашиха България с евросанкции. Това стана ден след като парламентът пооряза щедрите бонуси, които икономическото министерство заложи в първоначалния вариант на закона. Депутатите от икономическата комисия намалиха срока, през който държавата се задължава да изкупува на постоянно висока цена ток от ВЕИ за години напред. За слънчевите централи срокът бе намален от 25 на 20 г., а при вятърните паркове - от 15 на 12 г. НС помисли и за спекулантите в този пазар и реши договор за изкупуване на еленергия да се сключва само ако инвеститорът е завършил проекта си и разполага с акт 15. В момента държавата изкупува мегават час от слънчевите централи за 823 лв.

"Одобрението от икономическата комисия поправки на текстове по предложение на ГЕРБ доведе до цялостно стопиране на възобновяемата енергия в България, до загубата на хиляди работни места, на доход и инвестиции в размер на милиарди, увеличение на цените на електрическата енергия и глоби в размер на милиони", обявиха от Българската ветроенергийна асоциация, Асоциацията на производителите на екологична енергия и на организацията "Екоенергия". Трите организации се възмутиха и от отказа от дискусия от страна на народните представители и министрите Симеон Дянков и Трайчо Трайков.

Депутатите обаче определят като безпочвени заплахите за евронаказания. Преди седмици министерството на икономиката огласи доклад, според който България е преизпълнила с 4% ангажимента си към ЕС за произвеждан "зелен ток" за 2010 г. Значителна част от електрическата енергия от ВЕИ се произвежда в големи ВЕЦ. Инсталираната мощност от вятърните електроцентрали достигна 465 MW, което е с 38.4% повече от 2009 г. За трите години, в които активно се изграждаха слънчеви централи, през м. г. общата им инсталирана мощност достигна 21.4 MW. Тук е абсолютен рекорд, тъй като увеличението е близо 4 пъти спрямо 2009 г.

Има една тема, която колкото интересна и важна да е, човек трябва да си запушва ушите, щом се подхване от политиците. Това е евъргрийнът "Ще строим алеи за велосипедистите и изработваме програма за алтернативен транспорт". Почнат ли тези въпроси да се дискутират в публичното пространство, значи се задават местни избори. Предизборната кампания е започнала и мераклиите за управленска слава се надпреварват с лъжи, коя от коя по-сочни.

Прегледайте вестниците във Варна, Пловдив, Бургас, Русе, за да са уверите, че кампанията вече е започнала. За София няма смисъл да припомняме - тук велоалеи се строят непрекъснато, тъй че колоездачите никога да не могат да ги ползват.

Българската столица даде едно световно ноу-хау,

което със сигурност може да са нареди сред чудесата на модерния свят - велоалея върху тротоарни плочки. Вземаш жълта боя, теглиш някакви черти върху тротоара, викаш журналистите и помпозно обявяваш, че си построил велоалея - тази "технология" ударно се практикува от две-три години в София. Боята излиза златна ("Сега" писа за 2.5 млн. лв за 8.6 километра, но забележете - не за трасе, а просто за очертания), художникът бояджия може да е подпийнал (личи по безумно кривите линии на места), но обявяваш гръмко накрая, че си построил велоалея. В общинската документация я записваш като такава, въпреки че непрекъснато е препречвана от автомобили, кафенета, които общината не гони, и рекламни пана, сложени там пак от общината.

Поради някои специфики Варна също заслужава особено внимание. С две неща могат да се характеризират трите мандата на Кирил Йорданов - голямо благоустройство и още по-големи думи, хвърлени на вятъра. През 2007 г. кметът се качи върху велосипед, застана пред табела, усмихна се на камерите и шумно обяви старта на велоалейното дело в града. И тъй като откритата отсечка не бе алея, ами едно скромно алейче из центъра, обеща още много километри до крайните квартали. Сценката, естествено, се разигра преди местния вот. Йорданов бе преизбран, след което алейчето остана сираче. Строеж срещу сградата на общината легна по едно време върху него, та трябваше колоездачите да криволичат между огради. Днес Йорданов пак обещава много велоалеи.

Разбираемо - задават се новите избори

А темата е важна. Тя е един от елементите на екологичната, подредена и икономична жизнена среда. Знаем, градската среда е ужасна - в София отдавна не може да се живее, бурно развиващите се Варна и Бургас скоро ще я настигнат. Уж непрекъснато управниците се мъчат да я подобрят, а на практика - нищо. Темата е необятна, изисква дейности в доста други сфери, но тъй като разглеждаме велоалеите, нека запитаме - колко точно струва една хубава велоалея? Не искаме златна, искаме с обикновена боя? Скъпа ли е, или скъпотията се получава след тайнственото разграждане на банкноти в бояджийския и циментовия разтвор? А колко точно струва общините да влязат в законовите се функции да вдигат автомобилите, паркирали върху малкото налични алеи? Ако сега е криза, то няколкото докризисни години, през които Йорданов не направи обещаните километри във Варна, а в София управляваше вездесъщият Бойко Борисов, бяха времена на безумни харчове. Пари се прахосваха за какво ли не, кметовете си направиха десетки снимки пред нови придобивки, но жизнената среда остана ужасна, което показва резултата от труда им.

Тазгодишното преброяване на населението свърши една много хубава работа.

То спука един балон,

умишлено раздуван да оправдае управленското безсилие. Ако питате Кирил Йорданов колко е населението на Варна, ще ви каже 1 млн., Славчо Атанасов смята същото за Пловдив, а за София знаем - още Борисов постанови, че е двумилионна. Но данните показаха съвсем друга картина - 1.27 млн. в София, във Варна и Пловдив са към 330 000. Вярно е, че много хора са без адресни регистрации, студенти и други непрекъснато прииждащи групи увеличават реално живеещите, но извинявайте - цяла България е с население на две средно големи европейски столици. "Бежанската вълна" към големите градове е неприятна, наслоени са и стари проблеми, но състоянието на трафика, чистотата, шума и т.н. не идват само от прииждащите. Ремонтираните улици се пропукват не заради многото автомобили, а заради лошия и незнайно защо оскъпен асфалт, нали?

Между другото, какво стана със закона за София? Бойко Борисов обеща да го приеме веднага след като ГЕРБ вземе властта. Нали липсата му пречеше да управлява добре столицата? Какво стана със задръстванията - нали те се причиняваха от лимузините на Станишев и Първанов? Изчезнаха ли, след като Борисов се качи на хеликоптер? Къде са удобните транспортни връзки до селата край София, Варна, Бургас? Къде са училищата в тях? Нали все говорим, че градовете са пренаселени и хората следва да се върнат по селата? Ами дори и в крайградските, в които много хора вече се пренесоха, липсва елементарна социална инфраструктура.

Това не са само проблеми на кметовете. Но кметове, които обещават, пък не изпълняват, са проблем.
Снимка на четири колони – Колко ли водки е изпил авторът на тази велоалея?