16 август 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Припомняме, че скандалът с даренията на МВР започна след публикации, че сред дарителите на вътрешното министерство са бизнесменът Христо Ковачки, осъден за данъчни измами, и фирма, нарушила държавната концесия за пистите в Банско. По-късно полицаят Константин Иванов съобщи за списък със

спонсори на МВР, чиито автомобили не се спират за пътни нарушения. Той разказа как в столична караулка има странен неофициален списък с модели и номера на коли, както и с инструкция те да не бъдат спирани, защото фирмите собственици са спонсори на полицията. След осветляването на скандала Константин Иванов от дирекция „Престъпления по пътищата" бе принуден да подаде оставка, тъй като срещу него започват дисциплинарни производства. По-късно изтече информация, че МВР приема дарения от осъдени и разследвани бизнес-

мени, а даренията към ведомството рязко са се повишили след идването на ГЕРБ на власт. Критиките срещу практиката за приемане на дарения от страна на МВР намериха място и в последния доклад на ЕК. Българският евродепугат от групата на социалистите и демократите Кристиан Вигенин пък внесе писмено питане към Европейската комисия относно финансирането на МВР чрез дарения от физически лица и фирми. Смятам дарителството за вътрешното ведомство за проблематична практика, доколкото то позволява рекет или натиск от страна

на служители на МВР върху физически и юридически лица да извършват дарения, а от друга страна, поставя под въпрос обективността на органите на реда при операции срещу дарители, отбелязва Вигенин в мотивите си. Преди дни от МВР отчетоха, че за първото полугодие са получили общо 3 871

458 лева от дарения. От тях в натура са 3 623 811 лева, които са под формата на гориво, компютри и др., а в пари -247 647 лв. За второто тримесечие обаче даренията са намалели с 40 %, твърдят от МВР. Оттам отчитат, че към 30 юни ведомството е получило 15,2 млн. лева от Европейския съюз.

Нунев съобщи още, че започналият ремонт на моста край село Кривина ще бъде удължен с 6-7 дни. Съоръжението се руши от години и е единствената директна връзка на хората от селото с община Ценово. Основно се работи

Капанът на идеологическите клишета не е един - те ни дебнат и от ляво, и от дясно. Опозицията, разбира се, ще се опита да омаловажи неговите качества, да го атакува и да каже, че той не е подходящ. Властта и нейната пропагандна машина, обратното, ще се стремят да възхвалят кандидата, повтаряйки до втръсване темата с прословутите магистрали и техния чудодеен строител. Сто на сто истината е по средата и в нейните детайли ще се крие разковничето за крайния резултат от изборите, защото отмина времето от първата година-година и половина от мандата, в която важеше принципът, че ГЕРБ и магаре да предложат за президент, то ще бъде избрано от раз.

И именно затова е много важен първият въпрос около неговата евентуална кандидатура - дали той е подготвен за президентския пост. Безспорно, Плевнелиев навлезе бързо в работата на регионален министър, но той дойде на този стол от частния сектор в точно същата сфера и

логично - подготовката му за министър не е изисквала дълго време. Но даже и бегъл поглед към биографията на налагания ни като фаворит показва, че доброто владеене на проблематиката в МРРБ не е никаква гаранция, че той би се справил и като президент. Та нали президентът няма нито едно правомощие в областта на строежите и регионалното развитие, освен може би да накара администрацията си да построи или ремонтира нещо в сградата на „Дондуков" 2. Вярно е, че и регионалният министър, и президентът са хора, в чиято длъжностна характеристика влиза отговорността да общуват активно с българските общини и региони, но пък прави впечатление, че като регионален министър Плевнелиев бе второстепенен фактор в работата на кабинета с общините - по темата много по-активни бяха лично Бойко Борисов, който като бивш кмет бе придобил самочувствието на голям специалист по проблемите на общините, а неговото общение с тях, вариращо от „Внимавайте,

че като крадете, ще ви арестувам" до „Ела да те цунем" бе по-скоро в сферата на ПР. С общините активно контактуваха министрите Цветанов и Дянков - първият като партиен отговорник на ГЕРБ, а вторият -като човека с ножицата, който орязва пари. Чак някъде назад в редицата бе регионалният министър, който (по своя или чужда воля наложено) се виждаше повече като министър на пътищата, отколкото като министър на регионите. Но даже да приемем, че Плевнелиев е в свои води и в тази област, това е на светлинни години от квалификацията, нужна за един президент, който е водещ фактор във външната политика, националната сигурност и по въпросите на законодателството чрез правомощието му да налага вето на закони. В тези области Плевнелиев няма никаква квалификация и ще отнеме доста време, докато я придобие. Помним случая, когато през 2000 година един американски журналист попита Джордж Буш-младши, който тогава се кандидатираше за президент на САЩ, кои са президентите на Китай, Пакистан, Чечения и още няколко държави и региони, в които САЩ имат интереси или тече тежък военен конфликт. Тогава Буш-младши не можа да каже името на нито един от тези президенти, нито да покаже, че знае какво се случва в тези региони. Помним какви каши и проблеми струваше на САЩ и света изборът точно на такъв президент, който вероятно познава добре магистралите в Тексас, но не и проблемите на света, пред които реално ще се изправи. Дано се появи поне един журналист, който да попита Плевнелиев елементарни неща, свързани с бъдещата му работа - например колко генерали има в армията, каква е процедурата по назначаване на посланик, кой е президентът на Македония и тям подобни. Дали пък отговорите му няма да са ала Буш-младши. А ако Плевнелиев влезе в прези-

дентството не като държавник с опит, а като начинаещ, си струва да си зададем въпроса - ще стане ли твърде зависим от съветниците, които ГЕРБ ще му натрапи в администрацията? А това е още по-тревожно, предвид кадровия потенциал на тази партия - нищо чудно в президентството ГЕРБ да изпрати „свидни" кадри от типа на Калина Илиева или като депутатите, които не знаеха кога България се е освободила от турско робство. Вариантът Плевнелиев да се учи в крачка или да пита съветниците си не е приемлив -избираме президент на републиката, а не ученик или началник-строеж.

Важен е и въпросът ще може ли Плевнелиев да има собствено мнение на президентския пост. Виждали сме вариантите на конфликт между един президент и правителството от неговата собствена партия - Желю Желев влезе в такъв конфликт със СДС на Филип Димитров от позицията си на създател на СДС, а Петър Стоянов пък от позицията на бивш замест-

ник на Иван Костов. Явно е, че никой от министрите на ГЕРБ, даже облякъл президентските одежди, няма да си позволи и плахата критика, която Петър Стоянов отправяше към Командира. Някак си никой не може да си представи и сценарий, в който Росен Плевнелиев се появява на една пресконференция и казва: „Бойко, кажи си! Те ще те разберат". А „Бойко, кажи си!" вече е наложително да се произнесе на висок глас - виждаме далаверите в митниците, рязкото подобрение в имотното състояние на властимащи-те, повсеместните корупционни скандали, пълненето на чиновнически гуши от директорските бордове в държавата и Столична община. За съжаление Плевнелиев не може да е този коректив, от който България се нуждае в момента. Той просто ще е една послушна премиерска фигура, която само ще допълва в ново качество откриванията на обекти, в които пак Бойко Борисов ще е главният персонаж.

Мнозина подозират, а има и логика, че Борисов и Плевнелиев разиграват леко видоизменен модел на сценария „Путин-ГИедведев". Бойко Борисов, за когото сега е неудобно да напуска правителството, защото ще избяга за пореден път от отговорността, която е поел, праща на „Дондуков" 2 човек, който... да му пази президентството до 2016 година. После е много възможно даже да си разменят постовете - Борисов да се пробва за държавен глава, а Плевнелиев да бъде „командирован" като премиер, което да е компенсацията му за неудобството и унижението, че е играл ролята на сезонен пазач, докато Шефа си дойде- Някой би казал, че няма лошо, но лошо има президентският пост е най-висшата институция на българската държавност и на него би трябвало да стои човек, който е зависим само от своето мнение, който може да бъде коректив и който не е подчинен на

чужда воля, пък била тя и тази на Бойко Борисов. Президентската институция не е място за експерименти и кадрили по върховете.

Сериозен е и въпросът дали Росен Плевнелиев, ако бъде издигнат от ГЕРБ, ще има основания да използва прословутите магистрали като свой предизборен коз. Все още няма пълна яснота около експертизите по твърдението на опозицията, че магистралите се строят върху пепел, което ги прави нетрайни и опасни от пропуква-ния. Резултатите от тези експертизи все още будят съмнения. Вторият момент е в смуголевените в медиите данни от статистиката за спад от над 20 процента в областта на инфраструктурното строителство. Та как този неоспорим факт се вписва в гръмката пропаганда на „строителите на нова България" Борисов и Плевнелиев. Впрочем, и без тези два въпроса, обществото си задава главния: „А аз мога ли да се нахраня с асфалт?" Факт е, че заради мегаломанските проекти и желанието „петилетката" да бъде изпълнена.- до изборите, се наляха огромни средства в магистралните строежи, което блокира възможността за вдигане на заплатите и пенсиите. Разбира се, Бойко Борисов ни обещава светло бъдеще - когато построи магистралите, щяло да има и работа, и пари. Цветанов го допълни - младите българи в чужбина щели да се върнат, щом . построим магистралите. Само няма обяснение откъде ще дойдат парите, на какви работни места ще се върнат емигрантите. И засега няма никакво ясно обяснение как

точно магистралите ще създадат всички тези чудеса, които ГЕРБ ни обещава. Но хората все повече се убеждават, че асфалтът наистина хич не е вкусен. И именно някъде в тези дебати властта е длъжна да обясни защо в стремежа да реже ленти премиерът не направи необходимия баланс между безспорно полезната дейност по развитието на инфраструктурата и нуждата да се поддържа нормално равнище на социалните услуги и ангажименти на държавата Без този баланс един ден магистралите на Борисов и Плевнелиев вместо най-голям плюс ще се превърнат в тежък воденичен камък за ГЕРБ.

Въоръжени с тези размисли, ние можем да кажем само едно - министър Росен Плевнелиев е добър специалист и съвестен министър, който се стреми да е активен и инициативен в работата си. Но това не са качествата, необходими за политик, който да стана държавен глава на България. Особено сега, когато държавата ни има нужда от баланс срещу преяждането с власт на ГЕРБ. Росен Плевнелиев наистина би се изхабил като президент. ГЕРБ, в опита си на всяка цена да пробута свой и в президентството, прахосва Плевнелиев не само в политически, но и в съвсем личен план. Тонът на противопоставянето, агресията и самохвалството на премиера не е тонът на този иначе възпитан и спокоен човек. Впрочем, ако Бойко Борисов все пак реши да спаси политическата си кариера като президент не след пет години, а сега, то Плевнелиев ще бъде изхабен и в още един план - ще стане излишен в ролята на „кандидата чудо" и тихомълком ще му бъде казано да си се връща в министерството и да си наляга парцалите. Та нали Бойко Борисов няма (вечни) приятели - ставаш ненужен, засенчваш го, почваш да му пречиш - и пътят след това е само един...

Теофан ГЕРМАНОВ
Снимка на две колони – без текст


16.08.2011 г., с. 19
Право на отговор
Решително сме против данък за пустеещите земи
На 27 юли в. „Земя" отпечати статия на тема „Пак искат данък за пустеещите ниви" Изпращаме ви тази статия в отговор на предложението на ИСС.

Отдавна се знае, че след унищожителния смерч - „ликвидацията на старите структури", сполетял българското земеделие през 90-те години на миналия век, то, земеделието, тръгна на автопилот. Фактите говорят, че въпреки мизерията, до която беше докаран българинът, въпреки отнетите му средства за обработка, въпреки измамите и нищожните наеми, които му плащат за ползването й арендаторите, собствениците на земята владеят все още над 70% от нея и тръгват да я продават само при крайна нужда. Това изважда от търпение едрите капиталисти, които правят всячески усилия по-бързо да се домогнат до собствеността й, въпреки че в огромното си мнозинство тя е в техни ръце, отдадена им доброволно под аренда или придобита по процедурата на т.нар. бели петна, за което те плащат нищожен (по всеобщо признание) наем. Защо бързат, е лесно да се досетим: всяко забавяне оскъпява земята - увеличава се търсенето й, нарастват субсидиите, а с тях и арендата и цената й. Ето защо бързат и се надпреварват кой повече евтина българска земя да заграби. И в това бързане задействат

лобитата си в различните държавни и обществени институции. Неотдавна на помощ им се притекоха общинските кметове от НСОРБ, които в желанието си да напълнят общинските бюджети предложиха да се въведе поземлен данък за цялата земя - и обработваната, и пустеещата, парите от който да остават в техните каси. Тези дни медиите съобщиха, че на съвещание, организирано от Икономическия и социален съвет (ИСС), където се е обсъждала Общата селскостопанска политика, също се застъпва идеята хората да бъдат принудени или да обработват земята, или да я дадат под аренда, или да я продадат.

Ние, представителите на собствениците на наследствени земи, желаем ясно да заявим нашето искане и да разсеем всички спекулации около проблема с пустеещите земи. А то е ние решително възразяваме срещу въвеждането на поземлен данък както за необработваните, така и за обработваните наследствени земи, възстановени ни по ЗСПЗЗ за толкова години, колкото години тази земя фактически беше одържавена в ТКЗС и беше използвана в интерес на цялото общество, а на нейните собственици не носеше никакви доходи. Тази компенсация обществото ни дължи и това е признато и от ЗСПЗЗ, само че като индивидуално искане на всеки собственик спрямо държавата - нещо нереалистично. Затова пък остава моралното право държавата да компенсира макар и минимално собственика на наследената земя за понесените от него загуби чрез временно освобождаване от поземлен данък. Това, разбира се, не се отнася за закупената по-късно земя. Нейното облагане с данък не подлежи на съмнение.

Относно т.нар. пустеещи земи пък в общественото пространство е останало едно невярно впечатление, че те са страшно много и обхващат „златната българска земя". Това е резултат от инерцията от състоянието на нещата отпреди пет-шест години. Днес няма необработена плодородна земя, която може да се обработва механизирано и да дава доход, покриващ разходите за обработката й. Нещо повече, откакто започнаха да се изплащат

европейски субсидии, се орат и земи, които дотогава бяха изоставени като пасища. Пустеещите земи днес са главно в обезлюдените и в полупланинските и планинските райони, с бедни неплодородни почви, където и при социализма държавата ги дотираше, за да задържи населението. Тук и днес няма хора, няма арендатори, нито търговци на земя. Има само съмнителни личности, които искат харизване на земята за жълти стотинки, което поражда съмнение за истинските им цели. Така че въвеждането на данък пустеещи земи в тези райони няма да реши проблема с обработката им, а напротив - ще ги превърне в изоставени на самозалесяване. Проблем за равнинните райони, където орната земя се обработва 100 процента, са ливадите, пасищата и горите, използвани също като пасища, които орастват в трева, ставаща добра подпалка за пожари поради това, че няма животни, които да я пасат. А животни няма, защото няма хора, които да ги отглеждат. Тук проблемът е преди всичко демографски и неговото нелеко решаване е въпрос на цялостното развитие на обществото. Без едно минимално количество работоспособни хора в дадено населено място, което да оползотворява неподлежащите на механизирано обработване земи, те винаги ще остават пустеещи.

Налага се изводът, че за разработването и внедряването на научнообоснована стратегия за развитие на българското земеделие не е достатъчно и не е най-правилно да се действа чрез облагането с данъци. Нужно е да се изостави отчасти неолибералната стратегия, като държавата се намеси по-осезателно и в пазара на земята, и в нормализиране на арендните отношения, и в подпомагането на различните отрасли, за да се регулират и хармонизират. Сега това не става, фактът, че само 4 % от земеделските производители (знае се кои са те - едрите земевладелци, арендатори) прибират две трети от субсидиите, недвусмислено го потвърждава. Що се отнася до нас, дребните собственици на наследствени земеделски земи, ние не желаем земята ни да пустее. Готови сме да я отдаваме под аренда срещу прилично заплащане, основаващо се на добива от нея и ежегодно изменящите се икономически условия и при задължително запазване на качествата й. За удовлетворяване на нашите искания обаче ние не можем да разчитаме нито на милостта на едрите земевладелци, нито на социалната чувствителност на управляващите. Вече знаем, че те ги нямат. Остава ни единственото средство за борба - правото на глас в предстоящите избори. Призоваваме всички съмишленици - не пренебрегвайте това право. Постарайте се да разберете на какви позиции са кандидатите за кметове и съветници. Не гласувайте за кандидати, които ще ви докарат новото данъчно бреме. При избора на президент пък подкрепете онези партии, чиито кандидати декларират, че ще се борят срещу налагането на такова бреме.
Снимка на три колони – без текст


16.08.2011 г., с. 2
ТРОЛЕЙБУСНИЯТ ПАРК В СОФИЯ ЩЕ БЪДЕ ПОДМЕНЕН 1ОО% В РАМКИТЕ НА ГОДИНА И ПОЛОВИНА, обяви зам.-кметът по транспорта Любомир Христов в интервю пред „Фокус". Той напомни, че през 2010 г. с европейски пари са купени 30 нови тролея. Сега се чака одобрение на проект от Брюксел, с който ще бъдат купени още 50. По думите на Христов в града ще има и нови трамваи, но след като бъде подменен релсовият път, по който в момента не могат да се движат модерни мотриси.


16.08.2011 г., с. 4
Плащанията от еврофондовете все още вървят с ниска скорост
Най-бавно се усвояват парите по програма "Околна среда"
Зорница Латева

Плащанията по седемте оперативни програми, финансирани от еврофондовете, продължават да изостават към края на юли в сравнение със същия период на 2010 г. Това показват данните на Министерството на финансите за усвоените пари в края на миналия месец.

През юли са платени около 59 млн. евро, а средно на месец от началото на годината - по 44 млн. евро. За сравнение, през януари - юли 2010 г. средно на месец сумата е 54 млн. евро.

"Скромните плащания" по европроекти, както ги определят представители на Европейската комисия, са сред основните забележки на Брюксел към страната. Министърът по еврофондовете Томислав Дончев също неколкократно е казвал, че темпото трябва да се ускори и да е по-високо в сравнение с това през 2010 г. Въпреки това поне статистически забързване няма.

Основната причина за по-ниската скорост на плащанията през тази година е превеждането на 199 млн. евро по инициативата JEREMIE през юни 2010 г. Те са част от оперативната програма "Конкурентоспособност" и въпреки че се броят за усвоени, все още не са стигнали до бизнеса.

Според данните на финансовото министерство четири години и половина след започването на действие на програмите са разплатени около 1.12 млрд. евро, или 13.9% от общата сума (около 8 млрд. евро). Най-много са усвоените средства по програма "Транспорт" - 259.4 млн. евро, като те са основно по проектите за разширение на софийското метро и за магистрала "Тракия".

В последните месеци бяха договорени и почти всички пари за жп инфраструктура по програмата, които изоставаха в сравнение с пътните. Усвоените средства по ОП "Транспорт" обаче са около 13% от общата й стойност. Най-големи като дял от общия бюджет са разплащанията по програмата "Административен капацитет" - 26.7 на сто.

По нея проекти изпълняват държавни ведомства и общини. От 1.1 млрд. евро по програмата за бизнеса "Конкурентоспособност" са платени около 253 млн. евро, или 21.7%. До бизнеса реално обаче са стигнали около 4 на сто от парите.

За ускоряване на плащанията от министерството на икономиката, което управлява програмата, планират да насочат около 200 млн. евро към фонд за кредитиране на малки и средни фирми. Той, както и останалите фондове по инициативата JEREMIE ще отпускат средства по проекти на бизнеса до 2015 г., но парите ще се считат за усвоени от момента на прехвърлянето им във фондовете.

Все още най-бавно върви плащането на 1.8 млрд. евро по програма "Околна среда". Досега по екопроекти на общини са платени около 161 млн. евро, или 8.9% от бюджета. Средствата по програмата са основно за депа за отпадъци, отговарящи на европейските изисквания, и за пречиствателни станции за отпадъчни води.

ОП "Конкурентоспособност" - 21.7

ОП "Регионално развитие" - 14.9

ОП "Техническа помощ" - 14.2

ОП "Транспорт" - 12.9

ОП "Развитие на човешките ресурси" - 12.1

ОП "Околна среда" - 8.9