18 май 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Решението е взето, след като е установено, че работата на бизнеса в тези области се затруднява от отдалечеността на най-близкото представителство на НАП. Анализът на разпределението на данъчните дирекции в страната показа, че в Южна България има три, а в Северна България - само две териториални дирекции на НАП, посочи Дянков. До две седмици ще бъде решено в коя от трите области ще се намира новата данъчна дирекция, след като бъде направен разчет на инфраструктурата и сградния фонд.

По думите на Тошев лихвите по жилищните заеми ще продължават да падат, като ще се доближат до нивата отпреди кризата. През април се запази тенденцията да виждаме все по-изгодни предложения по отношение на лихвите по ипотечни кредити, тоест те продължиха в посока намаляване. Моите очаквания са, че това ще се запази като тенденция, естествено без да очакваме, че стъпките на намаление ще са много големи, каза той пред Дарик. Според него и до края на годината най-голямата активност ще продължи да бъде в областта на ипотечното кредитиране и там ще се видят и първите положителни сигнали като ръст на кредитирането спрямо миналата година.

Тихомир Тошев посъветва потенциалните купувачи да поискат лицензирана оценка на имота, който смятат да платят с ипотека. През април често са се наблюдавали случаи, при които хората са готови да платят повече пари от пазарната оценка за даден имот. Това обаче им е пречело да вземат нужната сума като кредит, за да финансират сделката. През четвъртия месец на годината са направени и сделки с повече от 80% финансиране на сделка със заем, което говори за трайно стабилизиране на пазара, допълни Тошев.


18.05.2010 г., с.7
МЗХ предлага нов закон за горите
Проект на изцяло нов Закон за горите е подготвило Министерството на земеделието и храните. Той е в два варианта, в зависимост от това дали ще има едно горско предприятие или шест. В проектозакона се предвижда създаване на държавно предприятие (или предприятия) по Търговския закон за управление на горските територии, държавна собственост.

Въведена е забрана те да извършват разпоредителни сделки с горски територии, за откриване производство по несъстоятелност и за приватизация. Продажбата на горски територии -частна държавна собственост е ограничена. Предвижда се и забрана за промяна на предназначението и извършване на строителство в имоти, придобити чрез замяна от държавата.

Проектозаконът регулира реда за прехвърляне собствеността върху горски пътища между държавата и общините, с цел те да кандидатстват за финансиране по европейски програми. Намалява се възможността за извършване на разпоредителни сделки, водещи до намаляване площта на горските територии, за сметка на предоставянето им под наем, аренда, учредяване право на строеж без промяна на предназначението, сервитути и право на ползване. За първи път в проектозакона е регламентирана горската сертификация.


18.05.2010 г., с.10
Руски атом за турския бряг
Александр ЕМЕЛЬЯНЕНКОВ

Преди официалната визита на президента на Русия в Анкара от турската столица пристигна дългоочакваната новина: експертите са успели по време на двустранните консултации да съгласуват цената на електроенергията от атомната електроцентрала "Аккую", която се планира да бъде построена на средиземноморското крайбрежие на Турция близо до града пристанище Мерсин.

"Цената на електроенергията е известна, ние на практика съгласувахме всички търговски условия", заяви руският енергиен министър Сергей Шматко в интервю за турската агенция Cihan. Конкретни цифри министърът не назова, като се позова на това, че условията по изграждането на станцията тепърва трябва да бъдат обсъдени в турския парламент. Той обаче увери, че "практически всички проблеми или недоговорености са вече съгласувани".

Защо се придава такова значение на тези детайли от този многообещаващ проект? Според условията на споразумението, обявено от правителството на Турция, изпълнителят поема стопроцентно финансирането на целия проект, строи АЕЦ-а и

ДУМА

става неин собственик. А турската държава подписва с него дългосрочен контракт за закупуване на електроенергия по фиксирана цена за срок от петнадесет години (но не по-късно от 2030 година). От тринадесетте претенденти днес е останал само един - консорциумът от руски компании "Интер РАО ЕЗС", "Атомстройекспорт" и турската фирма "Park Teknik". Те обявиха готовност да построят четирите блока на АЕЦ "Аккую", всеки с мощност от 1,2 гигавата, и, разбира се, да намерят пари за това. Оценъчната стойност на проекта е 18-20 млрд. долара. Ясно е, че инвеститорите ще могат да върнат вложените пари толкова по-бързо, колкото е по-висока цената за киловат и по-ниски са експлоатационните разходи. Върху това е построена бизнес схемата на целия проект. Но пак това беше и основната ябълка на раздора при преговорите.

В най-скоро време ще разберем за каква цена в крайна сметка са се договорили двете страни. А засега ще отбележим един факт: руските атомни специалисти започват нови отношения със страни поръчители. АЕЦ "Белене" (втората атомна станция, изграждана в България по руски проект) и първата в Турция АЕЦ "Аккую" са най-показателни в това отношение. И на двете места Русия предлага не само свои технологии и оборудване, но и значителни кредитни ресурси, подкрепени от политически и други гаранции на междуправителствено ниво.

- През годините, в които съществува и работи кантората, положихме много усилия да достигнем мястото, на което се намираме - ползваме се с доверието на широк кръг български и чуждестранни клиенти, чиито интереси повече от успешно защитаваме. Но както ни учеше проф. Сталев, нашата професия изисква освен знания и опит, и притежаването на много морални ценности. Колкото по-голям и по-силен си, толкова повече отговорности имаш към по-слабите. Затова се стремим да помагаме на хора в неравностойно положение. Не с кампанийни инициативи, а всеки ден всеки от нас отделя от личното си време и енергия, за да работи в техен интерес.

- Така ли се стигна до сключване на договора ви със Съюза на глухите в България?

- Самата аз имам изключително близки приятели, които произхождат от семейства на хора с увреждания и от най-ранна детска възраст съм запозната и съпричастна към техните проблеми. За това логично дойде сключването на договора със съюза, в който договор видяхме добра възможност да подпомогнем тази социална организация и така да защитим интереса на по-широк кръг хора, да бъдем по-ефективни.

- Но защо само 2 години работихте по този проект?

- Когато сключих договора, мислех, че нашата задача е да защитаваме интересите на всички съюзни членове и на съюза като цяло. За съжаление впоследствие се оказа, че председателят на съюза очаква да отстояваме неговите лични интереси и интересите на ръководството, което е различно. Искам обаче едно да стане ясно на вашите читатели - прекратяването на договора ни със съюза съвсем не означава, че сме прекратили нашата дейност в полза на хората с увреждания. Ние продължаваме да бъдем близко до техните проблеми и да ги преодоляваме, като им предоставяме професионална правна помощ.

- Какво имате предвид с това - целите на съюза и на ръководството се разминават?

- Ще дам пример с договора за разпореждане с имота на софийското предприятие "Тих труд" - парцел от около 40 дка, разположен в атрактивен район в София. Този договор г-н Панев внесе за обсъждане в Управителния съвет, след като го е консултирал само с юристите на другата страна, въпреки явно неизгодните за съюза условия. Тук искам да отворя една скоба - в съюза нищо не се обсъжда, а се приема, така както е предложено от председателя. Който е на различно мнение - се отстранява.

За този договор ние бяхме информирани от съюзни членове непосредствено преди да се внесе за разглеждане. Веднага изразихме писмено категоричното си становище, че подобни разпореждания с имотите на предприятията не са в полза на съюза и на съюзните членове - губят се работни места, губят се възможности тези хора да са пълноценна част от обществото. Нещо повече, подписването на подобен договор може да доведе до ангажиране на наказателна отговорност. Вместо да обсъди изразените от нас опасения, г-н Панев ги възприе като заплаха.

- Това, за което говорите, е аналогично на казуса с договора за управление, за който ДУМА писа преди два броя.

- Не бих желала да коментирам този въпрос, защото в момента се водят съдебни дела. Факт е обаче, че цялото имущество на софийското предприятие "Тих труд" е запорирано и на практика хората са възпрепятствани да работят.

- Бихте ли коментирали клаузата за заплащане на неустойка от 150 000 евро? Г-н Панев казва, че е бил подведен.

- Такава клауза в договора има, друг е въпросът как следва да се тълкува и прилага. Не знам кой е консултирал г-н Панев при сключване на договора, но не мога да се съглася, че ръководител с толкова дълъг стаж и опит може да бъде лесно подведен.

- Съюзните членове се оплакват, че огромното имущество на сюъза и на специализираните предприятия не се експлоатира ефективно. В същото време договорите, сключвани от ръководството, се оказват нож с две остриета или откровено неизгодни. Има ли възможност правно да бъдат защитени интересите на хората?

- Разбира се - това е възможно, ако договори за наем, за съвместна дейност или под друга форма се сключват с фирми, които да запазят дейностите, в които могат да са заети хора с увреждания, ако партньорите имат задължение да запазят съществуващите работни места, да ги увеличават и развиват. Другото обслужва единствено интереса на администрацията - да се събират редовно наемите, от които се плащат заплатите на същата тази администрация.

Най-добрият собственик на предприятията могат да бъдат самите съюзни членове. Това е тяхно имущество и само те биха полагали максимална грижа. Преди време държавата е преценила, че трябва да подпомогне тези хора, за да компенсира в известен смисъл трудностите, които срещат при намирането на работа. Ако сега всичко се отдаде под наем на външни фирми, ако се разпродаде имуществото - хората, заети в тези предприятия, ще останат без работни места, без перспективи.

Членовете на съюза нямат нужда от лъскави бизнес центрове - това би обслужвало само ръководството. В условията на планирана икономика с подкрепата от държавния бюджет всичко е вървяло по мед и масло, но сега в условията на пазарни отношения - същото това ръководство е сред пълна разруха.

- Според вас тази организация има ли потенциала ефективно да защитава интересите на своите членове?

- Съюзът разполага с огромно имущество, за чието ефективно използване са необходими идеи и енергични млади хора. За радост сред членовете на организацията има много хора, които милеят и са готови упорито да работят. Вярвам, че на предстоящото Общо събрание членовете ще съумеят да направят най-добрия избор, за да дадат шанс на самите себе си за по-добро бъдеще и достойно място в обществото.
Снимка на две колони – Централата на СГБ на ул. „Денкоглу” в София е приютила и спретнат ресторант под наем


18.05.2010 г., с.13
Тукашните неолиберали са извънземни
Неадекватната идеология, която ни остави без антикризисни мерки, може да ни затрие и пенсиите

Проф. Чавдар Николов

В продължение на повече от четвърт век, до началото на 2008 година, властващата икономическа идеология в развития свят бе неолиберализмът. Разглеждан от вече достатъчна историческа дистанция, приносът му за дебюрократизацията на обществения живот, за въвеждането на глобална конкурентност, за преодоляването на социалните ексцеси в редица страни и за ускоряването на стопанския растеж, изглежда напълно безспорен даже за критично настроените анализатори. Лошото е, че задълбавайки в посока неоконсерватизъм, либертарианство и пазарен фундаментализъм въпросните възгледи сякаш неусетно започнаха да се разминават с императивите на здравия разум, с потребностите, диктувани от обективната неравномерност в икономическото развитие и от социално отговорното и геостратегически релевантното функциониране на държавността.

Първият отчетлив сигнал за подобно генерално несъответствие дойде от самия "главен гуру" на неолиберализма нобелиста професор Милтън Фридмън, който насред кризата, настъпила във въздушните превози в Щатите след атентатите от 2001 година, препоръча нещата да бъдат оставени такива, каквито бяха, те да се развиват без намеса. Изпадналите в тежки финансови затруднения авиокомпании, дори да банкрутират, щели да намерят впоследствие по-добри собственици и мениджъри, които биха ги извели отново на пътя на просперитета. Буквално се търсеше нагледна илюстрация на Фридмановия базов възглед, че в бизнеса "губенето се явява дори по-важно от печеленето".

Да, ама не! Както най-напред казва Алиса в страната на чудесата. Американското правителство погледна на въпроса държавнически и предпочете да отпусне субсидии, с които подкрепи авиокомпаниите в критичния момент и те успешно го преодоляха.

С настъпването на настоящата финансово стопанска криза не се разбра къде навсякъде по света изчезнаха неолибералите от публичното пространство. Предмет на повечето икономическо аналитични коментари е дали съответният държавен спасителен план рискува да се превърне в наливане на парите от данъкоплатците в бъчва без дъно. В променената бизнес среда никой не си спомня за Милтън-Фридмъновата максима, че "правителствата харчат чужди пари защо да им го позволяваме". Публично се налага констатацията, че оставени без адекватно държавно регулиране, банките и другите финансови институции лекомислено са пропилели чуждите пари, тези на вложителите, поверени им за добро управление.

Новата международна "финансова архитектура", макар и все още дискутирана, ще предвиди значително по-строги правила и надзор, както и невъзможността за банковите мениджъри да се катапултират от своите постове и съответно от отговорностите си посредством т.нар. златни парашути. Сиреч, последните да получават бонуси и солидни пенсии тогава, когато поверените им институции са пред фалит или регистрират загуби.

На коренно променения днес като идеология и практика световен фон продължаващото доминантно неолиберално присъствие по българските средства за масова информация все пак особено не учудва, защото е отражение на преобладаващото балканско провинциално интелектуално равнище в тукашните обществено мнение и журналистика. Утвърдено с годините правило в България е "всички гледни точки" по социално-икономически въпроси да бъдат свеждани до една-единствена, вече вчерашната за света, неолибералната. Затова случващото се изглежда най-малкото странно за сериозния наблюдател.

А проблемите с нашенския неолиберализъм не са от вчера. За неособено паметливите ще припомня, че около година преди всъпването ни в Евросъюза субектът, на когото по-късно дължим въвеждането на плоското данъчно облагане и който понастоящем през ден се явява с коментари по БНТ, стартира публичната си кариера с твърдения, че земеделските субсидии биха били вредни за българското селско стопанство. Най-вероятно съвсем не бе запознат с факта, камо ли да го осмисли, че субсидиите съставляват 11% от брутния доход на американския фермер и 32% от тези на фермера от ЕС. Следователно пазарът, на който излязохме, е "субсидия срещу субсидия". Освен това т.нар мултипликационни ефекти в икономиката също видимо оставаха извън сферата на неговите познания.

В момента, в който президентът Обама реши масирано да подкрепи американската финансова система, а впоследствие и автомобилната промишленост, по още излъчващата RE-TV обичаен местен неолиберал изрази категоричното си несъгласие да се спасява нещо, което е губещо. Простият държавнически въпрос могат ли САЩ да си позволят, да речем, 20% или 40% безработица, резултантни сериозни социални сблъсъци, радикализиране на политическия живот, загуба на лидерската позиция в света, разпадане на установения световен ред и пр., и пр. естествено остана във висящо положение, защото нямаше нито кой да го зададе, нито кой да му отговори.

На конферентен форум, на който преди време допуснах изначалната грешка да присъствам, представляваща институт неолибералка с диалектни рудименти в речта препоръча държавата ни въобще да не се занимавала с изграждането на магистралите. А целият процес от определянето на трасето, през проектирането, търсенето и намирането на финансирането, сроковете на строителството, самото строителство и експлоатацията им да бъде предоставен единствено на инициативността на частни фирми. Не знам дали в подобни напълно извънземни възгледи има място за понятия като "ефективен трафик" и "пазарни откази", но съм сигурен, че ако направим подобен избор, ще посрещнем и новото хилядолетие без аутобани. Съвсем наскоро, в самото начало на гръцката криза, една информационна агенция ме попита какво смятам, че ще бъде направено за справяне с очертаващия се остър проблем. Имайки предвид ключовото общоикономическо значение на запазването на стабилността на еврото, респективно на ценовата стабилност в еврозоната, предрекох, че на страната ще бъдат отпуснати отвън, естествено не безусловно, немалки финансови средства, което впоследствие и стана (одобреният досега финансов пакет е за 750 милиарда евро). Успоредно, като алтернативно на моето мнение, бе публикувано това от някакъв си напоследък интензивно публично налаган неолиберален "Уоч", където се пледираше гърците да бъдат оставени сами да се оправят както могат, защото си го били заслужили. Мислех си, че по-ярка илюстрация на дисонанс с реалната държавническа практика в развитите страни въобще и на непознаване и неразбиране на обективните европейски дадености трудно ще се намери, но се излъгах.

"Върхът на сладоледа" бе преди две седмици изявлението на един философ, на когото масмедиите по техни си причини от 20-ина години позволяват да се представя за икономически анализатор, че данъчна система в САЩ била по-зле от онази в Казахстан. Питането, интересно защо тогава хората предпочитат да живеят в Щатите, а не във визираната средноазиатска държава, дефинитивно се явява реторично в контекста. А като допълнителна информация за размисъл и заключения ще посоча, че данъчната система в САЩ се счита за една от най-справедливите в света. Подоходният данък в щата Ню Йорк, при необлагаем минимум от 3000 долара, е с минимална ставка от 16,91% и с максимална от 41,82%. САЩ, както е видно, са устояли на изкушението на прехваления "с простотата" си постсъветски проолигархичен плосък данък. Явно в нашенския неолиберален вариант простотата се бърка с кретенизма.

Като връзка с текста по-долу ще спомена в допълнение, че псевдоикономистът, за когото стана дума, има навика да причислява българските пенсионери към "данъчно привилегированите слоеве". Същият преди година-две препоръча в тв интервю да не се разчита на пенсионната ситема, а всеки да си гледал пенсионера, с други думи - да се върнем в епохата отпреди Бисмарк. Още по-откровено прозвучаха нещата от устата на един невръстен и като години, и като интелект неолиберален съмишленик в актуално интервю. В него от гръцката криза се правеше изводът, че било невъзможно да бъде осигурена добра и навременна здравна помощ на всеки, както било невъзможно да да се изплащат високи пенсии. Интересно, аз сигурно съм сънувал, но съм живял три години точно в такава невъзможна страна – Австрия.

Която на всичкото отгоре не е единствената в Европа в това отношение.

Показателно е обаче, че преди броени дни БНТ, в предаването "Референдум", услужливо предостави трибуна на хора от гореописаните "интелектуални кръгове" да изложат "реформаторската" си позиция по проблемите на пенсионната система у нас. Впрочем учудих се, че личности като г-н Иван Нейков и доц. Йордан Христосков са се съгласили да участват в дискусия с лица, които съвсем не са им на равнището, но това е отделен въпрос.

Какво всъщност предложиха местните неолиберални институтчета, групирани в набързо скалъпена "нова", "независима" институция за пенсионна реформа, какъв е перфидният замисъл, който лъсна на телевизионния екран? След като по техни внушения двукратно бяха намалени пенсионните вноски, с което държавата се включи като осигурител, бе предизвикан настоящият хаос в бюджета и съществено бе компрометирана финансовата основа на НОИ, туземната неолиберална мисъл реши, че е дошъл моментът пенсионната система у нас да бъде атакувана за последно и ликвидирана. Според примитивната неолиберална логика трябвало изцяло, или поне в много голяма степен, да се откажем от солидарната система и сегашните пенсионери следва да бъдат прехвърлени на "обща" бюджетна издръжка. Съответно пенсионните вноски цялостно, или почти цялостно, следвало да отиват в пенсионни фондове, които да оперират на финансовите пазари.

Което в прав текст и метрирано ще рече, от една страна, създаване на условия за краен политически произвол при изплащането на пенсиите, а от друга - предоставяне на олигархията за "отговорно управление" на поне 2 млрд. лв. годишно. Рискът бъдещите пенсионери въобще да не получат никакви пенсии е ясен за всеки сериозен икономист. Но вижте как публично, по така наречената обществена телевизия у нас, се проповядва необходимостта и неизбежността от създаването на любимата за определени кръгове икономическа конфигурация. Олигархията за пореден път желае с държавна помощ да заеме монополна позиция, която да й позволява дългосрочно да извлича монополни печалби. Ние със закон следва да бъдем задължени да внасяме пенсионните си вноски в ръководени от знаем доколко "компетентни лица" пенсионни фондове. Цялата работа не само мирише, тя откровено вони и то от всички посоки - задкулисни кукловоди, публично лансирани неолиберални "анализатори", телевизионни екипи.

Някой би могъл да твърди, че нашата пенсионна система не страда от въздействието на негативни демографски и икономически фактори, но нейното бъдеще в никакъв случай не може да бъде поверено на авантюристи, водени от користни, антинационални и асоциални цели.

И все пак фундаменталният, най-наболелият и злободневен български проблем не са горепосочените откровени тукашни чистопробни идеологизирани издънки и опити за злоупотреби с властови ресурси и за заблуждаване на общественото мнение. Крайно неадекватни възгледи винаги е имало във всяко едно общество. Официализирането им обаче, когато например в една действаща правителствена програма от края на първото десетилетие на ХХI век пише laissez faire, тоест най-добре е да оставим нещата да си се развиват сами, дава пределно точното обяснение защо у нас все нямаме и не можем да приемем ефективни антикризисни мерки. И защо, неусещайки дъното, усилено копаейки ден след ден, икономически затъваме все по-дълбоко.