1.3.2. Време или възраст на възникване на глухотата Според възрастта на поява и степента на слуховото увреждане популацията се разделя на предлингвално и постлингвално оглушали. Границата е дискусионна, но обикновено се приема 2-3 годишната възраст. Предлингвалната глухота обхваща случаите на вродена глухота и придобита до в периода до 2-3 годишна възраст. В тези случаи слуховото увреждане силно повлиява изграждането на базови речеви умения и предпоставки за овладяване на устния език. Периодът на оглушаване след 3 годишна възраст се приема за по–благоприятен по отношение на придобиването на комуникативни умения в устен език, но е по-рисков за психичното здраве. Психологическите изследвания установяват качествено различни профили когнитивни и психосоциални профили при рано оглушали и къснооглушали деца с увреден слух. Ако първите не научават съвършено говоримия език, то вторите - трябва да се научат да адаптират своите умения и да усвоят умения за комуникация. Те се научат да използват по нов начин съхранените сетивности, да приемат факта, че не могат повече да чуват гласовете или звуците на света. Психотравмените ситуации в тези категории са високо честотни, но с различен характер. Това предполага на рисковее за поява на различни емоционални и поведенчески проблеми.
