2 Петя Красимирова Ангелкова
разстройства в детско-юношеска възраст в ДСН ІV-ТР (2000)
Изтегляне 1.83 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ustna-rech-pri-deca-s-uvreden-sluh, dokumentite.com-syvremenni-predizvikatelstva-v-obuchenieto-i-rehabilitaciqta-pri-decata-s-uvreden-sluh, Документооборот. Движение на документите – работни процеси,, Регистрация на документите
| разстройства в детско-юношеска възраст в ДСН ІV-ТР (2000) Този параграф обсъжда клинично значимите характеристики на основните емоционални и поведенчески разстройства, в ключени в специалната глава за детско-юношеска възраст и останалите, които са представени заедно със сходни разстройства при възрастните. Тревожност при раздяла Разстройството, свързано със поява на страх от раздяла се определя като специфично за детството. За ранното детско развитие връзката майка-дете и наличието на привързаност имат голямо значение. Всички деца в ранно детство преживяват тревожност при раздяла със значимия обект. При някои от тях обаче тази тревожност е болестно засилена. Разстройството е еднакво представено при двата пола, с леко преобладаване при момичетата. Среща се приблизително при 3% от децата до 11- годишна възраст. Разстройството се появява до 4-годишна възраст. Фобийно разстройство Фобийното разстройство в детството е твърде близко до фобиите при възрастните. Фобиите са ирационални страхове, ирационални фиксации и съзнателно избягване на конкретни обекти или ситуации. За разлика от страха, фобиите имат натраплив характер, като при двете състояния е различен начинът за справяне с тревожността. При фобията тревожността блокира дейността. Както при възрастните, така и при децата е възможно да се наблюдава страх към широк диапазон предмети, лица и събития. Съществуват обаче страхове, които имат изразена възрастова специфичност – например страх от животни, вода, тъмно, гръмотевици и др. Не са редки случаите, когато формирането на тези страхове е ситуационно обусловено или е в резултат на неправилни възпитателни въздействия от страна на възрастните. Разстройство с избягване на контакти (социофобия) Описва се като социална неувереност. Обикновено в присъствие на непознати децата стават плахи, затворени и отклоняват общуването дори с приятели. Може да се появи избирателен мутизъм или заекване, губи се увереност в себе си, характерна е пасивност. Реакция на детронация Голяма част от децата показват известен емоционален дискомфорт след раждането на брат или сестра. Този дискомфорт се дължи на съперничеството между сиблингите. В тези случаи говорим за 27 т.нар.реакция на детронация. Клинично значимото разстройство се проявява като враждебност или дори агресивност към сиблинга. Много често се появява т.нар.регрес на поведението, дисфория, насочена към родителите, като ―отмъщение за пренебрегването‖. Тези реакции са обусловени от преживяването на интензивни амбивалентни чувства към родителите. Обикновено се засилва поведението на противопоставяне. Съперничество, което има абнормен характер, се наблюдава по-често при деца от един и същи пол и с малка възрастова граница. Един от етиологичните фактори за такова разстройство е използването от родителите на неконсистентни практики по отношение на наказанията и похвалите. Избирателен мутизъм Възниква, когато дете или юноша упорито не да говори в конкретни социални ситуации, като например в училище или с приятели, където се очаква да се говори. Селективният мутизъм засяга училищните постижения на детето и социалната комуникация. Началото на селективния мутизъм обикновено настъпва преди 5-годишна възраст, но може да не бъде забелязано, докато детето не тръгне на училище. Разстройството се счита за сравнително рядко и обикновено продължава няколко месеца, въпреки че е известно, че някои деца не говорят в училище до неговото завършване. Обсесивно-компулсивно разстройство Обсесивно-компулсивното разстройство се среща с честота 2,5%. Проявява се чрез повтарящи се и упорити мании или натрапчиви състояния на детето, които отнемат време или причиняват значителен дистрес или значителни увреждания. Обсебванията са постоянни мисли, импулси или изображения, които са натрапчиви и неподходящи (повтарящи се съмнения, изисквания към нещата в определен ред, агресивни импулси и т.н.). Компулсиите са повтарящо се поведение или умствени действия (измиване на ръце, проверка, молитва, преброяване, повтарящи се думи тихо и т.н.), с които се очаква да бъде намален стреса или безпокойството. Много деца с обсесив-компулсивно разстройство могат да знаят, че поведението им е крайно или ненужно, но са толкова подтиквани да изпълнят своите практики, че не могат да спрат. Изтегляне 1.83 Mb. Сподели с приятели:
|