2 Петя Красимирова Ангелкова
Обобщения и дискусия на резултатите
Изтегляне 1.83 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ustna-rech-pri-deca-s-uvreden-sluh, dokumentite.com-syvremenni-predizvikatelstva-v-obuchenieto-i-rehabilitaciqta-pri-decata-s-uvreden-sluh, Документооборот. Движение на документите – работни процеси,, Регистрация на документите
| 3.3. Обобщения и дискусия на резултатите Настоящото емпирично изследване прави опит да посрещне потребностите на клиничната, образователната и социалната практика от разработване на адекватни стратегии в превенцията, консултативно-диагностичните, възпитателните и терапевтичните дейности, насочени към емоционалните и поведенческите проблеми на деца, ученици и възрастни с увреден слух. В специализираната литература се посочва, че проблемът днес е изключително актуален за всички подрастващи. Цитират се данни, чу само 25% от психичните нарушения при чуващите деца са идентифицирани, а при децата с увреден слух те продължават да се появяват с по-висока честота (Van Eldik и сътр 2004;. Van Eldik 2005; Konuk и сътр 2006;. Hintermair 2007 Fellinger и сътр ,2012 ;. Theunissen и др. 2014 г.)). Според скорошните проучвания на Theunissen и др. (2011, 2012., 2013, 2015) интернализираният тип нарушения при увреден слух са преобладават (27%,) над екстернализираните нарушения (18%). Fellinger др (2009b) посочва обаче че информацията е противоречива, тъй като изследванията са провеждат с недостатъчно представителни извадки, обикновено чрез клинични интервюта. Дисертационният труд е съобразен с тези методологически трудности и проучва психичното здраве на българските деца и юноши с увреден слух от позицията на съвременните знания за психичното здраве, прилага стратегията на репрезентативната извадка в широкия възрастов диапазон (1г. и 6 м. до 20) г. и използва стандартизиран инструментариум за събиране на емпирични данни (Станкова, 2012, Пачолова, Станкова, Тодоров, 2017). Инструментариумът е адаптиран в своята самооценъчна част от автора на дисертационния труд, който като глух човек използва своята билингвистична компетентност. , Според комуникативните потребности на учениците с увреден слух се предлагат като е направен вариант в жестов език и предоставя възможност на изследваните лица за избор на езикова модалност. Системата на Achenbach за емпирично оценяване на поведението (ASEBA| e международно признат инструмент, който търпи развитие със задълбочаването на научното познание през последните десетилетия за същността на психичните нарушения, критериите за диференциално-психологическа и психиатрична диагностика в детско-юношеска възраст. Той отразява съвременната тенденция в световните медицински класификации на психичните разстройства за интегриране на системен, възрастов, социален и комплексен подход в превенцията, диагностиката и терапията на психичните нарушения. Последната ревизия на ASEBA за училищна възраст кореспондира с именно с тези подходи, приложени в последната ревиция на Диагностичен и статистически наръчник за психичните нарушения - ДСН–V (DSM-V, 2013)) на Американската асоциация на психиатрите. Направеният анализ на получените емпирични данни е извършен по посока на работните хипотези в изследването и позволява да се изведат обобщения, в посока на тяхната аргументация. 1). Данните потвърждават първата хипотеза, че глухите/слабочуващи деца и възрастни са в по- голям риск за психични нарушения от чуващите връстници, но извеждат също тенденцията за ограничаване на различията и доближаване на профилите на психичното здраве с възрастта. Анаризът на резултатие позволява някол основни извода: А). Глухите/слабочуващи (Г/Сч) и чуващите деца в доучилищна възраст (1г.6м – 5 г.) имат сходен поведенчески профил, но емоционално-поведенческите проблеми по Психологическата синдромна скала са значително по-силно изразени при Г/Сч деца. Двете групи са с най-очертани проблеми при 55 Агресивното поведение и Тревожно-депресивните състояния. По-Глухите/слабочуващи деца обаче имат по-силно изразени Соматичните проблеми и прояви на Емоционалната реактивност. В предучилищна възраст интернализираните проблеми на Г/Сч деца доминират, което е индикатор за сериозен дискомфорт във вътрешните им преживявания. Вероятно обаче децата трудно се справят с тревожността и тя преминава в поведенчески нарушения още в предучилищна възраст със силно засилено агресивно поведение. Потвърждават се находките на Downes (2009) за проблематично изграждане на емоционална привързаност в най-ранна възраст. По психопатологичната синдромна скала в доучилищната възраст се оформят най-високи рискове за Первазивно разстройство и Хиперактивност, следвани от Тревожно разстройство, Афективно разстройство и накрая Опозиционно разстройство. Водещата позиция на Первазивното разстройство очертава преобладаващите проблеми в социализацията, общуването и личностната интеграция в обществото. Въпреки съществуващата вероятност за коморбиност с разстройство от аутистичния спектър (Fellinger, Holzinger., Pollard, 2012; Konuk , Erdogan, Atik., et al. ,2006; Theunissen, Stephanie C., Rieffe et al., 2015 и др.). Новите промени в диференцираните категории психични наушушения в DSM-V позволяват да се мисли, че голяма част от Г/Сч деца попада в субкатегория „Социално нарушение на комуникацията (прагматично)‖, диференцирано от „Первазивно разстройство на развитието‖ в DSM-ІV и причислена към категорията „Комуникативни нарушения‖ (Невроразвитийни разстройства). Симптомите са свързани с постоянни трудности в социалната употреба на вербалната и невербалната комуникация, но без наличие на типичните ограничени повтарящи се поведения, интереси, дейности при нарушение от Аутистичния спектър. Междуполови различия в доучилищна възраст при Г/Сч деца се откриват по отношение на Соматичните проблеми и рисковете за Афективно разстройство, които са по-силно проявени при момчетата. Б). В училищна възраст по Психологическата синдромна скала трите гледни точки за учениците с увреден слух - родители, учители и самооценки на нечуващите ученици, са в синхрон за доминантата на проблеми с Вниманието и Агресивното поведение, следвани от Социалните проблеми и Тревожност/Депресивност. Като цяло психологическите профили на Г/Сч ученици (от 6 г. до 20 г.)са идентични по форма с тези на чуващите, но симптоматиката е по-силно изразена. Значими са различията при синдромите Оттегленост-Депресивност***, Социални проблеми*** и в по-малка степен при Проблеми с мисленето* и Проблеми с вниманието* и обобщената скала Интернализирани проблеми*. Според критериите на психиатричната DSM-V класификацията, оценките на родители и специалисти-педагози насочват към най-голям риск за поява на Посттравматично разстройство и ДВХА, Поведенческо и Афективно разстройство. Самооценките на ученици са по-критични и посочват значително по-висока степен на рисковете за психичното здраве, особено за Обсесивно-компулсивно, Поведенческо разстройство и Афективно разстройство. В сравнение с чуващите, повисоки рискове се наблюдават за Психосоматичното*** и Тревожно разстройство*. Постравматичното стресово разстройство е изключително силно изразено и рискът е устойчив и водещ в целия училищен период при увреден слух, което заслужава вниманието на специалистите. В DSM-V (2015) то е отделено от Тревожните разстройства и изведен в самостоятелна категория, а критериите за диагноза се различават значително от тези в DSM-IV-ТР. Въведени са четири клъстера от симптоми Избягване - клъстерът е разделен на два самостоятелни: избягване и постоянни отрицателни промени в знанията и настроението. Последната категория включва нови симптоми, като постоянни отрицателни емоционални състояния. Също така включва раздразнително или агресивно поведение и безразсъдно или саморазрушително поведение. Чуващите деца също показват чувствителност към Посттравматично стресово разстройство, но в по-ограничени възрастови периоди. По отношение на междуполовите различия психологическите и психопатологичните профили при двата пола е идентична. Наблюдават се различия в интензивността на поведенческите проявления. 56 Момчетата с увреден слух имат повече емоционално-поведенчески проблеми, с изключение на леко завишените показатели за Тревожност/Депресивност при момичетата. Статистически значими различия се наблюдават по скалата за Агресивност* и обобщената скала Екстернализирани проблеми* с повишени показатели за момчетата. Профилите на психопатологичните синдроми също се отличават с идентична структура при двата пола, но момчетата с увреден слух са по-рискова група за поява на Психотравматично разстройство, ДВХА и Поведенческо разстройство. Изтегляне 1.83 Mb. Сподели с приятели:
|