28 юни 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Изтегляне 2.31 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 28.06.2011 г., с. 14 ГЕРБ си прави криви сметки Мнозинството гласува проекта за "финансова стабилност", който няма как да стане реалност Йосиф Аврамов
- 28.06.2011 г., с. 16 Как се прекроява София като бащиния Повече от година никой не знае какво се случва с Южния парк, а хората на Фандъкова действат скоростно по нощите
- Ира Тодорова
28.06.2011 г., с. 13 И "Лозенец" може да си има историческа атракция Църква и базилика от IV-VI в. в столичния квартал са сред най-големите християнски комплекси на някогашна Сердика Велиана Христова През 2009 г. Институтът за паметниците на културата отказа идеалният център на София да кандидатства за паметник на ЮНЕСКО, защото не бил изключителен, паметниците били фрагментарни и нямало защо да се ограничава строителството в тази част на столицата. В последните две години в центъра на София се разкрива цял и великолепен римски град, но както се казва, "свещената крава" - строителните фирми, винаги надделяват над идеите за цивилизован туризъм чрез историята. Столицата ни наистина може да се превърне в град на културното наследство, който да привлича туристи от цял свят с атрактивни паметници, с каквито далеч не всяка страна в Европа може да се похвали. В столичния кв. "Лозенец" до Южния парк например би могъл да се реставрира голям атрактивен археологически комплекс, стига някой да мисли не само за банки, казина и хотели. Резултатите от досегашното, но незавършено проучване на паметника бяха представени неотдавна на годишната отчетна конференция на археолозите от научния екип, проучващ обекта - гл.ас. д-р Методи Даскалов и Снежана Горянова от Националния ареологически институт с музей при БАН, Катя Трендафилова от днешния Национален институт за недвижимо културно наследство. При изкопни работи за нов жилищен блок в кв. "Лозенец" през 2000 г. частично е разрушен неизвестен тогава археологически паметник. В 50-те години в близост е бил проучван друг паметник - т.нар. лозенска базилика, оказала се при цялостното проучване мавзолей от късноримския период. Привлеченият археологически екип прави първо проучване на паметника през 2000-2001 г. Оказва се, че на това място е разположен голям раннохристиянски комплекс, чието изграждане е започнало с издигането на църква през IV в. В началото на V в. на мястото на този християнски храм е построена базилика, около която се оформя един от най-големите от известните досега раннохристиянски комплекси на тогавашна Сердика. Първите следи от строителство в тази част на днешния Южен парк според екипа са от края на третото и началото на четвъртото десетилетие на IV в. Вероятно това е станало малко след като император Константин I Велики, известен със знаменитата фраза "Сердика е моят Рим", превръща града в своя резиденция. Сердика тогава е отбелязван върху картите на империята като ключово място в източните римски провинции и е ниричан в хрониките "голям и прочут". Именно в Сердика през 343 г. се свиква Сердикийският църковен събор, взел важни решения с дълготрайни последици за християнството. От първия етап на застрояване на терена в днешен "Лозенец" - вероятно по времето на наследници на Константин Велики, е църквата, от която сега е останала само апсидата с част от хоросанова подова замазка. Според намерените на място монети нейното строителство може да се постави към края на 30-те години на IV в. Тази раннохристиянска църква, разказват археолозите, е функционирала най-късно до края на първото десетилетие на V век, когато е била разрушена при строителството на нова базилика, като част от материалите са били преизползвани при градежа. В края на първото и началото на второто десетилетие на V в. е изграден укрепен архитектурен комплекс, който включва базилика, атриум (отворено дворно пространство) западно от нея, оградни стени с портици и допълнителни помещения, обърнати към вътрешен двор, две ъглови кули (в североизточния и северозападния ъгъл), помещения, разположени в двор южно от базиликата. Изграждането на този комплекс е станало на три етапа, храмът е функционирал през V и първата четвърт на VI в. Комплексът се е намирал на около 3 км по права линия от южната порта на Сердика. В началните десетилетия на V в. това е един от най-значимите християнски комплекси, познати от Сердика и нейната околност, обяснява Снежана Горянова. Хипотезата на екипа засега е, че вероятно става дума за извънградска резиденция на висш духовник или ограден със стени храм, за каквито има данни около по-големите градове на римските провинции. Известни са подобни комплекси по малоазийското крайбрежие, в някои от градовете в континетална Гърция и западните части на Балканския полуостров. Най-близките аналогии в архитектурните особености на базиликата, както и в разполагането на отделните елементи в комплекса по думите на Горянова се откриват в епископеоните от Илирик (днешната крайбрежна част на Хърватска, Босна и Херцеговина, Южна Сърбия и Македония), към който принадлежи през конкретния период и провинция Dacia Medieteranea, чийто център е Сердика. По-късно в ограденото пространство на юг от базиликата се развива грънчарска работилница, от която досега са разкрити три пещи за битова керамика, а преустроените сгради или части от тях са били обитавани от производителите. Като производствен център това място е съществувало докъм второто десетилетие на VII в., когато е било опожарено. Учените са намерили специфични върхове от стрели в пласта разрушения и допускат, че това може да е станало при набези на аварите през второто или третото десетилетие на VII в. От периода на османското владичество на терена е съхранена само долната част на домашна пещ, намираща се източно от южния кораб на базиликата и изградена от фрагменти строителна керамика и глина. Учените представиха подробно резултатите от проучването. Храмът е трикорабна едноапсидна базилика с дължина 31 м, възстановимата ширина в източния сектор на вътрешната част (наоса) е 16.80 м, а в западната 17.40 м. Апсидата е широка 5.50 м и дълбока 3 м. Източната фасада на апсидата е разчленена от 5 вертикални лизени, между които е имало вероятно ниши за прозорци, ако се съди по откритите на това място множество фрагменти от прозоречно стъкло, казват учените. Целият наос е бил с дължина около 28 м. Възстановимите вътрешни размери на корабите без широчината на стилобатите са за централния - 7.40 м, за северния и южния - по около 3.20 м. Достатъчно е, за да се оформи атрактивен за туристите обект, нали? Вътрешността на базиликата е била стенописана, но на място е запазен само мъничък фрагмент от цокъла до пода. Цветовото разнообразие е бяло от основата на фината мазилка, керемидено-червено, синьо-зелено и черно. Пред западната фасада на базиликата е била изградена отворена галерия с дълбочина 2.80 м в южната част. На запад от галерията се развива отворено дворно пространство (атриум), разположено в централната част на древноримското жилище (домус). Той има трапецовидна форма с дължина по оста север-юг 16 м; широчина 10.50 м в южния край и 8.50 м в северния. Настлан е с бипедални тухли, подредени в редове с посока север-юг. Базиликата се разполага в северния край на оградено пространство с форма на неправилен четириъгълник. Досега са разкрити части от северната, източната и западната оградна стена. В североизточния и северозападния ъгъл са проучени две кули. Североизточната има правоъгълна форма и външни размери 9х7.50 м. Северозападната кула е значително по-силно обрушена. Тя също е с правоъгълна форма и размери 9х8.50 м. Във всички проучени части на оградата са установени преграждания и добавки. В североизточния ъгъл на двора към стената са пристроени масивни стълбове, срещу тях преградни стени и така са оформени допълнителни затворени пространства. Едновременно с устройването на галерията покрай вътрешното лице на западната оградна стена е изграден портик. На юг от базиликата се развиват помещения, свързани с организацията на живота в религиозния комплекс, чиито вид и функции все още не са докрай проучени. Археолозите имат над 2600 находки от разкопките: монети, архитектурни детайли, фрагментирани стъклени съдове, метални детайли на костюма и накити, битови предмети и сечива, метални части от оръжие, бракувана продукция от ямите край пещите и пр. Сред рушевините в дворното пространство са намерени архитектурни детайли: бази, барабани от колони, капители и те предоставят данни за ордера на колонадата. Важно за проучване на характеристиките на керамичното производство в ранновизантийска Сердика е разкриването на три пещи за изпичане на съдове, посочват учените. Те са разположени на юг от базиликата и са част от цяла грънчарска работилница. Съдовете са главно гърнета с една дръжка, кани с по-тесни гърла, със и без чучури, капаци, купи и паници. Близо половината от съдовете са покрити с плътна маслинено-зелена глазура. Откритите на терена монети са от времето след 341 г., срещат се монети на всички източни и западни владетели до 474 г., а промените на коплекса към производствен започват според учените при император Юстиниан I. Керамичният производствен център възниква след третата четвърт на VI в. Краят на живота в рамките на комплекса може да се датира по колективна монетна находка от първите години от управлението на император Ираклий (614/615), като по някои данни може да се допусне присъствие на някакво ново население в малко по-късно време, разказва Снежана Горянова. При геофизичното проучване на обекта е регистрирано мястото на южната оградна стена и на още помещения в ограденото пространство. Така че работа там - тепърва дал бог. Засега обаче археолозите не знаят дали столичната община ще отпусне пари за проучване през 2011 г. Надяват се да има резултат и проектът за консервация, представен във фонд "Култура". Но засега местни столичани настъпват към терена да си садят в него цветя и дори домати... Снимка на две колони – без текст Снимка на две колони – поглед към паметника Снимка на една колона – Капител от портиците Снимка на две колони – Южната част на галерията Снимка на една колона – Снежана Горянова 
28.06.2011 г., с. 14 ГЕРБ си прави криви сметки Мнозинството гласува проекта за "финансова стабилност", който няма как да стане реалност Йосиф Аврамов На 15 юни 2011 г. НС прие на първо четене част от пакета с проектозакони, депозирани на 26.V.2011 г. от група депутати от ГЕРБ и подкрепящите ги напуснали депутати от няколко парламентарни партии в НС. Пакетът обхваща проект за промени в конституцията на България и законопроект за изменение на закона за устройството на държавния бюджет. Странно защо Министерството на финансите нарече тези две законодателни промени "пакт за финансова стабилност", а авторите на идеята - група десни и либерални икономисти, гравитиращи около СДС - фискален борд. Понеже едва ли сметките на мнозинството от ГЕРБ ще излязат по отношение на промяна на конституцията, за което се изисква поне 160 гласа в НС, то управляващият екип на финансовото ведомство реши да "финтира" собственото си мнозинство да приеме първо само промените в закона за държавния бюджет. От тях не може да стане факт единствено начинът на определяне на преките данъци, за което конституцията предвижда обикновено мнозинство, а ГЕРБ предлага това да става с 2/3 от народните представители. Останалите предлагани промени в закона за бюджета могат да влязат в сила от 1 януари 2013 г., тъй като процедурата по съставянето на бюджет 2012 е почти приключила в средата на 2011 г. (тя започва обикновено между февруари и април на предходната година). Мнозинството от ГЕРБ отлично знае, че не разполага в НС със 160 гласа за промяна на конституцията и е възможно да се "издъни" при гласуването, както се получи с импийчмънта на президента през април 2010 г. и стана за смях. В последните 1-2 години осезателно настъпва постепенна промяна на структурата на българската икономика. Тя бе импортоориентирана по време на относително високите темпове на растеж при управлението на доминирания от БСП кабинет с премиер Сергей Станишев в периода 2005-2008 г. Тогава имахме голям дефицит в платежния и най-вече във външнотърговския баланс, а и в предходните няколко години. Сега нещата са различни - българската икономика, която в по-голямата си част (особено малкият и средният бизнес) е в стагнация, а друга е ориентирана главно към износ, все повече се превръща в експортоориентирана. Това е валидно само за някои отрасли, но поради големия им относителен дял във формирането на БВП изводът е валиден за българското стопанство като цяло. През някои от последните месеци на 2010 г. и на 2011 г. се наблюдава превишение на износа над вноса на стоки. То се дължи само на продукцията на няколко отрасъла като фармация, производство на цветни метали (мед, цинк, олово), преработени горива и смазочни масла, електроенергия, акумулатори, калцинирана сода, в известна степен на мебелната и шивашката индустрия и донякъде на отделни подотрасли на земеделието, например зърнените храни (за 2010 г. се изнесоха 1,5 млн.т зърнени култури). Като прибавим и силно свитото вътрешно потребление, приходите от ДДС и акцизи логично намаляват, тъй като износът не се облага с косвени данъци, а приходната ни администрация не може да бъде ни най-малко упреквана. Ето защо няма да бъде изненадващ, ако през следващата или по-следващата година се наложи да бъдат повишени преките данъци (както подоходни, така и имуществените и други местни данъци), поради силно редуцирания размер на косвените данъци, които вероятно ще намалеят още в приходната част на бюджета през следващите години. Израз на въпиюща некомпетентност и непознаване на механизма на работа в сферата на публичните финанси е искането на министър Дянков, подкрепен и от целия кабинет, чрез промяна в конституцията да се променя размерът на преките данъци само и единствено с мнозинство от 2/3 в НС?!? Това изобщо не е необходимо, ако има опасност бюджетът да не бъде изпълнен, а ще бъде повод подкрепата да се предхожда от политически пазарлъци и наддаване между парламентарните сили на постове, държавни поръчки и други лобистки похвати. Това, както знаем, на Балканите е отдавнашна практика. С цената на всичко ГЕРБ иска да се наложи, като си дава сметка за последствията. А те са блокиране (временно или за няколко месеца) на цели сектори от публичната ни администрация, като здравеопазване, образование, култура и най-вече общините, част от които са пред финансов колапс още в средата на 2011 г. (около 20 са с блокирани сметки, а още 40 са пред блокиране). Нецелесъобразно е и предложението в закона за държавния бюджет да бъде фиксиран 40-процентен дял на разходите от БВП. То не кореспондира с действителността, тъй като през бюджетната 2011 г. парламентът гласува бюджет, с който МС разпределя 43-44% от БВП. Много е вероятно това да не бъде неизпълнено именно заради дефицитите в общинските бюджети, които са част от консолидирания държавен бюджет. Повечето от 264-те общини и особено малките са в изключително тежко финансово положение. Кметовете им са се обърнали на постоянни просители пред министъра на финансите, с надеждата поне част от очертаващите им се огромни дефицити да бъдат покрити за сметка на увеличения бюджетен дефицит. Според замислените промени в закона за бюджета дефицитът е фиксиран, но лесно може да се надминат предлаганите от Дянков 2% от БВП (Маастрихтският критерий е 3%), както и да се разпределят повече от фиксираните 40% от БВП. При такава хипотеза на надхвърляне на приетите на първо четене от НС бюджетни параметри какво ще стане с фискалния баланс и ще се променя ли пак конституцията?! По принцип идеята за стриктна финансова, и в частност фискална, политика при изпълнението на републиканския бюджет е правилна и изпълнима, но само при работеща икономика и ефективна данъчно-осигурителна и митническа администрация. И при допустимост не на 2% бюджетен дефицит, както иска МС, а на 3% - по критериите от Маастрихт, тъй като известен бюджетен буфер винаги е необходим. В България сега няма пълноценно работеща икономика, тъй като българският бизнес (особено строителният и този в сферата на услугите) все още страда от неплащането на значителни суми от МС по обществени поръчки и европроекти през 2009 и 2010 г. Налице е известно съживяване само на няколко експортоориентирани отрасли у нас, докато малкият и средният ни бизнес е пред колапс. Приходната ни администрация, независимо от обективните причини, не смогва да се пребори с огромния процент сива икономика (данните за нея са между 30 и 40%), както и с прогресивно нарастващия дял на контрабандата (в особено големи размери - над 55% е тази на цигари, на горива и други акцизни стоки). В момента има проблеми с изпълнението на приходната част на бюджет 2011 г., особено с плана на акцизите, които са с около 200 млн. по-малко за 5-те месеца на т.г. В условията на спадащи приходи Министерството на финансите е изправено пред трудната задача да намери пари за увеличение на минималната работна заплата и пенсиите, като прехвърли средства от други бюджетни пера. И вероятно ще се увеличат само вдовишките и най-ниските пенсии. Република България не изпълнява ангажиментите си по бюджет 2011, тригодишната бюджетна прогноза, а също и по конвергентната програма и т.нар. пакт "Евро плюс", към който вече се присъединихме. Тези обстоятелства ни бяха вменени на 7 юни като препоръки от Европейската комисия относно Националната програма за реформи на България от 2011 г. и Конвергентната програма на България за 2011-2014 г. Стигна се дотам, че ръководителката на мисията на МВФ за България се изказа в подкрепа на увеличението на най-ниските доходи, за да се стимулира вътрешното ни потребление. Пактът "Евро плюс" е сериозно предизвикателство пред страната ни и останалите членки на ЕС, които се присъединиха към него (без Великобритания, Швеция, Унгария и Чехия). Вместо този общоевропейски пакт да бъде подложен на сериозни дебати в НС (имаше само за 1 час и от него нищо не произлезе), сред членовете на работодателските и на синдикалните организации и на НСТС, за да се прецени какво следва да се промени в българското законодателство в съответствие със заложените ангажименти пред страните, които са го подписали, то българското правителство и българският парламент се занимават с безсмислени неща Като например с опити да се променят конституцията и основният бюджетен закон у нас, от което вероятно нищо няма да излезе. Логични са и въпросите защо не се ограничат с подобни промени минималният праг на фискалния резерв и максималният размер на държавния ни дълг. За последните две години дългът е нараснал с около 2 млрд.лв., или от около 13,5 на 16,5% от БВП, като през следващите две години нашата страна трябва да плати почти 2 млрд.евро, тъй като тогава са падежите по еврооблигациите, емитирани преди това. Предлаганите промени в конституцията и основния бюджетен закон красноречиво показват, че правителството и парламентарното мнозинство са далече както от общоевропейските, така и от социално-икономическите проблеми на българското общество. Вместо да се обмислят мерки за подобряване на жизнения стандарт на обикновения българин и за компенсиране на доходите на най-ниско платените слоеве у нас, те се занимават с ненужни законодателни промени. И за свое оправдание назидателно ни посочват стореното през 2009 г. в Германия. Тя обаче е въвела само една от предложените мерки в немската конституция, и то само до 2016 г. Освен това Германия е първа икономическа сила в ЕС, а България засега е последна в икономическото си развитие, както и по ниво на доходи в общността. Затова трябва да провежда проактивна държавна политика по отношение на своята стагнираща икономика. Което става с гъвкава данъчна система и активни мерки на пазара на труда от страна на правителството, както и с използване на ресурса от оперативните програми на ЕС, което обаче не се прави и ние кретаме на последно място в общността по оползотворяване на евросредствата. Вместо това - българското правителство се хвърля към ненужни промени в конституцията и в закона за бюджета, които ще утежнят още повече дейността на българския бизнес и живота на българския народ. Снимка на две колони – Пактът на Дянков за финансова стабилност не води до стабилност в живота на българите.
28.06.2011 г., с. 16 Как се прекроява София като бащиния Повече от година никой не знае какво се случва с Южния парк, а хората на Фандъкова действат скоростно по нощите Ира Тодорова Повече от година столичани се оплакват от строителството в близост до Южния парк. Повече от година уж се ремонтира 1 километър участък от бул. "П. Ю. Тодоров". Е, за този един километър бе преместен светофар, бяха орязани дървета, и какво ли още не. И то по време, когато хората да не могат да реагират. А последиците са, че столичани тук пресичат булеварда като за последно - ако оцелеят, оцелеят. Да не говорим за майките с колички и възрастните. Хората трябва или да ходят пеша, или да дупчат по две билетчета, защото трасетата на автобусните линии са променени. Шофьорите трябва да се оглеждат като на Формула 1 - който е с по-добри реакции и по-бърз, може и да успее да завие от бул. "Арсеналски" към бул. "П. Ю.Тодоров". За няма и по-малко от 24 часа тротоарите по булеварда са ремонтирани. Обяснението на общината - е, нали трябва да се ремонтират. Да, наистина има снишения за количките. Да, но на мястото на тези снишения имаше дървета и то не засадени преди ден два или изсъхнали, за да може да се използва оправданието, че са били просто окастрени. В бързането на никой не му е хрумнало дори да не дразни поне хората, а отсечените дървета все още се въргалят на отсрещната страна на булеварда. Жителите на квартала обаче реагират и веднага звънят в общината. Институцията, към която всеки софиянец може да се обърне в ситуация подобна на тази, е инспекторатът към Столичната община. Отделът дори е оставил телефон, за който е посочено, че може да се звъни денонощно - 987-55-55, както и интернет адрес за жалби - www. sofia.bg/virtdelovodstvo.asp. Инспекторите обаче се оказали доста учудени от случващото се. А те, в крайна сметка, са част от администрацията на Йорданка Фандъкова. Главният архитект Петър Диков също не знаел по същество за цялата работа. Говори се Явно чакаме Бойко Борисов да дойде да пререже лентата на този един километър булевард, иронично коментираха пешеходци, опитващи се да пресекат. Те предположиха, че премиерът явно е зает с рязането на ленти на по-големи обекти и затова все още не е уважил техния квартал. Как да пресека сега, питаше възрастен човек, който едва се бе добрал от пазара "Иван Вазов" до ъгъла на бул. "Арсеналски" и "П. Ю Тодоров". На дядото му трябваха повече от 7-8 минути, за да успее да "претича" през колите. Той не знаеше какво се строи нито откъм страната на Южния парк, нито отсреща. Общинските "строители" не бяха особено любезни и само подвикваха на екипа на ДУМА "К`во сега ни снимате?". От отсрещната страна, доста по-спретнати строители, които дори метяха, след като приключиха работата си, обясниха, че строят частна сграда. "Тя, че е частна, частна е, ама нещо се говори, че ГЕРБ има нещо общо", спря се да обясни човек, излязъл на псевдоразходка из строежите с кучето си. Той и съседите му били подразбрали, че или ще е жилищен блок, или някаква административна сграда. "Никой не казва, а ние повече от година си газим в прахоляк", оплака се човекът. Откъм Южния парк пък също не е ясно какво се кани да прави общината. Хората все още се чудят дали това ще е атракционът, чийто строеж бе "замразен" миналата година. Сега пък се носели слухове, че общината се канела да изненада жителите на кварталите до Южния парк с аквапарк. Анархия Дали ще е нов булевард. Дали ще е аквапарк. Дали ще е атракцион. Дали ще са нови тротоари. Няма значение. И няма лошо. Но се оказва, че в самата Столична община половината от отговорните за нещо подобно не са били запознати. Оказва се, че всичко явно се прави скоростно, не за друго, а защото цялото това прекрояване не е заложено в устройствения план на район "Триадица". Така излиза, че това прекрояване на практика е направено незаконно. На обществено обсъждане на плана на района с граждани това е било споменато. Но планът не е променен и не е одобрен в тази посока. А сечене, тротоари, изкопи - вече са факт. Все още нов променен план не е минавал през Столичния общински съвет, което означава, че прекрояването е направено, дето се вика, като да си "изкопаем ровче в собствения си двор". На всичкото отгоре за въпросната сграда, която се строи срещу Южния парк, се твърди, че е частна. Само в гатанката се пита как се строи частен обект върху публична собственост. Защото собствеността на земята не е преобразувана, а по законния ред тя трябва първо да се преобразува, след това да се пусне на търг и едва тогава може да попадне в ръцете на частника. Снимка на две колони – Опитите за пресичане тук си заслужават награда Снимка на две колони – Строеж срещу строеж... Снимка на две колони – без текст Снимка на две колони – без текст Снимка на една колона – ...и нито помен от дървета Снимка на една колона – без текст 
Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 2.31 Mb. Сподели с приятели:
|