29 юни 2011 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Уважаеми, народе, на София, не ти, който като Цветанов имаш само шест апартамента, защото е срамно да си навършил четиридесет и да ги нямаш, да плуваш в златното течение на демокрацията и да не се позлатиш като господин Иванов - председателя на Столичния общински съвет. Нe ти, който принадлежиш към петнадесетте процента заможни и презаможни софиянци, събрани от цяла България новобогаташи, с колите и вилите край София, с тлъстите банкови сметки и лъскавите фирми и холдинги, които преди това обраха родните си градове и дойдоха с капиталите си тук, защото тук е богатството, тук е властта, тук се правят лесните пари и големите далавери.

Уважаеми, народе, от другите проценти, ти, който се срамуваш, че си обеднял инженер, учител, учен от БАН, професор, журналист, офицер от запаса и нощен пазач в някой холдинг, писател, художник, артист, изхвърлен техник от "Кремиковци" и т.н. Ти, който се срамуваш да признаеш, че си изключил парното и децата ти мръзнат през зимата и въпреки това за една година топла вода ти идват непосилни сметки и ставаш вечен длъжник на "Топлофикация". Няма българин, който да обича дълговете, въпреки всички слухове ние сме горд народ и не искаме да дължим никому нищо на този свят, освен на Господ, че ни е дал живот, и страна на най-хубавото място на света. Но идва Видовден и се оказва, че половината от входа на блока е осъдена от "Топлофикация-София" по бързата процедура, при затворени врати и хвърчаща бележка от съда, че ви е дадено само време да заплатите двойно и тройно по-голяма сума от тази по фактурите, защото "Топлофикация" има право на лихви, съдът - на такси, адвокатите на "Топлофикация" - на хонорари, а частните съдебни изпълнители имат право на свободно финансово творчество. От общо 360 000 абоната на "Топлофикация-София", тя е завела в момента 240 000 дела срещу неизправни длъжници по бързата процедура. Би трябвало София да кандидатства с това за Книгата на Гинес, как не се е сетила г-жа Фандъкова този рекорд да бъде гвоздея на предизборната й кампания. Разбира се, че не е в интерес на ГЕРБ, но алчността очевидно е по-голяма от глупостта и съдебната саморазправа на дружеството срещу 240 000 домакинства в София тече. Крайният резултат, предполагаме, че ще бъде разчистването на пътя за приватизация на "Топлофикация-София", за сметка на "изгорелите" нещастни софиянци.

Те не са от кръвната група на петнадесетте процента богати, а от чуждата. Имат къщи, а не могат да платят топлото. Тук ще се намесят и благородните частни съдебни изпълнители, ще ги посъветват, че е най-добре да се вземе заем от съответната частна банка срещу ипотека на имота. И някой ще излезе на улицата заедно с покъщнината си, а някои ще си натъпчат джобовете с пари. На първо време адвокатите, на които дружеството е възложило делата - 300 лева хонорар на дело и респективно 70 000 000 лева общо. Откъде е взела, кой е дал на "Топлофикация" тези пари, след като за миналата година дължи 55 000 000 на "Булгаргаз"? Не знам, но тя ще ги плати като поп на сръчните адвокати. И ако те са примерно 70, това означава, че вече имаме със сигурност 70 нови милионери в София от това прекрасно съсловие. Какво младо попълнение за ГЕРБ в най-тежката година на икономическата криза за България, какви кандидати за депутати в предстоящите парламентарни избори! Кой казва, че в София няма пари? Няма за БАН, маршируваха в студа академиците пред суровия поглед на премиера и искаха точно толкова (колкото ще вземат адвокатите на парното) за бюджета на БАН, но Дянков отсече - не може, няма пари. Не са учили там, където трябва и за каквото трябва.

Уважаеми, народе, на София, аз съм поет, ще цитирам едно стихотворение от книгата ми "Жив", написана през 1991 г., което се оказа пророческо:

Когато

Когато и водата

Свърши,

Когато разорят напълно

Ще дойдат

Глутница от вълци,

Ще дойдат вълчи

Времена.

Аз казвам: с вълците както към вълци. Как биха изглеждали опасните муцуни и как би изглеждала София, ако тези 700 000 аутсайдери излязат на жълтите павета, преди да ги изхвърлят с покъщнината им на улицата? Все пак София е нашият град, а нащият град е столицата на България. Която също е наша. Народе, каква тишина около тебе, какво безмълвие... Погребват те, жив.

Вярно е, че всеки народ по принцип си заслужава правителството. Но също така е вярно, че много народи са имали късмет с управниците си. Като например Маргарет Тачър, която ускори по необичаен начин икономическото развитие на Великобритания. Е, има и държави с лош късмет – като Сърбия с Милошевич, който върна държавата си с 20 години назад. До този момент България е страна без късмет. Даже държави като Румъния, които през 1989 г. бяха зад нас в икономическото си развитие, ни изпревариха (по данни за 2010 г. на МВФ).

Правителството на Луканов не знаеше какво да прави. И съвсем нормално си замина след Лукановата зима.

Филип Димитров беше честен човек, неподкупен и интелектуалец. Но не беше достатъчно волеви, за да започне бърза търгова приватизация и изграждане на пазарен капитализъм с привличане на огромни чужди инвестиции. А и за лош късмет партньор му беше ДПС. За 1 г. практически нямаше приватизация – само се отпечатаха на книжки нормативните актове за приватизация. А в онзи момент Дойче Телеком искаше да купи БТК за 2 млрд. долара – около 3,5 млрд. евро в днешно време! И за всички предприятия можеха да се вземат подобни високи цени. Ако това беше станало, България щеше да бъде много близо до Чехия, Унгария, Полша и Словакия. И щяхме заедно с тях да станем членове на ЕС. Невероятното раздробяване на земята при връщането й в реални граници на над 2,5 млн собственици и ликвидационните съвети разсипаха земеделието ни. Само разходите по водените дела за земеделски земи са сапоставими с тяхната стойност.

Правителството на Беров ускори корупцията и снижи държавността до символика. Силовите групировки богатееха с какво ли не – рекет, магистрални грабежи, тотално завземане на входа и изхода на държавните предприятия. Приватизацията беше символична. Корупцията стигна уникални размери. Почти всички Берови министри и заместник-министри след края на мандата си изведнъж станаха крупни бизнесмени. Беровото правителство беше резултат от компромиса между ДПС и БСП. А уж ДПС беше тогава непримиримо към БСП. Все пак трябва да се отбележи, че тогава бе направена успешна 50-процентова редукция на външния ни дълг.

След като БСП реши, че Беровото правителство е свършило мръсната работа, като например обезценката на лева, реши се БСП да вземе властта. Жан Виденов бе изтласкан начело с подкрепата на Илия Павлов. След 1 г. Жан Виденов реши, че Илия Павлов прекомерно му диктува какво да прави и реши да се отърси от Павлов. След това Виденов започна лична война с него.

Интересното е, че Виденов бе също един от много много малкото некорумпирани премиери. Но той не знаеше как да управлява.

Приватизацията вървеше със символични темпове. Държавата допусна да се източат немалко банки, вкл. и частни. Тръгна се към тъпо направена масова приватизация и РМД-та. Не се предвидиха никакви гаранции за обикновените хора - дребните акционери в масовата приватизация. Разиграваше се някакво жалко съчетание между социализъм и капитализъм. Допусна се кардинална грешка – да се печатат пари, за да се покрива държавния дефицит. Естествено резултатите не закъсняха – хиперинфлация и тотален икономически срив. Смешно е, че и сега в България някои от най-богатите хора и управляващи в момента натрупаха парите си покрай източените банки – като напр. ТСБанк. Даже финансовият министър на Жан Виденов е действащ подуправител на БНБ и то втори мандат. Нещо, което в някои държави би било немислимо.

Костов умело яхна вълната на народното недоволство и дойде на власт. Да, той е умен и добре образован човек, при това решителен и относително комуникативен. Двойните стандарти не са му чужди – доказано е, че се е опитвал да стане член на БСП. И вместо Костов да разиграе търгова приватизация с привличане на много чуждестранни инвеститори, се направи възможно най-разбойническото приватизиране. Костов яростно критикуваше работническо-мениджърската приватизация. И правилно – тя даде възможност да се присвоява по безобразен начин. Накрая, в почти всяко РМД един-двама мениджъри вдигаха капитала (примерно с кредит срещу залагане на предприятието) или изкупуваха акции и овладяваха приватизираните предприятия за символични пари. След като дойде на власт, Костов „забрави” за критиките и използва стотици пъти повече работническо-мениджърските дружества за приватизация. Това е кражба в огромни размери, за която е виновен лично Костов и кликата около него.

Костов запази и наследената от Виденов „масова приватизация”. Това беше вторият начин да се окраде държавата в огромни размери. Тези, които контролираха приватизационните фондове, след приватизацията направиха увеличение на капитала, като използваха средства от приватизираните дружества. Така управляващите фонда си осигуриха пожизнено мнозинство без да вложат съществен финансов ресурс. Тъй като почти не се разпределяха дивиденти миноритарните акции на масово прецаканите български граждани бяха изкупени за жълти стотинки. Тази схема вече беше проигравана в други държави, т.е. вредните последици се знаеха предварително и въпреки това не се взеха мерки за предотвратяването им. Чрез тези два грабителски начина на приватизация се създадоха едни от най-богатите хора в страната и се превентира идването на много повече чуждестранни инвеститори. А никоя развиваща се държава по света не е дръпнала бързо напред без достатъчно чуждестранни инвестиции.

За голяма част от най-апетитните предприятия при касовата приватизация практически не се разпространяваше информация до чуждестранни инвеститори. Кредитите се отпускаха със съдействието на властта или самите собственици на банки участваха в приватизацията. Като резултат, много предприятия бяха купени за смешни пари, въпреки че по сметките си имаха милиони. Какво значи да се купи печелившо предприятие примерно за 14 млн. долара, при положение че по сметките му има над 12 млн. долара?

Оценките се правеха по измислени начини, които не отчитаха кражбите на входа и на изхода му. Така се получаваха занижени оценки, а и се създаваше невярна представа пред потенциалните чужди инвеститори за слабо предприятие. Това даде възможност за безконтролно ограбване на държавата. При касовата приватизация се правеха конкурси, при които се поставяха изисквания, които да са изгодни за точно определена фирма. Важен механизъм да се решават нещата бяха и взаимоотношенията с фондацията на съпругата на Костов. Е, вън от съмнение е, че той е добър съпруг. Сигурно е и добър баща... Близки до Костов, като Славчо Христов, реализираха огромна приватизация. Масовата и практически безконтролна реституция също върна икономиката назад. Хората останаха без детски градини. Забави се приватизацията на много предприятия. Имаше достатъчно честни начини да се реституират одържавените на времето средства към наследниците, без да се прави реституция на обектите и без да се водят безкрайни дела, които сериозно затрудниха приватизацията.

Хората от бизнеса си спомнят с носталгия за времето под управлението на Царя. България започна да се развива с бързи темпове заедно с целия свят. Дойде и строителният бум. И тогава се допуснаха първите големи грешки. Правителството трябваше категорично да озапти презастрояването по морската ни ивица и завземането на значителна част от плажовете. Презастрояването надмина всякакви икономически обосновани граници – в Слънчев бряг дори се появиха хотели на безумната 7-а и 8-а линия. И много от фирмите, които ги притежаваха просто фалираха или пък хотелите пустеят. Така част от парите в страната ни отидоха на вятъра.

При това презастрояване и след неголямо увеличение на доходите в България, още много хотели ще станат нерентабилни, при положение, че активният сезон в България е към 2 месеца. Що си мислите, че никой не застроява турското черноморие? Едва ли защото в целия свят е пълно с тъпанари. Не биваше да се допуска завземането на много зелени площи в градовете. Не се взеха мерки да се озапти корупцията в общините и там също се стигна до безумно презастрояване. Заменките, като израз на първобитно-общинното натурално стопанство, станаха основно средство за заобикаляне на търговите процедури. Има ли заменка – има 100% корупция!

Царят нямаше изказ на български и PR поведение, подходящо за България. Неговото възпитание повеляваше например някой като му говори нещо, той от любезност да каже „много интересно”, което означаваше, ме въпросът не го интересува особено. А събеседникът му го заливаше с думи. Голяма грешка на царя беше, че не си регистрира тайно партия преди да се появи. Защото от СДС имаше изрична инструкция НДСВ да не се регистрира от съда и това решение беше прокарано от председателя на ВКС. Опонентите на царя организираха да се регистрират и партии с подобни имена, които също отнеха гласове. Така на царя не му достигна един глас за мнозинство в парламента и се наложи да прави коалиция с ДПС.

А именно представителите на ДПС реализираха много от корупционните скандали, които свалиха рейтинга на правителството. На някои от министерските постове имаше и професионалисти, но на много други се сложиха хора, които нямаха хабер от работата си и желаеха само да реализират по десетина милиона евро за себе си. По време на управлението на НДСВ СиБанк по странен начин смени собственика си, като предишният собственик си осигури необезпокоявано съществуване. По това време благодарение на царя в политиката се появиха няколко компетентни министри и интересни хора. Царят въведе в политиката и личния си бодигард Б. Борисов...

Най-големият политически провал на Царя беше това, че реституира имотите си. Той беше заявил на времето – в самото начало на прехода - в едно интервю пред Кеворкян, че няма никакви претенции към държавата. И след време му припомниха нееднократно казаното от него. Като си казал нещо, трябва да държиш на думата си. Масовият българин само на Б.Б. прощава да говори всеки път различни неща. Съпругата на Симеон – Маргарита е от богато семейство. Синовете му са добре образовани и с достатъчно високи доходи. Не съм сигурен, че при това положение царят трябваше да иска имотите си. Още повече, че въпросът кои имоти са лично негови и кои на държавата е реално неизяснен добре и поради това спорен. Ако не друго, той можеше да подари половината от имотите си на държавата. Но не – той си искал бащинията – тя си била негова.

Идването на правителството на тройната коалиция под ръководството на Станишев съвпадна със световния икономически бум. И ако беше подходено правилно, Станишев още щеше да е на власт.

Една от големите грешки и на Станишев и на БСП е, че слагат за министри влиятелни партийни личности със свой обособен кръг от поддръжници в партията си. Ама могат ли политиците без богатство да се въздържат да не прилапат по няколко милиона? Трябваше министри да бъдат професионалисти и то доказали се в честния частен бизнес и достатъчно богати, за да си позволят да не крадат. Винаги един професионалист ще върши по-добра работа от човек, който си няма понятие от дейността в повереното му министерство. А политиците трябва дават насоките и да организират подбирането на точните хора.

Най-големите далавери по време на това управление се правеха от министрите на ДПС. Като резултат ДПС акумулира огромен кеш и сега има и медийна империя. Тогава можеше спокойно да се направи коалиция само между БСП и НДСВ. Но представителите на НДСВ на преговорите прекомерно извиваха ръцете на БСП и тя не се чувстваше сигурна в НДСВ. Като резултат НДСВ се включи в управляващата коалиция при доста по-неблагоприятни условия. Всъщност ще е пресилено да кажем, че Станишев управляваше. Всяка партия по суверенен начин управляваше своите министерства. И това създаде условия да се краде на воля. Поради икономическия просперитет пари имаше много. Поради липсата на единоначалие най-малко пари отиваха в НДСВ, а най-много – в ДПС.

Ако бюджетният излишък не се разпределяше за харчене по министерства с цел присвояване на значителна част от него, а се беше насочил към големи инфраструктурни проекти, вече щяхме да имаме изцяло изградени магистрали, пристанища, летища и бизнес паркове. Станишев все пак постъпи отговорно и влагаше и пари в резерва, което след това беше изключително съществено за правителството на Борисов. Груба грешка на правителството на Станишев беше, че не възложи на независима външна авторитетна организация да изследва предварително и единствено въпроса дали ще е икономически изгодно строителството на Белене. Т.е дали токът ще е достатъчно евтин, и то като се вземе предвид справянето с отработеното гориво и разходите по затварянето на блоковете в бъдеще. Друга грешка беше назначаването на корумпирани хора по министерствата, включително в МФ, за усвояване на европейските фондове.

Безумни строежи като път в планината за никъде, маниакално енергийно неефективната поради изключително високата си стойност каскада Цанков камък, неадекватно скъпите проекти в села на ДПС и пр. изпълнения ще останат паметник на краденето. И като паметник на безсилието на правоохранителните органи в страната.

Когато в резултат на тези отявлени корупционни практики Станишев видя, че ще загуби изборите, той предприе стъпки, които още повече го отдалечиха от избирателите. Такава стъпка беше координираното въздействие в съда и в ЦИК да не се регистрира СДС. Председателят на ВАС каза, че са му въздействали, но скри кой е правил това. Раздадоха се честоти на избрани телевизии. Създаде се нормативна уредба мултиплексите и с това целият контрол върху ефирния сигнал, да отидат в собственост на ДПС. Нещо, което сега Европейската комисия атакува.

Дълго време след изтичането на мандата им, шефове на регулаторни органи като КЗК, КФН и пр. не се избираха. Това бе направено непосредствено преди изборите с цел по-дълъг контрол върху тези органи. Много елементарен номер, който лесно бе преодолян от ГЕРБ. Част от новоизбраните шефове още тогава целунаха пръстена на Цезар (ББ). А останалите бяха сменени. По този начин Станишев засили недоверието към себе си. Поизбледня и характеристиката на президента Буш, че Станишев е Mr. clean. Оставането на Станишев начело на БСП даде изключителен аргумент на ББ да казва: ОК, разочаровани сте от ГЕРБ – но за кого ще гласувате – за тройната коалиция ли? Станишев е образован, говори езици. Но не е достатъчно волеви, настъпателен и PR ориентиран. А и не винаги точно подбираше хората около себе си.

Почти всички политолози са на мнение, че казаното от Доган точно преди изборите, как той разпределял всичко в държавата, е по договореност с Б. Борисов. По този начин се осигуриха необходимите гласове за ГЕРБ, без ДПС да изгуби съществени гласове. Доган не е чак толкова тъп, че да не знае какъв ще е ефектът от думите му. Не беше и пил, когато ги каза. А и беше съвсем излишно да ги казва, при положение, че беше ясно, че няма да участва в следващото правителство. Наличието на споразумение между ГЕРБ и ДПС скоро лъсна съвсем ясно. Медиите на ДПС славословят Б. Борисов до прехласване и със същия патос кълват противниците му. И снимките на ББ са винаги най-добре подбраните.

Въпреки че преди изборите Б. Борисов лично и плеяда хора от ГЕРБ се кълняха как ще преследват министрите от ДПС за очевидни далавери, нищо подобно не се случи. Мултиплексите бяха оставени на ДПС. ВАС, макар и с председател явно свързан с ГЕРБ, прие че за философа Доган няма конфликт на интереси, че е взел 1,5 млн. лв. като енергиен консултант. Приватизацията на „Булгартабак” бе решено да не е търгова. Вкараха се толкова антипазарни условия, че да може ДПС безпрепятствено да го придобие. Примерите далеч не свършват с изброените. Отдавна не е тайна, че поне предварителната уговорка беше ДПС да подкрепи ГЕРБ на президентските избори.

Б. Борисов им природно усещане за PR. Негови са думите „Не си ли направи човек сам пиара, нема кой да му го направи”. При това e и с харизма за масовия българин. Докато той беше кмет на София, нищо особено не се подобри. Вярно е, че строежът на метрото леко се ускори. Но дупките си бяха същите. Хората в общината също. Детските градини се строяха скъпо от определен кръг хора. Цариградско шосе стана на вълнички, но макар и след забавяне на фирмата беше платено. Направени бяха стотици заменки. Кортежите на Б. Борисов ползваха зелена вълна повече от президента. Което въобще не попречи за изборния успех на Борисов. Стотици пъти Борисов даже в рамките на дни казва ту едно, ту друго. Например нападението на западните сили в Либия ту е майтап, ту е изключително сериозна акция. Хърватия ту е след България, ту е много пред България, той ту ще е президент, ту няма да е президент и т.н. и пр.

Това, което беше умен ход на Борисов беше, че назначи министри, част от които са професионалисти и част от които бяха достатъчно богати, за да не се оливат с краденето. Пример за такъв успешен министър е Росен Плевнелиев. Това в българските условия може да стане само за лидерски тип партия, което дава възможност да не се съобразяваш с партийните щения на отделни личности, желаещи да получат пари като част от правителството. Успешен министър, който успя да съкрати раздутия щат в министерството и който въведе обществени поръчки за доста повече (но не всички) доставки, е и министърът на отбраната Аню Ангелов. Защото далаверите при т.нар. специални обществени поръчки бяха поразяващи. Има и неуспешни министри като тези в екологията и правосъдието. Ту работещият и ту неработещ регистър за вписвания, прехвърлянето на нотариуси в София и задръстването с дела на съдебната система не са добри атестати.

За съжаление всичко се централизира до степен нито един голям проект да не може да стане без личната благословия на Б. Борисов. Една малка част от личното му обкръжение се превърна в посредник за много поръчки към него. ГЕРБ акумулира колосален финансов ресурс. Лесно си накупи липсващите му депутати, за да има мнозинство. Б. Борисов много правилно подбра за кмет на София Йорданка Фандъкова. Вярно, че нищо не разбира от работата на кмет, но личният й чар плюс подкрепата на Борисов й осигуриха безпроблемно избиране. Какво друго му трябва на българския избирател? В общината си командва шефът на СОС, а всички важни проекти стават след личното одобрение на Б. Борисов.

Б. Борисов бързо разбра, че българският народ е ляво настроен и като цяло ненавижда реформите, особено пазарно ориентираните. И поради това не направи нито една съществена реформа, въпреки въпиющата необходимост от тях в период след криза. Икономическата политика на правителството беше фиаско. Като резултат България беше една от последните държави, излезли от кризата. И само харченето на натрупания от предходните правителства държавен резерв спаси страната от мрачен колапс. През юни тази година спрямо юни 2008 г. фискалният резерв се е стопил с около 7 млрд. лв., т.е. той е намалял с 60%. За тези пари България можеше да е опасана с няколко реда магистрали.

Какво можеше да се очаква при скудоумното вдигане на акциза на цигарите през 2009 г. доста над този в околни държави и при наличието на почти 100% подкупни митничари? Естествено - масова контрабанда. Всички читави икономисти и хора в час го предрекоха. Изчисленията показват, че около половината от цигарите са контрабандни. Така се даде изключително силно рамо на организираната престъпност. Стана по-изгодно да внасяш контрабандно цигари, отколкото да разпространяваш наркотици. Според експерти чистата печалба само от контрабандата на цигари е над 1 млрд. лева за 2010 г. Бандероли и за цигари и за алкохол се печатат и в Турция и в България. И всичко това няма как да стане, ако властта на едно или друго ниво не участва – както беше и преди.

Вторият голям икономически гаф беше спирането на плащането на задълженията на държавата към фирмите. Едно неплащане от държавата води средно до 6 неплащания между фирмите. В резултат се задръсти целият икономически оборот в страната. Разплащанията между фирмите застинаха. Образуваха се множество дела. С този си ход правителството забави поне с година излизането на страната от кризата. Банката за развитие бързо изчерпваше ресурса си и фирмите се надпреварваха да предлагат подкупи, за да си получат парите. А за да получиш пари от министерство примерно трябва да се разделиш с около 15% от парите си. По този начин корупцията стана по-жизнена от при корумпираната тройна коалиция. Първоначално задържането на плащанията от държавата към бизнеса бе направено поради нереалистичната оценка, че има шанс скоро да влезем в еврозоната. А България не отговаряше на твърде много условия за да има каквато и да е надежда.