3. Възникване на науката за мо



страница9/10
Дата06.11.2017
Размер1.89 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Обект на сигурността е всичко онова, което външната политика на една държава се опитва да го съхрани, да го промени или ако го няма, да го придобие. Под всичко това се разбира някаква ценност за външната политика на държавите.

За да се превърне съответната ценност в обект на сигурност съответната държава трябва да има средствата и възможностите тази ценност да я брани.

Обектът на сигурността – тази ценност – може да бъде както от материален, така и от нематериален характер. Материални ценности може да бъде териториалната цялост на държавата, опазване, разширяване на границите й. Ценности от нематериален характер са напр. опазването на юридическата независимост на държавата, защита на суверенитета й, опазването на единството на нацията.

Когато теорията на сигурността направи връзка с теорията на външната политика се стига до заключението: обект на сигурността са националните интереси на всяка една държава, тъй като те винаги са абсолютна ценност за съответната държава. Подреждат се приоритетни скали на всяка една държава.



Във връзка с националния интерес, трябва да се уточни, че той трябва да отговаря на някои условия, за да бъде обект на сигурност. Тези условия са:

  • националният интерес да е осъзнат. Неосъзнатият интерес не е ценност, не е обект на сигурност. При него в теорията се приема, че съответната държава обективно има потребност, необходимост от нещо, но към дадения момент не го съзнава, не го формулира и не го превръща в приоритет на външната си политика.

  • националният интерес да е реален. Може да има и „лъжлив интерес”. При него дадена държава може да пропагандира, че за нея национален приоритет е ............, но обективно това не е истина. Понятията „национален интерес” и „държавен интерес” не винаги съвпадат, тъй като е възможно да има многонационална държава като политическа единица, но в рамките на тази държава да има различни етноси, които да имат различни интереси, включително и от тези на държавата.

Субект на сигурността. Всички субекти на МО са субекти и на сигурността. Субектите на сигурността са:

Субектите на международното право: първият и основен субект е държавата. Тя е с първична международна правосубектност и е с пълния кръг от правомощия, които характеризират международната правосубектност. Освен държавата субект на международното публично право са международните организации. Те имат договорна правосубектност, в смисъл, тяхната международна правосубектност произтича от международния договор, който държавите са сключили и с който са създали съответните организации. Субекти на международното право са и нациите, борещи се за национално освобождение. Спорен е въпросът дали отделните физически лица са субекти на международното право. Приема се, че са възможни случаи, когато и отделните индивиди могат да станат субекти на международното право.

Субектите на МО са всички субекти на международното право + физическите лица,субекти могат да бъдат не само международни организации, но и неправителствени организации. Субекти на МО могат да бъдат и ДНК – това са транснационалните корпорации.

Субектите на международната сигурност е най-широкото понятие. Това са всички субекти на МО + международната общност като цяло.

Някои изследователи в МО говорят също така за форуми и равнища на сигурността. Има различни възгледи. Приема се, че формите на сигурността са 2:


  • индивидуална сигурност – говорим за сигурността на всяка отделна държава;

  • колективна сигурност.

Има възглед за 3 равнища на сигурността:

  • националното – тук говорим за национална сигурност, която като форма е индивидуална;

  • равнището на регионалната сигурност – според този възглед регионалната сигурност съответства на формата колективна;

  • равнището на цялата международна общност – тук говорим за глобална, универсална сигурност.

В теорията на сигурността са въведени понятията “безопасност” и „гарантирана надеждност”. В ТМО се приема, че тези 2 понятия са 2 различни състояния на международната сигурност, т.е. идеята е, че безопасност и сигурност не са синоними, а просто сигурността обхваща безопасността.

Безопасност е състояние на сигурността, при което няма вероятност да възникнат заплахи за нея или ако има такава вероятност, тя е минимална.

Под „гарантирана надеждност” се разбира състояние на сигурността, когато вероятност да възникнат заплахи има и дори такива заплахи са възникнали, но съответните субекти разполагат с достатъчно средства и потенциал да преодолеят заплахите и да се справят с тях. Тогава състоянието е „гарантирана надеждност”.

В теорията на сигурността се разграничава опасността за сигурността и заплахата за сигурността. При опасността надделява обективният елемент. Под опасност се разбира обективно развитие на МО. Заплахата се свързва със субективния елемент, тъй като в теорията за сигурността се счита, че заплахата за сигурността се свързва с поведението на другите участници, защото те предприемат съответните действия, с които вредят на сигурността на другите.


Проблеми на сигурността. ООН и опазването на международния мир и сигурност
І. Нива на сигурността:

  1. Сигурност на индивида – най-ниско.

  2. Групова сигурност – на група хора, обособени по етнически, религиозен и друг признак.

  3. Сигурността на държаватасъществуване на държавата, нейният суверенитет, политическа, икономическа независимост. Тези три нива дават националната сигурност.

  4. Колективна сигурност – сигурност на група държави или общност от държави (обединени в организация или блок), с цел осигуряване на сигурноста им. Това ниво се нарича още сигурност на общност.

  5. Сигурност на цялото човечество – всеобща, универсална сигурност. От 3 до 5 - международна сигурност.

ІІ. Подходи на сигурността:

  1. Системата на изолационизма – предотвратяване внасянето на несигурност от външния свят. Системата сочи ценностите, признаците, които водят до сигурността.

  2. Интервенционизъм – система, която не само, че не се изолира от външния свят, но и се опитва да наложи на външния свят свои норми, принципи, идеали като гаранция за сигурност, т. е. изнася сигурността навън.

  3. Пацифизъм – абсолютизира се мира за сметка на военна сила. Тази система се ръководи не от силата на другия, а от принципи, които той декларира.

  4. Милитаризъм – обратно, абсолютизира се силата за сметка на мира. Прави се преценка на противника не това какви принципи декларира, а по реалната му мощ.

ІІІ. Класификация на видовите сигурност:

1. Според критерият от каква посока идват заплахите на сигурността, говорим за външна и вътрешна сигурност.



2. Според това какъв е характера на средствата за въздействие, говорим за твърда (материално въздействие – теория на “тоягата”) и мека (влияние на импулси от нематериален характер - теория на “моркова” – манипулации, дезинформации) сигурност.

ІV. Форми на сигурност – индивидуална (национална) и колективна.

V. Равнища на сигурност – национална, регионална (колективна) и всеобща (универсална) сигурност.

VІ. Дефиниция за национална сигурност (НС): Според Уолтър Липман – НС е състояние, при което на държавата не й се налага да жертва законните си интереси, за да избегне война; състояние, при което държавата би загубила интересите си чрез война. В това определение сигурността се разглежда през призмата на силата и военните аспекти.

Международна сигурност - състояние на МО на държавите, а и на цялата система като цяло, при което не съществуват заплахи и опасности, а ако такива възникнат, съществуват достатъчно ефективни средства, за да се преодолеят.

Дефиниция в рамките на ООН - състояние, при което за държавите не съществува опасност от въоръжено нападение, икономически натиск или политическа принуда.

VІІ. Субекти и обекти на сигурност:

  • Субекти - всички субекти на МО са и субекти на сигурността – това са държавите, формациите от държави, всички обществени формации. Новият елемент е, че като субект на сигурността се разглежда цялото човечество.

  • Обекти – обект на сигурността всичко това, което една държава се опитва да придобие, промени или съхрани. Става въпрос за някаква ценност – това е интереса на държавите, въз основа на който се формулира външно-политически интерес. Обекта бива: материален (териториалната цялост на държавата) и нематериален (политическата независимост и суверенитета).

Две са критичните ситуации за обекта на сигурност: заплаха или опасност.

  • При заплахата доминира субективния елемент – други субекти на МО извършват действия, които могат да накърнят обекта на сигурност на дадена държава.

  • При опасността преобладава обективния елемент. Може да бъде увреден обекта на сигурност на държавата, без да е целено това.

VІІІ. Лъжлив интерес и неосъзнат интерес – това са случаите, при които интереса на една държава не се превръща в обект на сигурност

  • Лъжлив интерес - имаме, когато държавата претендира за дадени потребности, които реално няма.

  • Неосъзнат интерес – държавата има потребности, но не ги осъзнава и не тръгва да ги защитава.

  • И една трета възможност има – когато държавата има осъзната потребност, но няма възможност да я постигне (няма ресурса, не знае как или не може да подбере правилния момент).

За да има обект на сигурност, държавата трябва да има потенциал и средства да го защитава.

ІХ. Сигурност и безопасност - съществуват две състояния на сигурност:

1. Безопасност – при нея няма заплаха и опасност за обектите на сигурност в една държава или е много малка.

2. Гарантирана надеждност – свързана е със заплаха, която е вече възникнала, но гарантирана надеждност има, когато държавата разполага с достатъчно средства, за да преодолее тези заплахи.

Х. ООН и опазването на международния мир и сигурност. В рамките на ООН: Общо събрание (ОС) и Съвет за сигурност (СС).

Когато има огнище на напрежение, само СС може да предприеме конкретни мерки, свързани с международния мир и сигурност (ММС). СС носи главната отговорност за подържане на ММС. Тази отговорност е неделима и оттук произтича принципа за единство на действие – СС действа от името на държавите. СС може да бъде сезиран от Общото събрание, от генералния секретар на организацията, от всяка държава или да се самосезира. СС се занимава със спорове между държава членка и държава нечленка на организацията. Основание е самата заплаха, която представлява възникналия спор за ММС. СС не е правораздавателна институция, а предприема мерки за опазване на ММС.



Механизъм за опазване на ММС: 1. Ако две държави имат различия, самите те си решават спора. Тук СС се намесва като им дава препоръки за решаване на спора с мирни средства (чл. 33). 2. Ако те не могат сами да решат спора, го отнасят към СС. 3. Следващият етап е, когато СС разглежда спора. Той прави опит да даде на държавите още една възможност да си решат спора сами, като им препоръчва временни мерки, като следи дали държавата прилага тези мерки. 4. Ако и на този етап спорът не се реши, СС сам предприема мерки (които не са временни, както по-горе) и санкции, които са задължителни за държавите по спора. Такива мерки са:

  • превантивни и последващи.

  • преки (предприети от СС) и косвени (уставът на ООН предвижда възможност при конфликт, че действия могат да предприемат регионални организации (НАТО, ОССЕ), с разрешението на СС).

  • мерки по чл. 41, които не са свързани с употреба на военна сила.

мерки по чл. 42, които са свързани с употреба на военна сила. Основания за предизвикване на действия: заплаха за мира, нарушаване на мира, акт на агресия.
IV. Заплахи за международната сигурност.

Заплахите за международната сигурност създават условия за развитието на регионални и глобални търкания. Международният трафик на наркотици например и свързаната с него международна организирана престъпност насърчават прането на пари и създават възможност за финансиране на неправителствени въоръжени сили. Международните престъпни канали отслабват ефективния държавен контрол по границите на държавата и върху нейната територия. Те подкопават властта на държавите и разпростирайки своята дейност, спъват икономическото развитие. По този начин се създават условия за процеси на радикализация, която може да доведе до екстремизъм и тероризъм. В този процес екстремисти и престъпници обикновено развиват близки връзки с цел извличане на печалба от нестабилността на централната власт, условията за която в много случаи са създадени от тях.

Заплахите за международната сигурност всъщност са дестабилизиращ фактор във всяка криза, която изисква намесата на международната общност в лицето на ООН. Те използват уязвимостта на държавите, поставени в кризисно положение, като правят процеса по възстановяване на реда и икономическа стабилизация по-труден и продължителен.

Прогнозите на администрацията на президента Обама и други източници посочиха през 2012 г. пет големи предизвикателства пред американската и глобалната сигурност през идните десетилетия. Те са:



1) Биологични оръжия: През 2009 г. Белият дом публикува Национална стратегия за предотвратяване на биологични заплахи, чийто лайтмотив беше идеята, че биологични оръжия би могло да бъдат използвани при терористична атака. Според представители на властта, за да се премахне възможността смъртносни вируси да бъдат превърнати в оръжия за масово унищожение, едно от най-сложните предизвикателства е получаването на навременна и точна информация за евентуални атаки. Агенцията за редуциране на заплахите срещу отбраната разполага с екип от изследователи, работещи върху тези проблеми. Остава обаче опасението, че скоростта на проучванията им не е достатъчно бърза.

2) Ядрени оръжия: Огромни складови запаси от ядрени оръжия са примамлива цел за държави или групировки, насочени против САЩ и техните съюзници. Търговията с деликатни ядрени материали на черния пазар е от особено значение за американските агенции по сигурността. „Перспективата „Ал-Кайда” или друга терористична организация да се сдобие с ядрено оръжие представлява непосредствена и извънредна заплаха за международната сигурност”, се казва в административен доклад. Не съществуват високотехнологични сензори за разбиване на черни пазари, за откриване или регистриране на пренос на ядрени материали, нито пък има финансови механизми за прекъсване на тази опасна търговия. Многообещаващият опит на Департамента по вътрешна сигурност да открива радиоактивни материали на американските пристанища бе помрачен от технологични затруднения. Анализаторите вярват, че макар изцяло завършено ядрено оръжие да е почти невъзможно за построяване от терористична групировка, по-вероятен сценарий би била по-примитивна бомба, съдържаща само няколко грама радиоактивен материал.

3) Кибератаки: Проникването в защитена мрежа се разглежда като едно от най-сериозните предизвикателства за националната сигурност, обществения ред и икономиката. В този случай технологията е нож с две остриета. „Самите технологии, които ни дадоха властта да водим и създаваме, предоставиха възможност на престъпните хакери, организираните престъпни групи, терористичните мрежи и други напреднали нации да разбиват инфраструктура, жизненоважна за нашата икономика, търговия, обществена безопасност и армия”, заявяват от Белия дом. Срещу подобна заплаха, която се отличава с трайност и бързо усложняване, ще са необходими средства отвъд традиционните.

4) Климатични промени: През 21 в. климатичните промени могат да повлияят върху сигурността. Повишаването на морските равнища, жестоките суши, топенето на полярните шапки, други по-чести и унищожителни природни стихии могат да увеличат необходимостта от хуманитарна помощ и помощ при бедствия. Катастрофалните природни явления могат да доведат до нови конфликти за бежанци и ресурси, което ще изисква увеличаване на американската военна помощ. Научната общност все още не е категорична какво е необходимо да се направи, за да се обърне процесът и климатичните промени да се върнат в старото положение.

5) Транснационална престъпност: Американските агенции за сигурност и вътрешни работи разглеждат мрежите на транснационалната престъпност като проблеми на националната сигурност. Тези групировки предизвикват нестабилност и унищожават управленските институции чрез корупция. Транснационалните престъпни организации са генерирали безпрецедентно богатство и власт чрез наркотърговия, кражба на оръжие, трафик на хора и други незаконни дейности. Те разширяват обсега си, като се обединяват с терористични организации, представители на властта и някои от държавните служби за сигурност. „Дори развитата американска технология за наблюдение не е способна да се справи с тази заплаха”, по думите на американски чиновник.

V. Мерки срещу заплахите за международната сигурност.

Международната общност е приела няколко конвенции, насочени срещу заплахите за международната сигурност:

- Единната конвенция за наркотичните вещества от 1961 г.;

- Конвенцията за психотропните вещества от 1971 г.;

- Конвенцията на ООН срещу незаконния трафик на наркотични и психотропни вещества от 1988 г.;

- Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност от 2000 г.;

- Конвенцията на ООН срещу корупцията от 2003 г.

По проблемите, свързани с актовете на тероризъм, особено във връзка с морски и въздухоплавателни средства също има приети голям брой международни конвенции. Такива са:

- Конвенцията за предотвратяване на противозаконно завземане на въздухоплавателни средства (1970 г.);

- Конвенцията за предотвратяване на незаконни актове против сигурността на гражданската авиация (1971 г.);

- Конвенцията за предотвратяване на терористичните бомбардировки (1997 г.);

- Конвенцията за предотвратяване на финансирането на тероризма (1999 г.);

- Конвенцията за предотвратяване на актове на ядрен тероризъм (2005 г.).

По отношение на тероризма, липсва общоприета и единна дефиниция на понятието. Много изследователи на разглежданата проблематика са предлагали свои определения. В посочените международни актове „тероризъм” се използва като оперативно понятие. ООН също е правила опити да изясни съдържанието на термина. Има приети две резолюции по въпроса: резолюция на ОС на ООН 51/210 (1996 г.) и резолюция на СС на ООН 1566 (2004 г.). Резолюцията на ОС на ООН дефинира понятието „тероризъм” чрез изброяване на действия, които съставляват актове на тероризъм. Според международноправника Антонио Касезе, това е една приемлива дефиниция.



В последните десетилетия технологичният прогрес, отворените граници и свободните пазари създадоха повече презгранични възможности за престъпните групировки. В резултат на това организираната престъпност се диверсифицира, премина в глобална и достигна макроикономически пропорции. Тя разви още по-стегнати връзки с трафика на наркотици, корупцията и тероризма. Понастоящем международната организирана престъпност представлява дори по-голяма заплаха за националната и глобалната сигурност, отколкото при приемането на Конвенцията срещу транснационалната организирана престъпност. Никоя част от света не е имунизирана от нея. Особено уязвими са следконфликтните региони, други райони, където върховенството на закона не се зачита, и неразвитите страни.

16. Роля на ОССЕ, НАТО и ЕС в сферата на международната и регионална сигурност
І. ОССЕ е най-голямата регионална организация за сигурност, която обхваща над 50 държави членки. Периметърът й на действие е много широк – Централна Азия, Прибалтийските републики, Средиземноморските държави, Северна Америка.

Подходи на ОССЕ за осъществяване на сигурност:

  1. ОССЕ прилага всеобхватен подход към сигурността – развива всички аспекти на сигурността (не само военни, но и икономически, хуманитарни, екологични и др.).

  2. ОССЕ действа и развива дейност на всеки един етап от развитието на даден конфликт

  3. Разрешаване на конфликта – дейностите са свързани с изпращане на експерти, оказване на помощ за изготвяне на конституция; превенция и управление на кризи и конфликти, тяхното разрешаване и постконфликтно устройство.

Основни инструменти на ОССЕ за осъществяване на дейността:

    1. Мисиите и полевите дейности на организацията – ОССЕ има такива мисии, както на Балкани (бивша Югославия), така и в Централна Азия, Чечня и др.;

    2. Лични представители на председателя на ОССЕ с посреднически и помирителни функции;

    3. Насочващи групи – групи от няколко експерти със задача управление на кризи. Избират се от регистър;

    4. Мисии за провеждане на анкети, установяване на факти с цел решаване на конфликта, анкетни комисии.

Механизми и процедури, които се прилагат в рамките на ОССЕ за осъществяване на дейността:

  1. В хуманитарно измерение основен е т. нар. Виенски механизъм – свързан е със ситуации, в които съществува заплаха за правата на човека. Виенският механизъм се свързва със следното:

  • държавите да си предоставят една на друга информация за такива ситуации;

  • една държава може да изиска такава информация от друга държава;

  • една държава да привлича вниманието на други държави върху даден проблем;

  • възможността този проблем да се постави за разглеждане от тази организация.

  1. Механизъм за консултации и сътрудничество при спешни ситуации – Берлински

  2. Механизъм за консултации и сътрудничество за опасни инциденти

  3. Механизъм на ОССЕ за мирно уреждане на спорове и конфликти

ІІ. НАТО – Създадена е през 1949 г., на основата на Северно-атлантическия договор, като регионална, отбранителна организация за колективна сигурност. Основно предназначение е опазване на сигурността на нейните членове чрез военни и политически средства, като основното средство е поддържането на добро ниво на националните им отбранителни потенциали и изграждане на колективен отбранителен фактор.

Функциониране на организацията:



Чл. 2. Държавите членки на НАТО имат задължението да си сътрудничат икономически. В случай на опасност за сигурността, се провеждат консултации между тях.

Чл. 5. Повод за съюзяване. Въоръжено нападение срещу държава, членка на НАТО, автоматично се счита като нападение върху всички държави членки на НАТО, като те се задължават да окажат помощ върху нападната държава.

Чл. 51 от Устава на ООН предвижда правото на държавите за индивидуална и колективна защита.

НАТО е длъжна да уведомява СС за мерките, които е предприела и да получи одобрение. Определя се и територията на НАТО - свързва Западна Европа с Америка през Атлантика + територията на Турция. НАТО е израз на т. нар. Атлантическа връзка, обвързването на сигурността на Западна Европа със сигурността на САЩ.

Края на 80-те и началото на 90-те г. НАТО се трансформира. Съвета на НАТО приема:

1. Лондонска декларация за новата стратегическа концепция на НАТО – 1990 г.;

2. Римска декларация – доразработва се концепцията – 1991 г. Акцентът се поставя върху новите заплахи за мира и сигурността. Отделя се голямо внимание на сътрудничеството и диалогът с държави, които са извън НАТО. Израз на тази идея са две инициативи на НАТО:



  • т. нар. САСС – Северно-атлантически съвет за сътрудничество

  • т. нар. Партньорство за мир - сътрудничеството на НАТО с държави от Централна и Източна Европа. Реализира се в рамките на САСС, като се предприемат конкретни действия.

3. Нова стратегическа концепция - сътрудничество на НАТО с ООН и обща политика в ЕС – 1992 г. в Маастрихт.

Каталог: 2017
2017 -> Bbc topGear #159: Най-добрите коли в света!
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> На българска федерация по волейбол
2017 -> Firestone представи губа с дълъг живот Roadhawk е създаден за по-дълготрайно използване
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Програма по анатомия за студенти от ІІ курс медицина летен семестър 2016/2017 Лектор: Доц д-р Слави Делчев, дм
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> Приложение №2 към чл. 6 Информация за преценяване на необходимостта от овос


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница