3. Възникване на науката за мо

За да се превърне съответната ценност в обект на сигурност съответната държава трябва да има средствата и възможностите тази ценност да я брани.

Обектът на сигурността – тази ценност – може да бъде както от материален, така и от нематериален характер. Материални ценности може да бъде териториалната цялост на държавата, опазване, разширяване на границите й. Ценности от нематериален характер са напр. опазването на юридическата независимост на държавата, защита на суверенитета й, опазването на единството на нацията.

Когато теорията на сигурността направи връзка с теорията на външната политика се стига до заключението: обект на сигурността са националните интереси на всяка една държава, тъй като те винаги са абсолютна ценност за съответната държава. Подреждат се приоритетни скали на всяка една държава.

• 
  националният интерес да е осъзнат. Неосъзнатият интерес не е ценност, не е обект на сигурност. При него в теорията се приема, че съответната държава обективно има потребност, необходимост от нещо, но към дадения момент не го съзнава, не го формулира и не го превръща в приоритет на външната си политика.
  
• 
  националният интерес да е реален. Може да има и „лъжлив интерес”. При него дадена държава може да пропагандира, че за нея национален приоритет е ............, но обективно това не е истина. Понятията „национален интерес” и „държавен интерес” не винаги съвпадат, тъй като е възможно да има многонационална държава като политическа единица, но в рамките на тази държава да има различни етноси, които да имат различни интереси, включително и от тези на държавата.
  

• 
  субекти на международното право – най-малката група
  
• 
  субекти на МО
  
• 
  субекти на сигурността
  

Субектите на международната сигурност е най-широкото понятие. Това са всички субекти на МО + международната общност като цяло.

Някои изследователи в МО говорят също така за форуми и равнища на сигурността. Има различни възгледи. Приема се, че формите на сигурността са 2:

• 
  индивидуална сигурност – говорим за сигурността на всяка отделна държава;
  
• 
  колективна сигурност.
  

• 
  националното – тук говорим за национална сигурност, която като форма е индивидуална;
  
• 
  равнището на регионалната сигурност – според този възглед регионалната сигурност съответства на формата колективна;
  
• 
  равнището на цялата международна общност – тук говорим за глобална, универсална сигурност.
  

В теорията на сигурността се разграничава опасността за сигурността и заплахата за сигурността. При опасността надделява обективният елемент. Под опасност се разбира обективно развитие на МО. Заплахата се свързва със субективния елемент, тъй като в теорията за сигурността се счита, че заплахата за сигурността се свързва с поведението на другите участници, защото те предприемат съответните действия, с които вредят на сигурността на другите.

1. 
   Сигурност на индивида – най-ниско.
   
2. 
   Групова сигурност – на група хора, обособени по етнически, религиозен и друг признак.
   
3. 
   Сигурността на държавата – съществуване на държавата, нейният суверенитет, политическа, икономическа независимост. Тези три нива дават националната сигурност.
   
4. 
   Колективна сигурност – сигурност на група държави или общност от държави (обединени в организация или блок), с цел осигуряване на сигурноста им. Това ниво се нарича още сигурност на общност.
   
5. 
   Сигурност на цялото човечество – всеобща, универсална сигурност. От 3 до 5 - международна сигурност.
   

1. 
   Системата на изолационизма – предотвратяване внасянето на несигурност от външния свят. Системата сочи ценностите, признаците, които водят до сигурността.
   
2. 
   Интервенционизъм – система, която не само, че не се изолира от външния свят, но и се опитва да наложи на външния свят свои норми, принципи, идеали като гаранция за сигурност, т. е. изнася сигурността навън.
   
3. 
   Пацифизъм – абсолютизира се мира за сметка на военна сила. Тази система се ръководи не от силата на другия, а от принципи, които той декларира.
   
4. 
   Милитаризъм – обратно, абсолютизира се силата за сметка на мира. Прави се преценка на противника не това какви принципи декларира, а по реалната му мощ.
   

1. Според критерият от каква посока идват заплахите на сигурността, говорим за външна и вътрешна сигурност.

• 
  Субекти - всички субекти на МО са и субекти на сигурността – това са държавите, формациите от държави, всички обществени формации. Новият елемент е, че като субект на сигурността се разглежда цялото човечество.
  
• 
  Обекти – обект на сигурността всичко това, което една държава се опитва да придобие, промени или съхрани. Става въпрос за някаква ценност – това е интереса на държавите, въз основа на който се формулира външно-политически интерес. Обекта бива: материален (териториалната цялост на държавата) и нематериален (политическата независимост и суверенитета).
  

• 
  При заплахата доминира субективния елемент – други субекти на МО извършват действия, които могат да накърнят обекта на сигурност на дадена държава.
  
• 
  При опасността преобладава обективния елемент. Може да бъде увреден обекта на сигурност на държавата, без да е целено това.
  

• 
  Лъжлив интерес - имаме, когато държавата претендира за дадени потребности, които реално няма.
  
• 
  Неосъзнат интерес – държавата има потребности, но не ги осъзнава и не тръгва да ги защитава.
  
• 
  И една трета възможност има – когато държавата има осъзната потребност, но няма възможност да я постигне (няма ресурса, не знае как или не може да подбере правилния момент).
  

Когато има огнище на напрежение, само СС може да предприеме конкретни мерки, свързани с международния мир и сигурност (ММС). СС носи главната отговорност за подържане на ММС. Тази отговорност е неделима и оттук произтича принципа за единство на действие – СС действа от името на държавите. СС може да бъде сезиран от Общото събрание, от генералния секретар на организацията, от всяка държава или да се самосезира. СС се занимава със спорове между държава членка и държава нечленка на организацията. Основание е самата заплаха, която представлява възникналия спор за ММС. СС не е правораздавателна институция, а предприема мерки за опазване на ММС.

• 
  превантивни и последващи.
  
• 
  преки (предприети от СС) и косвени (уставът на ООН предвижда възможност при конфликт, че действия могат да предприемат регионални организации (НАТО, ОССЕ), с разрешението на СС).
  
• 
  мерки по чл. 41, които не са свързани с употреба на военна сила.
  

Заплахите за международната сигурност създават условия за развитието на регионални и глобални търкания. Международният трафик на наркотици например и свързаната с него международна организирана престъпност насърчават прането на пари и създават възможност за финансиране на неправителствени въоръжени сили. Международните престъпни канали отслабват ефективния държавен контрол по границите на държавата и върху нейната територия. Те подкопават властта на държавите и разпростирайки своята дейност, спъват икономическото развитие. По този начин се създават условия за процеси на радикализация, която може да доведе до екстремизъм и тероризъм. В този процес екстремисти и престъпници обикновено развиват близки връзки с цел извличане на печалба от нестабилността на централната власт, условията за която в много случаи са създадени от тях.

Заплахите за международната сигурност всъщност са дестабилизиращ фактор във всяка криза, която изисква намесата на международната общност в лицето на ООН. Те използват уязвимостта на държавите, поставени в кризисно положение, като правят процеса по възстановяване на реда и икономическа стабилизация по-труден и продължителен.

Прогнозите на администрацията на президента Обама и други източници посочиха през 2012 г. пет големи предизвикателства пред американската и глобалната сигурност през идните десетилетия. Те са:

Международната общност е приела няколко конвенции, насочени срещу заплахите за международната сигурност:

- Единната конвенция за наркотичните вещества от 1961 г.;

- Конвенцията за психотропните вещества от 1971 г.;

- Конвенцията на ООН срещу незаконния трафик на наркотични и психотропни вещества от 1988 г.;

- Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност от 2000 г.;

- Конвенцията на ООН срещу корупцията от 2003 г.

По проблемите, свързани с актовете на тероризъм, особено във връзка с морски и въздухоплавателни средства също има приети голям брой международни конвенции. Такива са:

- Конвенцията за предотвратяване на противозаконно завземане на въздухоплавателни средства (1970 г.);

- Конвенцията за предотвратяване на незаконни актове против сигурността на гражданската авиация (1971 г.);

- Конвенцията за предотвратяване на терористичните бомбардировки (1997 г.);

- Конвенцията за предотвратяване на финансирането на тероризма (1999 г.);

- Конвенцията за предотвратяване на актове на ядрен тероризъм (2005 г.).

По отношение на тероризма, липсва общоприета и единна дефиниция на понятието. Много изследователи на разглежданата проблематика са предлагали свои определения. В посочените международни актове „тероризъм” се използва като оперативно понятие. ООН също е правила опити да изясни съдържанието на термина. Има приети две резолюции по въпроса: резолюция на ОС на ООН 51/210 (1996 г.) и резолюция на СС на ООН 1566 (2004 г.). Резолюцията на ОС на ООН дефинира понятието „тероризъм” чрез изброяване на действия, които съставляват актове на тероризъм. Според международноправника Антонио Касезе, това е една приемлива дефиниция.

1. 
   ОССЕ прилага всеобхватен подход към сигурността – развива всички аспекти на сигурността (не само военни, но и икономически, хуманитарни, екологични и др.).
   
2. 
   ОССЕ действа и развива дейност на всеки един етап от развитието на даден конфликт
   
3. 
   Разрешаване на конфликта – дейностите са свързани с изпращане на експерти, оказване на помощ за изготвяне на конституция; превенция и управление на кризи и конфликти, тяхното разрешаване и постконфликтно устройство.
   

1. 
   Мисиите и полевите дейности на организацията – ОССЕ има такива мисии, както на Балкани (бивша Югославия), така и в Централна Азия, Чечня и др.;
   
2. 
   Лични представители на председателя на ОССЕ с посреднически и помирителни функции;
   
3. 
   Насочващи групи – групи от няколко експерти със задача управление на кризи. Избират се от регистър;
   
4. 
   Мисии за провеждане на анкети, установяване на факти с цел решаване на конфликта, анкетни комисии.
   

1. 
   В хуманитарно измерение основен е т. нар. Виенски механизъм – свързан е със ситуации, в които съществува заплаха за правата на човека. Виенският механизъм се свързва със следното:
   

• 
  държавите да си предоставят една на друга информация за такива ситуации;
  
• 
  една държава може да изиска такава информация от друга държава;
  
• 
  една държава да привлича вниманието на други държави върху даден проблем;
  
• 
  възможността този проблем да се постави за разглеждане от тази организация.
  

2. 
   Механизъм за консултации и сътрудничество при спешни ситуации – Берлински
   
3. 
   Механизъм за консултации и сътрудничество за опасни инциденти
   
4. 
   Механизъм на ОССЕ за мирно уреждане на спорове и конфликти
   

Функциониране на организацията:

Чл. 51 от Устава на ООН предвижда правото на държавите за индивидуална и колективна защита.

НАТО е длъжна да уведомява СС за мерките, които е предприела и да получи одобрение. Определя се и територията на НАТО - свързва Западна Европа с Америка през Атлантика + територията на Турция. НАТО е израз на т. нар. Атлантическа връзка, обвързването на сигурността на Западна Европа със сигурността на САЩ.

Края на 80-те и началото на 90-те г. НАТО се трансформира. Съвета на НАТО приема:

1. Лондонска декларация за новата стратегическа концепция на НАТО – 1990 г.;

2. Римска декларация – доразработва се концепцията – 1991 г. Акцентът се поставя върху новите заплахи за мира и сигурността. Отделя се голямо внимание на сътрудничеството и диалогът с държави, които са извън НАТО. Израз на тази идея са две инициативи на НАТО:

• 
  т. нар. САСС – Северно-атлантически съвет за сътрудничество
  
• 
  т. нар. Партньорство за мир - сътрудничеството на НАТО с държави от Централна и Източна Европа. Реализира се в рамките на САСС, като се предприемат конкретни действия.