3. Възникване на науката за мо


Всяка конфронтация е двуполюсна. Затова конфронтацията става най-естественото състояние на биполярността



страница4/10
Дата06.11.2017
Размер1.89 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Всяка конфронтация е двуполюсна. Затова конфронтацията става най-естественото състояние на биполярността.
Оценката, която преобладава е в полза на многополюсния модел за световните отношения. Най-често тя се прави чрез съпоставката му с двуполюсността. Динамичните резерви на многополюсната конфигурация са несравнимо повече и откриват повече възможности за поддържане на динамичното й равновесие. А това е благоприятно за поддържането на мира и сигурността, за ефективно фун­кциониране на системата в полза на всички нейни участници. Мултиполярността е подходяща при групиране на съвпадащи интереси. за неконфронтационни отношения и развитие на многостранно сътруд­ничество. При нея възможностите за постигане на цели чрез разнооб­разно международно общуване са неизмеримо повече, спектърът на възможните комбинации е широк, свободата на посоките на действията е висока.Мул ти полярността съдържа повече възможнос­ти за малките страни за сътрудничество.
Мултиполярната конфигурация позволява да се тушират конфликтите и да се намалява взаимното им влияние. Тя спомага за търсене и намиране на компромисни решения. Много важно нейно качество е способността й да локализира конфликтите в рамките на различни регионални субструктури. Обратно на това, биполярната структурна конфигурация на световната система съдържа в себе си спо­собност да извежда кризите до върха. За разлика от полицентричната конфигурация, на биполярността липсва балансиращият регулатор, каквито са третите сили. Тя разделя отношенията в три основни групи:

отношения между центровете и страните, които са включени в тях

отношения между страните, включени в един и същи център

отношения на страните в общ център и аутсайдерите, онези които остават отвън.

Заедно с това обаче, при подобна конфигурация тези три групи от­ношения придобиват неравностойно значение. Главна, решаваща става първата група.

Моноцентризмът възниква, когато много дълбоко се дебалансира съотношението на силите в определен комплекс на отношения или в пялата система. Тъй като тази конфигура­ция създава само един център на доминиране, тя въвежда под една или друга форма елементи, наподобяващи власт и управление, характерни за вътрешнодържавния правен и политически ред. В най-завършена и крайна форма конфигура­цията води към това, че самите отношения върху световната сцена за­почват да губят онова, което ги характеризира като международни.Това е конфигурация на хегемонизъм в международните отношения, изразяващ се в доминирането на една сила - отделна държава или мало-числена, но действаща единно група силни държави. От всички вариан­ти тя е най-неблагоприятна за международната общност, за нормалното функциониране на системата на МО. Моноцентризмът се утвърждава със сила. Моноцентризмът ограничава свободата и независимостта на другите субекти и по този начин разрушава компенсаторните елементи на системата
В реалните отношения върху международната арена елементите на моноцентризъм. на биполярност и на мултиполярност съществуват паралел­но, преплитат се, свързват се, рушат се и се заменят едни с други. Много често те съществуват в едно и също време в различни части и сфери на международната система.

Различията при процесите, произтичащи в различни сфери и подси­стеми на международната система - политическа, икономическа, воен­на и др. - значително усложняват структурното разнообразие, тъй като дават възможност за възникване на несъвпадащи структурни конфигура­ции. В средата на XX век. биполярносгга бе ясно очертана във всички сфери на МО.-два центъра в политиката, икономиката, военното противо­поставяне и т. н. През следващите десетилетия под влияние на иконо­мическото възраждане на западноевропейските държави и Япония, как­то и на бързото развитие на икономическата, а по-късно и на политичес­ката интеграция в Западна Европа възникнаха предпоставките в световна­та икономика да започне възникването на повече от два центъра и фор­миране на многополюсна, а не на двуполюсна структурна конфигура­ция. Създаването в Източна Европа на интеграционната структура на СИВ ускори развитието в тази посока. В края на столетието многополярността в световната икономика се очерта много ясно, докато биполярността се запази в сферата на военното противопоставяне и меж­дународната политика. Рухването на източния блок, разпадането на СССР, социалистическата общност, СИВ и ОВД разрушиха полити­ческата и военностратегическата двуполюсност на света. В новия век светът навлезе в условия на политическо и военно превъзходство на една единствена суперсила – САЩ , претендираща открито за световна хегемония.


Системата на Международните отношения след края на Студената война –

основни проблеми и тенденции


  • След края на студената война започва да се гради нова глобална структурна система – зависимостта на интересите между отделните участници. Разкрива се тенденция на неантагонистична основа на системата на МО. Случват се редица локални конфликти, при което се засилва тази конфликтна тенденция в МО;

  • След Студената война системата на МО вече не е биполярна. Тази антагонистична основа ще се разширява и задълбочава.

  • Друга тенденция е, че водеща роля имат развитите западни демокрации – т. нар. водещи държави: САЩ разполага с достатъчно ресурси за глобална политика, Великобритания, Франция, Германия, Япония.

  • На преден план излизат регионалните отношения, възникват икономически формации: ЕС, НАФТА (Североамериканско сдружение за свободна търговия между САЩ и Мексико), ЦЕФТА (Централноевропейско сдружение за свободна търговия), G-24; АПЕК и др.

  • Активизиране на двустранните отношения.

  • След като системата вече не е биполярна се говори за това колко центъра на сила има. Основен въпрос е каква е системата понастоящем? Дали е универсална или йерархическа, еднополюсна или многополюсна. Отговор дава Хенри Кисинджър. Според него никоя държава не е влияела толкова осезателно върху системата на МО, както САЩ. Подходът на САЩ прагматичен и пресметлив, определен от икономическите им интереси. От друга страна техният подход е най-идеологизиран. Очертава две основни тенденции във външната политика на САЩ: тенденция към изолационизъм – развитие на ценности и идеали в собствената си страна; тенденция, свързана с присъщото им мисионерство в останалия свят – износ на ценности и идеали. Х. Кисинджър взема отношение и се опитва да даде визия на т. нар. Нов световен ред. Налице са и действат на глобално равнище две тенденции: 1.все по-нарастваща глобализация и 2. засилваща се фрагментация. Според него новия световен ред не е лишен от смутове. Свързани са с появата на три групи участници в системата, които претендират да са нации, но не притежават характеристиките нации. Това са:

  • Етническите отломки от бивши империи (СССР, Югословия);

  • Постколониалните държави – при тях границите им са административно очертани;

  • Държави от континентален тип, които претендират да са нации, но не са (Индия, Китай).

Самият Кисинджър посочва, че в новия световен ред има център на сила. Той защитава водещата роля на САЩ. 1. САЩ, 2. Русия, 3. Китай, 4. Япония, 5. Индия, 6. Обединена Европа.
Друг изследовател на МО - Сбигнев Бжежински по-краен изследовател на новия световен ред: Определя системата на МО като йерархична. Той не говори за центрове насила. Неговата теза е, че единствено САЩ има статут на глобална супер сила, защото единствен САЩ отговаря на всички критерии за глобална мощ. Критериите са:

  • Икономическа мощ;

  • Военна мощ;

  • Технологична и информационна мощ;

  • Културна мощ– свързва се с масовост, разпространеност, привлекателност;


По-различна теза за МО на Самюел Хънтингтън:

Разглежда МО и новия световен ред през призмата на цивилизациите и културата. Основната негова теза му е, че истинският сблъсък е между цивилизациите. Най-тежките конфликти са цивилизационните сблъсъци – става въпрос за сблъсък между културни идентичности, както и религиозната идентичност. Говори за няколко цивилизации:



  • Синоитска (Китай, но не само тя);

  • Ислямска (тюркска, персиийска субцивилизации)

  • Индуистка – с водеща Индия

  • Западна цивилизация – почива на западното християнство, но говори и за североатлантическа и отнася към нея – Америка, Австралия, Нова Зеландия

  • Латино-американска цивилизация

  • Руско-православна цивилизация –

  • Африканска цивилизация - с водеща ЮАР

Според Хънтингтън най-лесно може да си сътрудничат държави с еднаква културна идентичност

- Форми на нейното движение и развитие.

Международните отношения в никакъв случай не са хаотични.Понятието „системност” е основно в теорията на МО и то създава основата, върху която се изграждат представите за разнообразните трансгранични взаимоотношения.Понятията за „система” и „системност” са в основата на цялото научно познание.

МО са своеобразен начин да се излезе извън рамките на държавно-териториалното разделение на света.Системата на МО е насочена към преодоляване разпокъсаността на световното общество.Възстановяването на цялостта му е социалната функция на системата.Тя трябва да създаде благоприятна външна среда, необходима за развитието на световното общество, за разширяване възможностите за международно общуване и сътрудничество. Нормалното състояние на системата на МО е това, при което международното общуване протича свободно и е във взаимен интерес, т.е. сътрудничеството е естественото състояние на международната система. Извеждането на системата от това състояние нарушава нормалното й функциониране.

Взаимодействието между компонентите и елементите на системата, както и между системата и външната среда, довежда до процеси на изменение на състоянията – това е движението на системата.Променя се поведението на субектите, възникват нови структурни конфигурации, появяват се нови, респективно престават да съществуват стари центрове на сътрудничество и съперничество. И именно това вътрешно и непрестанно движение характеризира системата като динамична. В системата на МО не настъпват скообразни качествени промени, независимо колко големи промени настъпват в политическото и икономическото устройство на субектите, независимо от това дали едни субекти изчезват, а други се появяват. Начинът, по който системата се изменя, е еволюционен, а не революционен. Неотменимо качество на структурата на системата е нейната устойчивост за продължителни периоди от време. Разбира се, устойчивостта не бива да се разбира като неизменност. Структурните отношения се разкриват само в процеса на движение на системата, в процеса на нейното функциониране и развитие. Промените в структурата на системата са по-трайни и дълбоки, защото засягат вътрешния й ред, те променят самия й начин на движение в системата, свързват се с развитието й.

20 век е богат на големи събития и промени върху световната сцена : две световни войни с интервал между тях от една 20 години; продължила четири десетилетия и половина студена война и пр. Трудно е да се отрече, че всички опити коренно да се измени системата са завършили неуспешно.Революция, държавен преврат, идване на нова политическа сила на власт и пр. могат да причинят радикални промени по отношение на външната политика на една държава или да разрушат съществуващите икономически връзки. В рамките на много кратко време цялата вътрешна система на социални отношения може да се преустрои. В системата на международните отношения обаче движението е различно. В отделни области са възможни внезапни промени на отношенията под влиянието на разнообразни причини, но като цяло световната система остава стабилна.

Тази важна особеност на движението на системата на международните отношения се свързва преди всичко със съчетанието на две основни причини.На първо място, това е наличието на компесаторни механизми и на активната роля на самуправлението в системата. Това позволява на системата, променяйки се, да запази основните си параметри. На второ място, отсъствието на общ център, който да бъде в състояние бързо да налага промените в системата. Разбира се, трябва отново да се подчертае, че системата на МО търпи изменения. Напр., в началото на 21 век системата е променена в сравнение с периода от края на Втората световна война. За да отговори на новата обстановка, системата премина в нови състояния, развива се, но това става в продължителни и плавни процеси. За универсалната система на МО са характерни еволютивните начини за промяна и развитие.

Причините за промяна в системата на МО са много различни, те са свързани както с отделните елементи и компоненти на системата, така и с външната среда. Влиянието, което един външен и един вътрешен фактор може да окаже, е много различно.Дори при различни условия един и същ фактор може да има различен ефект върху системата. Системата на МО е динамична, а заедно с това и много сложна.Промените в нея, формите на нейното движение и съответните закономерности, които ги определят, са извънредно сложни за анализиране. Основна причина за това е и друга важна особеност на международната система, а именно това, че вътрешното й движение се проявява в нея като цяло и заедно с това в множеството нейни подсистеми.Системата на МО има много широко множество на динамични равнища, като на всяко равнище ефектът от едно и също събитие има различно значение и последствия.

Движението в международната система става по два основни начина.При първия начин, след като външни или вътрешни въздействия предизвикат промяна в нея, тя се връща към предишното си състояние под влияние на стабилните връзки между елементите й. Този начин се дефинира като функциониране на системата.Например, вследствие на Втората световна война Германия престава да бъде Велика сила и бива разделена.Днес обаче, Германия, която постига единството си, е водещ елемент в Европа.При втория начин на движение, след като веднъж системата се е отклонила от състоянието си, тя не се връща напълно към него, а преминава към ново. В този случай говорим за развитие на системата. Основната разлика, която може да се открои между двата начина на движение в системата е това, че в първия случай тя съхранява основните параметри на структурата си, докато във втория случай, промените засягат нейната структура.

В процесана движение системата на МО гравитира около едно относително стабилно, свързано със запазване на основните й качества състояние, а именно хомеостазиса на системата.Израз на стабилността на системата е стремежът й да запази това състояние. Системата на МО е социална система и поради това за нея е характерна една особеност, която отличава запазването на хомеостатичното състояние при системи от такъв вид, в сравнение със системи от биологичен и механичен тип. При биологичните и механичните системи хомеостазисът се запазва почти винаги чрез връщане към съществуващото състояние, т.е. чрез процес на функциониране на системата. При системата на МО съхраняването на хомеостазиса се осъществява преди всичко чрез постоянното й развитие, чрез преминаването на системата в нови състояния, т.е. основната форма на движение на системата на МО е развитието й.

Системата на МО е извънредно гъвкава и подвижна. Движението на системата обаче не е безразборно и хаотично. За него са характерни типични, повтарящи се промени. При сходни ситуации промените също са сходни. Като част от човешкото общество системата на МО е подчинена на общите закономерности в общественото развитие.

Много от движенията на системата се предизвикват от външни явления, от процеси, развиващи се извън нея. Външната сфера на системата на МО е онова, което остава извън нея и с което по един или друг начин тя си взаимодейства. Промените в международната система трябва да се разглеждат като част от промените на обществото като цяло. Закономерностите в цялостното развитие на световното общество оказват влияние върху сферата на МО. Международните отношения, развитието на системата им, промените на техните състояния не биха могли да бъдат разбрани и осмислени правилно извън общия контекст на обществените отношения.


Външнополитически потребности, интереси и цели
Политика – Средство за реализиране на интереси, но за да се осъществи е необходимо:


  • Да се доловят, формират и насочат интересите.

  • Да се определят взаимните отношения на интереса.

  • Да се открият оптимални варианти за съчетаване на интересите.

  • Да се намерят най-подходящите и достъпни средства за реализирането им.

В политиката е абсолютно недопустимо дейците да се ръководят от своите лични отношения – гъвкавост, въображение, способност за нестандартно мислене. Но все пак политиката си има свои железни правила и закони, извън които гъвкавостта не бива да излиза. Политиката не бива да се строи на лични връзки и предпочитания, тъй като хората си отиват, но националните интереси остават.


При решаване на външнополитически въпроси емоционалните предпочитания трябва да остават настрана, като остават само реалистичните и обективните преценки. Не трябва да се забравя, че личният интерес може да съвпадне с външнополитическия, но винаги остава на заден план. Дори категорията “приятелски отношения” се лишава от битовото си съдържание и става израз на трайно съвпадане на интереси.
Потребност – обективният елемент на интереса, отсъствието на нещо, което е необходимо или полезно за съществуването, развитието и благоденствието на външнополитическия субект.
Интересосъзната потребност. Зад всяко политическо отношение се крие комплекс от интереси, които се съчетават, преплитат и взаимодействат. Не всяка потребност, обаче, предопределя интерес. Субектът в даден момент може да се окаже особено чувствителен към дадени потребности, а в следващия да е склонен да ги пренебрегне.
Обективен интерес – потребност, която още не е осъзната.
Лъжлив интерес – интерес, не подкрепен от потребност.
Понякога е трудно да се определи собственият външнополитически интерес, а още повече – чуждия. Често политическите интереси се прикриват. Когато използването на неистина бъде разкрито, това е важен сигнал за повишено внимание и аналитична проверка. Съществуват няколко основни начина на действие при такива ситуации, които се осъществяват едновременно и паралелно:

  • Чрез органите за външно разузнаване и от други източници се търси допълнителна информация за взети, но скривани решения или за ценностната и приоритетна система.

  • От приятелски и съюзни страни се събират сведения относно декларациите за разбиранията за своите интереси, които даденият партньор прави пред тях, за изказвания на негови дипломати при други случаи.

  • Съпоставят се декларираните и показваните външнополитически интереси и намерения с реалните действия в рамките на по-продължителен период.

  • Аналитично се проучват обективните потребности, които биха могли да предизвикат декларирания или показания интерес. Връзката потребност-интерес може да послужи за разконспириране на истината и факти, свързани с нея.

  • Съпоставят се декларирания от партньора интерес с други негови показани интереси. Липсата на хармония е сигурен знак, че налице може да е недобросъвестност.


Целеполагането – много отговорна база в осъществяването на външната политика. Интересът може да не предизвика поставянето на цел, ако външнополитическото ръководство счете, че не е съществен или няма възможности да го реализира. Въз основа на събраната информация се правят анализи и прогнози и се вземат т. нар. модални решения.
Външнополитическата цел – представлява съзнателно и желано изменение или запазване на определено състояние на международните отношения, което в някаква степен зависи от действието или бездействието на участниците. Съдържа ясно изразен волеви момент – т.е. субективно отношение към бъдещото състояние. Представлява мислено, идеално предвиждане на желания резултат, т.е. свързана е с бъдещо състояние.
Два елемента при определяне на външнополитическите цели:

  1. обективен – съответствие или несъответствие м/у целенасоченото поведение с факторите, които не могат да бъдат променени по волята на субекта.

  2. субективен – избор на най-желания вариант на едно ново състояние на международната реалност.

Целта е зависима от Интереса и Субективното разбиране на този интерес от ръководството на външната политика, т.е. Целта е функция от Интереса и Неговото разбиране.


Фази на външнополитическата активност:

  • Анализ на обстановката и съпоставяне със собствените интереси /съответствието е стимул за развитието на процеса/.

  • Определяне на нови състояния на реалността. /могат да бъдат благоприятни и неблагоприятни за субекта/.

  • Преценка на постижимостта или невъзможността да бъдат предотвратени тези състояния /в съответствие с наличните ресурси, съотношението усилия – средства/.

  • Избиране на желаното ново състояние на реалността /формулирането му като цел и тази цел става основание за действие или бездействие/.

Съществува неразривна връзка м/у целите и средствата. Формулирането на целта означава, че има ефективни средства за постигането и. Средството е винаги подчинено на целта, а тя определя кръга възможни средства. Политическата цел, обаче, определя, но не оправдава средствата. Начинът представлява комбинация от допълващи се едно друго средства за постигане на целта.


Дърво на целите – Съгласуването на целите се извършва на основата на висша стратегическа външнополитическа цел. Съществува йерархична зависимост, в която отричането на висшата цел е критерий за отричане на подчинената цел. Образува се вертикална и хоризонтална мрежа от връзки м/у различните външнополитически цели, важен процес, където е т. нар. разлагане на целите на няколко по-ограничени, постигането на всяка от които е етап в постигането на висшата. Графично това се поставя чрез Дърво на целите – основен метод във външнополитическия анализ.

Между целите може да съществува:



  • Пряка връзка – постигането на една цел е стъпка към постигането на друга.

  • Косвена връзка – висша и съподчинена цел не произлизат една от друга.

По съдържание те определят:

  • Отношението на субординация – вертикала, съподчиняване.

  • Координация – постигането на всяка цел не зависи от постигането на другите.

За да се осъществи ефективна външна политика трябва да се вземат предвид всички цели и връзки м/у тях. Дейността по целеполагането се състои както в избягването на целева несъвместимост /постигането на една цел прави невъзможно постигането на друга/, така и установяването на положителни взаимодействия м/у целите.


Избор на най-подходящ вариант/начин (различават се по използваните средства – принцип на различието на средствата) за постигане на една и съща цел (принцип на тъждеството на целите).

Изборът се базира на анализ на динамическите качества на ситуацията, водещ до:



  • Ситуация, която е достатъчно стабилна, за да не се очакват значителни промени.

  • Ситуация, която независимо от средствата се мени бързо.

  • Ситуация, която в момента е стабилна, но за в бъдеще могат да настъпят значителни промени.

  • Ситуация, която бързо се мени, но има перспективи за стабилизирането и.

Изборът на максимален вариант определя най-благоприятния външнополитически резултат. Достатъчно е да се сравнят предполагаемите крайни резултати от очакваната комбинация от средства и начини. Основното изискване при сравнението е крайният резултат да е реално достижим.

Максималният вариант не винаги е най-подходящия, особено при динамични международни ситуации. Това налага да се избере максимален вариант за конкретната ситуация, който в по-малка степен изпитва негативното въздействие на променящите се условия.


Каталог: 2017
2017 -> Bbc topGear #159: Най-добрите коли в света!
2017 -> 4 дни/3 нощувки 14. 04. 2017 17. 04. 2017
2017 -> На българска федерация по волейбол
2017 -> Firestone представи губа с дълъг живот Roadhawk е създаден за по-дълготрайно използване
2017 -> Бисер Иванов Райнов “подобряване на корпоративното управление чрез изграждане на базисен модел за вътрешен контрол”
2017 -> Програма по анатомия за студенти от ІІ курс медицина летен семестър 2016/2017 Лектор: Доц д-р Слави Делчев, дм
2017 -> Синхрон медия” оод
2017 -> за нашият клас. Пътуването ще се проведе от (10. 07) до
2017 -> Средно училище „антон попов”-петрич изпитни програми за определяне на годишна оценка на ученици
2017 -> Приложение №2 към чл. 6 Информация за преценяване на необходимостта от овос


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница