Всяка конфронтация е двуполюсна. Затова конфронтацията става най-естественото състояние на биполярността

• отношения между центровете и страните, които са включени в тях

• отношения между страните, включени в един и същи център

• отношения на страните в общ център и аутсайдерите, онези които остават отвън.

Заедно с това обаче, при подобна конфигурация тези три групи от­ношения придобиват неравностойно значение. Главна, решаваща става първата група.

Моноцентризмът възниква, когато много дълбоко се дебалансира съотношението на силите в определен комплекс на отношения или в пялата система. Тъй като тази конфигура­ция създава само един център на доминиране, тя въвежда под една или друга форма елементи, наподобяващи власт и управление, характерни за вътрешнодържавния правен и политически ред. В най-завършена и крайна форма конфигура­цията води към това, че самите отношения върху световната сцена за­почват да губят онова, което ги характеризира като международни.Това е конфигурация на хегемонизъм в международните отношения, изразяващ се в доминирането на една сила - отделна държава или мало-числена, но действаща единно група силни държави. От всички вариан­ти тя е най-неблагоприятна за международната общност, за нормалното функциониране на системата на МО. Моноцентризмът се утвърждава със сила. Моноцентризмът ограничава свободата и независимостта на другите субекти и по този начин разрушава компенсаторните елементи на системата
В реалните отношения върху международната арена елементите на моноцентризъм. на биполярност и на мултиполярност съществуват паралел­но, преплитат се, свързват се, рушат се и се заменят едни с други. Много често те съществуват в едно и също време в различни части и сфери на международната система.

Различията при процесите, произтичащи в различни сфери и подси­стеми на международната система - политическа, икономическа, воен­на и др. - значително усложняват структурното разнообразие, тъй като дават възможност за възникване на несъвпадащи структурни конфигура­ции. В средата на XX век. биполярносгга бе ясно очертана във всички сфери на МО.-два центъра в политиката, икономиката, военното противо­поставяне и т. н. През следващите десетилетия под влияние на иконо­мическото възраждане на западноевропейските държави и Япония, как­то и на бързото развитие на икономическата, а по-късно и на политичес­ката интеграция в Западна Европа възникнаха предпоставките в световна­та икономика да започне възникването на повече от два центъра и фор­миране на многополюсна, а не на двуполюсна структурна конфигура­ция. Създаването в Източна Европа на интеграционната структура на СИВ ускори развитието в тази посока. В края на столетието многополярността в световната икономика се очерта много ясно, докато биполярността се запази в сферата на военното противопоставяне и меж­дународната политика. Рухването на източния блок, разпадането на СССР, социалистическата общност, СИВ и ОВД разрушиха полити­ческата и военностратегическата двуполюсност на света. В новия век светът навлезе в условия на политическо и военно превъзходство на една единствена суперсила – САЩ , претендираща открито за световна хегемония.

• 
  След края на студената война започва да се гради нова глобална структурна система – зависимостта на интересите между отделните участници. Разкрива се тенденция на неантагонистична основа на системата на МО. Случват се редица локални конфликти, при което се засилва тази конфликтна тенденция в МО;
  
• 
  След Студената война системата на МО вече не е биполярна. Тази антагонистична основа ще се разширява и задълбочава.
  
• 
  Друга тенденция е, че водеща роля имат развитите западни демокрации – т. нар. водещи държави: САЩ разполага с достатъчно ресурси за глобална политика, Великобритания, Франция, Германия, Япония.
  
• 
  На преден план излизат регионалните отношения, възникват икономически формации: ЕС, НАФТА (Североамериканско сдружение за свободна търговия между САЩ и Мексико), ЦЕФТА (Централноевропейско сдружение за свободна търговия), G-24; АПЕК и др.
  
• 
  Активизиране на двустранните отношения.
  
• 
  След като системата вече не е биполярна се говори за това колко центъра на сила има. Основен въпрос е каква е системата понастоящем? Дали е универсална или йерархическа, еднополюсна или многополюсна. Отговор дава Хенри Кисинджър. Според него никоя държава не е влияела толкова осезателно върху системата на МО, както САЩ. Подходът на САЩ прагматичен и пресметлив, определен от икономическите им интереси. От друга страна техният подход е най-идеологизиран. Очертава две основни тенденции във външната политика на САЩ: тенденция към изолационизъм – развитие на ценности и идеали в собствената си страна; тенденция, свързана с присъщото им мисионерство в останалия свят – износ на ценности и идеали. Х. Кисинджър взема отношение и се опитва да даде визия на т. нар. Нов световен ред. Налице са и действат на глобално равнище две тенденции: 1.все по-нарастваща глобализация и 2. засилваща се фрагментация. Според него новия световен ред не е лишен от смутове. Свързани са с появата на три групи участници в системата, които претендират да са нации, но не притежават характеристиките нации. Това са:
  
• 
  Етническите отломки от бивши империи (СССР, Югословия);
  
• 
  Постколониалните държави – при тях границите им са административно очертани;
  
• 
  Държави от континентален тип, които претендират да са нации, но не са (Индия, Китай).
  

• 
  Икономическа мощ;
  
• 
  Военна мощ;
  
• 
  Технологична и информационна мощ;
  
• 
  Културна мощ– свързва се с масовост, разпространеност, привлекателност;
  

Разглежда МО и новия световен ред през призмата на цивилизациите и културата. Основната негова теза му е, че истинският сблъсък е между цивилизациите. Най-тежките конфликти са цивилизационните сблъсъци – става въпрос за сблъсък между културни идентичности, както и религиозната идентичност. Говори за няколко цивилизации:

• 
  Синоитска (Китай, но не само тя);
  
• 
  Ислямска (тюркска, персиийска субцивилизации)
  
• 
  Индуистка – с водеща Индия
  
• 
  Западна цивилизация – почива на западното християнство, но говори и за североатлантическа и отнася към нея – Америка, Австралия, Нова Зеландия
  
• 
  Латино-американска цивилизация
  
• 
  Руско-православна цивилизация –
  
• 
  Африканска цивилизация - с водеща ЮАР
  

Международните отношения в никакъв случай не са хаотични.Понятието „системност” е основно в теорията на МО и то създава основата, върху която се изграждат представите за разнообразните трансгранични взаимоотношения.Понятията за „система” и „системност” са в основата на цялото научно познание.

МО са своеобразен начин да се излезе извън рамките на държавно-териториалното разделение на света.Системата на МО е насочена към преодоляване разпокъсаността на световното общество.Възстановяването на цялостта му е социалната функция на системата.Тя трябва да създаде благоприятна външна среда, необходима за развитието на световното общество, за разширяване възможностите за международно общуване и сътрудничество. Нормалното състояние на системата на МО е това, при което международното общуване протича свободно и е във взаимен интерес, т.е. сътрудничеството е естественото състояние на международната система. Извеждането на системата от това състояние нарушава нормалното й функциониране.

Взаимодействието между компонентите и елементите на системата, както и между системата и външната среда, довежда до процеси на изменение на състоянията – това е движението на системата.Променя се поведението на субектите, възникват нови структурни конфигурации, появяват се нови, респективно престават да съществуват стари центрове на сътрудничество и съперничество. И именно това вътрешно и непрестанно движение характеризира системата като динамична. В системата на МО не настъпват скообразни качествени промени, независимо колко големи промени настъпват в политическото и икономическото устройство на субектите, независимо от това дали едни субекти изчезват, а други се появяват. Начинът, по който системата се изменя, е еволюционен, а не революционен. Неотменимо качество на структурата на системата е нейната устойчивост за продължителни периоди от време. Разбира се, устойчивостта не бива да се разбира като неизменност. Структурните отношения се разкриват само в процеса на движение на системата, в процеса на нейното функциониране и развитие. Промените в структурата на системата са по-трайни и дълбоки, защото засягат вътрешния й ред, те променят самия й начин на движение в системата, свързват се с развитието й.

20 век е богат на големи събития и промени върху световната сцена : две световни войни с интервал между тях от една 20 години; продължила четири десетилетия и половина студена война и пр. Трудно е да се отрече, че всички опити коренно да се измени системата са завършили неуспешно.Революция, държавен преврат, идване на нова политическа сила на власт и пр. могат да причинят радикални промени по отношение на външната политика на една държава или да разрушат съществуващите икономически връзки. В рамките на много кратко време цялата вътрешна система на социални отношения може да се преустрои. В системата на международните отношения обаче движението е различно. В отделни области са възможни внезапни промени на отношенията под влиянието на разнообразни причини, но като цяло световната система остава стабилна.

Тази важна особеност на движението на системата на международните отношения се свързва преди всичко със съчетанието на две основни причини.На първо място, това е наличието на компесаторни механизми и на активната роля на самуправлението в системата. Това позволява на системата, променяйки се, да запази основните си параметри. На второ място, отсъствието на общ център, който да бъде в състояние бързо да налага промените в системата. Разбира се, трябва отново да се подчертае, че системата на МО търпи изменения. Напр., в началото на 21 век системата е променена в сравнение с периода от края на Втората световна война. За да отговори на новата обстановка, системата премина в нови състояния, развива се, но това става в продължителни и плавни процеси. За универсалната система на МО са характерни еволютивните начини за промяна и развитие.

Причините за промяна в системата на МО са много различни, те са свързани както с отделните елементи и компоненти на системата, така и с външната среда. Влиянието, което един външен и един вътрешен фактор може да окаже, е много различно.Дори при различни условия един и същ фактор може да има различен ефект върху системата. Системата на МО е динамична, а заедно с това и много сложна.Промените в нея, формите на нейното движение и съответните закономерности, които ги определят, са извънредно сложни за анализиране. Основна причина за това е и друга важна особеност на международната система, а именно това, че вътрешното й движение се проявява в нея като цяло и заедно с това в множеството нейни подсистеми.Системата на МО има много широко множество на динамични равнища, като на всяко равнище ефектът от едно и също събитие има различно значение и последствия.

Движението в международната система става по два основни начина.При първия начин, след като външни или вътрешни въздействия предизвикат промяна в нея, тя се връща към предишното си състояние под влияние на стабилните връзки между елементите й. Този начин се дефинира като функциониране на системата.Например, вследствие на Втората световна война Германия престава да бъде Велика сила и бива разделена.Днес обаче, Германия, която постига единството си, е водещ елемент в Европа.При втория начин на движение, след като веднъж системата се е отклонила от състоянието си, тя не се връща напълно към него, а преминава към ново. В този случай говорим за развитие на системата. Основната разлика, която може да се открои между двата начина на движение в системата е това, че в първия случай тя съхранява основните параметри на структурата си, докато във втория случай, промените засягат нейната структура.

В процесана движение системата на МО гравитира около едно относително стабилно, свързано със запазване на основните й качества състояние, а именно хомеостазиса на системата.Израз на стабилността на системата е стремежът й да запази това състояние. Системата на МО е социална система и поради това за нея е характерна една особеност, която отличава запазването на хомеостатичното състояние при системи от такъв вид, в сравнение със системи от биологичен и механичен тип. При биологичните и механичните системи хомеостазисът се запазва почти винаги чрез връщане към съществуващото състояние, т.е. чрез процес на функциониране на системата. При системата на МО съхраняването на хомеостазиса се осъществява преди всичко чрез постоянното й развитие, чрез преминаването на системата в нови състояния, т.е. основната форма на движение на системата на МО е развитието й.

Системата на МО е извънредно гъвкава и подвижна. Движението на системата обаче не е безразборно и хаотично. За него са характерни типични, повтарящи се промени. При сходни ситуации промените също са сходни. Като част от човешкото общество системата на МО е подчинена на общите закономерности в общественото развитие.

Много от движенията на системата се предизвикват от външни явления, от процеси, развиващи се извън нея. Външната сфера на системата на МО е онова, което остава извън нея и с което по един или друг начин тя си взаимодейства. Промените в международната система трябва да се разглеждат като част от промените на обществото като цяло. Закономерностите в цялостното развитие на световното общество оказват влияние върху сферата на МО. Международните отношения, развитието на системата им, промените на техните състояния не биха могли да бъдат разбрани и осмислени правилно извън общия контекст на обществените отношения.


Външнополитически потребности, интереси и цели
Политика – Средство за реализиране на интереси, но за да се осъществи е необходимо:

• 
  Да се доловят, формират и насочат интересите.
  
• 
  Да се определят взаимните отношения на интереса.
  
• 
  Да се открият оптимални варианти за съчетаване на интересите.
  
• 
  Да се намерят най-подходящите и достъпни средства за реализирането им.
  

В политиката е абсолютно недопустимо дейците да се ръководят от своите лични отношения – гъвкавост, въображение, способност за нестандартно мислене. Но все пак политиката си има свои железни правила и закони, извън които гъвкавостта не бива да излиза. Политиката не бива да се строи на лични връзки и предпочитания, тъй като хората си отиват, но националните интереси остават.

• 
  Чрез органите за външно разузнаване и от други източници се търси допълнителна информация за взети, но скривани решения или за ценностната и приоритетна система.
  
• 
  От приятелски и съюзни страни се събират сведения относно декларациите за разбиранията за своите интереси, които даденият партньор прави пред тях, за изказвания на негови дипломати при други случаи.
  
• 
  Съпоставят се декларираните и показваните външнополитически интереси и намерения с реалните действия в рамките на по-продължителен период.
  
• 
  Аналитично се проучват обективните потребности, които биха могли да предизвикат декларирания или показания интерес. Връзката потребност-интерес може да послужи за разконспириране на истината и факти, свързани с нея.
  
• 
  Съпоставят се декларирания от партньора интерес с други негови показани интереси. Липсата на хармония е сигурен знак, че налице може да е недобросъвестност.
  

1. 
   обективен – съответствие или несъответствие м/у целенасоченото поведение с факторите, които не могат да бъдат променени по волята на субекта.
   
2. 
   субективен – избор на най-желания вариант на едно ново състояние на международната реалност.
   

Целта е зависима от Интереса и Субективното разбиране на този интерес от ръководството на външната политика, т.е. Целта е функция от Интереса и Неговото разбиране.

• 
  Анализ на обстановката и съпоставяне със собствените интереси /съответствието е стимул за развитието на процеса/.
  
• 
  Определяне на нови състояния на реалността. /могат да бъдат благоприятни и неблагоприятни за субекта/.
  
• 
  Преценка на постижимостта или невъзможността да бъдат предотвратени тези състояния /в съответствие с наличните ресурси, съотношението усилия – средства/.
  
• 
  Избиране на желаното ново състояние на реалността /формулирането му като цел и тази цел става основание за действие или бездействие/.
  

Съществува неразривна връзка м/у целите и средствата. Формулирането на целта означава, че има ефективни средства за постигането и. Средството е винаги подчинено на целта, а тя определя кръга възможни средства. Политическата цел, обаче, определя, но не оправдава средствата. Начинът представлява комбинация от допълващи се едно друго средства за постигане на целта.

Между целите може да съществува:

• 
  Пряка връзка – постигането на една цел е стъпка към постигането на друга.
  
• 
  Косвена връзка – висша и съподчинена цел не произлизат една от друга.
  

• 
  Отношението на субординация – вертикала, съподчиняване.
  
• 
  Координация – постигането на всяка цел не зависи от постигането на другите.
  

За да се осъществи ефективна външна политика трябва да се вземат предвид всички цели и връзки м/у тях. Дейността по целеполагането се състои както в избягването на целева несъвместимост /постигането на една цел прави невъзможно постигането на друга/, така и установяването на положителни взаимодействия м/у целите.

Изборът се базира на анализ на динамическите качества на ситуацията, водещ до:

• 
  Ситуация, която е достатъчно стабилна, за да не се очакват значителни промени.
  
• 
  Ситуация, която независимо от средствата се мени бързо.
  
• 
  Ситуация, която в момента е стабилна, но за в бъдеще могат да настъпят значителни промени.
  
• 
  Ситуация, която бързо се мени, но има перспективи за стабилизирането и.
  

Максималният вариант не винаги е най-подходящия, особено при динамични международни ситуации. Това налага да се избере максимален вариант за конкретната ситуация, който в по-малка степен изпитва негативното въздействие на променящите се условия.