31 май 2013 г. Тема: здравеопазване

Мисля, че идеите на новия здрaвен министър д-р Таня Андреева са правилни. Категорично лекарството за Спешната помощ, а и въобще за цялото здравеопазване е промяната в начина на финансиране. Всички знаят унизително ниското възнаграждение на колегите в Бърза помощ, като тук включвам не само лекарите, а всички - шофьорите и работещите в колцентрoвете. Българите са наясно, че това са хора, които работят 24 часа в едни от най-опасните обществени среди. Доказателствата за това се роят. Заради унизителните условия обаче няма достатъчно екипи за работа. В София работят около 15-16 екипа на денонощие, а трябва да бъдат 50-60. Нито един лекар не може да работи за 600-700 лв. Ние сме членове на ЕС и е добре да се сравняваме по възнаграждение с тях. Начална основна заплата от 1200 лв, колкото искат колегите, не е висока. С това показваме, че сме национално отговорни и оценяваме тежкото положение на страната ни. Друг проблем в Спешната помощ е и автопаркът. Той е ужасяващ, дори в страните в Африка няма толкова амортизирани линейки. Според бюджета на МЗ годишно на всеки от нас се падат по 1.50-1.60 лв. за Спешна помощ.

Най-после имаме здравен министър, който да вземе сериозна позиция по въпроса за финансирането. За какво лимитиране на медицинската дейност може да става дума, когато тези лечебни заведения работят със средства от здравни вноски. Тоест касата трябва да се приема като една обикновена банка, в която всеки българин си слага вноската. Как може тогава да имате лимит на средствата, които искате да изтеглите от вашата сметка. С отпадане на лимитите средства за финансиране ще има, защото 7,5 млн. българи трябва да дават 8% здравни вноски. Не е ясно дали държавата си внася редовно осигуровките на над 4 млн. граждани, които е поела. Това са нашите майки и бащи, деца и държавните служители. Освен това е противоконституционно касата да преразпределя парите ни - пациентът сам избира къде да отиде, а парите го следват. При един нормален начин на финансиране ще останат и нужните лечебни заведения - тези, които изберат пациентите. Това е като със супермаркетите - остават тези, в които влизат да пазаруват хората. И това е виждането на здравноосигурителния модел, няма друго. Отдавна обаче трябваше да се сложи ред в болниците. Не може на един квадратен километър да има една държавна и три частни клиники. Това е отново работа на държавата, тъй като тя издава лицензите за нови лечебни заведения. Но дори да има на един квадратен километър три болници, пациентите трябва да решат коя да остане. Ако те имат реално право на избор и отиват само в най-качествената, другите ще фалират.

Ясно е, че е недопустимо да се раздават лицензи навсякъде, а в отделни региони да фалират общински болници. Аз подкрепям изработването на здравна карта, която да определи базовите нужди за извънболнична и болнична помощ. Но всеки има право да открива нови лечебни заведения, а конкуренцията ще каже кой ще остане. От 2007 г. един лекар тялом и духом работи в една болница, а духом се води в още три. Когато всеки специалист работи на едно място, ще ни е ясно колко лекари и болници имаме.

Но сигурно това е един закономерен процес в мисленето на много хора от обществото ни, за да бъдат включени лекарите в един профсъюз с бръснарите, теляците и работниците по чистотата (не че тези професии са обидни). Едно трябва да знаят приятелите във Фейсбук на Ади - че в момента на Европа й трябват около 1 000 000 "балъчета". И още Уилиям Ослър е казал: "Здравият разум се среща рядко в областта на медицината и обикновено е обратно пропорционален на степента на образованост".

Подобни проекти бяха внасяни неведнъж в 41-ото Народно събрание, но последният стигна само до първо четене след близо 7-месечно протакане от управляващите. Вчера, докато депутатите приемаха 4-те законопроекта на всички парламентарно представени партии, син на сърдечно болен нападна лекарка от отделението по кардиология в разградската болница. Вбесен, че състоянието на баща му се влошава, нападателят посегнал да удари докторката.

Депутатите бяха съгласни и с това, че обезщетенията за отглеждане на малко дете трябва да се увеличат след 4-годишно замразяване. Представителите на ГЕРБ дори "със смирение" признаха грешките си по отношение на майките. Но от наличните средства ще стане ясно дали увеличението ще е от 1 юли или от 1 октомври.

НС прие с пълно единодушие инкриминирането на посегателствата срещу медици
Аида Паникян

Със 100% "за" депутатите от 42-то Народно събрание гласуваха първия си законопроект. С него се приема инкриминирането на посегателствата над медицински служители по време на изпълнението на служебните им ангажименти.

4 законопроекта от всички парламентарни групи постъпиха почти едновременно миналата седмица за промените в Наказателния кодекс. Повод за спешните им действия бе побоят, нанесен в София на екип на спешна помощ на 24 май. Последната подобна поправка в НК бе внесена през май м.г. от синия депутат д-р Ваньо Шарков, но бе приета на първо четене в края на годината в 41-ото Народно събрание. Поради множество отлагания не се стигна до второ четене. Затова сега процедурата започна от начало. В своя проект "Атака" предложи специална защита от закона да получат и учителите.

Законопроектите на Коалиция за България и на ДПС бяха приети с по 179 гласа "за", на ГЕРБ - със 183, на "Атака" - със 175, без нито един глас "против" и "въздържал се".

Между първо и второ четене законът ще бъде допълнен така, че в кръга от защитени да са и водачите на линейки, санитарите в спешните кабинети и др. служители, поясни пред ДУМА д-р Цветан Райчинов, председател на БЛС. Той изрази задоволството си, че проектът е приет на първо четене и изрази надежда, че ще мине на второ четене преди 15 юни.

Около 3750 медицински служители са ангажирани в системата на спешната помощ, близо 1150 от тях са лекари. Почти толкова са медицинските служители на над 55 г.

Между първо и второ четене ще предложа сред защитените професии да е и тази на инспекторите от ГИТ, отговори на ДУМА Тотю Младенов, бивш социален министър и настоящ депутат от ГЕРБ. Докато беше изпълнителен директор на ГИТ, Младенов многократно настояваше за различни видове специална защита на служителите, включително и да могат да носят оръжие заради зачестили случаи на заплахи, насилие и саморазправа по време на проверки.

В момента в НК е предвидено лишаване от свобода за "причиняване на телесна повреда на съдия, прокурор, следовател, полицейски орган, разследващ полицай, държавен съдебен изпълнител, частен съдебен изпълнител и помощник частен съдебен изпълнител, както и на митнически служител, на орган по приходите, на служител от Изпълнителната агенция по горите или на служител на МОСВ, осъществяващ контролна дейност при или по повод изпълнение на службата или функцията му". От 5 до 15 години е наказанието при тежка телесна повреда, от 3 до 10 - при средна, и от 1 до 5 години - при лека телесна повреда.

Здравната министърка д-р Таня Андреева обяви вчера, че е против либерализирането на режима на пушене в заведенията. Тя съобщи, че от МЗ няма да излезе предложение за либерализиране на забраната за тютюнопушене на закрити обществени места. Андреева обаче добави, че то може да стане със законодателна инициатива.

В момента един от приоритетите е осигуряване на нормално функциониране на спешната помощ, за да бъдат мотивирани кадрите, които работят в този сектор, заяви Андреева. "Ще подсигурим достатъчно добри възможности за развитие на кадрите в спешната помощ - заплащането им, специализацията на лекарите. Те трябва да работят в достойни условия на труд и в среда, която изисква тяхната компетентност", убедена е Андреева. Тя съобщи, че идната седмица ще се срещне с представители на сектора, за да начертаят заедно приоритетите.

"Ще се постараем всички лечебни заведения, независимо от собствеността им, да работят и по спешност. Например, ако стане инцидент в Драгалевци и най-близката болница е в Овча Купел, пациентът трябва да получи помощ там, а не да отиде в Окръжна болница", смята министърката. Според нея частните лечебни заведения трябва да участват солидарно с държавните и общински болници в покриването на спешността, която е скъпоструваща дейност. "Ако частните болници искат да ползват обществен ресурс, те трябва да работят при равни условия с всички останали лечебни заведения", убедена е министър Андреева.

- Повече от 10 години работя в системата и стъпка по стъпка съм се изкачвала в йерархията - бях специализант, лекар, участвах в управителни органи на болници, на Столичния медицински холдинг, а от година и половина съм директор на болница "Шейново", макар предимно в общинското здравеопазване, имам известен управленски опит и заради множеството проблеми, с които се сблъсквах, ми се наложи бързо да се ограмотявам. Но през последните 2 години все по-често си говорим с колегите, че не само болницата, но и цялото здравеопазване започна да се задъхва. И докато преди това нещата се усещаха само от мениджърските екипи, сега се усеща от цялото съсловие. И макар че напоследък това е клише, нито медицинските служители, нито пациентите са доволни от здравните грижи. Помислих си, че е крайно време да спра само да се оплаквам, а да се опитам и нещо да променя. Истината е, че не очаквах предложение за министерски пост, по-скоро виждах себе си в законодателната власт, но след разговори с г-н Орешарски и с г-н Станишев постепенно започнах да свиквам и с тази мисъл. Защото тяхното виждане е, че такъв пост трябва да се поеме от човек, който има опит в системата и поне до момента в професионален план не е компрометиран.

- Кое е първото нещо, което смятате, че трябва да направите като министър?

- Допреди няколко дни много смело заявявах първите си стъпки. Но от 2-3 дни получавам информация за правене на кадрови и нормативни промени в последния момент. Независимо че служебният министър обеща в парламента, че няма да прави повече промени, в понеделник е променена наредбата за трансплантации в частта за стандарта, назначават се хора, провеждат се набързо конкурси на държавни болници, подменят се хора в комисии, например в т.нар. фонд "Ин витро"... Така че все по-малко съм склонна да давам конкретни обещания, защото не знам какво точно ще заваря, дали те няма да ме задължат с някакъв ангажимент, не знам какви бомби със закъснител са заложени. Така или иначе има няколко изключително важни приоритета, които трябва в спешен порядък да се бъдат решени и се надявам да имам възможността за това. Това е спешна реформа в "Спешната помощ", защото в момента тя не работи на ниво. Там проблемът е преди всичко кадрови - колегите са немотивирани както от финансова гледна точка, така и от гледна точка на защитата им - изплашени са след последните случаи на нападения, има проблем и със специализациите на колегите ми. А спешната помощ работи на фронтовата линия на здравеопазването, тя е възлово звено в оказването на медицинска помощ.

- Не е без значение и оборудването на спешните центрове, а последните линейки са купувани по времето на министрите Гайдарски и Желев...

- Така е, автомобилният парк е много остарял, но в момента най-важни са кадрите. Парламентът трябва в спешен порядък да приеме законодателни промени, които да гарантират безопасността на колегите.

Второто важно нещо е отпадането на лимитите в болничната дейност. Болниците са със статут на търговски дружества, но не могат да генерират печалба или да поемат изцяло издръжката си в условия на ограничаване на прихода. Това трябва да се промени в най-кратки срокове.

- Това означава промяна в методиката на НЗОК за финансиране на болничната помощ, нали? Но управителят й д-р Пламен Цеков я защити преди дни в парламента...

- Да, той се опита да го направи, но не може да се лимитира дейност - когато пациентът има нужда от медицинска помощ, той трябва да я получи.

- А касата има ли достатъчно средства, за да финансира надлимитната дейност?

- Бюджетът на касата е достатъчен според мен, стига средствата да се разпределят балансирано. Прави впечатление, че в последните години имаше избрани болници, на които се даваше сериозен финансов ресурс, а други бяха ощетени. Ще дам за пример "Шейново", където за м.г. бе изработена дейност за 3 млн. лв., а за т.г. касата даде 2,5 млн. лв. От тези лимити страда най-вече общинското здравеопазване и най-големите болници. От информацията, изнесена от служебния министър, оставам с впечатлението, че големите болници все повече затъват, там са най-големите просрочени задължения - те колкото повече работят, приемат и лекуват пациенти, толкова повече задлъжняват. Това още повече доказва колко са недофинансирани клиничните пътеки... В тази посока има много работа.

- Управителят на касата онзи ден призна в парламента, че от 1,5 млрд. лв. за болнична помощ 300 млн. се управляват неефективно. Това са двойно повече пари от това, което се предвижда да се похарчи до края на годината за онколекарства. Ще поискате ли ревизия на средствата?

- Ще поискам среща с Надзорния и Управителния съвет на касата. Те са и контролни органи, и част от задълженията им е контролът върху изразходването. Обяви се, че са изразходвани неефективно тези пари, а нищо не е направено.

Третият приоритет е регулацията на цените на лекарствата, особено тези за социалнозначимите заболявания като рака, диабета, астмата.

- Скъпоструващите лекарства бяха прехвърлени в касата, имате ли идея за връщането им в МЗ, при условие че напоследък според пациентски организации сега хората имат по-лесен достъп до най-съвременни терапии?

- Според мен ГЕРБ прехвърлиха дейностите от МЗ към НЗОК само за да оправдаят липсата на 2-та милиарда лева от здравните осигуровки на всички ни. Категорично екипът, с който правихме програмата, сме на мнение, че всички разписани от закона дейности, които трябва да се ръководят МЗ като представител на държавата, трябва да се върнат там. Това не са дейности, които може да бъдат покривани от здравните осигуровки на хората. Ваксини, социалнозначими заболявания, интензивна помощ, репродуктивно здраве и пр. са все дейности, които са ангажимент на държавата и тя не трябва да се отмята от тях и да ги прехвърля на плещите на здравноосигурените, защото това са дейности от национална сигурност.

От друга страна, предстои да се види кой е по-добре работещият механизъм. Аз не виждам пречка търговете да се правят в болниците от гледна точка на достъпност. Но бюджетирането на тези лекарства трябва да бъде отговорност на държавата. Вчера разбрах, че за първото тримесечие на т.г. бюджетът за онколекарства е обичайният за първото тримесечие, но за следващите е намален наполовина в сравнение с предходни години. Ако не намерим механизъм да си върнем тази дейност и тя да бъде финансирана и от републиканския бюджет, още утре ще се изправим пред невероятен проблем - хората няма да имат лекарства, защото няма кой да им ги плаща... ГЕРБ са заложили доста мини по пътя ни и тепърва ще видим какво ще гърми. Затова смятам, че и в НЗОК, и в МЗ трябва да се направи финансов и юридически одит, за да знаем откъде тръгваме.

- Ще се наложат ли според вас кадрови промени, които да гарантират успех на идеите ви?

- Да. За мен резултатът винаги е свързан с хората, които провеждат дадена реформа. Може би ще има и сериозна редукция в администрацията в МЗ, защото тя е прекалено раздута и тромава. Освен това и оперативният екип - хората, които носят отговорност, ще бъдат напълно нови лица, преди всичко експерти.

- А откъде ще дойдат пари за стабилизиране на системата?

- Средствата в бюджета като част от БВП наистина не са достатъчни, но според мен при рационалното им разпределяне и планирането на разходите във времето, а не ситуитивно, както се правеше напоследък, може да стигнат. Друг път е мотивацията на хората, които не се осигуряват, да започнат да го правят.

- Как ще мотивирате тези хора? Част от тях просто нямат финансова възможност за това.

- Огромната част от хората не са доволни от услугата, която получават - това заявяваха те по време на предизборните ми срещи. Основна причина за това е разбитото доверие между пациенти и медицински служители. Това е най-трудното, защото най-трудно се връща доверие и се изчиства име. В последните 3 години управляващите се постараха доста да съсипят кариерите на лекарите.

- Как ще бъде решен проблемът с малките общински болници и болниците в пограничните райони? Какво ще правите с населените места, където в последните 3 години бяха закрити близо 20 малки болници?

- Преди управлението на ГЕРБ имаше един доста добре работещ механизъм. МЗ съвместно със сдружението на общините изработваше списък на малките болници в погранични и труднодостъпни райони. Това бяха около 50 болници, които получаваха директна финансова помощ от държавата. Не голяма, но достатъчна, за да могат да работят спокойно и хората да разчитат на адекватна медицинска помощ. Огромен проблем е, когато такава малка болница бъде закрита в място с недобре развита инфраструктура, а населеното място е далеч от други здравни заведения. А България е една от европейските страни, които са на последно място по достъпност до лечебни заведения... Затова по мое мнение, трябва да се проведат срещи със сдружението на общините, за да видим как да бъде подпомогнато здравеопазването на тези райони. Уви! Закритите болници трудно може да бъдат възстановени, защото със закриването им и медицинските кадри напуснаха тези населени места, но смятам, че може да бъдат изградени спешни центрове с медицински екипи, които да могат да окажат спешна помощ и след това да транспортират хората до най-близките лечебни заведения.