31 януари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

В сравнение с други общини София много изостава в реализацията на минералните си извори. Това заяви пред „Класа“ вчера зам.-председателят на СОС от ДСБ Вили Лилков. Той е и автор на предложението, според което в столицата трябва да се създаде специализирана структура, която да отговаря за минералните извори.

„Минахме с камера и установихме плачевното състояние на повечето извори. Някои от тях са пълни с камъни. Минералният извор в Княжево например е в отчайващо състояние, изворите в „Зона Б 5“ са буренясали и подивели. Затова трябва да се направят нови сондажи, да се установят химическият състав, дебитите, температурата. Чак след това трябва да дойдат мотивирани предложения за това, каква да бъде съдбата на всеки конкретен извор“, обясни Лилков.

През септември м.г. държавата прехвърли на общината 7 извора, които СО може да развива, да проучва или да отдава на концесия.

„Едва сега кметът предвижда в рамките на ДАГ да се създаде специализирано звено, което да се занимава с природните и минералните ресурси. Това звено би трябвало да включи в себе си геолози, хидрогеолози, архитекти и инженери, които да се заемат със сериозно проучване на съществуващите сондажи, за да се види какво е положението им към момента“, каза Лилков.

„За разлика от други общини, където минералните извори са еднотипни, водата в София е изключително разнообразна – тук има 8 типа минерална вода. Те стават за пиене, за лечение, за балнеология, за използване в различни видове напитки. Това е страхотно богатство за София, няма друга столица в Европа освен Будапеща, която да има такъв ресурс“, каза още Вили Лилков.

Големите извори в Чепинци и Световрачене са с пространство около тях, което позволява там да се изгради инфраструктура и да се развива туризъм. Общият устройствен план дори предвижда около някои от крайпътните минерални извори да се построят мотели. Други извори са по-ограничени, но пък позволяват изграждането на ефектни минерални чешми, като тази около Централна баня.


31.01.2012 г., с. 3
По данни на Colliers International за 2012 г.
Наемите за търговски площи в София ще падат, дискаунтъри атакуват моловете
Процентът на незаети магазини ще се запази около 6%
София заедно с Тирана, Атина, Братислава и Загреб са европейските градове от Източна Европа, където през 2012 г. се очаква спад на наемите на първокачествени търговски площи, сочат прогнози на Colliers International. За сметка на това по-скъпи ще наемите в Санкт Петербург и в Москва. Тенденцията, която очертават експертите, като че ли не е изненада на фона на третата вълна на откриване на нови молове, която предстои у нас и ще приключи през 2013 г. Дотогава се очаква да бъдат завършени 8 нови търговски центъра. Това са "Мега мол Люлин", "Парадайз център" и "България мол" в София. В Бургас - "Галерия Бургас" и откритият мол "Странд" ще отворят врати, в морската ни столица - "Галерия Варна" ще посрещне клиенти, а "Мол Плевен" трябваше да отвори през пролетта на миналата година. В Русе се очаква и "Гранд плаза Русе". Несъмнено отварянето на още магазини ще натисне надолу наемите на вече съществуващите, и то в условия на свито потребление и икономическа несигурност. Според някои експерти това ще наводни пазара в повечето от тези градове изключително много. Само за 2012 г. се очакват около 150 хил. кв. м нови площи. Очакваните цени за столицата може да паднат дори под средната сума от 30 евро за кв. м на месец. В някои градове в провинцията те може да се понижат и до под 5 евро за кв. м. Според Colliers обаче моловете ще продължат да имат работа най-вече заради навлизането на дискаунтърски вериги за модни и спортни облекла, които са планирали експанзия в България. Затова и няма да има увеличение на незаетите търговски площи. През второто полугодие на 2011 година незаетите площи в моловете са били около 6%, а тази година този процент няма да се увеличава.

Инвестициите в недвижими имоти през 2012 г. ще намалеят в Източна Европа основно заради свиването на икономическия растеж, общата пазарна несигурност и задлъжнялостта в сектора, посочват от консултантската компания Colliers International. Вложения се очаква да бъдат направени главно в Полша, Русия и Чешката република. Тези страни са привличали интереса и парите и през изтеклата година. Тогава 76% от сделките са били реализирани там. В България, Румъния, Унгария и Хърватия са били извършени едва около 12% от транзакциите. „Последният ни анализ в банковия сектор, включващ детайлно изследване на 45 кредитни институции, с които работим в Полша, сочи, че нови инвестиции могат да се очакват през първата половина на 2012 г. главно на пазарите в Полша, Чешката република, Русия и Словакия, коментира Деймиън Харингтън, директор изследователски и консултантски услуги за Източна Европа в Colliers International. През 2011 г. инвестициите в региона са били около 12 млрд. евро, което поставя миналата година на втора позиция по този показател след 2007 г., когато сумите са достигнали до 18 млрд. евро.

Въпреки че през последните години действията на държавата са пресекли много от незаконните действия, администрацията все още може да бъде пробита, посочи още той. Ако един бизнес може да донесе 30-40 хил. евро за 10 дни, той много трудно може да бъде спрян. За такива суми лесно могат да бъдат фалшифицирани документи и дори лични карти на хората. Оказва се обаче, че голяма част от нотариусите, които са извършвали преди измами, са загубили право да практикуват. Така подобни престъпления са отбелязали спад. През 2011 г. е работено по 14 случая на имотни мошеничества във всякакви форми, посочи още Ангелов пред БНР.

Много стъпки са предприети за ограничаването на измамите с недвижими имоти, потвърди пред „Класа“ и нотариус Красимир Анадолиев, зам.-председател на Нотариалната камара. Сред тях е възможността нотариусите да правят справки сред документите, за да се извърши легитимация на хората. Така се предотвратяват изцяло измамите с личните карти. От пълномощията също се съхранява копие при нотариусите, за да се противодейства срещу дописване или промяна в документите. При удостоверенията за наследници също имаме сериозна крачка в борбата с мошеничествата заради достъпа до националната база с данни, за да могат нотариусите да правят справки, допълни още Анадолиев.

При публичните продажби през 2011 г. е имало истински бум в сравнение с година по-рано. През 2012 г. те ще се увеличават дори повече, пък посочи Георги Палпурин, управител на сайта за публични търгове targ.bg. Реализираните вземания са били на стойност от 700 млн. лв., а около 6 хил. имота са били продадени. Хората са се насочили към подобен тип сделки, главно заради по-ниските цени на имотите, които се предлагат на тях. Загубите при принудителните продажби са около 25% от стойността, а в такива сделки участват едва около 30% от играчите на пазара. Според експертите спадът в сектора на недвижимите имоти ще бъде преодолян изцяло едва след 4-6 години.

България подкрепя идеята Германия да поеме водещата роля в Европа, както и идеята за по-твърд курс към икономии в европейски мащаб, обобщава президентът на България. По думите на Росен Плевнелиев, бъдещото поколение също трябва да може да финансира своите приоритети, а канцлерът Меркел може да разчита на държавите от Източна Европа – членки на Европейския съюз.

В Южна Европа много политици и граждани намират изискванията за икономии за твърде тежки, казва Плевнелиев и подчертава: „От времето на Конрад Аденауер Германия има исторически ангажимент към европейското единство“.

Държавният глава е на мнение, че България може да послужи за пример на обхванатата от криза Гърция и ако го последва, е възможно радикално да намали задълженията си. Росен Плевнелиев припомня, че преди 10 години общата задлъжнялост на България е била 100 процента от БВП, а днес е едва 16% от БВП. Президентът посочва още, че в края на 90-те години общата задлъжнялост на Гърция също е била малко над 100 процента, но днес вече е достигнала 170% от БВП.

В нашата страна драматично бързо и много беше приватизирано. У нас бяха съкратени 100 000 работни места в строителния бранш и 15 000 в обществения сектор, разяснява Плевнелиев и допълва, че в Гърция трябва в кратък срок да бъдат съкратени 100 000 работни места.

„Файненшъл таймс – Дойчланд“ пояснява, че БВП на глава от населението в Гърция е почти два и половина пъти по-висок в сравнение със съседната й България, която влезе в Европейския съюз през 2007 г. Посочва се, че двете държави са сравними като население: България има 7,5 млн., а Гърция – 11 млн. души.

Президентът поясни, че граждани са сезирали вече ВАС.

Това не е толкова голяма драма, за каквато се представя. Много компетентни юристи са работили години в екипа на Георги Първанов по този казус, допълни още Росен Плевнелиев. Той разясни, че юристите са на две различни мнения, като преобладаващо е, че не е било необходимо да се издава втори указ, след като първият не е отменен.

Ако все пак се наложи тезата на по-малката част от юристите, които считат, че е трябвало да се напише нов указ, тогава ще мислим какво трябва да направи президентската институция, обясни президентът Плевнелиев.

всъщност се случваше между 1997-2007 г.: държавата прода­ваше, трупаше резерв, след това изплащаше стари облигации и така бе сведен дългът до тези ниски нива.

Изваждането на пари от Сребърния фонд и инве­стирането им в държавни облигации е безкрайно неудачно. Самата идея е топ да бъде резерв, в който да има пари, а не просто хартийки. Това са средства, които трябва да подпомогнат в бъ­деще пенсионната система, и са част от фискал­ния резерв. Най-добрата стратегия за изплаща­нето на падежа на облигациите през следващата година прин­ципно е генерирането на достатъчно приходи в бюджета, за да може да се посрещне подобно плащане. Това към днешна дата очевидно няма как да стане. Затова най-нормалната практика, когато има голямо плащане по дълга, е да се поеме нов дълг. Няма смисъл да разграничаваме вътрешен и външен дълг, защото в крайна сметка идеята е да се наберат едни средства, срещу които се плаща доходност. Рефинансирането на дълга изглежда като нормален вариант, записан дори в За­кона за бюджета. Например от приватизация е много трудно да се прогнозира какви ще се приходите в рамките на една го­дина, освен това тези пари би трябвало да отидат в Сребър­ния фонд. Ако е приватизация на товарните превози например, постъпленията ще влезнат в БДЖ.

Щом тези средства в крайна сметка ще бъдат възста­новени от ИСПА, нашия бюджет няма от какво да се безпокои. Дунав мост 2 е твърде важен за европейската транспортна система и трите държави, пряко заинте­ресовани от него - Гърция, България и Румъния. Освен това за последните две от тях той е важна част от из­пълнението на Дунавската стратегия.

- Сега подписахме меморандум за разбирателство с цел укрепване на експертизата, най-вече при подготовката на големите инфраструктурни проекти, тъй като там в момента има известен дефицит. Много е важно за следващия програмен период да не допускаме грешките от настоящия и да имаме подготвени проекти. Посланията, които бяха дадени от еврокомисаря Йоханес Хан по време на подписването на меморандума, бяха именно в тази посока. Пред България има три ключови стълба. Единият е макроикономическата рамка, това, че сме от малкото страни в ЕС, които спазват критериите за дефицит и публичен дълг. Вторият стълб е, че страната ускори усвояването на европейските средства, където отчитаме двоен ръст. Този темп е устойчив през последните 2 години. Имаме какво да желаем още и затова бяха подписани меморандумите с финансовите институции. Третият стълб е, че България очерта своите приоритети в инфраструктурата, енергийната ефективност, инвестиции в транспортната инфраструктура, в сектора „Води и околна среда“. Цялостната философия е първо да се определят какви са нуждите, а после и приоритетите, за да се определи в кои оперативни програми колко средства ще са необходими за реализацията. А не както беше досега – има определени средства, които по някакъв начин трябва да бъдат усвоени. Надявам се, че през следващия програмен период ще имаме стратегия, план за действие и яснота как ще се сформира мениджмънтът на оперативните програми.

- Това означава ли, че няма да има финансова рамка, която да определя колко средства ще се разпределят по програмите?

- Ще има, но все пак ще се съобрази с приоритетите и там ще се насочват финансите. Това беше препоръката на нашата парламентарна комисия - да се направят междинните оценки и да се преориентират средства към осите с най-голяма необходимост. Така ще се понижи рискът от загуба на европейски средства.

- Къде се определят най-слабите страни в усвояването на евросредства в последния доклад на комисията?

- Ахилесовата пета все още е административният капацитет. Вече има известна устойчивост и задържане на кадрите, което е допълнителен аргумент към дебата дали да бъде променена системата, дали да има една агенция, или да се надгражда досега съществуващата система. Моето лично мнение е, че предвид кратките срокове, с които разполагаме, не трябва да се прави рязка промяна, а да се надгражда съществуващата система, която е по-децентрализирана. Срещаме проблеми при оперативните програми, където основен бенефициент са публични представители като общините. След изборите всички стари и нови кметове обявиха, че първата им задача е да усвояват европейски средства. Предупредихме, че през 2012 г. трябва да се договарят в максимална степен средствата, за да може през втората половина на 2012 г. и през 2013 г. да стигнем до същинското усвояване. За новия програмен период трябва да имаме визия, стратегия, план, за да не повтаряме грешките от настоящия. Тогава ще стане ясно колко оперативни програми ще са необходими и как да се менажира процесът. От гледна точка на нормативната уредба в момента има много постановления и поднормативни актове на правителството. Хубаво е през следващия програмен период да се помисли за единна рамка – дали ще е закон за европейските средства или под друго наименование, за да може цялата материя да се обедини, а не да е в множество поднормативни актове.

- При упражняване на контрола върху изпълнение на проектите срокът за разглеждане на всеки един случай, където е регистрирана нередност, бе намален до 3 месеца. Забелязва ли се напредък в контролните функции и има ли още нещо да се желае?

- Винаги има какво да се желае, но при положение че сме към средата на този програмен период, промени няма как да се случат в процеса на процедурите, защото те са заложени още през 2007 г. Но в следващия програмен период това може да се преодолее. По отношение на електронното подаване на документите през миналата година има първи резултати и вече няколко оперативни програми стартираха по този начин, а за други предстои. Стъпката към електронна стандартизация и управление е допълнителен стимул за повече прозрачност на процесите.

- Бизнесът се оплаква от невъзможността на малките и средните предприятия да реализират проекти по оперативните програми. Както от фонд към програма „Джереми“ не е усвоено нито едно евро, така и от Програмата за развитие на селските райони разглеждат проекти при ограничен бюджет, защото са подадени три пъти повече проекти. Как ще помогнете на малкия и средния бизнес да стигне до усвояване на евросредства?

- Специално по „Джереми“ е важно парите да достигнат до бизнеса, защото те се отчитат като усвоени, но в крайна сметка трябва да стигнат до крайния бенефициент. По отношение на Програмата за развитие на селските райони ще е голямо предизвикателство и през следващия програмен период за българските земеделци, защото ЕС все повече ще върви в посока на биоземеделие, все повече средства ще се отпускат за т. нар. зелени проекти. Това означава, че трябва да отговорят на по-високи изисквания. Нашите бенефициенти все още не чувстват необходимостта да се направи тази стъпка. Надявам се това да стане с течение на времето. През сегашния програмен период най-много средства няма да се усвоят по тези мерки, така че българското земеделие трябва все повече да се ориентира към биологичното фермерство.

- Пет години вече членуваме в ЕС. Какви са поуките ни?

- България вече осъзнава, че тънкостта на членството е всъщност да правиш не това, което изискват и очакват от тебе, а да го правиш изпреварващо, да налагаш умни правила съобразно националния си интерес, но мислейки в общоевропейската рамка. Другото е да не казваш „да“, преди да бъдеш питан. Това са важни изводи, които трябва да направим, за да отстояваме своята позиция в Брюксел. Вече са видими резултатите, които новото правителство наложи, и както казва Данута Хюбнер, председателят на регионалната комисия в Европарламента, трябва да тичате, за да може в максимална степен да отговорите на очакванията и на това, което е предоставено като ресурс. Невидимите резултати са, че всеки гражданин има възможност свободно да пътува, да се сдружава, да комуникира, да учи...

- Но България все още не е в Шенген.

- Не сме в Шенген, но най-малкото показваме личната си карта и минаваме границата, така че това ни дава ЕС и трябва да го ценим. Затова лично аз съм удовлетворена, когато се казва, че България е сред страните с най-голям процент еврооптимизъм.

- Но покрай кризата еврооптимизмът и на българите като че ли започва да повяхва?

- Кризата е много благодатна почва за популизъм и за пронационалистически настроени движения. Искрено се надявам, че българските граждани няма да се подхлъзнат по тази почва. В момента са подложени на изпитания истинските ценности, на които се базира ЕС – солидарността и справедливостта. Не мисля, че има друга алтернатива освен проевропейско развитие.

- С каква скорост трябва да тичаме през 2012 г.?

- 2012 г. е ключова за три неща. Едното е по отношение на дебата за многогодишната финансова рамка в периода 2014-2020 г. - да отстоим позициите за новата кохезионна политика. Това означава да има достатъчно евросредства и през следващия програмен период за България. При първоначалния вариант имаме шанс да получим между 15% и 20% повече средства. Все още сме със статут на развиващ се регион и това ни дава възможност да получим повече пари. Вторият важен момент е да станем част от вътрешното интеграционно пространство, говоря за присъединяване към Шенген. България изпълни своите критерии за поетапното отваряне на границите, така че се надявам и Холандия да подходи политически отговорно. По отношение на европейските средства е много важно да ускорим темпа, за да можем до 2014 г. да усвоим максимално средства. Тази година е важна и за механизма за сътрудничество и оценка, защото ще е годината, в която ще се направи цялостна оценка на този механизъм на ЕК, доколко е ефективен, доколко е помогнал и на България, и на Румъния в сферата на борбата с организираната престъпност и корупцията. По отношение на съдебната власт Румъния вече излезе с позиция – правосъдният министър се произнесе за отпадане на този мониторинг, т.е. те смятат, че могат самостоятелно да реализират своите реформи, без да е необходим мониторинг от страна на ЕК. Това е прагматично и правилно решение, защото е важно за формиране имиджа на страната и към външните инвеститори и партньори. Нашият министър на правосъдието все още не е излязъл с такива позиция. Искрено се надявам да се работи в тази посока. Трябва да решим дали ни е нужен механизмът, за да се случват реформите, или смятаме, че можем да ги продължим и без него. Тук ще е ключова позицията на независимата съдебна власт, защото критиките в последните доклади на ЕК са в тази насока. Направихме много за промяна в редица закони и в Наказателния кодекс, и в създаването на специализирания съд, и за Закона за обществените поръчки. Предстои да приемем закона за конфликта на интереси, както и за гражданската конфискация. Знаете, че миналата година този закон не мина, а той бе очакван от нашите партньори. Съдебната власт също трябва да има осъзната необходимост да се реформира, защото навън всички сме България. Не можеш там да разделиш парламента от изпълнителната власт, за марката „България“ трябва да се грижим всички еднакво.