31 януари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Изтегляне 1.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Цветослав Цачев, "Елана"
- Финансови показатели и промяна спрямо 2010 г. (в хил. лв.)
- 31.01.2012 г., с. 20-21 По пътя на гръцкия капитал Благоевградска област очаква да привлече инвеститори с нови бизнес зони и по-евтини общински земи
- Областта накратко Плюсове
- Минуси -Ниски заплати -Ниско ниво на образование -Сравнително високо усещане за корупция Рискове
- Атанас Камбитов, кмет на Благоевград
- Крум Геров, собственик на хлебозавод 20-а
- 31.01.2012 г., с. 22-23 Туризъм Сезон с повече оптимизъм
- 31.01.2012 г., с. 22-23 Забележка на бизнеса: Администрацията бърка посоката
- 31.01.2012 г., с. 15 Ще изградим 200 км газопроводи за три години Изпълнителният директор на "Булгатрансгаз" Кирил Темелков пред "Капитал Daily"
Петко Вълков, "Бенчмарк" "Голямо значение ще имат отчетите за първото тримесечие, които ще покажат околко дружествата ще са засегнати от забавянето на растежа в ЕС" Цветослав Цачев, "Елана" "Някои компании са засегнати от поскъпването на суровините и растящите разходи за производство, но в по-дългосрочен план това ще се изглади" Финансови показатели и промяна спрямо 2010 г. (в хил. лв.) Компания Печалба Промяна Приходи Промяна Дългове над 12 месеца Промяна Албена 8 467 -9% 82 428 3% 87 299 -13% БТК 8 416 -93% 905 830 -18% 44 798 -6% Българска фондова борса 382 - 3 034 23% 26 -4% Видахим -4 152 - 62 643 6% 0 - ЕВН Електроснабдяване 12 176 50% 643 643 -1.3% 1 652 74% Лавена 457 167% 5 960 36% 4 008 32% Лесопласт 2 009 - 42 009 7% 1 330 -15% Петрол 11 388 -13% 584 186 5% 183 871 22 489 Слънчев бряг -1 684 -75% 3 180 84% 0 - Топливо -3 606 178% 204 353 14% 4 756 -1.5% Трейс груп Холд 6 576 -52% 163 253 9% 8 166 -51% Явор-Петрич -271 26% 245 -40% 19 -98% 
31.01.2012 г., с. 20-21 По пътя на гръцкия капитал Благоевградска област очаква да привлече инвеститори с нови бизнес зони и по-евтини общински земи Весела Николаева Областта около Благоевград има две от може би от най-важните предимства за развитие на бизнес – съседство на две граници и хубави пътища. Към останалите можем да добавим достатъчно богат ресурс за развитие на туризъм и два университета, от които в общината идват значителни приходи. Най-общо икономиката в региона се крепи на туризъм, лека индустрия, дърводобив и дървообработване, а балонът с ваканционните имоти е оставил доста следи в курортите на областта. Тя продължава да бъде на предни позиции по брутен вътрешен продукт – на шесто място сред областните градове. Освен на бюджета си общината в Благоевград разчита много на парите от студентите – на месец те оставят около 6 млн. лв. в града по данни на кмета Атанас Камбитов. За сравнение – годишният бюджет на общината е около 40 млн. лв. Планове в кризата Почти няма компания, която да не е била засегната от кризата, но в същото време много фирми отчитат положителния ефект от проблемите на Гърция. По думите на Камбитов (ГЕРБ, доскоро депутат) много капитали от Северна Гърция се движат към България и общината трябва да се опита да спре поне част от тях в Благоевград. Става въпрос не само за прехвърляне на пари от гръцки към български банки, за което много хора тук говорят, а и за преместване на производства. Югозападна България има и много лоши спомени от гръцки работодатели, основно шивашки фирми, които са изчезвали, без да платят заплати и данъци. Областният управител Костадин Хаджигаев смята, че това време е отминало благодарение на контрола от страна на държавата и сега областта може да се възползва от това движение на капитали. Кризата сред гръцкия бизнес обаче има и обратна страна – вече затворени предприятия, основно около южната граница. Камбитов има много амбициозен план за развитие на региона – изграждане на международен изложбен център, чрез който и малки местни фирми да могат да се свържат с клиенти и да представят продукцията си. В момента за по-малките това е свързано с непосилно високи разходи, обяснява Камбитов, който доскоро е ръководел "Камбитов и син" – компания за дърводобив, търговия с метални и строителни материали. Сред плановете на общината е и индустриален парк. В голямата си част тези намерения зависят от изграждането на магистрала "Струма". По наблюдения на областния управител Хаджигаев икономиката на местата, през които минава магистрала, бележи ръст с около 20% след построяването й. Условия за инвестиции Повечето оплаквания на фирмите в региона са от бавни процедури, неадекватни програми, излишни проверки и бюрокрация. Поне на думи кметовете дават заявка за промяна и по-бърза работа. В Благоевград ще се гласува предложение на Камбитов услугите да бъдат нормални и експресни, съответно с различни такси. В Разлог местните данъци и такси са намалени още преди две години, а кметът Красимир Герчев обещава лично съдействие и земя с ниска цена, ако някой инвеститор иска да дойде в общината. Той самият казва, че би искал да привлече фармацевтично производство. В Гоце Делчев намаление на такси и данъци е имало миналата година, а общината смята да поеме изграждането на ВиК за нови компании. От една година е заделен и терен за бизнес зона от 70 дка, в която може да се договори по-евтина земя. Принципът е – колкото повече работни места се създават, толкова по-евтино общината може да продаде терен. Според изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ) "Местни условия за правене на бизнес 2011" област Благоевград е чак на 20-а позиция сред българските области по общи условия за развитие на бизнес. Най-проблемните места са образованието на работещите, ниските нива на заплатите, корупцията и издаването на разрешителни за строеж. По данните на ИПИ областта е с едно от най-високите нива на заетост в страната – 53.6% от населението работят, но в сравнение с другите области обхванатите от трудовия пазар висшисти са най-малко – малко над 14%. Средните заплати като цяло не са високи. По оценка на местни хора в областния град те са около 400 - 600 лв., а в по-малките населени места са още по-ниски. Според изследването на ИПИ средната заплата за 2010 г. е 452 лв. Гърците носят и печалба Макар да звучи парадоксално – кризата в Гърция вече дава положителен ефект за областта, особено в най-близките до границите общини. Това се забелязва в търговията, която се радва на сериозен приток на гръцки купувачи, за които е по-изгодно да пазаруват у нас. Веригите за хранителни стоки като "Пени" и "Лидл" в Гоце Делчев бележат рекордни посещения в почивните дни и по думите на местни хора те все повече се засилват с продължаването на кризата в южната ни съседка. Печалба имат и производители – от хлебозавод "Крум Геров" казват, че продажбите им на гръцкия пазар постоянно се увеличават. Като причини от дружеството посочват по-ниската цена на техните продукти в сравнение с произведеното в Гърция. Според собственика Крум Геров кризата им е дала добри възможности и миналата година продажбите им са нараснали с 20%. Местни търговци обаче имат други оплаквания от гръцките клиенти – неприятното пазарене навсякъде, за да платят по-малко – дори в аптеки или при покупка на дребни неща като козметика. Областта накратко Плюсове -Близост до Гърция, Македония и Сърбия -Добре развити браншове и компании от по-слабо засегнати от кризата сектори – пивоварна, "Благоевград БТ", винарски изби, производство на колбаси -Два университета в областния град -Ниски местни данъци и такси в сравнение с други области -Ниска безработица Възможности -Добра инфраструктура, строяща се магистрала "Струма" -Потенциал за още развитие на туризма, включително селски и екологичен -Нови бизнес зони в общините Минуси -Ниски заплати -Ниско ниво на образование -Сравнително високо усещане за корупция Рискове -Зависимост от гръцката икономика и капитал -Презастрояване на курортите -Задълбочаване на кризата би ударило традиционни сектори като туризма и дървообработването Атанас Камбитов, кмет на Благоевград В момента всички капитали се движат от Северна Гърция към България. Идеята е да спрем част от тях тук. Имаме всички условия да станем регионален бизнес център. "За мен понятието "криза" не съществува, тя е само в главите на хората" Крум Геров, собственик на хлебозавод 20-а позиция заема област Благоевград в класацията на Института за пазарна икономика "Местни условия за правене на бизнес 2011" 1.98 млрд. лв. е брутният вътрешен продукт на областта за 2009 г., което я нарежда на шеста позиция в България, по данни на ИПИ
31.01.2012 г., с. 22-23 Туризъм Сезон с повече оптимизъм Местните хотелиери се оплакват от нелоялната конкуренция на места за настаняване на ръба на закона През седмиците преди Световната купа по ски в Банско е спокойно и преобладаващата част от хората по улиците са или местни, или чужди туристи. Българите са малко и идват най-вече в края на седмицата. Туристическият сезон върви не по-лошо от миналата година и с напредването на зимата се очакват повече туристи. Част от хотелиерите отчитат подобрение в сравнение с миналата година, за други нещата не са толкова добре. В съседния Разлог туристите са повече, но според кмета Красимир Герчев причина са повечето места за настаняване. По-добра година Марияна Спасова, председател на Туристическата асоциация в Банско, обобщава, че до средата на януари сезонът е вървял успешно и се надяват с хубавата зима да се увеличават и туристите. „Нещата не са толкова зле, напротив - досега резултатите ни дават основания за по-голям оптимизъм и ръст", коментира Малин Бистрин, съсобственик на комплекс „Молерите". Наталия Краварова от хотел „Чичо Цане" казва, че поне за тях сезонът е по-слаб от миналата година, липсват българските туристи, а македонци и сърби предпочитат апартаментните комплекси, където е по-евтино. Местните хотелиери се оплакват от нелоялната конкуренция на многото места за настаняване на ръба на закона - къщи и комплекси, които не са категоризирани, не са регистрирани и съответно плащат много по-ниски или никакви данъци и такси. По този начин те силно подбиват цените, смятат Краварова и Спасова. По думите им контрол върху тях почти няма и това положение принуждава легалните хотели с категоризация да смъкват цените до много ниски нива, под които биха работили на загуба. „Проверяващите отиват в категоризираните, защото те са известни, другите ги няма. Просто така е направен законът", коментира Спасова. Ски или гори Хотелиерите и кметът подкрепят напълно поправката в Закона за горите, която ще дава възможност ски пистите и лифтовете да се строят много по-лесно. „При всички положения трябва да си пазим гората, но един зимен курорт не може без писти", казва Марияна Спасова. Според нея е напълно възможно да се използва чуждият опит и да се намери баланс между опазването на гората и развитието на курорта. При сегашното положение с толкова много легла Банско трудно се оправя с една писта и има нужда от още, смятат местните. Подобни са настроенията и в съседния Разлог: „Ние тук не сме някакви първобитни хора, които искат да си изсекат гората и да бетонират всичко. И ние искаме да ни е хубаво и разбираме, че с природата ще привличаме туристи", казва кметът Красимир Герчев. Преди време, когато в началото на 90-те години е имало масова безработица, е започнал и незаконен дърводобив. Ако хората нямат работа, която може да се осигури и от туризъм, и от малки производства, отново ще стане така, прогнозира Герчев. Снимка на три колони - От Туристическата асоциация в Банско обобщават, че сезонът върви успешно и се надяват с хубавата зима туристите да се увеличават
31.01.2012 г., с. 22-23 Забележка на бизнеса: Администрацията бърка посоката Тромавото обслужване, бездействието срещу сивата икономика и излишни проверки на легалните фирми са основните оплаквания сред предприемачите в региона 11% е безработицата 6 областта към края на миналата година Лека промишленост, винарни, дърводобив и мебелно производство. И, разбира се, туризъм. Това са основните браншове, които крепят икономиката около Благоевград, Разлог, Гоце Делчев и Банско. Оплакванията на компаниите от кризата се споменават между другото, сериозни конфликти с местната власт не виждаме, а повечето кметове имат доста амбициозни планове за развитието на общината си. Отношенията на бизнеса с общинските и държавните ведомства обаче не вървят съвсем по мед и масло. Много проверки в легалната икономика и почти никаква борба със сивата, прекалено малко усилия, за да се създадат условия за предприемачи, а понякога и закриляне на близки до местната власт фирми и мудна работа с останалите. Това е обобщеният коментар на предприемачите в областта. Малките общини като Якоруда й Гърмен пък страдат от силна зависимост от тютюна и ниска квалификация на хората. По думите на областния управител Костадин Хаджигаев хората там трудно привикват да работят нещо различно от гледане на тютюн и дърводобив и трябват повече усилия, за да бъдат насочени към друга работа. Глобални и местни трудности „Проблемите на бизнеса са като навсякъде. Местните власти трудно биха могли да повлияят на икономиката, могат единствено да привличат чужди инвеститори и да намаляват данъци и такси", казва Николай Бошкилов от винарска изба „Бошкилов" в Благоевград. По въпроса за местните данъци Бертрам Ролман, собственик на „Пирин-Текс" - Гоце Делчев, смята, че те са много високи, а самите общини не правят много за привличане на инвеститори. Тези, които са решили да правят бизнес, трябва сами да се преборят за свързване с комунални услуги, транспорт на служители, отбелязва той. Ролман е на мнение, че местните власти трябва да използват парите, които им се отпускат, например по европейски фондове, за да помогнат за създаването на работни места, а не „за красота на тротоари и паркове". Според предприемачите работата на местната администрация често е насочена в грешна посока, което не е градивно за развитието на бизнеса в района. Ролман се оплаква, че служители от данъчните или проверяващите за услови- ята на труд непрекъснато следят легалните фирми и опитват да намерят и най-малкия пропуск, за да наложат глоба. Подобни са оплакванията и на Анжела Лазова, собственик на мебелна компания „Висота": „Постоянно се проверяват легалните фирми, а се подминават цехове, които работят без никаква регистрация, без да i !лащат данъци и осигуровки." Подобно недоволство има и сред хотелиери в Банско, според които нерегистрирани къщи и апартаментни комплекси предлагат подобни на тях услуги на много по-ниски цени (виж текста по-долу). Дефицит на работници „Защо нито един служител от Бюрото по труда не дойде да ме попита от какъв служител имам нужда?", пита Лазова. Въпреки развитото в региона дървообработване такъв техникум има само в Банско и е трудно учещите там да пътуват до области и я град, обяснява тя. Проблемът със служителите стои и пред Ролман. Това е една от пречките за развитието на икономиката, смята той. Липсата на специалисти е големият проблем на фирмите в България, защото тук остават само служители без квалификация и такива, които държат да имат висше образование без значение дали могат да работят реално с дипломата си, смята Ролман. Може да изглежда малко странно на фона на два университета, но Благоевград е на едно от първите места по дял на служителите без висше образование, сочи изследване на Института за пазарна икономика. Крумеров, собственик на едноименния хлебозавод в Гоце Делчев, разказва, че преди да започне работа с напълно автомагизираните производствени машини, в хлебозавода са имали проблеми с работниците и намирането на добър персонал. В момента при много малка част от производството има намеса на човешка ръка и персоналът е доста по-малко, отколкото при хлебозаводи с аналогичен капацитет, обясняват от компанията. Примери от Гоце Делчев Гоце Делчев често е даван като пример за успешно развиващ се град в кризата: тук е един от най-големите работодатели в страната -„Пирин-Текс" с над 3 хил. работни места, значителен брой no-малки фирми, много млади хора и безработица от около 9% в края на миналата година. Заплатите като цяло са по-високи от тези в съседни общини и според местните хора „Пирин-Текс" е една от причините и за това, и за по-ниската безработица. Макар кметът на Гоце Делчев Владимир Москов да печели вече пети мандат (БСП), фирми от общината не са особено доволни от работата му. „С бездействието и бюрокрацията се пречи много", коментира Крум Геров и определя общинската администрация като забатачена. Москов обаче разказва, че са помогнали на местните компании, като са разсрочили дълговете им към общината, което поне донякъде би трябвало да помогне за междуфирмената задлъжнялост, от която всички се оплакват. Снимка на пет колони - Липсата на квалифицирана работна ръка е една от пречките за развитието на местната икономика, смятат представителите на бизнеса.
31.01.2012 г., с. 15 Ще изградим 200 км газопроводи за три години Изпълнителният директор на "Булгатрансгаз" Кирил Темелков пред "Капитал Daily" Какви ще са инвестициите на "Булгатрансгаз" през следващите три години, доколко е либерализиран газовият пазар в България и как изграждането на междусистемните връзки ще се отрази на диверсификацията на газовите доставки в страната. По тези и други теми разговаряме с изпълнителния директор на компанията Кирил Темелков. Ралица Николова - Господин Темелков, кога други търговци освен държавната "Булгаргаз" ще могат да снабдяват с природен газ индустриалните потребители в България? Формално дори и днес всеки един търговец на газ, при условие че осигури количества газ на входна точка в националната ни система, може да продава на крайни потребители в България. Ние осигуряваме достъп на всяко лице, което отговаря на изискванията за присъединяване. На сайта ни има разписани правила как се осигурява достъп, т.е. достъп до мрежата ни имат всички търговци. Системата ни обаче няма физическата свързаност да предоставим възможност на търговеца да внесе количества газ от други страни освен от основния източник - Русия. Нашите инвестиции са насочени точно към това, когато търговец закупи и достави количества газ през други съседни страни, да може реално да ги внесе в България. Въпросът е, че ние имаме само един вход за доставка на газ от Руската федерация. Работим активно за създаване условията за достъп до източниците на газ и до трасетата, които създават възможността търговците да се конкурират на пазара. Така че пазарът и днес е либерализиран, но целта е да създадем необходимата инфраструктура и условия конкуренцията да бъде повишена значително. За целта сме предвидили достатъчно инвестиции в тази насока. Когато бъдат създадени тези нови връзки, търговците на газ ще могат реално да се възползват от възможността, която имат и сега. - "Овергаз" обаче заведе дело срещу вас в Европейския съд заради мълчалив отказ да бъде допусната до мрежата. "Овергаз" имат жалби по осигуряването на достъпа, но в момента ние нямаме възможност да изпълним исканията на това дружество, тъй като не на всякъде могат да се прехвърлят търговски количества от една система в друга. В този смисъл претенциите на "Овергаз" са, че ние не предоставяме достатъчно достъп до мрежата. Ние работим активно за създаването на условия за възможно по-голяма свързаност на нашата инфраструктура, но това не може да стане с магическа пръчка. Предоставяме достъп на всеки, който осигури количества на входа при свободен капацитет за това. Не е възможно да се прехвърлят количества газ от места, до които няма търговска свързаност между отделните системи. - Газовата връзка с Румъния е в най-напреднал етап. Как реално тя ще се отрази на българския газов пазар? Тя е създадена за обезпечаване сигурността на доставките и затова се финансира от Европейската енергийна програма за възстановяване. Безспорно обаче тя ще има влияние върху развитието на пазара на газ в България, което няма да е съществено заради по-малкия капацитет на връзката. Все пак ще има възможност макар малки количества газ с търговско предназначение да се обменят между двете системи. В този смисъл е възможно до известна степен това да доведе до положително въздействие в посока на понижаване на цените на природния газ. - Чрез тази връзка реално ще успеем ли да диверсифицираме източниците си на газ? Целта е да бъдат свързани двете системи, така че доставките да бъдат подсигурени най-вече в случай на криза. Румънският пазар има количества газ както от Русия, така и собствен добив. Също така те имат междусистемна връзка с Унгария, която пък е свързана с Европейската мрежа, така че въпросът е в едно регионално развитие на мрежата. Съществува потенциална възможност тази връзка да осигури достъп не само до руски газ, а и до други търговски количества газ. Междусистемните връзки с Гърция и Турция, по чието изграждане се работи активно, реално дават достъп на страната ни до други източници и маршрути от разнообразни доставчици на природен газ, които може да осигурят съществени количества газ за нашия пазар. Тези две връзки ще имат най-значителен принос за диверсификацията и създаването на реална конкуренция, която очакваме да въздейства в по-голяма степен на пазарните условия. - Имате ли вече прогноза какви ще са финансовите резултати на "Булгартрансгаз" за 2011 г.? В момента тече финансовото приключване на 2011 г., но по предварителни данни сме обнадеждени, че ще получим дори по-добри резултати, отколкото през 2010 г. Като цяло финансовите резултати на дружество са много добри. Очакваме преди данъчно облагане печалбата да бъде около 130 млн. лв., но нека все пак да завърши годишното счетоводно приключване, за да потвърдим с точност постигнатите резултати. - Какви са инвестиционните ви планове за тази година? Подготвили сме бизнес план за следващите три години (2012 - 2014), който представихме на Български енергиен холдинг за утвърждаване. През 2012 г. предвиждаме да бъдат вложени над 140 млн. лв. за разширение, модернизация и поддръжка на системата. През следващите 2013 и 2014 г. планираме допълнителен ръст на инвестициите с около 50% и размера им предвиждаме да достигне до около 200 млн. лева годишно. Нашата инвестиционна програма е много амбициозна, свързана с предизвикателствата на третия енергиен пакет и изграждането на газови връзки със съседните държави. Основна част от инвестициите през 2012 г. ще бъде насочена към рехабилитацията и модернизацията на съществуващата система и развитието на инфраструктурата с нови газопроводни участъци. В момента имаме обявен търг за модернизация на четири компресорни станции от транзитната система. В националната система също ще модернизираме две компресорни станции. Имаме два проекта за разширение на националната система чрез изграждане на нови трасета. През настоящата година ще реализираме основната част от инвестицията в тази връзка. По отношение на турската връзка текат дейности по подготовка за нейното проектиране и изграждане. За подземното ни газохранилище в Чирен в момента сме в тръжна процедура за избор на изпълнител на един сондаж, който е първата стъпка за поетапно му разширение. - Какви са вашите планове за развитие на газоразпределителното трасе в България? Приоритет в нашата дейност е изграждането на преносни газопроводи до райони, които не са газифицирани и са с добър социално-икономически потенциал. В момента тече търг за избор на строител за изграждането на газопровода Добрич - Силистра, който ще бъде дълъг около 80 км. Същевременно се работи по проекта Чирен - Козлодуй - Оряхово, който ще да даде възможност на потребителите в тези райони да бъдат газифицирани. Освен това планираме през тази година да започнат проектните дейности на газопровода Симитли - Банско - Разлог. Имаме и няколко допълнителни региона, в които извършваме предпроектни проучвания за възможностите за газификация. Всички тези дейности ще бъдат много засилени в рамките на следващите три години. Съобразно бизнес плановете ни в този период ще изградим и въведем в експлоатация над 200 км газопреносни отклонения от нашата система за газифициране на нови региони. - Поправките в закона за енергетиката предвиждат цените на природния газ да бъдат регулирани, при положение че в момента няма такова изискване в закона (ДКЕВР обаче регулира заради доминиращото положение на "Булгаргаз" - бел. ред.)? Цената на обществения доставчик ("Булгаргаз" - бел. ред.) подлежи на регулиране, защото той изпълнява своята дейност по условията на дадената му лицензия. Цената на свободните търговци не подлежи на регулиране. С регулираната цена се гарантира доставката на газ при определени условия за така наречените уязвими групи потребители, които не могат да подсигурят количествата си по друг начин. В този смисъл е предвидено цената да бъде регулирана, но тя ще бъде пределна, а не фиксирана, както е сега. Тя следва да бъде запазена, за да могат потребителите в България да бъдат осигурени с газ на разумни цени. - Има ли разбиране от страна на "Газпром" за промяна на клаузите в транзитните договори, заради които ЕК започна наказателна процедура срещу България? Необходимо е да уточним някой условия, по които сме в процес на обсъждане. Поставили сме въпросите за разглеждане в контекста на това, което е необходимо за актуализиране на тези договори съобразно изискванията на европейското законодателство. Имаме разбиране и диалог от страна на нашия партньор. Както във всеки преговорен процес, не може да се определят сроковете, в които може да се постигне договореност.
Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|