31 януари 2012 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти
Изтегляне 1.6 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 31.01.2012 г., с. 2 278
- 31.01.2012 г., с. 2 204.6
- 31.01.2012 г., с. 4-5 Бизнесът във всички региони е платил повече данъци през 2011 г. Големите и средни данъкоплатци носят 2/3 от приходите на бюджета
- Какви са критериите за голям данъкоплатец
- Петър Чобанов, Институт за нов икономически напредък: Големите фирми винаги са водили, но не трябва да се допуска монополизиране
- 31.01.2012 г., с. 6 Приходите от винетки през 2011 г. се увеличиха с 10.2 млн. лв. Според регионалния министър Лиляна павлова товарните автомобили трябва да плащат повече
- 31.01.2012 г., с. 10-11 Безредие в бизнеса с отпадъци Закон, проект за нов и указание създават пълен хаос при фирмите за скрап Десислава Николова
- По темата работи и Георги Жечев 31.01.2012 г., с. 12-13
31.01.2012 г., с. 15 Агония Алеко Бичевски Миналата седмица финансовият пророк Джордж Сорос предсказа, че най-доброто, което очаква света в близките години, е дефлация. Т.е. верижни фалити, безработица, масово изкупуване на имущество от банки за жълти стотинки, мизерия. Или римейк на Голямата депресия от 1933 г. И понеже Сорос почти винаги познава, интересно е как България ще посрещне това предизвикателство? Тъжната истина е, че навлизаме в предстоящата битка за оцеляване с агонизиращо управление, изчерпало всички властови, икономически, финансови, външнополитически, морални и парламентарни ресурси, но решено да управлява поне още 30 години, както ни осведоми преди време главата на изпълнителната власт. Икономическият ни потенциал е трагичен. Разполагаме с най-слабата икономика в ЕС, в която бизнесът и производството са смачкани, монополите са на почит, и се разчита основно на износа на суровини, който не създава добавена стойност, а оттам и богатство за държавата и нейните граждани. Последни сме по БВП на глава от населението, който е 41% от средния за ЕС и сме първи по размер на сивата икономика -между 1/5 и 1/3, според последните данни на фандация "Фридрих Еберт". В същото време сме най-бързо топящата се нация и на челно място по процент на безработните. А заетите се "радват" на най-тежката експлоатация на своя труд - по данни на Кьолнския икономически институт България държи рекорд за най-ниска цена на труда в ЕС - 2,18 евро на час. За сравнение в Германия е 30 евро на час, в Швеция 36, Франция 33. И въпреки това чуждите инвеститори пак бягат, с което ни осигуряват и последното място в съюза по външни инвестиции на глава от населението. Чудно ли е тогава, че огромното мнозинство от българите нямат средства да се грижат за здравето си, което пък ни прави убедителни лидери в Европа по инфаркти и инсулти? Към "рекордите" на ГЕРБ в икономическата сфера е и последното място сред 27-те по усвояване на еврофондовете. Правителството е и с привършващ финансов ресурс. Фискалният резерв, завещан от тройната коалиция, е "опукан", по официалната правителствена терминология. Затова Дянков обяви, че ще спасява положението, като плаща старите дългове с нови, т.е. с увеличаване на външния и вътрешния ни дълг. И добави, че ще пусне между 10 и 25% от акциите на Българския енергиен холдинг на чуждестранна борса, от което се надявал да вземем още няколкостотин милиона?! За подобни изказвания държавните чиновници трябва да бъдат съдени или за държавна измяна, или за тъпота с взлом. На американското вице трябва да бъде припомнено, че БЕХ ЕАД е със 100% държавно участие и в него се включват: "Мини Марица-изток" ЕАД, ТЕЦ "Марица-изток 2" ЕАД, АЕЦ "Козлодуй" ЕАД, НЕК ЕАД, ЕСО ЕАД, "Булгаргаз" ЕАД, "Булгартрансгаз" ЕАД и "Булгартел" ЕАД. 25% от всички тези последни бисери в короната на българската икономика струват не няколкостотин милиона, а няколко милиарда. Освен ако не са приготвени за някои, по-така, наши хора. Дано, все пак, Дянков да се е объркал, както обикновено. Иначе уверено върви по стъпките на Тимошенко в Украйна. Страната няма и външнополитическа подкрепа. Германия и Франция са твърдо против влизането ни в Шенген, държейки пред себе си "смокиновите" листа Холандия и Финландия. След като изгонихме големите германски инвеститори, при последното си посещение в Берлин премиерът знаково не получи нищо от това, което поиска. Заради безкрайните усуквания около АЕЦ "Белене" Б.Б. очевидно е отлюспен от Москва, а заради шистовия газ - от Вашингтон. Както казва Мата Хари, двойната игра винаги завършва с провал. Не случайно вездесъщият американски посланик намекна тези дни, че прокуратурата трябва да довърши разследването около "ония" записи за Мишо Бирата, а миналата седмица, оценявайки работата на Б.Б., каза само, че комуникира "уникално" с хората, а не, че управлява добре. Морално-политически ресурси управляващите вече нямат. "Прозрачност без граници" ни обяви за най-корумпираната страна в Европа. "Репортери без граници" ни класира последни по медийна свобода. В дните, когато държавата е пропищяла от полицейското насилие, Европейският съд по правата на човека съобщи на света, че България е последното място по спазването на човешките права. На този фон се развива студената война, която шефът на МВР води със съдебната система. Управленски абсурд, ерозиращ ежедневно, ежечасно, ежеминутно държавността. Цялата тази агония продължава благодарение на 117 управляващи депутати в парламента със статут на крепостни селяни. Плюс още няколко, напазарувани за по 17 хил. на месец с парите на данъкоплатците. След 14 месеца ще разберем каква държава ще получи следващия кабинет - жива или мъртва? 
31.01.2012 г., с. 2 278 млн. лв. за изграждане и ремонти на водопроводни мрежи, пътища, храмове и туристически атракции в малки общини са одобрени през 2011 г. за финансиране по Програмата за развитие на селски райони, сочи статистиката на фонд „Земеделие". Парите са по мерките за насърчаване на туристически дейности, за основни услуги и за обновяване на населени места.
31.01.2012 г., с. 2 Правен хаос цари в бизнеса с метални отпадъци през последния месец. Според последните поправки в действащия Закон за управление на отпадъците до 15 февруари 1131 фирми с над 2400 площадки трябва да приведат обектите си в съответствие с новите изисквания на Закона за управление на отпадъците. Те гласят площадки за скрап да има само в промишлените и складовите зони, пристанища и Жп гарите, и то само в общини с одобрени общи устройствени планове. Две трети от общините в България обаче нямат такива.
31.01.2012 г., с. 2 204.6 млн. лв. са приходите от винетки за 2011 г., или с 10.2 млн. лв. повече в сравнение с 2010 г. Продадени са общо близо 6.8 млн. стикери, като броят им е с почти 605 хил. по-голям от предходната година, обявиха от Агенция „Пътна инфраструктура". Днес изтича валидността на винетките за 2011 г., а новите стикери се продават от миналия месец. За трета поредна година цените им са без промяна.
31.01.2012 г., с. 4-5 Бизнесът във всички региони е платил повече данъци през 2011 г. Големите и средни данъкоплатци носят 2/3 от приходите на бюджета Какви са критериите за голям данъкоплатец За да бъде обслужвана като голям данъкоплатец и да се ползва от бързи административни процедури, една фирма трябва да отговаря на поне два от следните критерии: - приходи от продажби през 2008 г. над 20 000 000 лв. - среден списъчен брой на персонала за 2008 г. над 120 души - платени данъци и осигурителни вноски през 2008 г. над 2 000 000 лв. - възстановени данъци през 2008 г. над 2 000 000 лв. След тенденцията за повсеместен спад на данъците, които бизнесът плащаше през 2010 г., данните за миналата показват, че във всички региони на страната има леко раздвижване в посока нагоре. Това показват данните за 2011 г. на ведомството, които бяха предоставени на "Капитал Daily" от Националната агенция за приходите (НАП). Информацията е за приходите от данък печалба, данък върху доходите на физическите лица, осигурителни вноски и ДДС при търговия в България или с партньори от Европейския съюз. Големите плащат повече Освен това данните затвърждават тенденцията, че по-голямата част от постъпленията в бюджета се осигуряват от едрия бизнес. През миналата година той осигурява 54% от постъпленията, които събира НАП. Това са фирмите, които се обслужват от създадените преди няколко години специални звена "Големи данъкоплатци" и "Средни данъкоплатци" към НАП. За да получи статут на голям данъкоплатец, една фирма трябва да покрива поне два от следните критерии: да има годишен оборот над 20 млн. лв., да поддържа персонал над 120 души, да плаща поне 2 млн. лв. осигурителни вноски и други (виж карето). За това кои компании са средни данъкоплатци обаче няма официална дефиниция. По последни данни на приходната администрация такъв статут имат 1428 компании при над 800 хиляди регистрирани на територията на България. Към края на миналата година Търговският регистър отся с пререгистрация "спящите" фирми, които не осъществяват дейност, но не са закрити. Така дружествата, които реално осъществяват някаква дейност, се оказаха 454 хиляди. Фактът, че едрите компании внасят над половината от осигурителните вноски, събирани от държавата, може означава, че или в тях доходите са много високи, или че те имат по-малка склонност да са в сивата част на икономиката. Югозападна България е най-важна за бюджета Друга тенденция е, че бизнесът в София и околните градове формира една трета от постъпленията, докато малките градчета губят икономическа си активност. Затова и НАП пренасочват щатни бройки от офисите в по-малките градове към областните центрове и столицата. "Бизнесът се концентрира около София и областните градове, до 2009 г. структурата ни не беше съобразена с това, поради което имаше дирекции в по-малки градове, където нямаше достатъчно работа за всички служители, а в големите дирекции изнемогваха. След промените, които влязоха в сила от 2010 г., опитваме да концентрираме ресурса там, където са и фирмите. Затова следим новорегистрираните фирми по ДДС, както и новосъздадените дружества", обясни говорителят на НАП Росен Бъчваров. Той предупреди, че данните по териториални дирекции трябва да се гледат внимателно, защото през последните 4 години много компании са минали от местния офис към дирекцията "Големи данъкоплатци" или са обслужвани като средни данъкоплатци. Ето и конкретика: почти една трета от всички данъчни приходи в България се събират от София и околностите й. От общо събрани през миналата година 12.7 млрд. лв. приходи от данъци и осигуровки от НАП териториална дирекция на агенцията в София е осигурила на бюджета 3.95 млрд. лв. След преструктурирането на приходната агенция, което финансовият министър Симеон Дянков направи през есента на 2009 г., дирекцията обслужва гражданите и фирмите, регистрирани на територията на Столичната община, София-област, Благоевград, Кюстендил и Перник. Така в нейния обхват попадат общо 540.9 хил. фирми, от които 88.3 хил. са с регистрация по ЗДДС, а това е почти половината от всички компании с ДДС регистрация. Въпреки че в юрисдикцията на НАП - София, попада цяла Югозападна България, големият й дял в общите данъчни приходи се дължи на концентрацията на бизнес в София и околностите й. Затова миналата пролет, когато финансовият министър Симеон Дянков упрекна дирекцията, че не се справя с данъчните измами, и предизвика рокади на върха й, се обмисляше дирекцията да се раздели на две звена. Едното щеше да отговаря за администриране на приходите само в София-град, а другото за всички останали населени места. Впоследствие идеята отпадна. Най-голям дял столичната дирекция има в събираемостта на ДДС – 33%, или 2.5 млрд. лв. от общо 7 млрд. лв. Отношението на събраните от нея приходи от корпоративни данъци спрямо общите постъпления е 25%, от плосък данък е 32% спрямо всички приходи в страната, а от осигурителни вноски събираемостта е 26%. Намаляват ли предприемачите През миналата година в статия за вестник "Сега" лидерът на ДСБ Иван Костов коментира, че от началото на този век българите отново се пролетаризират и зависят от заплати и пенсии вместо от доходи, за които са отговорни сами. Той цитира и данни на Националния статистически институт, според които през 2001 г. работната заплата и пенсиите формират около 62 на сто от общите доходи на домакинствата, а останалата е идвала от приходи извън работната заплата - предприемачество, от собственост и от домашно стопанство. За сметка на това обаче през първото тримесечие на 2011 г. работната заплата и пенсиите формират над 85% от общия доход на домакинствата и само 11.9% от доходите са от дейности, характерни за нормална бизнес среда с развит дребен бизнес. "Това е структура на домакински доходи на социалистическа, а не на демократична държава с пазарна икономика", коментира тогава синият политик. Икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев обаче опроверга тезата на Иван Костов. Той посочи, че като база политикът дава данни от период с висока безработица дори спрямо сегашното й равнище. "Естествено, че когато заетостта расте, и делът на заплатата в доходите ще расте. Освен това през 2005 г. се промени и методологията, която намали делът на продукцията в домашните стопанства. Не мога да се съглася, че предприемачеството намалява, нито пък доходите от собственост", каза той за "Капитал". Петър Чобанов, Институт за нов икономически напредък: Големите фирми винаги са водили, но не трябва да се допуска монополизиране Големите данъкоплатци са обикновено основен акцент в работата на данъчната администрация. Концентрирането на приходи в по-малък брой стопански субекти позволява съсредоточаване на усилия, които да дадат по-голям резултат от гледна точка на събираемостта. 54% големи данъкоплатци според мен не е много голям процент, очаквах даже да е повече. Наистина трябва да се внимава да не става прекалено голям процентът, което може да е сигнал за монополизиране на бизнеса. Хубаво е да се съпоставят тези данни с период преди кризата, за да се види дали има промяна в този относителен дял и оттам да се прецени кой е по-засегнат. Логично е малкият и средният бизнес да са по-засегнати от кризата, като липсата на осезаем икономически растеж и потиснатото вътрешно търсене навлизат в четвъртата си година. Това означава по-ниски приходи, изчерпване на буфери и борба за оцеляване в трудните условия. По отношение на териториалното измерение е рано все още да се оцени дали направената реформа дава необходимите резултати по отношение на оптимизиране на работата на администрацията. Знаем, че има значение и не само къде е регистрирана фирмата, а къде реално извършва дейността си, но това вероятно е съобразено при преструктурирането на данъчната администрация.
31.01.2012 г., с. 6 Приходите от винетки през 2011 г. се увеличиха с 10.2 млн. лв. Според регионалния министър Лиляна павлова товарните автомобили трябва да плащат повече Красимира Янева Държавата е събрала с 10.2 млн. лв. повече приходи от продажба на винетки за 2011 г. в сравнение с предходната година. Броят на продадените стикери е 6 782 027, а година по-рано те са били с 605 000 по-малко. Общите постъпленията от това на Агенция "Пътна инфраструктура" са 204 620 593 лв., които по закон трябва да покриват разходите за ремонт на републиканските пътища. Утре е последният ден, в който важат винетките за миналата година. Повече продадени винетки Увеличението основно е при продажбите на седмични, месечни и годишни винетки за леки коли. Най-голям ръст – 18 на сто, има при дневните винетки за товарни автомобили, но общите приходи от тях са едва 30.1 млн. лв. Най-голям дял от постъпленията имат годишните винетки за леки коли – 107.1 млн. лв. за продадени 1.6 млн. броя. Кой всъщност плаща повече Винетките за тежкотоварни автомобили са по-скъпи, но заради по-малкото продажби и приходите от тях са по-ниски в сравнение с винетките за леки коли. Така на практика собствениците на леки автомобили плащат по-голямата част от ремонта на пътищата. Според министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова тежестта трябва да бъде прехвърлена от обикновения потребител към водачите на тежкотоварни автомобили и транзитно преминаващите. Един от вариантите това да стане е чрез въвеждането на електронна тол-система за ТИР-овете, която да събира такса на базата на пропътуваните километри. Обяснението на министъра е, че тежкотоварните автомобили изминават повече разстояние и рушат повече пътищата, затова било нормално и да плащат повече. Тази система можела да заработи най-рано след няколко години и до тогава остава в сила познатата винетна система. Защо се продават повече стикери Винетките се дистрибутират от обединението "Разпространение на винетни стикери", в което влизат СИБанк и "ВИП секюрити". То спечели обществена поръчка със срок от 4 години в края на 2009 г. Тогава от сдружението обявиха, че целта им е приходите от винетки да достигнат 280 млн. лв. Целта все още не е изпълнена, но приходите от винетки през 2010 и 2011 г. растат, при положение че цените не се променят, защото се продават повече стикери. Обяснението на АПИ за ръста на продадените винетки е, че българите пътуват повече и затова купуват повече стикери. Друга възможност е в предишни години да е имало повече гратисчии, отколкото през 2011 г., защото глобата за управляване на автомобил без стикер, с изтекъл срок или фалшив стана 300 лв. Освен това винетките имат все повече защити срещу фалшфикация. Цените не се увеличават За трета поредна година цените на винетките остават без промяна. Така например годишната винетка за автомобилите струва 67 лв., месечната – 25 лв., а седмичната – 10 лв. Винетните такси за тежкотоварните превозни средства и за тези с чуждестранна регистрация също остават същите. Винетките за 2012 г. са в продажба от декември м.г. и досега са продадени 560 000 стикера за 38 млн. лв.
31.01.2012 г., с. 10-11 Безредие в бизнеса с отпадъци Закон, проект за нов и указание създават пълен хаос при фирмите за скрап Десислава Николова Правен хаос цари в бизнеса с метални отпадъци през последния месец. От една страна, компаниите, които годишно имат оборот над 2 млрд. лв., трябва да се съобразяват с приетите през миналия април (спорни и неясни за сектора) правила. От друга - до седмици ще има нов закон с поредните нови изисквания. Сега си комуникират с министерството на икономиката, след дни ще правят същите усилия наново, но към екоминистерството. Как е по закон сега Според последните поправки в действащия Закон за управление на отпадъците до 15 февруари 1131 фирми с над 2400 площадки трябва да приведат обектите си в съответствие с новите изисквания на закона за управление на отпадъците, приети през миналата година. Документите се внасят в икономическото министерство. Според изискванията площадки за скрап може да има само в промишлените и складовите зони, пристанища и жп гарите, и то само в общини с одобрени общи устройствени планове по силата на Закона за устройство на територията. Условието е силно ограничително, защото две трети от общините в България нямат такива планове и би трябвало площадките в тях да бъдат закрити. По информация на търговците в момента 176 от общо 264 общини в България нямат общи устройствени планове (ОУП). В същото време обаче общините работят с подробни планове (ПУП) и с общи градоустройствени планове, които обаче са с изтекъл срок (ОГП). От миналата година Конституционният съд е сезиран от депутати и трябва да реши дали това ограничение да важи и каква е разликата между различните видове планове. Как министерството дописа закона Самото Министерство на околната среда и водите пък е издало специално указание през септември 2011 г., което допълва закона. Според него може да се постави знак за равенство между трите вида планове при одобрението на документите. Указанието всява пълна несигурност сред търговците дали отговарят на законовите условия. Общините се оказват затруднени при издаването на един от необходимите документи за фирмите – скица, която да доказва, че площадката се намира на съответната територия и е законно да си стои там, разказват представители на фирмите от сектора. Точно сега фирмите подават документи за обектите си в министерството на икономиката и енергетиката, което трябва да реши дали те отговарят на изискванията на закона. Част от тях обаче са подали документи за съответствие според указанията на ековедомството до регионалните екоинспекции. Други пък закриват площадките си в местата без общи устройствени планове. Ако площадката трябва да бъде заличена, все още няма срокове кога ще затвори. Тепърва трябва да се сформира и междуведомствена комисия, която трябва да приема заявленията за заличаване. Нова идея Сега в парламента между първо и второ четене се намира новият законопроект за управление на отпадъците. В него пък има множество предложения въпросът с плановете да се уреди, включително и чрез отпадането на изискването. Текстовете са пред второ четене в парламентарната комисия по околна среда. По новия закон, който може да влезе в сила обаче, всичко дотук изобщо не е в сила. Площадките вече не се регистрират в икономическото ведомство, а се лицензират от екоминистерството, като за това се плаща банкова гаранция от 50 хил. лв. и по 10 хил. лв. за всяка площадка. Фирми в безтегловност "Фирмите не знаят какво да правят. В момента браншът е в пълна безтегловност и не сме наясно дали след 15 февруари няма да има множество неработещи площадки, които ще чакат нещо да се случи", коментира Владимир Димитров, секретар на Българската асоциация по рециклиране, която обединява 97 от най-големите фирми в сектора. Според прогнозите на Гражданската инициатива на търговците на черни и цветни метали, която обединява малките фирми в сектора, до две седмици голяма част от площадките за черни и цветни метали и старо електронно оборудване ще трябва да бъдат затворени, защото държавата изисква от тях документи, с които повечето общини не разполагат. Става въпрос за скица или друг документ, който доказва, че съответната площадка попада в такава територия, за да не загуби фирмата лиценза си. Общините обаче не са подготвени да издават такива скици. Петър Кичашки от фирма "Китекс" обяснява, че една от площадките му се намира във Видин, където общината си е свършила работата и е налице необходимият план. В Грамада, Северозападна България, обаче няма устройствен план. "Китекс" ще представи в икономическото министерство извлечение от подробния план (забранен по закон, но разрешен с указание) с надеждата, че заявлението няма да бъде отхвърлено от ведомството. "Не съм сигурен, че ще го приемат", казва Кичашки, като допълва, че е изпълнил другите изисквания като задължителното видеонаблюдение на площадките. От сдружението на търговците на скрап допълват, че например в Хасково работят 16 компании с легален бизнес, които са поставени пред изпитание, защото градоустройственият план на общината е приет през 1979 г. и е изтекъл през 2000 г., без да има последваща актуализация. Няма начертано решение Пред "Капитал Daily" заместник-министърът на околната среда Евдокия Манева отказа да коментира притесненията на бранша. Самият нов законопроект за управление на отпадъците, от който като че ли се очаква да реши проблема, засега не дава ясна посока. Той е със 161 члена, като има над 400 предложения за промени в него. Ако се спазва правилникът на парламента да се пише нов закон, ако предложенията за поправки надвишават една трета от текста, законопроектът трябва да се преработи изоснови, коментират юристи. Най-интересната част от него са предложения в преходните и заключителните разпоредби неприключилите процедури в министерството на икономиката по стария закон да се прекратяват служебно. Проектът има и разпоредителен подход - с един от текстовете си вменява на съдебната власт да прекрати образуваните дела за удължаване на срока на разрешенията по сега действащия закон. Така на 15 февруари, между двата закона, делото в Конституционния съд и междуведомствената бъркотия, изобщо няма яснота кой е законен, кой не е и какво е бъдещето му. По темата работи и Георги Жечев
31.01.2012 г., с. 12-13 Високите разходи стават все по-голям кошмар за публичните компании При голяма част от дружествата това изяжда ръста на приходите и намалява печалбите Весела Николаева Високите разходи се превръщат във все по-голям кошмар за българските публични компании, като често растат по-бързо от приходите. Така дори и дружествата да отчитат по-добри продажби са принудени да свиват маржовете си на печалба, тъй като вдигането на крайните цени в условия на свито потребление би има негативен ефект. Тенденцията се забелязва и в отчетите за последното тримесечие на голяма част от публичните дружества. Сред най-големите компании, които бяха публикували отчетите си до понеделник, почти няма такава с ръст на печалбата. Изключение е "ЕВН България Електроснабдяване", чиито финансов резултат е скочил с 50 на сто, и то благодарение именно на свиване на разходите. Това е компенсирало намалените приходи (виж таблицата). Отчетите като показател "Не очаквам големи изненади от отчетите за четвъртото тримесечие на годината", коментира Петко Вълков, изпълнителен директор на управляващото дружество "Бенчмарк Асет мениджмънт". Цветослав Цачев, анализатор в "Елана", коментира, че на Българската фондова борса има два типа компании – първата група са тези, които успяха да се възстановят от кризата и в последните две години отчитаха подобрение, втората група са останалите. Групата на възстановилите се разчита на външното търсене и според наблюденията на Цачев засега са слабо засегнати от сътресенията в европейската икономика. Според Цачев инвеститорите трябва да се притесняват от втората група компании, които са основно дружества с ниски продажби и загуби и лошите им резултати ще се запазят и през тази година. Петко Вълков посочи, че голямо значение за настроенията на инвеститорите и показателни за икономиката ще са резултатите на банките, от които ще се види колко са отписаните лоши кредити. Вълков отбеляза, че отчетите за първото тримесечие трябва да покажат "доколко дружествата ще бъдат засегнати от забавянето на растежа в Европейския съюз, макар и лошите очаквания да са вече калкулирани в цените на акциите". Високи разходи, малко печалба Типичен пример за увеличение на разходите, което подкопава финансовите резултати, са производителят на гуми "Видахим" и дистрибуторът на горива и строителни материали "Топливо". При "Видахим" увеличение на разходите изяжда ръста на продажбите. Компанията е давала повече пари за материали и за заплати, съответно и за осигуровки. Финансовите разходи обаче са спаднали наполовина, благодарение на много по-ниските разходи за лихви. "Видахим" е изплатила всички дългове с падеж над 12 месеца, които са били осчетоводени в графа "Други". Подобно е положението и при "Топливо", където високите разходи са довели до тройно увеличение на загубата, макар компанията да е свила някои от тях. Намалени са парите за заплати с общо 500 хил. лв. до 5.3 млн. лв., но пък тези за лихви са нараснали значително от 1.9 млн. лв. през 2010 г. на 2.5 млн. лв. за миналата година. Друг дистрибутор на горива - "Петрол", има спад на печалбата при увеличени приходи. Докладът на компанията показва, че пазарният й дял е намалял с малко над процент за година и в края на декември е бил 14.33%, което нарежда компанията на трето място. Възстановяване след кризата Дървопреработвателната "Лесопласт" излиза на печалба от над 2 млн. лв. при загуба за 2010 г. Предприятието отчита ръст в произведения шперплат (40%) и спад при дървесните плоскости (21%). От компанията обаче отбелязват, че от септември до началото на декември за ремонт е била спряна една от машините за плоскости. По-голяма част от продукцията на компанията е за износ, но в продажбите на шперплат по-голямото увеличение е на вътрешния пазар. От компанията отчитат увеличение на персонала с 50 души и на средната заплата с 6%. Инвестициите за цялата минала година са на стойност 1.9 млн. лв., като най-много са отишли за ремонт на една от пресите и за разширение на пречиствателната станция. "Лавена" е увеличила продажбите на козметика, сочи докладът й. Ръстът за година е с 46%, до 4.7 млн. лв. В същото време продажбите на етерични масла са спаднали с 3% до 742 хил. лв. От компанията обясняват това с разработките и пускането на пазара на много нови продукти, основно бебешка и детска козметика. Добре се представя курортът "Слънчев бряг" - с много силно повишение на приходите и намаление на загубата. От компанията, която стопанисва инфраструктурата в едноименния курорт, поясняват, че миналата година са продали на "ЕВН България" електричество за 88 хил. лв. от собствената си слънчева централа. Това все още е много малка част от общите приходи. БТК - силна година, слаба печалба Финансовите резултати на БТК за края на 2011 г. затвърдиха една силна година по отношение на приходите от мобилни услуги, но в същото време тежка година за генериране на печалби. Постъпленията от мобилни услуги на компанията продължават да растат с двуцифрено темпо - цели 17%, но в същото време има по-малко постъпления от продадени телефони. Така общо приходите по мобилна линия се повишават само с 11% и това все още не е достатъчно да покрие свиването от 8% на постъпленията от фиксирана телфония. Съответно общите приходи на БТК се понижават с едва 1.2% до 885 млн. лв. Печалбата на компанията обаче достига едва 8.4 млн. лв. при 116 млн. лв. година по-рано по две основни причини. Първата е, че в нея вече не влизат резултатите на НУРТС, което бе продадено в средата на 2011 г. Втората е, че компанията няма извънредна печалба от продажбата на имоти, каквато все пак бе реализирана година по-рано. Компанията оповестява, че вече има над 4 млн. клиенти ползващи различните й услуги, което според официалното съобщение на БТК я "нарежда на второ място в страната по общи приходи и клиенти". Крайният срок за предване на неодитираните отчети на публичните компании е днес, като все още част от най-големите борсови дружества не са публикували резултатите си. Снимка на пет колони - "Видахим" е една от компаниите, при която повишените разходи са докарали компанията до загуба Каталог: monitoring monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол monitoring -> Тема: строителство, строителен контрол Изтегляне 1.6 Mb. Сподели с приятели:
|