9 февруари 2010 г. Тема: строителство, строителен контрол, строителни материали, архитектура, имоти

Това е най-големият дневен спад на широкия показател за последните три месеца. При имотния индикатор BGREIT и равнопретегления измерител BGTR30 пониженията бяха минимални - съответно с 0.61 и 0.13%.

Оборотът на Българската фондова борса доближи 2 млн. лв. Най-търгувани бяха акциите на Прайм Пропърти БГ АДСИЦ. Те формираха 31% от общата прехвърлена

сума през пазара. На регулирания пазар имаше сделки с 645 932 акции на фонда за имоти на средна цена от 0.590 лв. На извънрегулирания пазар бяха прехвърлени същият брой акции на Прайм Пропърти БГ АДСИЦ, но почти на двойно по-ниска цена - 0.344 лв.

Голям обем беше изтъргуван и от правата на Енемона - 674 985 броя на единична цена 0.007 лв. Правата на дружеството загубиха 66.67% от стойността си на отваряне.

Железопътна инфраструктура

- Холдингово дружество направи най-големия скок в пазарната си оценка. Акциите на компанията се котираха на средните нива от 4.80 лв. Това е поскъпване с 6.91% спрямо нивата на отваряне, и то само при 5 изтъргувани акции.

Написаното не е препоръка за покупка или продажба на акции.

Деклариране на заеми

Във връзка с проблемите, на които се натъкват органите по приходите при осъществяваните от тях проверки и ревизии на физически лица, свързани с доказване произ­хода на средствата, както и предвид необходимостта от наличието на предварителна информация за из­вършването на контролните действия, е въведено изис­кването за деклариране на предоставени и получени парични заеми с изключе­ние на получените кредити, предоставени от кредит­ни институции по смисъла на Закона за кредитните институции, ако заемите общо надхвърлят 5000 лв. (годишно или като остатък в края на годината).

В продължение на някол­ко години при извършване на контролни действия от НАП по отношение на фи­зически лица е установено, че най-често използваната форма за оправдаване и прикриване на недекла­рирани доходи е получа­ването на заеми от други лица. В почти всички слу­чаи лицата твърдят, че са получили заемите в брой, обикновено няма договорена лихва или ако има такава, тя реално не се изплаща, като много често се декларират или много големи суми по един заем, или множество на брой заеми с по-малки суми. От гледна точка на да­нъчното законодателство получените заеми от фи­зическите лица не пред­ставляват облагаем доход и не подлежат на декла­риране пред НАП. Дейст­вителността на заемите се анализира и преценява от приходните органи, които в рамките на своите право­мощия проверяват не само дали лицето заемодател притежава сумата (дали е имал средства да предос­тави заема), а също така и на колко други лица то е предоставило заеми, както и дали сумите са реално предадени на заемополучателя и дали налични­те суми не са използвани за други цели, като тази проверка евентуално може да продължава и назад по веригата при деклариране на други заеми от стра­на на проверяваното ли­це. В много случаи обаче цитираните проверки са практически невъзможни поради недобросъвестност от страна на проверяваното лице, невъзможност да се проверят всички реални разходи и плащания на проверяваните лица с цел да се докаже безспорно, че паричните средства не са използвани за други цели, наличие на банкова тайна, която по време на про­верките не може да бъде разкрита, възможност да се използват редица необлага­еми доходи за „доказване" произхода на парите за отпускане на заем, липса на нормативна разпоредба, която да регулира разплащанията в брой.

Доходи от трудови правоотношения

В ЗДДФЛ се въвежда едно ново третиране на полагане­то на личен труд от страна съдружници в дружествата - като трудови правоотно­шения. В тази връзка в чл. 25, който определя как се формира годишната данъч­на основа при трудови пра­воотношения, се създава нова ал. 2. А новата ал. 3 в същия член определя го­дишната данъчна основа за доходите, придобити като морско лице. Важно е да се подчертае, че съгласно новата ал. 8 на чл. 49 при определяне на годишната данъчна основа и на годишния данък не се включват доходите от трудови правоотношения по з 1, т. 26, буква „и" от ДР.

Напоследък много ши­роко разпространено е следното: собственици или съдружници във фирми показват част от доходите на фирмите си като извър­шени от тях, като физиче­ски лица „с личен труд". Разбира се, главното им съображение е, че в случая ползват нормативно при­знати разходи 25% и раз­ликата се облага. Другото съображение е, че искат да посочат повече доходи като физически лица поради съществуващата угроза да им бъде направена ревизия като физически лица. Така или иначе на приходната администрация това по­ложение не й харесва и тя през 2009 г. тръгна да се бори с него по странен на­чин - привикват се всички тези, които са декларирали такива доходи за 2008 г. в размер над 50 000 лв., за да бъдат регистрирани задължително по ЗДДС и съответно глобени.

Сега с промените в ЗД­ДФЛ се наложи решение, съгласно което правоотно­шенията на съдружници и други за полагане на личен труд в същите дружества се дефинират като трудо­ви правоотношения. Това става, като в т. 26 на § 1 от ДР, където са дефинирани трудовите правоотноше­ния, се създава нова буква „и". Това е решение на въпроса от гледна точка на фиска. Но най-вероятно тази дефиниция ще породи юридически спорове.

Доходи от стопанска дейност като едно­личен търговец

Преференцията за еднолич­ните търговци, регистри­рани като тютюнопроизво­дители и земеделски про­изводители, е отпаднала. Отменена е разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 3, съгласно която в облагаемия доход не се включваше счетоводният финансов резултат, формиран от дейността им като такива. За сметка на това обаче в чл. 48, който опре­деля размера на данъка, има две нови алинеи:

- ал. 6, съгласно която данъкът върху годишната данъчна основа за дохо­дите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60% на лица, регистри­рани като земеделски про­изводители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на не­преработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпва­не на корпоративен данък по чл. 1896 от ЗКПО;

- ал. 7, представляваща ограничение за предприя­тие в затруднение.

Доходи от друга сто­панска дейност

С измененията на чл. 29 и създаването на нова точка 1 се появява нова катего­рия, за която признатите разходи ще са 60 процен­та - това са физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители. Тук се изключват доходите от производство на деко­ративна растителност. Те остават във видоизменената подточка „а" на досегашна­та точка 1 - в нея се визи­рат определени доходи от дейността на физическите лица за производство на преработени или непрера­ботени продукти от селско стопанство.

Доходи от прехвър­ляне на права или имущество

В чл. 33, който определя ре­да на облагане на доходите от прехвърляне на права или имущество, фигурира понятието цена на придо­биване, което е елемент на определянето на обла­гаемия доход. Точка 5 на ал. 6 на този член досега регламентираше, че при определянето й в случаите на продажба или замяна на акции и дялове срещу на­правена непарична вноска се приспада непаричната вноска, вписана в учреди­телния договор, в дружест­вения договор или в устава на търговското дружество, която съответства на про­дадените или заменените акции и дялове. Сега чрез допълнението в тази точка това правило се запазва само за случаите, при които вноската има за предмет имущество, доходите от продажбата или замяната на което са необлагаеми по смисъла на чл. 13, ал. 1 към датата на вписване на вноската в Търговския регистър. Останалите слу­чаи се регламентират от новата точка 9 в ал. 6: във всички останали случаи на продажба или замяна на ак­ции и дялове, получени за направени непарични внос­ки в търговско дружество, цената на придобиване е документално доказаната цена на придобиване на имуществото, предмет на непаричната вноска. Цел­та на тази промяна е да се избегне влиянието на данъчното облагане при предприемането на дейст­вия за сключване на сделки с имущество на физически лица. В изпълнение на задълженията на Р България по чл. 49 и 56 от Договора за ЕО и по чл. 36 и 40 от Спо­разумението за ЕИП, както и по отношение Наруше­ние № 2007/4881 на Ко­мисията на ЕО се въвежда нова разпоредба в закона - чл. 37а, с която се дава възможност на чуждес­транните физически лица за преизчисляване и евен­туално възстановяване на окончателен данък по чл. 37. Алинея 1 регламентира кои лица имат право на та­кова преизчисление - чуж­дестранни физически лица, които са местни за данъчни цели на държава членка на ЕС или на друга държава страна по Споразумението за Европейското икономи­ческо пространство и за кои доходи. Алинея 2 ре­гламентира как се определя сумата на преизчисления данък. Алинея 3 регламен­тира кога данъкът подлежи на възстановяване.

» Продължава в следващия брой

Материалите са подготвени от Рконсулт ЕООД

Консултантите са готови да

отговарят на читателски

въпроси на: radonov@gmail.com
Снимка на четири колони - Широкоразпространена е практиката собственици да декларират доходите на фирмите си като получени от личен труд. Така се ползват 2596 нормативно признати разходи


09.02.2010 г., с. 22-23
В мебелната индустрия само износителите имат шанс
Вътрешният пазар още дълго време ще остане свит
Фирмите, производители на мебели, които са ориен­тирани основно към евро­пейските пазари, виждат обнадеждаващи признаци за излизане от кризата. При тях тя беше и най-леко усе­тена. Това обясни Стефан Ганев, изпълнителният директор на Браншовата камара на дървообработ­ващата и мебелната про­мишленост.

Изложение

Оптимистичните сигнали за отминаването на кризата идват от международно­то мебелно изложение в Кьолн, което се проведе в края на януари. Тази годи­на на него бяха предста­вени само пет български фирми - Матраци Тед, Н-кром, Лесоимпекс, Августа мебел и Мебел Лор. За първа година участници­те сами са поели всички разходи по участието си в изложението. Около 40 хил. EUR са по­харчили компаниите, като половината от тях са за на­ем на терен в изложбената палата.

Досега наемът винаги е бил осигуряван от Из­пълнителната агенция за малките и средните пред­приятия, обясни Стефан Ганев. Но закъсняването на разпределението на бю­джета, както и усложнена­та икономическа ситуация тази година, лишили участниците ни от финансова подкрепа. За радост тяхно­то участие е било успешно, защото са получили нови поръчки от европейските си партньори.

Спад

Бурното строителство на хотели и жилищни сгради няколко години наред, пре­ди световната финансова криза да засегне и Бълга­рия, осигуряваше стабилен годишен ръст на мебелното производство между 6 и 8%. През 2008 г. дървообра­ботващата и мебелната про­мишленост у нас достигна производство на стойност около 1.8 млрд. лв. От тях износът е за 477 млн. лв. За­етите служители в сектора бяха около 49 хил.

Прогноза

Но има и един положи­телен ефект от кризата и той е, че ще бъдат отсети качествените и надеждни производители, коментира Стефан Ганев. По-слаби­те, неконкурентоспособните няма да имат гъв­кавостта да преодолеят трудностите.

В добрите времена бро­ят на производителите на мебели у нас бе над 4000. Голяма част от тях обаче почти не са влагали сред­ства в нови технологии и поради тази причина про­изводителността на труда им е била много ниска. Един работник у нас про­извежда стока на стойност 35 хил. лв. годишно, докато в Германия в мебелната индустрия тази цифра е 120 хил. EUR.

Етикетиране

Има няколко насоки за про­мяна, които браншовата камера разработва за спра­вяне с трудностите. За да се повиши конкурентоспо­собността на българските фирми производители, е необходимо въвеждането на т.нар. етикетиране на стоката. То ще гаранти­ра, че произведената стока отговаря на всички изис­квания за здраве и безо­пасност на използваните суровини и материали. Ако става дума за дървени ме­бели това етикетиране ще гарантира, че дървесината е от сертифицирани гори. Това ще ограничи и сивата икономика в сектора, и не­легалния внос.

За тези, които кандидат­стват за еврофондовете, облекчаването на проце­дурите за получаване на авансови плащания и уве­личаването им от 20 на 50% ще разшири шансовете им за излизане от кризата.

на стоката. Практиката показва, че традиционните суровини постепенно отстъпват пред новите материали

Инфраструктура

В същото време дървоп­реработващите фирми от години се оплакват от лип­сата на инфраструктура, която да прави достъпни горските масиви, подходя­щи за сеч. При правилно използване дървесината е напълно възстановяема суровина, което я прави уникална. Милиони левове губи държавата всяка годи­на поради невъзможността да се достигне до отдале­чени и качествени горски ресурси. Държавата обаче, която е собственик на около 80% от горите у нас, така и не предприе специална програма за изграждане на пътища.

Сертифициране

Тя бездейства и по отно­шение на сертифицирането на горите. До момента са сертифицирани само 160 хил. хектара, или 7% от общата горска площ в Бъл­гария. А това затруднява не само българските дървооб­работващи фирми, а и про­изводителите на дървени мебели. В Европа всички техни контрагенти изискват сертификат, че дървесината е с ясен произход, който може да бъде проследен, а не е от незаконна сеч.

За сметка на това незакон­ната сеч разцъфтява, като според браншовата кама­ра на дървообработващите фирми тя в почти всички случаи става с участието

на служители от горската администрация.

Търгове

В същото време от бран­шовата асоциация предла­гат да се въведе тръжна

система за дългосрочно до­говаряне на продажбите на дървесината в рамките на 5 до 10 години. Това ще даде no-голяма прогнозируемост и сигурност за дървооб­работващите и мебелните компании. Заради пробле­мите с достъпа до евтина и сигурна суровина броят на фирмите, производители на масивна мебел, силно намалява. У нас дървото като материал заема само 30% в мебелите.
Снимка на три колони - Най-силно засегнати от кризата са производителите на дървен материал



09.02.2010 г., с. 23
Интервю Галин Перянов, собственик на Никром - Тръбна мебел АД

Основната ни антикризисна мярка е инвестирането
15 млн. EUR e инвестицията на Никром в раз­лични проекти, производства и машини
Компанията Група Никром

Икономическата група Никром е създадена през 1990 г. Тя се състои от няколко дружества със собствени забоди, спе­циализирани в мебелно­то производство.

Едно от тях е Никром -Тръбна мебел. Фирма­та е най-големият производител в България на тръбни изделия за бита, дома, училищ­но и офис обзавежда­не. Фирмата предлага широка гама изделия, включващи столове, маси, бюра, шкафове, библиотеки, дивани, фотьойли, мека мебел с механизми и др.

Никром-Тръбна мебел разполага с център За лазерно рязане на тръби, който е единствен по рода си в Бъл­гария.
Господин Перянов, каква беше кризисната 2009 г. За мебелната група Ни­кром? И какви са прогнози­те за 2010 г.?

- За нас тя донесе от­резвяването, което беше необходимо. Успяхме да за­държим статуквото и даже постигнахме леко развитие - между 4 и 6%. При първи­те сигнали за навлизането на кризата Никром започ­на да се подготвя за тази криза. Никром пострада основно от свиването на вътрешния пазар, но това се компенсира с износ. За миналата година в него има увеличение около 30%, като това е след 15% нама­ление на цените. Основната антикризисна мярка на Ни­кром беше инвестирането, което не е спирало дори за момент. Ако човек спре да инвестира, започва да изостава и след няколко години отпада.

Вече има сигнали, че възстановяването започва, декември завърши с ле­ко повишаване. Очаквам 2010 г. да бъде по-успешна. Но няма да стигнем бума, който беше преди кризата. Сега нещата ще се устано­вят на реална и стабилна основа.

Закупуването на итали­анския производител на мебели EMMEI миналата година антикризисна мярка ли е от страна на Никром и какъв е нейният ефект?

- Закупуването на EMMEI е по-скоро възползване от кризата, част от стратеги­ческия ни план за развитие. Никром е голяма и мощна индустриална група, която произвежда между 120 хил. и 140 хил. продукта на месец. Считаме, че за нас е нормално да имаме продукти и марка от ран­га на фирма като EMMEI, която ние да контролира­ме. И по този начин да се възползваме не само от производствения ноу-хау, но и от интелектуалния. Никром притежава и тър­говската, и рекламната мрежа на EMMEI, a тя е разпространена в над 35 страни, намиращи се в 1500 различни световни точки. Тя ще е новото лице на Никром пред света.

В какво е предимството на Никром и колко й стру­ва това?

- В Никром е направен затворен цикъл на произ­водство, което ни прави по-гъвкави и по-конкурен­тоспособни. Тя предлага на клиентите си бързи и адек­ватни решения. Фирмата разчита на изключително много специалисти, които отговарят за различните нива на изработването на продуктите - от избирането на производствените суро­вини до намиране на най-лесния начин на транспор­тиране. Освен това Никром има шест лаборатории в различните сегменти, за да се гарантира качеството. Защото основно изискване на клиентите е да се доказ­ват произходът и надежд­ността на използваните

суровини. Инвестициите за последните 10 години са около 15 млн. EUR в раз­лични проекти, производ­ства и машини. Развитието е комплексно и постоянно, което води до успеха.

Очаквате ли идването на IKEA да промени пазара в България?

- Промени ще настъпят и това не неизбежно. Но те няма да засегнат само мебелния пазар, то ще е по-силно в много други сектори. IKEA създаде философия и стил, кой­то превръщат в начин на живот за потребителите. Те продават концепция. Веригата предлага много други неща освен мебели, но всичко е идейно свърза­но. За българския стандарт цените на стоките няма да са много изгодни, особено в по-ниския клас. Но по мое мнение България вече е готова за такъв магазин.

От друга страна, много редовни производители са кандидатствали за финан­сиране от европейските фондове, за да закупят обо­рудване за дървопреработвателните и мебелните си предприятия. Прекалената бюрокрация е причина техните проекти все още да не са реализирани.