95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 37

Съдете вие. По време на Втората световна война Хитлер е заловен и изправен във вашия съд. Свидетелствата срещу него идват едно след друго, кое от кое по-ужасни. Чувате за газовите камери. Чувате за хора, принуждавани да копаят собствените си гробове и след това разстрелвани. Чувате за гладуващи деца, изтръгнати от ръцете на родители си и след това осакатени от германски войници. Виждате фотографии на отворени рани, подути трупове, избодени очи. Вие сте съдията. Каква присъда бихте произнесли?

Напоследък много се говори за една нова концепция - Бог е Бог на любовта и следователно не може да нарани никого. Христовата смърт се отхвърля като езическа идея. Казват ни: "Той не е гневен Бог, нуждаещ се от умилостивение. Не е осъждащ Бог. Това, което ни изглежда божествено наказание, всъщност е последица от собствения ни лош избор. Не е възможно любящият Бог да унищожава и да умъртвява."

Може би Хитлер е краен пример. Да вземем една история от Стария завет. Израилтяните си направили празненство. Възползвали се от това, че Мойсей отсъства, а Аарон ръководи всички дела. С негова помощ направили златно теле, но в разгара на угощението Мойсей се върнал неочаквано. Спомняте ли си последиците? Покаялите се трябвало да изпият своя идол, а останалите били убити. Звучи жестоко. Проявил ли е Бог любов в тази ситуация?

"По Божия милост хиляди трябваше да пострадат, за да се избегне наказанието над милиони. С цел да спаси мнозинството, Той трябваше да накаже неколцина. Хората бяха пренебрегнали верността си към Бога, бяха отхвърлили Божествената закрила и бяха лишени от защита. Това би довело до завладяване на народа от враговете му. Ако злото не беше незабавно изкоренено, скоро щяха да станат плячка на многочислени и мощни неприятели. За доброто на Израил и за урок на всички следващи поколения бе необходимо престъплението да бъде веднага наказано. За самите грешници бе не по-малка милост, че ще бъдат спрени в злия си път. Ако животът им бе пощаден, същият дух, довел до бунт срещу Бога, щеше да се прояви в омраза и борби помежду им и те неизбежно щяха да се самоунищожат. Именно заради любовта към света, към Израил и дори към нарушителите престъплението бе наказано с ужасна строгост" ("Патриарси и пророци", с. 325).

Грехът никога не е безнаказан. Той донася смърт и не е възможно просто да се избяга от последствията. Само по един начин справедливостта може да се справи с греха - ако някой друг поеме наказанието. "Христос умря за греховете ни според писанията" (1Кор. 15:3). Това е ясното изявление на Библията по този въпрос. "Но Той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония" (Исая 53:5).

В справедливостта има толкова любов, колкото и в милостта. Ако синът ти бие дъщеря ти, няма да проявиш любов към нито един от двама, ако не направиш нещо, за да ги спреш. Христовата смърт заради тези, които ще приемат жертвата Му, както и окончателното наказание в огненото езеро на тези, които няма да я приемат, е най-висшата проява на любов от страна на Съдията на вселената, като се има предвид отвратителния характер на греха. Смъртта на Христос и окончателното унищожение на нечестивите разкриват любовта Му толкова, колкото и милостта Му, проявена към покаялия се грешник. В истинската любов трябва да има съчетаване на справедливост и милост.

Тезис 38

Отначало Луцифер ликуваше. Истина е, че бе загубил последната битка и бе изхвърлен от небето, но сега си имаше свое царство и почти една трета от всички ангели му бяха подчинени. При такова начало би могъл скоро да прегрупира силите си и да предприеме нова атака. Кой знае, следващата битка би могла да бъде спечелена от него.

В сърцето му обаче зрееше още по-голям конфликт. Сатана бе самотен. Чувстваше го най-болезнено, когато небесният хор започваше да славослови Бога. Някога бе ръководител на този хор. Започна да усеща безнадеждността на своя избор. Очакваше бъдеще по-черно от всичко, което някога си бе представял.

В книгата "История на изкуплението" се дава следното описание: "Сатана трепереше, когато размисляше за делото си. Той бе самотен в обмислянето на миналото, на настоящето и на бъдещите си планове. Мощната му фигура трепереше като че ли брулена от буря. Ангел от небето мина покрай него. Луцифер го повика и помоли за разговор с Христос. Бе обещано, че молбата му ще бъде изпълнена. После каза на Божия Син, че се покайва за бунта и желае да си възстанови Божията благосклонност... Христос заплака поради мъката на Сатана, но му каза, че според Божия промисъл никога не би могъл да бъде приет в небето. То не бива да бъде излагано на опасност. Цялото небе би било осквернено, ако Сатана се върне там, защото той е родоначалник на греха и бунта. Семето на бунта все още бе в него" (с. 26).

Сатана си тръгна от разговора с Христос решен да опита с нова интрига. Реши да постигне падането на човечеството. Така би осъществил онова, което не бе успял с други методи. Някога първата работа на Сатана бе да обвини Бога в несправедливост. Сега щеше да се опита да докаже обвинението си.

Ако човечеството извършеше грях, това щеше да докаже, че Божият закон е несправедлив и не може да бъде спазван. Най-малкото, което щеше да постигне, бе поемането на контрола над Земята. Ако Бог предложеше някакъв план за възстановяване на човечеството, тогава Сатана би имал възможността, към която всъщност се стремеше - шанс за възстановяване. Защото ако Бог дадеше на хората друга възможност, би било справедливо и Сатана да получи шанс.

Но Бог вече бе предвидял всичко. Още от вечността съществуваше план, с който да се осъществи както възстановяването на падналото човечество, така и оправдаването на Бога от сатанинските обвинения.

Чрез Христовата смърт на кръста може "да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исуса" (Римл. 3:26). Жертвата на Христос за всички нас даде възможност на Бога да прояви както справедливост, така и прощение. Кръстът разкри Божията справедливост и даде средство, с което човек да бъде опростен, без да се премахва тази справедливост.

Бунтовното сърце на Сатана не можеше да бъде променено и от най-силната изява на Божията любов, защото бе съгрешил съзнателно и въпреки пълната светлина и познание на Божия характер. Но за измаменото и объркано човечество Бог можеше да даде нова възможност. За хората, желаещи да се възползват от нея, любовта и справедливостта на Бога, изявени чрез Христовата смърт, щяха да имат огромно значение. Бе дадено средство за спасение на тези, които биха пожелали да го приемат.