95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 39

Представете си, че искате да разкриете Божията любов на хората от Чикаго. Отивате в центъра на града и започвате да ходите по улиците, като помагате на тези, които са в беда, изслушвате самотните и правите всичко по силите си, за да споделите Божията любов с хората, които срещате.

Онези, с които сте се запознали в Чикаго, разбират какво се е случило с вас. Казват и на други как сте умрял, за да покажете Божията любов. Така хората започват да уважават това, което сте направили, защото сте жертвали живота си, за да разкриете Божията любов на жителите на града.

Мислите ли, че това е добра аналогия за Христовата смърт на кръста? Беше ли смъртта Му необходима, за да бъдем опростени? Или може би смъртта на Христос е нещо случайно? Дали Той дойде на земята просто да разкрие Божията любов и дали умря само защото земята е едно доста опасно място за живеене? Или може би смъртта Му бе основна част от плана за спасяване на човечеството?

Има една теория за изкуплението, наречена "морално влияние", според която Христовата смърт не е била необходима. Казва се, че на човечеството би могло да бъде простено дори Христос да не бе умрял. Една от грешките, които тази теория се опитва да обори, е идеята за разгневения Бог, нуждаещ се от "кило месо", за да бъде умилостивен гнева Му. Истина е, че целта на Христовата смърт не бе да се задоволи Божията отмъстителност. Бог бе в Христос и примири света със Себе си. Но дали Христовата смърт бе необходима по други причини?

В книгата "Великата борба" е даден проникновен отговор: "Христос умря като жертва за човека, защото падналият човешки род не може да направи нищо, за да се похвали пред Бога. Заслугите на един разпънат и възкръснал Спасител са основата на християнската вяра" (с. 73).

Свещеници и управници се събраха около кръста в деня на разпятието. Не желаеха да приемат един разпънат Христос. Казваха: "Ако е цар израилев, нека слезе сега от кръста и ще повярваме в Него" (Матей 27:42 - ЦП). Възможно ли е и днес да повтаряме същата мисъл? Възможно ли е Христос да слезе от кръста, за да можем да повярваме?

Удар по човешката гордост е признанието, че имаме нужда от спасение, а не от образование. Но основата на християнската вяра е условието, че човечеството се нуждае от Спасител.

В Библията ясно е казано, че Христос е наш Заместник. Може би най-известният текст е в Исая 53 гл. "Той наистина понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари. А ние Го счетохме за ударен, поразен от Бога и наскърбен. Но той биде наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония. На Него дойде наказанието, докарващо нашия мир, и с Неговите рани ние се изцелихме. Всички ние се заблудихме както овце, отбихме се всеки в своя път; и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни" (ст. 4-6).

Цялостната жертвена система, от Адам и Ева край портите на Едем до храмовия ритуал по времето на Исус, се основаваше на разбирането, че за да бъде спасен грешния човек, е необходимо някой друг да заеме неговото място. Христос бе "Агнето, заклано от създанието на света" (Откр. 13:8 - превод "Кинг Джеймс").

Колкото и съкрушително да е за човешкото сърце, спасението идва единствено в резултат на приемането на разпънатия и възкръснал Спасител. "Коленичейки с вяра пред кръста, той [грешникът] е достигнал най-високото място, достъпно за човека" ("Деяния на апостолите", с. 210).

Прощение

Тезис 40

По време на сесията на Генералната конференция в Далас, щата Тексас, една от точките в дневния ред бе дискусия и ново проучване на църковните доктрини. Едно от ученията, на което църквата отдели особено внимание, бе доктрината за изкуплението. Имаше коментари "за" и "против" - някои твърдяха, че вярваме в цялостно изкупление, а други бяха сигурни, че изкуплението не е пълно. Седях на балкона и наблюдавах как Х.М.С. Ричардс, старши, стоеше в галерията и четеше Библията, очевидно без да забелязва какво става около него!

Искаше ми се да стане и да каже нещо, с което да помогна на присъстващите. Внезапно У.Г.С. Мърдок отиде до платформата. Каза: "Адвентистите от седмия ден винаги са вярвали в цялостно изкупление, което още не е завършило."

Христовата жертва на кръста бе цялостна. Когато извика "Свърши се", Исус каза истината. Той бе завършил делото, за което бе дошъл на тази земя. "Битката бе спечелена. Неговата десница и святата Му сила бяха спечелили победата. Като победител поби Той знамето Си върху вечните височини. Тогава не трябваше ли сред ангелите да царува радост? Цялото небе триумфираше от победата на Спасителя. Сатана беше победен и знаеше, че царството му е загубено" ("Животът на Исус", с. 758).

Нищо не можем да прибавим към Неговата жертва. Добрите ни дела не прибавят нищо. Нашето послушание и себепожертвувателност не прибавят нищо. Можем само да приемем цялостната жертва на Христос за нас.

Но изкуплението още не е завършено. В старозаветната аналогия с деня на изкуплението денят не завършваше, когато първосвещеникът принесеше жертва. Греховете на хората трябваше да бъдат пренесени на козела за отпущане и след това козелът да бъде заведен в пустинята. Когато Исус умря на кръста, борбата Му да стане наш Заместник за греха бе спечелена. Но войната не бе (и все още не е) завършила.

Ако Бог нямаше намерение след разпятието да прави нищо за нашето възстановяване, тогава никога не бихме преживели и един ден на болка, страдание, мъка или смърт. След като Христос възкръсна, би трябвало всички умрели да възкръснат заедно с Него, а не само няколко "първи плодове". При възнесението Му всички, които Го бяха приели - от Адам до разбойника на кръста - би трябвало да отидат на небето заедно с Него. Но както добре знаем, това не се случи.

Ще е голямо недоразумение да мислим, че можем да прибавим каквото и да било към това, което Исус направи за нас на кръста. Ще бъде не по-малко недоразумение да мислим, че целият спасителен план свършва с кръста. Кръстът е основата на християнската вяра, но никоя сграда не завършва само с поставяне на основата, колкото и здрава и солидна да е тази основа.

Допълнителното време, необходимо за целта на Сатана да стане известен и признат от цялата вселена, също е част от Божия план. Разнасянето на евангелието по целия свят, за да може всеки човек да има възможност да приеме или отхвърли Исус, също е част от Божия план. Идването на Исус в сила и слава, за да вземе чадата Си в техния небесен дом, също е част от Божия план. Хилядата години на небето и даването на възможността на всеки човек да прегледа доклада на съда и да разбере, че Бог е бил справедлив, също е част от Божия план. Последният сблъсък със силите на врага и разобличаването на Сатана пред наблюдаващото множество, когато всяко коляно ще се преклони и всеки език ще изповяда, че Исус Христос е Господ - и това е част от Божия план.

Унищожаването на нечестивите, последвано от създаването на новата земя, също е част от чудния Божи план за спасение и възстановяване. Този план току-що е започнал. Краят ще бъде много по-славен, отколкото можем да си представим, "защото от древността не се е чуло, до уши не е стигнало, око не е видяло друг бог освен Тебе да е извършил такива дела за ония, които Го чакат" (Исая 64:4).