95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 11

Има голяма разлика между грях в единствено число, живот далеч от Бога, и грехове в множествено число, вършене на лоши неща. Животът далеч от Бога е основата на греха. Лошите дела, които често наричаме грях, са само резултат от греховното ни състояние.

Да погледнем Соломон. Очевидно той започнал царуването си със сърце, съвършено разположено към Бога. Но с течение на годините настъпила промяна. "Защото когато остаря Соломон, жените му преклониха сърцето му към други богове; и сърцето му не беше съвършено пред Господа неговия Бог, както сърцето на баща му Давида" (3Царе 11:4).

Какво се случило със Соломон? Дали е започнал да прави лоши неща и упорствал във вършенето на зло, докато накрая сърцето му вече не било съвършено? Не, точно обратното. Е. Вайт коментира неговото падение: "Всички грехове и крайности в живота на Соломон водят началото си от една голяма грешка: престана да иска мъдрост от Бога и да ходи смирено пред Него" (АБК, т. 2, с. 1031).

Същото важи и за Ева. Някои мислят, че тя паднала, защото изяла ябълката, а истината е, че изяла ябълката, защото паднала. Още преди да се стигне до случая с плода, в нея вече имало недоверие към Бога и упование в собственото "аз". Последвалият акт бил само последица.

За отделения от Бога човек може да е необходимо известно време, преди да извърши явен грях. И на Соломон било необходимо време. Също така за този, който търси Бога, е необходимо време, за да постигне победа. Възможно е да търсим Бога и същевременно да израстваме по отношение на поведението си. Но в края на краищата отношението на сърцето към Бога е решаващият фактор както за външните прояви, така и за вътрешния живот.

Ако грехът (живот, отделен от Бога) е причината за греховете (вършенето на лоши неща), тогава откъде идват греховете, след като се стремим към всекидневно общуване с Бога?

В "Животът на Исус", с. 668 е даден отговор, състоящ се от едно-единствено изречение: "Когато познаваме Бога така, както имаме привилегията да Го познаваме, животът ни ще бъде живот на постоянно послушание."

Дори когато ежедневно се стремим да Го опознаваме, възможно е да не Го опознаем така, както имаме привилегията да Го познаваме. Затова може да има моменти, когато отклоняваме погледа си от Него. Може да има моменти, когато преставаме да се уповаваме на Него и започваме пак да разчитаме на себе си. Направим ли това, ще се провалим. Но ако продължим да Го търсим, Той ще ни доведе до състояние, при което непрестанно да се уповаваме на Него, така че и в поведението ни да няма грешки.

Тезис 12

Ако въпросът за греха се крие в областта на взаимоотношенията, а не в поведението, тогава всеки, който живее отделен от Бога, живее в грях. Всъщност дори "добрите" дела, извършени настрана от общуването с Бога, основано на вяра, са грях. "И всяко [нещо], което не бива от вяра, грях е" (Римл. 14:23 - ЦП). Описвайки работата на Светия Дух да убеждава за грях, Исус казва: "За грях, защото не вярват в Мене" (Йоан 16:9). Докато се опитваме да разберем тази истина, нека помислим за двора на една вдовица.

Атеист би могъл да реши да помага на съседа си. Това ще го направи ли християнин? Някой, който е просто добър църковен член и няма намерение да прави нищо лошо, но не отделя време за лична молитва, изучаване на Библията и всекидневно общуване с Бога, може да помогне на вдовицата. Но ако действието е извършено настрана от жизнено важните отношения с Бога, сърцето не е наред и постъпката му става греховна за самия него.

Например бих могъл да помагам на вдовицата, за да си помислят съседите, че съм добър човек. Бих могъл да помагам на вдовицата, защото се опитвам да изкупя някакъв минал грях. Бих могъл да помагам на вдовицата, защото съм чул, че е скътала доста пари и се надявам един ден да ме спомене в завещанието си. Отделен от Бога, мотивите ми ще бъдат егоистични, а постъпките ми, добри или лоши, ще бъдат греховни.

Възможно е най-приветливият външен вид да бъде покривало на най-ужасен грях. От много векове насам светът се чуди защо понякога най-слабите и най-грешните отиват близо до Бога, а най-силните и най-благородните Го отхвърлят. Сред апостолите този, който имаше най-голям шанс за успех, стана предател. Религиозните водачи отхвърлиха Исус и Го разпнаха, а бирниците, блудниците и разбойниците станаха най-твърдите му последователи. "Често изкусителят действа най-успешно чрез онези, за които най-малко подозираме, че са под негов контрол... Много образовани хора с висок интелект и изискано поведение, които никога не биха се унижили да извършат нещо, оценяващо се обикновено като безнравствена постъпка, са само шлифована маша в ръцете на Сатана" ("Великата борба", с. 509). В "Пътят към Христа", с. 58 е казано: "Стремежът към влияние над другите, както и желанието от наша страна те да ни ценят и уважават, може да доведе до един порядъчен живот. Себеуважението също може да ни накара да избягваме външния вид на злото. И едно себелюбиво сърце може да извърши благородни постъпки."

Ако сърцето е греховно, порядъчният живот може да бъде само една огромна измама. Кое е по-опасно: тъмна бутилка в килера, на която има череп и кръстосани кости и е пълна с отрова, или бутилка в хладилника, на която има етикет от Пепси, но е изпълнена с отровна течност?

Сега живееш ли в грях? Няма значение дали си слаб и грешащ или си фарисей от фарисеите, подобен на Павел преди да срещне Исус по пътя за Дамаск? Пътят към свобода от греха - независимо дали грехът се изявява в "добро" или в "лошо" поведение - е да отидем при Исус за спасение и да не се отделяме от Него. Само Исус може да ни изведе от грях към праведност.