95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 15

Ако се интересувате от произвеждане на плодове, вариращи от ябълки до пъпеши, как трябва да започнете? Работили ли сте в градина? Знаете ли как се прави? Не са необходими големи познания, за да се види, че някои неща са причина, а други резултат. Ако искате да имате успех в градината, не насочвате усилията си към резултата, нали така?

Писанието винаги представя вярата като плод или дар, или резултат. Тя никога не е наше дело. В Римл. 12:3 се казва, че Бог е дал на всекиго известно "количество" вяра. В Римл. 10:17 е записано, че вярата идва от слушане, а слушането е от Божието слово. Вярата винаги е резултат от нещо друго. Не можете да я създадете. Не работите върху плода. Напротив, насочвате усилията си към това, което произвежда плод. Не работите върху получаването на дар. Насочвате усилията си към отиване в присъствието на Дарителя и приемане на предложения дар. "Никой не може да създаде вяра. Светият Дух, Който действа върху човешкия ум и го просвещава, създава вярата в Бога" (Е. Вайт, АБК, т. 7, с. 940).

Лесно е да объркаме вярата с чувства и да се опитваме да изработим вяра, работейки върху чувствата. Кога ви е по-лесно да вярвате, че Бог ще отговори на молитвите ви? Дали когато чувствате, че ще отговори или когато сте сигурни, че няма да го стори? Кога имате повече вяра в Божието обещание да прощава изповяданите грехове? Когато се чувствате опростен, или когато се чувствате изоставен? Кога ви се струва, че имате силна вяра? Когато нещата вървят добре, или когато сте изправени пред изпитания и бедствия?

Казано е, че "чувството не е вяра. Това са две различни неща" ("Ранни творби" , с. 73). Още един спорен момент: защо не сме в състояние да изработваме вяра? Може да чуете подходяща музика, може да бъдете завладян от красноречието на човек, който се опитва да ви ентусиазира, може да се повлияете от осветлението или от духа на хората около вас. Възможно е да се създадат изключителни чувства и тълпата да бъде насочвана в определена посока. Но след като светлините угаснат и множествата си отидат по домовете, вие оставате сам. Какво се случва тогава? Възможно е да се почувствате по-зле отпреди. Случвало ли ви се е? Милиони съвременни хора вървят от една емоционална височина към друга, изразходвайки жизнените си сили в лудешко търсене на нещо, което да повдигне духа им и да им помогне да забравят, че последното направено от тях нещо е било съвсем мимолетно и преходно.

Неприятелят така успешно е завладял света с този метод, че все още го използва като едно от най-добрите си средства дори в църквата. Когато някой реши да отиде при Исус, за да намери трайното щастие, предлагано от Него, врагът идва и казва: "Искаш да отидеш при Исус? Добре, но ще трябва да оправиш живота си, така че Той да може да те приеме." Сатана кара този човек да работи върху резултатите и го държи настрана от Исус, докато нещастникът отчаяно се опитва сам да си изработи праведност. Но идва моментът, когато чува за праведност чрез вяра. Звучи добре. Решава да я приеме, но врагът идва с друга уловка. Казва му: "Това е точно, праведността идва чрез вяра. Недей да работиш върху праведността си; работи върху вярата." Така може да се постави още една бариера между грешника и Спасителя.

Истината е, че не трябва да работите нито върху праведността, нито върху вярата си. И двете са дар. И двете са плод. И двете идват в резултат от познаването на Исус. Познаването на Исус е резултат от общуването с Него. Ако отидете при Исус, Той ще ви даде истинската вяра, от която се нуждаете. Първият вторичен продукт от търсенето на Исус е истинската вяра. Праведността е вторият.

Тезис 16

Хус и Йероним са герои на Реформацията. Работели в Бохемия и свидетелстването им предшествало проповедите на Мартин Лутер в Германия. Писанията на Уиклиф оказали влияния върху тях. Скоро след като Ян Хус започнал да проповядва евангелието с голяма сила, Йероним, живеещ по това време в Англия, приел идеите му.

Когато Йероним чул, че приятелят му е в опасност, бързо тръгнал за Констанс, без да чака документ за сигурност, който и без това се оказал толкова безполезен за Хус. Веднага след пристигането си бил арестуван и хвърлен в затвора, където преседял много месеци. Смелостта му го напуснала и той приел предложението да се отрече от идеите си.

После направил едно трагично откритие. Оказало се, че има нещо по-лошо от изгарянето на клада, а именно - да не бъдеш изгорен на клада; да живееш с угризението, че си се отрекъл от Господа. Йероним оттеглил думите си и не след дълго тръгнал към кладата с песен. Когато палачът приближил отзад, за да запази огъня, мъченикът извикал: "Ела отпред. Запали огъня пред мене. Ако се страхувах, нямаше да бъда тук."

Историята на Хус и Йероним ни дава голям урок за истинска вяра. Днес в света и в църквата има псевдо вяра, която всъщност не е никаква вяра, а позитивно мислене. Тя ви води до убеждението, че вярата се състои просто във вярване, че каквото и да поискате, ще се осъществи; че ако намерите в Писанието някакво обещание, можете да го поискате за себе си. Франк Синатра пее за това положително мислене в песента си "Направих го по моя начин". Дори в собствената ни църква можете да намерите тази разновидност на вярата. Хора проповядват: "Можеш да го направиш."

Но в Библията съвсем не е казано, че всички обещания се отнасят за тебе точно в сегашното време и точно при тези обстоятелства. Ако изискването да се изпълнят тези обещания бе всичко, от което се нуждаем, за да бъдем избавени, тогава Хус и Йероним са се провалили. В Исая 43:2 има чудесно обещание, което те биха могли да изискат за себе си: "Когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш." Но и двамата отишли на кладата не защото нямали вяра, а заради вярата си.

Ако имаме вяра, ние се уповаваме на Бога дори когато нещата не вървят така, както ни се иска. Лесно е да се доверяваме на Бога при положение, че всичко е наред. Истинското изпитание на вярата идва, когато на молитвите ни сякаш не се отговаря. "Господ желае да се уповавате на Неговата любов и милост както сред облаци и тъмнина, така и в слънчева светлина" ("Свидетелства", т. 2, с. 274).

Човешкото ни естество не може да не предпочита историята на Даниил в рова на лъвовете пред доклада за Йоан Кръстител. Трудно ни е да разберем изказването, според което "от всички дарове на Небето, участието в Христовите страдания е най-важното поръчение и най-високата чест" ("По стъпките на великия Лекар", с. 478). Харесва ни началото на Евр. 11 гл., но ни е трудно да приемем края. И все пак този текст съществува в Библията. Чели ли сте го наскоро? След блестящия разказ за избавлението, извършвано от Бога за народа Му при различни кризисни ситуации, става дума и за "други". Да не забравяме другите! "А други бяха мъчени, защото, за да получат по-добро възкресение, те не приемаха да бъдат избавени. Други пък изпитваха присмехи и бичувания, а още и окови и тъмници; с камъни биваха убити, с трион претрити, с мъки мъчени. Умираха заклани с нож, скитаха се в овчи кожи и търпяха лишение, бедствия и страдания. Те, за които светът не беше достоен, се скитаха по пустините и планините, по пещерите и рововете на земята. Но всички тия, ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанията" (Евр. 11:35-39).

Духовните обещания - за прощение на греха, за Светия Дух, за сила да се върши Неговото дело - винаги са наше разположение. Но обещанията за земни благословения, дори за живот, са дадени при определени случаи и се оттеглят при определени случаи според Божието провидение. Желаете ли да бъдете сред "другите", ако Бог ви призове да се присъедините към тях в час на изпитание на вярата.