95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 5

Ако не вършите нищо лошо, значи вършите добро? Така ли е? Или грешим?

Чели ли сте за фарисеите? Праведни ли са били или неправедни? Исус ги изобличи в Матей 23:27, 28: "Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистата. Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие."

Това е важен урок. След като сме съгласни, че целта на християнина е да бъде добър и отвътре, и отвън, представете си, че все още не сте добри отвътре. По-хубаво ли е да бъдете добри поне външно, ако това е най-доброто, което можете да постигнете? Не е ли по-добре да сме фарисеи, отколкото бирници? Внимавайте как ще отговорите!

Исус каза, че религията на фарисея не е достатъчна за вечен живот. "Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство" (Матей 5:20). Следователно външната доброта може да е подходяща за всичко друго, но не и за спасение.

Да се спрем за миг на "Пътят към Христа", с. 44: "Има хора, които изповядват, че служат на Бога, докато в същото време разчитат на своите собствени усилия, за да спазват Неговия закон, да изградят праведен характер и да си осигурят спасение. Сърцата им не са движени от дълбокото чувство за Христовата любов, а се стремят да изпълняват задълженията на християнската религия като нещо, което Бог изисква от тях да спазват, за да си спечелят небето. Такава религия не струва нищо." Следователно външната доброта може да е подходяща за всичко друго, но не и за религията.

В Откр. 3 гл. е отправена специална вест към църквата от времето непосредствено преди Христовото идване. "Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано да бъдеше ти студен или топъл. Така понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си" (ст. 15, 16). Следователно външната доброта може да е подходяща за всичко друго, но според Бога тя е по-лоша от отсъствието на каквато и да е доброта! Той предпочита дори студения пред хладкия!

Доброта, която е само външна, е отвратителна за Бога. Той знае, че откритият грешник може по-лесно да приеме добрата вест за спасение от този, който не чувства никаква нужда. Хората, успели да бъдат добри отвън благодарение на собствените си сили, не изпитват нужда от Спасител. И тъй като не изпитват нужда, не отиват при Христос, за да приемат спасението, приготвено от Него.

Възможно е да изпълним църквата със силни хора, които могат да се държат така, както изискват църковните правила. Поведението, с което така много се гордеят, се превръща в бариера пред личното общуване с Исус Христос.

Ако повярваме, че това е истина, ако действително приемем тезиса, че външната праведност няма стойност пред Бога и дори Го отвращава, ще спрем да се опитваме да правим това, което е право! Напротив, бихме употребили всичкото си време, енергия и усилия да търсим Него, за да дойде и да живее в нас.

Плаши ли ви това? Желаете ли да насочите усилията си към приемане на Неговата правда ден след ден в непрестанно общуване с Него? Ако тези думи ви изнервят и се чудите каква е основата на поведението ви, побързайте да прочетете следващата глава. Тя започва така: "Праведността ще ви направи морални." Побързайте да отворите следващата страница!

Тезис 6

Бог не е срещу морала! В Откр. 3 гл. Той изобличава лаодикийците не за морала им, а за това, че се опитват да заменят праведността с морал.

Бог не е срещу морала! Ако животът ви е морален, няма да попаднете в затвор. Ще ви повишат в работата. Ще имате добра репутация в обществото. Хората около вас няма да страдат от някакви ваши неморални постъпки. Несъмнено моралът си има своите предимства. Бог обаче изобличи лаодикийската църква, защото моралът не може да бъде заместител на праведността.

"Мнозина, наричащи себе си християни, са просто моралисти" ("Притчи Христови", с. 315). Забележете, че тук не става дума за тези, които се наричат моралисти. Описани са хора, наричащи себе си християни, без в действителност да са такива.

В притчата за човека, който няма сватбарска дреха (виж Матей 22 гл.), е изложен същият принцип. Този човек би могъл да предпочете да си остане у дома, където обикновеното му облекло не би предизвикало никакви възражения. Царят го поканил на сватбата, но не го принудил да присъства. Проблемът бил, че мъжът се опитал да замени царската одежда със собствените си дрехи и въпреки това да присъства на тържеството.

Хората от времето на Христос си били изработили религия, основаваща се единствено на морала. Молещият се в храма фарисей бил жертва на заменилия праведността морал. Свирел мелодията на собствения си морал. Изброил пред Бога списък с дела, за които мислел, че го препоръчват на Небето. Основал сигурността си на факта, че не е направил това, което бирникът бил извършил.

Примерът му показва, че моралността не само не ви прави праведни, но дори ви държи отделени от истинската праведност.

Бог не е срещу морала! Прочетете с. 18 от "Пътят към Христа". "Възпитанието, културата, упражняването на волята, човешките усилия - всички тези неща си имат своята собствена сфера на действие, но в този случай са безсилни. Те могат да произведат някаква външна коректност в поведението, но не могат да променят сърцето."

Не трябва да отхвърляме морала, но е необходимо да го разбираме правилно. Той никога не е причина. Истинският християнин е морален човек. Не бива да се страхуваме, че в търсенето ни на истинската правда, моралът ще остане зад борда. Възможно е от само себе си да имаме външна доброта, но не е възможно да имаме само вътрешна доброта. Когато сърцето се промени, неизбежният резултат ще бъде промяна в поведението. Праведността винаги ще ви прави морални. "Ако пребъдваме в Христос, ако Божията любов обитава в нас, то нашите чувства, нашите мисли, нашите постъпки ще бъдат в хармония с Божията воля, както е изразена в предписанията на Неговия свят закон" ("Пътят към Христа", с. 61).

Бог не е срещу морала! Но Той ни предупреждава да не го поставяме на мястото на праведността. Поканва ни да приемем Христовата правда, дадена даром на всички, които отидат при Него чрез Исус.