95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 7

През 1888 г. по време на сериозното разискване пастор А. Т. Джоунс бил един от поддръжниците на учението за праведност единствено чрез вяра в Христос. Той бил изключителен оратор и известен като голям индивидуалист. Прекалил в ентусиазма си и Господ му изпратил съвет. Записан е в "Избрани вести", кн. 1, с. 377.

В какво прекалил пастор Джоунс? Каква е разликата между това, да кажеш, че добрите дела нямат никаква стойност, и да твърдиш, че те няма да спасят нито една душа, нито пък могат да ни осигурят билет за небето?

Някои хора веднага стигат до заключението, че ако добрите дела не ни спасяват, те нямат никакво значение. Ако лошите дела не са причина за погубването ни, следователно няма нищо нередно в тях. Една ключова дума ни предпазва от подобно недоразумение. Говорейки за връзката между добрите или лошите дела и причината за спасението или погубването ни, не пропускайте думата причина.

Не говорим за важността на добрите дела. Не говорим за целта на добрите дела. Говорим за метода на спасение. Стигнем ли до въпроса за спасението, можем да твърдим, че добрите дела не са причината, поради която се спасяваме. Те са резултатът.

Тогава каква е причината за спасението? Знаем, че добрите дела не са причината. В Римл. 3:20 съвсем ясно е казано: "Защото нито една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела [изисквани] от закона." Исус е Този, Който ни спасява, и ние се спасяваме, като Го приемем. "И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим" (Деяния 4:12).

Вниманието ни не трябва да бъде насочено към делата ни, независимо дали те са добри или лоши. Търсейки спасение, ние трябва да се съсредоточим в Исус и като гледаме към Него, да заприличваме все повече на Него. Всеки път, когато погледнем към себе си, ще се провалим. Или ще видим собствената си греховност и ще се обезсърчим, или ще видим доброто си поведение и ще се възгордеем. И в двата случая навлизаме в задънена улица. Има сигурност само ако гледаме към Исус.

Павел много дръзновено проповядваше темата за спасение единствено чрез вяра в Христос. Но той не се обяви срещу добрите дела. Апостолът бе един от най-благородните хора в града. В трета глава от посланието си до филипяните казва: "Ако някой има причина да се хвали с добри дела, то аз мога да го надмина по всички показатели!" И все пак в края на посланието заявява, че всичките му добри дела са нищо в сравнение с Христовата правда. "Съдейки по буквата на закона, както хората обикновено го прилагат за външните прояви на живота, Павел наистина се беше въздържал от грехове; но когато погледна в дълбините на светите предписания и се видя такъв, какъвто Бог го вижда, тогава смирено наведе глава и изповяда своята вина" ("Пътят към Христа", с. 29).

Веднъж обсъждах този тезис с група проповедници. Отначало, когато засегнахме първата част от въпроса - добрите ни дела не са причина за спасение - всички бяхме единодушни. Но когато стигнахме до втората част - лошите ни дела не са причина за погубването - някои от тях започнаха да нервничат.

Искам да ви попитам: Ако първото е вярно, то нима второто е погрешно? Не са ли част от една и съща истина? Спасението ни се основава на приемането на Исус и жертвата Му за нас чрез всекидневно общуване с Него. Не се основава на поведение. Спасението отива много по-дълбоко от поведението. Същото важи и за погубването! Поведението не е демаркационната линия, определяща вечната ни участ.

Ако бъдете спасени, това ще бъде поради направеното въз основа на връзката ви с Исус като ваш Спасител. Несъмнено ще има добри дела, но не те са причина за спасението. Също така, ако бъдете погубени за вечността, това ще бъде защото сте оставили Исус извън сърцето си и Той напразно е хлопал на вратата, за да Го пуснете да влезе. Може да има лоши дела, но те ще са резултат, а не причина. Бог не ни съди по външните прояви, а по сърцето. От сърцето излизат изворите на живота. Виж 1Царе 16:7; Притчи 4:23.

Грях

Тезис 8

Като човешки същества имаме поне две общи неща. Първо, ние сме били родени. Второ, родени сме грешни. Проблемът с греха започва още при раждането ни, защото се раждаме отделени от Бога.

Трагично е да се родиш в този свят! "Децата наследяват греха. Той ги отделя от Бога" ("Възпитание на деца", с. 475). Поради греха на Адам потомството му се ражда с вродената склонност към непослушание (виж Адвентен библейски коментар (АБК), т. 5, с. 1128).

В първите седем тезиси разгледахме въпроса за правдата. Тъй като обратното на правдата е грях, изглежда логично да проучим по-задълбочено тази тема. Ясното разбиране на правдата и греха е жизнено необходимо за вникване в учението за спасение чрез вяра. Мнението по въпроса за правдата и греха може да бъде малка пукнатина в тротоара, която по-късно да се превърне в Големия каньон.

От прочетеното досега можем да обобщим, че праведността идва чрез връзката ни с Исус и не се основава на поведение. Ако това е истина, тогава трябва да дефинираме и греха като нещо повече от поведение. Ние сме грешни по рождение, грешни сме по естество. Именно естеството ни е греховно, а лошите дела са само последица.

В Еф. 2:3 Павел казва, че по естество сме чада на гнева. В Пс. 58:3 е записано: "Още от рождението си нечестивите се отстраняват. Заблуждават, говорейки лъжи, щом се родят." В случай че не знаете кои да причислите към "нечестивите", спомнете си Римл. 3:10: "Няма праведен ни един."

Имало един скорпион, който искал да пресече реката. Срещнал жаба на брега и я помолил да се качи на гърба й.

"О, не - казала жабата. - Ако те пусна да се качиш на гърба ми, ще ме ужилиш и аз ще умра."

"Защо ще го правя? - попитал скорпионът. - Ако те ужиля и умреш, тогава и двамата ще потънем."

Аргументът на скорпиона изглеждал разумен и жабата му позволила да се качи на гърба й. Заплували по реката.

По средата на реката скорпионът ужилил жабата. Със сетни сити тя попитала: "Защо го направи? Сега и двамата ще умрем!"

Скорпионът отговорил тъжно: "Знам, но не можах да се сдържа. Такава ми е природата."

Това е дилемата на човечеството. Естеството ни е паднало. Не можем да си помогнем. Дори да разбираме, че се унищожаваме, не можем да спрем да грешим, тъй като природата ни е зла. "Последиците от изяждането на плода от дървото за познаване на добро и зло се виждат в преживяванията на всеки човек. В самото му естество има склонност към злото, сила, на която не може да се противопостави, ако не получи помощ" ("Възпитание", с. 29). Поради Адамовия грях "нашето естество стана също така паднало и ние вече не можем да направим себе си праведни" ("Пътят към Христа", с. 62).

Тъй като проблемът с греха е нещо повече от вършене на злини и ние сме грешни по естество още от момента на раждането ни, грехът трябва да бъде търсен по-дълбоко от простото изучаване на поведението. Бог ни предлага да започнем отначало. Той ни предлага новорождение и напълно ново естество.

Исус обясни на Никодим в среднощната Си проповед пред аудитория, състояща се от един човек, че ако няма новорождение, нямаме надежда да видим небесното царство. Първото рождение не е за вечен живот. Необходимо е да има второ. Добрата вест за спасение е, че заради Исус можем да получим ново естество и като споделим Неговото божествено естество, да избягаме от покварата на греховния свят, в който сме родени.