95 тезиси за праведност чрез вяра

Вяра

Тезис 13

Може би сте чули историята за въжеиграча, който прекосил Ниагарския водопад по въже. След като излязъл на отсрещния бряг пред смаяната публика, попитал: "Колко от вас вярват, че мога още веднъж да мина по въже, но с ръчна количка, в която има човек?"

Настъпила тишина. На публиката просто било напомнено, че има огромна разлика между вяра и доверие! Едно е да вярваш, че количката ще мине успешно над бездната, друго е да й повериш живота си.

В Яков 2:19 се прави същото разграничение: "Ти вярваш, че има само един Бог. Добре правиш; и бесовете вярват и треперят." За да притежавате спасителна вяра, имате нужда от нещо много повече от просто убеждение. Дори дяволите са убедени, но треперят. Те вярват, но не се уповават. Това е съдбоносната разлика.

Три думи описват отношенията на християнина към Бога: убеждение, вяра, упование. Думата убеждение в съвременното й значение често съдържа идеята за интелектуално съгласяване с нещо. Вярата понякога бива бъркана с позитивното мислене. Но думата упование вероятно най-точно описва библейското доверие в Бога. Където намерите в Свещеното писание думите убеждение или вяра, заменете ги с упование и ще откриете нови измерения на вече познати думи. Например "Повярвай в Господа Исуса Христа и ще се спасиш" (Йоан 16:31). "Уповавай се на Господа Исуса Христа и ще се спасиш".

"Избрани вести", кн. 1, с. 389: "Вярата включва не само убеждение, но и упование." "Възпитание", с. 253: "Вярата е упование в Бога."

Вярата означава зависимост от Бога. Вероятно най-близката до нея дума е себепредаване. Тя носи в себе си значението на предаване на живота под контрола на Бога.

Самонадеяните хора не обичат зависимостта. Струва им се ужасяващо да приемат Божието ръководство. Това може да бъде удар по човешката гордост и надменност. Но "без вяра не е възможно да се угоди Богу" (Евр. 11:6), т.е. "без упование не е възможно да се угоди Богу." Само когато се откажем от собствената си воля и се доверим на Божията сила да спасява, Бог може да осъществи Своя план за живота ни.

Истинската вяра, упованието, позволява на Бога. Тя довежда до зависимост. Човешкият разум и логика могат да стигнат до един предел, отвъд който е необходимо да направим стъпка в това, което не може да се докаже по пътя на опита. Теолозите наричат тази истина "скок на вярата".

Но упованието в Бога не е скок в тъмното. Той ни е дал достатъчно доказателства, въз основа на които да Му се доверим.

В Матей 15 гл. четем за сирофиникийката. Тя отишла да търси Исус, Който се отклонил на 50 мили от пътя Си, за да възнагради търсенето й. Но когато отправила молбата си към Него, Той като че ли я пренебрегнал. Настоявала и Исус казал думи, които биха могли да се приемат за обида. В погледа, в гласа и поведението Му обаче имало нещо, което я насърчило да Му се довери въпреки очевидния неуспех. Тя упорствала, докато вярата й била възнаградена. Отговорът дошъл в резултат на това, че не престанала да се уповава.

Тезис 14

Необходими са само две неща, за да имате доверие на някой човек. Първо, необходимо е да откриете достойна личност. Второ, трябва да я опознаете. И обратното е вярно. За да загубите доверие, необходимо е след като откриете някоя недостойна личност, да я опознаете.

Веднъж спрях на една бензиностанция, за да си напълня резервоара. Бензинаджията дойде до прозореца и ми показа пречупен ремък. Казах му: "Ти си го пречупил, ти го смени."

Изглеждаше шокиран. "Какво искате да кажете?"

"Някога работех в сервиз."

"О, разбирам."

Веднага смени ремъка, без да ми вземе и цент.

Напълно възможно е някъде по света да има честни бензинаджии. Но за да имам доверие на някой от тях, трябва да го опозная много добре. Беглото познанство не би било достатъчно. Необходимо е не само да бъде почтен, но и да имам време да го опозная толкова добре, че да му се доверя.

В Библията се казва, че на Бог може да се има доверие. Но никога няма да Му се доверите, докато сами не Го опознаете. Вече отбелязахме състоящото се от едно изречение изказване от "Животът на Исус", с. 668: "Когато познаваме Бога така, както имаме привилегията да Го познаваме, животът ни ще бъде живот на постоянно послушание." Прибавете и мисълта от "Пътят към Христа", с. 61: "Послушанието е плодът на вярата." Ако е необходимо да познавате Бога, за да Му се подчинявате, и ако послушанието идва от вяра, тогава трябва да познавате Бога, за да имате вяра или доверие в Него.

Понякога забравяме тази истина и започваме да се борим с греха и с дявола. Правим усилия да се подчиняваме, проваляме се, после пак се проваляме. Вярно е, че сме призовани да се борим, но е важно да се заемем точно с тази борба, която е необходима. "Подвизавай се в доброто войнстване на вярата", се казва в 1Тим. 6:12. Как се подвизаваме в доброто войнстване на вярата? Като направим усилия да опознаем Бога, за да можем да Му се доверим.

Как опознаваме Бога? По същия начин, по който опознаваме и хората. За да се запознаем с някой, са необходими три неща. Първо, да говорим с него. Второ, да го слушаме, когато ни говори. Трето, да вършим съвместно някои неща. Това са съставните части на комуникирането.

Говорим на Бога чрез молитви. Слушаме Го да ни говори чрез Словото Си. Работим заедно с Него, като се включваме в християнски дейности, свидетелстваме и евангелизираме.

Понякога хората се смущават от идеята да общуват с някой, когото не познават. Веднъж един човек дошъл при Х. М. С. Ричардс и му казал: "Не вярвам в Бога."

"Защо?", попитал Ричардс.

"Защото не мога да Го видя."

Ричардс отговорил: "Не вярвам, че имате мозък."

"Защо?"

Използваме много неща, които не можем да видим. Виждали ли сте електричество? Виждали ли сте радиовълни? Освен ако не живеете в Южна Калифорния, едва ли ще видите въздуха, който дишате! Не виждаме вятъра. Не виждаме микробите и бактериите. Не виждаме онова тайнствено нещо, наречено "живот". Но можем да видим резултатите от всички изброени по-горе неща!

Макар че не можем да видим Бога или да чуем гласа Му посредством технически средства, възможно е да видим действието на Неговата сила. Възползвайки се от средствата за комуникация, които ни е дал, можем да Го опознаем. Когато Го опознаем, научаваме да Му се доверяваме, защото е достоен за нашето доверие.