95 тезиси за праведност чрез вяра

Тезис 9

Веднъж в Южна Калифорния полицай ме спря и ме накара да изтегля колата извън платното. Този участък от пътя бе в ремонт и аз бях извършил нарушение. Бях карал не в това платно, в което трябва, но без да да осъзнавам, че съм се объркал, тъй като маркировката бе покрита с кал. Макар че знаех закона за движение, не бях разбрал, че го нарушавам.

Кой мислите е прав, съдията или полицаят? Смятате ли, че незнанието е оправдание за дадено нарушение? Как Бог гледа на незнанието ни и смята ли ни отговорни за нарушаването на закона Му?

Бихме могли да проучим няколко библейски текста, за да открием отговора. В Ез. 18:20 се казва: "Душата, която греши, тя ще умре. Синът няма да понесе наказанието на бащиното беззаконие, нито ще понесе бащата наказанието на синовото беззаконие. Правдата на праведния ще бъде за него и беззаконието на беззаконника ще бъде на него." В Йоан 15:22 Исус заяви: "Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега обаче нямат извинение за греха си." В Йоан 9:41 е записано: "Исус им рече: Ако бяхте слепи, не бихте имали грях, но понеже казвате: Виждаме, грехът ви остава."

Запитвали ли сте се защо е трябвало да изминат толкова много години до унищожаването на Ерусалим, след като Исус бе говорил на еврейския народ и го бе оставил без извинение? Защо не падна огън от небето веднага след възкресението, за да бъдат убити тези, които разпънаха Божия Син?

В книгата "Великата борба" са представени две причини: Първо, не всички бяха чули, дори сред възрастните. Второ, децата. "Все още сред евреите имаше твърде много хора, непознаващи характера и делото на Христос. А децата нямаха същите благоприятни случаи да приемат светлината, която техните родители бяха отхвърлили. Чрез проповядването на апостолите и на техните последователи Бог щеше да направи тя да огрее и тях и да им даде да видят как пророчеството е било изпълнено не само с раждането и животът на Христос, но и с Неговата смърт и възкресение. Децата не трябва да бъдат осъждани заради греховете на родителите. Но когато въпреки познанието на цялата светлина, дадена на родителите им, те отхвърляха допълнителната светлина, подарена им специално, ставаха участници в греха на родителите си и превишаваха мярката на своето нечестие" (с. 27, 28).

Не е ли добра вест, че Съдията на целия свят взема под вниманието непознаването на закона Му, преди да произнесе присъдата? Макар че сме грешни по рождение, Той не ни държи отговорни за състоянието ни, докато не получим достатъчно светлина и възможност за покаяние.

Грехът в света ни създава най-малко три проблема. Първият е греховното ни естество, с което сме родени. Вторият е списъкът с грехове, които сме извършили. Третият е съгрешаването в настоящия момент. Понякога хората си мислят, че ако спрем да грешим и никога повече не извършваме грях, няма да имаме повече нужда от Исус. Но докато сме живи, ще се нуждаем от оправдаващата Му благодат, която да покрива както греховното ни минало, така и греховното ни естество.

От друга страна, някои са убедени, че трябва да направят нещо, за да изкупят греховното си естество. Тъй като вярват, че сме грешни по рождение, решават да кръщават бебета, за да се справят с проблема. Августин проповядвал това, което обикновено се нарича доктрина за първородния грях, макар че би било по-точно да се нарече "първородна вина". Той вярвал в греховното състояние на човека при раждане и в отговорността ни за това състояние.

Но Бог никога няма да ни държи отговорни за греховете - независимо дали става въпрос за греховно естество, отминали грехове или настоящи грешки - докато не разберем две неща: Първо, кое е грях; второ, какво да правим с него. Едва тогава започва да ни държи отговорни.

Бог не се занимава с правенето на сметки колко души няма да пусне в небето. Напротив, поради голямата Си любов прави всичко, което един Бог на любовта може да направи, за да ни помогне да бъдем там. Разрешението на проблема за греховното естество, греховното минало и днешното съгрешаване е дадено чрез Неговата благодат.

Тезис 10

Група студенти по медицина трябвало да изучат един труп. Събрали се в моргата и започнали да дискутират проблема.

"Просто лежи и не прави нищо", добавил вторият.

"Сигурен съм, че не прави достатъчно физически упражнения, за да е здрав", отбелязал третият.

"Мисля, че първата ни цел ще бъде да го изправим и пораздвижим, за да му се възстанови кръвообращението", заключил четвъртият. Започнали да се опитват да убеждават трупа да се раздвижи, но той просто стоял на масата, студен и мълчалив. Не обръщал никакво внимание на казаното.

Естествено това е притча! Вече се досетихте! Но като използваме тази страховита аналогия, нека перифразираме тезис 10: "Трупът лежи, защото е мъртъв. Той не е мъртъв, защото лежи." "Поведението" на един труп произлиза от факта, че е мъртъв. То не е причина за смъртта.

В духовно отношение всички се раждаме мъртви. В Еф. 2:1 Павел казва, че сме "мъртви чрез нашите престъпления и грехове". Греховните дела, вършени от грешни човеци, са само резултат от състоянието им, а не причина.

Не искам да кажа, че да се греши не е грях! Просто казвам, че не грешенето ни прави грешни. Ако можете на момента да спрете да грешите, това ще ви направи ли праведни? Не! Ще станете само по-благовъзпитани.

В "Животът на Исус", с. 21 е записано: "Грехът произлезе от себелюбието." Помислете за миг. Луцифер бе възвеличен повече от всички небесни ангели. Той бе най-висшето сътворено същество. Но вместо да продължи да търси Бога и да се стреми към общуване с Него, вместо най-висшата му цел да бъде стремежът към прославяне на Бога, Луцифер започна да се стреми към самовъзвеличаване. Грехът не започна с открадването на ябълки от дървото на живота. Началото му бе стремежът към самовъзвеличаване и прославяне на творението вместо на Твореца.

Има един универсален закон: не е възможно да се опитваме да прославяме едновременно и Бога, и себе си. Първият от трите ангели, описани в Откр. 14 гл., идва с вест до всеки народ и племе, език и люде. "Бойте се от Бога и въздайте Нему слава" (ст. 7). В евангелското дело няма място за човешка слава. Оправданието чрез вяра "се извършва от Бога, Който смачква в праха човешката слава и прави за човека онова, което самият човек няма сила да направи за себе си" ("Свидетелства към проповедници", с. 456). Поклонението пред личното "аз" вместо пред Бога е причината за всички следващи грехове.

Човек със силна воля може да контролира поведението си. Но дори и най-силните не могат да променят състоянието си на греховност. "Невъзможно е за нас самите със собствени сили да се избавим от ямата на греха, в която сме затънали. Сърцата ни са зли и ние не можем да ги променим" ("Пътят към Христа", с. 18).

Всяка външна промяна, която постигнем, отделени от Христос, може да доведе само до собственото ни прославяне и до хвърляне на Божията слава в праха. След това се отделяме още повече от Христовия живот, който ни се предлага чрез връзка и общуване с Него.

Един труп може да бъде умит, сресан и облечен в най-хубави дрехи. Може да не е виновен за нищо. Може дори да е бил изнесен от църква. Но си остава труп! Само нов живот отвътре, даден от Бога, може да осъществи промяна от смърт към живот. Новият живот се приема чрез общуване с Исус. "Защото законът на животворящия Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и на смъртта" (Римл. 8:2).