A a avocat, avocat et demi

Един баща тегли за девет сина гайлето, девет сина не могат да гледат на един баща гайлето (Слав.). 462.

Един гледа ореха, друг яде орехите (БНТ). 532.

Един гледа сватба, а други брадва (Слав.). 92.

Един гроб е за сиромаха и за болярина (Слав.). 831.

Един пие, други плаща (Слав.) 274.

Един път ще се мре (Слав.). 215.

Един сее, други жъне (Слав.). 274.

Един се родил да сее, друг да пее (Слав.), 395.

Един точи, други пие (Слав). 839.

Един тупа тъпана, друг събира парсата (Слав.). 588.

Един ум за зиме ли, за лете ли ? (Слав.). 660.

Една крастава коза цялото село окраставява (Слав.). 349.

Една ластовица пролет не прави (не докарва) (Слав.). 884

Една шугава овца цялота стадо ошугавява (Слав.). 349. .

Едни плачат, други скачат (Слав.). 395.

Едно е да го желаеш, друго е да го имаш. 100.

Едно куче, кога служи на две врати, гладно остава (Геров), 624.

Едно му е на сърцето, а друго на езика (Слав.). 279.

Езикът кости няма, но кости троши (Слав.) 879.

Езикът по-зле сече от ножа (Слав.). 879.

Ела зло, че без тебе по-зло (РСБКЕ). 205.

Ж

Желязото се чука (кове), дорде е топло (Слав.). 298.

Жена много да не ходи (Слав.). 881.

Жена му носи калпака (Слав.). 595.

Жена се смее, когато може, а плаче, когато ще (Слав.). 257.

Жената е по-лукава от дявола (Слав.). 258.

Жени сина, кога искаш, а пък щерка, кога можеш (Слав.). 596.

Живеят като кучето с котката (Слав.). 410.

Животът е стълба - един слиза, друг се качва. 527.

Животът му е като месец - кога пълен, кога празен (Слаб.). 527.

Живота си дава, а от ината не се оставя (БИТ). 76.

З

Заборчел и на псетата (5000). 280.

Заборчлел до гуша. 280.

За вълка приказваш, а вълкът в кошарата (Слав.). 736.

За госта два дни са доста (Слав.). 363.

За един час радост, сто години жалост (Слав.). 708.

За злото не трябва да пращат, то само идва (5000). 512.

За лудия всеки ден празник (Слав.). 851.

Залудо ходи, залудо не седи (не стой) (Слав.). 159.

Занаят, канаят (Слав.). 372.

Занаят лош няма. 372.

Занаят не тегли глад (5000). 382.

За нямане срама няма (Слав.). 687.

За разбрания комар да му бръмчи е доста, за неразбрания и тъпан да му бие е малко (Слав.). 7.

За толкова пари петел толкова пее (5000). 815.

За толкоз и попадия шавнува (Слав.). 883.

За хиляда гозба, за пара пипер (Слав.). 8.

За хиляда сладко, а за пара горчиво разваля сладкото (5000). 901.

За хиляда сладко, за пара горчиво (Слав.). 8.

За ядене бърза му лъжицата, за работа мудна му е ръчицата (Слав.). 522.

Здравето е най-голям имот (Слав.). 812.

Здравето е най-голямото богатство (Слав.). 812.

Здравето е най-хубавото нещо на света (Слав.), 777.

Земята скрито не държи (5000). 567.

Зетьова подкрепа, върбов огрев (5000). 44.

Зелените умове, тичат за зелени череши (5000). 357.

Злото добро не докарва (Слав). 649.

Злото лесно дохожда, а мъчно си отхожда (Слав,). 511.

Знае Аврам де копае корени (Слав.). 406.

Знае и дявола къде се кати (5000). 324.

Знае и на дявола дупката. 324.

Знае Кольо де зимуват раците (Слав.). 407.

Зрялата круша сама пада (Слав). 296.

Зъл трън, зла копачка (Геров). 38.

И агнето здраво, и вълкът сит (Слав.). 599.

И глупавият на места сполучва (Слав.). 890.

Изгорил се от кафето, та духа и ракията (5000). 185.

Изгубеното време никога не се връща (Слав.). 571.

Използувай момента (5000). 312.

Изтъкахме платното, захвърлихме кроеното (Геров). 731.

Изтъках си платното, ритам ти кроеното (Слав.). 731.

Или стой твърдо, или бягай по бърдо (Слав.). 315.

Има дълги ръце (РСБКЕ). 97.

Имай бога, хвани си и светец (Геров). 216.

Има ли чорба, чорбалановци, колкото щеш, (5000). 32.

Имане се рови, но в гроб се не заравя (Слав.). 520.

Имаш ли вуйчо владика, лесно ставаш поп (РСБКЕ). 865.

Имаш ли зъби, хапи, доде не са те захапали (Слав.). 602.

Имаш ли хляб, кучета много (Слав.). 32.

Имената на глупците висят по стените. 555.

Имот се в гроба не носи (Слав.). 560.

И мравката, като хванеш, щипе да се отърве (Слав.). 394.

И на слепите кучета има да дава (Слав.). 280.

И питата цяла, и кучето сито (Геров). 599.

И плет уши има (Слав.). 556.

И пръстите на ръката не са еднакви (Слав.). 534.

И пръстите си погледни, има и къси, и дълги (Слав.). 534.

И решето, като го настъпиш, подскача (Слав.). 394.

Искаш ли голяма лъжица, вземи голяма мотика (Слав.). 551.

И слънцето изведнаж не изгрява (5000). 682.

И стена уши има, и плет очи има (Слав.). 556.

Истината боде (5000). 863.

К

Кажи ми кои са приятелите ти, да ти кажа какъв си (5000). 228.

Казана дума - хвърлен камък (5000). 137.

Каквато главата, такава и шапката (Слав.). 840.

Каквато козата, такова и ярето (Слав.). 882.

Каквато майката, такава и дъщерята (Слав.). 882.

Каквото и да захванеш, мисли къде ще му иде краят (Слав.).

Каквото лозето, такова и гроздето (БИТ). 817.

Каквото повикало, такова се и обадило (Слав.). 2.

Каквото позовало, такова се отзовало (Слав.). 2.

Каквото посееш, такова ще поникне (БНТ). 111.

Каквото посееш, това ще пожънеш (БНТ). 198.

Каквото прави лявата ръка, дясната да не знае (5000). 733.

Каквото придобиеш на младост, то ще ти остане на старост (Слав.). 144.

Каквото си дробил, такова ще сърбаш (Слав.). 275.

Каквото си сеял, такова ще жънеш (Слав.). 642.

Както дошло, така и отишло (Слав.). 442.

Както отишъл, така си и дошъл (Слав.). 442.

Както питаш, тъй и ти отговарят (Слав.). 70.

Както си бъркал кашата, така си я яж (БНТ). 275.

Както си си послал, така ще си легнеш (Слав.). 197.

Както сте го дробили, така го и сърбайте (Слав.). 767.

Както хокнало, така се и обадило (Слав.). 70.

Какъвто биволът, такъв и остенът (Слав.). 24.

Какъвто гостът, такава и чорбата (Слав.). 818.

Какъвто е волът, такъв е и остенът (Слав.). 40.

Какъвто игуменът, такива и братята (5000). 844.

Какъвто му умът, такъв му и домът (Слав.). 838.

Какъвто някога, такъв и всякога (Слав.). 184.

Какъвто светецът, такъв и венецът (Слав.). 51.

Калето се извътре предава (Слав.). 664.

Камък, който се търкаля, трева не хваща (Слав.). 695.

Канят ли те яж, гонят ли те беж (Слав.). 746.

Капка камък копае (Слав.). 457.

Капка на камъка трап изкопава (Слав.). 496.

Капка по капка вир се набира (Слав.). 265.

Капка по капка вир става (5000). 265.

Капка по капка вир става (БНТ). 558.

Капка по капка става и локва (Слав.). 265.

Капката пробива камъка (Слав.). 457.

Кат ми пееш, Пенке ле, кой ли ми те слуша (5000). 627.

Като няма кокошка, то и свраката място хваща (5000). 255.

Като падне дървото, всеки си дърва набира (Слав.). 719.

Като се ожени мома, тогаз се сгледници показват (Слав.). 717.

Като си добре и ум имаш, като изпаднеш и ум загубяш (Слав.). 785.

Като си се хванал на хорото, ще го играеш (БФР). 727.

Керванът да си върви, кучето да си лае (Слав.). 533.

Керванът си върви, кучетата си лаят. 533.

Кесаревото Кесарю, божието богу (РСБКЕ). 317.

Кисел като турчин през рамазан (Слав.). 292.

Клин клин избива (Слав.). 878.

Кови желязото, доде е светнало (топло) (Слав.). 298.

Кови пиронът, дорде е топъл (Слав.). 298.

Кога викнат всички на едно куче „бясно е", и да не е, бяс го хваща (Слав). 629.

Кога го нямаш и без него минаваш (Слав.). 256.

Кога излязъл из града, тогаз псувал пашата (Слав.). 348.

Кога найде, че зайде (Слав.). 826.

Кога не стига котката месото, казва, че е вонящо (Геров). 89.

Кога няма котката, мишките хоро играят (Слав.). 503.

Кога проси, мед на уста носи ; кога дава - зехир и отрова(Слав.). 42.

Кога рекат : бясно е, и да не е бясно, ще побеснее (Геров). 629.

Кога рекъл и сиромахът да тропне, тогава се скъсал тъпанът (Слав.). 714.

Кога се мома ожени, и годежници се показват (Геров). 383.

Кога се нанади пес на месарница, или него убий, или месаря обеси (5000). 661.

Кога станало морето медено, сиромахът си изгубил лъжицата (Слав.). 325.

Кога ти мечката не гази ръжта, не я барай (Слав.). 335.

Когато бях млад и зелен, бюлюк моми след мен ; кога остарях -рояк мухи на мен (5000). 114.

Когато го канят, не ще, а когато иска, му не дават (Слав,), 779.

Когато ти се види най-кротка лисицата, тогаз най-добре си варди кокошките (Слав.). 369.

Кога умра аз, тогаз да опустее целият свят (Слав.). 358.

Кога умре моят кон, ако ще расте трева (Слав.). 728.

Което куче искат да обесят, казват бясно е (Слав.). 737.

Което можеш да извършиш тази вечер, не го оставяй за заран(Слав.). 341

Което можеш да направиш днес, не го отлагай за утре (Слав.) 138

Които си приличат, се привличат. 794.

Кой знае ден и нощ какво носи (Геров). 328.

Кой как знае, така играе (Слав.). 852.

Кой открадне игла, ще открадне и хазна (БИТ). 806.

Кой се заран смее, вечер плаче (Слав,). 848.

Който бърка в меда, си облизва пръстите (Слав.), 641.

Който вади нож, от нож умира (РСБКЕ). 757.

Който винце попийва, главата си разбива (Слав.). 662.

Който винце попийва, на сокака поспива (Слав.), 662.

Който вярва на сънищата, той пасе ветровете (Слав.). 858.

Който гони два заека, и двата изпуща (не стига ни един) (Слав.).332.

Който дава, гладен не остава (Слав.). 763.

Който дава, той добър (Слав.). 109.

Който добро прави, добро ще намери. 751.

Който дроби лъжи, в паницата си ще ги намери (Слав.). 868.

Който другиму се смее, и нему ще се смеят (Слав.). 553.

Който другиму трап копае, сам пада в него (Слав.). 756.

Който е близо до черква, или не ходи в черква, или късно отива (Слав.). 709.

Който завижда, не вижда (Слав.). 516.

Който заобикаля, по скоро отива (Слав.), 505.

Който зло мисли, зло намира (Слав.). 775.

Който иде полека, отива далеко (Слав.). 803.

Който има две пари, той знае три думи (Слав.). 807.

Който има пет гроша, знае шест думи (Слав.). 807.

Който иска да яде кокошки, ще тъпче по коришници (Слав.). 311.

Който иска жена без кусур, без жена остава.(5000). 212.

Който копае гроб другиму, сам пада в него. 756.

Който копае другиму яма, сам пада в нея (Слав.). 756.

Който краде, не ще се наяде (5000). 155.

Който мие медено каче, не може да не си оближе пръстите (Слав.). 643.

Който много бърза, той назад остава (Слав.). 700.

Който много говори, той сбърква (Слав.). 870.

Който много избира, той добира. 26.

Който не знае да слугува, не може да господарува (Слав.). 391.

Който не посее, той няма и да пожъне (Слав.). 319.

Който не се е родил, той няма и да умре (Слав.). 16.

Който не сее, не вее (Слав.). 319.

Който няма борч, той е богат (5000). 784.

Който няма пари в пазвата си, нека има мед в устата си (Слав.). 776.

Който обича гюла, обича и тръните му (Слав.). 774.

Който обича мене, обича и кучето ми (Геров). 774.

Който осъмва на хана, той замръква на пътя (Слав.). 765.

Който открадне игла, ще открадне и хазна (БИТ). 806.

Който плюе срещу вятъра, плюе на брадата си (Слав.). 158.

Който последен се смее, най-добре се смее. 810.

Който поспестява, не осиромашава (Слав.). 269.

Който предвари (изпревари), той натовари (Слав.). 525.

Който прескача много колове, той ще се натъкне на някой (Слав.). 834.

Който проси, той никога гладен не остава (Слав.). 880.

Който проси, той носи (Слав.). 880.

Който рано става, нему и бог помага (Слав.). 64.

Който рискува, той печели (5000). 780.

Който се дави, улавя се и за змия (за сламка) (Слав.). 891.

Който се бои от врабците, той просо не сее (Слав.) 759.

Който сее ветрища, бури ще жъне (РСБКЕ). 792.

Който се е изгорил с триеница, той духа и на киселото мляко (Слав.). 185.

Който се е опарил от прясно мляко, духа и мътеницата (5000), 185.

Който се е парил от тикви, и на плет ги духа (Слав.). 185.

Който се е парил от тиква, той и краставицата духа (5000). 185.

Който се кани, не прави (Слав.). 267.

Който се надява на чужда трапеза, той гладен остава (Слав.).790.

Който се плаши от птиците, той не сее гръсти (Геров). 759.

Който се хвали, не пали (БНТ). 267.

Който се цапа, той лапа (5000). 551.

Който си вярва жената, лъже се, който не я вярва, излъган е (Слав.). 760.

Който си пази устата, той си пази душата (Арн.). 777.

Който спи, не спечеля (Слав.). 766.

Който спи с кучето, навъжда бълхи (БИТ). 791.

Който става овца, изяжда го вълкът (Слав). 792.

Който търси жена без кусур, не ще я намери и в Стамбул (БНТ). 212.

Който търси многото, той загубя и малкото (Слав.). 666.

Който търси, намира (БНТ). 754.

Който хвърчи високо, той ниско пада (Слав.). 107.

Който ходи полека, висока планина изкачва (БНТ). 684.

Който ходи полека, излиза на планина висока (Слав.). 684.

Кокошка пее (в тоя дом) (РСБКЕ). 595.

Колкото глави, толкова и умове (Слав.). 88.

Колкото повече има, толкоз повече се лакоми (Слав.). 482.

Колкото са умрели от ядене, не са толкова от неядене (БНТ). 456.

Кон за магаре. 174.

Кон когато водиш, лесно е пеш да ходиш. 290.

Коприна носи, коприва яде (БНТ). 811.

Котката не пада на гърба си, а на краката си (Слав.). 287.

Която овца се дели от стадото, вълкът я изяжда (Слав.). 587.

Крадена стока темел не хваща (Арн.) 576.

Краденото е все по-сладко (Слав.). 680.

Крадецът вика : дръжте крадеца ! 782.

Крадците са между големците (БНТ). 544.

Кракът не пипа, пипа ръката (Слав.). 316.

Краставите магарета през девет баира се подушват (Слав.) 248.

Кривият път е по-близък (Геров). 505.

Крушката не пада далеч от крушата (корена си) (Слав.). 481.

Куче, което лае, не хапе (РСБКЕ). 192.

Кучето ляга в яслата, па нито плявата яде, нито на коня дава (Слав.). 288.

Кучето не яде кокала, че и на другиго не дава (Слав.). 288.

Кърпеното здраво носи (БНТ). 702.

Кърпеното повече трае (Слав.). 702.

Къси сметки, дълъг живот, дълги сметки, къс живот (5000).301.

Лесно е да се вречеш, да видим как ще го изпечеш (Слав.).154.

Лесно е да говориш, но мъчно е да го сториш (Слав.). 121.

Лесно се обещава, мъчно се дава (Геров). 131.

Лисицата дваж в капана на влиза (Слав.). 902.

Лисицата, като не стига гроздето, казва, че е кисело (Слав.).89.

Лисицата като не стига месото, вонещо е, казва (Слав.). 294.

Лице невиждано, скоро се забравя (Слав.). 584.

Лошият човек за лошо се сеща (Слав.). 357.

Лошо време се оправя, ама лош човек никога (Слав.). 742.

Луд звънец не носи (Слав.). 855.

Луди купуват, мъдри продават (Слав.). 430.

Лудите несеяни никнат (Слав.). 726.

Лудият и питомният наедно не могат да живеят (Слав.). 18.

Луд събира, мъдър разпилява (Слав.). 539.

Луд събира, мъдър яде (БНТ). 539.

Луд та му лесно. 855.

Лудо давало, мъдро вземало (БНТ). 540.

Любов и кашлица не се крият (БНТ). 386.

Любов хубост не гледа (Слав.). 389.

Лъже, без да му мигне окото (5000). 356.

Лъже. като брадат (дърт) циганин (Слав.). 356,

Магарето и на хаджилък да иде, пак магаре ще се върне (5000).437.

Магаре яха, магаре бара (търси) (Геров). 278.

Майски дъждове плащат дългове (5000). 589.

Майстора го работата му показва (Слав.). 37.

Малка милостиня от много беди избавя (Геров). 900.

Малко е бисерово зърно, а се носи на господарска шия (Слав.).692.

Малкото камъче прекатуря колата (Слав.). 381.

Между два стола човек на земята пада (Слав.). 813.

Между слепите едноокият е цар. 83.

Между чук и наковалня се намирам (Слав.). 243.

Мечката, като играе у комшиите, и у дома ще дойде (БИТ).715.

Мий магаре, да ти плати с удари (Слав.). 176.

Мий магарето със сапун, да загубиш и сапуна, и труда (Слав.).34.

Мий магаре, хаби сапун и време (Слав.). 34.

Мисли, че морето е до колене (РСБКЕ). 397.

Мишките играят, че няма котката (Слав.). 724.

Млад е, ама отдавна помни. 368.

Младост до време, старост до гроба (Слав.). 323.

Младост и лудост - две близнета (Слав.). 443.

Много баби, хилаво дете (Слав.). 25.

Много борави, нищо не прави (Слав.) 295.

Много гърми, а не вали (Слав.). 862.

Много гръмотевица, а малко дъжд (Слав.). 353.

Много занаяти, празни му ръцете (Слав.). 695.

Много крякане, малко яйца (Арн.). 295.

Много ходил, много видял и научил (Слав.). 209.

Много ходило, много видяло (Слав.). 209.

Много ходило, много знай (Слав.). 209.

Момче се жени, кога ще, момиче, кога го искат (Слав.), 596.

Муха с оцет не се лови (Слав.). 668.

Мълчанието е знак на съгласие. 778.

Мързеливият носи със себе си сиромашията (5000). 899.

Мързеш благо не яде и ново не носи (Слав.). 208.

На бодлива круша, як прът (Геров). 22.

Навикът е втора природа (5000). 577.

На всяко гърне мерудия (Слав.). 291.

На всяко гърне похлупка (Слав.). 291

На вълка намират махна, а себе си не видят (Слав.). 554.

На гладна сватя и дивяк е сладък (Слав). 31.

На гладния и сухите корички са сладки (Слав.). 362.

На гладния и триеницата е сладка (5000). 377.

Надеждата крепи човека. 561.

На дявола цървули обува (5000). 324.

На дълъг път и дрехата тежи. 81.

На един езикът работи, на друг зъбите (5000). 119.

На зла круша, зъл прът (Слав.). 19.

На зло куче, къс синджир. 41.

На краставичар не продавай краставици (БИТ), 638.

На куково лято. 675.

На лице светец, а на сърце крадец (БНТ). 103.

Намажи колелата, да не скърцат колата (Геров). 889.

Намерила баба скубано, а че иска и щипано (Слав.). 826.

На много пари и грижата много (Слав.). 268.

На обесник в къщата въже не окачвай (Слав.). 346.

На парите добро утро, на парите добър вечер (Слав.). 375.

Направи добро, да си намериш белята (Слав.). 266.

Направи добро, че го хвърли в морето (Слав.). 237.

Напънал се планина да роди, че родил мишка (Слав.). 460.

На пътник - път, на жабата - блато (Слав.). 514.

На пътника - пътя, на овчаря - тоягата (5000). 514.

На работника господ помага (Слав.). 71,

На свети Андрей денят нараства колкото папурено зърно. 33

На свинята и зурлата й да отрежеш, пак ще рови (Слав.). 747.

Насила хубост не става (Слав.). 658.

На смърт лек няма (Слав.). 432.

На страха очите са големи (5000). 479.

Настъпи мравката и тя те хапе (Геров). 394.

На такава глава, такъв бръснач (Слав.). 5.

На умряло куче, нож вади (БНТ). 721.

На устата мед, зад гърба - гроб (5000). 133.

На уста Христа, на сърце - беста (Слав.). 117.

Научил се поп на пражен боб, свърши се боб, отучи се поп(БНТ). 744.

На харизан кон зъбите се не гледат (БНТ). 17.

На харизано магаре за подковите не гледай (Слав.). 17.

На черница от листата, копринен плат излиза, ама иска да гочакаш (Слав.). 866.

На чужд гроб без сълзи се плаче (Слав.). 592.

На чужд гръб и сто тояги са малко (Слав.). 592.

На чужди крака сто тояги са нищо (Слав.). 592.

Начупеният хляб не се знае кой ще го яде. 679.

Нашла, та зашла (БНТ). 826.

На ядене срам няма (БИТ). 746.

Наяла се въшка, па начупършила опашка (БИТ). 547.

Наяла се въшка, па излязла на чело (Слав.). 547.

Не вижда гредата в своите очи, а вижда сламката в очите на другите. 554.

Неволята ум дава на човека (5000), 615.

Неволята учи човека. 615.

Не гледай кората, ами средата (Слав.). 337.

Не го бива ни за слива (Слав.). 359.

Неговата болест моето здраве (Слав.), 364.

Не е болка за умиралка (РСБКЕ). 355.

Не е виновен, който го е взел, а който го е оставил незаключено (5000). 581.

Некалесан гост, зад врата му пост (Слав.). 802.

Не лъже само когато спи (5000). 354.

Не може да вдигне глава от работа (5000). 276.

Не можеш на цял свят да угодиш (БИТ). 645.

Не питай знайника, а патника (Слав.). 617.

Не питай скиталца, а паталца (Слав.). 246.

Не питай старо, а страдало (Слав.). 246.

Не питай старо, ами патило (Слав.) 365.

Не плюй в кладенеца, от който ще пиеш (Слав.). 193.

Не плюй в паницата, от която ядеш (Слав.), 193.

Не по врат, а по шия (Геров). 147.

Не прави, да не намериш (Слав.). 829.

Не прави зло, за да не ти направят. 829.

Не рови го - да ти не вони (БНТ). 699.

Не се присмивай на кучетата, преди да си излязъл от село. 348.

Не се хваща на въдицата. 157.

Несмислено свят светува (Слав). 851.

Не струва ни за две пари (Слав.). 125.

Не струва ни изядено яйце (Слав.). 125.

Не струва ни кош слама (Слав.). 125.

Не струва ни лула тютюн (Слав.). 125.

Не туряй пръст в раната. 730.

Не туряй пръст, къде врата скърца (БНТ). 238.

Не туряй сърп в чужда нива (Слав.). 338.

Не учи баба как се дете баби (Слав.). 339.

Не учи баща си как се деца хранят (правят) (Слав.). 53.

Не учи дядо си попа как се деца кръщават (Слав.). 339.

Не хвали ми хубавица, а хвали ми работница (Слав.). 240.

Нещастието никога не идва само (5000). 894.

Не ще само ръцете да работят, иска и главата (Слав.). 694.

Никой научен не се ражда (Слав.). 149.

Никой не знае какво го чака утрешният ден (Слав.). 656.

Никой не знае що има на онзи свят (Слав.). 690.

Никой не знае що му носи ден, що му носи нощ (Слав.). 656

Ни слади, ни блажи (Слав.), 123.

Нито го яде, нито на друг го дава. 288.

Нито ружа без тръне, нито обич без свада (Геров). 393.

Нова метла чисто мете (Слав.). 528.

Новата клечка избива вехтата (Слав.). S78.

Нов ден, нов късмет (Слав.). 549.

Нужда закон изменява (Слав.). 464.

Няма дъска без чеп (Слав.). 182.

Нямал дявола работа, разтривал си пъпа (Слав.). 159.

Няма ни пребита пара (Слав.). 242.

Нямам ни пукната пара. 242.

Обещава, а не дава (Слав.). 131.

Обещава му мазно, ала напразно (Слав.). 412.

Обещание дом не разтуря (БНТ). 515.

Обещание къща не разваля (5000). 530.

Обичам да ми завиждат, а не да.ме жалят. (Слав.). 417.

Обичам мойта земя да ми изпие кръвта, а не чуждата (Слав.).892.

Обичат се като куче и котка (Слав.). 410.

Обущар все със скъсани обуща ходи (5000). 536.

Огън се с масло не загася (Слав.). 283

Огън се със слама не изгасява (Слав.). 283.

Ожени ме, мамо, на чуждо село, лесно да се хваля (Слав.). 3.

Ожени ме, мамо, надалеко, да се хваля (Слав.), 3.

Око за око, зъб за зъб (Слав.). 626.

Оплел си кошницата (БНТ). 284.

Орел мухи не лови и с мухи се не храни (Слав.). 459.

Орташкият вол лесно го изяждат вълците (Слав.). 466.

Остави го на бога и не му мисли (Слав.). 304.

Оставил питомното и гони (дири) дивото (Слав.). 451.

От всяко дърво свирка не става (Слав.). 859.

Отвън за лице, отвътре трици (Слав.). 103.

Огвън косми хубави, отвътре кел добър (Слав.). 103.

Отвън кукла, отвътре панукла (чума) (Слав.). 103.

От далеко, да ти е леко (Слав.). 761.

От два стола, та ни един (Слав.). 241.

От две злини по-малкото хвани (Слав.). 205.

Отдето дошло, там и отишло (Слав.). 142.

Отдето се не надяваш, оттам излиза нещо (Слав.). 231.

Отдето се не надяваш (пазиш), оттам изскача заек (Слав.). 231.

От един дол дренки (РСБКЕ). 537.

От един извор не излиза и сладка, и солена вода (Слав.), 655.

От една брадва дървото не пада (Слав.). 484.

От една искра много къщи изгарят (Слав.). 350.

От една коза два мяха не могат да бъдат (Слав.). 321

От една овца две кожи не се дерат (смъкват) (Слав.). 321.

Отиде за вълна и си дойде остриган (Слав.). 36.

От инат няма по-лош занаят (Слав.). 385.

От искра гора се запаля (Слав.). 413.

От капката вир се пълни (Слав.). 265.

От капките бара става (Слав.). 265.

От който се много кръсти, пази се (5000). 342.

От кон та на магаре (Слав.). 219.

От крива върба свирка (хурка) не става. 211

От лошия добро не очаквай (Слав.). 357.

От много глава не боли (БНТ). 136.

От много имане глава не боли (Слав.). 6.

От многото надуване и мехът се пуква (Слав.). 850.

От много чесане боли, от много приказки вреди. 870.

От мълкохапо куче се пази (Слав.). 542.

От онзи свят никой не се е върнал (Слав.). 690. .

От попа да извадиш храна, като от мъртвец сълза (Слав.). 671.

От просо млин не се прави (Слав.). 211.

От речено до направено като от лист до корен (Слав.). 251.

От сиромашия не може да се отърве. 82.

От смърт лек (цер) няма (Слав.). 302.

Отстъпиш ли малко, ще отстъпиш и много. 720,

От тихата вода да те е страх повече (Слав.). 369.

От хесап глава не боли (Слав.). 72.

От яд - в ад (5000). 452.

От ялова крава, теле изважда (Арн.). 414.

Очи се с нищо не насищат, само с една шепа пръст (Слав.).482.

Очите му изваждаш, пара не можеш извади (Слав.). 671.

Още детето не се е родило, Иванчо го кръстили (Слав.). 345.

Още има жълто на устата си (5000). 827.

Още коня не яхнал, нозе замахал (5000). 300,

Още Петко не роден и шапка му шият (Слав.). 345.

Още рибата у морето, турил тавата на огъня (Слав.), 300.