A a avocat, avocat et demi

Държи пара, като чувал вода (Слав.).

Който дроби лъжи, в паницата си ще ги на мери (Слав.).

Вж. 766. "

Който много говори, той сбърква (Слав.).

От .много чесане боли, от много приказки вреди.
U

871. Un avare est toujours gueux (Un avare se refuse jusqu'au nécessaire - Ac).

Вж. 619.

Вж. 467.

Вж. 751.

По-добре пет на ръка, а не десет, че чакай(Слав.).

Вж. също 563, 605, 607, 611, 904.

875. Un bon chien n'attrape jamais un bon os (Une bonne chose n'arrive jamais à ceux qui la méritent - Lrs. XX).

Доброто добро не паща (и злото зло го не хваща) (Слав.).

Вълкът около леглото си пакост не прави (Слав.).

Вълкът, дето конакува, пакост не прави (БНТ).

Вълк наблизо пораза не прави (Слав).

Вж. 614.

Новата клечка избива вехтата (Слав.).

Клин клин избива (Слав.).

879. Un coup de langue est pire qu'un coup de lance (Une médisance est souvent plus funeste qu'une blessure - Lrs. XIX).

Езикът по-зле сече от ножа (Слав.).

Езикът кости няма, но кости троши (Слав.).

880. Une besace bien promenée nourrit son maître (Un mendiant actif et persévérant récolte d'abondantes aumônes - Lrs. XIX).

Който проси, той носи (Слав.).

Който проси, той никога гладен не остава (Слав.).

881. Une femme et un poêle ne doivent jamais bouger de l'intérieur de la maison (De la Gr.).

Жена много да не ходи (Слав).

Каквато майката, такава и дъщерята (Слав.).

Каквато козата, такова и ярето (Слав.).

По майката ще познаеш и дъщерята (Слав.).

За толкоз и попадия шавнува (Слав.).

Една лястовица пролет не прави (не докарва) (Слав.).

С едно цвете пролет не бива (лято не става) (Слав.).

885. Une main lave l'autre (Les parents, les alliés se doivent une mutuelle protection - Lrs. XIX).

Ръка ръка мие, да бъдат и двете бели (Слав.).

Всяко чудо за три дни (Слав.).

Вж. 116.

Всяко нещо има мястото си (Слав.).

Намажи колелата, да не скърцат колата (Геров).

И глупавият на места сполучва (Слав.).

У всякого се намира за една пара ум (5000).

891. Un homme qui se noie s'attache à un brin de paille (Dans une position désespérée on se sert de tous les moyens possibles pour en sortir -Lrs. XX).

Който ce дави, улавя ce и за змия (за сламка) (Слав.).

Потъналият в морето и за сламка се улавя (Слав.).

892. Un lièvre va toujours mourir au gîte (Après de longs voyages on aime revenir dans son pays - Lrs. XIX).

Обичам мойта земя да ми изпие кръвта, а не чуждата (Слав.).

Беда беда води.

Вж. също 448, 894.

894. Un malheur ne vient (n'arrive) jamais seul (Un malheur est toujours suivi d'autres malheurs - Lrs. XIX).

Нещастието никога не идва само (5000).

Вж. също 448, 893.

895. Un mauvais accommodement vaut mieux qu'un bon procès (Il vaut encore mieux s'arranger à l'aimable avec la partie adverse que de gagner un procès souvent très long et toujours coûteux - Lrs. XIX)

Вж. 261.

Вилата била крива, та очите му избила (5000).

Хубавата дреха не прави хубав човека (Слав.).

Вж. 467.

Мързеливият носи със себе си сиромашията (5000).

Малка милостиня от много беди избавя (Геров).

За хиляда сладко, а за пара горчиво разваля сладкото (5000).

Пет крушки гнили навреждат целия кош(Слав.).

Вж. също 349/352.

Лисицата дваж в капана не влиза (Слав.).

Парицата грош ражда (Слав.).

Вж. 874.
V

Продал си лозето, та си купил жлеб (Слав.).

Вж. също 174.

906. Ventre affamé n'a point d'oreilles (Celui qui a faim n'écoute guère ce qu'on lui dit - Lrs. XIX).

Гладна мечка хоро не играе (Слав.).

Вж. 811.

Вж. 311.

Да те пази господ от сляпо що прогледне(Слав.).

Вж. също 366, 808.

910. Vingt têtes, vingt avis (Autant de personnes autant d'avis différents - Lrs. XX).

Вж. 88.

Вж. 503, 724.

Ако би търговецът се печелил, печелко биха го нарекли, а не търговец (Слав.). 618.

Ако видиш мечката на комшията си в лозето, чакай я и в твоето (Слав.). 715.

Ако даваш милостиня с дясната ръка, гледай да не узнае лявата (5000). 313.

Ако дадеш тука, ще намериш тамо (Слав.). 763.

Ако да носеха всичките глупци клопки (звънци), желязото би станало 180 гроша оката (Слав.). 726

Ако да паднеше небето, колко врабци щеше да затисне (Слав.). 824.

Ако зимата с устата не те ухапе, с опашката ще те шибне (Слав.). 610.

Ако играе мечката в махлата ти, тя ще дойде и пред дома ти (Слав.). 715.

Ако има грешка, има и прошка! (5000). 73.

Ако имаш зъби, хапи, доде не са те захапали (Слав.). 424.

Ако имаш пари за даване, кефилин ставай (Слав.). 789.

Ако имаш пари, поръчник ставай (Геров). 789.

Ако искаш да падне ябълката, трябва да разтърсиш дървото(Й. Йовков). 804.

Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата (Слав.). 419.

Ако искаш да ти се не свърши работата, предай я другиму да я върши (Слав.). 126.

Ако искаш свършена работа, свърши си я сам (Слав.), 188.

Ако камък удари гърнето, тежко на гърнето, ако гърнето удари камъка, тежко пак на гърнето (Слав.). 151.

Ако камък чукне яйцето, тежко на яйцето, ако яйцето чукне камъка, горко на яйцето (Геров). 151.

Ако младостта знаеше и ако старостта можеше (5000). 821.

Ако му дадеш похлупака, ще ти иска и гърнето (Геров). 826.

Ако не вярваш, иди питай Петко лъжеца (5000). 210.

Ако не вярваш, иди та виж (Слав.). 830.

Ако не вярваш, сам иди мери (Слав.). 830.

Ако не можем, както щем, нека щем, както можем (БНТ). 252.

Ако не светне, не гръмва (Слав.). 387,

Ако не си млат да млатиш, бъди наковалня да търпиш (Слав.). 300.

Ако не спечелиш от работа, от зъбите поспести (5000). 239.

Ако не спечелиш от работа, спечели от гърло (Слав.). 239.

Ако оставиш след себе си, ще намериш пред себе си (Слав.). 763.

Ако планината не отиде при Мохамед, Мохамед ще отиде при планината. 822.

Ако се не учи, не може да се научи (Геров). 634,

Ако сърцето не казва, лицето показва (Слав.). 565.

Ако ти е къс умът, да ти са дълги краката. 734.

Ако ти е слаб умът, да ти е як гърбът (5000). 734.

Ако харчиш повече, отколкото печелиш, щеш не щеш ще осиромашееш (5000). 55.

Ако ще и перо да си забоде, пак е нафиле (Геров). 96.

Ангел на лице, дявол на сърце (Слав.). 244,

Атовете се ритат, магаретата теглят (Слав,). 713.

Б

Баба знае и друга уличка (Слав.). 324,

Бащино огнище, топло пепелище (Слав.), 15.

Беда беда води. 893. Бедността не е порок. 687.

Без бога добро не бива, без него и зло не става (Слав.). 472.

Без грош навред си лош (Слав.). 552.

Безделието е майка на всички злини (5000). 585

Без захмет не се яде мед (Слав.). 299.

Без мокри гащи раци се не хващат (Слав.). 299.

Без пара и в гроб не те турят (Слав.). 701.

Без пари здраве, готова болест (Слав.). 786.

Без пари и син на баща гроб не копае (Слав.). 701.

Без пари нищо не върви (Слав.). 701.

Без пари оцет, по-сладък от мед (Слав.). 378.

Без пари човек и богу не е драг (Слав.). 552.

Беля беля води (ражда) (Слав.). 448.

Бели пари за черни дни (Слав.). 771.

Белята си търси оня, който търси змия да я бие (5000). 334.

Бесен гъз - кървав нос (БИТ). 191.

Бие самаря, да се сеща магарето (Слав.). 636.

Бий жената си - бий главата си (Слав.). 127.

Били сме водата, не ще пусне масло (Геров). 232.

Бисерът е малко зрънце, ала има голяма почит (5000). 203.

Блага реч железни врата отваря (Слав.). 696.

Богат е, който е здрав (Слав).- 777.

Бог дава, но в кошара не вкарва (Слав.). 223.

Бог да ме пази от сиромашия и от простотия (БИТ). 263.

Бог прощава, а цар милост дава (Слав.). 225.

Боже пази ме от приятели, от неприятели сам ще се пазя (5000).664.

Болестта дохожда с кон, а си отива с кола (5000). 511.

Брада царска, глава воденичарска (Слав.). 281.

Братя кога се бият, бягай да ги отминеш, защото ще те бият (5000). 238.

Бърза като таралеж за мерудия (5000). 411,

Бърза кобила, сляпо добила (Слав.). 850.

Бързата кучка слепи ги ражда (5000). 850.

Бърз като на воденицата долния камък (Слав). 411.

Бърз на лъжица, тромав на теслица (Слав.). 522.

Важни са делата, а не приказките. 538.

Вари го, печи го, с ориз тъпчи го, пак е рак (Слав.). 359.

Веднъж се мре (два пъти не) (Слав.). 215.

Веднъж стомна за вода, два пъти стомна за вода, на третия път се счупи. 837.

Веднъж тиква на вода, два пъти тиква на вода, третия път, без вода и без тиква (Слав.). 837.

Верен слуга, дясна ръка (БНТ). 4.

Верен слуга - здрав ключ (Геров). 4.

Видяла жабата, че коват бивола и тя навирила крака (Слав.). 336.

Видяла камилата уши, ами иска и рога (Слав.). 826.

Вилата била крива, та очите му избила (5000). 896.

Виното и старите подмладява (Слав.). 573.

В каквито влезеш, такъв ще станеш (Слав.). 630.

В каквото се хоро хванеш, такава игра ще играеш (Слав.). 303.

В морето дупка пробили (Слав.). 98.

Време, който печели, сила печели (5000). 750.

Време печели, сила печелиш (Слав.). 750.

Времето е пари (5000). 566.

Времето е стар учител (Слав ). 569.

Времето каквото отнесе, назад го не връща (Слав.). 568.

Времето хвърчи и никога не се завръща (Слав.). 631.

Времето човека краси и времето го пак грози (Слав.). 379.

Ври ли ти гърнето, имаш и приятели (5000). 32.

Всеки гледа себе си (Слав). 170.

Всеки ден има и белята си (Слав.). 14.

Всеки ден не бива Коледа (Слав.). 853.

Всеки ден не е Великден (Слав.). 130.

Всеки е ковач на своето щастие (БТР). 162.

Всеки е на къщата си (своя дом) господар (Слав.). 183.

Всеки е на своето малко господар (Слав.). 163.

Всеки е на себе. си най-близък (Слав.). 450.

Всеки знае де го убива самарят (Слав.). 625.

Всеки знае своето бреме (Слав.). 160.

Всеки петел на бунището си пее (Слав.). 183.

Всеки сам си знае, къде го убива обувката (Слав.). 168.

Всеки с дерта си (5000). 165.

Всеки си е башка луд. 13.

Всеки си знае болката. 168.

Всеки тегли въглена към своето яйце (Слав.). 169.

Всеки тегли чергата към себе си (Слав.). 169.

В селото на слепите, с едно око, който е, кмет става (Слав.). 83.

Все същата песен си пее. 152.

Всички сме луди, кой много, кой малко (Слав.). 161.

Всичкото до време, пиянството до гроба (Слав.). 742.

Всичко зная, само не зная кога ще умра (Слав.). 556.

Всичко отиде по дяволите (5000). 23.

Всичко си има времето (Слав.). 62.

Всичко, що свети, не е злато (Слав.). 860.

Всяка болка си има и билка (5000). 431.

Всяка жаба да си знае гьола (локвата) (РСБКЕ). 200.

Всяка коза на свой крак виси (Слав.). 167.

Всяка мотика за себе си копай (Слав.). 170.

Всяка пречка за по-добра случка (Слав.). 63.

Всяка циганка своите вретена (решета) хвали (Слав.). 178.

Всяко зло влачи по себе си и друго зло (Слав.). 693.

Всяко зло за добро (Слав.), 63.

Всяко нещо има мястото си (Слав.). 888.

Всяко нещо на времето и копривата през велики пости (5000), 120.

Всяко нещо на времето си (Слав.). 177,

Всяко нещо си има начало и край (5000). 75.

Всяко нещо с мярката става (бива) (Слав.). 307.

Всяко правило, има изключение (РСБКЕ). 392,

Всяко птиче свойто гнездо хвали (Слав.). 15.

Всяко село башка адет (Слав). 46.

Всяко село и адет, всяка къща и табихет (5000), 180.

Всяко село и закон (Слав.). 86.

Всяко чудо за три дни (Слав.). 886.

В тъмнината всичките крави са черни (Геров). 471.

Във волски рог да се скрие човек, смъртта пак ще го намери (5000). 309.

Във всеки занаят има и беден, и богат. 214.

Вълк наблизо пораза не прави (Слав.). 876.

Вълкът, дето конакува, пакост не прави (БИТ). 876.

Вълкът и от броените овце яде (Слав). 118.

Вълкът и от четеното (стадо) яде (Слав.). 118.

Вълкът козината си мени, а нрава не си променя (РСБКЕ). 204.

Вълкът около леглото си пакост не прави (Слав.), 876.

Вълкът сам си върши работата, затова му е дебел вратът (Слав.). 663.

Върба грозде ражда ли ? (БИТ). 586.

Вържи пръст - триста лекове (Геров). 717,

Вържи пръст, тръгни през село, да видиш колко хекими ще срещнеш (Слав.). 717.

Вързан поп, мирно село (Слав.). 524.

Гарван на гарван очите не вади (не кълве) (Слав.). 550.

Гергьовски дъжд - най-малката капка най-голяма жълтица става (Слав.). 591.

Гергьовски дъжд цена няма (Слав.). 439.

Глава голяма, ама мозък няма (Слав.). 272.

Глава като крина, а мозък къкрина (Слав.). 272.

Главен, а не главен (Слав.). 293.

Гладен не отбира, а каквото намира (Слав.). 31.

Глад и царя от постеля вдига (Арн.). 453,

Гладна кокошка просо сънува (Слав.). 194.

Гладна мечка хоро не играе (Слав.). 906.

Гладна мешлина хляб не пробира (Слав.). 745.

Гладно куче и гол кокал гризе (Слав.). 362.

Гладно куче и подлоги гложде (Слав.). 31.

Гладът и вълкът от гората изкарва (Слав.). 453.

Гладът и царя накарва да се моли (Слав.). 453.

Глас народен - глас божи. 497.

Гледай ума му, съди за дома му (Слав.). 838.

Гледаш го, че е овца, похвани го - свиня (Слав). 544.

Години, години, хвръкнаха като гадини (Слав.). 631.

Големите риби ядат по-малките (Слав.). 545.

Голо здраве - жива болест ! 786.

Голям залък изяж (лапни), голяма дума не казвай (Слав.), 333.

Гора без криво дърво бива ли ? 289.

Гора с гора се не събира, човек с човек се събира (Слав,). 217.

Господарското око конете гои (Слав.). 583.

Господ е над нази (Слав.). 857.

Господ забавя, ама не забравя (Слав.), 502,

Господ за всичките, а всеки за себе си (Слав,). 166.

Господ знае кому какво трябва (Слав.). 11.

Господ и куцата овца не оставя (Слав.) 11.

Господ иска чисто сърце (Слав.). 227.

Господ не ви гледа ботушите, ами пита как слушате (Слав.). 227,

Господ няма що да прави, а късмет с късмет събира (Слав.). 35.

Господ с пищов не ходи (Слав.). 225,

Господ тефтер не държи (Слав.). 225.

Гост бива най-много за три дни (Слав.). 61.

Готови пари и печен хляб скоро се изяждат (Слав,). 712.

Гузен негонен бяга (Слав.). 795.

Гъз глава затрива. 456.

Гърми, вали, а не тряска (Слав.). 862.

Д

Да би мирно седело, не би чудо видело (Слав.), 191.

Да говоря аз, а да дава други (Слав.). 535.

Да го знам аз, ти, моят брат и целият град (5000). 135.

Дай с ръцете си, ходи търси с краката си (Слав.). 69.

Далеч от очите, далеч от сърцето (Слав.). 584.

Дал му маслина, да вземе тулум (Геров). 230.

Дал на кучето месо на заем (5000). 156.

Да ме ритне кован кон, а не босо магаре (Слав.). 416.

Да му вземат и пепелта от огнището, пак не може да се изплати (5000). 280.

Да се греши е човешко. 510,

Да те пази господ от кон отзад, от вол отпред, а от калугер отвред (Геров). 342.

Да те пази господ от сляпо що прогледне (Слав.). 909.

Два люти (остри) камъка брашно не мелят (Слав.). 409.

Двама джамбази на едно въже не играят (Слав.). 260.

Две дини (любеници) под една мишница не се носят (Слав.). 332.

Две очи по-добре виждат от едно (Слав.). 218.

Двоен дикиш по-здраво държи (РСБКЕ). 216.

Двойно дава, който навреме дава (5000). 764.

Дебели глави с тънки умове се не пълнят (Слав.). 659.

Дебел сняг - голям комат (5000). 213.

Денем бяга от бивола, нощем за рогата го лови (5000). 441.

Детето, доде не пада, не може да се научи да ходи (5000). 149.

Дето да идеш все си ти (Слав). 437.

Дето е доброто нещо, там и завистникът е често (5000). 455.

Дето има там се стича (Слав.). 480.

Дето кокошката пее, там яйца няма (Геров). 189.

Дето се отлива и не се долива, скоро се изпива (5000). 55.

Дето сила владей, там се закон люлей (Слав.). 675.

Дето сила владее, там закон се стъписва (Геров). 675.

Дето си, там си стой (Слав.). 678.

Дето хубост, там и завист (Слав.). 455.

Днес везир, утре резил (Слав.). 78.

Днес хоп-троп, а утре сме в гроб (Слав.). 79.

Днес човек, утре прах (Слав.). 79.

Днес човек, утре черна пръст (Слав.). 79.

Днешната работа не я оставяй за утре (Слав.). 340.

Дните не ще се свършат, а ние ще се свършим (5000). 570.

Добра дума скъпа не бива (Слав.). 101.

Добра реч пари не струва (Слав.). 436.

Добрата стока сама се хвали (Слав.). 9.

Добре е да има човек и в пъкъла приятели (Слав.). 286.

Добри приятели, ама и добри есапи трябва да имат (БНТ). 531.

Добри сметки, добри приятели. 531.

Добрият вол в селото си намира цената (Слав.). 9.

Добро направи, че на път го остави (Слав.). 237.

Доброто добро не паща (и злото зло го не хваща) (Слав.). 875.

Доброто само се хвали (Слав.). 594.

Доброто с добро се заплаща (Слав.). 751.

Доброто се по-лесно забравя. 518.

Доброто се помни, ала лошото повече (БНТ). 548.

Доброто се скоро забравя (Слав.). 809.

Добър камък всякакво (всичко) смила (Слав.). 110.

Добър кон сам си зобта прибавя (Слав.). 501.

Добър слуга става добър господар (Слав.). 391.

Доде е жив човек, се сбърква, един бог не греши (Слав.). 403.

Доде не изядеш една ока сол с човека, не можеш го разбра какъв е (БНТ). 704.

Доде не изядеш с човека един чувал брашно, не можеш го позна какъв е (Слав.). 704.

Доде няма огън, дим се не пуши (Слав.). 387.

Докато не дадеш девет, не вземаш десет (5000). 310.

Докато не хвърлиш в нивата, не никне (5000). 319.

Дорде има зелена трева, конят не яде сухо сено (Слав.). 30.

Дорде има самар, защо да язди на голо (Слав.). 30.

Дрехите правят човека. 447.

Друга държава, друга наряда (Слав.). 86.

Други времена, други нрави. 91.

Други времена, други умове (Слав.). 91.

Друго човек крои, друго господ шие (Слав.). 578.

Думата не е врабче, ама като я изпуснеш, не се улавя (Слав.). 282.

Дъжд вали, слънце грее, мечка се жени. 507.

Дъжд иде, слънце пече, дяволът се жени (Слав.). 507.

Дъждовен май - плодородие безкрай (5000). 589.

Дъждовен май - плодородна година (5000). 439.

Държи пара, като чувал вода (Слав.). 867

Дяволът не е, какъвто го пишат, грозен (Слав.). 508.

Дяволът не е толкова чер, какъвто го пишат (Слав.). 370.