A a avocat, avocat et demi

Пази бели пари за черни дни (Слав.). 262.

Пази боже сляпо да прогледа (5000). 366.

Парата не стои у едного, днес е у мене, утре у тебе (БНТ).487.

Парен каша духа (Слав.). 185.

Парено куче и от дъжд се бои (Геров). 185.

Парен тикви духа (Слав.). 185.

Нари в кесията, риба на планината (Слав.). 612.

Пари ми дай, акъл ми не давай ! 273.

Парите на едни вземат ума, а други учат на ум (Слав.). 486.

Парите правят всичко. 612.

Парите при пари отиват (5000). 498.

Парите са душегубци (Слав.). 67.

Парите са и в съдрана кесия драги (Слав.). 485.

Парица, силна царица (Слав.). 65.

Парицата грош ражда (Слав.). 903.

Петима Петка не чакат (Слав.). 622.

Пет крушки гнили навреждат целия кош (Слав.). 901.

Печи керемида, да ти пусне масло (5000). 232.

Пешин, помисли, тогава продумай (Слав.). 322.

Пешин премери, тогаз отрежи (Слав.). 322.

Пие вода от извора. 347.

Пий вода от главата (Слав.). 347.

Пита сладка, но горчива платка (5000). 506.

Планина с планина се не събира (Слав.). 398.

Побий пръчка, пий вино (Слав.). 397.

По-близо до черквата, по-далече от бога (Слав.). 709.

Повече мухи се ловят на лъжица с мед, отколкото на бъчва с оцет. 668.

Погони босия, та му вземи цървулите (Геров). 677.

Подлея му вода под рогожата (Слав.). 201.

Подливам вода някому (БТР). 201.

По-добре в село чорбаджия, а не в град кюмюрджия. 435.

По-добре да водиш, отколкото да те водят. 601.

По-добре да имаш работа с царя, отколкото с пъдаря. 420.

По-добре да те ритне турчин със здрав цървул, а не циганин със съдран (Слав.). 416.

По-добре да ти завиждат, а не да те окайват (Слав.). 417.

По-добре да ядеш сух хлаб с рахат, а не много гозби с кахър (Слав.) 199.

По-добре днес едно яйце, а не утре една кокошка (Слав.). 423.

По-добре днес пет, а не утре шест (Слав.). 423.

По-добре един път да заплачеш, а не сто пъти да въздишаш (Слав.) 609

По-добре жива мишка, а не умрял аслан (Слав.). 190.

JIo-добре късно, отколкото никога (Слав.). 606.

По-добре мършава спогодба, а не празна находба (Слав.). 261.

По-добре на клонче, а не в кафезче (Слав.). 145.

По-добре пет на ръка, а не десет, че чакай (Слав.). 874.

По-добре пръв в село, отколкото последен в града (5000). 435.

По-добре сврака в ръка, а не сокол в гора (Слав.). 605.

По-добре сол и хляб със сладки думи, а не голяма гозба с горчиви приказки (Слав.).199.

По-добре сух хляб с мир, а не много ястие със зехир (Слав.). 681.

По-добре сух хляб с мир, а не печено агне със свада (Слав.). 681.

По дрехите посрещаш (човека), по ума го изпровождаш (Слав.). 575.

Подръж ми мари копелето, да се посмея на таз курва (Слав.). 504.

Подхлъзвам някого на динена кора. 201.

Покритото мляко котки го не лочат (Слав.). 483.

Покритото мляко не се праши (5000). 483.

По майката ще познаеш и дъщерята (Слав.). 882.

Помогни си, да ти помага и господ (Слав.). 29.

Попът на закон учи, а закон не пази (Слав.). 318.

Потъналият в морето и за сламка се улавя (Слав.). 891.

По устни текло, в гърло не влегло (Слав.). 465.

Прав в тъмница, крив в тръница (Слав.). 529.

Правдата е вечна (Слав.). 494.

Правдината с подтикване, кривдината с политване (Слав.). 113.

Прави каквото правиш и сетнината не забравяй (Слав.). 236.

Прави си оглушки (Слав.). 371.

Право, куме, та в очи (Слав.). 402.

Правото в очи боде (Слав.). 400.

Правото иска да го караш, кривото само върви (Слав.). 113.

Правя си сметката без кръчмаря (РСБКЕ). 755.

Празна кратуна все гърми (Геров). 146.

Прати го за ягоди, ще ти донесе ягориди (Слав.). 825.

Прати лудия на войска, пък седни, та плачи (Слав.). 769.

Прати харо за вода, иди и ти след него (Слав.). 825.

Преди да изречеш, гледай какво ще ти излезе (Слав.). 322.

Преди да убиеш мечката не продавай кожата (Слав.). 344.

Преди зори не може да се съмне (Слав.). 628.

Пред погачата търси хляб (5000). 202.

Прекален светец и богу не е драг (Слав.). 343.

Преклонена главичка, остра сабя не сече (Вазов). 419,

Премените са половин хубост (Слав.). 447.

Признат грях, наполовина простен (5000). 254.

Признат грях не е грях. 254.

Приляга му като на козичка брадичка. 122.

При сила правина няма (Геров). 676.

Присмяла се краста на шуга (Слав.). 504.

Присмяла се кука на криво дърво (Слав.). 478.

Присмяло се гърнето на тенджерата, че нямала дръжка (Слав.).594.

Присмял се хърбел на щърбел (Слав.). 478.

Приятел без облага, също като врага (Слав.). 43.

Приятел без полза, враг се нарича (Слав.). 43.

Приятел в нужда се познава, а не на сватба (5000). 454.

Приятел се познава в неволя като златото в огъня (Слав.). 454.

Приятел се познава само в нужда (Слав.). 633.

Приятелството си е приятелство, сиренето с пари. 526.

Продал коня, да купи седло; продал седлото, да купи юзда;

продал юздата, да купи тютюнева кесия (Слав.). 174.

Продал си лозето, та си купил жлеб (Слав.). 905.

Продал си магарето, па иска пак да го кара (Слав.). 229.

Проси, че не кради (Слав.). 422.

Простирай се според чергата си (Слав.). 49.

Простирай си краката, колкото ти чергата стига (Слав.). 264.

Пуснали тарля под одъра, той се покачил на одъра (Слав.). 600.

Пусни петел на прага, ще се покачи на полица (Слав.). 600.

Пусни прасе под одър, то се качва на одър. 600.

Първо либе второ не става (Слав.). 670.

Първо либе не се забравя (Слав.). 670.

Радостта и скръбта наедно ходят (Слав.). 360.

Разбира от търговия като муле от кантар (Слав.). 444.

Разбира ти свиня от кладенчова вода (Слав.). 444.

Развали - къща, направи - заход (Слав.). 174.

Рано стани, рано легни (Слав.). 572.

Расте, сякаш дяволи го теглят за ушите (Геров). 597.

Риба без кости не бива (Слав.). 179.

Рибата в морето, тиганът на огъня. 330.

Рибата от главата замирисва (Слав.). 521.

Роди ме, мамо, безцен камък, па ме хвърли на дъното на морето (Слав.). 108.

Роди ме, мамо, с късмет, па ме хвърли на смет (на боклука). 171

Роди ме, мамо, с късмет, че ме хвърли на смет, аз пак ще стана за кмет (Слав.). 108.

Роди ме с късмет и хвърли ме на купище (Слав.). 171

Ружа без тръне, либе без пречка не бива (Слав.). 393.

Ръка ръка мие, да бъдат и двете бели (Слав.). 885.

Самичък докара вълка в кошарата (5000). 233.

Само амин не е молитва (БНТ). 129,

Само господ не сбърква (Слав.). 404.

Само едно куче не викат Караман (БНТ). 388.

Само едно магаре не се казва Марко. 388.

Сам под себе си дървото подсича (Слав.). 758.

Сам под себе си яма копае (Слав.). 820,

Сам ще си изяде главата (Слав.). 820.

Светът е за едни рай, а за други - мъка безкрай {5000). 140.

Своя къщица, своя свободица (5000). 376.

Своя риза е по-близко до свое месо (Слав.). 475.

Свраката скача по плетищата, от колец на колец, па току някога се надене (Геров). 834.

С времето и сламата, и мушмулите зреят (Слав.). 94.

С вълците трябва някой по вълчешки да вие (Слав.). 303.

Свят всякакъв (Слав.). 428.

Свят широк, хора всякакви (Слав.). 427.

С гола ръка змия не се хваща (5000). 652.

С деца на дърва не ходи и със старци мечки не лови (Слав.).

С добро взимаш и хапката на човека от устата (Слав.). 297.

С добро всичко се постига. 668.

С другар яж, пий, зимане-даване нямай (Слав.). 798.

С един замах не се отсича дърво (Слав.) 484.

С един куршум два заека (РСБКЕ). 250.

С едно удряне гвоздей се не забива (Слав.). 484.

С едно цвете пролет не бива (лято не става) (Слав.). 884.

Сече клона, на който седи. 758.

Силен дъжд много не иде (Слав.). 861.

Сиромах човек, готова лъжа (БНТ). 234.

Сиромах човек, готов дявол (Слав.). 234.

Сиромах човек, жив дявол. 234.

Сиромах човек е научен на тегло (Слав.). 689.

Сиромахът чака, времето минава ; изгуби се сиромахът и времето престана (Слав.). 82.

Сиромахът, щом се замогне, никому не ще да помогне (Слав.). 723.

Сита мешлина хляба пробира (Слав.). 95.

Сита му мешина, дълга му година (Слав.). 58.

Сит - весел, гладен - плакал (Слав.). 58.

Сит да гостиш, богат да дариш тежко е (Слав.). 77.

Ситият не вярва на гладния (Слав.). 748.

Сит на гладен не хваща вяра (Слав.). 748. Сит не разбира гладния (Слав.). 748.

G каквато мера мериш, с такава ще ти отмерят (Слав.). 669.

С какъвто си до пладне, онакъв си и след пладне (Слав.). 630.

Скъп баща - крадлив син (Слав.). 47.

Скъперниковото богатство го ядат нехайковци (Слав.). 134.

Скъперникът е най-сиромах (БНТ). 619.

Скъперникът само кога умре, прави добро (Слав.). 492.

Скъпият два пъти плаща (БНТ). 87.

Скъпият двойно харчи (Слав.). 87.

Скъп на триците, евтин на брашното (Слав.). 93.

Скъпо, ама сладко (Слав.). 752.

Скъпо, ама струва (Слав.). 752.

Скъпото излиза по-евтино. 752.

След бурята тихо време настава (Слав.). 27.

След гръмотевица и дъжд ще вали (Слав.). 836.

След дъжд и слънце (Слав.). 59.

След дъжд качулка (Слав). 20.

След зимата топло иде (Слав.). 27.

След лошото идва хубаво. 27.

След мене и потоп (РСБКЕ). 60.

След смъртта всички са равни. 520.

Слепец слепеца води и двамата в ямата (Слав.). 153.

С лудия не се шегувай (Слав.). 327.

С лудо шега не бива (Слав.). 327. 191

Службата си е служба, дружбата дружба (5000). 526.

Слънцето наред грее - едни сутрин, други вечер (Слав.). 557.

Слънцето не изгрява за едного (Слав.). 557.

Смърт се не лъже (Слав.). 309.

Смъртта не гледа стар ли си, млад ли си (Слав.). 84

Смъртта с ред не иде (ходи) (Слав.). 84.

Снежна година, плодородна година (5000). 468.

С огън шега не бива (Слав.). 329.

С пари се върши всяка работа (Слав.). 68.

С питане Цариград се намира (Слав.). 773.

Според главата и бръснача (Слав.). 12.

Според главата и калпака (БИТ). 52.

Според гората и снега (Слав.). 52.

Според пилето и опашката (Слав.). 50.

Според работата и парите. 835.

Според светеца и тамяна (Слав.). 818.

Според хала и товара (Слав.). 490.

Според човека и кафето му (Слав.). 28.

Според човека и китката (Слав.). 28.

Според юнака и калпака му (Слав.). 12.

С празна торба кон се не улавя (Слав.). 351.

С пръдня боя не става (Слав.). 351.

С пръдня яйца се не шарят (Слав.). 351.

Срамежлив светец, празна му торбичка (Слав.). 21.

Срам жена не взема (Слав.). 438.

Стадо без мърша не бива (Слав.). 289.

Стани, куме, да ми седне жената. 674.

Стани ти, да седна аз (БНТ). 674.

Старият адет си не оставяй (Слав.). 306.

Старият вол бият да се учи младият (Слав.). 99.

Старият вол по-дълбоко оре (БНТ). 361.

Старо вино, стар приятел, дръж ги (Слав). 564.

Старо гърненце, по-сладко варивце изварява (Слав.). 635.

Старо куче овце варди (Слав.). 361.

Стар човек не го питат що те боли, ами що те не боли (Слав.).495.

Страх крака даде (Слав.). 477. Страхлив дома седи (Слав.), 39.

Страхливият в гората не ходи. 39.

С труд и постоянство всичко се постига (5000). 781.

С търпение всичко се постига (Слав.). 864.

Сухи гащи риба не ядат (Слав.). 640.

Суша хляб не проси, киша не дохраня (Слав.). 45.

С чужда погача (пита) майчин помен прави (БНТ). 249.

С чужда пита помен прави. 249.

Сърден поп, празна му торбичка (БНТ). 847.

Сърдитко Петко, празна му торбичка (Слав.). 788.

Сърдит просяк с празна торба (Слав.). 788.

Със свещ да го търсиш, не ще го намериш (Слав.). 124.

Т

Така баба знае, така бае (Слав.). 152.

Тебе думам, дъще, сещай се, снахо (Слав.). 636.

Тежко на нозете, на (под) луда глава (Слав.). 734.

Тежък е чуждият хляб (Слав.). 517.

Ти го кръщаваш, то пърди (Слав.). 176.

Ти му думаш, то те гледа като пукал (Слав.). 683.

Това, което е щастие за едни, е нещастие за други. 314.

Това се вика майстор, хайдутин хайдутина да краде (5000). 115.

Трай, коньо, за зелена трева (Слав.). 675.

Трезвен го мисли, пиян го дума (Слав.). 493.

Три пъти мери, един път режи (5000). 322.

Трънка праскови ражда ли ? (Слав.). 586.

Тумба-лумба два дни, а довека гладни (Слав.). 80.

Тумба-лумба за три дни, ох леле за вси дни (Слав.). 55.

Търколила се тенджерата, че си намерила капака (Слав.). 613.

Търколило се гърнето, та си нашло похлупака (БНТ). 613.

Търпението преобръща черничевото дърво на коприна (Слав.). АТА.

Търпи, бабо, за хубост (Слав.). 473.

Търси вълна под езика на бълхата (Слав.). 158.

Търси вълна по яйцето. (Слав.). 158.

Търси грозде на трън (Слав.). 158.

Търси игла в копа сено. 148.

Търси игла в плява (Слав.). 148.

У всякого ce намира за една пара ум (5000). 890.

У грънчаря ново гърне не търси (БНТ). 536.

Ум да дават - много ; пари да дават - никой (Слав.). 273.

Умен като попово прасе (БНТ). 245.

Умният навсякъде си изкарва хляба (Слав.). 740.

Умрял кон не рита (Слав.). 614.

Умът му в краката (Слав.). 245.

Устата му още на мляко миришат (5000). 827.

Утринта от вечерта е по-добра (Слав.). 470.

Утрото е по-мъдро от вечерта. 470.

Х

Халваджия за бозаджия (БНТ). 467.

Харам спечелена стока, ще изтече като вода (Геров). 141.

Харен комшия е от брат по-голям роднина (5000). 741.

Харизан оцет и от мед по-сладък (Слав.). 378.

Харизан умрял, а брат му не дава (Геров). 271.

Хвана се вече на хорото (5000). 90.

Хвани босия, та му събуй опинците (Геров). 651.

Хвани едного за краката, та удари другиго по главата (Геров) 513.

Хвани слепия, та му извади очите (Слав.). 653.

Хем посран, хем голям (Слав.). 782.

Хитрата сврака с двата крака (5000). 559.

Хитрост хитрост прехитря (Слав.). 1.

Хитър като лисица (Слав.). 157.

Хората се не мерят на педи, а на ум (Слав.). 546.

Храна брада глади (5000). 367.

Храни вълк през зимата, да те изяде през лятото (Слав.). 62

Храни гарга, да ти изкълве (извади) очите (Слав.). 621.

Храни куче, да те лае (Слав.). 621.

Хубава глава, ама мозък няма (Слав.). 104.

Хубавата дреха не прави хубав човека (Слав.). 897.

Хубав кон и на яслите се продава (Слав.). 9.

Хубавото нещо не става лесно (Слав.). 473.

Хубост къща не върти (Геров). 102.

Циганин кога намери много масло, намазва си и цървулите (Арн.). 826.

Цигу-мигу за два дни, ох-леле за вси дни (5000). 80.

Ч

Чака да му падне от небето. 277.

Чака да му пусне господ печени врабчета (да яде) (Слав.). 277.

Често злото за едни е добро за други. 140.

Честта е по-скъпа от пара (Слав.). 116.

Чиракът колкото майстора не може. 54.

Човек без къща - птичка без гнездо. 580.

Човек е в нужда (неволя) досетлив (Слав.). 615.

Човек е роб на борча си (5000). 787.

Човек мисли едно, господ дава друго (Слав.). 578.

Човек не знае какво му носи утрешният ден (Слав.). 328.

Човек не знае какво ще му дойде до глава (Слав.). 328.

Човек предполага, господ разполага (Слав.). 100.

Човек се по приказката познава (Слав.). 632.

Човек се хваща (лови) за езика, а говедото за рогата (Слав.). 667.

Човек с плач се ражда, с плач умира (5000). 164.

Човешко око насита няма (Слав.). 482.

Човешко око шепа пръст го напълня, друго нищо (Слав.). 482.

Чуждата кокошка е по-голяма (Слав.). 235.

Чуждата кокошка е по-голяма от нашата гъска (Слав.). 235.

Чуждата кокошка мисирчи яйца снася (Слав.). 235.

Чуждата кокошка нам се вижда патка (Слав.). 235.

Чужди пари пръсти горят (Слав.). 105.

Чужди пари своя пазва не топлят (Слав.). 66.

Чуждият хляб със сълзи се яде (Слав.). 517.

Чуждо жито лесно се за бог да прости раздава (Слав.). 249.

Чуждо имане своя стока не става (Слав.). 139.

Чуждото е все по-хубаво и по-сладко (Слав.). 172.

Чуждото си е чуждо. 139.

Ш

Шапката му е добра, главата му не струва (Слав.). 604.

Що е сладко, чуждо, братко (Слав.). 172.

Щом не вървиш напред, вървиш назад (Слав.). 735.

Щом си казал А, ще кажеш и Б. 720.

Щом си се хванал на хорото, ще го играеш докрай. 90.

Ю

Юнак репонко, прескочи плет, насери гащи (Слав.). 128.

Яде като мечка, а работи като буболечка (5000). 522.