Амин. Отново искам да ви приветствам на годишната лидерска конференция на Стратегически християнски служби. Както знаете, нашата седмица ще бъде използвана, за да се занимаем с духовното воюване


Мт. 13:30 “…Оставете да растат и двете заедно до жътва; а във времето на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите и вържете ги за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.”



страница4/11
Дата11.01.2018
Размер1.78 Mb.
#43787
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Мт. 13:30 “…Оставете да растат и двете заедно до жътва; а във времето на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите и вържете ги за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.”


Ако погледнете към осма точка от записките си, ще видите, че ако внимавате, предназначението на духовната война от Божията перспектива е винаги изкупително. Какво следва ако не внимавате? - повтаряйки своята грешка сте си изгубили времето. Дяволските атаки върху нас ни показват нашите слаби места. Причината, поради която Бог му позволява да ни атакува, е за да ни покаже къде сме слаби. А колко от вас са си взели бележка за това, къде дявола ви показва, че имате слаби места? Обикновено казвате: "О, имам атаки!". Добрите бойци пазят хладнокръвието си по време на битката и наблюдават. Най-добрите бойци са тези, които могат да наблюдават. Те виждат всичко, което става около тях. Колко от вас, когато са под атака, виждат нещо? Вие просто се свивате и се молите "Боже, не знам какво, как и защо става, но знам, че е нещо лошо и се моля да се махне"; и започвате да стреляте във всички посоки, смъмряте, изгонвате, поставяте Христовата кръв навсякъде, все едно че стреляте във всички посоки с надеждата да ударите нещо.

Това не е начинът на борба. Правилото за водене на война е да гледаш, да наблюдаваш през цялото време това, което идва. Забелязваш какво идва, знаеш какво е, как да го посрещнеш, къде да го блокираш и накъде да го отбиеш. Да, знам, че не мислите по този начин, и понеже не мислим така нямаме сила, когато правим контраатака. Ако си спомните за Христос и учениците Му, когато се връщаха и въодушевени споделяха, че дори и демоните им се покорявали, ще видите това, което е характерно за Исус Христос и апостолите - те преминаха от защита в нападение. Те не споделиха "изцерихме болни" като нещо, което ги е запалило, дори не го коментираха. Това, за което приказваха беше, че те са били в състояние да атакуват демони, и демоните са се страхували от тях, което ни говори, че демоните са уязвими и че на тях може да им се навреди. Слава на Бога, имаме нужда от тази рамка.

Сега ще преминем към параграф А 4. Той открива модела, по който дявола се защитава, когато проникнем близо до позициите и оръжието му. Във Виетнам, както са ми казвали, (не съм служил във Виетнам), но в една партизанска война един от начините, по който разбираш, че си близо до нещо важно е, че всичко започва да гърми в хаос. Когато достигнете до ориза и оръжието на враговете си става престрелка. Ако внимавате в закономерностите на духовното воюване, някои симптоми ще се появят. Така ще можете да видите престрелката около вас. Въпросът, който следва е: "Какво е това нещо, до което съм близо, което е в моята сфера на служение, което предизвиква такъв огън всеки път, когато се приближа към него? Разбирате ли ме? Отделяли ли сте някога време да изучавате това, което предизвиква експлозии в духа? Трябва да има солидна причина. Ако има постоянно нападение когато започнете да правите определено нещо, то това е белег, че се приближавате към нещо, което врагът не иска да достига до вас. Какво е това? И какво трябва да направите за да се подготвите, така че когато отивате да служите по определен начин и децата ви се разболяват всеки път, да знаете, че преди да излезете на служение трябва да защитите децата си напълно в Духа. Трябва да научите модела на войната, за какво се води тя.

Всяка успешна война изисква внимателна оценка на противниковите ресурси. Неемия изпрати хората си през нощта да работят по разузнаването. Неемия 2:12-13. Като резултат от анализът му, хората бяха поставени да се бият там, където имат най-голяма мотивация, и това беше пред домовете им. Те бяха научени да посрещат несгодите и меча като нещо нормално. Колко от нас, като водачи, сме учили съпругите и децата си, че духовната война е нормално нещо. Дори не би трябвало да правим проблем от това. Войната е всеки ден. Ако правите от войната голямо нещо означава, че не разбирате същността на призванието. Войната трябва да е нормално нещо. Вие трябва да я очаквате. Трябва да учите децата си да я очакват, всеки трябва да я очаква, защото сме призвани за война, а не за мир. Исус каза: “Не дойдох да поставя мир, а нож.”(Мт. 10:34б) Мъдрият боец трябва да използва духовната война стратегически. Нека слушат внимателно тези от вас, които работят като ръководители в градовете. Може да ви изплаша сега, защото ще разберете, че съм сериозен в това, което казвам. Във всеки град, където отивам, се старая да идентифицирам кои са играчите. В всеки един град има разнообразие от играчи. Ще има врагове, чуйте ме, може да има врагове, които обичат Исус, но по отношение на вашето послание да са ви врагове.

И ако не разбирате това живеете в пълна нереалност. Мога да обиколя цялата страна (очевидно няма да го направя), но бих могъл да ви дам градове и имената на хора в тези градове, които са християни, дори някои водачи, които в действителност се противопоставят на посланието, което нося - да призовавам църковните ръководители към портите на градовете. Те правят това, защото се чувстват застрашени по някакъв начин, или защото посланието ми противоречи на плановете им. Аз знам кои са те и се моля срещу тяхното влияние. Всеки един от вас когато започне да се движи в определена посока ще намери хора, които му се противопоставят, и, простете ми, вие сте глупак, ако не сте ги идентифицирали. Нека не ви изглежда смешно това, защото съм колкото възможно най-сериозен. Трябва да сме способни да идентифицираме тези, които ще се противопоставят. Също трябва да наблюдаваме модела на поведението им, да направим разузнаването така, че когато достигнем до определена ситуация да знаем къде са те. Някои ще бъдат близко до вас. Имате хора в близост с вас, които са врагове на евангелието. Трябва да научите кои са те. Така, че да се молите срещу тях и да ги вържете, да научите техния модел на поведение. Имате потенциални врагове и вие трябва да се научите как да ги изолирате. “Учи ръцете ми да воюват…” (Пс. 18:34).

Понякога се срещам с хора, при които трябва да разпозная къде се намират, преценявам ги. Знаете ли за какво говоря? Казвам нещо, защото говорим за воюване в духа, след което се отдръпвам и наблюдавам какво става. Спомнете си, че тази сутрин говорихме за бойни техники. Тогава казахме, че една от причините да атакуваме е за да разберем какво знаят враговете ни. Затова казвам нещо в духа и след това се отдръпвам и наблюдавам след това кой какво прави. Когато съм в едно помещение с други хора, особено лидери, прилагам напълно бойната техника да наблюдавам по какъв начин всеки реагира на това, което излиза от духа ми. Когато водя играта, и когато Святият Дух служи чрез мен, мога много добре да разгранича кой какъв е. Ако ми дадете 3-4 часа с една група хора ще съм в състояние да ви кажа кои са враговете ми, кои са неутралните, кои са потенциалните врагове. Ще разбера кои трябва да изолирам, за да не заразят останалите с позицията си, кои са приятелите ми и кои са водачите. Духовното воюване изисква от нас да действаме на ниво разузнавачи и да изпращаме сигнали като радар, които да се връщат към нас с информация.

Говоря по човешки сега, смешно е, но е вярно, в почивката говорих с хора, които ми казаха, че не може да говоря от Бога, защото карате е от дявола. Ха, вие знаете, че не ви говоря карате, и всъщност тези от вас, които се занимават с източни бойни изкуства, и не са се отрекли от демоничните духове в тях, трябва да се отрекат. Аз го направих преди много години. Казвам всичко това на касетата, защото знам как работи механизма. Някой ден някой ще дойде при мен и ще ми каже, че проповядвам източни бойни изкуства. Не, не проповядвам. Слушайте касетата. Всъщност едно от първите неща, които Святият Дух ме накара да направя е да хвърля черния си колан. Това беше много тежко за мен, защото символизираше дългогодишния ми труд. Десет години по-късно ми позволи да тренирам отново, но ме накара да го захвърля заради това, което означаваше за мен в началото.

Ще ви кажа нещо за борбата. И това е истина в духа. Говоря ви чрез естествените неща. Няма да намерите на улицата хора с черен колан, с които да се сбиете, защото те просто не се интересуват от бой с вас. Вие въобще не сте в техния интерес, защото който е с черен колан търси някой на своето ниво, и няма да го намери на улицата. Но човека, с който няма да искате да се биете, ако сте на състезателно ниво е този с когото никога преди не сте се виждали, нито били, защото не знаете какво знае той. И ако нямате разузнаване, имате много малко време (секунди) за да пробвате и да разберете какво знае той.

Дяволът и неговите служители са тук от хиляди години, виждали са милиарди хора, знаят всеки човешки модел на поведение, откакто съществува света. И защото те наистина искат да победят са изследвали вашият стил и познания толкова бързо понеже те са виждали 3000 души изцяло като вашия персонален тип. За да продължим в атаката, трябва да станем вещи в идентифицирането на това, което идва срещу нас, така както те са вещи в идентифицирането ни. Когато войната е неперсонална никога няма да вземете под внимание това, което идва срещу вас. Войната трябва да има име и лице. За да се захванете успешно с опонента си, той трябва да стане истински за вас. Може да нямате само една личност, която да е срещу вас, а няколко духа. Знаете ли кои са те? Можете ли да ги усетите? Духът ви още ли е достатъчно чувствителен, за да разпознае какви са те, така че когато започнат да ви атакуват, да ги разберете (О, аз те познавам от преди, когато дойде при мен по следния начин, и аз съм изследвал стила си, знам те кой си, и знам как да действам с теб.) Духовната война изисква това ниво на умения.

Шеста точка. По време на война трябва да идентифицираме какво идва върху базовия ни лагер. Една от причините, поради която повечето от нас се страхуват да влязат в истинската война, е защото в момента, когато сме във война врагът идва и атакува базовият ни лагер. Атакува съпругата, децата и други хора. Трябва да разберем какъв е неговия модел на атакуване. Защото не може да воювате, ако всеки път когато излизате трябва да се връщате и да се справите с атаката в къщи. Колко от вас сте забелязали, че може би има схема, модел който става в дома ви, когато се приготвяте да излезете да служите на конференция или на друго място. Това е белег за нещо. Какво ще направите за в бъдеще, за да пазите дома си и базата си, за да се приготвите за атаката и според както Бог ви е показал слабостите ви и пропуските да укрепите защитата си? Мислили ли сте по този начин? Ако не, защо не? Ако не мислете така, вие какво, забавлявате се да ви удрят по главата с чук 15000 пъти? Защо да не мислите по този начин? Защото гледате духовното воюване като нещо магично, непредсказуемо, което ви се случва. Не, това не е нещо, което просто се случва, но има модел зад него, и трябва да се научим да изучаваме модела на атакуване на противникът си. Отгърнете на следващата страница.

Най - предпочитаната методология за духовно воюване на Сатана е да ни въвлече в неговия свят използвайки трите най-големи оръжия, които са недостатъците и неговия начин да воюва. Когато се биете с хора с различни стилове, понеже има толкова много начини да се използва човешкото тяло, според позицията, в която са те, бихте могли да кажете какво могат и какво не могат да направят. Някой, който е застанал настрана по този начин ще атакува с предния крак. Защото не можете да ритате със задния си крак, ако сте застанали по този начин. Какво е предимството, ако съм застанал по този начин? Имам много малко уязвимо място. За да ме ударите, ще трябва да приложите заобиколна техника. Ако някой е застанал така в духа, значи може да очаквате само кръгови атаки, защото това е единственото, което той може да направи. Ако някой ви застане в такава позиция, има повече уязвимо място, но ще получавате преки, правонасочени атаки. Може да получите и някои обиколни, но като правило позицията на тялото ще ви каже какво ще се случи. Ако това е вярно в естествения свят, колко повече е вярно в духовния свят. Ако сте способни да разпознаете позицията на врага си, ще може да предузнаете какво той може да направи. Колкото повече време съм вложил в изучаването на това нещо, толкова повече виждам, че това е абсолютно вярно. Започвам да се чувствам като учениците на Христос, които казаха: “Невероятно! Дори и врагът може да бъде преценен и поразен. Всичко, което трябва да направите е да разпознаете от къде и за какво идва.”

Сатана има три най-съществени методологии.

Първата е заблуда.

Защита номер едно срещу заблудата е разпознаването. Същността на заблудата е, че идва при теб на място, където не предполагаш, че я има. Добрите бойци са добри измамници. Когато се биете, едно от нещата, които ще искате да направите, е да отвлечете вниманието. Ако се биете в естествения свят, отново говоря по човешки, но използвам техники от реалността. Ако искам да ви ударя в стомаха, да речем че сте добър боец, начина, по който ще ви предизвикам е да привлека вниманието ви върху главата, така, че ще трябва да използвам някоя техника за удар по главата преди да покажа истинските си намерения. Точно това е начина, по който Сатана се бие. Той ще ви удари с нещо, което е за отвличане на вниманието, така че да ви заблуди за истинския си удар, който ще нанесе. Това, което трябва да разберем в Духа, и това обикновено е закон, е че обикновено първата атака, която идва срещу мен не е истинската. Истинската тепърва ще идва. Видял съм, че това е закон. Първите две - три неща, които врагът ми подхвърля са само за да ми отклони вниманието и да ме подведе, така че когато се появи истинският проблем в живота ми, да не забележа че идва.

Помислете за най-големите войни, които сте водили в живота си- вие никога не сте забелязвали идването им, защото сте се занимавали с нещо, което е било фалшификация, предназначено да отклони вниманието и силата ви и не е било истинското предизвикателство. Когато сте под заблуда, когато врагът използва заблуда следва следното нещо - обикновени проблеми и събития изглеждат преувеличени и изопачени. Ако имате настинка тя става рак, ако имате болки в гърлото - ларингсът ви бива увреден. Той замъглява всичко около вас, вниманието ви се разсейва. Понеже си лягам с толкова много войни в главата си, врагът изисква от мен да реша веднага един куп ситуации и проблеми. В настоящия етап от живота си казвам : “О, изчезвай. Аз отивам да си лягам. Няма да ме накараш да се увлека да се справям с тези ситуации и проблеми точно сега, защото съм сигурен, че в умората си нямам ясна картина на нещата.”

Един от начините да разбереш, че си под атака е, когато това, което казват хората около теб те изправи на нокти. “Какво точно имаше предвид с този коментар, Рик, ти каза това …”. Рик може да ми е казвал същото или подобно нещо 15 пъти без да ми е говорило нищо особено, но този път аз чух нещо ново в него. И това е духовната война, това е изопачаване – да тълкуваш значението и думите и действията на околните по начин, който е напълно извън реалността.

Съпрузи и съпруги вие със сигурност знаете за какво говоря. “Кажи, какво имаше наистина предвид с това?” “Аз казах това.”, “Не но аз чух нещо съвсем друго, какво имаше предвид?” Неочаквано си под фактора на изопачението и комуникацията е изопачена, поставяш под съмнение мотивите, всякакви неща ти идват на ум. Вие и аз сме истински глупаци ако се оставим да бъдем завлечени в това нещо. Всичко е заблуда, за да ни накара да се бием с въздуха, не е истинско. Ще стане истинско само ако го направим такова. Като цяло тази техника оперира така: аз идвам и ви нанасям удар предназначен за какво? -да ви отвлече вниманието, така че аз да направя какво? - да ви нанеса удар, без вие да го видите, който да е наистина силен. Същността на заблудата е, че действа там, където не предполагате, че се намира. Видението ви се изгубва, и ставате много зает с детайли.

Дами, може ли да ви кажа нещо, виждам ви освежени. Това е обобщение, но е сигурна истина - жените са по-добри в детайлите от мъжете. Притчи 31 глава не е изключение, а вярно изказване. Повечето жени по природа внимават в детайлите много повече от мъжете. Мъжете са философстващи, обичаме да работим с големите и важни неща. А вие, дами, обръщате внимание на различните неща в цялото. Това е сила, но и голяма слабост, защото повечето от вас, дами, които сте се потопили в детайлите, можете толкова лесно и бързо да бъдете сразени, защото всичко, което дявола ще трябва да направи е да ви нанесе подвеждащ удар. И понеже сте много заети от детайли, сте извън духовната война. Това е така понеже сте се вкопчили в малките детайли. Това стана, и още нещо става, и т.н, и духът ви е преангажиран с тези неща. Това беше проблема на Марта. Марта правеше добро нещо, но духът и беше много зает и въвлечен в малките детайли, така, че не можеше да види по-голямата картина. Духовната война ще се опита да ви вплете в малките детайли.

Приготвяйки се за тази конференция имах няколко почивни дни. Имахме няколко събирания преди да започнем и в почивните си дни. Отидох в офиса и Святият Дух ме попита : “Какво правиш тук? Има ли нещо тук от особена важност по отношение на конференцията?” аз му казах: “Не Господи”. А Той ми отговори: “Прибери се в къщи, защото това, което врагът иска да ти направи е да те въвлече в дребните детайли, а Аз не искам ти да си впримчен в детайли, Аз искам да те призова към още неща.”Разпознаването е да знаеш кога да се заемеш с детайлите, и кога да не го правиш.

Невежеството. Второто голямо оръжие, което врагът притежава е невежеството.

И какво е противоположното му нещо - Божието слово. Врагът ни бие с неща, които не знаем, а би трябвало да знаем. Той ни тласка към Виетнам. Колко от вас са служили някога в духовен Виетнам? Нещо, с което преди всичко никога не е трябвало да се заемаш. Едно от нещата, които искам да разпознавам в Духа това е катраненото човече. Един тип хора, с които не искам да се бия са тези, които владеят борбата. Цялата ми подготовка в бойното изкуство е борба от дистанция. Затова не искам да се въвличам в бой с някой, който ще ме въвлече в схватка, защото там не е силата ми. Последното нещо, което искам е някой да ме сграбчи. Затова трябва да се науча първо как да се справям, така, че да не допускам такъв човек близо до мен. Какво друго може да иска бореца, освен да се приближи до теб и да те вкара в своята техника. Това е, което врагът иска да направи. Той няма да се бие с вас от дистанция, което е удобно за вас, но ще желае да ви постави на свой терен, защото добрите борци винаги поставят опонента си на свой терен, и това е начинът, по който побеждавате - когато се биете на свой терен.

Моят стил на борба е такъв. Затова никога няма да искам да допусна някой да дойде по този начин. Затова ще трябва да направя маневра и докато врагът ми се обръща към мен, той вече е паднал в клопката ми и го удрям. Това е техника за изваждане на противника от неговата позиция и поставянето му в моята позиция. Точно това прави Сатана с нас. Изважда ни от нашата територия с Христа и ни поставя на своя територия, така че да прави с нас това, което иска. И ние трябва да научим начина по който го прави, за да не постъпваме повече така.

Проблемът е, вярвате ли, че това е възможно. Точно с това воюваме в духа на тази конференция. Виждам как на някои от вас Светият Дух отваря очите за един изцяло нов свят и как вие си казвате в Духа си: “Мисля, че той е прав. Мисля, че е възможно Бог да обучава ръцете ми да воюват, че аз действително мога да разбирам и идентифицирам, това което идва срещу мен, така че да се справя с него и да го преследвам, и да премина в атака.” И някои от вас ще излязат от тука променени човешки същества. Това е факт. В други от вас остава семе, което посях. Може да отнеме седмица, три седмици, три месеци, три години. Каквото Исус ви казва сега, Светият Дух ще ви го напомни, и то ще покълне. И някои от вас, когато в живота си сте под атака Святия Дух ще ви напомни всичко това, и вие ще имате нов поглед върху нещата и ще си кажете: “Почакай малко, какво е това, покажи ми отново как ме атакува, и сега …, а видях го, ето идва, но аз вече не съм на същото място, и това е нещото, което Бог ми е дал като сила, и в името на Исус - разбих те.” И вие ще се зарадвате и ще се присъедините към учениците на Христос, които казваха: “дори и демоните ние се покоряваха” нека всички да го кажат с мен : “дори и демоните ни се покоряваха”.

Невежеството. Едно от нещата, които ни показва духовната война е силата на нашите взаимоотношения. Всички човешки взаимоотношения са като мостове. Има само един проблем в тях: колко тона товар могат да поемат. Братя, ще трябва да стигнем на това място в Христовото тяло, където нашите отношения да са способни да поемат огромни товари, за да стигнем там, накъдето сме тръгнали. И единственият начин, по който можем да разберем дали едни отношения могат да поемат голям товар е стресът. Казвате си: “О аз не искам стрес”, имам добри отношения с него, аз го обичам, ние сме заветни братя …. ”. Слава на Бога, но ако сте в завет с някой, трябва да приемите факта, че Бог ще повдигне помощните връзки, така че врагът да дойде срещу вашите отношения. Бог ще го направи. Защото той трябва да изпита здравината на моста, и само ако отношенията ви са изпитвани от все по-тежки товари, ще разберете, че можете да им се доверите.

Моите отношения са на първо място с ДжеЙоан Били сме заедно 26г. Не сме имали съвършен брак. Имали сме същите стресови и трудни времена като всички други плюс: дами, как би ви се харесало да сте омъжени за човек, който го няма през голяма част от времето си, който ви оставя да възпитавате децата си с 50% от живота си. Трудно ми е да опиша какво е да се връщаш и да заминаваш постоянно, това е като да установяваш отношенията всеки път наново през последните 15 години. Това не е лесно. Има много неща, които трябва да бъдат поставени в този мост, за да може той да издържи товара. Отношенията ми с J.R., J.R. младши, с когото съм заедно от 20 години. Ние сме минали през известни трудности. И във всичко това е бил Бог, защото отношенията трябва да бъдат проверени, за да се види какво могат да поемат. Това е така, особено ако искате да постигнете нещо. Всички отношения, които са определени от Бога трябва да бъдат изпитани от дявола. Трябва да е така. Духовната война ще открие силата на вашите взаимоотношения с другите хора.

Третото голямо оръжие, с което дяволът разполага е бунтът.

Противостоящото му оръжие е покорната воля. Същността на бунта е: “Не ме е грижа, какво казва Бог за това, аз ще си карам по моя начин.” Бунтът ни кара да надценяваме себе си и да подценяваме опонентите си. Приемете това от моя опит. Знаете ли защо гордостта беше преди грехопадението? Разбирате ли как действа тя, толкова е просто след като веднъж сте го осъзнали. Защото гордостта по самата си природа надценява вашата сила и подценява силата на това, което идва срещу вас.

Обичах да се бия с горди борци, защото гордостта беше техния най-голям враг. Едно от нещата, които добрите бойци наистина преследват е да гледат как лицето на противника им се разстройва и съкрушава, когато неговата най-добра техника не действа върху вас. Това е ужасно чувство. Бил съм в такова положение, когато най-доброто, което знаех, не даваше резултат. Това е когато правиш всичко, на което си способен, но това което виждаш е непроницаемо лице. “Как смееш да не покажеш никакво изражение на това лице?” Хладнокръвни очи. Защото войната на високо ниво се води, като се гледате с противника си в очите, прочитайки и най-малкото нещо, което може да се види, като липса на внимание или на увереност, и в момента в който си я видял, си победил.

Гордостта, по своята същност, казва: “Аз мога да направя повече, отколкото са ми наистина способностите”, и очевидно ще падна, защото ще бъда въвлечен в предмети, и ситуации, ще се заема с хора и с неща, с които не мога да се справя успешно. Гледаме на Писанието като на мистерия. “Гордостта идва преди падението”, като че ли Бог по някакъв мистериозен начин ще направи нещо за да ви накара да паднете. Не е така. Бог дори не е въвлечен, дори няма нужда. Той да прави нещо, защото самата същност на гордостта те кара да прецениш лошо силата на противника си. Ето защо само смирението ще ви помогне да се предпазите от това, защото смирението по своята същност ви дава точна представа за това къде се намирате вие и какви са обстоятелствата около вас. Гордостта идва преди падението. Гордостта е като бунта. Гордостта е бунт.

Ще кажа още две кратки неща и ще завършим това поучение. Точка 5 а. В Ис. 42:2 е писано за Исус, че “гласът му няма да се чуе по площадите… ”. Веднъж гледах един филм, не бях още спасен, и във филма имаше един лайтмотив, който бях забравил, но Святият Дух ми го припомни. На колко от вас Бог е говорил докато не сте били спасени, и по късно, когато сте вече спасени това нещо ви изплува отново в главата? Лайтмотивът беше: “Най-добрите мечове стоят в ножниците си”. Филмът беше за самураи, и една стара жена каза на един самурай: “Твърде много блестиш, не знаеш ли, че най-добрите мечове се държат винаги в ножниците си. И това нещо остана в мен. Сега разбирам (Ис. 42:2), заради това изявление. След като изцеляваше хората Исус незабавно се ”прибираше в ножницата си” и казваше: “Иди си и не казвай на никой.” Можете ли да си представите съвременен евангелизатор, който ще възкреси някой от мъртвите и ще каже на всички - “не казвайте на никой”. Никога няма да видите такова явление. Исус беше, говоря ви по човешки, ужасен евангелизатор, защото не би направил широка реклама за себе си, защото Той разбра, че най-добрите оръжия се пазят в ножниците им.

Не казвам това за да съм забавен, но никой не знае нещо, което знам, защото никога не съм го показвал, защото разбирам този принцип. Тези, които демонстрират какво знаят, които лъщят предизвикват война срещу себе си. Никога не искам да стигам до ситуация в духа, в която бия барабан. Тези, които бият барабана предизвикват огъня на врага. Никога не искам да съм Божият човек на вяра и сила за деня. Не съм заинтересован в това, защото разбирам, че ако биеш барабан ставаш мишена, а аз не съм заинтересован да стана нечия мишена. И аз се удивлявам на момента, когато нашите служения ще са толкова зрели, че когато вършат Божиите дела ще се опитват да не вдигат шум около себе си. Така, че Бог да свидетелствува според това, което иска да каже, и нека всеки друг да млъкне.

Отгръщаме на последната страница. Глупавите изповеди предизвикват огън от Бог и от човеците. Колко от вас, освен мен, сте казвали някога нещо, когато щом излезе това от устата ви, разбирате колко е неразумно и започвате приказки като: “Боже изтрий го това, съжалявам, забрави го, не, не, не. Аз се покайвам, не съм искал да го кажа, но го казах. Боже аз го смъмрям, и смъмрям себе си в твоето име. По добре аз да се смъмря в Твоето име, отколкото Ти да ме смъмриш в Твоето име.” Спрете, не казвайте повече такива глупости. Колко от вас пастири сте чували хората, които съветвате, да казват неща, които ви карат да изтръпнете, защото знаете какво ще последва от това след като излезе от устата им, ще причини война върху тях, ще причини огън, изпитание. Научих се да идентифицирам думи, които не искам да чуя: “Братко ще бъда с теб до края”. Утре сутринта ще говорим по-подробно за това, но аз ви правя само преглед. Тези, които казват, че ще бъдат с вас до края обикновено не остават. Момента, в който някой започне да ми изповядва своят лоялност към мен, аз следя за заплаха. “О така ли, кажи ми какво те кара да ми кажеш това. Има ли нещо, за което искаш да говориш с мен. Трябва да избягваме изповеди, които предизвикват огън върху нас.

Трябва да се научим да се промъкваме много тихо в Духа. Заемал съм два пъти първа страница на местния вестник и не съм заинтересован да го правя. По друг начин казано - не пишеха добри неща за мен. Единственото добро нещо, което написаха, беше, че веднъж съм карал до Джо Монтана, или поне на мен ми хареса. Колко от вас мислят, че Боб Гилтън е отчасти недоволен от твърде широката реклама около него. Тук ли сте? Колкото повече се рекламирате толкова повече огън привличате върху себе си. Искам да се науча как да се скривам в Духа, как да започвам атаката дори преди ти да си разбрал, че съм там.

Последно: откриване на планове. Не знам колко е позволено на Сатана да знае, но наистина смятам, че някои неща трябва да бъдат само прошепнати. Колко от вас са били проверявани в духа си, когато ще казвате нещо, когато изведнъж Святият Дух ви казва : “Не го казвай повече”, защото при вас е имало някой, който може да злоупотреби с вашите думи. Преди аз се разпалвах в говорене, но с годините речта ми става все по сдържана и стегната, особено за важни неща. Трябва да научите от войната използването на ВРК (вербален, религиозен камуфлаж),

-Какво мислиш за това?”

-“О, Исус е прекрасен.”

-Но какво наистина си мислиш за това”.

-“О, Слава на Бога, Алилуя”.

-Ама ако ти беше там как щеше да постъпиш”.

-“О, слава, Алилуя”.

Спомняте ли си, тази сутрин говорихме за това да пропускаме удари да минават покрай нас. Когато си начинаещ в борбата имаш твърде големи движения. На удар с крак, който идва срещу вас отговаряте с много движения за блокиране. Към времето, когато сте майстор сте променен и не действате така. Какво наистина имаш предвид с това? Навсякъде около мен има хора, които искат да ме уловят с есхатологията. Хора искат да ви уловят за предопределението, за окончателното примиряване, и пр. Добрите оръжия стоят в ножниците си, не се рекламират, за да не предизвикват огън. Добрите бойци, като Неемия, излизат вечер, когато никой не може да ги види и правят своето разузнаване през нощта, така че през деня това, което виждате е плодът на това, което са посяли за вас.

Ако ще минаваме в атака, Бог ще ни изисква в състояние, когато познаваме врагът си толкова добре, защото сме го преценили, изучили сме модела на атаките му, какво прави, кога атакува, така че ние да се справим с всичко това по пътя към мястото на където отиваме. Защото не мога да отида там където искам, ако не знам каква ще е ответната реакция на това. Затова аз ще реша на къде ще ходя, така че когато ги срещна, да бъда на моя територия, по пътя си към техния лагер и вече ще съм обигран във начина, по който ще му отговоря. Можете ли да повярвате, че Бог ще ви доведе до мястото, където ще можете да отидете там, където искате и вече ще сте отработили реакцията си на действията на врага. Това, приятелю, е да живееш победоносно в Исус Христос, и това е обещание за всеки вярващ, който ще позволи Господ Бог, Силният във война, да тренира ръцете му да воюват.

Амин!

Нападателната война.


Да сме основани върху силните си страни

Добре. Ще се занимаваме с нападателна война, основана върху силните ни страни. По рано ви казах и пак ще повторя: имам една голяма цел: Искам да видя църквата воюваща на територията на врага. Мисля, че ако се знаеше реалността, и ние съзнавахме колко назад сме в играта, нямаше да можем да се справим. Наистина не мисля, че можехме да се справим.

Вижте градовете си. Когато си мисля за Санта Роса – тя е в условен смисъл богоугоден град, но този град е отдалечен толкова много от Бог, че въобще не е за радост. Когато започнахме да се опитваме да решим проблемите на града – неговите управници дори не дефинираха библейски проблемите, те дори не знаеха каква е същността. Не знам колко от вас чуха Дик Уим, но когато предприехме изследване върху това, което правят за бедните - знаете ли, че вероятно няма никой на избрана длъжност във вашия град, който да има дори философия за същността на бедността. Разбирате ли, те дори не знаят кое причинява бедността, а хвърлят милиони долари в тази насока, надявайки се, че ако дадат достатъчно пари, бедността ще се махне. Каква е цената, която трябва да платим, за да достигнем до тези мъже и жени в ръководна позиция, по начин, по който да ни чуят, и ако знаем занаята си достатъчно добре – да им дадем реални отговори.

Това е огромна война, това е огромна територия за покоряване. Това е 45 метрова дистанция, а не 2 метра. Това е огромно разстояние, докато стигнем на другата половина на игралното поле. И когато започнете да съзнавате това, ще започнете да придобивате перспектива в поколения, където ще се борите с егото си: преди 20 години ние бяхме тези, които щяха да го постигнат, сега, когато разбираме същността на играта се молим нашите деца да го постигнат, и ако те не го сторят, Бог да благоволи в нашите внуци да го постигнат. Но няма да стигнем на вражеската половина на игрището толкова бързо, няма да стигнем там с пораженческа нагласа и като жертви. Единственият начин да стигнем до там е чрез атака, което означава, че трябва да се учим на война.

Забелязал съм едно нещо по отношение на способността да воюваш. Колкото по-усърдно и по-интелигентно, находчиво практикувате, толкова по-успешен и по-силен ставате. Не е ли интересно. Колко от вас са забелязали това в живота си, че колкото по-усърдно и по-находчиво работиш, толкова по-успешен и по-силен ставаш. Служението ми като учител започна чрез Святия Дух, когато запомнях стихове от Писанието докато разнасях цветя – част от бизнеса ни с цветя (който е отделна история). Тогава вземах Библията и заучавах стихове между доставките. Един ден Святия Дух ми каза нещо много важно за мен, аз много се развълнувах, върнах се в магазина, бързайки да кажа на Джейн, и … забравих, това, което Святия Дух ми каза. Започнах да се моля на езици, и призовах Бог: “О Господи припомни ми това , цитирайки Йоан 14:26 “и ще ви напомни всичко, което съм ви казал”. Тогава Той ми каза: “Няма да го възвърна в паметта ти”. “Защо”? , попитах аз. “Защото искам да вземеш молив и хартия, и следващият път, когато ти говоря, искам да записваш.” Няма да ти кажа нищо повече, докато не се появиш с молив и лист. На следващия ден станах рано в 6,30 сутринта, имах при себе си малкият си бележник и молив и казах: “Хайде Господи давай сега”. Смеете се, но ви казвам истината, нямаше да съм тук да поучавам този ден, ако не се бях появил с бележника и молива си през онзи ден. Причината, поради която съм тук, е защото започнах да си правя записки върху това, което Бог говореше. И забелязах следното: колкото повече записки си правех, толкова повече знаех. Какво съвпадение! Колко от вас бизнесмени знаете, че колкото по-усърдно работите, толкова по-успешно ви се развива бизнеса. Колко чудно, какъв феномен!! Как се случва така?

Ще ви кажа нещо като боец: няма да станете по-добър войник след тази конференция, ако не започнете да се упражнявате в това. Всичко, което направих е да погъделичкам въображението ви. За някои от вас, всичко което направих е да ви открия възможност, и то не аз, не се смирявам изкуствено, не аз, а Святия Дух ви открива възможности, а вие ще трябва да ги развиете, ще трябва да се появите с вашия тефтер и молив и започнете да правите домашната си работа: какви са атаките му, каква е моята защита, дарбите ми, какво знам, какви атаки прави на децата ви поименно, какви са защитните техники, които Бог им е дал, и които вие виждате като родител. Ако ще ставате войник, ще трябва да изучавате войната. Приятели това не е Ис. 65 глава, мечът ни не е на сърп и палешник, аз искам мечът си колкото се може по-остър, защото не живея в мирно, а във военно време и искам да съм подготвен за това.

Мнозина от вас, когато ме слушат си мислят: Денис, ти си тренирал, виж си мисленето, на теб ти допада всичко това. Тази сутрин се смяхме с Джейн: ако знаете до каква степен по природа аз избягвам конфликти, ще се смаете. Когато Джейн и аз се оженихме, едно от нещата, които я караха да излиза от кожата си, беше, че когато влизахме в пререкание, аз ставах и напусках. Истина е. Моето решение на проблема беше да се махна от това за 2-3 часа, и да се върна, мислейки си, че ще си е отишъл; явно съм действал на принципа, че щом аз се махна, очевидно и проблемът си е отишъл. Трябваха ми години, за да може Бог да ме направи способен да се изправя срещу проблема. Знам, че някои от вас са като мен.

Конфронтиращите се мъже убиват и разрушават. Дали в това отношение говорим за истинската същност на мъжете? Не казвам, че това е характеристика на истинските мъже. Но това, което твърдя е, че природата на мъжа, повече от колкото вие дами знаете, е да убива и разрушава, щом е наранен в плътта си. И е много трудно за мъжа, да се научи как вербално да се изрази, а не да убива и опустошава. Бог ни е направил по този начин ваши закрилници и това е факт. За мен беше интересно израстване, докато се науча как да се справям с конфликт по богоугоден начин, особено когато изходната ми позиция беше да избягвам конфликт, да остана сам и да си казвам: “Слава на Бога, Господи, ако има конфликт, стори каквото ти се стори за добро, действай, Алилуя!” и да се крия. Какъв е проблемът? Не можеш да водиш хора и да го правиш, да възпитаваш деца, да бъдеш съпруг и да постъпваш по този начин. Бих желал да можеше. Не, не искам. Връщам си думите назад.

Добре, сега ще говоря за няколко закона.

Лук, 14:26-32 “Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си, чедата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик

Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я доизкара?

Да не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:

Този човек почна да гради, но не можа да доизкара.

Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет хиляди?

Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.”

Тук Исус даде четири основни неща. Говори за приоритет в отношенията, за стратегически войни, за събиране на ресурси, за кръста. И каза, че ако не можете да упражнявате самоконтрол, няма да сте способни да бъдете Негови ученици. Той каза: “не можете да бъдете Мои ученици” (Лук. 14:33). Ние го четем: “Той няма да ви позволи”, но няма нищо общо с това, което Той казва. На гръцки смисълът е “няма да сте в състояние”.

Някои от нас се срещнахме миналата седмица, за да уговорим пътуването и други неща, и аз последователно растях и се смалявах, и дори точно сега вниманието ми се отвлича и понякога странни неща излизат от устата ми. Не знам как стигнах дотук. Боже, дали се опитваш да ме изобличиш пред всичките тези хора? Просто се опитвам да кажа следното. Когато съм във време на преход трябва да внимавам, защото съм в напрежение, понеже съм обзет от нещо. Но разбирам едно нещо, че точно сега, тялото Христово или поне голям брой от хората в него, от хората, които сте точно тук тази вечер, сте на прага да отидете на съвсем друго ниво на духовно воюване. И това е факт. Нещо се променя в Духа. Играта се променя, и когато се променя, трябва да се отиде на съвсем ново ниво на самоконтрол, на ново ниво на кондиция, на мобилизиране на силите, ако искате да играете.

Това е истинският Денис, (ще трябва да пази езикът си, че понякога става опасен). Бог да ми е на помощ. Той още работи върху мен. Между другото, ако ритна палеца на крака си, не проклинам. Това не е моят стил, просто някой път казвам неща, за да наблегна на възгледите си. Това е вярно. Не псувам. Говоря тези неща, за да наблегна на нещо. Не съм минал през всичко досега, не съм пожертвал от сексуалния си живот, не съм пожертвал децата си, за да не стигна на нивото, на което искам да играя. Това няма да стане. Още докато казвам това знам, че има духове, които ме слушат и трябва да съм готов да се справям с духове, не говоря за хора, а за демонични духове, трябва да съм готов да подплатя убежденията си, и ще го направя.

Някои от вас сте били удряни от Бога и от дявола навсякъде, освен на правилното място. И Бог чака да ви доведе на мястото, където вие ще кажете от дълбочината на сърцето си – аз не съм минал през всичко това, за да не играя на най-високото ниво. Боже покажи ми, това което трябва да направя, за да играя там, и ще платя цената . Идвате до место, когато сте платили много, така че още малко не означава нищо. Платих достатъчно, ако трябва още малко, вече няма значение, защото искам да стигна на това ниво. Дори сега в духа си виждам как изглежда част от нивото. Чувам го. И ще ви кажа нещо: знам, че съм уязвим човек, грешен като всяко друго човешко същество; но знам, че ще има много хора, дори водачи, които няма да стигнат до тази страна на игрището, защото ще се изискват друг тип характеристики, а не тези, които те изграждат. Не говоря косвено за никой тук.

През декември 1979 г., когато навлизахме в осемдесетте години питах Бога “Господи, имаш ли слово за мен?”. И Той ми отговори: “Да, имам няколко; но искам да знаеш едно нещо: лидерите на 90-те няма да бъдат тези от 80-те, защото играта се променя и ще изисква нов тип играчи и нова екипировка”. Когато чух това поисках да разбера какви са правилата, за да се приведа в добро състояние, понеже вече платих твърде много. Не казвам това, за да ми кажете “Денис ти си герой, ти си голяма работа”, и пр., защото не ме интересува; защото тези отношения са между мен и Бог. Моят вик към Него е: ”Хей, нямам предвид, че съм платил на Теб, защото аз никога не съм Ти плащал за спасението; но искам да разбереш: платих достатъчно, аз трябва да играя на полето, което Ти ми показа, просто трябва.”. Знам, че вие, които идвате на тази конференция също мислите по този начин, в друг случай не бихте дошли. Ако това не е във вас нямаше да сте тук, защото няма да чуете друг да говори като мен. Бог ни казва нещо. Не знам точно какво говори на вас, дори и на мен самия, но искам да разбера. Знам, че нивото на играта се вдига, и аз искам да съответствам на това повишаване – каквото и да означава това: от какъвто и грях да се отричам, каквото и пренастройване да се изисква – аз искам да съответствам, защото искам да играя.

Имам още няколко бързи неща. Закона за окупацията. Ако превземаш територия трябва да имаш ресурси за да я задържиш:

Вт. 7:22 : “И Господ твоят Бог малко по малко ще изгони тия народи от пред тебе; не бива да ги изтребиш изведнъж, за да не се умножат върху тебе полските зверове.”

С други думи, не вземай повече земя отколкото можеш да обработваш, да не би зверовете да се преумножат. Има много служения днес по цялата страна, които са се обвързали с неизпълними програми за масивно строителство. И сега са с херния. И аз съм бил в подобна ситуация, когато съм вземал земя, която не мога да опазя. Никога повече не искам да го правя. Никога повече не искам да кървя и да се провалям, защото съм самонадеян, глупав и горделив – да взема повече територия, отколкото мога да обработвам в духа. Правил съм го преди и няма да го правя никога повече. Искам да взема толкова земя, колкото мога да опазя; ако не мога да я опазя не я искам.

Винаги ще има хора, които ще се опитват да ви дават нещо, което не можете да окупирате. Трябва да се научим да разпознаваме в Духа, че дори и да ни подаряват нещо не означава, че трябва да го вземем. Защото ако го вземем ще трябва да го пазим, да имаме ресурси да го обработваме. Знам, че съм възприемчив към такива подаръци, защото съм агресивен. По тази причина трябва много да внимавам с какво се захващам, защото ако не мога да бъда настойник върху него е грешно да го взема.

Когато събуждаш някого добре ще е ако можеш да го управляваш. Често слушам да се казва: “Ех, да можеше да спасим и Кинг Конг !” Обаче какъв е проблема със спасяването на Кинг Конг – какво ще правите с него след като се спаси? Кой от вас е доброволец да обучава Кинг Конг?

Трябва да се научим да преценяваме силите си, да знаем това, което можем да направим.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница