Антични трагедии


ЕлектраСпомни си, майко, думите, изречени накрая: да обоснова противното.Клитемнестра



Pdf просмотр
страница65/77
Дата09.11.2023
Размер2.54 Mb.
#119221
1   ...   61   62   63   64   65   66   67   68   ...   77
Библиотека за ученика - Антични трагедии
Електра
Спомни си, майко, думите, изречени накрая: да обоснова противното.
Клитемнестра
Не се отказвам аз, дете, повтарям ги.
Електра
И щом го чуеш, ще ми отмъщаваш ли?
Клитемнестра
Не, с радост ще изслушам твоите размисли.
Електра
Ще кажа, като почна с пожелание:
да беше, майко, по-почтена в мислите!
Прославят с право хубостта ви — твоята и на Елена. Две сестри, и двете сте суетни, недостойни сте за Ка̀стора.
Елена доброволно бе отвлечена,
а ти уби героя пръв на Гърция със довода, че заради детето си погуби своя мъж. Не знаят хората:
преди да се реши смъртта на щерка ти,


181
едва напуска твоят мъж палатите,
а ти коси гласиш пред огледалото!
Жена, която в мъжово отсъствие за хубост мисли, е порочна, махай я!
Че няма нужда да показва хубаво лице, ако не дири нещо не добро.
И зная, ти една сред всички елинки се радваше с успеха на троянците,
помръкваше, когато те загубваха.
Мъжът ти да се върне ти не искаше!
А имаше защо да бъдеш предана:
че не по-лош бе от Егист съпругът ти,
когото за водач посочи Гърция.
Делата на Елена позволяваха да си спечелиш слава, че и лошото е пример назидателен за мъдрите.
„Баща ти, казваш ти, уби детето ми!“
Орест и аз какво ти бяхме сторили?
Защо, като уби мъжа си, не на нас предаде бащиния дом, а чуждото легло пренесе там и купи брака си?
Отиде ли в изгнание съпругът ти за твоя син, за мене той загина ли,
че два пъти погуби мене, живата?
И щом кръвта се мие с кръв, ний двамата с Орест ще те убием, отмъщавайки.
Онази твоя правда среща нашата.
Глупец е, който заради съкровища и род жена порочна взема. Скромният,
но честен брак ощастливява къщата.
Хор
Случайност има в брака ни. На някоя върви добре, у друга, гледам, лошо е.
Клитемнестра
Ти, дъще, все баща си си обичала.


182
Така е то: едни са за бащите си,
а други повече обичат майка си.
Ще ти простя. Пък и не съм дотолкова доволна, дъще моя, от делата си.
Но как стоиш така, немита, дрипава,
щом тъкмо си се вдигнала от раждане?
Уви, нещастни мои намерения!
Аз тласнах към чрезмерен гняв съпруга си!


Сподели с приятели:
1   ...   61   62   63   64   65   66   67   68   ...   77




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница