Антиинфекциозни лекарства1 Противомикробните лекарства
Тетрациклини и глицилциклини
Изтегляне 0.69 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ▼Доксициклинът
- ▼Тетрациклин
- ▼Tigecycline
1.6. Тетрациклини и глицилциклини
Тетрациклините потискат свързването на аминоацилния комплекс на тРНК към 30S-субединицата на рибозомите и блокират протеиновия синтез в микроорганизмите. Имат широк бързо проявяващ се бактериостатичен ефект върху екстра- и интрацелуларни микроорганизми. Най-активни са по отношение на инфекции, причинени от E. coli, H. influenzae, Brucella, Bacteroides, Rickettsia, Chlamydia и Mycoplasma. Повлияват също H. pylori, стафилококи, гонококи и спирохети. Не повлияват инфекции, причинени от P. aeruginosa, Serratia, Proteus. Оралната бионаличност на метациклин е 60%, тетрациклин – 77% и доксициклин – 93%. При p.o. приемане с храни (напр. млечни) и лекарства, съдържащи Ca2+, Mg2+, Fe2+/3+ и Al3+, се образуват хелатни комплекси със слаба чревна резорбция. За да се предотвратят тези нежелани взаимодействия, интервалът между приложението на тетрациклините и съответната храна или лекарство трябва да е поне 3 h. Тетрациклините имат добро субклетъчно разпределене, на което се дължи терапевтичният им ефект при бруцелоза и други вътреклетъчни инфекции. Плазменият полуживот на тетрациклина е 10–11 h, метациклин – 15 h и доксициклин – 20 h. Тетрациклините преминават диаплацентарно. В млякото концентрацията им достига 50–100% от майчината плазмена концентрация. Отлагат се в костите и зъбите. Достигат високи концентрации в туморната тъкан, белите дробове, простатата. Ликворната им концентрация при менингит представлява 15–30% от тази в плазмата. Концентрацията на тетрациклини в жлъчката е 5–10 пъти по-висока в сравнение с плазмата. При нарушена бъбречна функция елиминирането им е забавено и плазменият им полуживот се удължава. Изключение прави доксициклинът, който има добра жлъчна екскреция и може да се прилага при пациенти с бъбречна недостатъчност. Тетрациклините са показани при изострен хроничен бронхит (причинен от смесена инфекция от пневмококи и H. influenzae), микоплазмена интерстициална пневмония, орнитоза, Q-треска, жлъчни инфекции; хламидиен и микоплазмен уретрит. Те са средство на избор при холера, чума, туларемия, бруцелоза, трахома, петнист и възвратен тиф. Тетрациклините засилват ефектите на кумариновите антикоагуланти, защото потискат развитието на продуциращата витамин K2 чревна микрофлора (Bacteroides fragilis, Escherichia coli). Тяхната противомикробна активност отслабва при комедикация с ензимни индуктори (фенобарбитал, фенитоин), а при комбиниране с β-лактами може да се развие антагонизъм. Съществува in vitro несъвместимост на тетрациклини с калций-съдържащи разтвори, препарати на желязото, магнезиеви соли, хепарин, хидрокортизон. Оралното приложение на тетрациклини на гладно често е свързано със стомашно-чревни смущения – повръщане, стоматит, хронична диария, стафилококов ентероколит (предимно при хирургично болни), дисбиоза (кандидоза, ентерококова инфекция, хиповитаминоза B), генитоаноректален и колоаноректален синдром. Кожните алергични реакции при лечение с тетрациклини са редки, но съществува риск от развитие на фотодерматоза. Мускулното инжектиране на тетрациклини е болезнено. След чести i.v. инжектирания понякога се развива тромбофлебит. При предозиране тетрациклините са хепатотоксични. Тетрациклините могат да повишат серумното ниво на уреята. При използване на тетрациклинови препарати с преминал срок на годност са наблюдавани ацидоза, протеинурия, гликозурия, аминоацидурия. Тетрациклините преминават диаплацентарно, отлагат се в костите на плода и забавят растежа им. Приложени пренатално на бременни, те могат да изместят билирубина от плазмените албумини и да предизвикат иктер у новороденото. При кърмачета и малки деца тетрациклините се отлагат в костите и зъбите и забавят растежа им. Промени в зъбите са наблюдавани дори в стадия на втората дентиция. Поради отлагане в емайла и дентина се развиват кафеникаво пигментиране, флуоресценция, хипоминерализация, хипоплазия на емайла и склонност към кариес. След продължително лечение с тетрациклини може да се наблюдава кафяво оцветяване на ноктите на ръцете и онихолиза. Най-често стафилококите, ентерококите и β-хемолитичните стрептококи развиват резистентност към тетрациклини. Между отделните тетрациклини съществува кръстосана резистентност. ▼Доксициклинът е показан за лечение на респираторни, стомашно-чревни и урогенитални инфекции, бруцелоза, рикетсиози, остеомиелит, хлороквин-резистентна малария и др. Орално той се назначава в ДД 200 mg първия ден и по 100 mg – в следващите 7–10 дни. За лечение на гонококoв уретрит се приема орално еднократно 300 mg доксициклин. При трудно повлияващ се гонококов уретрит антибиотикът се прилага по 100 mg/12 h в продължение на 3 до 4 дни при мъже; курсът на лечение при жени в този случай е по-дълъг. В субантибактериални ДД доксициклинът се прилага системно като адювантна терапия на пародонтит при деца над 12 г. и възрастни, както и при болни с генерализиран и бързо прогресиращ рефрактерен пародонтит. За тази цел за първи път в САЩ е регистриран доксициклин в таблетки по 20 mg под търговското наименование Periostat. Прилаган в дози 20 mg два пъти дневно в продължение на 3 до 9 (3 пъти по 3) месеца, доксициклинът инхибира колагеназите (матрични металопротеинази), които се освобождават в гингивалната тъкан и гингивалната цервикална течност в резултат на локален възпалителен отговор към одонтогенни бактериални токсини. Повишената колагеназна активност оказва деструктивен ефект върху периодонталните тъкани. Допълнително Periostat намалява активността на остеокластите. Лечението с Periostat значително намалява дълбочината на венечните джобове и подобрява прилепването на венците към зъбите, предотвратява загубата на зъби. Лечението с Periostat задължително се предхожда от цялостно механично отстраняване на зъбния камък и почистване на венечните джобове под местна анестезия от квалифициран дентален медик – супра- и субгингивален scaling. За успешното лечение е задължителна добрата орална хигиена. НЛР към тази схема на лечение се свеждат най-вече до повишена фоточувствителност, главоболие. ▼Тетрациклин има подобни на доксициклин показания. Орално се предписва от 250 до 500 mg/6 h в продължение на 5–7 дни. Включва се в антихеликобактерната терапия на язвената болест. Очният 1% унгвент е ефективен при бактериални конюнктивити, блефарити, хордеолум, следтравматични увреждания, гнойни язви на роговицата и трахома. От него се изстисква стълбче с дължина 0,5–1 cm в долния конюнктивален сак, което чрез въртеливо триене на горния клепач се разнася в окото. Процедурата се повтаря 3–6 пъти на ден. При пиодермии, инфектирани рани и язви, лимфангити, лимфаденити, флегмони, фурункулоза, еризипел засегнатите участъци от кожата се намазват 1–2 пъти на ден с дермален 3% тетрациклинов унгвент. ▼Tigecycline е дериват на миноциклина (глицилциклиново производно). Показан е при инфекии на кожта, меките тъкани и корема. Изтегляне 0.69 Mb. Сподели с приятели:
|