Антиинфекциозни лекарства1 Противомикробните лекарства
Изтегляне 0.69 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Макролидите могат да предизвикат
- ▼Еритромицин 1 .
- Rodogyl ®
- ▼Telithromycin
1.8. Макролиди и кетолиди
Макролидите потискат протеиновия синтез в микроорганизмите по време на фазата на елонгация, свързвайки се с рибозомната 50S субединица. Имат бързо проявяващ се бактериостатичен ефект предимно върху Грам-положителните микроорганизми, подобно на бензилпеницилина. Освен това еритромицинът, азитромицинът и рокситромицинът са активни срещу Legionella. Рокситромицинът и йозамицинът имат много добра ефективност при рикетсиоза. Азитромицинът е високоактивен спрямо Brucella melitensis и Toxoplasma gondii. Кларитромицинът, азитромицинът и рокситромицинът имат антихеликобактерна активност. Повечето макролиди, приети на гладно (1 h преди или 2 h след хранене), имат добра чревна резорбция. Йозамицинът и рокситромицинът имат добро разпределене в тонзилите и белия дроб. Азитромицинът, кларитромицинът, мидекамицинът и еритромицинът се отличават с много добро субклетъчно разпределене. Макролидите се екскретират с жлъчката, а олеандомицинът, йозамицинът и спирамицинът – в голяма степен и със слюнката. Макролидите могат да предизвикат: гадене, диария, гастралгия, главоболие; рядко – метеоризъм, обриви, преходно повишаване плазмените нива на аминотрансферазите; при предозиране са хепатотоксични. ▼Азитромицин има ниска орална бионаличност (37%) и дълъг биологичен полуживот (68 h). Отличава се с високи тъканни концентрации и много добро субклетъчно разпределене, което е свързано с поглъщането на антибиотика от фагоцитите. Концентрацията му в инфектираните тъкани е по-висока в сравнение с неинфектираните. Терапевтичните тъканни концентрации на препарата се задържат в продължение на 5 до 7 дни след приемане на последната доза. Азитромицинът се екскретира в непромен вид предимно с жлъчката и по-малко – с урината. Той е показан при инфекции на ушите, дихателните пътища, вкл. алвеоларна и интерстициална пневмония; кожно-мекотъканни инфекции (еризипел, импетиго, вторична пиодермия); жлъчни инфекции; гонореен и негонореен уретрит, борелиоза (лаймска болест). Поради съществуващата кръстосана резистентност азитромицинът не е ефективен срещу микроорганизми, развили резистентност към еритромицин. Обикновено лечението продължава 5 дни, като в повечето случаи азитромицинът се назначава 500 mg първия ден и по 250 mg/24 h от 2-ия до 5-ия ден. При по-тежки случаи азитромицинът се прилага в доза 500 mg дневно. За разлика от повечето макролиди азитромицинът не се свързва с CYP450 и не повлиява ефекта на други лекарства. ▼Еритромицин1. При орално приложение в жлъчката се получават 2–8 пъти по-високи концентрации от тези в плазмата. Концентрацията му в майчиното мляко достига 50% от плазмената. Поради голямата си молекула не преминава диаплацентарно. Отличава се с добро вътреклетъчно разпределене. Натрупва се в левкоцитите. Показан е при скарлатина, ревматизъм, еризипел, дифтерия, коклюш, ангина, отит, синузит, пневмония, холецистит, гонорея, сифилис, бруцелоза и др. Използва се особено при резистентност на микроорганизмите към β-лактами. Еритромицинът е средство на избор при микоплазмени пневмонии и легионелоза. В последния случай се комбинира с рифампицин. Може да се прилага по време на бременност без риск за плода. Храната намалява чревната резорбция на еритромицина, поради което орално еритромицинът се приема 1 h преди или 2 h след хранене. Оралната доза еритромицин за възрастни e 500 mg/6 h. Под форма на 3% лосион (Acnerin®) и 1% унгвент еритромицинът се прилага за лечение на акне. Очният 1% еритромицинов унгвент е показан при трахома и бактериален конюнктивит. Еритромицинът е селективен инхибитор на CYP 3A. Той потиска разграждането на теофилин-съдържащи препарати, варфарин, карбамазепин, фенитоин, дигоксин, ерготамин, циклоспорин. В клиниката е наблюдаван антагонизъм между еритромицин и пеницилини при инфекция, предизвикана от β-хемолитични стрептококи от група А. ▼Spiramycin се отличава с висока слюнчена и жлъчна екскреция. Използва се при пародонтоза, гингивит, стоматит, тонзилит, синузити, абсцеси, фарингит, дихателни и кожни инфекции, гонорея, уретрит, простатит, инфекции на долните пикочни пътища, хламидиаза, легионелоза, микоплазмени и други пневмонии, токсоплазмоза. Орално на възрастни се назначава по 3 MIU през 12 или 8 h. В комбинация с анaеробния химиотерапевтик метронидазол спирамицинът влиза в състава на препарата Rodogyl®, ефективен при стоматоинфекции. ▼Roxithromycin (Rulid) е макролид с чревна резорбция 88%, t1/2 10,5 h и СПП 96%. Той се отличава с добро разпределене в белия дроб, тонзилите и простатата. Използва се за лечение на респираторни, урогенитални и дерматоинфекции; за профилактика на менингококов менингит; ерадикация на H. pylori при резистентност към кларитромицин или азитромицин. На възрастни и деца с т. м. над 40 kg се предписва орално в доза 150 mg/12 h преди хранене. Рокситромицинът е ензимен инхибитор, поради к оето увеличава плазмените нива на бромокриптина и циклоспорина при едновременно прилагане с тях. ▼Telithromycin (Ketek® – film-tab. 400 mg) е кетолид – полусинтетично производно на еритромицин А. Свързва се с 50S-бактериалната субединица на рибозомите 10 пъти по-силно в сравнение с еритромицин А. Ефективен е при екзацербирал хроничен бронхит, пневмония, остър синузит и тонзилит/фарингит, причинени от β-хемолитични стрептококи от група А. На възрастни той се назначава по 800 mg на ден в 1 прием, в продължение на 5 дни. ▼Fidaxomicin (Dificid™) – таблетки 200 mg. Предтсвлява макролид, инхибиращ спорообразуването и продукцията на токсини от Cl. difficile. Показан при възрастни (≥18 г.) за лечение на псевдомембранозен колит, предизвикан от Cl. difficile. Приема се орално в доза 200 mg/12 h в продължение на 10 дни. Изтегляне 0.69 Mb. Сподели с приятели:
|