Аоурън и дженис РодЖърс Оригинално заглавие

Издръжката на мисионерите. Начинът на Исус

Защо Бог не ни предостави наведнъж всички пари, които ще са ни необходими за Неговото дело на земята? Той със сигурност би могъл да накара някой милиардер да напише тлъст чек за финансиране на организация, решила да изпълни Великото поръчение. Или би могъл да помогне на някой, който Го обича, да се спъне в скрито съкровище и да го даде веднага за Божието дело. Или защо пък да не направи така, че някой от хората Му да спечели 10 те ми лиона долара, разигравани на лотария?

Всеки, който със сълзи на очи и сетни сили се е питал как ще продължи служението си, сигурно си е задавал някой от тези въпроси. Един мисионер в отчаяние нареждал: "Никога нямаме достатъчно пари, за да свършим онова, което трябва. Чувствам се така, сякаш Бог е завързал едната ми ръка зад гърба и ме кара да работя само с другата. Просто няма смисъл!"

И защо мисионерите трябва да пишат писма? Сигурен съм, че всеки мисионер е усещал досада от писането на писма или сглобяването на новинарски листове, предназначени за църкви, съмишленици, приятели, роднини и други подобни. Но повечето свикват, макар че има и такива, които смятат това за излишно. Накрая хората, работещи за Божието дело, остават малцина, и приемат трудностите за нещо естествено. И все пак, защо е необходимо най великото дело на света да се придвижва по този начин?

За да си отговорим, трябва да се опитаме да погледнем на служението и парите така, както Бог гледа на тях. Ние смятаме, че приемаме някаква работа, получаваме пари за това и те доказват, че нашите цели са изпълнени. В края на краищата те са цели и на Божието дело, нали?

Само че Бог има далеч по различни и високи цели. Неговото първо желание е да възстанови и изгради взаимоотношенията между нас и Него и между нас и другите. Ето защо Той е решил, че ние трябва да разчитаме на финансова подкрепа от страна на други хора, а през това време Той ще се грижи за Неговата част от работата.

Исус е изработил модела, предназначен да онагледи това пра вило за нас. В юношеството си се е издържал от дърводелство, но по време на 3 годишното си пълновременно служение Той и учениците Му са разчитали на "Йоана, жената на Иродовия настойник Хуза, и Сусана, и много други, които им услужваха от имота си" (Лука 8:3).

Когато хората дават, за да подпомагат Божието дело, могат да очакват редица приятни преживявания. Като доказателство на казаното може да послужи случилото се в Ню Орлеанс. Десетгодишната Лиза си заработила 15 долара при разпродажбата на коли в някакъв гараж. Вместо да ги похарчи за бонбони, играчки, дрехи или други прищевки, детето решило да даде парите на мисионера Чък Морис, член на У\УАМ.

Оценявайки постъпката на Лиза по достойнство, Чък се замислил как максимално да оползотвори парите. Сетил се за Дейвид момче без работа и дом, което спяло в градския парк. Преди няколко дни Морис говорил с него и той приел Бога. Желанието на Дейвид било да си намери работа, но това било невъзможно, защото не притежавал лична карта, която да представи на властите в Луизиана. Чък решил с 15-те долара на Лиза да плати за такава карта, така че младежът да има право да кандидатства за платена работа.

По късно мисионерът изпратил писмо до 10 годишната дарителка, в което й обяснявал за каква цел е употребил доларите. След няколко седмици и Дейвид й писал, за да й благодари за това, че с нейна помощ си е намерил работа. Оттогава Лиза редовно се моли за него, защото е убедена, че парите, които е жертвала за Бога, са променили един човешки живот.

Това е само една кратка история сред милионите други такива, но тя много добре илюстрира крайната цел, която Бог си поставя чрез финансите човешките взаимоотношения. Бог изявява любовта Си чрез даряване Той не само е отдал единствения Си Син като възможно най всеотдайния акт на щедрост в човешката история, но Той непрекъснато раздава блага на всеки един от нас.

В Божието слово се говори, че всеки дар, идва от Небесния ни Отец (Яков 1:17). Ние пък, на свой ред, изявяваме любовта си към Него, като даваме на околните. И тогава, освен че по този начин заздравяваме взаимоотношенията си с Бога, ние се свързваме и с човека, комуто сме дали нещо, комуто сме помогнали.
Даване и привързаност взаимообвързващо даване

Исус казва, че там, където е съкровището ни, ще бъде и сърцето ни Ако подаряваме съкровището си на отделни хора, за да подпомогнем служението им, нашите сърца ще бъдат с тях. Ще се чувстваме отговорни да се молим за тях, също като малката Лиза от Ню Орлеанс. Може да се намираме на другия край на света, може никога да не отидем там, където мисионерства човекът, комуто сме помогнали, но нашата жертва ще ни сближи, ще ни направи съпричастни на Божието дело в онази далечна непозната страна. Това е начинът, по който Бог кове и укрепва човешките взаимоотношения.

Освен това, има нещо важно и за онзи, който получава той смирява себе си. Когато някой ти дава нещо, особено ако този някой жертва от малкото, което има, това те кара да внимаваш и да оправдаеш доверието, което ти се гласува. Тази опитност е много важна. Гордостта ни се свива от тежестта на отговорността и съзнанието, че не можем да се отплатим, а само да благодарим за щедростта, проявена спрямо нас. Единственото нещо, което можем да направим, е да се молим Бог да благослови човека, който ни помага.

Много пъти съм разговарял с хора, които искат да станат мисионери, но някой хубав ден, когато ще могат сами да платят за пътуванията си. Дори да допуснем, че някои успеят да не се заплетат в заеми и намерят начин да осигуряват и придвижват финансите си, те ще загубят нещо много ценно онова ужасно и едновременно с това чудесно и смиряващо взаимно обвързване, което винаги се проявява тогава, когато някой сложи банкнота в ръката ти и ти обясни, че Бог му е казал да ти я даде.

Появява се особена връзка завинаги между вас и онзи, който ви е дал някога нещо. Вие се тревожите за него, молите се за него по начин, много по различен от начина, по който го правите за съвсем непознати хора, които не са ви подарявали нещо лично. Естествено, ще желаете да споделяте с дарителя новините около вашата работа, като обясните каква част от Божието дело са под помогнали дадените от него средства.

Всичко се развива приблизително по този начин, защото прилагаме Божия метод да си помагаме, да даваме един на друг, когато сме части от Христовото тяло. И понеже всеки вид служение се нуждае от пари, Той ни гарантира, че винаги ще имаме нужда един от друг и че вечно ще усъвършенстваме взаимоотношенията си.

А в същото време ще бъдат посрещнати нуждите на мисионерите, хората в градовете ще имат по обширен поглед върху нещата и ще започнат да гледат на света така, както Бог го вижда и всичко това, защото са дали някому нещо, за да помогнат на работата му "там някъде". И молитвата ще стане по ефективна във всяко отношение и ще бъде най необходимото оръжие в духовната битка. Нищо подобно не би се случило, ако не зависехме от парите и от хората, които ги дават, за да придвижват Божието дело напред.

Може да прозвучи невероятно, ако кажа на един мисионер или пастор, че работата му ще стигне до задънена улица, ако разчита само на милиардерски чекове или на подкрепата на някоя мощна фондация. Но това невероятно нещо е вярно, защото истинският мисионер се нуждае не само от пари, а от нещо повече той има нужда от хора зад себе си, които да го подкрепят с молитвите си и заедно с него да воюват в духовната борба.

Планът 30/30 за подпомагане на мисионери

Когато бях в Африка, един млад човек от Зимбабве, Арчи Гуви, ми зададе следния въпрос:

Лоурън, Бог ме призовава за мисионер, но нямам финансова възможност. Нашите хора не са свикнали да отделят средства за

подпомагане на такива като мен. Какво да правя при това положение?

Отговорих му:

Тогава трябва да научите вашите хора да дават. Нима в Библиите им, написани на родния им език, не се казва, че трябва да отидат по целия свят и да проповядват Евангелието на всяка жива твар?

Когато Арчи колебливо заобяснява, че не мисли, че бедните вярващи биха могли да му помогнат, за да замине, аз го попитах каква е цената на една кока кола в Зимбабве. Оказа се, че е 25 цента.

- Е, Арчи продължих аз, познаваш ли 25 души, които ще те

почерпят с една кола, ако им отидеш на гости в някой горещ ден?

- О, да, познавам.

- Биха ли те черпили всеки ден? Толкова ли добре те познават и те обичат?

- Може би... така смятам.

- Ами тогава просто намери 25 души, които да се съгласят

вместо да те черпят с една кола всеки ден, един от тях да събира и да ти дава парите, които биха похарчили за това.

Следващият път, когато се заинтересувах за Арчи, той беше вече заминал като мисионер. Помислих си, че трябваше да го поощря да намери 30 души, а не 25, защото месецът се състои от 30 дни, а не от 25.

Какво би станало, ако всеки мисионер си постави за цел да на мери 30 души, като всеки от тях поеме разходите му за 1 ден? Това значи, че той ще разполага с 30 души, чиито сърца ще следват съкровището си, ще се молят за този човек, ще го подкрепят по всякакъв начин, когато той има нужда от насърчение.

Да предположим, че настъпи някакъв кризисен момент, който изисква незабавна силна молитва. Тогава въпросният мисионер ще може да се свърже с 30 души, а всеки от тях вероятно ще има по десетина познати, готови да помогнат с молитва. В крайна сметка 300 души биха се молили за изпадналия в нужда мисионер.

Този принцип може да се приложи във всяка организация, подобна на У\УАМ, чиято цел е да разпространи Евангелието във всяка част на света. Тогава ще се получи числото 300 000 или до ри 3 000 000 души, обединени в обща молитва.

Този метод може да помогне и за разрешаването на различни ежедневни проблеми. Навсякъде съм се срещал с пастори, натоварени с нечия мисионерска молба за помощ. Пасторът иска да помогне, но изпитва голямо затруднение при убеждаването на хората от църквата да дадат пари. През цялото време той тика огромен камък нагоре по хълма, опитвайки се да накара вярващите да проявят загриженост за непознати хора.

Съществуват и други проблеми, свързани с личното даване на средства на мисионера. Познавам духовни работници, разочарова ни дълбоко и принудени да напуснат мисионерското поприще, защото църквата им внезапно е спряла финансовата подкрепа поради смяна на пасторите. Предишният пастор си е заминал, а новият не познава мисионера или не вярва в онова, с което той се е заел. Възможно е и църквата финансово да не е добре тогава средствата, отделяни за издръжка на мисионери, се спират. Или още по лошо църквата се е разцепила и не съществува като цяло, оставяйки някогашния си пратеник на сухо.

За разлика от описаните случаи, при плана 30 дни /30 души подобно нещо не би могло да се случи. Дори ако средствата, събирани от 30 отделни човека се изпращат чрез църквата, дори ако един от поддръжниците умре, банкрутира или отпадне по някаква причина, мисионерът ще трябва да пости само един ден от месеца, докато се намери заместник, защото много по лесно е да се замести един човек, отколкото да се за местят повечето или всички, които са помагали до момента. Но преди всичко си помислете за онова сърдечно взаимно обвързване, което се в Христовото тяло, когато хората си помагат.

Начинът, по който постъпваше Исус. Предимствата на личностното подпомагане на мисионерите.

Христос е бил подпомаган от приятели не от група, нито от някаква безличностна фондация само от приятели. Няма нищо противо библейско в неличностния начин на мисионерското подпомагане. Но има много предимства, когато хората взаимно се подкрепят:

- Онези, които дават, изпитват радост от това, че участват в нечие служение. Сърдечните връзки се изграждат между хората, а не

между организационните структури.

- Има директна отговорност, която мисионерът поема пред своите приятели.

- Чрез редовната кореспонденция, дарителят получава директна информация за онова, което се върши на мисионерското поле.

- Взаимообвързващото даване не се поддава на влияние и не

може да бъде засегнато от рецесия или тежки времена.

- Дава възможност на всеки мисионер да получи необходимата

помощ, а не само на онези, които са се заели с "по вълнуващо" служение.

Към края на живота си д р Доналд Макгавран, експерт по мисионерската дейност във Висшата Семинария, призовава християните да организират мини мисионерски центрове, които директно да се включат в подпомагането на двама или трима мисионери.

Причината е ясна има много недостатъци в традиционния начин,

според който църквата издържа цял списък мисионери. Много често някой не знае колко са и кои са онези, които фигурират в

списъка. Понякога се случвало така, че едва след 8 10 годишно

отсъствие, някой от въпросните пратеници посещавал църквата,

която го издържала. Това, разбира се, било абсолютно

недостатъчно, за да може някой лично да го опознае. В резултат се получавало така, че никой не четял рапортите на мисионерите, освен вечно заетият секретар или човекът, който отговарял за мисионерската дейност. Пък и не е изключена възможността тези двама души да са отскоро в църквата и никога да не са се срещали с

хората, чиито писма редовно се получават по пощата.Тази система затруднява дори и пасторите, независимо от това, че те имат

силна мотивация, когато подтикват паството си да жертва за нечия мисия. Някои от тях споделят, че са принудени да организират впечатляваща среща между мисионера и конгрегацията, за да не могат вярващите да останат настрана и безучастни. |

Един от най новаторските планове в тази област беше осъществен от У>УАМ в Норвегия. Норвежците организираха „Гоу Фело ушипс" (т.е. Братства на изпращачите). Те представляват малки групи, организирани с цел да подпомагат и изпращат мисионери извън страната. Те имат следните принципи на функциониране:

1. Всяка „гоу фелоушип" група е организирана с цел да подпомага един мисионер. (В различни области в Норвегия съществуват

общо 28 действащи групи).

2. Всяка група има в състава си хора най малко от 2 различни

конгрегации, което максимално укрепва сътрудничеството в

Христовото тяло.

3. Групите се събират един път седмично, за да се молят за

мисионера. Освен това четат писмата, изпратени от него и от Националния център на У^АМ. Веднъж в месеца групата получава

видео репортаж от цялостната мисионерска дейност на У\УАМ.

СюЬа! Регзресйуе22222

4. Заедно се молят за онези неевангелизирани хора, при които е заминал техният мисионер. Понякога групата започва молитва

за конкретни нехристиянизирани хора, още преди да се намери

човек, готов да работи с тях.

5. Имат координатор на пълновременно служение, отговарящ

за всички „гоу фелоушипс групи". Той работи в офиса на У\МАМ

в Норвегия и лично държи връзка с групите, като ги осведомява за новините в евангелския свят.

Можете ли да си представите динамичността на подобни групи? Норвежците планират след 10 години да имат вече 1000 групи, подпомагащи 1000 мисионера. Сигурен съм, че местните пастори ще видят колко запалени са хората от "Братството на изпращачитеп да издържат и подкрепят по различни начини мисионерската дейност на църквата им. Някои вероятно ще посветят отпуската си на пътуване до страната, в която работи изпратеният от тях човек, а много други сами ще поемат пътя на мисионерството.

Свободата да правим грешки. Свободата да се подчиняваме на Бога

Някои духовни ръководители се страхуват от този вид директно участие на хората в мисионерската финансова издръжка. Съществува опасността от загуба на контрол върху жертването от

членовете на църквата. Не бива да се забравя обаче, че това е също част от проявяването на щедрост. Всеки път, когато сте щедър и давате, губите контрол над парите.

Сблъсках се с това изпитание още щом Господ ни даде да разберем, че трябва да сформираме мисионерска организация, без да имаме в нея хора на заплата. Ние не събираме пари, които да вложим в централен фонд за образуване на заплати на нашите работници. Поради тази причина не можем да подпомагаме вис шите и действащите си мисионери.

Трябваше да предоставя максимална свобода на действие на няколкото стотици мисионери, пръснати по света. Това им даде по-големи възможности да търсят Бога, да получават Неговото водителство и да следват пътя си в пряко подчинение на Него. Правили ли са грешки? Сигурно. Но само така се задействаше естествената система за проверка и балансиране хората с нови идеи можеха на практика да се опитат да ги осъществят и така да разберат дали са били под Божието ръководство или са се поддали на някоя щурава, безполезна идея.

Духовните водачи трябва да внимават, за да не подложат на контрол и манипулиране Божиите служители, ръководени от Святия Дух. Ние, християните, трябва да даваме с отворени обятия, а не да се опитваме да ограничаваме и ръководим онези, на които даваме. В противен случай ще унищожим инициативността и в крайна сметка можем да се озовем в един отбор с царя на Тир метода на сатана е да управлява хората чрез парите.

Неотдавна един бизнесмен предложи да изготви бюджет за нуждите на мисионерите в Индия, разчитайки на мнозинството от свои поддръжници. Но това не е нито библейска щедрост, нито даване на драго сърце.

Как тогава се извършва финансовата отчетност при малките групи, подпомагащи мисионери? Това задължение може да се поеме от местната църква, помагаща на групата, като се използват квитанции за отчитане на посочената от мисионера сума в края на годината. Църквата може да се опасява, че по този начин ще се намали собственият й фонд, но въпреки това, по време на 30 годишната ми работа съм виждал как хората с готовност дават на онези, които са решили да следват Божията воля като мисионери. И винаги са били богато възнаградени от Него. Това е потвърждение на библейската истина за даването и получаването (Лука6:38).

Ако мисионерите са осигурени от отделни хора, то църквите като цяло биха могли да намерят по подходящ за тях начин на даване да осигуряват средства за големи проекти, но с ясно начало и край.

Библейските принципи за събиране и образуване на парични фондове

Библията ни учи на много принципни положения, валидни при събирането и образуването на парични фондове и издържането на мисионери (виж 1 Кор.9 и 2 Кор. 8 и 9).

Един от принципите, на които Библията учи, е, че пълновре менният духовен работник трябва да се отнася към човешките дарове като към нещо свещено, отдадено за Бога. Понеже даровете, давани на левитите в Стария завет били святи (Левит 22), то всеки пълновременен духовен работник трябва да приема подаръците с чувство за отговорност и страх пред Бога. И никога не бива да пренебрегва факта, че хората са жертвали, за да му дадат.

Друг принцип, даден в Святото Писание, е финансовата отчетност, която се очаква от всеки, разполагащ с пари, дадени от различни хора за Божието дело. Когато Павел изпратил Тит на обиколка за събиране на помощи за бедните светии, той изпратил и един неназован брат, който бил добре изпитан и упълномощен да помага на Тит в счетоводството. Както казва Павел: ..."като избягваме това, някой да ни упрекне относно тоя щедър подарък, който е поверен на нашето служение; понеже се грижим за това, което е честно не само пред Господа, но и пред човеците" (2 Кор.8:20 21). Отбележете не е достатъчно да бъдеш честен само пред Бога, но и пред хората.

Някои правят груба грешка, като подаряват и дават пари за хо ра или за проекти, които са измамни и често несъществуващи. Това е не само неетично от страна на измамника, но дори противозаконно. Понякога грешим, защото даваме средства там, където на нас ни се струва, че са необходими, без да се интересуваме какво мисли по въпроса Онзи, Който може би по добре от нас знае нуждите на Божието дело. От друга страна, няма извинение за онзи, който получава той винаги трябва да уважава дарителя и да се вслушва в мнението му, като го пита за какво би искал да употреби парите му.

Молитвената мрежа и взаимозависимостта

Когато хората дават, водени от Святия Дух, ще видим богатството на неговото. Основната Божия цел не са парите, а човешки взаимоотношения. Бог ще използва финансовото партньорство, за да изгради молитвената структура и така да заздрави връзките между Своите деца. Когато даваме, една част от съкровището ни ще бъде на едно място, с определен духовен работник, а друга част на друго място, с друг човек. Малко от него ще е в родината ни, малко в друга част на земята. Така все повече и повече ще се развива чувството ни на радост от онова, което все по-ясно ще виждаме да се върши за Бога по целия свят. И ние ще имаме дял в тази дейност, и ние ще бъдем парично заинтересовани.

Странна изглежда понякога Божията система на действие в об .ластта на икономиката. В УАУАМ се раздават изключително мно го средства, за да се посрещнат нечии нужди. Виждал съм как едни и същи пари просто сменят притежателите си и това понякога ме е шокирало, защото тази огромна и отговорна работа е всъщност на Бога, независимо дали ние сме в Америка, или в Хилоу на Хавайските острови.

Като ръководители на училището за мисионери в Хилоу, бях ме обезпокоени от нарасналата сума от неизплатени учебни такси. Събрахме се всички, за да питаме Бога какво се опитва да ни каже чрез създалата се ситуация.

Хрумна ми да прочета 2 Коринтяни, 8 глава. Знаех, че се отнася за жертването заради нуждаещите се светии, но когато започнах да чета, в съзнанието ми се забиха стихове 14 и 15: "но да има равенство, така щото вашето сегашно изобилие да запълни тяхната оскъдност,... та и тяхното изобилие да послужи на вашата оскъдност; така щото да има равенство. Според както е писано: който беше събрал много, нямаше излишък; който беше събрал малко, не му беше оскъдно ".

Спомних си думите на един стар проповедник, който твърдеше, че във всяка група от вярващи Бог вече е отделил необходимата Нему сума, за да може същата тази група да свърши работата, към която Той я води. В нашия случай изглеждаше така, сякаш Бог искаше от нас, ръководителите и студентите, да поемем разноските на не платилите студенти, които възлизаха на няколко хиляди долара.

Събрахме се всички учители, ръководство и студенти. Най напред накарах всички, които бяха с неизплатени такси и сметки, да станат и да кажат каква е сумата, която дължат. След това помолих ги да се молят самостоятелно или по семейни двойки, като питат трябва ли да дадат пари на някого, на кого и каква сума.

Аз и жена ми Дарлийн тихо се молехме един до друг.След няколко минути аз прошепнах:

Разбра ли нещо, Дар?

Почувствах, че Бог ми каза да дадем 100 долара на Том Хелас отговори тя.

Но, мила, трябва да се молим за нуждите на студентите, а Том е от ръководството.

- Не го казах, но мисълта ми беше ясна: "Грешно си разбрала – това не е от Бога " След това й обясних, че съм получил ясно водителство да дадем 50 долара на някой студент. Пък и в банкова та си сметка имахме само толкова.

Всички все още седяха с наведени глави. Някои вече си пробиваха път, парите се разменяха, някои в групата се прегръщаха, други се усмихваха с благодарност, трети плачеха.

Е, добре, Лоурън каза Дар, може да става дума само за мен.

Може би само аз трябва да получа и да дам на Том 100 долара.

Тогава осъзнах, че май съм пропуснал нещо. И решихме отново да попитаме Бог, но този път за онова, което Той беше казал на другия. Аз го попитах трябва ли да дадем 100 долара на Том, а Дар зададе въпроса за 50 те долара и студента. За моя изненада и двамата получихме силното уверение, че точно това ни е наредил Господ. Понякога е възможно да получите различни ръководства и да не разберете, че Бог не иска да ви каже "Или едното, или другото", а "И двете".

Попълних чек за 50 долара и го дадох на съответния студент. Върнах се на мястото си и зачакахме следващата стъпка на Бога. Не можехме да дадем 100 долара, защото ги нямахме.

Точно в този момент се приближи Том Хелъс, чието изражение беше на недоумение. Застана до нас и тихо заговори, за да не пречи на другите, които все още се молеха в очакване да чуят Божия глас.

Ние с Даян... започна той, сочейки жена си ... Уф ... молихме се. И ... мислим, че Бог ни каза да дадем 100 долара на един студент. Но нямаме никакви пари. Лоурън, мислиш ли, че Бог би постъпил по този начин?

АЗ се ухилих:

- Да, мисля. Ако искаш да знаеш, Бог каза на Дар да ти дадем 100 долара,въпреки, че ги нямаме. Нека изчакаме малко, да видим какво ще направи Господ.

Не след дълго една от ръководителките, Деби Смит, се запъти към нас със същото въпросително недоумение, изписано на лицето й.

- Лоурън, бог ми каза да ви дам 100 долара, но те не били за вас. Възможно ли е ?

- Напълно е възможно, Деби. Застани тук и ме почакай.

Намерих Том и Даян и ги заведох при нея. Тя ми връчи 100 те долара, аз ги предадох на двамата съпрузи, а те на свой ред тръгнаха да търсят студента, за когото бяха предназначени парите. Поклатих глава от удивление. Защо Бог просто не намери Деби да даде парите направо на студента? Защо замеси мен, Дар,

Том и Даян, и едва тогава Деби? Мисля, че така Господ ни разкри

микрокосмоса на Своите финансови операции, които се задвижваха по същия начин и в по големи мащаби. Едни и същи пари принадлежащи Нему, както казва Словото, преминават от ръка в ръка,

посрещайки различни нужди и позволявайки ни да участваме в чудото на промисъла, укрепвайки едновременно с това нашето единство и нашия стремеж към подчинение.

Христовото тяло разполага с парите, необходими за всяко Бо жие дело. Д-р Дейвид Барет, редактор на Световната Енциклопе дия на християнството, констатира, че 2/3 от световното богатство принадлежи и се управлява от християни. Нямаме нужда от повече пари, а трябва да позволим повече и по голямо количество от тях да влязат в обръщение. Колкото повече даваме един на друг, църква на църква, независимо от националните и деноминационни прегради, толкова повече Христовото тяло ще се обедини и ще се доближи до Бога.

Глава 9

Вероятно никога не сте се замисляли колко дълбоко това се отразява на ежедневната ви работа. В най добрия случай, подобно на много християни, вие може би сте приели професията си за нещо естествено. Или в най лошия случай, смятате, че тя е нещо повече или по малко мръсно, но необходимо. Вие посещавате неделните служби, за да вземете един духовен душ преди да се втурнете отново във водовъртежа на ежедневието.

Духовните победи и чудесата съществуват, но те сякаш стават някъде другаде, в тях действащите лица са мисионерите, хората, заети с пълновременно служение. Или, може би, всичко това може да се каже и за някой от „светски" редици, но само ако той е извършил нещо много духовно, като например накарал е работодателя си да повярва.

Това ли е действителното състояние на нещата? Не вярвам, че

е така. Чудесата могат да стават на мисионерското поле, във вашата професия, на вашето работно място. Бог има желание да се намеси и да ви помогне, но най напред ще трябва да разберете в каква светлина Той вижда по нататъшното ви развитие. Ако обичате Исус и Му служите по начина и на мястото, където Той ви е призвал, ще можете да живеете чрез вяра и да виждате духовни победи и във фабриката, и в съда, и в адвокатурата, и в магазина. Както вече казах в една от предните глави, думата “мисионер” означава “светец”. Затова Исус е казал за всичките Си последователи: “Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас”(Йоан20:21)

Възниква само въпроса за местонахождението и типа на работата. Как сте си избрали професията или работното място?

Питахте ли Бога какви са плановете Му за вашия живот? Или подобно на повечето християни, вие сте решили, че докато Господ ви призове на пълновременна служба, ще трябва сами да избирате пътя си.

Хиляди хора са се заели с неща, които никога не са им донесли щастие и удовлетворение. Затова не бива да се забравя, че всеки има своето призвание и че всички ние трябва да вършим всичко Божия прослава. Той не дели служенията на духовни и светски. Ние правим това. Целта на Бога е да изпълни замислите Си и всич ки ние да вземем участие в това. Крайната цел е да се установи господството на Исус Христос навсякъде в обществото и всички хора на планетата да чуят благовестието. И също като по време на жътва, Бог ще ни каже на кое поле да отидем да работим.

Да знаете какво е вашето призвание

Имате ли някакво призвание? Някакво чувство за съдбовност? Смътно усещане за мисията на вашия живот? Ако не сте разбрали предназначението си, можете да го научите, но само ако отстъпите правото, вие да решавате съдбата си. Защото единственият на чин да имате Божието ръководство, е да отстъпите на Бога правото да взема решения. Той може да ви накара да се заемете с нещо по различно, но може и да ви остави там, където сте. Може да из прати вас и семейството ви на другия край на света, но след като сте убедени, че и сега вършите работата, с която Той ви е призвал да се заемете, то вие вече действате, както би действал един мисионер.

Как постъпва мисионерът? На първо място, търси Бога за всички детайли, за да е наясно как ще изпълни задачата си. Той се моли, слуша вътрешния глас на Духа и действа, ръководейки се от него. А когато онова, с което се е заел, изглежда невъзможно, трябва да се довери на Бога и да Го остави да извърши чудото.

Нека се върнем към дефиницията за вярата от втора глава: вярата е чуване на Божия глас, пристъпване към действие и накрая пълно доверие, че Бог ще извърши онова, което вие не можете. То зи вид вяра е в сила, независимо от това, дали сте част от местна та църква или проповядвате Евангелието сред някое непознато племе в долината на Амазонка.

Много християни не биха се заловили за никаква духовна работа, като например обучението на децата в неделното училище, без да се молят предварително. Но същите тези хора не пристъпват към молитва, когато става дума за нещо от "светските” им ежедневни задължения. А би трябвало да се допитват до Бога за неща, като например какви маркетингови цели да си поставят, как да контактуват най добре с колегите си, по какъв начин да подобрят системата на работа или да намерят разрешение на възникнал проблем в компютърната техника.

Двама учени Род Герхард и д р Уил Търнър, работеха над нов

микрокомпютърен контролен уред, нужен за Университета на нациите към У..АМ. Когато работата се задълбочила, те се натъкнали на някакъв проблем в компютърната система, който ги забавил няколко дни. Нито телефонната консултация с производителя, нито техните методични опити успели да установят в какво се състои проблемът. Просто системата не действала така, както трябва.

И понеже все стигали до задънена улица, двамата учени започнали да работят и през нощта, а понякога дори до ранни зори. Една нощ те спрели за малко да си починат. Било към 2 ч. след полунощ и двамата мъже излезли да се поразтъпчат в топлата хавайска нощ, да разведрят мозъците си.

Род погледнал към ярките звезди, чиито проблясъци се вижда ли през разлюлените палмови листа, и тихо се помолил: "О, Господи, Ти знаеш отговора. Моля Те, помогни ми!" И точно тогава дошло разрешението на проблема ... Всичко изпъкнало в съзнанието му ясно и точно. Род се втурнал към Уил:

Знам причината! Хайде да вървим! и двамата се устремили към лабораторията и приложили начина на действие, предложен от Род. Системата незабавно се отворила и заработила. Не след дъл го двамата учени, уморени, но ликуващи, заключили и се прибра ли да почиват.

Род отбеляза, че скептиците ще кажат, че идеята му е хрумна ла просто защото е дошло време пренатовареният му с варианти мозък да избере един от тях. А това би могло да се случи и на учен атеист. Вероятно Робърт Шулер е прав като твърди, че всички съзидателни идеи идват от Бога и зависят от вярата на онзи, иго ги получава. Но Род и Уил са убедени, че в онази нощ Бог им е дал отговора.

Има случаи, когато не само трябва да помолим Бога, но и да дадем отпор на дявола. Понякога в играта се намесва врагът на душите ни – Сатаната. Затова в такива случаи е необходимо да се обърнем директно към него и да започнем духовна битка, за да го отстраним от пътя си и да спрем разрушителната му дейност. Защото съществува вероятността,трудностите в работата ни или неприятностите ни да нямат естествени причини, а да са дело на дявола.

Не би трябвало навсякъде да виждаме демонична намеса, но е необходимо да не забравяме, че врагът ни може би се е заел за работа. Можем да се справим с него бързо и лесно, като употребим властта си над него, предоставена ни от Исус (Яков4:7, 1 Петрово 5:8, 9). Ако изцяло сме се отдали на Бога и сме се заели с онова, което Той ни е призвал да вършим, то тогава и Той е съпри частен на нашия успех.

Предприемаческият дух е ясно изразен в сина ми Дейвид, независимо от това, че все още е в колежа. Докато беше'15 16 годишен, той се зае с два дребни бизнеса: пълно обзавеждане на коли по поръчка и „Дейвид&Дейвид" видеопроизводство. И двете дейности се осъществяваха в партньорство с друг студент по ки ноизкуство Дейвид Токайос.

Още в началото на съвместната си дейност двамата Дейвидов ци решили винаги преди редактирането или сглобяването на даден видеоматериал да се молят заедно. Те предоставили на Бога правото да им посочва с какво да се заемат и се противопоставяли на всяка стъпка, предприета от дявола. Така работите им вървели гладко, докато един ден забравили да се помолят преди да започнат новия филм, понеже бързали. И всичко сякаш вървяло наопаки всяко нещо, свързано с редактирането, се проваляло. И колкото повече проблеми им се струпвали на главата, толкова повече се отчайвали най напред от оборудването, а след това един от друг. Изведнъж двамата младежи осъзнали къде се крие причина та за неуспеха им. Спрели работа, направили съвместна молитва, починали си малко и отново се заели с работата си. Трудностите били преодолени, а продукцията успешно завършена.

Бог наистина ли желае видеоматериалът да успее? Или това е цел на врага ни? И двамата имат отношение към работата ни Ако сме посветили работата си на Бога, то Той ще се грижи за интересите Си. А понеже дяволът работи против Бог и хората Му, то тогава той работи, опитвайки се да внесе объркване.

След колежа синът ми реши да се оттегли за известно време бизнеса и да завърши две училища към УАМ училището за изучаването на Библията в Хонолулу и училището за обучение на ръководни кадри в Чили. Това нямаше да се отрази отрицателно на “Дейвид&Дейвид" видеопроизводство, защото наскоро бяха успели да изплатят големия си заем. Но Дейвид Токайос реши да поеме всички задължения и за 6 те месеца Бог благослови бизнеса им десетократно.

Подгответе се за превъзходство в работата

Първото нещо което всеки бизнесмен християнин трябва да знае е, че той е мисионер и трябва да има призвание. А второто важно нещо, което трябва да осъзнае е, че Святият Дух го подготвя да се справя отлично със задачите, чието изпълнение зависи от призванието.

Дейвид Екман, главен кореспондент на списание "Таим", е мой приятел Той е оглавявал бюрата на "Таим" в Берлин, Ерусалим и Бейджинг. Той вярва,чее настъпила повратна точка за християните в Америка с т.нар. "маймунски процес на Скоупс" от 1925 година.

Може би сте чели за това историческо събитие. Било заведено съдебно дело между щата Тенеси и Джером Скоупс. Причината за делото било прокарването на закон, обявяващ за незаконно учението за еволюцията в държавните училища на щата, и нарушението му от страна на учителя Джером Скоупс, който си позволявал да преподава атеистичната теория за еволюцията.

Християните били доста заинтересувани от това събитие и все ки ден препълвали съдебната зала. За съжаление делото било спечелено от еволюционистите. Но по лошото в случая били репортажите в медиите, които представяли вярващите в Библията християни като необразовани хора, отричащи "научната" мисъл.

Според Дейвид Екман това събитие, съпътствано от промените в мисленето в университетите и колежите в края на века, от блъснало вярващите в отбранителна позиция. До този момент те са имали влиятелни позиции в образованието, правителството, бизнеса и изкуството. Но след известно време, смята Екман, мно го християни просто се оттеглили от съревнованието, започнали да потъват в посредствеността, станали подозрителни и скептични спрямо образователната система, и още по-лошо решили, че са по низши от останалите.

Преувеличавам ли? Как бихте постъпили, ако дъщеря ви дойде и ви каже, че Бог иска тя да бъде част от информационната система? Как ще си я представите – като ценен кадър в телевизията, или като редактор на водещ вестник? Или автоматически ще я посъветвате да си потърси работа в християнските медии?

Казвали ли сте някога думи като: "Е, като за християнски роман (или филм) беше доста добре”? Не казвам това, за да омаловажа значението на християнските медии, но е истина, че много млади хора се стремят към топлите и добре защитени местенца"

и недобросъвестно избягват твърдостта на неприветливия свят. Съгласен съм с моя приятел Дейвид Екман, че е необходимо отново да завоюваме водещите позиции, които някога сме предали. Защото, щом живеем в "християнско гето", сигурно сме помогнали при строежа на стените му. Всичко това ще струва много труд и усилия, но християните трябва винаги да успяват там, където Бог ги е призовал. Когато и да приложим дарбите с дадени ни от Него, Бог винаги прибавя Своята част от усилията Именно това е искал да каже Исайя (48:17): "Аз съм Господ твоят Бог, Който те учи за ползата ти". Честност

Има много принципи, директно приложими в света на бизнеса Един от най важните е честността. Божието Слово казва, че Бог мрази неверни теглилки (Притчи 11:1), а както знаете, везните и грамовете са търговски инструменти. Християнинът, движен от честността, трябва да се откроява с нея не само заради личния си успех, но и заради Бога, на Когото служи. Начинът, по който бизнесменът върши работата си и изпълнява всичките си задължения, както и качеството на продукцията му, ще определят въздействието му върху другите. Тогава той ще бъде не само благословен, но ще носи благословение.

Мултипликационен принцип

Господ е закодирал растежа във всяко Свое творение. Растежът се проявява при всеки стремеж. Това представлява библейският принцип на мултиплицирането (размножаването) в работата. Из дигането е естествена последица от следването на Исус и прилагането на дадените от Него дарби, но в комбинация с честността.

В Битие, глава 1, Бог казва, че всички ще дават плодове и ще се множат "според вида си". И тук се крие тайната: дали мултиплицирането представлява благословение, или е вредно? Някои хора само увеличават бъркотията и безредието. Но ако се базирате на Божието Слово, ако бизнесът ви се основава на християнските мотиви и методи, то вашият стил на работа може да се превърне в образец за подражание по целия свят, като носи благословение на много хора. А какъв е християнският мотив при бизнеспрограмите? Всеки вид дейност трябва да поставя в център вниманието хората, които обичат Бога с цялото си сърце, които искат да прославят Христос и да служат по някакъв начин на човечеството.

Да служим на Бога и на човека

Друг важен принцип за всички християни, включително и за онези,които работят в "8 часовия свят", е формулиран в четвъртата Божия заповед "Помни съботния ден, за да го освещаваш". След като Бог е създал съботата, ще трябва да се съобразява ме с нея особено в наше време, когато и млади, и стари са подложени на непрекъснато напрежение и стрес. Съботата оставянето настрана на всякаква делова работа в ден от седмицата една постоянна готовност да се доверите на Бога за завършване на започнатото. След като отделянето на десятък и финансовата увереност в Бога представляват доказателство за живота ни с вяра в Него, то съответната почивка за вас е предаване на деловите бизнес задължения в Божиите ръце. Всич ки ние имаме два много скъпи ресурса: време и пари. Много често ни липсват парите, необходими за онова, което Бог ни води да извършим, и все нямаме време да завършим задачата си. Какво правите, когато имате много работа, а разполагате с малко време? Сигурно работите все по упорито, по цели нощи, по цели седмици без почивка, жертвайки семейство, свободно време, църковни задължения, всичко само и само да успеете да се справите.

Съботната почивка е нещо повече от това, да не окосиш моравата в градината, защото точно това може да се окаже по резултатен начин за отмора от напрежението на ежедневието. Съботната почивка е толкова важна, че Бог я е включил като една от само 10 те заповеди!

Задължен съм на Фрейзър Хоуг, член на ръководството в Кона, за някои от следните пояснения за значението на Съботата:

1 . Господ е Първият, Който е спазил съботната почивка. Той би могъл да продължи да създава още планети, галактики, растения. Но Той спрял и казал :” Край. Достатъчно.”

2. Друга събота, задължително спазвана в Израел, било

правилото да се сее семето 6 години и да не се сее на седмата.

И понеже израилтяните не можели да се изхранват от труда на ръцете си, трябвало да се оставят в Божиите ръце, Той да промисля за тях.

3. Винаги работата ще бъде повече, отколкото бихме могли да свършим за времето, с което разполагаме. Ако Бог ни е водил ежедневно и сме се залавяли с онова, което Той ни е посочвал и по реда, който ни е определял, тогава Бог става отговорен за всичко, което не можем да изпълним. Това е духът на Съботата – партньорство и доверие в Създателя.

Ключът към този ден е подчинението. То е като дресировката на куче хвърляте 6 пъти пръчката и му казвате: "Хвани!" И ако след седмото хвърляне заповядате "Седни!", това ще бъде изпитание за склонността му да се подчинява. Така че ние трябва

да се научим да сядаме да отдъхваме, оставяйки Бог да довърши започнатата от Него работа.

В съблюдаването на съботния ден са включени още много неща: размишлението, развитието, празнуването, освещението, почивката и освежаването. Бог така е сътворил всичко, че ако рушим закона за Съботата, това ще ни пречупи. Не мисля, че може със сигурност да се определи точно кой ден от седмицата е съботен, още повече, че календарът не е боговдъхновен, за разлика от Библията. Той е създаден през 16 век и се е променял неколкократно.

Със сигурност обаче проповедниците не приемат, че съботният ден е в неделя, защото за тях това е един дълъг и тежък ден. Освен това, и в неделя имаме нужда от полиция, пожарна, бърза помощ и много други подобни служби. Но и онези, които работят в неделя, трябва да спазват Божия принцип за съботната почивка. Всички ние трябва да отделим един такъв ден от седемте дни на седмицата.

По време на Втората световна война нуждата от боеприпаси и други видове военни материали накарала американското правителство да помоли фабриките да се опитат да работят цяла седмица без прекъсване: за работници, служители и машини. Били направени предложения за сключване на договори с няколко корабостроителни компании.

Собственик на една от тях "Безопасно плаване" бил Уолтьр О. Мелън, който приел договора, но отказал да подложи работниците на подобно изпитание. Правителството веднага го заплашило, че ще оттегли предложения договор. Тогава Мелън ус пял да уговори да му се даде допълнителен период от време, като гарантирал, че компанията му ще изпълни поръчката, без да се налага да се работи седмици наред без прекъсване. Не след дълго станало ясно, че християнинът Уолтьр Мелън и компанията му ще успеят да изпреварят в производството конкурентите си, въпреки че работели само 6 дни от седмицата.

Какво да направите, ако забогатеете

Друг важен за християните бизнесмени принцип е следният: помнете, че Бог е Този, Който ви дава способността да печелите пари. Това сякаш е добре познато, но много често го забравяме.

Ако в процеса на работа започнете да се замогвате, спомнете си съвета към богатите:

”...и да не би да речеш в сърцето си, моята мощ и силата на моята ръка ми спечелиха това богатство. Но да помниш Господа, твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство.” ( Второзаконие 8:17, 18) И още:

“Богатство, ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си" (Псалом 62:10).

Павел пише на Тимотей да каже на притежателите на богатство да не робуват, нито да възлагат надежда на "непостоянното богатство", а да се уповават на Бога..Заръчва им още да вършат добрини, "да богатеят с добри дела, да бъдат щедри и съчувствени" (1 Тимотей 6:17 19).

Всички християни трябва да проявяват щедрост и да дават, но Бог е дал на някои хора таланта да правят пари и така да отделят повече средства за Божието дело. Можем да ги наречем "Богатите от СвятияДух". Павел счита тези хора за притежаващи дарбата да помагат (1 Кор. 12:29) или дарбата да дават (Римляни 12:8). Едно от многото средства на Божия промисъл е да дава на тези хора идеи, чрез които се печелят пари.

Някои християни смятат, че не е правилно да си богат, че богатството на един е натрупано за сметка на бедността на друг. Аз вярвам, че идеите са ограничението, пречещо на някои да се замогнат. Обикновено природните ресурси се считат за определящи за националното богатство на народите. Но тази теза вече е опровергана от Япония, Сингапур, Хонг Конг и Корея тези страни разполагат с ограничени природни ресурси и въпреки това са проспериращи. Ами вижте създаването на едва забележимите микро чипове, направени само от обикновен пясък, но подпомага щи хората ежедневно.

След като Бог ни дава силата да печелим пари, то ние, като християни би следвало да Го питаме как да ги употребим. Когато жертваме, трябва да го правим с желание и дори бихме могли да проявим щедрост, подобно на бизнесмена Ле Торнео, който отделял десятък, възлизащ на 90 процента от доходите му. Обяснението му било следното: “ Не е важно колко пари давам на Бога, а колко от Неговите пари задържам за себе си".

Когато Бог ни благославя и открием, че разполагаме с повече средства, отколкото са ни необходими, значи е дошло време да Го помолим за ръководство. Попитайте Бога:

Какво да правя с излишните пари?

- Трябва ли да ги дам на някого?

- Трябва ли да ги отделя и да чакам Ти да ми посочиш как да ги вложа за Царството Ти? Друга причина, поради която бизнесменът често трябва да проявява щедрост, е фактът, че той работи в свят, в който доминиращото влияние е на царя на Тир. Както вече видяхме, самият Сатана на е стъпил здраво в областта на търговията. А когато щедро жертваме за Божия прослава, особено за мисионерска дейност, от където нямаме директна печалба, ние пречим и разрушаваме сатанинските дела на земята.

Бог търси отворени души, на които да се довери и чрез които да благослови други хора. Но ако те проявят алчност, Той ще спре да им дарява богатства.

Нов вид мисионерство

Необходимо е да се промени отношението ни към бизнеса. Имаме нужда от хора, търсещи Бога и решени да следват волята Му в професионалните си задължения. Трябват ни хора, изцяло от дадени на Бога и Царството Му, и убедени, че работата им е част от генералната цел да се установи господството на Исус на земята.

Срещнах се с един такъв човек. Не мога да го назова, поради деликатното положение, в което се намира. Той усетил Божия при зив за мисионерстване и заминал за страна, в която съществувала забрана на проповядване на словото Божие. Там той открил малък завод за производство на електроника и само за няколко години бизнесът му толкова се разраснал, че за него работели няколкостотин души.

Този мъж дал възможност на Бога да запали въображението му и създал някои уникални електронни методи и нововъведения. Например, видях изработената в неговия завод кредитна карта. В нея е вложен микрочип с 30 минутен запис на текст от Евангелието. Друго негово изобретение е преносимо радио със слънчево захранване, което е настроено само на един канал християнска радиопредавателна станция. Е, разбира се, не всички нови продукти са с евангелизаторско предназначение производството има нужда и от големи пазари.

Друга идея на този човек беше да подреди християните до нехристияните край поточните линии, като по този начин улеснява

вярващите да свидетелстват пред невярващите си колеги през работно време.

Как мислите, приятелят ми мисионер ли е? Не в традиционния смисъл, но той също е прекрачил границата с Библия в ръка.