Апокалиптичните пророчества Сред пророчествата на Библията Ключът на откровението Между две съдби

Даниил (Бог е мой съдия) - става Валтасасар (Пазител на съкровищата на бога Ваал)

Ананий (Дар от Господа) - става Седрах (Вдъхновение на Слънцето)

Мисаил (Силен като Бога) - става Мисах (Вдъхновен от богинята Саха - Венера)

Азарий (Помощ от Господа) - става Авденаго (Слуга на светещия огън)

"Но Даниил реши в сърцето си да не се осквернява от изрядните ястия на царя, нито от виното, което той пиеше" (Даниил 1:8)

Каква опасност е видял Даниил в споделянето на царската трапеза? Какво ли е почувствал като заплаха за своята вяра?

Могат да се посочат три основания.

Първо, храната е имала култов характер. Част от месото се е принасяло на вавилонските богове и всеки, който ядял от него, всъщност е признавал тяхното върховенство и се прекланял пред техния авторитет. В конкретния случай свещенодействието е било извършвано от самия цар като най-велик жрец на бога Мардук и отказът от храната бе се възприел като противопоставяне на вярата и на авторитета на царя.

Второ, самите животни не са били заколвани според изискванията на Писанието, изложени подробно в книгата "Левит".

Трето, според "Левит" 11 глава, както и на други места в Библията, Бог е открил, че само определени видове животни могат да се употребяват за храна. Те са наречени чисти, а останалите - нечисти. Например така любимото ни свинско месо е квалифицирано като нечисто, също и заекът, смятан за деликатес в нашата кухня. Повече от сигурно е, че царската храна не се е съобразявала с библейските предписания и е включвала често пъти месо от нечисти животни.

Достатъчни ли са обаче тези основания, за да изложи човек живота си на риск? Не е ли малко лековато, дори смешно да си навличаме конфликти заради някаква си храна? Не е ли по-важно какво има в сърцето? Не би ли могъл Даниил да приеме храната в знак на уважение към царя и неговата религия, а в душата си да остане чист? Толкова ли са важни диетичните принципи на Свещеното писание? Та нали и с тях, и без тях се остарява и умира? Не изпада ли в крайност бъдещият пророк? Не може ли с оглед на обстоятелствата да се видоизменят някои от по-маловажните Божии наредби?

Така са си мислели останалите заложници...и не са имали никакви верски проблеми. Така мисли и днес по-голямата част от християнския свят. Мнозина християни се ръководят от обстоятелствата, от вкуса, от апетита и развиват тезата, че е важно какво има в духа и сърцето. Делят Божиите заповеди на малки и големи, на важни и маловажни и е естествено животът им да е безпроблемен. Но прави ли са те? Право ли е да се твърди, че същият Исус, Който е дал тези наредби на еврейския народ, ги разпъна на кръста и днес те не са валидни - сякаш след разпятието функциите на човешкото тяло са се променили?

Примерът на Даниил ни учи нещо друго. Човек няма право да дели заповедите на важни и маловажни, на първостепенни и второстепенни. И Даниил не ги е делил. Той е решил вярата му да не бъде преходна, верността му да остане неподкупна. Тук много ясно се вижда първата нишка, определяща човешката съдба - в е р н о с т т а. Тя често се появява в малките неща, които човек е склонен лесно да пренебрегне, да ги сметне за незначителни. Наистина в заревото на световни събития и свръхестествени чудеса, на вълнуващи пророчества и пряко проявление на небесни сили, верността към малките неща обезценява. Но тя е солта на земята, тя е силната проява на обич, която подобно на пролетта се развива в тишина и се проявява в топлата милувка на вятъра. На верността към малките неща Исус посвети цяла една притча, известна като притчата за талантите (Матей 25:14-30). Там могат да се прочетат думите: "Добре, верни мой слуга, над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на Господаря си".

Великите дела започват от малките неща. Преди да стане велик пророк в езическия свят, Даниил засвидетелства вярност в малките, почти незабележими неща.

"И направи Бог Даниил да намери благодат и милост пред своя началник" (Даниил 1:9).

Да бъдеш верен е не само велико, но и особено вълнуващо, защото в момента, когато хвърляш своя жребий, разбираш, че не си сам, че Този, за Когото си се жертвал, е до теб и няма да те изостави. Това сближаване с Бога, това тясно сътрудничество, това интимно приятелство е най-висшата наслада на духа. То винаги ни облагородява и открива пред нас нови хоризонти. На Даниил то е донесло благодат. Началникът на евнусите Асфеназ - човек, съвършено чужд на неговата религия - противно на всяка логика го разбира и споделя чувствата му. Но това не е всичко. Думата благодат има много по-широк спектър. Най-често тя се употребява, за да обозначи особената Божествена сила, единствено способна да омекоти и преобрази горделивото човешко същество, и мира, който общуването с Бога ни дава. Както Мойсеевото лице светело дълго време след близък контакт с Бога (Изх.34:29,30), така и Данииловото същество е излъчвало сияние. Това благородство на духа, изразяващо се в любезност, учтивост, толерантност, смирение и внасяне на спокойствие и увереност, е втората нишка, която ще определя съдбата на Данииловия живот.

"И рече началникът на евнусите: Аз се боя от господаря си, царя, който определи ястието ви и питието ви, да не би да види лицата ви по-лоши от лицата на юношите - вашите връстници - и направите да бъда виновен пред него. И рече Даниил на настоятеля, когото началникът на евнусите постави над Даниил, Ананий, Мисаил и Азарий: Опитай, моля, слугите си десет дни. Нека ни се дават зеленчуци и вода да пием. После прегледай лицата ни и лицата на юношите, които ядат от изрядните ястия на царя, и каквото видиш, това направи със слугата си." (Дан.1:10-14)

Върховен миг! За да преодолее страха на своите началници, които се опитват да го разберат и искат да му помогнат, Даниил призовава Бога да изяви Своята сила и да даде живо откровение за принципите си. Срокът е твърде кратък, за да се видят кой знае какви промени вследствие природосъобразния начин на хранене. Ами ако някой от тях се разболее? Това винаги може да се случи! Но Даниил не се съмнява. Неговото доверие в Твореца е огромно.

"И след като свършиха десетте дни, лицата им бяха по-красиви и по-свежи от всичките юноши, които ядяха изрядните ястия на царя. И отнемаше настоятелят изрядното им ястие и виното, което трябваше да пият, и им даваше зеленчуци" (Даниил1:15,16).

Експериментът е поразителен! Даниил и неговите трима приятели излизат победители.

Вълнуващи са тези мигове, когато човекът стъпва на световното шахматно поле не като пионка, застрашена всеки момент да бъде жертвана за фигура или позиция , а като царица, с която всички се съобразявали - вражеските сили се устремяват към нея, за да я извадят от играта, нейните войски пък я закрилят и са готови да се жертват. Не е ли вълнуващо, че във време, когато колелото на съдбата непрекъснато се търкаля от двореца до ешафода, четирима младежи, за да бъдат верни в малките неща, рискуват собствения си живот, като с отказа си отхвърлят каквото и да е преклонение пред религията и авторитета на вавилонския цар Навуходоносор? И вместо да бъдат оковани и хвърлени в тъмница, остават в двореца, без нищо да им се случи. Нещо повече, те стават част от най-близкия кръг на царя! Как? Пак чрез Божията намеса.

"И на тези четири младежи даде Бог знание и разум във всяко учение и мъдрост; и Даниил бе проумятел във всяко видение и сънуване. И в свършека на дните, когато царят поиска да ги въведат, говори с тях и не се намери между всички тях подобен на Даниил, Ананий, Мисаил и Азария, и престояваха пред царя. И във всяко дело на мъдрост и на проумение царят ги намери десетократно по-добри от всичките влъхви и вражари в царството" (Даниил 1:17-20).

Бляскав е успехът на Даниил и неговите приятели. Но той е напълно заслужен, защото върховно е онова усилие на волята, чрез което духът се издига над земното, над човешките страхове и предпочита един миг с вечността, вместо коленопреклонно живуркане. Какво силно доверие имат тези младежи в Бога и как са го запазили непокътнато от превратностите на съдбата! А те са имали доста поводи, за да се усъмнят в Него. Как ли са се чувствали, когато съвсем невинни биват взети за заложници? Нима са забравили болката от раздялата с близките, с родния дом? Имали ли са право да упрекнат Бога за тази нерадостна съдба? Имали са! Но не са го сторили! Защото са го обичали, защото, без да разбират защо Той допуска за тях тази тежка участ, са Му се доверявали. В радост и неволя, в щастие и в скръб Той е за тях все същият най-близък приятел. Пред тази силна обич, пред това огромно доверие в Онзи, когото не виждаш, небето не може да остане безучастно. То щедро ще се отблагодари, защото преди Даниил и приятелите Му да Го заобичат, Бог ги е обикнал; преди да пострадат, Той сам пострада.

В е р н о с т т а, б л а г о р о д с т в о т о и д о в е р и е т о са трите важни нишки в живота на Даниил, от които се изтъкава неговата правда. Малки, почти незабележими, много често проявяващи се в дребните подробности на ежедневието, те ще изваят един от най-красивите образи в Библията - човека с "изящен дух" (Даниил 5:12). И те на свой ред отново повтарят максимата, че верният в малкото и в многото ще бъде верен. Малките неща всъщност се явяват пробни камъни в нашата правда. Малко нещо - вкусването на забранен плод - донесе трагедията и злото в този свят. Малко нещо - само няколко гневни израза - лиши Мойсей и Арон от обещаната земя (Числа 20:9-12). Малко нещо може да ни откъсне от вечността, но и малко нещо може да ни съедини с нея. И това е най-завладяващото в примера на Даниил.

За Бога няма малки и големи заповеди. На човека му се струва така, тъй като не е всезнаещ. Затова Бог очаква от нас доверие и послушание - израз на обичта ни към Него. Царската храна, която е съдържала и месо от нечистите животни, на пръв поглед е малък проблем, защото човек не може да схване напълно връзката между яденето и мисленето, между стомаха и мозъка. Сигурно Даниил си е спомнил, че когато освободил своя народ от египетско робство, Бог му е поднесъл безмесна храна като по-ценна, по-близка до райската. Хората обаче пожелали друга, те хленчели, искали месото, което са яли в Египет. "И дал им е, което искаха! Но проводи обаче мършавост на душите им" (Пс.106:15). Угаждането на извратения апетит отслабва моралните сили. Погрешният начин на ядене и пиене има за резултат погрешно мислене, а оттам - погрешно поведение.

6. П О С Л А Н И Е Т О Н А Б О Г О В Е Т Е

(коментар върху кн. "Даниил" - 2:1-30)
"Във втората година от своето царуване Навуходоносор видя сън, от който духът му се смути, но сънят побягна от него. Тогава царят заповяда да повикат врачовете и вражарите, омаятелите и халдейците, за да явят съня" (Даниил 2:1,2).

Суматоха в двореца. Призрачен сън е преминал през съзнанието на царя. Като падаща звезда е осветил за миг тъмните пространства на бъдещето и после си е отишъл също така, както се е и появил, оставяйки след себе си терзаещото любопитство по нещо съдбоносно.

Навуходоносор е силно развълнуван... Макар забравил съня, той не може да се отърве от чувството, че това е някакво послание от боговете, засягащо империята и него. Но кой ли бог му го е изпратил? И защо сега го скрива?

Прочутите вавилонски мъдреци трябва да отговорят. Но какъв ужас! Окултният живот в двореца е парализиран! Астролозите (врачовете) са смутени - тъмен воал е обвил небето и никакви поличби не могат да се видят по него. Нищо не могат да кажат и спиритистите (вражарите) - странна тишина се е спуснала над отвъдния свят: няма гласове, няма видения, няма почуквания, няма никакво съобщение от духовете на умрелите. Вцепенени стоят магьосниците (омаятелите) - силата на магиите им е изчезнала внезапно. Объркани са и халдейците - боговете на Вавилон са потънали в тягостно мълчание.

Ужасен от ситуацията и разгневен от безизходицата, Навуходоносор обвинява целия свой окултен антураж в лъжа и издава заповед за неговото унищожаване.

"И ний, като излезе указът да се умъртвят мъдреците, потърсиха Даниил и приятелите му, за да ги убият" (Даниил 2:13).

Защо Даниил не е бил повикан? Вероятно, защото царят е счел еврейските младежи за твърде неопитни. Втората година от неговото царуване съвпада с времето на тригодишното им обучение. Те все още не са защитили своите умения. Пък и заслужава ли някакво внимание техният Бог - Бог, на когото царят разруши храма и разпиля народа?

Но тогава защо трябва да бъдат екзекутирани? Обяснението е просто: "покрай сухото гори и суровото". Царят е разгневен на всички, които имат или ще имат претенции да говорят от името на боговете. С поведението си в двореца четиримата младежи са изявили една твърда позиция на вярност спрямо своя Бог и по този начин са се причислили към жреците.

Пак буреносни облаци се сгъстяват около живота на Даниил и неговите приятели. Отново ураганът на бързо сменящите се събития е готов да ги помете. И пак причината е в тяхната вярност. Колко по-спокойно щяха да си живеят, ако бяха последвали другите еврейски заложници - да тръгнат по пътя на компромиса с вярата и идеалите... Сега какво ще стане? Кой ще спре ръката с вдигнатия меч? Бог ли пряко ще се намеси, или ще ги остави да загинат, обещавайки им награда след смъртта?

Не, младежите няма да умрат, а ще се извисят! В този нощен час самият Бог ги призовава да станат Негови свидетели, да Го открият пред очите на световния монарх. Чрез Даниил ще се предадат величествените откровения за бъдните дни - чрез този младеж, когото царят пренебрегна и не го сметна за нищо. Чрез тях, верните Свои приятели, Бог ще изяви всемогъщата Си сила и неизмеримата Си обич, защото Той, Творецът на Вселената, копнее не само да бъде почитан, но и о б и ч а н! Почитта лесно се постига. Един интригуващ сън, и Навуходоносор е вече готов да се преклони. Но да заобича е нещо далеч по-трудно. Би му помогнало послание, написано на друг език; не на езика на силата и чудесата, а на езика на човешкото сърце - езика на общението и приятелството. От разтълкуването на загадъчния сън, както и от обстоятелствата, свързани с него, царят ще добие представа за всемогъществото на Бога, а чрез поведението на младежите и в общуването си с тях той ще вниква в Неговия характер и любов.

"Тогава Даниил отговори с благоразумие и мъдрост на началника на царските телохранители Ариох, който беше излязъл да убие вавилонските мъдреци" (Даниил 2:14).

Призрачният сън отдавна си е отишъл. Той е развълнувал царя, накарал го е да изтръпне и след това завесата на неизвестното внезапно се е спуснала. Край на първо действие. Идва ред на второто - да се погледне на Бога от друг ъгъл - като на личност. В късните часове на тъмната нощ, донесла още по-тъмни събития, сред вцепенението, ужаса и гнева блясват две качества - благородството и мъдростта. От тези малки нишки на духовния живот бликва неочаквана светлина, носеща в себе си надежда и упование. Ние не знаем какво точно е казал Даниил на Ариох, но и да знаем, пак няма да можем да почувстваме особеното обаяние на Данииловата личност. Думите са безсилни да предадат нейното влияние - топлота, избавителна светлина, която излъчва благородният характер. Като ореол тя съпровожда думите, поведението и преживяванията на верния младеж. В радост и мъка, в щастие и в неволя тя свети неподправена и незасегната от промените на времето. И чудото става. Гневът на царя е успокоен. Даниил получава отсрочка - време, през което заедно със своите приятели в молитва да потърси Бога, на Когото така всеотдайно служи.

Интересно е да се отбележи, че Провидението укрива истината и от верните младежи. Даниил е поставен в същото положение, в което се намират вавилонските мъдреци. Но за разлика от тях, той внася надежда. Всъщност Творецът на света продължава да говори на Навуходоносор с качествата на Своя представител. Царят не получава веднага отговор на загадката, но почти неусетно е принуден да вникне в характера на Даниил и да види доверието, което този младеж питае към Бога. Той става неволен свидетел на така чудното и необяснимо приятелство между простосмъртния човек и безкрайния Бог. Подобно явление е нещо съвършено чуждо за езическото мислене.

"Тогава отиде Даниил в дома си и обяви това нещо на Анания, Мисаил и Азария - неговите другари, за да искат милост от Бога..." (Даниил 2:17).

(Картината е силно драматична и не е можело да остане незабелязана. Навуходоносор е в недоумение.) Даниил не тръгва, както се е практикувало тогава, към върха на някоя планина, кула или пирамида, за да се срещне със своя Бог. Без никакви ефекти, заклинания или жертви той коленичи заедно с тримата си приятели, горещо молейки Го да се намеси. Сигурно не са случайно тук. Може би пред тях ще се открие велика мисия. Часовете на неизвестността сигурно са последната част от подготовката за поемането на тази мисия. Те търпеливо чакат отговора на Провидението.

"И откри се на Даниил тайната чрез видение през нощта" (Даниил 2:19).

Не чрез сън, а в будно състояние, като на филм Бог открива съня на Навуходоносор и дава неговото тълкуване. Затрогнат от оказаната му чест и вдъхновен от величествените откровения, младият пророк изказва молитва на благодарност и прослава. После отива при Навуходоносор.

"Даниил казва на царя: Тайната, която царят изисква, не могат да явят нито мъдреците, нито вражарите, нито врачовете, нито халдейците. Но има Бог на небесата, Който открива тайни, и Той открива на Навуходоносор онова, което има да стане в последните дни" (Даниил 2:27).

Преди да пристъпи към съня и неговото тълкуване, Даниил прави малко въведение. В самото начало той се опитва да извини объркаността на вавилонските жреци и по този начин да спре тяхното избиване. В същото време обаче категорично заявява, че силите, на които те са оракули, предсказанията, които правят, сънищата, които виждат, магиите, чрез които си служат, не произхождат от истинския Бог. Те идват от някой друг или други, които говорят от Негово име, без да имат нищо общо с Него. Даже нещо повече - те му се противопоставят, като създават лъжливи представи за Неговия характер и действия.

"Царю, размишленията ти възлязоха в ума ти на леглото за онова, което има да стане по-късно, и Онзи, Който открива тайни, явил ти е онова, което има да стане" (Даниил 2:29).

Сега Даниил връща кадрите на миналото още по-назад - в момента преди царят да заспи. Защо? По две причини. Сънят е забравен, припомнянето му се е оказало невъзможно и Навуходоносор не би имал никаква гаранция, че разказаният от Даниил сън е същият. Но сигурно ще си спомни мислите, които са витаели в главата му преди да заспи. Затова Даниил започва оттук. Той иска да даде неоспорими доказателства, че Богът, Когото Той представя, е великият Аз Съм, пред Когото няма нищо скрито. Навуходоносор е изумен. Този младеж знае тревогите му и твърди, че в онази тъмна нощ Небесният Бог е почел царя, като е решил да даде отговор на парливите му терзания. В това има нещо затрогващо. Същият Бог, на Когото е разрушил храма, подчинил и разпилял народа, се доближава до него, до неговите проблеми, вълнения и страхове, тоест Той го о б и ч а! Как ли се е почувствал царят, когато е осъзнал това?

"Колкото за мен, тази тайна не ми се откри чрез някоя мъдрост, която да имам аз повече от всичките живи, но за да се открие на царя значението на съня и за да разбереш размишленията на сърцето си" (Даниил 2:30).

В края Даниил казва нещо и за себе си. И то с каква скромност! Как се стреми да не създаде впечатление за някаква особена мъдрост! Как иска да утвърди разбирането, че той е само един инструмент, чрез когото Бог говори! Как иска да внуши в съзнанието на царя, че Даниил е една второстепенна фигура - един измежду многото - и че повод за съня е единствено самият цар!

Ще спрем дотук. Не бива да отминаваме важните поуки от станалите събития. Те съдържат в себе си откровение за Божия характер и воля. Преди да надникне в световната история, Бог му открива Своя духовен свят. И това откровение не е по-маловажно от другото, обхващащо период от около 2 600 години.

Първата истина, която научаваме от случката в двореца, е, че Бог винаги ни търси! Той търси всеки човек. Иска да вникне в същината на неговото мислене, иска да откликне на чувствата и вълненията му. Но го прави по "тих и нежен начин", без натрапване. Като че ли най-силно това може да се види в историята на пророк Илия. Отчаян от колебливото поведение на народа, пророкът се усамотява в една пещера с желанието там да посрещне последния си час. Бог обаче не го оставя.

"Господ му каза: Излез, та застани на хълма пред Господа. И Господ ще мине покрай теб. Повдигна се вятър голям, който цепеше горите и стриваше скалите, но Господ не бе във вятъра. И подир вятъра - трус, но Господ не бе в труса. И подир труса - огън, но Господ не бе в огъня. И подир огъня - тих и нежен глас. И като чу Илия, покри лицето си с кожуха и застана пред входа на пещерата" (3 Цар.19:11-13).

Пред очите на Илия преминават природните стихии. Всеки път той очаква да усети Божието присъствие, но напразно. Едва след като обстановката след като всичко се успокоява, чак тогава до ушите му достига Божият глас. Божественото величие се открива в стихиите, докато Неговото нравствено съвършенство - в тиха обстановка и с нежния глас, отправен към съвестта и сърцето. Същата последователност наблюдаваме и в случката в двореца. Най-напред сън - стряскащ, ужасяващ, а после - тишина, в която се носи благородният глас на един заложник.

Освен откровение за Божия характер, нощта донася и откровение за гигантската битка, която се води между доброто и злото. Даниил ясно посочва, че вавилонските жреци са движени от сили, противопоставящи се на Божия авторитет и характер. Тук за пръв път в книгата леко се повдига завесата, отделяща видимия свят от невидимия. Вече имаме загатване за особени персонажи от свръхестествен характер, за личности с неземен произход, които движат окултния живот в двореца. За Навуходоносор става ясно, че различните храмове и богослужения не са пътища, които водят към един Бог, а напротив - те отдалечават от Него. Защо оттогава и до днес се говори, че всички религии в края на краищата водят към един и същ Бог, само дето посочват различни пътища за Неговото постигане? Данииловите думи са категорични: Пътят е един и Бог ясно го посочва. Вавилонските жреци нямат нищо общо с Него.

Бог държи да Му се отговори по подобаващ начин. Той се снишава до човешките нужди и потребности, но това не означава, че на Неговия авторитет трябва да се гледа лекомислено. Когато Навуходоносор гневно иска да научи истината за това странно послание, не получава никакъв отговор, докато не се успокои, докато не подходи по-смирено. Дотогава ще мълчи Бог. "Аз обитавам на високо и свято място, още в съкрушеното сърце и смирения дух, за да оживявам духа на смирените и сърцето на съкрушените" (Исая 57:15).

Затова Творецът предоставя откровението за Своя характер на човешкото сърце. Бог открива Себе Си чрез своите верни свидетели. Християнското благородство на Даниил - това чудно небесно творение - се превръща в учебник за изучаване на Божията личност. "Който вярва в Мене, както рече Писанието, реки от жива вода ще потекат от него" (Йоан 7:37). Чрез един посветен живот човек не само се издига над проблемите, но внася повей небесна атмосфера в този задъхващ се от противоречия свят.

7. К О Й Щ Е З А В Л А Д Е Е С В Е Т А

(коментар върху кн. "Даниил" - 2:31-49)

Божият Дух се доближава до човека чрез особеностите на неговото мислене. За древните хора сънят е имал голямо значение за връзката с Бога. В много царски хроники от времето на Навуходоносор могат да се прочетат интересни сънища. Когато пък в съня са се появявали образи, както в този случай, те са предизвиквали вълнение и ужас, тъй като чрез тях са били олицетворявани силите на съдбата. Самият Навуходоносор е бил идолопоклонник и затова е съвсем естествено да бъде заинтригуван чрез образа на човек, съставен от метали, тоест чрез идол.