Апокалиптичните пророчества Сред пророчествата на Библията Ключът на откровението Между две съдби

"Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, принася много плод." (Йоан 12:24). С трескаво вълнение старческата ръка дописва последните думи - най-свидните, говорещи за тържеството на доброто, за това, че любовта е по-силна от смъртта; говорещи за наградата на онези, презрените и отхвърлените, онези, за които светът не бе достоен. Облечени в светлинната дреха на богоподобието, сега те светят и със своя блясък отбелязват началото на вечността, утрото на вечния ден за планетата Земя. Кога ще дойде този ден? Кога Божият народ ще бъде освободен и спасен? Пророчеството беше указало, но Даниил иска да научи още подробности, жадно иска да предвкуси началото на вечността. Ще удовлетвори ли Господ тази неизказана молба?

"А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до последното време, когато мнозина ще я изследват и знанието ще се умножава." (4)

Макар че ангелът казва на пророка да "затвори думите", той му открива още два белега на последното време: изучаването на неговата книга и умножаването на знанието.

Във времето на Реформацията Божият Дух подбужда мъже на вярата да изследват Данииловата книга. Йосиф Мейд (1586-1638) е един от първите, прекарали пътя за изучаване на пророчествата. Други тълкуватели, начело с Томас Годвин (1600-1680), схващат, че в пророчествата е описана папската институция. Стойностни разработки в това направление прави големият учен Исак Нютон (1642-1727), който излага идеите си в книгата "Наблюдения върху пророчествата на Даниил и Откровението". Но истина е, че чак в началото на ХIХ в. започва изследването на най-трудните места - видението за 2300 денонощия, за което пророкът получава специална поръчка да го запечата допълнително (Дан. 8:26). Днес са неясни само някои детайли в изпълнението на 42-45 стихове от 11 глава - нещо, което недвусмислено сочи, че се намираме в края на последното време. А какво да кажем за епохалните открития в областта на науката, за това бурно, лавинообразно развитие на научното познание? Нещо обикновено станаха атомните електростанции, синхрофазотроните, лазерите, изкуствените бъбреци, автоматичните заводи, електронноизчислителните машини, извършващи десетки милиони операции в секунда, свръхзвуковите самолети, батискафите, слизащи на километрови дълбочини в моретата и океаните, радиоприемниците с големина на пощенска марка, цветната телевизия, междузвездните кораби, пронизващи космоса...Достатъчно е да се направи сравнение между битките в древността и войните днес, и ще се види огромният скок на човечеството в научното мислене. До края на ХIХ в. войните се водят по начин, твърде сходен с този, по който са воювали Александър Велики и Юлий Цезар. Разликата е била само в употребата на барута. Но опитайте да ги съпоставите с операцията "Пустинна буря". Не е възможно да се направи никакво сравнение! В продължение на повече от две хиляди години човечеството е правело плахи крачки в дебрите на неизвестното, малко неща са били откривани в продължение на векове, а днес всеки ден ни смазва с потока нова информация за света около нас. Един лекар, за да поддържа своето професионално равнище и да бъде в крак с времето, трябва да прочита около 100 хиляди страници медицинска литература, изпълнена с новите открития през годината. Може ли това да се сравни с трудовете на Хипократ и Авицена, считани векове наред за последното достижение на медицинската наука? За съжаление скокообразното развитие на познанието не съответства на нравственото равнище. Човечеството става по-информирано, но не и по-добро. Това вещае голямата криза, в която модерният човек бързо навлиза: разруха в обществото и природата. Мнозина тълкуватели считат, че стихът говори за умножаване на знанието относно Данииловата книга, но то не би могло да се умножава без историческите изследвания, без археологията - тази нова наука на ХХ век. Затова ние възприемаме, че стихът посочва и развитието на познанието като цяло - нещо, което действително се възприема от целия свят като едно истинско чудо.

"И когато погледнах аз, Даниил, и ето, стояха двама други, единият на брега отсам реката, а другият на брега оттам реката. И единият рече на облечения в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката: Докога ще се чака за края на тези чудеса? И чух облеченият в ленени дрехи човек, който бе над водата на реката, когато издигна десницата си и левицата си към небето и се закле в Оня, Който живееше до века, че това ще бъде след време, времена и половин време и че всичко това ще се изпълни, когато ще са свършили да смажат силата на светите люде." (5-7)

Видението завършва така, както започва. Даниил се моли за съдбата на своя народ. Той не може да намери покой, докато не разбере Божията воля. Сам Господ Исус Христос, великият княз Михаил, идва да му открие тайните на мрака и да го въведе в утрото на вечността. За миг се скъсяват огромните междугалактични пространства и пророкът се озовава в света на Божието битие, на няколко крачки от "Онзи, Който е, Който е бил и Който ще бъде." Той не може да издържи на вида на Неговата слава. Ангел Гавриил се притича на помощ да го подкрепи, но Даниил е крайно изтощен. И тогава Михаил смъква дрехата на Своята слава, доближава се до пророка, прегръща го и го целува (виж Даниил 10:16). С този човешки израз на любовта, с това приближаване на Бога до простосмъртния човек започна видението за Божия народ. Сега отново пред погледа на Даниил застават двамата: облеченият с ленените дрехи - с дрехите на свещениците и първосвещеника - Михаил (Господ Исус Христос) и ангел Гавриил. Сега тяхната слава не му действа така убийствено и той спокойно може да ги съзерцава. Всъщност Даниил вкуси нещо от утрото на вечността. Вечността, в която Божият народ ще застане между своя Спасител, Господ Исус Христос, и небесните същества, които са го наблюдавали, окуражавали, страдали заедно с него и бдели над сатанинските внушения. Но тази изключителна случка би изглеждала като самотно дърво сред пустиня, ако заедно с Даниил не са и другите, онези, които подобно на него са били верни и не са правили компромис със съвестта си и с Божиите принципи. Насладата не би била пълна. Затова и единственият предмет на разговора е: "Кога ще бъде краят на всичкото това?" Кога Божият народ ще бъде освободен и въведен във вечността? С тържествена клетва "човекът с ленените дрехи" обяснява, че след "време, времена и половин време" ще настъпи последното време. Ние разглеждахме този период от 1260 години, обхващащ времето на папското средновековно господство. Следователно от 1798 година, когато са изтекли тези предсказани години и папството е било детронирано, започва да тече последният отрязък от човешката история, наречен от Свещеното писание "последно време".

"И аз чух, но не разбрах. Тогава рекох: Господарю мой, каква ще бъде сетнината на това. А той рече: Иди си, Данииле; защото думите са затворени и запечатани до края на времето. Мнозина ще се чистят и избелят, и ще бъдат опитани; а нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат." (8 и 9 стихове)

Даниил няма да скрие своята книга. Той я е написал, за да се чете, но истините й ще се схванат тогава, когато Божият Дух реши да ги поднесе на хората. Иди си, Данииле, защото колкото и де се опитвам да ти обяснявам, няма да можеш да разбереш. Това е смисълът на Божия отговор. Това обаче, което Даниил с лекота може да схване, а заедно с него и ние, е, че преди Христовото пришествие ще се наблюдава процес, обратен на традиционното освещение (опитване, избелване и очистване): "Дори някои от разумните ще паднат, за да бъдат опитани, та да се очистят и да се избелят" (Дан.11:35). Тук има друга последователност: първо очистване, после избелване и накрая - опитване. С други думи, гоненията в края няма да допринесат за развитието на христоподобен характер. Последното поколение ще се развива предимно в тишина и относително спокойствие, а когато настъпят гоненията, тогава просто ще се изпитат ценностите, които чрез Божия Дух са станали част от характера на Неговите верни и искрени последователи. "На всеки работата ще стане явна, защото Господният ден ще я покаже, понеже с огън се открива и огънят ще изпита на всеки каква е работата. Който е зидал на основа, ще устои и ще вземе награда. А на когото работата изгори, ще се ощети; а сам той ще се избави, но като из огън" (1Кор.3:13,14)." Тихо и незабелязано, като "крадец през нощта", ще дойде фаталният час, в който ще бъде решена съдбата и участта на всеки един човек, и предлаганата на грешниците благодат ще бъде оттеглена завинаги" [3.2]. "Кризата постепенно се приближава към нас. Слънцето на небето си грее, изминава своя обичаен път и небесата все още разказват славата Божия. Хората все още ядат и пият, садят и градят, женят се и за мъж отиват. Търговци все още купуват и продават. Хората се блъскат над своите проблеми, борейки се за най-високото място. Любителите на удоволствията все още се тълпят в театрите, кината, конните състезания, баровете и дискотеките. Преобладава най-голямо възбуждение, а часът, когато благодатното време ще свърши, наближава и всеки отделен случай ще бъде завинаги решен за вечността. Сатана вижда, че времето му е кратко. Той е пуснал в действие всичките си средства, за да могат хората да бъдат измамени и излъгани, заети и ангажирани до деня, когато благодатното време ще се свърши и вратата на благодатта завинаги ще се затвори" [3.2]. Сега е времето, когато трябва да се приготвим, утре може да е вече късно. Кажат ли се в небето думите "Който си е праведен, да си остане праведен докрай, а който си е нечестив, да продължава да си бъде нечестив" (Откр. 22:11), съдбата на всеки ще бъде окончателно решена.

"И от времето, в което всегдашната жертва се отнеме и мерзостта на запустението се постави, ще бъдат хиляда двеста и деветдесет дни. Блажен, който изтърпи и стигне в дните хиляда триста тридесет и пет." (11 и 12 стихове)

Във връзка с последното време в края на книгата се появяват още два периода: 1290 и 1335 пророчески дни. Понеже не е дадена никаква допълнителна информация, трябва да ги обвържем с предишния, често споменаван период от 1260 дни. В известен смисъл те се явяват като пояснение към него.

(фиг. от материала)

Борбата между истината и заблудата, между великото учение за оправдание чрез вяра и неговия фалшификат - оправдание чрез дела и лични заслуги, е сложен процес, който не започва с установяването на папската институция като политическа сила, а го предхожда. Според пророчеството тридесет години преди това ще се наблюдават тенденции за налагане на друг възглед за Спасителя и Неговата роля като ходатай и посредник. Пророчеството ни отвежда в 508 г.пр.Хр. Какво е станало тогава? Нямаме точен отговор. Това е време, когато кралят на франките Хлодвиг приема католическата вяра и титлата "Негово християнско светейшество". От 496 г., когато той се покръства, до 508 г. чрез съюзи и войни на католическата вяра са подчинени римските владения на Запад, великобританците, бургундите и вестготите. В периода 508-518 г. и във Византия стават интересни събития (след отлъчването на император Атанасий от папата). Те са описани от историка Гибън: "Статуите на императора са строшени, докато той се крие в едно преградие; едва след три дни той се осмели да излезе от скривалището си и да моли поданиците си за милост. Императорът се яви на трона на арената без корона и в положението на молещ се. Католически настроените му поданици пееха песента за Триединството на Бога" [3.5]. Вижда се, че в 508 г. се фокусират важни промени в мисленето и реакциите на варварските племена, създаващи добра база за бъдещия възход на папството.

Вторият период би трябвало да започне пак от същата година, т.е. от 508. Така стигаме до 1843 година, или една година преди започването на службата по очистване на Небесното светилище. Особено блаженство, изречено за хората, живеещи след тази година, може да се свърже с "Даниил" 12:2. Тук намираме отговор на въпроса за праведните, които ще участват в частичното възкресение. Това ще са хората, живеещи след 1843 година, които ще преживеят вестта за Второто пришествие, ще я проповядват и с нея ще си отидат в гроба. Те ще получат специалната награда да видят отначало докрай всичко онова, което са проповядвали. Същото обещание забелязваме и в притчата за работниците на Божието лозе, където се казва, че "последните ще бъдат първи" (Мат.19:30; 20:1.16).

"Но ти си иди, докато настане краят; и ще се успокоиш, и в края на дните ще да поемеш дела си." (13 стих)

С тези думи завършва книгата на Даниил - съвсем кратко, но изключително. Те говорят за завършека на едно дело, на един посветен на Бога живот, в който нишките на верността, благородството и доверието изплитат правдата на "човека с изящен дух". Говорят ни и за една неподкупна съвест, за едно обичащо сърце - два велики принципа, издигащи човешкия дух до пиедестала на вечността и правещи малката прашинка във Вселената да блести силно и вечно като звездите. Те ни говорят още и за осемнадесетгодишния младеж, който е принуден да напусне бащиния си дом и своята родина, за да отиде като заложник във Вавилон - без вина виновен, без да е сторил нищо, но обречен да страда; за човека, който има моралното право да се бунтува и да мрази, но не го прави. Даниил не позволява мъката да се превърне в омраза, а доверието в Бога - в обвинение. Той продължава да обича и да се доверява и стига дотам, че е готов не само да слее съдбата си с наказанието на Божия народ, но дори да поеме неговата вина и с това удивява Небето. Тези думи ни говорят как чрез един живот Слънцето на правдата успява да пробие път през безпросветната езическа сивота. В лицето на Вавилонската империя на Навуходоносор II светът видя този миг на избавление от оловния сумрак, а сигурно още много други са последвали неговия пример.

Литература:

1. Историческа:

1.1. Авдиев, В.И. "История на древния изток", С, НИ, 1974.

1.2. Бек, С. и Бран, "Еврейска история", С, Израилски клуб "Съединение", 1922.

1.3. Ван Луун, Х.В., "История на човечеството", С., Печатница "Фар", 1944.

1.4. Григулевич, И.Р., "Инквизицията", С., Партиздат, 1979.

1.5. Дрюон, М., "Александър Велики", С., Издателство на Оф, 1972.

1.6. Иегер, О., "Всеобща история" (в четири части), С., изд. и печат на Янко С. Ковачев, 1896.

1.7. "История на средните векове" - том I. Под ред. на С.Д.Сказкин, С., НИ, 1977.

1.8. Кантарджиев, А., "История на християнската църква".

1.9. Макиавели, Н., "Избрани съчинение", С., НИ, 1985.

1.10. Михайловски, В. "Реформацията".

1.11. Сергеев, В.С., "История на древна Гърция", С, НИ, 1950.

1.12. Трачевский, П., "Стара история", Пловдив, изд. Хр.Г.Данов, 1895.

1.13. Херодот, "История" - част I, С., НИ, 1986.

1.14. Херодот, "История" - част II, С., НИ, 1990.

1.15. Шофман, А.С., "Распад империи Александра Македонского. Издательство Казанского университета, 1984.

2. Археологическа:

2.1. Бродски, Б.Й., "Мъртви градове и живи градове", С., НМ, 1968.

2.2. Келер, В., "Библейски събития", С., Синодално издателство, 1960.

2.3. Керам, К.В., "Богове, гробници и учени", С., БХ, 1978.

2.4. Кошидовски, 3, "Когато слънцето беше Бог", Варна, Книгоиздателство "Г.Бакалов", 1977.

2.5. Хорн, З, "С лопата из древните страни на Изток".

2.6. Шрант, С., "Библейска археология", Колонж, 1974.

3. Богословска:

3.1. Адвентен библейски коментар ( в седем тома).

3.2. Вайт, Е.Г., "Великата борба между Христос и Сатана", С., "Нов живот", 1993.

3.3. Вайт, Е.Г., "Царе и пророци".

3.4. Ла Арес, П., "Кой ще завладее света".

3.5. Смит, У., "Тълкуване на Даниил", С., изд.ЦАСД - РД, 1991.

3.6. Хегстад, Р.Р., "Духът чука на вратата", С., "Нов живот", 1993.

3.7. Daniel and the Revelation by Ellen G. White. Compiled by Walter T. Rea. Leaves Of Autumn Books, Inc. P.O. Box 440, Payson, Arizona 85541.