Апология на християнството

7. И така, докато простираме ръце към Бога, нека железни куки ни разкъсват, нека огнени езици ни обгръщат, нека мечове прерязват гърлата ни, нека зверове връхлитат върху ни. Самото поведение на молещия се християнин е подходящо за всякакъв вид мъчение. Хайде, достойни управници, изтезавайте ду- шата, която се моли на Бога за императора! Да, очевидно престъплението ще се окаже там, където е истинският Бог и верността към Него.

XXXI 

1. Но може би ние просто ласкаем императора и даваме лъжливи оброци, за да избегнем, естествено, насилието? Тази измама явно помага - вие допускате, че одобряваме всичко, което може да ни защити! Ти, който смяташ, че ние нехаем за благополучието на цезаря, вгледай се в Божието Слово, в нашето Писание, което ние самите не крием и то често попада в чужди ръце. 

3. Казано е дословно и ясно: "Молете се за царете и за първенците, и за могъщите, за да ви е всичко на- ред". Когато империята преживява сътресения, преживяват ги всичките и членове, а и ние също се оказваме до известна степен въвлечени в паденията и, макар че стоим настрана от всякакви смутове.

XXXII 

1. Съществува и друг, още по-силен мотив да се молим за императорите, дори за преуспяването на цялата империя и за римското могъщество. Ние знаем, че огромната заплаха, надвиснала над земята, и краят на този свят, който ни застрашава с ужасни бедствия, се забавя от постъпателното развитие на римската империя. Ние не искаме да изпитаме тези ужаси и, като се молим за отсрочката им, всъщност крепим просъществуването на Рим.

3. Знаем, че в тях се съдържа това, което Бог пожела, и затова искаме да е здраво и читаво това, което Бог пожела. Считаме тази клетва за много важна. Впрочем ние имаме навик да проклинаме демоните, т.е. гении- те, за да ги прогоним от хората, но не и да се кълнем тържествено в тях, за да им оказваме божествени почести.

XXXIII 

1. Какво да говоря повече за почтителното отношение и благочестивостта на християните спрямо императора, когото трябва да уважаваме като избраник на нашия Господ? Така че с право бих заявил: "Цезарят е по-скоро наш, защото е поставен на власт от нашия Бог".

3. Не наричам императора "бог" било защото не искам да лъжа, било защото не смея да му се подигравам, било защото той самият не би желал да се нарича "бог". Ако е човек, то за човека е добре да прекланя глава пред Бога. Достатъчно му е да се нарича "император". Тази титла е велика, защото му е поверена от Бога. Онзи, който твърди, че е бог, отрича, че е император, понеже, ако не е човек, той не може да бъде император.

4. Дори когато триумфира в най-величествената колесница, му се напомня, че е човек. В гръб му внушават: "Гледай и след себе си! Помни, че си човек"! А той толкова се радва и сияе с такава слава, че е необходимо да му се припомни тленната му участ. Щеше да е по-нищожен, ако се наричаше "бог", защото това звание нямаше да отговаря на истината. По-велик е този, комуто напомнят да не се мисли за бог.

XXXIV 

2. Как може "бащата на отечеството" да бъде "господар"? Званието, свързано с благочестието, е по-мило от едно звание, свързано с могъществото. Дори главата на семейството се нарича по-често "баща", отколкото "господар".

3. Още по-неуместно е императорът да се нарича "бог", понеже това е невероятно, т.о е ласкателство - не само позорно, но и гибелно. Ако при наличието на император наречеш така някого другиго, нима няма да си навлечеш ужасния и безмилостен гняв на истинския император? И няма ли с това да всееш страх у онзи, когото само си нарекъл император? Бъди благопочтителен към Бога, от когото искаш да е благосклонен към императора. Престани да вярваш в друг бог и да наричаш "бог" този, който сам се нуждае от Бога.

4. Ако едно подобно ласкателство не се черви да изрече лъжа, като нарича един смъртен човек "бог", то нека се побои поне от злата поличба. Лошо знамение е да наричаш цезаря "бог" преди посмъртното му обожествяване. Трябва да знаеш, че с това звание му желаеш и му предвещаваш зло, защото наричаш императора още приживе "бог" - звание, което ще му бъде дадено след смъртта.

XXXV 

1. Ето защо християните са "обществени врагове" - защото не отдават на императорите нито празни, нито лъжливи, нито случайни почести, защото като хора на истинската вяра честват празниците им по-скоро разумно, отколкото разгулно.

3. Тези, които съблюдават реда от уважение към цезаря, го нарушават пак заради цезаря? Нима развихрянето на пошлите нрави ще мине за благочестие, а разточителството, намерило сгоден случай да се прояви - за набожност?

4. О, ние с пълно право трябва да бъдем осъдени! Защо даваме обетите си и честваме празниците на цезарите чисти, трезви и умерени? Защо в радостния ден не засенчваме портите си с лаврови клонки и не заслепяваме дневния блясък със светилници? Достойно дело е да придадеш на дома си вид на нов бордей сред вихъра на всеобщото тържество.

5. Вие благоговеете пред второто по чин величие, откъдето възниква и второто ви обвинение спрямо нас, християните, задето не честваме заедно с вас празниците на цезарите така, както внушаваше, че трябва да се честват по-скоро сгодният случай за задоволяване на страстите, отколкото здравият разум, още повече че нито скромността, нито благоприличието, нито свенливостта допускаха подобни прояви. В благоговейната ви почит към второто по чин величие аз все пак бих искал да изтъкна искрената ви вяра, за да не би случайно тези, които искат хората да ни смятат не за римляни, а за врагове на римските императори, да се окажат по-долни и от християните.

6. Обръщам се към римските граждани и към самия народ, чието родно място са седемте хълма, с въпроса дали латинският език пощади някой свой цезар. Свидетели са ми Тибър и гладиаторските школи.

7. Ако природата бе покрила човешкото сърце само с една прозрачна обвивка, през която да се виждат мислите му, щеше ли да има поне един римлянин, в чието сърце да не се отпечата сцената на редуващи се все нови и нови цезари, които оглавяват разпределени- ето на продоволствените дарения - и всичко това тъкмо в мига, когато всички възкликват: "Юпитер да ти умножи годините, императоре, като вземе от нашите"! Християнинът не би могъл да произнесе тази фраза, нито да пожелае възцаряването на нов цезар.

8. "Но това е простолюдието", казваш ти. Нека да е простолюдието, но това са все пак римляни, а именно простолюдието иска най-настоятелно наказание за християните. Явно останалите съсловия толкова по-искрено благоговеят пред императорския култ, колкото по-високо стъпало заемат в обществената йерархия. Никакъв враждебен дъх не полъхва от сената, от конниците, от армията, от самия дворец!

9. Откъде произхождат вашите касиевци, нигровци, албиновци? А откъде тези, които обсаждат цезаря "между двете лаврови горички"? Откъде пък тези, които се упражняват на палестрата, за да му прережат гърлото? Ами онези, които нападат двореца въоръжени, по-дръзки от всички сигериевци и партениевци? Всички те произхождат от средите на римляните, ако не се лъжа, т.е. не от средите на християните.

10. Тези хора на всичкото отгоре, като проявяваха неочаквано безчестието си, извършваха и жертвоприношения за благополучието на императора, и тържествено се заклеваха в неговия гений ту навън, ту вътре, а християните обявяваха за обществени врагове.

11. Но и тези, които ежедневно биват разкривани като съучастници или поддръжници на престъпни шайки и оцеляват след прибирането на отцеубийците, окичват портите си с възможно най-свежите и кичести лаври, опушват предверията си с възможно най-високо окачените и бляскави светилници, поделят си форума за възможно най-изящните и великолепни ложета. Но целта им е не да празнуват всеобщите тържества, а да обърнат в своя полза обществените оброци по време на някой чужд празник и да осветят пример и образец за надеждата си, като променят дълбоко в сърцето си името на императора.

12. Същия дълг спрямо цезаря изпълняват и тези, които се допитват до астролози, до прорицатели, до птицегадатели и магьосници за живота на цезарите. Тези умения, изобретени от падналите ангели и забра- нени от Бога, християните не прилагат дори в своя изгода.

13. Но кой има нужда да проучва съдбата на цезаря освен този, който замисля или му желае злото или пък се надява на някакви облаги след смъртта му? Човек не се интересува за близките си и за господарите си с едни и същи намерения. По един начин любопитства обезпокоеният кръвен роднина, по съвсем друг - изплашеният роб.

XXXVI 

1. Ако наричаните от вас "римляни" се окажат врагове, защо ние, считаните от вас за врагове, да не бъдем признати за римляни? След като се разкрива, че считаните за римляни са врагове, ние не можем едновременно да сме врагове и да не сме римляни.

3. Но подобна добронамереност ние сме длъжни да проявяваме не само към императорите. Ние правим добро на всички без изключение, защото го правим за себе си - не от хората получаваме отплата в пари или похвали, а от Бога, който отсъжда и въздава за благо- деянията, независимо какви са те.

4. Именно заради него ние сме едни и същи спрямо императорите и близките си. В еднаква степен ни е забранено да желаем зло, да вършим зло, да злословим и да сме злонамерени спрямо когото и да било. Това, което не ни е позволено спрямо императора, то не ни е позволено и спрямо всеки друг. А което не ни е позволено спрямо никого, то още по-малко ни.е позволено спрямо самия император, който дължи величието си на Бога.

XXXVII 

2. Съдете сами за това. Колко пъти освирепявахте срещу християните, като следвахте отчасти собствена- та си душевна нагласа, отчасти законите си? Колко пъти враждебната тълпа самоволно връхлиташе върху, нас с камъни и факли, дори когато вие ни оставяхте на< спокойствие? Със същински вакханален бяс тя не пощадява дори мъртвите християни, а разкъсва, разпръсва, извлича било части, било цели тела от покоя на гроба, от убежището на смъртта.

3. Но забелязахте ли някога да сме сторили нещо на толкова много заговорници, възмездихте ли ни с нещо за неправдата, сторена ни от ожесточените чак до смърт наши преследвачи? А само една нощ с няколко факли би могла да ни осигури достойно отмъщение, ако ни бе позволено да отвръщаме на злото със зло. Но нека стоим далеч от мисълта Божието учение да подпалва хора, за да си отмъщава, или жестоко да страда, за да се утвърждава.

4. Ако искахме да се проявим и като отявлени ваши врагове, а не само като тайни отмъстители, нима щяха да ни липсват хора и войски? Може би маврите или маркоманите, или партите, или които и да било народи, населяващи дадена област или собствената си територия, са по-многобройни от народа, на който принадлежи целият свят. Ние съществуваме едва от вчера, а вече изпълнихме света и всичко ваше — градове, острови, крепости, муниципии, площади, лагери, триби, декурии, дори дворецът, сенатът и форумът. Оставих- ме ви само храмовете!

5. Можем да добавим и войските ви, но ние дори само в една провинция сме повече от тях. Дори да бяхме неравностойни вам по брой, за коя война нямаше да сме годни и готови ние, които на драго сърце се оставяме да ни посичат, ако учението ни не позволяваше по-скоро да бъдем убивани, отколкото да убиваме?

6. Можехме да се сражаваме срещу вас без оръжие и въстания, само чрез несъгласието си, чрез омразата и предизвикания от нея разрив с вас. Ако ние, едно толкова голямо количество хора, се бяхме отлъчили от вас в някой отдалечен земен кът, загубата на толкова много граждани, независимо какви са те, щеше при всички случаи да посрами вашето господство, нещо повече - щеше да го накаже чрез самия факт на изоставянето.

7. Несъмнено щяхте да се ужасите от самотата си, от затихването на обществения живот и от един вид мъртвешкото вцепенение на света. Щяхте да търсите хора, на които да заповядвате. Щяха да ви останат повече врагове, отколкото граждани.

8. А сега поради множеството християни вие имате по-малко врагове, защото в лицето на християните притежавате почти всички граждани в почти всички градове. Но предпочетохте да ги наричате "врагове на човешкия род" вместо "врагове на човешкия грях".

9. А кой щеше да ви изтръгва от лапите на онези врагове, тайнствени и повсеместно опустошаващи разсъдъка и силите ви, имам предвид набезите на демоните, които прогонваме от вас безвъзмездно, даром? За нас щеше да е достатъчно голямо отмъщение дори само това, да бъдете достъпни за нечистите духове също като имот без стопанин.

10. Накрая, ние дори не помислихме да ви искаме отплата, задето така сигурно ви охраняваме, ние, които не само не сме ви в тежест, а дори сме ви нужни. Но вие предпочетохте да ни осъдите като врагове, нас, които явно сме врагове, но не на човешкия род, а на човешкия грях.

XXXVIII 

1. Затова трябваше доста по-меко да се третира сред забранените сдружения тази общност, понеже тя не върши нищо, което налага срещу нея да се вземат предпазни мерки.

2. Ако не се лъжа, забраната на тези сдружения се обяснява с грижата за общественото спокойствие, за да не се разцепи държавата на части, което лесно би разстроило работата на комициите, съветите, куриите, събранията, дори зрелищата. А това би станало поради сътресенията, предизвикани от опитите за преврат, още повече че гражданите започнаха да използват продажната си и подкупна склонност към насилие с печалбар- ски цели.

3. А ние, понеже оставаме безразлични към домогването до почести и слава, не изпитваме никаква необходимост от сдружение и нищо не ни е по-чуждо от обществения живот. Ние признаваме една обща за всички държава - света.

4. Колкото до вашите зрелища, ние се отричаме от тях, понеже отричаме и суеверията, от които те произлизат, а освен това стоим настрана и от всичко, което се върши по време на тяхното провеждане. Нашата реч, взор, слух нямат нищо общо с безумието на цирка, с безсрамието на театъра, с безсърдечието на арената, с безсмислието на гимназиона.

5. На епикурейците бе позволено да обявят едно ново схващане за удоволствието - за тях то е невъзмутимост на духа. С какво тогава ви засягаме, като си имаме и ние различна представа за удоволствието? В края на краищата, ако не искаме да се забавляваме, то си е за наша сметка, не за ваша. Ние осъждаме, ще кажете, това, което на вас ви се нрави! Но и вас също не ви забавляват нашите удоволствия.

XXXIX 

1. Ако съм успял да ви разкрия истината, сега вече ще ви изложа заниманията на "християнското сдружение", за да докажа, че са добри, след като заявих, че не са лоши. Ние сме едно цяло благодарение на съзнанието, че принадлежим на една и съща вяра, благодарение на това, че имаме едно учение и че ни свързва една надежда.

3. Събираме се, за да си припомняме Божиите Писания, тъй като характерът на днешните времена ни заставя да търсим в тях или предупреждения за бъдещето, или обяснения за миналото. Чрез светите слова подхранваме вярата си, извисяваме надеждата си, подсилваме увереността си, укрепваме учението си, като втъкаваме в него и преподаваните ни наставления.

4. По време на събранията си насърчаваме и порицаваме, сурово претегляме според Божията мярка. Отсъждаме много строго като хора, уверени, че са пред Божия взор. Ако някой съгреши дотолкова, че да отпадне от общността на молитвите ни, на събранията ни, на светите ни тайнства, това е най-тежката предварително произнесена присъда за бъдещия съд.

5. Сред нас предстоятелстват изпитани старейшини, удостоени с доказана, а не със закупена почит, защото нищо Божие не се измерва с пари. Дори и да имаме обща каса, тя не се събира от "почетни суми", сякаш за откупуване на вярата ни. Всеки внася скромната си лепта в определен ден от месеца или когато иска, при това само ако иска и само ако може. Всеки внася доброволно, не насила. 

6. Това е един вид залог за благочестието. Той, естествено, се харчи не за пиршества, не за гуляй, нито пък за безсмислени разходи, а за храна и погребения на бедните, за момчета и момичета, останали без имот и родители, а също така и за престарели домашни прислужници, и за корабокрушенци. Ако някои хора пострадат в рудниците, по островите или в затворите, стига да е заради Божието учение, те се оказват под майчинските грижи на изповядваната от тях вяра.

7. Но в нечии очи именно тази активно проявяваща се любов ни жигосва с позорно клеймо. "Виж — казват - как се обичат помежду си" (понеже самите те се мразят помежду си) и "как са готови да умрат един за друг" (понеже самите те са готови по-скоро да се убиват един друг ).

8. Колкото до обръщението "братя", с което се назоваваме един друг, те не могат да го разберат не по някаква друга причина според мен, а само защото сред тях зад всяко понятие за кръвно родство се крие едно лицемерно чувство. Ние сме и ваши братя по закона на природата, общата ни майка, макар че вие не сте истински хора, защото сте лоши братя. Колко по-справедливо се наричат братя и се считат за братя тези, които признаха Бога за свой общ Баща, които бяха закърмени с общия дух на светостта, които, ужасени от общото лоно на общото си неведение, се устремиха към общата светлина на истината?

10. Може би ни смятате за свои незаконни братя, защото не се рецитира нито една трагедия, посветена на нашето братство, или защото ползваме като братя семейното си наследство, което у вас изцяло разрушава братството.

11. Ние, които с духа и душата си се сливаме в едно, не се колебаем да споделим един с друг и имота си. Всичко ни е общо, освен жените.

12. Ние нарушаваме общото притежание само в това отношение, в което останалите хора го практикуват. Те не само си присвояват съпругите на приятелите си, но дори им предоставят своите с удивително спокойствие, като следват според мен обичаите на предците и на мъдреците си, гърците - на Сократ, а римляните - на Катон, които споделяха с приятелите си жените, за които се бяха оженили, за да им раждат деца.

13. Аз не знам дали жените всъщност не са го иска- ли - та какво има да се грижат за целомъдрието си, което съпрузите им раздаваха с лека ръка? О, образци на атинската мъдрост, на римското достолепие! И философът, и цензорът са просто сводници!

14. Какво чудно има, че една толкова голяма любов към ближния събира сътрапезници на пир? Вие издевателствате над нашите скромни трапези, като га наричате не само позорни заради мнимите престъпления, но и разточителни. Сякаш за нас се отнасят думите на Диоген: "Мегарците гуляят, сякаш утре ще умрат, а строят, сякаш никога не ще умрат".

15. Но всеки вижда по-лесно сламката в чуждото око, отколкото гредата в своето. Въздухът се прокисва, докато. повръщат от преяждане толкова триби, курии и декурии. На салиите ще им е нужен кредитор, когато се готвят да пируват. Счетоводители пресмятат разходите за десятъците на Херакъл и за жертвените трапези. По време на апатуриите, дионисиите и атическите мистерии се свиква цяла армия от готвачи. Пожарникарите се вдигат под тревога при вида на дима от пиршествата в чест на Серапис. Но само християнската трапеза се одумва! 

16. Нашата вечеря разкрива смисъла си чрез името си - оусетпу, което на гръцки означава "любов". В колкото и големи разноски да се влиза, в името на благочестието е полезно да се правят разходи, особено ако с това хранено подпомагаме бедните. Правим го не като вашите паразити, които в стремежа си към славата превръщат свободата си в робиня на натъпкания си сред оскърбителните подхвърляния стомах, а като смирени хора, на които Бог гледа с по-голяма грижа.

17. Ако поводът за угощението ни е достоен, според него преценявайте и реда, на които то се подчинява. То се корени в нашите религиозни задължения, които не допускат нищо пошло, нищо разюздано. Не може да се сяда на масата, преди да се вкуси от Божията молитва. Яде се, докато го изисква гладът. Пие се, докато го позволява свенът.

18. Засищат се като хора, които ще помнят и нощем, че трябва да служат на Бога. Говорят като хора, които знаят, че Бог ги чува. След като си измият ръцете и запалят свещниците, християните се приканват в средата, за да възпеят Бога кой както може - по Светото Писание или по собствено вдъхновение. По този начин се установява кой колко е пил. Угощението свършва също с молитва. 

19. После се разотиват, но не в бандите на убийците, не в шайките на бродягите, не в котилото на разврата, а със същата си предишна загриженост за скромност и свян подобно на хора, които са се нахранили не толкова с храната, колкото с учението.

20. Нека това "сборище" на християните с право бъде забранено, ако прилича на забранените, нека с право бъде осъдено, ако не се различава от осъдителните, ако някой се оплаква от него със същите основания, с които се надига оплакването и срещу другите сдружения.

21. Но нима ние сме се събрали някога, за да погубим някого? Събрани, ние сме същите, каквито сме и разпръснати. Заедно ние сме същите, каквито сме и поотделно - никого не нараняваме, никого не натъжаваме. Когато се събират достойни, добри хора, когато се срещат благочестиви, целомъдрени хора, това не трябва да се нарича "незаконно сдружение", а "законно събрание".

ХL

1. Напротив, името "незаконно сдружение" трябва да се приписва на онези, които се наговарят, за да предизвикат омраза към достойните и почтените, кои- то зоват срещу кръвта на невинните. Като претекст за омразата си, също толкова неоснователен като нея, те изтъкват своето убеждение, че християните са причината за всички обществени беди, за всички народни нещастия от началото на света.