Апология на християнството

3. Но аз ви.питам преди Тиберий, т.е. преди първото пришествие на Христос, колко бедствия опустошиха света и Рим? Четем, че островите Хиера, Анафе, Делос, Родос и Кос потънали с хиляди хора в морето.

4. И Платон напомня, че парче суша, по-голямо от Азия и от Африка, било погълнато от Атлантика. Един земен трус пресуши Коринтския залив, а морският прибой стана причина откъснатата от Италия Лукания да получи името Сицилия. Тези неща нямаше как да станат, без да навредят на населението.

5. Къде бяха тогава (да не кажа християните, които презират боговете ви) собствените ни богове, когато потопът заля целия свят или поне само равнините, както смяташе Платон?

6. Но те са живели след потопа - за това свидетелстват самите градове, в които са се родили и живели, които дори са основали. И тези градове нямаше да оцелеят до днес, освен ако и те самите не се бяха появили след прочутия потоп.

7. Палестина още не бе приютила юдейското множество от Египет и там още не бе уседнало племето, поставило началото на християнската общност, когато огненият дъжд унищожи съседните Содом и Гомор. И досега земята там мирише на пожар и ако все пак има някакви дървесни плодове, те могат да се вкусят само с поглед, защото при докосване се превръщат в прах.

8. Нито Етрурия, нито Кампания се оплакваха от християните, когато Вулсиний бе унищожен от небесен огън, а Помпеи - от съседния вулкан. В Рим още никой не почиташе истинския Бог, когато Ханибал благодарение на безпощадната си сеч при Кана оцени римските пръстени на един модий. Всички почитаха вашите богове, когато сеноните превзеха самия Капитолий.

9. За щастие, когато някакво зло сполетяваше градовете ви, храмовете биваха опустошавани също като крепостните стени. Следователно мога вече да заключа, че нещастията не произтичаха от храмовете, които сами бяха сполетявани от подобии нещастия.

10. Човешкият род винаги е разгневявал Бога. От- начало не изпълняваше задълженията си спрямо Него и понеже Го познаваше едва отчасти, той не само не потърси Този, Които му вдъхваше страхопочитание, но дори твърде бързо си измисли други богове, които да почита. После, понеже не потърси наставник в невинността и блюстител и съдник за вината, той закоравя във всички пороци и престъпления.

11. А ако го бе потърсил, щеше да го познае, и ако го бе познал, щеше да го почита, и ако го почиташе, щеше да изпита по-скоро благосклонността му, отколкото гнева му.

12. Човешкият род трябва да проумее, че и сега е разгневен същият Бог, които бе разгневен и в миналото, преди да се заговори за християните. Този род се ползваше от предоставените му Божий блага, преди да си измисли други богове. Защо тогава не може да разбере, че и злините идват от този, от когото не схвана, чё идват и благата? Вината е на онзи, чиято е и неблагодарността.

13. И все пак, ако сравним предишните и настоящите бедствия, сегашните са по-незначителни, откакто Бог дари на света християните. От този миг невинността им смекчи неправдите на този век и започнаха да се появяват застъпници пред Бога.

14. Най-сетне, след като зимата сложи край на лятото с поройните си дъждове и след като приберете урожая, вие ежедневно се тъпчете и всеки момент сте отново готови за ядене. Докато баните, кръчмите и бордеите работят с пълна пара, вие принасяте на Юпитер жертви с молитва за дъжд, свиквате народа на религиозни шествия, наблюдавате небето над Капитолия, очаквате да се появят облаци от резбованите тавани на храмовете, а отвръщате взор от истинския Бог и от истинското небе. 

15. Ние, напротив, изсушени от пости, изтощени от всякакъв вид въздържание, лишени от всички радости на живота, оваляни във власеницата си и в праха, безспир молим небето и затрогваме Бога. Докато ние се домогваме до милосърдието му, вие почитате Юпитер, а пренебрегвате Бога.

XLI 

1. Следователно вие сте вредни за човешките дела, вие сте съблазнителната примамка за всеобщите беди, вие, които презирате Бога, а почитате статуи! Във всеки случай по-вероятно е да се разгневи този, който е пренебрегван, отколкото тези, които са на почит.

3. Но по-напред проумейте разпоредбите му и тогава няма да се обръщате срещу него. Този, който веднъж завинаги насрочи Вечния съд след края на света, няма преди края на света да ускори подбора си,. който е предварителното условие за този съд. Бог е еднакво справедлив за целия човешки род - и когато помилва, и когато обвинява. Той пожела всичко да бъде общо за всички - и благата за нечестивите, и злините за чедата му, за да изпитаме всички чрез равностойния си жребий и благостта, и строгостта му.

4. Ние, неговите собствени ученици, обичаме благостта му и се боим от строгостта му. Вие, напротив, презирате и двете. Оттук следва, че всички бедствия на този свят, ако случайно ни сполетят, идват за нас като предупреждение от Бога, а за вас - като наказание.

5. А нас нищо не може да ни навреди. Първо, защото в този век не ни интересува нищо друго, освен едно - да го напуснем колкото се може по-скоро. Второ, защото ако ни сполетява някакво нещастие, то се дължи на вашите злодеяния. Но дори и да ни притискат някакви несгоди в съжителството ни с вас, ние с радост разпознаваме в тях сбъдването на божествените пророчества, а това укрепява убедеността и вярата ни в нашата надежда. 

6. Но ако заради нас ви се изсипват всички злини от онези, които почитате, защо продължавате да почитате тези толкова неблагодарни, толкова несправедливи богове, които трябваше по-скоро да ви подкрепят и предпазват от бедите, връхлитащи християните?

ХLII

2. Ние помним, че дължим благодарност на Бота, наш господар и творец. Затова не отхвърляме нито един плод на неговото творение, само се въздържаме, за да не го употребяваме прекомерно или погрешно. Ние съжителстваме с вас в този свят, без да избягваме форума, пазара, баните, кръчмите, магазините, страноприемниците, панаирите и останалите ви обществени места.

3. Плаваме и ние заедно с вас, заедно с вас воюваме и обработваме земята, и търгуваме. Сетне споделяме с вас изкусните си умения, правим всеобщ o достояние нашите изделия, за да ги ползвате и вие. Не знам как може да ви изглеждаме безполезни за вашата търговия, след като живеем с вас и от вас.

4. Ако и да не посещавам твоите церемонии, аз си оставам не по-малко човек в същия този ден. Не се къпя в навечерието на сатурналиите, за да не си губя и деня, и нощта, но се къпя в предназначения за тази цел и полезен за здравето ми момент, за да ми се съхранят и топлината, и цветът на тялото. Когато умра и ме изкъпят, ще мога достатъчно да си зъзна и да бледнея!

5. Не лягам по улиците по време на празниците на Либер, какъвто навик имат звероукротителите в цирка, когато ядат за сетен път. И въпреки това винаги ям същата храна като теб.

6. Не си купувам венец за главата. Та какво значение има за теб за какао използвам цветята, след като така или иначе си ги купувам? Мисля, че е по-приятно да им се наслаждавам, когато са разпилени, несплетени, разпръснати навсякъде. Но дори когато са сплетени на венец, ние ги помирисваме с носа си. Ако някой ги мирише с косата си, това си е негов проблем.

7. Не ходим на зрелища. Ако искам, ще си купя по-безпрепятствено от съответните магазини стоките, които се продават по тези сборища. Вярно, не купуваме благовония. Ако арабите се оплакват от това, то нека сабеите знаят, че за християнските погребения се купуват повече и по-скъпи техни стоки, отколкото за окадяването на езическите божества.

8. "Едно е сигурно - твърдите вие - данъците за храмовете ежедневно се стопяват." Колко хора внасят все още скромната си лепта? Но ние нямаме възможност да помагаме и на хората, и на боговете ви - лъжци, а и не смятаме, че трябва да отделяме средства за други, освен за тези, които ни молят. Добре, нека Юпитер протегне шепа и ще получи, защото нашето милосърдие, между другото, харчи повече средства по улиците, отколкото вашата религия в храмовете.

9. "Но и останалите данъци - казвате - намаляват!" Достатъчно е, че останалите данъци се събират благо- дарение на християните, които честно си плащат дължимото, защото избягват да лъжат за чужда сметка. Ако се начислят щетите за обществената хазна от вашите злоупотреби и от официално обявяваните от вас лъжливи суми, нашата сметка лесно би могла да се направи, защото единствената загуба, от която имате основание да се оплаквате, се компенсира от пълния порядък във всички други отношения.

XLIII 

2. Да сме безполезни за тях наистина е голяма полза. И все пак, каквото и да губят вашите сделки заради общността ни, то може при всички случаи да се компенсира с друг вид подкрепа. Колко цените - не, нямам предвид тези, които прогонват от вас демоните, нямам предвид и тези, които се молят на Бога и за вас, защото вие не вярвате в това - а тези, от които няма защо да се боите?

XLIV 

1. Но в действителност никой не обръща внимание на тази, колкото голяма, толкова и реална загуба за обществото, никой не оценява огромната щета за държавата, когато ни обричат на смърт, нас, толкова праведни, когато ни избиват, нас, толкова невинни.

3. От ваши хора гъмжи вечно затворът, от ваши хора се задъхват вечно рудниците, с ваши хора се тъпчат вечно зверовете, с ваши хора уредниците на зрелищата хранят вечно тълпите от престъпници. Никой християнин не е записан в тези актове по друга причина, освен задето е християнин. А ако е записан и за нещо друго, той вече не е християнин.

Х LV

1. Следователно единствено ние сме невинни! И какво чудно, ако това е наша необходимост. А наистина е така. Бог ни научи на невинност и ние я опознахме съвършено, защото ни бе разкрита от съвършен Учи- тел, и твърдо я спазваме, защото ни бе поверена от Съдия, когото не можем да не зачитаме.

3. При това коя заповед е по-съдържателна: "Не убивай!" или "Не гневи никого!"? Кое е по-съвършено - да забраняваш прелюбодеянието или да възпираш до- ри от похотливи погледи? Кое е по-мъдро - да забраниш само злодеянието или и злословието? Кое е по-важно - да не допускаш неправда или да не позволяваш да и се отвръща?

4. Но знайте добре, че и собствените ви закони, които изглежда ви насърчават към невинността, са имали за образец Божия закон, които е по-древен! Но вече говорихме за времената на Мойсей.

5. Колко е голям авторитетът на човешките закони, след като на човек му се удава и да им се изплъзва твърде често, като тайно ги нарушава, и да ги прене- брегва понякога било по своя воля, било по принуда?

6. Помислете и за краткотрайността на което и да било наказание - то не ще трае след смъртта. Затова и Епикур омаловажава всяко мъчение, като твърди, че малкото е незначително, а голямото не ще бъде продължително. 

7. Единствено ние, които стоим пред изпитателния поглед на всевиждащия Бог и предварително знаем, че отреденото от Него е вечно, се стремим към невин- ността поради пълното ни знание и поради невъзможността да се укрием, и поради грандиозното мъчение, което е не само продължително, но и вековечно. Ние се боим от Този, от когото ще трябва да се бои и самият ни съдия - от Бога се боим, не от проконсула.

XLVI 

1. Дадохме отпор, мисля, на обвиненията във всички престъпления — обвинения, които жадуват християнска кръв. Изложихме основната си позиция и средствата, с които бихме могли да докажем, че тя е именно такава, каквато я изложихме - това са вярата и древността на Божиите Писания, а също така и признава- нето на духовните сили - ангели и демони. Кой ще дръзне да ни опровергае, но не с изкусно слово, а с доводи, основани на истината, с каквито и ние построихме доказателствата си?

4. Кой принуждава философа да жертвопринася или да се кълне, или да изнася фенери по пладне без никаква нужда? Нещо повече, философите открито низвергват боговете ви и нападат обществените пред- разсъдъци в творбите си, а вие ги възхвалявате. Мнозина лаят дори срещу принцепсите, а вие ги търпите и ги обдарявате със статуи и пари, вместо да ги хвърлите на зверовете. –

5. И с пълно право - та те се наричат философи, а не християни. Званието "философ" не прогонва демоните. И нищо чудно - философите поставят демоните непосредствено след боговете. На Сократ принадлежи фразата: "ако демонът ми позволи". Същият този Сократ, макар и донякъде да знаеше истината, като отричаше боговете, все пак в края на живота си заръча да се принесе петел в жертва на Асклепий. Той стори това вероятно от почит към баща му Аполон, задето оракулът му го бе обявил за най-мъдрия измежду хората.

6. О, безразсъдни Аполоне! Ти даде доказателство за мъдростта на човека, които отричаше съществуването на боговете! Сред колкото силна омраза гори истината, сред толкова силна омраза потапя тя и този, които искрено я изповядва. А които я подправя и преиначава, с тази своя слава печели благоразположението на нейните гонители.

7. Философите, които враждебно осмиват и презират истината, привидно достигат до нея и като я подправят, я изопачават. Те гонят само славата, а християните по необходимост се стремят към истината и честно я изповядват, защото са загрижени единствено за спасението си. 

8. Следователно ние противно на вашето мнение не сме равни с философите нито по знанията, нито по учението си. Какъв сигурен отговор успя да даде Талес, прословутият първенец сред естествоизпитателите, на Крез, когато го попита за божеството?

9. А всеки християнин, дори най-обикновеният занаятчия, открива и посочва на другите Бога, а след това с делата си доказва всичко, което за философите е предмет на изследване относно Бога, макар и Платон да твърди, че да се открие творецът на Вселената никак не е лесно, а да се разясни на всекиго, ако бъде открит, е също толкова трудно.

10. Ако пък отправят обвинения срещу целомъдрието ни, ще ви прочета един пасаж от присъдата на Сократ в Атина: "обявява се за развратител на младежите". А християнинът не сменя дори съпругата си. Знам, че куртизанката Фрина изгаряла от страст по легналия връз нея Диоген. Чувам, че някой си Спевзип от школата на Платон бил убит, докато прелюбодействал. А християнинът се ражда като мъж само за съпругата си.

11. Като се самоослепява, защото не можел да гледа жените, без да ги пожелае, и защото страдал, ако не можел да ги притежава, Демокрит всъщност признава необуздаността си чрез това самонаказание. А християнинът със здравите си очи изобщо не вижда жените - той в душата си е сляп за похотта.

12. Ако трябва да защитя нашата умереност, ето ви Диоген, който с калните си крака гордо тъпче гордия пиедестал на Платон. А християнинът дори с бедняка не се държи оскърбително и горделиво.

13. Ако трябва да споря за нашата скромност, ето ви Питагор, който се домогва до тиранична власт в Турий, а Зенон — в Приена. А християнинът не се стреми дори към поста на едил.

14. Ако трябва да започна дебати за хладнокръвието, ето ви Ликург, който си пожела гладна смърт, задето спартанците бяха внесли поправки в законите му. А християнинът дори след присъдата изказва само благодарности. Ако трябва да сравня и верността, ето ви Анаксагор, който отказа да отпусне заем на гостува- щите му приятели. А християнина и в чужбина го наричат "верен".

15. Ако трябва да се спра на нашата прямота и естественост, ето ви Аристотел, който принуди своя близък приятел Хермий да напусне мястото си опозорен. А християнинът не оскърбява дори врага си. Същият този Аристотел ласкаел Александър, когото по-скоро трябвало да напътства, толкова недостойно, колкото Платон се продал на Дионисий за едната прехрана. 

16. Аристип, целият в пурпур и под великата маска на достолепието, тънел в разкош, а Хипий бил убит, докато залагал капан за държавата. Нито един християнин не се е опитал никога да стори нещо подобно в защита на събратята си, смазани от всякакви жестокости.

17. Но някой ще каже, че и сред нас определени хора се отклоняват от правилата на учението си, Такива хора ние преставаме да ги считаме за християни. Философите, напротив, именно с подобни дела запазват сред вас славата си и почитта към мъдростта си.

18. Какво сходство има тогава между философа и християнина, между ученика на Гърция и ученика на небето, между загрижения за славата си и загрижения за препитанието си, между боравещия с думи и бора- вещия с дела, между създателя и опустошителя, между фалшификатора и възстановителя на истината, между нейния грабител и пазител?

XLVII 

1. Тук ми идва на помощ доказаната по-горе древност на Божието Писание, защото на нея по-лесно ще повярвате, че Светото Писание е съкровищницата на всяка следваща мъдрост. Ако не възнамерявах да огранича труда си в един том, щях да се разпростра, за да ви докажа и това.

3. Ако хората, закопнели, както казахме, единствено за слава и за дар слово, в домогването си до нашите истини се натъкнеха на нещо в Свещеното Писание благодарение на любопитството си, те веднага си г6 присвояваха, но не бяха нито достатъчно убедени в Божествения му характер, та да не го преиначават, нито достатъчно сведущи, защото Свещените книги тогава бяха все още непонятни и обгърнати в тайнственост дори за самите юдеи, на които принадлежаха.

4. Колкото по-проста е една истина, толкова повече човешката придирчивост се колебае и отказва да и повярва, като по този начин прави несигурно дори снова, което вече е установила като сигурно.

5. Та след като откриха само Бога и нищо повече, те не се задоволиха да го познаят такъв, какъвто го бяха открили, а разсъждаваха за свойствата, природата и местонахождението му.

6. Едни твърдяха, че е безплътен, други - че е от плът, например платониците и стоиците; едните, че е съставен от атоми, други - от числа, например епикурейците и питагорейците, а трети - че е от огън, както му се струвало на Хераклит. Според платониците той се грижел за всичко, а според епикурейците, напротив, бездействал и нехаел и бил, така да се каже, непри- чом в човешките дела.

7. Стоиците считали, че е разположен извън света и върти отвън тази грамада като грънчар, а платониците - че е поместен в света и че стой подобно на кормчията вътре в това, което управлява.

8. По същия начин се различават и мненията им относно света - роден ли е, или нероден, има ли край, или ще трае вечно. Така си противоречат и относно природата на душата - едни твърдят, че е Божествена и вечна, други - че е тленна. Всеки прибавя или преправя по нещо според личния си усет.

9. Не е никак чудно, че изобретателността на философите преиначава древните ни текстове. Някои хора от техните среди по собствено усмотрение приспособиха дори Новозаветните ни писания към своите философски постулати и изведоха от единствения прав път много странични и неясни пътеки. Подчертавам това, за да не се стори някому, че известните разновидности на това учение ни оприличават в това отношение на философите и за да не се стигне до заключението, че поради тези различия се изопачава истината.

10. Срещу фалшификаторите на нашето учение веднага ще излезем с пояснението, че единственото мерило за истината е онова, кое-то произлиза от Христос и се разпространява от преките му ученици, спрямо които тези враждебни нему тълкуватели се оказват много по-късни.

11. Всичко, което се противопоставя на истината, е сътворено от самата нея, а противопоставянето е дело на духовете на заблудата. Те подстрекават подобни изопачавания на спасителното ни учение, те внушават и някои измислици, за да подсилят уж доверието към истината чрез сходството им с нея или по-скоро да си присвоят това доверие. Благодарение на това човек решава, че не трябва да се вярва на християните, след като не трябва да се вярва и на поетите, и на философите, или заключава, че по-скоро трябва да се вярва на поетите и философите, след като не трябва да се вярва на християните. 

12. И така, подиграват ни, когато предричаме Божия Съд. Но и поетите, и философите поставят съда също в преизподнята. Надсмиват ни се, когато заплашваме с геената, която представлява подземно вместилище на приготвения за наказание тайнствен огън. Но и в царството на сенките има река на име Пирифлегетон ("огнен пламък").

13. Ако ние наричаме "рай" мястото на Божията красота, отредено за душите на светците, отделено от целия останал свят с един вид стена посредством онзи огнен пояс, то Елисейските полета си присвоиха доверието на всички.

14. Откъде, питам ви аз, се взеха у поетите и философите тези представи, толкова сходни с нашите? Отникъде другаде освен от нашите таинства. И ако е така, нашите тайнства, които са по-ранни, са по-надеждни и по-достоверни, щом като дори техните подражания спечелиха хорското доверие. А ако са плод на въображението им, то нашите тайнства ще се окажат подражания на нещо по-късно от самите тях. Но логиката на нещата не допуска това, защото сянката никога не предшества тялото, нито отражението - първообраза.

XLVIII 

2. Сякаш презумпцията, че човешките души трябва да се вселяват поред в много тела, не налага те да се възвръщат в същите тела! Та нали да се възвърнат означава да станат това, което са били! Понеже ако не станат това, което са били, т.е. въплътени в човешко тяло, при това в същото, те вече не ще бъдат същите, каквито са били. Тогава как ще твърдят, че са се възвърнали, щом като вече няма да са същите? Те или няма да бъдат същите, ако станат нещо друго, или няма да бъдат в друго тяло, ако си останат същите.