Апология на християнството

3. Може би ги разграничава различното им место- положение, щом като в храмовете вие считате за богове тези, които другаде не наричате богове, сякаш този, който прехвръква над свещените огради, не е също толкова луд, колкото онзи, който прескача покривите на съседите, и сякаш този, който си отсича ръцете, не проявява същото насилие като онзи, който си прерязва гърлото. Всъщност и резултатът от беснуването е сходен, и подбудата е една и съща.

4. Но стига приказки. Оттук нататък ще изложим фактите, с които ще докажем, че и под едното, и под другото се крие една и съща природа. Нека пред вашия трибунал доведат човек, за когото се знае, че е обладай от демон. Ако някой християнин му заповяда да говори, този дух ще признае, че е демон (което е и самата истина) така, както другаде ще се обяви за бог (което е чиста лъжа).

5. Нека също така доведат някого от тези, които се считат за обладани от бог; които поемат божественост- та от жертвения дим, който вдишват от олтарите; които се лекуват, като повръщат; които пророкуват, като издишват.

6. Ако самата Небесна Дева, обещаваща дъждове, ако самият Асклепий, разкриващ лековете и отложил за по-късна дата смъртта на Сокордий, Танатий и Асклепиодот, не признаят, че са демони (макар че по принцип те не смеят да лъжат християните), тогава пролейте кръвта на наглия християнин още в същия миг!

7. Какво по-явно от този опит? Какво по-достоверно от това свидетелство? Простата истина е очевидна за всички, подкрепя я собствената и мощ. Ще кажете, че се извършва магия или някаква подобна измама, но само ако очите и ушите ви го позволят.

8. Как можете да оспорвате нещо, което се разкрива с пълна искреност? Ако, от една страна, боговете ви наистина са богове, защо лъжат, че са демони? За да ни се подчинят ли? Излиза, че вашето божество се подчинява на християните. Но то не трябва да се смята за божество, щом като се подчинява на един човек, при това негов враг, което е още по-позорно.

9. Ако, от друга страна, са демони или ангели, защо отговарят, че играят един вид ролята на богове? Както онези, които се считат за богове, нямаше да искат да ги наричат демони, ако наистина бяха богове, за да не се лишат, естествено, от величието си, така и тези, за които сте твърдо убедени, че са демони, нямаше да дръзнат да играят ролята на богове, ако изобщо съществуваха някакви богове, чиито имена да си присвоят, защото щяха да се побоят да злоупотребят с величието на тези, които несъмнено ги превъзхождат и им вдъхват страхопочитание.

10. При това положение божественото, на което държите, не съществува, защото ако съществуваше, демоните нямаше да се домогват до него, а боговете нямаше да се отричат от него. След като и двете страни са единодушни в признанието си, като отричат, че са богове, разберете, че те са едно и също племе, т. е. демони.

11. Сега търсите богове, защото тези, за които претендирахте, че са богове, разбрахте, че са демони. Но от същия този наш труд и от същите тези ваши богове ще узнаете, макар и те да го крият, не само че нито те, нито някои други са богове, но и това, кой е истинският Бог, дали е единствен и дали е онзи, когото изповядваме ние, християните, и дали трябва да се вярва в него и да бъде почитан така, както препоръчват вярата и учението на християните.

12. Същевременно те ще ви кажат и кой е онзи "Христос с неговата небивала история", дали е простосмъртен, дали е маг, дали след разпятието ученици- те му го откраднаха от гроба, най-сетне дали сега е в преизподнята или е по-скоро на небето и дали няма да дойде оттам и пред него да се разтърси целият свят, да потръпне от ужас земята, да се разплачат всички с изключение на християните - да дойде като Божия сила и като Божи дух, и като Божи разум, и като Божи Син, и като всичко, що принадлежи на Бога.

13. Нека и демоните се смеят с вас на всичко, на което се смеете. Нека отричат, че Христос ще съди всяка душа от началото на света, след като възкреси тялото и. Нека си говорят, щом им харесва, че Минос и Радамант са получили по жребий правото над този съд според единодушното мнение на Платон и на поетите. 

14. Де да можеха да отхвърлят поне белега на позора и присъдата си! Нека отричат, че са нечисти духове. Това може да се разбере дори само по храната им - кръвта, дима и гнусните клади с жертвените животни, прескверните езици на собствените им прорицатели. Нека отричат, че злодейството им ги е осъдило предварително за оня съден ден заедно с всичките им почитатели и служители.

15. Цялата ни мощ и власт над тях черпи сили от произнасянето на Христовото име и от изброяването на всичко, което е надвиснало над тях като Божие възмездие чрез Христос, техния Съдия. Те се боят от Христос в лицето на Бога и от Бога в лицето на Христос, подчиняват се на Божиите и Христовите служители. 

16. При нашето докосване и дихание, ужасени при вида и мисълта за вечния огън, те пряко волята си напускат човешките тела по наша заповед, опечалени и посрамени във ваше присъствие.

17. Вие, които им вярвате, когато лъжат, повярвайте им, когато казват истината за себе си. Никой не лъже, за да се опозори, а по-скоро за да си спечели слава. Повече се хваща вяра на тези, които признават в свой ущърб, отколкото на тези, които отричат в свой интерес.

18. Най-накрая християните обикновено привеждат следните доказателства за вашите демони: колкото повече се вярва в тях, толкова повече ние вярваме в Бога чрез Христос. Те самите запалват вярата в нашето Писание, те самите засилват упованието в нашата надежда.

19. Вие им оказвате почит, доколкото знам. дори чрез християнска кръв. Те нямаше да искат да ви загубят - вас, които винаги бяхте толкова щедри, толкова предани към тях, които нямаше да ги пропъдите дори и да станехте християни, ако им бе позволено да лъжат пред всеки християнин, пожелал да ви докаже истината.

XXIV 

1. Цялото им признание, с което отричат, че са богове и отговарят, че няма друг бог освен Единия, комуто принадлежим ние, е достатъчно, за да отхвърли отправяното ни обвинение в оскърбяване на обществената религия, при това на римската. Ако със сигурност не съществуват вашите богове, то със сигурност не съществува и вашата религия. А ако не съществува религия, защото не съществуват богове, ние със сигурност не можем да бъдем обвинени в оскверняването А.

3. Дори да бе установено, че демоните са богове, нима сега нямаше да се съгласите с всеобщото мнение, че съществува някакъв по-възвишен и по-могъщ бог, властелин на света в абсолютното си величие? Мнозина си представят божеството по следния начин: те искат властта и върховното господство да принадлежат на един, а задълженията - на много, както например Платон описва великия Юпитер на небето, съпровождан от армия богове и демони. Следователно според тях трябва и неговите управници, началници и стражи да се почитат наравно с него.

4. А извършва ли някакво престъпление този, който посвещава и труда, и надеждите си на цезаря, за да заслужи добре пред него, и който не признава името "бог" и титлата "император" на никой друг освен на принцепса, след като се смята за върховно престъпление да назоваваш или да понасяш някой да назовава "цезар" другиго освен цезаря?

5. Нека един да почита Бога, друг - Юпитер, един да простира ръце с молитва към небето, друг - към олтара на богинята на верността, един да брои облаците, докато се моли, както си мислите вие, друг - нишите в олтара, един да посвещава душата си на своя Бог, друг - на козела.

6. Внимавайте да не се сведе до обвинение в безбожие и отнемането на свободата в избора на религия, и забраната на избора на бог, при което ми се забранява да почитам когото искам и ми се налага да почитам когото не искам. Никой, дори и обикновеният човек, не иска да бъде почитан насила.

7. И на египтяните бе предоставено правото да се отдават на едно толкова нелепо суеверие - да обожествя- ват птици и зверове и да осъждат на смърт всеки,който убие такъв бог.

8. Всяка провинция и дори всеки град си има свой бог. Сирия има своя Атаргатис, Арабия - Дусарес, Норик - Белен, Африка - Целестис, Мавритания - своите царчета. Изброих, струва ми се, римските провинции, но боговете им не са римски, защото в Рим те се почитат не повече от онези, който се считат за богове из цяла Италия благодарение на освещаването им в муниципията: например Делвентин в Казин, Висидиан в Нарния, Анхария в Аскул, Норция във Волсини, Валенция в Ориколан, Хостия в Сутрий, Юнона във Фалиск, която получи прозвището Курия в знак на почит към баща и.

9. И само ние сме лишени от правото на собствена религия. Обиждаме римляните и не ни считат за римляни, защото не почитаме никой римски бог.

10. За щастие този, комуто волю-неволю принадлежим всички ние, е Бог на всички. А сред вас е позволено да се почита всичко друго, освен истинския Бог, сякаш този, комуто принадлежим всички ние, не е Бог повече от всички останали.

XXV 

2. И все пак понеже именно тук се намесва достолепието на името "римлянин", аз не ще избегна сблъсъка, предизвикан от претенциите на всички, които твърдят, че като награда за ревностното им богопочитание римляните са издигнати и поставени на такава висота, че да завладеят света, и че боговете съществуват, щом като тези, които им служат по-добре, преуспяват повече от останалите.

3. Е, няма що, боговете дават тази привилегия като награда на римското име! Именно Стеркул и Мутун и Ларентина възвеличиха империята! Но не бих казал, че боговете другоземци предпочетоха чуждия народ пред своя и предадоха на отвъдморските племена бащината си земя, в която се родиха, израснаха, прочуха и в която бяха погребани.

4. Ако Кибела обикна горещо Рим поради спомена за Троянския му корен и за своите сънародници, които тя защити срещу ахейското оръжие, и ако реши да премине на страната на техните отмъстители, които знаеше, че ще покорят Гърция, завоевателката на Фригия, това бе лично нейно хрумване.

5. Но и в наши дни тя ни предостави славно доказателство за своето величие, утвърдено в Рим. След внезапната смърт на Марк Аврелий при Сирмий на шестнадесетия ден  преди априлските календи (17.111.180 г.) онзи твърде почитан жрец на Кибела отправи към богинята на деветия ден преди същите календи (24.111.) обичайните молитви за здравето на покойния вече Марк, като възля нечиста кръв и си прерязва вените.

6. О, лениви вестители, о, сънливи послания! По ваша вина Кибела не можа предварително да узнае за смъртта на императора, та сега християните се подиграват на една толкова славна богиня!

7. И Юпитер не позволи лесно римските фасци да се стоварят върху неговия Крит. Не бе забравил онази пещера на планината Ида, медните цимбали на кори- бантите и пресладкото благоухание на тамошната си кърмачка. Нямаше ли да предпочете прословутия си гроб пред целия Капитолий, след като трябваше да въздигне над света по-скоро тази земя, която покри праха му?

8. Нима Юнона щеше да поиска потомците на Еней да сринат възлюбения и Картаген, дори "предпочитай пред Самое"? Доколкото зная "... Колесника си в него държеше, в него държеше доспеха. Тя беше отдавна мечтала, ако съдбата даде, да владее той над племената." Горката съпруга и сестра на Юпитер, не може да надвие съдбата! Но явно "пред съдбата отстъпва сам Юпитер".

9. И все пак римляните не оказаха на съдбата, която им дари Картаген въпреки твърдото решение и желание на Юнона, толкова почести, колкото на най-покварената кучка Ларентина!

10. Знае се, че повечето ви богове са били царе. В такъв случай, ако са имали правото да завещават властта, след като сами са царували, от кого бяха получили тази милост? Кого почитаха Сатурн и Юпитер? Някой си Стеркул? Но според мен той се появи заедно с молитвените си формули в Рим много по-късно.

11. Дори и някои от боговете ви да не бяха царе, те все пак бяха управлявани от царе, които още не ги почитаха, защото не ги смятаха за богове. Следовател- но някои други са имали правомощието да раздават царската власт, защото царе е имало много преди да се появят тези богове.

12. Е, добре, с укрепването на държавата се е развивала и религията. Но колко глупаво е величието на римското име да се отдава на религиозни заслуги, след като религията се развива чак след установяване- то на държавата (или по-скоро на царството). Макар че Нума Помпилий постави началото на ревностната грижа за суеверията, все пак почитането на боговете със статуи и храмове още не бе утвърдено сред римляните.

13. Култът бе прост, а обредите - скромни. Нямаше разни капитолии, влезли в надпревара с небето, а само временни олтари от чим и глинени съдове, и лек дим, но никъде не се виждаше самото божество. Тогава дарбите на гърци и етруски да ваят статуи не бяха залели Рим. И така, римляните не станаха набожни, преди да станат велики и следователно станаха велики не защото бяха набожни.

14. Напротив, как можеха благодарение на набожност да станат велики тези, чието величие произлезе от безбожието им! Ако не се лъжа, цялото им царство или, ако предпочитате, империя се създаде чрез войни и се разрасна чрез победи. На свой ред войните и победите се прочуват вследствие на превземането и унищожаването на градове. А това не става без онеправдаване на боговете. Еднакво се сриват и градски стени, и храмове, еднакво се посичат и граждани, и жреци, няма разлика между разграбването на светски и свещени имоти.

15. Светотатствата на римляните са толкова, колко- то са трофеите им. Триумфите им над боговете са толкова, колкото са и над племената. Незаконните им плячки са толкова, колкото изображения на племенни богове могат да се изброят днес.

16. Тези богове понасят почитта на своите врагове и отреждат "безконечна власт" на онези, на които трябваше да се отплатят по-скоро за неправдите, от- колкото за угодничеството им. Но понеже са безчувствени, те биват обиждани толкова безнаказано, колкото и напразно биват почитани.

17. Невероятно е, сигурен съм в това, благодарение на заслуги пред религията да са се издигнали хора, които, както вече изтъкнахме, я възвеличаваха, като я унижаваха, и я унижаваха, като я възвеличаваха. Дори народите да бяха напуснали своите царства, които се сляха в целокупната римска империя, тези царства пак нямаше да останат без религия.

XXVI 

2. Защо се заблуждавате? Рим се появи сред горите преди своите богове. Той започна да царува, преди да издигне кръглата грамада на Капитолия. И вавилонците бяха царували преди понтифексите, и мидите - прели петнадесетте маги, и египтяните - преди салиите, и асирийците - преди луперците, и амазонките - преди весталките.

3. И накрая, ако римските богове се разпореждаха с царствата, Юдея, която презираше всички тези богове, нямаше никога да царува. Вие, римляните, можеше да почитате боговете си с жертви и храмовете си с дарове, и народа си със съюзни договори, но никога нямаше да господствате над Юдея, ако тя не бе прегрешила

накрая пред Христос. 

XXVII 

1. Това е достатъчно, за да отхвърли отправяното ни обвинение в обида на религията и боговете ви. За да не ви се струва, че ги обиждаме, изтъкнахме, че те просто не съществуват. Затова, когато ни принуждава- те да жертвопринасяме, ние отказваме, доверявайки се на собствената си съвест, благодарение на която знаем отлично на кого са посветени тези почести, отправяни към изложените на показ изображения или към обожествените простосмъртни хора.

3. Та вие ни съветвате да ви лъжем! Но ние знаем откъде идват тези внушения, кой замисля всичко това и как ту чрез лукави съвети, ту чрез свирепи изтезания се стреми да сломи нашата твърдост.

4. Това, разбира се, ц онзи дух, демон и ангел по природа, наш враг поради падението си и изпълнен със завист към нас поради дарената ни Божия благодат. Той воюва срещу нас, прикрит зад вашите мисли, които неусетно настройва и подстрекава към изопачените съждения и свирепата несправедливост - за тях вече говорихме в началото.

5. Макар че цялата сила на демоните и на подобните им духове ни е подчинена, все пак като покорни роби те примесват понякога страха си с непокорство и горят от желание да причинят зло на тези, от които иначе се боят - та нали страхът поражда омраза.

6. Въпреки че поради предварително произнесената над тях присъда положението им е безнадеждно, те търсят междувременно утеха в насладата от собствената си злоба, докато настъпи денят на наказанието им. И все пак, когато се осъзнаят, те се подчиняват, примиряват се с положението си и се съобразяват с него, като отблизо умоляват за пощада тези, които отдалече нападат.

7. Подобно на онези, които се съпротивляват и бунтуват в каторгите, затворите, рудниците и другите места за робски наказания, те се хвърлят да воюват срещу нас, под чиято власт се намират, макар и да са сигурни, че вече са погубени и че поради беснуването си още по-без- възвратно загиват. Ние им оказваме съпротива като равни на тях, отблъскваме ги, като браним твърдо топа, което те нападат, и триумфираме над тях най-вече в мига, когато ни осъждат заради несломимата ни вяра.

XXVIII 

1. Естествено щеше да изглежда несправедливо да принуждавате свободни хора да жертвопринасят пряко волята си - та нали култовите действия трябва да се извършват доброволно! Щеше да се счита за нелепо, ако човек принуждава някого да оказва почит към боговете, които и без друго сам трябваше да умилостиви в своя полза. Нямаше ли тогава този човек правото в името на личната си свобода да каже: "Аз не искам Юпитер да е благосклонен към мен. Ти защо ми се месиш? Нека гневният Янус ми обърне което си иска лице. Ти какво общо имаш с мен?"

3. И сто, стигнахме до втория пункт на обвинение- то - обида на величието, по-августейшо от това на боговете, защото вие служите на цезаря с по-голям трепет и с по-горещо страхопочитание, отколкото на Олимпийския Юпитер. И с пълно право, стига да знаете защо. Та кой от живите не е по-силен от всеки мъртвец?

4. Но вие го правите не толкова от подобни съображения, колкото от уважение към силния на деня. Но тъкмо поради това можете да бъдете обвинени в безбожие спрямо боговете си, защото се боите повече от простосмъртния си господар. В крайна сметка вие ще нарушите клетвата си по-скоро в името на всички богове, отколкото в гения на императора.
XXIX 

1. Нека първо да изясним дали тези, на които се принасят жертви, могат да осигурят благополучието на императорите или на когото и да било. Можете да ни обвините в обида на императорското величие, ако приемем, че ангелите или демоните, тези най-зли по своето естество духове, вършат нещо добро; ако спасяват, при все че са погубени, ако оправдават, при все че са осъдени, ако най-сетне се грижат за живите, при все че са мъртви. Дълбоко в себе си вие знаете как стой този въпрос.

2. Та те първо щяха да бранят своите собствени статуи, изображения и храмове, които според мен дължат спасението си на охраняващите ги император- ски войници. Но аз мисля, че и самите материали за изработката им идват от рудниците на цезаря, а и всички храмове се издигат по волята на цезаря.

3. Накрая, много богове предизвикаха гнева на цезаря. Ако пък той е бил благосклонен към тях, като им е поднасял нещо - било дарове, било привилегии, това също говори в полза на моята теза. Как тогава тези, които са под властта на цезаря, владеещ сам всички хора, ще се разпореждат с благополучието му? Нима могат да му осигурят благополучие, каквото по-скоро самите те получават от него?

4. Затова извършваме престъпление според вас спрямо величието на императорите, защото не ги поставяме по-долу от нещата, които им принадлежат, и не си играем на богослужение в чест на благополучието им, тъй като не мислим, че то е в ръцете на оловните ви идоли.

5. Няма що, вие сте богобоязливите, вие, които търсите благополучието на императорите там, където го няма, и го измолвате от тези, които не могат да им го дадат, а пренебрегвате онзи, в чиято власт е то, на всичкото отгоре воювате срещу тези, които знаят къде да го търсят и могат дори да го измолят, след като знаят къде да го търсят.

XXX 

1. За благополучието на императорите ние молим вечния Бог, истинския Бог, живия Бог. Самите императори предпочитат по-скоро той, отколкото останали- те богове, да е благосклонен към тях. Те отлично знаят кой им е дал властта. А понеже са хора, знаят кой им е дал и душата. Чувстват, че той е единственият Бог, под чиято власт се намират, на когото единствено отстъпват първенството, след когото стоят на първо място пред и над всички богове. И как да не го знаят, след като стоят над всички хора, които от своя страна приживе стоят над всички мъртви.

3. Велик е затова, защото е по-нищожен от небето. Той принадлежи на този, комуто принадлежат и небето, и цялото творение. Направен е император оттам, откъдето е направен човек, преди да стане император. Оттам му е изпратено могъществото, откъдето му е изпратен и духът.

4. Натам, нагоре вдигаме взор ние, християните, с прострени ръце, защото сме невинни, с открита глава, защото няма от какво да се червим, без човек, които да ни подсказва, защото се молим от сърце, ние измолваме винаги за всички императори дълъг живот, спокойно управление, сигурен дом, силна армия, верен сенат, лоялен народ, мирен свят и всичко, което може да си пожелаят един народ и един цезар.

5. За тези неща не мога да моля другиго, освен онзи, който знам, че ще ме разбере, защото само той може да ми ги предостави и защото аз съм този, които трябва да ги измоли, аз, неговият раб, който единствен го почита, които отива на смърт в името на учението му, които му поднася най-голямата и най-обилна жертва, поискана от самия него - молитвата, отправена от една целомъдрена плът, от една непорочна душа, от един свят дух.

6. Аз не му поднасям зърна тамян за по един ас, смола от арабско дърво, нито две глътки чисто вино, нито кръв от болен вол, жадуващ за смъртта си, нито пък, след всички тези нечистотии, една опетнена съ- вест. Чудя се защо, когато най-порочните жреци сред вас оглеждат жертвите, се обследва гръдта на жертва- та, а не на самите жертвопринасящи.