Апология на християнството

6. Пророните, по произход юдеи, бяха говорили винаги на самите юдеи - народа, Осиповен от Бога по силата на благодатта, дарена на бащите им. По-рано се наричаха евреи, а сега - юдеи. Затова и писмената, и езикът им се наричат еврейски.

7. Юдеите снабдиха Птолемей и с превод на тези книги. За целта му бяха предоставени седемдесет и двама тълкуватели, които Менедем, също философ и защитник на Провидението, почиташе поради сходството между техните и неговите възгледи. Всичко това ви потвърди и Аристей.

8. И тъй тези текстове, преведени на гръцки, са на разположение днес заедно с еврейските оригинали в библиотеката на Птолемей при храма на Серапис.

9. Но и юдеите ги четат публично. Това е свобода, за която плащат данък. Народът повсеместно влиза да ги слуша всяка събота. Които ги чуе, ще открие Бога. Които положи усилия да ги разбере, ще трябва и да повярва.
XIX 

1. Дълбоката древност на тези писмени свидетелства потвърждава първостепенното им значение. И сред вас това, да докажеш достоверността на нещо чрез неговата древност, е на почит също толкова, колкото и религията.

1*. Дълбоката древност придава тежест на Светото Писание. Първият пророк Моисей разказа за сътворението на света, за умножаването на човешкия род, за грандиозния потоп - отмъстител за неправдите на онзи век. Той започна от далечното минало и, воден от пророческия си дух, стигна чак до своето време. После с делата си зададе предобразите на бъдещите събития. Благодарение на него последователността на вековете, разпределени от самото начало, оформи хронологията на света. Оказва се, че Моисей е живял около четири- стотин години, преди онзи ваш прадревен Данай да се пресели в Аргос.

2*. Той предшества Троянската война с близо хиляда години, а следователно предшества и Сатурн, защото от историята на Тал, които разказва, че царят на асирийците Бел и царят на титаните Сатурн се сражавали с Юпитер, става ясно, че Бел е живял триста двадесет и две години преди гибелта на Троя. Именно посредством Мойсей Бог изпратил на юдеите прословутия 'закон, който принадлежи лично на тях.

З*. Освен това много неща разказват и другите пророци, които са по-древни от вашите писмени паметници. Последният пророк или*малко предшеству- ваше, или бе съвременник на мъдреците и законодателите ви.

4*. Захария живя по времето на царете Кир и Дарий, когато Талес, първият естествоизпитател, не успя да отговори нищо определено на Крез, който, объркан от словата на пророците, го запита за божественото. Солон точно като пророците предсказа на същия цар, че скоро ще види края на дългия си земен път.

5*. И така, може да се забележи, че както правосъдието, така и науките ви водят началото си от Божия закон и от Божието учение. Това, което е съществувало по-напред, то задължително е семето. Затова имате неща, общи или сходни с нашите.

6*. От понятието "мъдрост" ( sofia ) любовта към нея е наречена "философия". От понятието "пророчество" ( profhteia ) стремлението към тази дарба се схваща като "поетическо откровение" ( poetica vaticinatio ). Колчем прославените вече ваши хора откриеха нещо наше, те веднага го изопачаваха, за да си го присвоят. Стигна се дори дотам, плодовете да се израждат още от семето си.

7*. Можех досега да докажа по много други начини стародавността на Божието Писание,-ако то не успя- ваше да потвърди истинността си, като черпеше сили по-скоро от собствената си правдивост, отколкото от хрониките на времето. Каква по-здрава опора за неговите свидетелства от всекидневното им сбъдване в събитията по целия свят - пред погледа ни са последователната смяна на царствата, упадъкът на градовете, гибелта на народите; характерът на времената съответства на всичко така, както е било предсказано преди хиляди години.

8*. Това окрилява нашата надежда, която вие осмивате, и укрепва нашата увереност, която наричате предразсъдък. Анализът на миналото изгражда увереност в бъдещето: едни и същи слова предрекоха и дуете, едни и същи писмена ги запечатаха черно на бяло. .

9*. За езичниците времето е едно, а за нас се раздвоява. Така всичко, което ще се случи занапред, е вече потвърдено за нас, защото бе предречено чрез онова, което тогава още предстоеше, а сега е вече потвърдено.

10*. И вие си имате, знам го със сигурност, една Сибила, макар че това име на истинската пророчица на истинския Бог бе присвоено, за да се разпростре и върху останалите, които само привидно пророкуват. Вашите Сибили с измама са си присвоили името от истината, както са постъпили и вашите богове.

2. И тъй, всички субстанции и вещества, началата, епохите, първоосновата на което и да било ваше стародавно писание, дори повечето народи и градове със знаменита история и древни легенди, най-сетне самите образи в писмените ви паметници, свидетели и пази- тели на фактите, и (понеже смятам, че казаното дотук е недостатъчно) самите ви богове, храмове, оракули и светилища - всичко това отстъпва по древност пред ковчежето с книгата на един единствен пророк, в което несъмнено е положено съкровището, на цялата юдейска религия, а следователно и на нашата.

3. Ако сте чували някога нещо за Мойсей, той е съвременник на аргивеца Инах. Той предшестваше Данай, най-древния ви цар, с около четиристотин години (по-точно с триста деветдесет и три), поражението на Приам - с около хиляда, а Омир - с над петстотин. Мога да го заявя, защото имам автори, на които да се позова.

4. А и последните сред останалите пророци, макар и живели след Мойсей, не се ли считат за по-древни от първите ви мъдреци, законодатели и историци?

5. Всичко това би могло да се потвърди с хронологически изчисления. Не че ни е толкова трудно да ги представим, но е много дълго, подчертавам, не непо- силно, да ги пресметнем. Трябва да се приведат много документи и усилено да .се смята с пръсти, трябва да се разтворят архивите и на най-древните народи: на египтяните, на халдеите, на финикийците.

6. Трябва да се призоват за съветници египтянинът Манетон и халдеецът Берос, които ни предоставиха тези сведения, още и финикиецът Хиером, цар на Тир, а също така и техните следовници: Птолемей от Мендесий, Менандър От Ефес, Деметрий от Фалерон, цар Юба, Апион, Тал, евреинът, Иосиф, родният историк на еврейската древност, които или отхвърля, или приема изредените дотук.

7. Трябва да се прибавят и гръцките архивисти и да се изясни кое кога се е случило, за да се установи последователността във времето, та по този начин да се осветли порядъкът на събитията. Трябва да се пребродят историята и писмеността на целия свят. И все пак, като че ли приведохме вече част от доказателствата, като засегнахме накратко пътищата, по които фактите биха могли да се потвърдят.

8. Но за предпочитане е засега да ги отложим, за да не би в бързането да не успеем достатъчно да се задълбочим или в задълбочаването си да се разпрострем твърде надалеч.

XX 

2. Каквото и да се случва, то вече е било предречено. Каквото и да се вижда, то вече е било чуто, а именно, че земните недра поглъщат градове, че моретата зали- ват острови, че вътрешни и външни войни унищожават населението, че царства сриват царства, че гладът и епидемиите, локалните бедствия и зачестилите смъртни случаи опустошават цели страни, че смирените се възвеличават, а великите се смиряват.

3. Че справедливостта се среща все по-рядко, не- правдата расте, а грижата за добрите нрави отслабва, че дори сезоните и елементите на света се отклоняват от службата и задълженията си, че ликът на природата се обърква от злокобни чудеса и знамения. Всичко това бе описано от провидението. Като го преживяваме, ние всъщност четем Писанието. Като го разпознаваме, то се потвърждава. Истинността на едно пророчество според мен е солидно доказателство за неговата божественост.

4. Следователно оттук произтича и непоколебимата ни вяра в бъдещето, вече потвърдено, разбира се, защото бе предвъзвестено с предсказанията, които ежедневно се потвърждават. Едни и същи гласове ги възвестяват, едни и същи писмена ги запечатват, един и същи дух ги внушава.

5. За пророка, който предсказва бъдното, времето е едно. А за хората то неизбежно се раздвоява, дока-то отминава. Те противопоставят настоящето на бъдеще- то, а миналото - на настоящето. Каква грешка е тогава, питам ви аз, да вярваме и в бъдещето, след като вече сме свикнали да вярваме в настоящето и миналото?

XXI 

2. Въпреки младостта си ние не сме съгласни с юдеите нито относно въздържанието от определени храни, нито относно празничните дни, нито относно самото образование, нито относно общността на име- то. А ако се обричаме на един и същи Бог, трябваше да сме единодушни по всички тези въпроси.

3. И тълпата счита Христос за обикновен човек, като такъв го осъдиха и юдеите. Затова е много лесно да ни считат за почитатели на някакъв простосмъртен. Но ние не се срамуваме от Христа, защото с радост приемаме да ни причисляват към неговото име и да ни осъждат заради неговото име. Колкото до схващането ни за Бога, ние не се различаваме от юдеите. И така, трябва да дам кратки пояснения за Христос като за Бог. 

4. Пред лицето на Бога юдеите имаха предимство във всяко отношение поради забележителната праведност и вяра на техните праотци. Затова разцъфна и величието на народа им, и могъществото на царството им, и огромното щастие да чуват Божието Слово, което ги напътстваше как да постигнат Божието благоволение и ги предпазваше да не го оскърбят.

5. Обаче, като се възгордяха, осланяйки се на бащите си, те се отклониха от Божия закон по нечестив начин и се провиниха във всяко едно отношение. Макар и те самите да не признават това, доказва го днешното им положение. Разпръснати, скиталци, лишени от родното слънце и небе, те бродят по света без предводител - човек или Бог, без правото, като пришълци макар, да поздравят поне за миг родната земя.

6. Светите гласове, когато ги предупреждаваха за това, винаги им повтаряха, че в последните времена Бог ще причести най-верните си служители от всички народи, племена и земи и ще възлее върху тях по-обилна благодат поради способността им да възприемат пълнотата на неговото учение.

7. Дойде Този, за Когото бе предвъзвестено, че ще дойде, за да обнови и осветли учението — Христос, Синът Божи. Съдникът и учителят на тази благодат и на това учение, просветителят и водачът на човешкия род бе благовестен като Син Божи. И той наистина бе роден така, че да не се свени от името си "Син" и от бащиното си потекло.

8. Не бе принуден да търпи за свой баща някой бог, който, за да извърши кръвосмешение със сестра си и за да опозори дъщеря си или чужда съпруга, бе станал люспест, рогат или пернат или пък се бе превърнал в злато като любовника на Даная. Тези ваши човешки пороци са присъщи на Юпитер.

9. Впрочем Божият Син няма и майка, обладана по безчестен начин. Майката, която знаем, дори не беше се омъжила. Но аз изложих по-горе неговата същност и така ще се изясни и тайнството на неговото рождение.

10. Вече казахме, че Бог сътвори целостта на света чрез словото, разума и могъществото си. И сред вашите мъдреци е известно, че Логосът, т.е. Словото и Разумът, е ваятелят на вселената. Зенон го определи като създател, който е оформил всичко в строг порядък. Той го нарича и съдба, и бог, и дух на Юпитер, и необходимост за всички неща. Клеант обедини всичко това в духа, за когото говори, че пронизва цялата Вселена. 

11. И ние също считаме словото, разума и могъществото, чрез които заявихме, че Бог е сътворил всичко, за една особена същност, наречена дух. Когато Духът повелява, той съдържа в себе си словото, когато се разпорежда, към него се прибавя разумът, а когато твори, налице е могъществото. Ние твърдим, че Бог е произнесъл този Дух и че той е роден посредством това произнасяне. Следователно той се нарича и Божи Син, и Бог поради еднаквата същност - нали и Бог е дух.

12. Когато лъчът се отделя от слънцето, той е част от цялото. Но слънцето ще присъства в лъча, защото той му принадлежи, и същността не се отлъчва, а се излъчва, както светлината се запалва от светлина. Материята-майка остава непокътната и ненакърнена, макар че разпределя свойствата си по много разклонения.

13. И тъй това, което произлиза от Бога, е и Бог, и Син на Бога, и двете заедно. Духът, произлизащ от духа, и Богът, произлизащ от Бога, е различен от тях по размер, второстепенен по звание, но не и по положение. Той не се отлъчи, а се излъчи от първоизточника си. 

14. Този лъч на Бога, слязъл, както винаги в миналото се казваше, в една девица и, въплътил се в утробата и, се ражда като човек, съчетан с Бога. Плътта, създадена от Духа, се храни, расте, говори, учи, действа — тя е Христос. Приемете за момент тази "легенда" (тя прилича много на вашите), докато ви покажем как се доказва съществуването на Христос и кои разпространиха сред вас подобни легенди, за да унищожат истината.

15. И евреите знаеха (та нали пророците бяха говорили точно на тях), че Христос ще дойде. Те и сега чакат пришествието му, но най-голямото ни противоречие с тях се дължи на отказа им да повярват, че той вече е дошъл. Бяха предвъзвестени две негови пришествия - първото (то вече настана), когато Той се яви в принизения вид на обикновен човек, и второто, когато при свършека на света Той ще дойде в цялото величие и сила на Отца Си и ще разкрие Своето Божество. Понеже не разбраха първото пришествие, юдеите мислеха, че второто, което според тях бе по-явно предре- чено, е единственото.

16. Неспособността им да разберат предишното пришествие се дължи на греховете им. Те щяха да повярват, ако го бяха разбрали, и щяха да намерят спасение, ако бяха повярвали. Те сами четат в Писанието, че са били лишени от мъдростта и от способността да разбират, и от плода на зрението и слуха.

17. Щом като смятат Христос за обикновен човек поради принизяването му, те трябваше да го считат за маг заради мощта му, когато прогонваше от хората злите духове с едно само слово, когато правеше слепите да прогледнат, когато лекуваше прокажените, когато раздвижваше парализираните, когато възкресяваше мъртвите пак единствено чрез словото си, когато укротяваше природните стихии, като смиряваше бури- те и ходеше по вълните, и чрез всичко това доказваше, че е Син Божи, предречен отдавна от Бога и роден за спасението на всички, че е онова изначално първородно Божие Слово, съпътствано от могъществото и разума, подкрепено от духа.

18. Учителите и първенците на юдеите се бяха ожесточили срещу учението му, което ги опровергаваше, най-вече поради стичащото се към него огромно множество хора. Най-накрая те го доведоха пред Пилат Понтийски, тогавашния прокурор на Сирия, и с настойчивите си искания издействаха от него да им го предаде, за да го разпънат на кръст. Христос сам бе предрекъл, че ще постъпят така, но това щеше да е недостатъчно, ако и пророците преди него не го бяха предрекли. 

19. И дори когато бе разпънат, даде много знамения, свойствени на славната му смърт. Заедно с последните си думи той доброволно изпусна и сетния си дъх, като превари задължението на мъчителя. В същия миг денят помръкна, макар че слънцето бе в зенита си. Тези, които не знаеха, че Христос бе предрекъл и това, го сметнаха за слънчево затъмнение. Тъй като не схваща- . ха причината, те я отричаха. И все пак вие можете да откриете в архивите си това световно събитие.

20. Тогава юдеите го свалиха от кръста и го положиха в гроб, дори го обградиха с големи грижи - с военна стража, за да не би учениците му тайно да откраднат трупа и да ги измамят, както самите те подозирали, защото Христос бе предрекъл, че на третия ден ще възкръсне от мъртвите.

21. Но на третия ден земята внезапно се разтърси, скалата, покриваща гроба, се претърколи, стражата в ужас се разбяга, а учениците изобщо не се появиха. По-късно в гроба не откриха нищо, освен сваления погребален саван.

22. Но въпреки това юдейските първенци, в чийто интерес бе да разгласят, че това е престъпление, и да отклонят народа от вярата, за да го превърнат в свой данъкоплатец и слуга, разпространиха слуха, че тялото на Христос е откраднато от учениците му. Самият Христос не се появи пред тълпата, за да не се отърсят нечестивите от заблудата си и за да може вярата, за която бе отредена твърде висока награда, да струва усилия на човека.

23. Заедно с няколко свои ученици той прекара четиридесет дни в Галилея в провинция Юдея, като ги учеше на това, на което те трябваше да учат другите. После им повери мисията да проповядват по света. Той бе възнесен на небето от обгърналия го облак много по-достоверно, отколкото ромуловците, за кои- то разни прокловци сред вас твърдят същото.

24. Пилат, сам вече християнин дълбоко в себе си, извести на тогавашния Цезар Тиберий всички тези факти за Христос. И цезарите щяха да вярват в Христос, ако не бяха така тясно обвързани с този век и ако можеха да бъдат и императори, и християни.

25. А учениците, пръснати по света, се подчиниха на повелята на своя учител - Бога. Претърпели много беди от преследващите ги юдеи, поради увереността си в истината те с радост накрая засяха християнската кръв в Рим по време на свирепите гонения на Нерон.

26. Ще ви покажем, че онези, които вие почитате, са надеждни свидетели за Христос. А ако прибавим към тях и тези, заради които именно не вярвате на християните, това ще бъде силен довод, за да им повярвате.

27. Междувременно ето и произхода на нашата религия. Излагаме ви състоятелността на учението и на името ни заедно с техния създател. Никой вече да не ни безчести, никой да не си въобразява нещо друго, защото никому не е позволено да лъже за своята религия. Като твърди, че почита нещо различно от това, което почита, той отрича това, което почита, отдава почитта си на друго и посредством това отдаване вече не почита онова, което е отрекъл.

28. Заявяваме, при това открито заявяваме, разкъсвани и окървавени от вашите изтезания, оповестяваме: "Почитаме Бога чрез Христос". Смятайте го за човек, ако щете, но именно чрез него Бог пожела да бъде опознавай и почитан.

29. За да отговоря на юдеите, ще кажа, че и те се учеха да почитат Бога чрез Моисей. За да отвърна на гърците, ще заявя, че Орфей в Пирея, Музей в Атина, Меламп в Аргос, Трифоний в Беотия обвързаха хората чрез инициации. А за да се обърна към вас, властелини на народите, ще напомня, че и Нума Помпилий, който обремени римляните с извънредно тежки суеверия, бе също човек.

30. Да допуснем, че Христос е създал божественост- та не за да смекчи и очовечи чрез нея грубите и диви все още хора, поразени от едно толкова голямо множество богове, на които трябваше да служат, както постъпи Нума, а за да принуди вече изтънчените и изкусени от изисканата си образованост хора да прогледнат за истината.

31. Издирвате дали е истинска божествеността на Христос, дали е такава, че ако бъде опозната, да се разграничи от лъжливата, особено след като се разкрие онзи смисъл, който, прикрит под имената и образите на мъртвите, убеждава в своята божественост чрез знамения и чудеса, и предсказания.

XXII 

2. Демоните са познати на всички поети и дори непросветената маса ги призовава често в проклятията си. В същите кощунствени слова простолюдието пора- ди присъщата си душевна нагласа произнася и името на Сатаната, предводителя на това зло племе. Колкото до ангелите, дори самият Платон не отрече съществу- ването им. Има и маги, които да свидетелстват и за двата вида същества.

3. Но как от някои ангели, паднали по собствена воля, е произлязло племето на демоните, осъдено от Бога заедно с подстрекателите и предводителя си, когото вече споменахме - това се научава по ред в Свещеното Писание.

4. Засега е достатъчно да разкажем за дейността им. А нейната цел е гибелта на човека. Злобата на тези духове още отначало бе предопределена, за да погуби човека. Те причиняват на плътта болести и други тежки страдания, а на душата - внезапни и изключителни по силата си терзания.

5. Те разполагат с удивителна ловкост и изкусност, за да се прокраднат във всяка от двете субстанции на човека. Духовните сили имат големи възможности да се проявяват невидими и неосезаеми не толкова в дейността си, колкото в последиците от нея. Така например не знам каква отрова, скрита в полъха, унищожава дървесните и земните плодове още в цвета им, умъртвява ги в зародиша им, уврежда ги в зрелост- та им и въздухът, заразен по необясним начин, разнася гибелните си дихания.

6. Със същото неусетно докосване диханието на демоните и падналите ангели уврежда съзнанието чрез беснуване и позорни безумства или чрез свирели страсти и всевъзможни заблуди. Най-могъщата от тях е тази, чрез която демоните препоръчват вашите богове на пленени и измамени умове, за да се погрижат, и за себе си да осигурят обичайната храна от дим и кръв, поднасяна на статуите и изображенията.

7. И каква по-подходяща храна за демоните от това, да отклонят човека от мисълта за истинския Бог чрез измамите на лъжливата божественост? Ще ви обясня какви лъжи кроят и как ги кроят.

8. Всеки дух е крилат - и ангелът, и демонът. Следователно духовете са едновременно навсякъде. Целият свят за тях е едно място. Колкото лесно узнават, толкова лесно и разгласяват къде какво става. Бързината им се приема за божественост, защото не се познава същността им. Понякога те искат да изглеждат създатели на това, което само оповестяват. И наистина някога са създатели на злото, но никога на доброто. 

9. Колкото до Божиите заповеди, те и едно време ги знаеха от пророците, които говореха пред сбрания народ, и сега ги вземат от четенията на Свещеното Писание, които отекват нависоко. Като черпят оттам сведения за бъдещето, те се опълчват срещу Бога, докато в същото време имат пророческия дар от Бога.

10. И крезовците, и пиропците знаят как двусмислиците в предсказанията умело могат да се нагодят към събитията. Аполон Питийски извести, че Крез готви костенурка с агнешко по начина, които описах по-горе - той бе едновременно и в Делфи, и в Лидия. Демоните населяват въздуха в съседство с небесните светила и в близост до облаците. Затова узнават за атмосферните явления, които предстоят, така че предричат и поройните дъждове, след като вече са ги усетили.

11. Те изглеждат и благодетели, като лекуват болестите. Първо разболяват хората, после им предписват неизвестни или противопоказни лекарства, за да предизвикат удивлението им, а накрая просто спират да вредят и хората вярват, че са ги излекували.

12. Какво да кажа тогава за останалите сили и способности на тези лъжовни духове, които правят предсказания и вършат чудеса: и сенките на Кастор и Полидевк, и водата, донесена в сито, и корабът, извлечен на сушата с пояс, и брадата, оцветена в червено само с едно докосване, имат една цел - да се вярва в камъните сякаш са богове и да не се търси истинският Бог.

XXIII 

1. Ако магите предизвикват появата на призраци и безпокоят душите на покойните, ако убиват момчета, за да изричат прорицания, ако разиграват многобройни чудеса чрез измами и шарлатанства, ако изпращат и съновидения с помощта на демоните и насърчаващите ги ангели, с чието посредничество се случваше дори кози и маси да пророкуват, тогава колко ли повече тази тъмна сила ще се стреми да върши по собствено желание и за собствена изгода това, което прави с цялата си мощ в изгода на някой друг?