Апология на християнството

3. При повече свободно време щяхме да се нуждаем от много цитата, ако искахме да се позабавляваме по проблема, кой в какво животно ще се превърне. Но в подкрепа на тезата, която вече изложихме, много по-достоверно е предположението, че човек ще оживее в човек, независимо какъв, стига да е човек, така че даден тип душа ще се възстанови в същия тип, ако не и в същия лик.

4. Но тъй като повод за това възкресение е опреде- леният от Бога Съд, човек непременно ще се представи същият, какъвто е бил, за да получи от Бога въздаяние за делата си - добри или лоши. Ще се представят и телата за това, защото душата не може сама без солидна материя, т.е. без плът, да понесе каквото и да било. Това, което душите трябва да изтърпят по Божия присъда, не са го заслужили без плътта, в която са извършили всичките си дела.

5. Но как, питаш ти, може да се възстанови една вече разложена материя? Погледни самия себе си, човече, и ще разбереш. Помисли какво си бил, преди да съществуваш. Също нищо, защото щеше да си спомняш, ако си бил нещо. Следователно ти, който си бил нищо, преди да съществуваш, ще станеш пак нищо, когато престанеш да съществуваш. Защо тогава да не можеш отново да възникнеш от нищото по волята на същия Творец, който и първият път пожела да възникнеш от нищото?

6. Какво необичайно ще ти се случи? Ти, който не съществуваше, си създаден и, след като изчезнеш, повторно ще бъдеш създаден. Дай си сметка, ако можеш, как си бил създаден и тогава питай как ще бъдеш създаден. Твърде лесно е все пак да станеш това, което някога си бил, след като не е трудно да станеш и това, което никога не си бил.

7. Вероятна ще се подхвърли на съмнение могъществото на Бога, който създаде огромното тяло на света от нищо, а то е същото, сякаш го е извлякъл от празнотата и нищото на смъртта, който го одухотвори чрез одухотворяващия всичко Дух, който го беляза като доказателство за възкресението на хората.

8. Светлината ежедневно угасва и пак засиява, мракът също отстъпва и настъпва, звездите умират и оживяват, сезоните свършват и започват, плодовете се изчерпват и отново се раждат, семената не дават богат плод, без да изгният и да се разложат: всичко се съхранява, като загива, всичко се обновява, като умира.

9. Ти, човече с толкова велико име, ако си проумял поне от Питийския надпис, че си господар на всичко, което умира и възкръсва, нима си мислиш, че умираш завинаги? Където и да е пръснато тялото ти, ще възкръснеш. Каквато и материя да те унищожи, да те погуби, да те погълне, да те превърне в нищо, ще те върне обратно. Самото нищо принадлежи на Този, Комуто принадлежи всичко.

10. Тогава, питате, винаги ли ще трябва да се умира и да се възкръсва? Ако властелинът на всички неща бе отредил да е така, ти пряко волята си щеше да понесеш закона на съществуването си. Но той отреди да стане така, както бе предрекъл.

11. Разумът, който състави целостта на всемира от разнородни елементи по такъв начин, че единството да спои всички противоположни същности - празно и пълно, одушевено и неодушевено, познаваемо и непознаваемо, светлина и мрак, живот и смърт, същият този разум съчета във вечността два века - първият, в който живеем от сътворяването на света, тече към своя край поради времевата си преходност, а вторият, който очакваме, ще продължи чак до безконечната вечност.

12. Когато настъпи тази граница, този предел между двата века, така че да премине образът на този свят, също така преходен, спуснат като театрална завеса пред установената от Бога вечност, тогава ще възкръсне целият човешки род, за да получи възмездие за всичко, заслужено в този век, добро или зло, и за да се понесе след това сред величествения безкрай на вечността.

13. Вече не ще има смърт, не ще има възкресение, а ще бъдем винаги същите като сега и не ще станем други и впоследствие. Служителите на Бога ще бъдат винаги при Него, обгърнати в субстанцията на вечност- та. Нечестивите и прегрешилите пред Бога ще бъдат наказани с огън, също така вечен, който ще им осигури нетление благодарение на собственото си божествено естество.

14. Философите знаят каква е разликата между тайнствения и обикновения огън. Тези два вида огън са напълно различни - единият служи на хората, другият изпълнява Божията присъда, като ту свлича светкавици от небето, ту изригва от земните недра през планинските върхове, но не унищожава това, което обгаря, а го възстановява в същата степен, в която го погубва,

15. Затова вечно димящите планини си остават цели и поразеният от небето оцелява, така че никакъв огън да не може да го изпепели. Това е свидетелството за вечния огън, това е пример за вечната присъда, която осъществява наказанието. Планините горят и продължават да съществуват: какво да кажем тогава за провинилите се, за Божиите врагове!

XLIX 

2. Да допуснем за момент, че това, което отстоява- ме, е наистина предразсъдък. Добре, но е необходимо. Да кажем, че е нелепо. Добре, но е полезно, ако повярвалите в него се принудят да станат по-добри поради страх от вечното наказание и поради надежда за вечното блаженство. Не е в ничий интерес да се наричат лъжливи и да се считат за нелепи вярванията, които е в интерес на всички да се приемат за истински. Изобщо не е позволено под никакъв претекст да се осъждат неща, които принасят някаква полза. Вие, самите вие страдате от предразсъдъка, който осъжда полезните неща.

3. Впрочем дори да бяха лъжливи и нелепи, тези вярвания все пак не са вредни за никого. Те са подобни на много други, на които не налагате никакви наказания и които са празни и измислени, а остават необви- нени и ненаказани, сякаш са безобидни. Подобни вярвания трябва да се осъдят (ако изобщо това е необходимо) на присмех, не на мечове, на клади, на кръстове и на дивите зверове.

4. От тази жестока несправедливост се опиянява и ликува не само заслепената тълпа, но дори и някои от вас, които се домогват до одобрението на тълпата именно чрез тази несправедливост и се хвалят, сякаш цялата власт, която имате над нас, не зависи от нашата собствена воля!

5. Аз съм християнин само ако искам. Следователно ще ме осъдиш само ако искам да бъда осъден. Но тъй като нямаше да имаш над мен властта, която имаш, ако аз не исках, то властта, която имаш, зависи от моята воля, не от твоята сила.

6. Затова тълпата напразно се радва на нашите гонения. Радостта, която тя счита за своя, е всъщност наша, защото ние предпочитаме да бъдем осъдени, вместо да се отречем от Бога. Напротив, тези, които ни мразят, бе редно да страдат, а не да се радват, защото ние получихме това, което предпочетохме.

L 

1. "Тогава - питате вие - защо се оплаквате, че ви преследваме, щом искате да страдате, вместо да обичате тези, благодарение на които понасяте желаните от вас мъки?" Ние очевидно искаме да ги понасяме, но така, както никой не понася с удоволствие войната поради неизбежните ужаси и рискове.

3. Загиваме. Да, но след като получим желаното. Значи всъщност побеждаваме, когато ни посичат, избавяме се, когато ни убиват. Наричайте ни, щом ви се харесва, "хора на лозата" и "хора на полуколелата", защото изгаряме привързани към полуколела или обвити в лози. Това е облеклото на нашата победа, това е нашата туника, обшита с палми, в такава колесница триумфираме.

4. С право не се нравим на победените, с право ни считат за "отчаяни и обречени". Но това отчаяние и тази обреченост у вас развяват знамето на мъжеството в името на славата и прочутото име.

5. Муций на драго сърце остави десницата си върху олтара: о, какъв велик дух! Емпедокъл цял-целеничък се предаде на пожарищата на Етна: о, какъв могъщ разум! Основателката на Картаген пожертва втория си брак заради кладата: о, слава на непорочността и целомъдрието!

6. Регул понесе с цялото си тяло мъките на кръста, само и само да не размени живота си срещу живота на повече врагове: о, храбър мъж, излязъл победител дори в пленничеството си! Анаксарх, когато го удряли с чукало, сякаш е ечемичена каша, казвал: "Удряй, удряй кожата на Анаксарх, все едно Анаксарх не го удряш"! О, величав философски дух, които се шегува дори в сетния си час!

7. Пропускам тези, които си спечелиха име, като погинаха от собствения си меч или от някаква друга по-лека смърт. Ето че вие увенчавате със слава дори надпреварата в мъченията!

8. Една атинска блудница, след като и последният и мъчител капнал от умора, сама си отхапала езика и го изплюла в лицето на свирепия си тиранин,,за да се лиши от възможността да говори и да признае за съзаклятието дори и да поиска, когато изтезанията я сломят.

9. Зенон от Елея, запитан от Дионисий какво дава на човека философията, отвърнал: "освобождаване от страстите". Но пребит до смърт с бичове по заповед на тиранина, белязал прословутата си мисъл с търпение до сетния си дъх. Знае се, че убийствата на спартанските деца, по-ожесточени в присъствието на близките им, които насърчавали убийците, донасяли на съответния дом поради стоическата му твърдост толкова по-голяма почит, колкото повече кръв се пролеела. 

10. О, ти слава - узаконена просто защото си човешка! В презрението ти към смъртта и към всеки вид жестокост на теб не ти се вменява нито някакъв налудничав предразсъдък, нито някаква отчаяна решимост. В името на отечеството, на родната земя, на империята, на приятелството ти е позволено да понасяш това, което не ти е позволено да понасяш в името на Бога! 

11. На всички тези хора вие изливате статуи, рисувате портрети, изсичате надписи, за да ги увековечите! Чрез тези паметници вие сами, доколкото можете, предоставяте на мъртвите един вид възкресение. А мислите, че който се надява на възкресение от Бога, ако страда в негово име, е безумен!

12. Но хайде, достойни управници, много по-достойни в очите на тълпата, ако и принасяте в жертва християни, хайде, разпъвайте ни, изтезавайте ни, осъждайте ни, изтребвайте ни: вашата несправедливост е доказателство за нашата невинност! Затова Бог търпи ние да понасяме тези страдания. Като обричате една християнка по-често на сводника, отколкото на лъва, вие признавате, че за нас загубата на целомъдрието е по-страшна от всяко наказание и от всяка смърт.

13. Която и да било ваша жестокост, дори най-изтънчената, не постига нищо: тя по-скоро привлича към нашето учение. Колкото ни избивате, повече ставаме: семе е християнската кръв!

14. Мнозина сред вас ви насърчават твърдо да понасяте болката и смъртта, например Цицерон в "Тускулански беседи", Сенека в "За случайностите", Диоген, Пирон, Калинин. Но техните слова не печелят толкова много ученици, колкото християнските дела.

15. Самото "твърдоглавие", което вие нападате, е достатъчен учител. Кой не ще се вдигне, когато го съзре, да издири какво се таи дълбоко в него? Кой не ще се присъедини, когато го издири, и не ще пожелае да страда, когато се присъедини, за да спечели цялата милост на Бога, за да получи от него пълно опрощение с цената на кръвта си?