Апология на християнството

5. Но от толкова принцепси до ден-днешен, сведущи и в човешките, и в божествените неща, посочете поне един, истински воювал срещу християните!

6. Ние, напротив, можем да посочим един свой защитник, ако се разгледа внимателно писмото на Марк Аврелий, този достолепен император, което свидетелства за прословутата жажда на войските в Германия, Тя била утолена от поройния дъжд, измолен от войниците, които по една случайност се оказали християни. Както негласно отклони наказанието от тези хора, така явно с други средства императорът го обезсили, като дори заплаши обвинителите им с още по-сурово наказание.

7. Какви са тогава тези закони, които се прилагат спрямо нас от безчестните, несправедливите, презрените, свирепите, тщеславните, безумните? Траян отчасти отмени тези закони, като забрани да се издирват християните, не ги приложи нито Веспасиан, макар че разгроми юдеите, нито Адриан, макар че изследваше всички любопитни факта, нито Пий, нито Вер.

8. И тъй, злодеите щяха да бъдат осъдени на изтребление по-скоро от най-достойните императори, техни врагове естествено, отколкото от подобните на самите тях.

VI 

2. Къде потънаха всеизвестните закони, възпиращи трупането на богатства и незаконните домогвания до власт, които заповядваха за едно угощение да се изразходват не повече от сто медни аса и да се поднася не повече от една кокошка, при това неохранена; които изправиха пред сената с обвинение в незаконно домогване до властта един патриций, задето имал десет фунта сребро; които моментално сриваха новопостроените театри, задето развращавали нравите; които не позволяваха лекомислено и безнаказано да се присвояват знаците на достойнството и на почтения произход .

3. А сега виждам, че пировете трябва да се наричат вече "стопирове" заради харченето на стотици сестерции и че среброто от рудниците се отлива в блюда - тук нямам предвид притежаваните от сенаторите, а от либертините и от тези, които още превиват гръб под камшика. Виждам, че театрите не достигат и че съвсем не са празни. Безсрамната страст дори зиме не замръзва, а спартанците първи измислиха ненавистния плащ за игрите. Виждам още, че няма вече никаква разлика между облеклото на матроните и на проститутките.

4. Що се отнася до жените, порядките на вашите предци, които покровителстваха скромността и въздържанието, напълно отмряха. Тогава всяка жена носеше злато само на един пръст, белязан като залог от жениха с годежния пръстен. Тогава съпругите до такава степен се въздържаха от виното, че умориха от глад една матрона, задето била разпечатала винарската изба. При управлението на Ромул друга жена само вкусила от виното и била посечена от мъжа си Метений.

5. Затова всяка жена беше длъжна да целува близките си, та да проверяват дъха и.

6. Къде е онова брачно щастие, крепено от нравите, при което за близо шестстотин години след основаването на Рим не бе отбелязан развод в нито един дом? А сега по телата на жените няма част, ненатруфена със злато, няма нито една целувка, недъхаща на вино, а разводът вече е нещо желано, същински плод на брака.

7. Вие, тъй покорните, скъсахте дори с порядките, установени с уважение от вашите бащи спрямо боговете ви. Със сенатско решение консулите прокудиха татко Либер заедно с мистериите му не само от Рим, но и от цяла Италия.

8. Достъпът до Капитолия е забранен на Серапис, Изида, Харпократ с неговия Кинокефал, т.е. те са изхвърлени от курията на боговете. Консулите Пизон и Габиний, които съвсем не бяха християни, ги низвергнаха, като разрушиха дори и олтарите им, понеже смятаха, че по този начин смазват порочните, срамни и безполезни суеверия. А вие, след като ги възстановихте, ги удостоихте с височайше величие.

9. Къде е благоговението, къде е преклонението, което дължите на предците си? Отричате се от тях чрез облеклото си, чрез начина си на живот, чрез уредбата на дома си, чрез чувствата и дори чрез думите си. Непрестанно възхвалявате древността, а с всеки изминат ден възприемате нов начин на живот. По това личи, че докато отстъпвате от добрите порядки на предайте си, вие спазвате и съхранявате това, което не трябва, а това, което трябва, не пазите.

10. Има една традиция на бащите ви, която изглежда пазите с най-голямо усърдие и до днес и в потъпкването на която обвинявате най-вече християните. Имам предвид ревностното почитане на боговете, спрямо което древността прегреши твърде тежко. Въпреки че възстановихте олтарите на Серапис, станал вече рим- ски бог, въпреки че принесохте беснованията си в жертва на Бакх, станал вече италийски бог, аз ще ви изтъкна при сгоден случай, че вие презряхте и нарушихте тази традиция пряко волята на предците си.

11. А сега ще отвърна и на позорната мълва за тайните ни злодеяния, за да си открия пътя за обсъждане и на явните.

VII 

3. Нашето учение, както вече изтъкнахме, съществува от времето на Тиберий. Истината пое своя път, съпровождана от омразата. Веднага щом се появи, тя стана ненавистна. Тя има толкова врагове, колкото са чуждите ней. А това са най-вече юдеите поради омразата си, войниците поради неистовия си бяс, дори домашните ни роби поради своя нрав.

4. Ежедневно ни устройват засади, ежедневно ни предават, залавят ни дори на собствените ни срещи и сбирания.

5. Кой от тях се е натъквал при такъв случай на някое пеленаче, надаващо сетния си вик? Кой запази за съдията, така както ги бе открил, кървавите морди на тези циклопи и сирени? Кой откри у християнските съпруги поне една следа от сквернота? Кой скри тези злодеяния или бе подкупен да мълчи, след като ги откри, а същевременно изправи извършителите им пред съда? Ако винаги се крием, кога излизат наяве деянията ни?

6. Нещо повече - кой може да ги извади на показ? Очевидно, не самите престъпници, защото формулата на всички мистерии налага пълно мълчание. В тайна се пазят Самотракийските и Елевзинските мистерии, а какво остава за тези, чието разгласяване би предизвикало човешкото любопитство поради съдържащия се в тях божествен елемент?

7. Ако християните не се предават сами, то следва, че ги предават външни хора. Но откъде ще са запознати с тайнствата им външни хора, след като дори при посвещаването в благочестие непосветените се държат настрана и се избягват свидетели, освен ако нечестивите не изпитват никакъв страх?

8. Природата на мълвата е добре известна на всички. Ваша е мисълта: "Няма по целия свят по-чевръста злина от мълвата...". Защо мълвата се счита за нещо зло? Защото е крилата, защото разкрива всичко или защото най-често лъже? Дори когато донася нещо вярно, тя не избягва порочната лъжа, тъй като отнема или прибавя нещо към истината и я изопачава.

9. Нещо повече, условието за съществуването и е такова, че тя не може да оцелее, без да лъже, и живее дотогава, докато бъде потвърдена. Ако се потвърди, тя престава да съществува и, сякаш изпълнила ролята си на вестител, предава факта. Оттам нататък остава голият факт, назовава се само фактът.

10. Никой не казва например: "Разправят, че това се случило в Рим" или "Носи се слух, че му се паднала по жребий една провинция", а твърди: "Паднала му се по жребий една провинция" или "Това се случило в Рим". 

11. Мълвата, този синоним на несигурността, няма място там, където има сигурност. Понеже разумният не вярва на нищо несигурно, нима на мълвата вярва някой друг освен безразсъдния? Всеки може да прецени с каква бързина се разпространява тя, с какво упорство се налага и че трябва да е възникнала някога от един единствен първоизточник. 

12. После лъкатуши от уста в уста и от уши в уши - същинските и проводници. По този начин недъгът на малкото семенце заразява и останалите слухове, така че никой не се замисля дали онази първа уста не е посяла лъжата, както често се случва, било поради изобретателна омраза, било поради произволно подозрение, било поради страстта към измамата, която съвсем не е необичайна, а е вродена у някои хора.

13. За щастие времето разбулва всичко, както свидетелстват дори вашите пословици и сентенции, пък и божествената природа поради естествената си нагласа се разпорежда нищо да не остава скрито дълго време, дори това, което мълвата не е разнесла.

14. Тогава напълно естествено мълвата остава единствен свидетел на християнските злодеяния вече толкова време. Нея призовавате в качеството на наш изобличител, нея, която някога подхвърли обвинението срещу нас и след толкова дълго време го затвърди като всеобщо мнение, но и до днес не успя да го докаже.

VIII 

2. Ела, забий меча си в това невръстно дете, което не е сторило никому зло, което не се е провинило в нищо, а е син на всички ни. Или ако това задължение се пада другиму, ти само постой до човешкото същество, което умира, преди да е живяло. Изчакай тази млада душа да си отиде, вземи прясната кръв, накваси с нея хляба си и си хапни с удоволствие.

3. Междувременно, докато още си на трапезата, обърни внимание къде е майка ти, къде е сестра ти и грижливо си отбележи, за да не сгрешиш, когато се спусне кучешкият мрак. Понеже, ако не направиш кръвосмешение, ще трябва после да правиш изкупително очищение. 

4. След като си посветен и причастен в подобни тайнства, получаваш вечен живот. Но искам да ми отговориш дали вечността струва толкова скъпо. Ако не, то не трябва да се вярва на всичко това. Ако пък повярваш, убеден съм, няма да го пожелаеш. А дори и да го пожелаеш, заявявам, че няма да го постигнеш. Защо други да могат, ако вие не можете? А защо да не можете, ако други могат? 

5. Или може би ние сме различни по природа, някакви си кучекрили или сенкокраки чудовища, с друга подредба на зъбите, с други органи за задоволяване на кръвосмесителната страст! Ако вярваш за някого тези неща, ти можеш и сам да ги извършиш. Ти също си човек като всеки християнин. Не трябва да вярваш на нещо, след като сам не си в състояние да го извършиш. А всеки християнин е човек като теб.

6. "Но това престъпление се внушава и втълпява на невежите", твърдят враговете ни. Те не знаят, че нищо подобно не може да се приеме на сериозно относно християните, защото те са длъжни сами да се наблюдават и зорко да следят себе си. 

7. За всички, които искат да се посветят в тайнствения обред, е обичайно според мен да отидат първо при "бащата на мистериите" и той да им опише какво да приготвят. Тогава той казва: "Необходимо ти е невръстно дете, което да не знае що е смърт и да се смей под ножа ти. Трябва ти също така хляб, който да наквасиш в кръвта му, освен това свещници, светилници, кучета и късове месо, с които да ги примамиш, за да преобърнат светилниците. Но преди всичко трябва да дойдеш с майка си и сестра си".

8. Ами ако те не искат или ако просто не съществуват? Колко християни живеят сами, без семейство? Тогава, предполагам, няма да те признаят официално за християнин, щом като не си брат или син.

9. А сега какво, ако всичко това се приготвя за новопосветените? Сигурно впоследствие го узнават, но го понасят и си затварят очите! Нима се боят от наказание, ако разгласят всичко, тези, които заслужа- ват вашата защита и предпочитат да умрат, дори отколкото за живеят под бремето на такава съвест? Добре, нека се боят, но защо продължават да вършат всичко това? По-логично е да не искаш повече да си такъв, какъвто нямаше да бъдеш, ако беше наясно от по-рано.

IX 

2. В Африка невръстни деца се принасяха публично в жертва на Сатурн чак до проконсулата на Тиберий. Той повеси живи жреците като на оброчни кръстове по същите тези дървета, които скриваха престъпленията им в сянката си. Призовавам за свидетели войниците на баща ми, които изпълниха тази заповед на проконсула.

3. Но това кощунствено жертвоприношение тайно се извършва и до днес. Не само християните ви презират, защото нито едно престъпление не се изкоренява веднъж завинаги и нито един бог не променя нрава си.

4. След като Сатурн не пощади собствените си деца, естествено нямаше да пощади и чуждите. Но и техните собствени родители му ги принасяха и откликваха на драго сърце и ги приласкаваха, за да не ги заколят, облени в сълзи. И все пак убийството на близък се различава много от убийството изобщо.

5. Галите посичаха в чест на Меркурий възрастни хора. Оставям легендите за Таврида на театрите. Но дори в онзи богобоязлив град на Енеевите благочестиви потомци се подвизава някой си Юпитер, когото хората обливат с човешка кръв по време на зрелищата си. "Но това - казвате, - е кръвта на укротителите на животни." Да, мисля си, тя е по-долно качество от кръвта на другите хора. Но тогава не е ли много по-достойно вместо нея да се пролее кръвта на един злодей? Тя поне със сигурност се пролива от убиец, а не от звяр. О, Юпитер, християнино, ти единствен син на баща си, равен нему по жестокост!

6. Понеже няма никакво значение дали убийството на едно дете се извършва по повод жертвоприношение или по нечие хрумване, макар че за убийството на близък това е от значение, аз ще се обърна към народа. Колко от тези, стоящи наоколо, хора, алчно зинали за християнска кръв, колко от тези съдии, най-справедливи за вас и най-безпощадни спрямо нас, колко от тях искате да изправя пред съвестта им, задето убиха собствените си деца?

7. Ако има някаква разлика между видовете смърт, то много по-жестоко е да изтръгнете диханието им под водата или да ги обречете на студ, на глад или на кучетата, защото един възрастен би предпочел да умре от меч. 

8. А тъй като на нас действително ни е забранено веднъж завинаги човекоубийството, не ни е позволено дори да изтръгваме зародиш от утробата на майката, откъдето човек черпи кръв, за да се оформи. Възпрепятстването на раждането е предварително убийство - няма значение дали някой изтръгва родена вече душа или я унищожава при раждането. Това, което ще стане човек, е вече човек, както всеки плод вече се съдържа в семето.

9. Колкото до кървавото угощение и до подобните трагични ястия, проучете не е ли разказано някъде (у Херодот, мисля), че у някой народи двамата съюзници сключват договор, като си прерязват вените и вкусват от кръвта си. Не знам как точно са вкусвали кръвта си заговорниците на Каталина. Говори се, че у някой скитски племена близките на убития го изяждат.

10. Но аз отивам твърде далеч. И днес кръвта, поета с длан от пронизаното бедро и подадена в знак на приобщаване, белязва посветените на Белона. А къде останаха онези, които, за да излекуват епилепсията си, по време на зрелищата поглъщат с ненаситна жажда прясната кръв на престъпните убийци, докато тя още се стича от гърлата им?

11. А също и онези, които се угощават с животинското месо от арената, които се домогват до глигана или до елена? Онзи глиган се облизва от кръвта на човека, която го обля по време на двубоя. Онзи елен се хвърля в кръвта на гладиатора. Зрителите пожелават и стомасите на мечките, претъпкани с човешки вътрешности. Човек повръща погълнатото човешко месо. Вие, които ядете подобни неща, колко далеч стоите от трапезите на християните?

12. А тези, които с животинска стръв са зинали за човешка плът, нима вършат по-малко зло само защото я поглъщат жива? Нима стават по-малко съпричастни на безчестието, защото пият само една бъдеща кръв? Но те изяждат не просто едни невръстни деца, а вече оформени хора.

13. Засрамете се от заслеплението си пред нас, християните, които не слагаме на трапезите си дори животинска кръв и се въздържаме от удушени и мъртви животни, за да не се оскверним по някакъв начин с кръв, пък била тя погребана дълбоко във вътрешностите им. 

14. Накрая, за да измъчвате християните, донасяте напоени с кръв колбаси, твърдо убедени естествено, че им е забранено това, чрез което искате да ги отклоните от правия път. Що за приумица е да вярвате, че тези, които се ужасяват от животинска кръв - а вие добре знаете това, - са жадни за човешка, освен ако случайно сами сте установили, че тя е по-сладка?

15. В такъв случай тъкмо човешката кръв сама по себе си трябваше да бъде също толкова добро средство за изпробване на християните, колкото и олтарът, колкото и кадилницата. Следователно разпитваните щяха да докажат, че са християни както чрез жаждата си за човешка кръв, така и чрез отказа да жертвопринасят. И обратното, те щяха да отрекат, че са християни, ако не я вкусеха, както и ако заколеха жертвата. Така или иначе нямаше да ви липсва човешка кръв при разпита на задържаните и при изпълнението на присъдите им!

16. Тогава има ли по-безчестни хора от учениците на самия Юпитер? Ктезий разказва, че персите се съвокуплявали със собствените си майки. Но и македонците будят същите подозрения - когато за пръв път гледали трагедията за Едип, те се присмели на мъката на кръвосмесителя и му подвикнали: "Хайде де, я скачай връз майка си!"

17. Сега преценете доколко вашите заблуди допринасят да извършвате кръвосмешения, когато разюзданият живот ви предостави възможност за това. Първо, оставяте синовете ви да бъдат зачевани от състрадание към някой случайно минаващ чужденец или да бъдат осиновявани от по-знатни родители. По този начин те ще се отчуждят от семейството си и неизбежно някой ден споменът за него ще се разсее. Веднага щом заблудата пусне корени, тя ще расте като посредник при кръвосмешението и родът ще се множи заедно с престъплението.

18. Тогава навсякъде - у дома, в чужбина, отвъд морета и океани - ще ви съпътства похотта, чиито Скокове ту тук, ту там могат, без да знаете, лесно да ви народят синове дори от една нищожна част от семето ви . Така пръснатите по този начин членове на един и същи род ще се сношават помежду си благодарение на човешките контакти и в своето неведение за кръвосмешението не ще могат да се познаят.

19. Нашето изключително бдително и неподатливо целомъдрие ни предпазва от подобни случайности. Защитени сме както от позор и всякакви извращения след брака, така и от евентуално кръвосмешение. Някой сред нас - старци, чисти като момчета, - са още по-твърди и отблъскват с девическо въздържание цялата огромна мощ на този грях.

20. Ако си давахте сметка, че тези престъпления се срещат сред вас, щяхте да забележите, че те не се срещат сред християните. Едни и същи очи щяха да ви уверят и в едното, и в другото. Но има два вида слепота, които лесно се съчетават - тези, които не виждат това, което съществува, вярват, че виждат онова, което не съществува. Именно това ще докажа в хода на изложението. А сега да поговорим за явните ни престъпления.

X 

1. "Не почитате боговете ни - твърдите вие - и не принасяте жертви на императорите." След като вече веднъж сме заявили, че не почитаме боговете ви, оттук следва, че не принасяме жертви за благополучието на други хора по същата причина, по която не принасяме и за нашето собствено благополучие. И тъй, обвинени сме в кощунство и в незачитане на императорското величие. Това е основната причина за обвинението, но съвсем не е единствената. И все пак тя заслужава да се проучи, стига наши съдници да не са предубеждението или несправедливостта, защото първото обезнадеждава, а втората отрича истината.

3. "Но за нас - казвате - те са богове." Апелираме към вас и се обръщаме към вашата съвест - нека тя ни прецени, нека тя ни осъди, ако успее да отрече, че всички тези ваши богове са били хора.

4. Ако и тя го отрече, ще я опровергаят собствените ви стародавни паметници, от които тя научи за боговете и които до днес свидетелстват за градовете, в които са се родили, и за местата, където са оставили следи от делата си и където се сочи, че са погребани.

5. Сега да споменавам ли боговете ви - толкова многобройни и толкова различни - колко и какви са, нови и стари, варварски и гръцки, римски и чуждоземни, заграбени и осиновени, частни и всеобщи, мъжки и женски, селски и градски, морски и военни?

6. Излишно е да изброявам дори имената им. Нека ги спомена накратко не за да ги опознаете, а за да си ги припомните (вероятно се преструвате, че сте ги забравили). Преди Сатурн нямахте никакъв бог, от него води началото си всичко божествено - твърде могъщо и прочуто. И така, което е било установено за създателя на боговете ви, то ще съответства и на наследниците му.

7. Колкото до писмените ви паметници, нито гъркът Диодор и Тал, нито Касий Север и Корнелий Непот, нито друг подобен коментатор на античността е заявил, че Сатурн е бил нещо друго, освен човек. Колкото пък до правдивостта на фактите, по-убедителни не откривам никъде, освен в самата Италия, където Сатурн, приет от Янус или Янис, както предпочитат да го наричат Салиите, се установил след многобройните си пътувания и след гостоприемството на Атика.

8. Планината, в която се заселил, била наречена Сатурнова, градът, който основал, и досега се нарича Сатурнов; най-сетне цяла Италия след названието Енотрия получила прозвището Сатурния. Той изобретил табличките за писане и монетите с отпечатан на тях образ. Затова управлява и обществената хазна.

9. Ако Сатун е човек, той при всички случаи е роден от човек. А понеже е роден от човек, той в крайна сметка не е роден от Небето и Земята. Лесно бе човек, чиито родители са неизвестни, да се обяви за син на тези, за чиито деца се считаме всички ние. Та кой не нарича небето и земята свои баща и майка от преклонение и почит към тях или по присъщия за човека навик да твърди, че непознатото и неочаквано появилото се е паднало от небето.

10. Ето защо и внезапно появяващият се навсякъде Сатурн бил наречен "небесен жител". Простолюдието нарича хората с неизвестен произход "синове на земя- та". Отминавам с мълчание факта, че всички тогава водели толкова безпросветен живот, та се изумявали от появата на всеки нов човек, сякаш бил бог. Че дори и днес, когато вече са образовани, хората обожествяват тези, които само преди няколко дни са погребали с всеобщо оплакване и са признали за смъртни.

11. Но достатъчно говорих за Сатурн, макар и накратко. Ще изтъкна, че и Юпитер е бил човек и също е бил роден от човек, а огромното мнозинство негови потомци са толкова смъртни, колкото и подобни на своя прародител.

1. Но както не смеете да отречете, че двамата вече споменати са били хора, така упорито твърдите, че след смъртта си те са станали богове. Затова да обсъдим причините за подобно твърдение.

2. Първо, трябва да признаете, че съществува някакъв висш Бог, своеобразен притежател на божествеността, който превръща хората в богове. Понеже нямаше да е възможно боговете ви да си припишат божествеността, която не притежаваха, а, от друга страна, никой освен собственият и притежател не можеше да я предостави на тези, които не я притежаваха. Всъщност, ако не съществува никой, който да ги направи богове, вие напразно претендирате, че са станали такива, като им отнемате създателя. Естествено, ако можеха сами да се превърнат в богове, те никога нямаше да бъдат хора, имайки възможност да си осигурят по-добра участ.