Приемливост 5.1.Първоначални съображения и приемания

5.3.Основни фактори и оценки относно приемливостта на обхватите на зоните на смесване

Съответните фактори и оценки включват:

Характеризирането на концентрацията изисква разглеждане на обхватите в две измерения (2D) (хоризонтално или вертикално) и/или три измерения (3D), включително всички източници на променливост, които водят до изменения на пространствения обхват във времето. В много случаи стремежът към обхващане на всички възможни състояния с цел изграждане на надеждна статистика на измененията в концентрацията във всички точки (в 3D) е практически неприложим и излишен.

Ако бъде приет сценарий за най-лошия случай, съществуват също потенциални недостатъци, тъй като може да няма единствен по рода си „най-лош случай“ — различните рецептори може да понесат най-високата си експозиция при различни сценарии. При такива обстоятелства следва да се гарантира, че оценените сценарии отразяват адекватно измененията и следователно са предпазни за околната среда, като същевременно не се налагат необосновани ограничения върху заустванията посредством комбиниране на приемания за най-лош сценарий.

Често се предприема подход, чрез който посредством обсъждане между извършващия заустването, регулаторния орган и заинтересованите лица се определя набор от случаи (напр. комбинация от водни количества на водоприемника, зауствани водни количества и концентрации, ветрови условия, концентрации в обкръжаващата среда, разслояване в обкръжаващата среда и т.н.), и се предприема моделиране за количествено определяне на настъпилите на разпределения на концентрациите. Важно съображение ще бъде характеризирането на обхвата на превишаване на СКОС в контекста на размерите и разпределението на потенциалните рецептори (вж. точка б) по-долу) в рамките на потенциално засегнатия(те) воден(и) обект(и), като се отчита изменението на превишаването на СКОС в 3D и във времето.

Следва да се установи набор от рецептори, които могат да бъдат засегнати от заустването. Те могат да бъдат получени от отредените използване и защитеност на зоната, както и от характеристики, представляващи интерес (къпане, плаване и т.н.), водочерпене за питейна вода, и от области, посочени в регистъра на защитените територии на плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) и т.н. От тях може да бъдат определени поредица отделни местоположения, които представляват интерес, които могат да бъдат представителни (или предпазни) по отношение на групите рецептори. Резултатите от моделирането (и/или наблюденията от проучването в реални условия) могат се свържат с тези местоположения по полезен начин. Необходимостта от определяне на наличието на конкретно потенциално засегнати рецептори (или в някои случаи, което би се появило, ако водният обект ще постигне поставената му цел), в основата си произлиза от основополагащото определение за замърсяване (член 2, параграф 33 от Директива 2000/60/EО), от гледна точка на причиняването на вреда (включително увреждане на екосистеми и начини на използване на околната среда), и от конкретните биологични елементи на РДВ, които допринасят за оценката на екологичното състояние.

При определянето на рецепторите е важно по отношение на водния обект да се вземат под внимание общите цели на РДВ. Възможно е съществуващата ситуация във водния обект да е далече от това, което се очаква съгласно РДВ по отношение на разнообразие, разпределение и изобилие на видове, които са потенциално чувствителни към заустваните замърсители, и по тази причина могат да бъдат квалифицирани като рецептори. Предприети мерки могат да върнат някои видове, които трябва да бъдат взети предвид при вземането на решение. Така например, ако определен вид риба не се намира във водния обект поради препятствия за миграцията надолу по течението, които се очаква, че ще бъдат преодолени чрез изграждането на рибопропускателно съоръжение, е нужно да се вземе под внимание бъдещото наличие на рибата при вземането на решение за приемливостта на зоната на смесване. Ако висши растения или водорасли не са налични поради хидроморфологични модификации на бреговото укрепване, които трябва да бъдат възстановени с оглед постигане целите на РДВ, тогава бъдещото наличие на тези елементи на биологичното качество, свързано с РДВ, също следва да бъде взето под внимание.

Възможно е също така да съществува риск от натрупване в седименти извън зоната на смесване, което трябва да бъде взето под внимание.

Чрез комбиниране на познаването на разпределенията на концентрациите в пространството и времето с познаването на разпределението на рецепторите в пространството и времето и тяхната чувствителност към замърсителя(ите), предизвикващ(и) загриженост, може да бъде изградено разбирането за вероятната експозиция и ответните реакции на рецепторите спрямо заустваните вещества. По дефиниция, като се допуска превишаване на СКОС, може да бъде разрешено възникването на известно екологично въздействие в рамките на приемлива в законово отношение зона на смесване. Освен това променливостта, която възниква в реалните условия, може да доведе до периодична експозиция на рецепторите, водеща до ответна реакция, която е различна от очакваната, ако продължително се експонира на дългосрочната средна стойност на концентрацията. За някои вещества концентрациите в рамките на СКОС и над него в реални условия могат да предизвикат при някои организми, които са способни да се придвижват, по-скоро реакция на избягване, отколкото смъртоносни или несмъртоносни последици на ниво организми. В този случай произтичащото екологичното въздействие би било по-скоро отказ от местообитанието, отколкото крайната точка, получена в резултат на оценката при лабораторен експеримент за токсичност. Този вид разглеждане също е подходящ при отчитане на потенциалната опасност от разстройване на миграцията на мигриращите видове. Някои рецептори могат да присъстват само сезонно по време, когато концентрациите в обкръжаващата среда са ниски поради сезонно заустване или естествени промени! Освен това някои рецептори може да не присъстват поради съществуващи други затруднения, които ще бъдат разгледани в програмите за мерки по РДВ и по тази причина може да присъстват в близкото бъдеще и е необходимо да бъдат взети предвид.

Отказът на местообитание поради превишаване на СКОС може да има вредни последици за популациите на водните видове със сложни изисквания към местообитанието (напр. специфични места на установяване и развитие на ларвите, места за снасяне на яйца и т.н), и следователно може да доведе до загуба на популации и интегритет на екосистемата на местно ниво. Такива случаи може да изискват подробно проучване.

г. Установяване значимостта на дадено въздействие

Тази оценка обхваща всички подходящи правни изисквания за защита на рецептори и по целесъобразност взема под внимание защитата на организмите, функционирането на екосистемите, човешкото здраве, защитата на търговските интереси, друго използване на околната среда и т.н. и включва подходяща защита на интегритета на обектите от „Натура 2000“, интересите на защитените видове и други аспекти от регистъра на защитените зони на ПУРБ и т.н. Обхватът на приемливата зона на смесване (както е измерен в пространството и времето), може да зависи от характера на въздействията, които се очакват или се наблюдават в рамките на зоната на смесване. Следователно зоните на смесване, в които прогнозираните концентрации на ЗПБ биха могли да предизвикат значителни несмъртоносни или смъртоносни последици, ще бъдат значително по-малки от зоните на смесване, в които последиците са ограничени до леки несмъртоносни или некритични реакции на избягване на местообитанието⁸. Подходът на предпазливост винаги следва да се има предвид.

Тук са приложими съображенията относно това дали зоната на смесване е в „близост“ до заустването и дали тя е „пропорционална“, но не могат да бъдат характеризирани по твърдо установен и категоричен начин от гледна точка на пространство, време и статистика. В някои случаи (напр. за някои крайбрежни или преходни водни обекти) може да е очевидно, че даден район на превишаване на СКОС е в непосредствена близост до заустването и е пропорционален, докато за малко устие измеренията на район със същата големина може да бъдат по същия начин очевидно неприемливи. Когато се разглежда приемливостта на единично заустване, уместно е да се направи преглед и на значимостта на концентрацията в обкръжаващата среда, (която е съчетание от естествени концентрации и модификации в резултат на други антропогенни източници). Следователно, ако концентрациите в обкръжаващата среда са близки до СКОС, тогава обхватът на превишаване на СКОС за даден товар ще бъде значително по-голям, отколкото ако концентрациите в обкръжаващата среда са много ниски. По тази причина, когато се разглежда определянето на зона на смесване, следва да се вземат мерки, за да се гарантира, че това няма да попречи на водния обект като цяло да бъде класифициран в рамките на целта за добро състояние. Начините за работа с множество зауствания са разработени по-подробно в глава 12.0.

д. Естествени фонови концентрации

По отношение на металите и техните съединения, държавите-членки могат да предпочетат да вземат предвид естествените фонови концентрации в съответствие с част Б, точка 3 от приложение I към Директива 2008/105/EО (вж. позоваване 16(27), стр. 6). Установяване на такива стойности в конкретни случаи и точният начин, по който естествения фон се взема под внимание, са извън обхвата на настоящите насоки. В някои случаи обаче естественият фон може да има преобладаващ принос за превишаването на СКОС. Фоновите стойности определено могат да бъдат взети под внимание на нивото на стъпала 2—4⁹.

Обхватът на превишаване на СКОС, считан от регулатора за приемлив по отношение на даден воден обект, ще зависи от:

• 
  изменението на обхвата в пространството и времето,
  
• 
  степента на увеличение на концетрациите над СКОС,
  
• 
  и естеството и мащаба на възможните неблагоприятни последици, свързани с превишаването.
  

При разрешаване на заустването компетентният орган може да предпочете (или от него да бъде изискано) да постави условия в разрешителното с оглед гарантиране, че заустването се експлоатира в съответствие с диапазона от емисии и условия на обкръжаващата среда, за които е направена оценка. В повечето случаи се предполага, че обхватът на зоната на смесване няма да бъде определен в количествено отношение по твърдо установен по отношение на пространството, времето и статистиката начин, а по-скоро ще бъде подсказан от наложените върху точката на заустване ограничения и взаимодействието им с условията и процесите в обкръжаващата среда.

В Директива 2008/105/ЕО не се изисква от държавите-членки да документират обхвата на определените зони на смесване поотделно или комбинирано — в нея се изисква от държавите-членки да опишат подходите и методите, използвани за определяне на зоните, както и да опишат предприети мерки с оглед намаляване на обхвата на зоните на смесване за в бъдеще.

В някои случаи е възможно даден компетентен орган да счете дадено заустване за приемливо поради въведени мерки в рамките на ПУРБ, които ще засегнат обхвата на други зони на смесване или възникващи концентрации в обкръжаващата среда, и без които предложената въпросна зона на смесване ще бъде неприемлива. Макар че факторите, засягащи такова определяне, включват обсъдените по-горе, едно по-широко разглеждане на ПУРБ по РДВ също би имало влияние.

Като цяло за целите на оценката съгласно стъпало 2 компетентните органи може да предпочетат да използват критерии за приемливост на обхвата „по подразбиране“, за да се концентрират по най-добрия начин върху наличните ресурси за целите на скрининга. Предвид променливостта на водите в Европа не е възможно да се определят стойности по подразбиране, които да са приложими към всички видове водни обекти. Компетентните органи може да пожелаят да определят свои собствени стойности за целите на скрининга или по видове водни обекти, или по басейнови райони, или като съчетание от двете. От друга страна други компетентни органи могат да счетат, че са в състояние да прилагат методи за скрининг, като използват критерии за обхвата, които са индивидуални за всеки отделен случаи. Такива приети по предпазливост обхвати могат да бъдат определяни с някаково адаптиране към „присъщия“ размер на водния обект. Така например, един такъв подход за реки и тесни устия, при който СГС се отнася до средната годишна стойност и МДК до максимално допустимата концентрация, може да бъде:

• 
  за целите на скрининга, зона на надвишаване на СГС [MДК] по посоката на течението: X_СГС* W [X_MДК* *W] m, може да бъде счетена за приемлива, като X_СГС и X_MДК са числа, а W е ширината на водния обект (m).
  

На стъпало 2, за да се гарантира, че превишаването на СКОС не влошава качеството на целия воден обект и обхватът на зоната на смесване е ограничен в близост до точката на заустване, се препоръчва да се прилага подход на предпазливост, така че обхватът на превишаване на СКОС в реки, който може да бъде считан за приемлив без допълнителна оценка, следва да бъде по-ниската стойност от 10*W (ширина на реката) или 1 километър, при условие, че обхватът на зоната на смесване не надвишава 10 % от цялата дължина на водния обект. Начините за работа с множествo зауствания са разработени по-подробно в глава 12.0.